От Дзинжу, Китай

През 2017 г. отговарях за работата по изчистване в църквата. На 2 юли много водачи, работници, братя и сестри бяха арестувани. По онова време в църквата имаше някои докладни писма, които спешно трябваше да бъдат обработени, но малцината хора, подготвени да се справят с тях, бяха арестувани. Сестра Ян Чън, която отговаряше за тази работа, също беше арестувана. Висшестоящите водачи уредиха да се заема с докладните писма, а аз не изпитвах особено желание, като си помислих: „Всички тези хора бяха наблюдавани и заловени от полицията, защото постоянно излизаха да изпълняват дълга си. Навсякъде има устройства за наблюдение, а някои дори са оборудвани с възможности за лицево разпознаване. Ако приема този дълг, ще трябва често да се срещам с братя и сестри и дори да контактувам с някои хора, които представляват риск за безопасността. Ако бъда идентифицирана от уредите за наблюдение, полицията лесно ще ме проследи и залови. Компартията третира вярващите в Бог като сериозни престъпници срещу държавата, така че ако ме арестуват, дори да не ме пребият до смърт, най-малкото ще ме осакатят. Ако имам странични ефекти, на старини не само ще понасям физическо страдание, но ще трябва да понасям и презрението и хладните коментари на другите“. Спомних си също как полицията използва всякакви мъчения, за да изтезава братята и сестрите, и колко брутални са методите ѝ. Бях с малък духовен ръст и ако не можех да издържа на мъченията и станех Юда, нямаше да имам шанс да бъда спасена, а и щях да бъда наказана. Колкото повече мислех за това, толкова повече се страхувах и чувствах, че изпълнението на този дълг е твърде опасно. Мислех, че настоящият ми дълг е по-добър, тъй като за него не се налагаше да излизам и беше по-безопасен. С тази нагласа поисках да откажа дълга, но да го отклоня директно би показало, че ми липсва разум, затова отговорих на висшестоящите водачи, че заложбите ми са слаби, че не мога да прозирам хората, че работната ми ефективност ниска и че ако аз се заема с това, ще забавя работата. Няколко дни по-късно водачите ми изпратиха писмо, за да проведат общение с мен за Божието намерение, като писаха, че има спешна нужда от някой, който да се заеме с докладните писма, и че се надяват да проявя внимание към Божието намерение. Повече не можех да избягвам този дълг, затова неохотно се съгласих да го изпълнявам, но все още се пооплаквах вътрешно, като се чудех: „Защо ми възлагат толкова опасен дълг?“. Но после се сетих, че нямам криминално досие в Компартията и че в момента аз съм най-подходящият човек. Водачите бяха организирали това въз основа на цялостна оценка на моята действителна ситуация, ето защо ми уредиха да изпълнявам този дълг. Но защо все исках да го избегна и да го откажа? Осъзнах, че състоянието ми не е правилно, затова се помолих на Бог да ме води, за да разбера Неговото намерение.

Прочетох два откъса от Божиите слова: „Навярно всички вие си спомняте тези слова: „Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас“. Всички вие сте чували тези слова и преди, но никой от вас не е разбирал истинския им смисъл. Днес вие дълбоко осъзнавате реалната им значимост. Тези слова ще бъдат изпълнени от Бог през последните дни и ще се изпълнят в онези, които са били жестоко преследвани от големия червен змей в земята, където той лежи свит. Големият червен змей преследва Бог и е Негов враг и затова хората в тази земя са подложени на унижение и преследване заради вярата си в Бог и в резултат на това тези слова се изпълняват във вас, тази група хора“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?). „Благословиите не могат да бъдат получени за ден или два; те трябва да бъдат спечелени посредством много цени. Това означава, че вие трябва да притежавате любов, която е претърпяла облагородяване, трябва да имате голяма вяра и трябва да притежавате многото истини, които Бог изисква да постигнете; нещо повече, трябва да се обърнете към справедливостта, без да сте уплашени или да увъртате, и да имате боголюбиво сърце, което остава непоклатимо до смъртта. Трябва да имате решителност, трябва да настъпят промени във вашия живот нрав, покварата ви трябва да бъде изцелена, трябва да приемете всичко, устроено от Бог, без да се оплаквате, и трябва да сте покорни чак до смъртта. Това е, което трябва да постигнете, това е крайната цел на Божието дело и това е, което Бог иска от тази група хора. Тъй като Той ви дава, Той със сигурност ще поиска от вас в замяна и със сигурност ще отправи към вас подобаващи изисквания. Следователно има причина за всички Божии дела, което показва защо Бог нееднократно извършва дела, които поставят високи стандарти и строги изисквания. Точно затова трябва да сте изпълнени с вяра в Бог. Казано накратко, всички Божии дела се вършат заради вас, за да станете достойни за Неговото наследство. Вместо да казвате, че това е заради собствената слава на Бог, би било по-добре да кажете, че е заради вашето спасение и заради усъвършенстването на тази група хора, които са страдали толкова много в нечистата земя. Вие трябва да разберете Божието намерение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?). Божиите слова ме накараха да разбера, че същността на големия червен змей е омраза към Бог и че той винаги се е противопоставял на Бог, като използва високотехнологични средства за наблюдение, проследяване и залавяне на християни, опитва се по всякакъв начин да възпрепятства и преследва Божиите избраници и напразно се опитва да изкорени Божията църква. Но Бог използва преследването на големия червен змей, за да усъвършенства нашата вяра и любов. Спомних си за апостолите през вековете. Те са търпели клевети и подигравки от света заради разпространението на Божието евангелие, но не са изоставяли Божието поръчение, дори когато животът им е бил заложен на карта. Тези хора наистина са следвали Бог. Самоанализирах се: когато видях да арестуват моите братя и сестри и дори да измъчват някои от тях, се стреснах и уплаших, и за да защитя живота си, исках да избягам от моя дълг, като не се занимавам с докладните писма, без без изобщо да проявявам внимание към интересите на църквата. Бях наистина егоистична и достойна за презрение, без никаква човешка природа! Сега, въпреки че не ме бяха арестували, бях толкова уплашена, че дори нямах смелостта да изпълнявам дълга си. Не бях ли станала просто една страхливка, която жадува за живот и се страхува от смъртта? Бях ли въобще вярваща в Бог? Книгата Откровение гласи, че страхливите не могат да влязат през портите на небесното царство, така че ако продължавах да бъда толкова страхлива и не смеех да изпълнявам дълга си от желание да се спася и от страх за живота си, в крайна сметка щях да бъда отстранена. Тогава най-накрая разбрах, че Бог използваше тази среда, за да усъвършенства вярата ми и да пречисти покварата ми, и че всичко това беше заради моето спасение.

Тогава прочетох още един откъс от Божиите слова: „Как реагира Мойсей на поръчението, което му даде Бог, когато го изпрати да изведе израилтяните от Египет? (Той каза, че не е красноречив, а е бавен в речта и езика.) Единственото му леко опасение беше, че не е красноречив, а е бавен в речта и езика. Дали обаче се противопостави на Божието поръчение? Как се отнесе към него? Той падна по очи. Какво означава да паднеш по очи? Означава да се покориш и да приемеш. Той подчини цялата си същност на Бог, без да обръща внимание на личните си предпочитания, и не спомена да е изпитвал каквито и да било трудности. Каквото и да му беше наредил Бог, веднага щеше да го изпълни. […] Какво означава тръгването му? Означава, че искрено се доверяваше на Бог, че наистина се уповаваше в Него и наистина Му се покоряваше. Той не беше страхлив и не направи свой избор, нито опита да откаже. Вместо това повярва напълно и изпълнен с доверие тръгна да изпълнява възложеното му Божие поръчение. Той вярваше в следното: „Щом Бог го е заръчал, то всичко ще бъде направено, както Той казва. Бог ми каза да изведа израилтяните от Египет, така че ще отида. Тъй като това е Божието поръчение, Той ще се хване за работа и ще ми даде сила. Трябва само да сътруднича“. Това беше прозрението на Мойсей. Хората, на които им липсва духовно разбиране, смятат, че могат сами да се справят с нещата, които Бог им възлага. Имат ли хората такива способности? Категорично не. Ако хората са страхливи, ще им липсва смелост дори да се срещнат с египетския фараон. В сърцата си те ще кажат: „Египетският фараон е дяволски цар. Той командва цяла армия и може да ме погуби само с една дума. Как мога да отведа толкова много израилтяни? Ще ме послуша ли египетският фараон?“. Тези думи съдържат отказ, противопоставяне и непокорство. Те показват липса на вяра в Бог, а това не е истинско доверие. Обстоятелствата по онова време не бяха благоприятни нито за израилтяните, нито за Мойсей. От човешка гледна точка извеждането на израилтяните от Египет просто беше невъзможна задача, защото Египет беше отрязан от Червено море и преминаването през него щеше да представлява голямо предизвикателство. Възможно ли е Мойсей наистина да не е знаел колко щеше да му е трудно да изпълни това поръчение? В сърцето си знаеше, но каза само, че е бавен в речта и езика и че никой няма да обръща внимание на думите му. В сърцето си не отхвърли Божието поръчение. Когато Бог каза на Мойсей да изведе израилтяните от Египет, той се просна по очи и го прие. Защо не спомена трудностите? Дали защото след четиридесетте години в пустинята не познаваше опасностите на човешкия свят или как се бяха развили нещата в Египет, или тогавашното тежко положение на израилтяните? Не можеше ли да види ясно тези неща? Това ли се случваше? Определено не. Мойсей беше интелигентен и мъдър. Той знаеше всички тези неща, лично ги беше преживял и ги беше изпитал в човешкия свят и никога нямаше да ги забрави. Твърде добре ги знаеше. И така, знаеше ли колко беше трудно поръчението, което Бог му даде? (Да.) Щом знаеше, как можа да приеме това поръчение? Той имаше доверие в Бог. При целия си житейски опит, той вярваше в Божието всемогъщество, затова прие това Божие поръчение със сърце, изпълнено с доверие и без никакво съмнение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Истинско доверие се постига само с истинско покорство). Бог заповядал на Моисей да изведе израилтяните от Египет. По онова време египетският фараон бил изключително могъщ и много жесток. Моисей не притежавал нищо, но успял да се подчини на Божията заповед. Той имал истинска вяра в Бог и вярвал, че всичко е в Божиите ръце и че никаква сила не може да попречи на това, което Бог иска да постигне. В сърцето си не изпитвал страх или притеснение. Фактите потвърдили, че през целия процес Божието дело било извършено от Самия Бог. Бог изпратил десет напасти, разделил Червено море и накрая повел Моисей в извеждането на израилтяните от Египет. Чрез преживяването на тези събития Моисей видял великата Божия сила, така че вярата му в Бог укрепнала още повече. Изпитах срам като сравних моята вяра с тази на Мойсей. Водачът беше уредил да се заема с докладните писма, но аз се страхувах да не бъда наблюдавана и арестувана и затова не можех просто да се покоря и да приема този дълг. Възприемах тези високотехнологични инструменти като изключително мощни и чувствах, че полицията твърде лесно ще ме залови. Често казвах, че всичко е в Божиите ръце и че трябва да се доверявам на Божията власт, но сега, когато фактите ме изправяха пред реалността, бях страхлива и уплашена и без никаква вяра. Осъзнах, че изобщо не познавам Божието върховенство. Въпреки че навсякъде имаше камери за наблюдение с възможности за лицево разпознаване, дали щях да бъда заловена, зависеше от Божието върховенство и Божиите подредби. Това осъзнаване ми даде вяра и бях готова да се уповавам на Бог, за да премина през тези неща.

Докато се занимавах с докладните писма, един църковен водач всеки ден ни водеше да се срещаме с братя и сестри, за да проучим въпросите, и въпреки че средата беше опасна, ние се молехме и се уповавахме на Бог и успешно се справихме с докладните писма. Едва след като напуснахме тази църква научихме, че полицията вече е залепила снимката на водача на обществените табла за обяви, за да го залови, но той се скри навреме и не беше заловен. Видях, че Божието дело е защитено от Самия Бог и че Той защитава и нас. Чрез това преживяване придобих известна вяра.

Да прескочим към март 2020 г., когато научих, че след ареста си Ян Чън е била измъчвана от полицията и е починала малко след като е била освободена под гаранция. Скоро след това чух също, че Компартията се готви да извърши мащабни репресии срещу вярващите в края на май. По време на едно събиране водачката ни каза, че има няколко докладни писма, които спешно трябва да бъдат обработени, но все още не са намерили кой да го направи. Докато говореше, тя ме погледна. Сърцето ми подскочи и си помислих: „Каквото и да правиш, само не ме карай да се занимавам с докладните писма. Компартията ще започне поредните мащабни репресии през май, а през последните години по улиците и алеите са добавени още повече камери за наблюдение, за да залавят вярващи. Ако продължавам да обикалям навън, вероятността да бъда арестувана е много голяма. Ян Чън беше измъчвана до смърт от полицията толкова млада, аз съм с над 10 години по-възрастна от нея, така че ако бъда заловена, ще ми е още по-трудно да издържа на мъченията. Дори и да не бъда убита, вероятно ще бъда осакатена“. Като се замислих за това, малко се уплаших. В този момент водачката ме попита: „Ти си се занимавала с докладни писма и преди, затова искам и този път да отидеш. Какво ще кажеш?“. Въпреки че в сърцето си знаех, че избягването на дълга не е в съответствие с Божиите намерения, смятах, че този дълг е наистина твърде опасен, затова си намерих извинение да се измъкна с думите: „Сестра Шън Жан има проницателност и знае как добре да води общение. Може да уредиш тя да отиде. Тя по случайност е в близка църква, така че ще ѝ бъде удобно да отиде“. Но водачката каза, че досега Шън Жан не се е занимавала с докладни писма и ме помоли да отида с нея, така че нямах друг избор, освен да се съглася. След това уредих да се срещна с братя и сестри заедно с Шън Жан, за да проверим докладните писма, и бързо обработихме три докладни писма.

По-късно се самоанализирах и се зачудих: „Защо винаги мисля първо за себе си, когато съм изправена пред опасен дълг, и дори искам да го избегна? Какво ме контролира?“. По-късно прочетох този откъс от Божиите слова: „Сатана покварява хората чрез образованието и влиянието на националните правителства и на известните и великите личности. Техните дяволски думи са станали живот и природа на човека. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ е добре известна сатанинска поговорка, която е втълпена на всички, и това се е превърнало в човешки живот. Има и други подобни думи от различни философии за светските отношения. Сатана използва традиционната култура на всеки народ, за да образова, подвежда и покварява хората, като ги кара да паднат в безкрайна бездна на унищожение и да бъдат погълнати от нея, а накрая Бог унищожава хората, защото те служат на Сатана и се противопоставят на Бог. […] Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Отровата на Сатана тече в кръвта на всеки човек и може да се каже, че човешката природа е покварена, нечестива, антагонистична и противоположна на Бог, изпълнена с философиите и отровите на Сатана и потопена в тях. Тя изцяло се е превърнала в природата същност на Сатана. Това е причината хората да се противопоставят на Бог и да застават срещу Него“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). От разобличаването на Божиите слова осъзнах, че отново и отново се опитвах да се предпазя, като избягвах дълга си. Това беше, защото сатанинските отрови: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „По-добре лош живот, отколкото добра смърт“ се бяха вкоренили дълбоко в сърцето ми и отдавна бяха станали моя природа. Винаги когато нещо засягаше интересите ми, не можех да не мисля за себе си. По време на тежки ситуации докладните писма се трупаха и водачът беше уредил аз да изпълня този дълг, но аз постоянно мислех за собствените си интереси. Страхувах се да не бъда заловена, осакатена или пребита до смърт без добър изход или крайна цел, затова си намирах извинения да се измъкна от дълга си и дори се оплаквах, че водачът не е уредил други да се заемат с това. Спомних си как сестра Шън Жан беше изложена на рискове, но все пак беше готова да изпълни този дълг, докато аз исках само да си стоя вкъщи с вярата, че това ще намали шансовете ми за залавяне. Бях наистина егоистична и достойна за презрение, без никаква човешка природа! Наслаждавах се на поенето и ресурса на Божиите слова и на толкова много от Божията любов, така че в критични моменти трябваше да изпълнявам добре дълга си, за да се отплатя на Бог и възможно най-скоро да премахна антихристите, злите хора и неверниците от църквата, като позволя на братята и сестрите да имат добър църковен живот и място, на което да изпълняват дълга си. Но аз не мислех за интересите на църквата или за навлизането в живота на братята и сестрите, а само за своята безопасност. Не предавах ли Бог? Бях наистинанедостойна да живея в Божието присъствие! Като осъзнах това, повече не исках да продължавам да живея с покварения си нрав и да се бунтувам срещу Бог. Потърсих в Божиите слова път за практикуване, за да разреша покварения си нрав.

Прочетох следните откъси от Божиите слова: „Бог те смята за член на Своя дом и част от разпространението на Неговото дело. В този момент ти имаш дългът, който трябва да изпълниш. Всичко, което си в състояние да направиш, всичко, което си в състояние да постигнеш, е твоя отговорност и дълг. Може да се каже, че това е поръчение от Бог, твоя мисия и твой неотменим дълг. Дългът идва от Бог, той представлява отговорностите и поръченията, които Бог възлага на хората. Как тогава трябва човек да ги разбира? „Тъй като това е мой дълг и поръчението, което Бог ми е възложил, то е мое задължение и отговорност. Съвсем правилно е да го приема като свой неотменим дълг. Не мога да се откажа или да го отхвърля. Не мога да избирам и подбирам. Каквото ми се падне, несъмнено това трябва да направя. Не, че нямам право да избирам, а не бива да избирам. Това е разумът, който трябва да има едно сътворено същество“. Това е нагласа на покорство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Без значение какво Бог иска от теб, трябва само да работиш за това с всички свои сили и се надявам, че в тези последни дни ще можеш да застанеш пред Бог и да Му отдадеш цялата си преданост. Докато можеш да виждаш удовлетворената усмивка на Бог, Който седи на трона Си, дори ако този момент е определеното време за твоята смърт, трябва да можеш да се смееш и да се усмихваш, докато затваряш очи. По време на земния си живот трябва да изпълниш последния си дълг към Бог. В миналото Петър бе разпънат на кръст с главата надолу заради Бог; но в тези последни дни ти трябва да удовлетвориш Бог и да изразходваш цялата си енергия заради Него. Какво може да направи за Бог едно сътворено същество? Затова трябва предварително да се предадеш на Бог, за да може Той да те устрои, както желае. Щом това прави Бог щастлив и доволен, нека Той прави с теб, каквото пожелае. Какво право имат хората да се оплакват?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глава 41). Като поразмислих върху Божиите слова, разбрах, че какъвто и дълг да ми възлага Божият дом, той е моя отговорност и задължение и трябва да го приема като свой неотменим дълг. Кога и какво страдание трябва да понесем, всичко това е предопределено от Бог. Ако Бог допусне да бъда заловена, ще съм готова да се покоря на Божието върховенство без да се оплаквам, и дори да бъда осакатена или пребита до смърт, никога няма да се предам на големия червен змей. Трябваше да остана непоколебима в свидетелството си, за да унижа големия червен змей. Спомних си за светиите през вековете, които са умирали, убити с камъни, разкъсани от коне, разрязани с трион или обесени заради разпространението на евангелието на Господ Исус. Може да е изглеждало, че са умирали мъчително, но душите им не са погивали, и те са дали живота си, за да свидетелстват за Господ Исус, и са били одобрени от Бог. За разлика от тях, като сътворено същество, което се наслаждава на всичко, което Бог е дал, когато се сблъсквах с опасни ситуации, аз избягвах дълга си, за да се предпазя. В Божиите очи такъв човек е страхлив предател и дори тялото да се мъчи, то е просто обвивка. Както казва Господ Исус: „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матей 10:39).

През юни 2023 г. Компартията проведе нова кампания на масови арести и над сто души бяха арестувани в няколко църкви в родния ми град. Много братя и сестри живееха в страх и загубиха нормалния си църковен живот. В средата на октомври в една от тези църкви се случи инцидент с лъжехрист, който заблуждаваше хората, много братя и сестри бяха заблудени, а поради предателството на един Юда цялата църква попадна под полицейско наблюдение. Имаше спешна нужда от някой, който да се заеме с последващата работа, а водачите искаха да уредят аз да отида. Като се замислих колко тежка е ситуацията в тази църква, почувствах, че шансовете да бъда заловена, докато се занимавам с последващата работа, са твърде високи и доста се сепнах и уплаших. Въпреки това, като си припомних предишните си преживявания, осъзнах, че това е изпитание от Бог, за да види дали мога да се покоря на Неговите устройвания и подредби и да Му остана предана. Този път не исках отново да разочаровам Бог, затова приех дълга. По-късно, по време на сътрудничеството, се сблъсках с някои трудности, но като се уповавах на Бог и действително работех, успешно преместих книгите с Божиите слова, а повечето от братята и сестрите, които бяха заблудени от лъжехриста, бяха спасени.

Чрез това преживяване придобих повече вяра в Бог, а също така придобих известно разбиране за Божието всемогъщество и върховенство и осъзнах, че необузданите действия на Компартията са в Божиите ръце. Точно както казва Бог: „На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение; без Божието разрешение той няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог. В очите на Бог Сатана е по-незначителен от лилиите в планините, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и червеите в земята. Неговата роля сред всички неща е да им служи и да служи на човечеството, да служи на Божието дело и Неговия план за управление. Независимо колко злонамерена е неговата природа и колко зла е неговата същина, единственото, което Сатана може да направи, е да изпълнява послушно своята функция: да полага труд за Бог и да предоставя контрастиращ фон на Бог. Това са същината и мястото на Сатана. Неговата същина не е свързана с живота, не е свързана с могъществото, не е свързана с властта — тя е просто играчка в Божиите ръце, просто машина в служба на Бог!“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I).