От Ин Ан, Китай

Дядо ми беше човек с огромен авторитет в нашето селище и винаги с радост помагаше на другите. Когато бях малка, той и баба ми се преместиха в града, но винаги когато някой в селото имаше нужда от нещо, дядо ми оставяше работата си настрана и се връщаше да помогне. Всички казваха, че дядо ми е добър човек, и го уважаваха много, и всеки път, когато го споменаваха, хората изразяваха голямото си одобрение. Изпитвах гордост да имам такъв дядо. След като дядо ми почина, често чувах хората да говорят за него и да казват, че е бил човек с високо морално положение и репутация. Като чувах това, усещах, че начинът, по който дядо ми постъпваше, е добър и благонадежден, и че дори след смъртта си той има добра репутация. По-късно, винаги щом някой ме помолеше за помощ, му помагах активно, като чувствах, че да помагаш на другите по този начин, е добро и ме прави добър човек.

След като открих Бог, правех видеа в църквата. Понеже знаех някои неща за компютърните технологии, братята и сестрите идваха при мен да им помагам при проблеми с компютрите. Чувствах, че е добро дело да помагам на братята и сестрите да поправят компютрите си. Нещо повече, когато братята и сестрите ме молеха за помощ, това означаваше, че ми вярват, и се чудех: „Ако не им помогна, какво ще си помислят всички за мен? Ще помислят ли, че съм наистина егоистична и ми липсва човешка природа?“. Така че, стига да можех да разреша някой проблем, не отказвах на никого. Понякога, когато не можех да разреша проблема, напъвах мозъка си в търсене на информация и после се опитвах да намеря решение. Но макар че това ми отнемаше много време и забавяше основната ми работа, да помагам на братята и сестрите с компютърните им проблеми, все още бе мой приоритет. Чувствах, че понеже съм приел молбите им, трябва да свърша добра работа. Все пак, ако не я свършех добре, нямаше ли да загубя престижа си? Ако се случеше това, кой щеше да ми вярва в бъдеще? Лека-полека получавах похвали от братята и сестрите и всички мислеха, че имам добра човешка природа и съм готова да помагам на другите. Затова чувствах, че цената, която плащам, си струва.

По-късно, понеже работата го изискваше, започнах да изучавам нов вид технология. Водачът ме беше инструктирал изрично: „Трябва да научиш бързо как да използваш това и после да обучиш всички останали. Иначе това ще забави използването на технологията от братята и сестрите и ще засегне ефективността на работата“. Докато се бях съсредоточила върху изучаването на новата технология, на компютъра на сестра Сяосюе неочаквано се показа син екран и той не искаше да се включи, и тя ме помоли да ѝ помогна да проверим какъв е проблемът. Когато погледнах кода на синия екран, открих, че е нещо, което не съм виждала преди, и не знаех как да се справя, затова ѝ казах да го изпрати на ремонт. Но тя се тревожеше, че ремонтът ще отнеме твърде дълго, и настоя да ѝ помогна да го поправи, като каза: „Оставям компютъра на теб. Сигурна съм, че ще успееш да го оправиш“. Видях колко голямо доверие в мен има тя и си помислих: „Ако ѝ откажа отново, какво ще си помисли за мен?“. Не можех да понеса да откажа, затова се съгласих. През следващите два дни останах у дома в търсене на информация онлайн и си напъвах мозъка да открия как да поправя компютъра. Опитах няколко метода и най-накрая успях. Сестрата беше много щастлива, че компютърът е поправен, и аз се почувствах доволна, като мислех, че усилената работа през тези два дни най-сетне се е отплатила, но също се почувствах и малко тъжна, като си помислих: „Помогнах на другите да разрешат проблемите си, но още не съм разбрала технологията, която трябва да изуча. Но кой ме кара да давам тези обещания на другите? Просто ще платя малко по-висока цена и ще остана до късно да уча“. След това винаги когато братята и сестрите имаха компютърни проблеми, те ме викаха да ги разреша и аз се чувствах твърде притеснена да откажа. Отделях много време за това, което забавяше основната ми работа. Мислех си да предложа на братята и сестрите, ако имат проблеми с техниката, първо да я изпращат за ремонт другаде, а аз щях да се занимавам с тези неща отново, след като натовареният ми период отмине. Но когато братята и сестрите отново ме викаха за помощ, открих, че несъзнателно отивам да им помогна. Макар че прекарвах дните си като работна пчеличка, като чувах похвалите на всички след това, чувствах, че усилията си струват. Понеже всеки ден бях заета да помагам на другите да поправят компютърната си техника, учебните ми планове бяха спрели. Надзорникът ме попита как върви ученето и разговаря с мен, като ме подтикна да науча повече за технологията и да обуча братята и сестрите възможно най-скоро. Знаех, че тази работа е спешна и че ако не уча, това ще засегне ефективността и напредването на видеоработата. Но после си помислих: „Ако откажа да помогна, когато братята и сестрите ме молят, ще си помислят ли те, че съм егоистична и нелюбяща?“. През това време се опитвах усилено да усвоявам технически умения, докато помагах на братята и сестрите да разрешават компютърните си проблеми, и чувствах, че никога нямам достатъчно време през деня, и бях много уморена, но не знаех как да практикувам.

По-късно, когато четох Божиите слова, осъзнах неправилните си гледни точки относно това към какво да се стремя. Всемогъщият Бог казва: „От момента, в който хората започнат да говорят, те научават всякакви поговорки от другите, от неверниците, от Сатана и от света. Това започва с първоначалното възпитание, в процеса на което биват обучавани от родителите и семействата си как да се държат, какво да говорят, какъв морал да притежават, какви мисли и характер да имат и т.н. Дори след като влязат в обществото, хората все още несъзнателно приемат насаждането на различни доктрини и теории от Сатана. „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“ се внушава на всеки човек от семейството или от обществото като едно от моралните поведения, които хората трябва да проявяват. Ако имаш такова морално поведение, хората казват, че си благороден, честен, че притежаваш почтеност и че си уважаван и високо ценен от обществото. Тъй като фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“ идва от хората и от Сатана, тя се превръща в нещо, което анализираме и разпознаваме, нещо повече — в нещо, което изоставяме. Защо разпознаваме и изоставяме тази фраза? Нека първо разгледаме дали е правилна и дали човекът, който я следва, е прав. Наистина ли е благородно да си човек, който притежава моралния характер на това „да прави всичко възможно, за да се справя предано с всичко, което са му поверили“? Притежава ли такъв човек истината реалност? Притежава ли човешката природа и принципите на поведение, които според Бог трябва да имат сътворените същества? Всички ли разбирате фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“? Най-напред обяснете със свои думи какво означава тази фраза. (Тя означава, че когато някой ви повери дадена задача, не трябва да пестите усилия, за да я изпълните.) Не следва ли да е така? Ако някой ти възложи задача, не те ли цени много? Той те цени много, вярва в теб и смята, че заслужаваш доверие. Така че независимо от това, което другите те помолят да направиш, ти трябва да се съгласиш и да го свършиш добре и напълно според техните изисквания, така че да са щастливи и доволни. Чрез постъпката си се превръщаш в добър човек. Изводът е, че това дали този, който ти е възложил задача, е доволен, определя дали си считан за добър човек. Може ли да се обясни по този начин? (Да.) Така че не е ли лесно да бъдеш считан за добър човек от другите и признат от обществото? (Да.) Какво означава, че е „лесно“? Това означава, че критерият е много нисък и съвсем не е благороден. Ако отговаряш на моралната норма: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“, ти си считан за човек с морално поведение по тези въпроси. Негласно това означава, че заслужаваш доверието на хората, че заслужаваш да ти поверяват изпълнението на задачи, че имаш добра репутация и че си добър човек“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (14)). Като размишлявах върху Божиите слова, започнах да разбирам, че не постъпвам, нито действам в съответствие с Божиите слова, а по-скоро според традиционните идеи, внушени от Сатана, като „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“. Макар че родителите ми не ми бяха внушавали изрично тази идея, аз от малка наблюдавах как дядо ми полага големи грижи за делата, възложени му от другите хора, и без значение колко трудни или времеемки бяха, той ги изпълняваше, като в крайна сметка печелеше уважението на хората около себе си и те дори го помнеха с любов след смъртта му. Мислех, че това е правилният начин да постъпвам, че така можех да спечеля възхищението на хората и че можех да съм човек с достойнство и почтеност. Подсъзнателно, чрез непрестанното излагане на тази идея, започнах да се стремя и аз да стана такъв човек. Откакто братята и сестрите разбраха, че имам някои умения в поправянето на компютри, те идваха при мен за помощ, когато имаха проблеми. Никога не върнах никого и в резултат получих някои положителни оценки. Заради това чувствах още по-силно, че е правилно да постъпвам така. Когато братята и сестрите идваха отново при мен с проблеми, дори ако не бях свършила собствения си дълг, все пак им помагах. Мислех, че те ме молят за помощ, защото ми имат доверие, и чувствах, че ако не поправя компютрите им, ще ги разочаровам. За да съм сигурна, че братята и сестрите говорят добре за мен, и за да съм човек, който е любящ и има добра човешка природа в техните очи, изпълнявах молбата на всеки, независимо колко е трудна, като предпочитах да загубя малко от почивката си и дори да забавя основната си работа, само за да завърша задачите, които другите ми поверяваха. Живеех според така наречената добродетел „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“, като вършех нещата без принципи и не успявах да приоритизирам задачите. Стремях се само да бъда благонадежден и добър човек в очите на хората, в резултат на което не усвоих уменията за създаване на видеа, които трябваше да усвоя, и забавих основната си работа. Видях, че мисленето и възгледите ми са били покварени и изкривени от Сатана и дори не знаех какво представлява един истински добър човек.

По-късно прочетох още от Божиите слова и разбрах какви отговорности и задължения трябва да изпълнява едно сътворено същество. Бог казва: „Има и друг аспект на моралното твърдение „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“, който трябва да бъде разпознат. Ако задачата, която ти е поверена, не отнема твърде много от твоето време и твоята енергия и е в рамките на твоите заложби, или ако разполагаш с подходяща среда и условия, тогава, от човешка съвест и разум, можеш да направиш някои неща за другите по най-добрия начин и да изпълниш техните разумни и уместни изисквания. Ако поверената ти задача обаче отнема значителна част от твоето време и твоята енергия и пропилява доста от времето ти до такава степен, че те кара да жертваш живота си, а твоите отговорности и задължения в този живот и дълга ти на сътворено същество ще бъдат сведени до нула и подменени, тогава какво ще направиш? Трябва да откажеш, защото това не е твоя отговорност или задължение. Що се отнася до отговорностите и задълженията в живота на човека, освен грижата за родителите и отглеждането на децата, изпълнението на социалните задължения в обществото и в рамките на закона, най-важното е енергията и времето на човека, както и животът му да бъдат използвани за изпълнение на дълга му на сътворено същество, а не да бъде натоварен от някой друг със задача, която отнема неговото време и неговата енергия. Това е така, защото Бог създава човека, дава му живот и го довежда на този свят, а той не трябва да върши неща и да изпълнява отговорности за другите. Това, което хората трябва да приемат в най-голяма степен, е Божието поверяване. Само Божието поверяване е истинско поверяване, а да приемеш човешкото поверяване означава да не се занимаваш със същинския си дълг“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (14)). От Божиите слова разбрах, че да помагаш на братята и сестрите, не е погрешно и че това е любовта, която трябва да има човек с нормална човешка природа. Но помощта, при която отдавам време и енергия да помагам на другите по безпринципен начин, без да проявявам внимание към църковното дело, като забавям дълга си, е неподходяща и аз трябваше да отказвам да се заемам с нея. Бог беше предопределил да се родя в последните дни и аз имах своя мисия и дълг за изпълнение. Ако забавях дълга си, за да изпълнявам задачите, които ми възлагаха другите, щях да пренебрегвам подходящата за мен работа. Предвид факта, че от ръководството ми бяха уредили да изучавам нова технология, трябваше да съм я усвоила възможно най-бързо, което щеше да подобри ефективността във видеопродукцията за всички. Но когато другите имаха проблеми с техниката и ме помолеха за помощ, макар да знаех, че поправянето ѝ ще отнеме много време и енергия и ще забави основната ми работа, аз все пак оставях настрана своята работа, за да им помогна, само за да останат с добри впечатления от мен, което забави проучването ми на технологията за видеопродукцията. Осъзнах, че в подхода ми липсват принципи, че не знаех кои задачи да откажа и с кои да помогна, и сляпо следвах философията на Сатана. В резултат на това по цели дни се занимавах и изтощавах, дори жертвах време от духовната си практика и от яденето и пиенето на Божиите слова и основната ми работа също се забави. Сега разбрах, че трябва да поставям винаги на първо място собствения си дълг. Това изисква Бог от мен. Ако забавя дълга си, за да придобия възхищението на другите или да изпълня задачите, които ми възлагат те, пренебрегвам подходящата за мен работа и това не е съгласно Божието намерение.

По-късно прочетох още от Божиите слова и придобих известно разбиране за добродетелта „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“. Бог казва: „В това човешко общество всеки има подобен бартерен начин на мислене и всеки участва в сделки. Всеки предявява изисквания към другите и всички искат да спечелят за чужда сметка, без самите те да понесат загуби. Някои хора казват: „Сред онези, които „правят всичко възможно, за да се справят предано с всичко, което са им поверили“, има и много хора, които не се стремят да се облагодетелстват за сметка на другите. Те просто искат да направят всичко възможно, за да се справят добре с нещата — тези хора наистина притежават това морално поведение“. Това твърдение е невярно. Дори да не се стремят към богатство, материални блага или каквато и да е полза, те се стремят към известност. Какво се разбира под тази „известност“? Тя означава: „Приел съм доверието на хората да се справям със задачите им. Независимо дали човекът, който ми е възложил задачата, присъства или не, стига да направя всичко възможно, за да се справя добре, ще имам добра репутация. Поне някои хора ще знаят, че съм добър човек, с висок морал и че съм човек, на когото си струва да се подражава. Мога да заема място сред хората и да оставя след себе си добра репутация в определена група от хора. Това също си заслужава!“. Други си казват: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“, а тъй като хората са ни се доверили, независимо дали присъстват, или не, трябва да се справяме добре с техните задачи и да ги довеждаме докрай. Дори да не можем да оставим трайно наследство, поне няма да могат да ни критикуват зад гърба ни, като казват, че не може да ни се има доверие. Не можем да позволим бъдещите поколения да бъдат дискриминирани и да страдат от този вид груба несправедливост“. Какво търсят те? Те не спират да търсят известност. Някои хора отдават голямо значение на богатството и притежанията, докато други ценят известността. Какво означава „известност“? Какви са специфичните изрази за „известност“ сред хората? Това означава да те наричат добър човек, някой с високо морален характер, еталон, добродетелен човек или светец. Има дори хора, които, понеже по един въпрос са успели да „направят всичко възможно, за да се справят предано с всичко, което са им поверили“, и имат такъв морален характер, са възхвалявани постоянно, а потомците им се възползват от тяхната известност. Виждаш ли, това е много по-ценно от малките облаги, които могат да получат в момента. Затова отправната точка за всеки, който спазва така наречения морален критерий „да правиш всичко възможно, за да се справиш предано с всичко, което са ти поверили“, не е толкова елементарна. Те не се стремят просто да изпълняват задълженията и отговорностите си като личности, а по-скоро се придържат към тях или заради лична изгода, или заради репутацията си, било то за този живот или за следващия живот. Разбира се, има и такива, които искат да избегнат да бъдат критикувани зад гърба им и да избегнат позора. Накратко, отправната точка за хората, които вършат подобни неща, не е проста. Тя всъщност не е свързана нито с позицията на човечеството, нито с неговата социална отговорност. Ако погледнем на това от гледната точка на намерението и мотивацията на хората, които правят такива неща, целта на тези, които държат на фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“, съвсем не е толкова проста“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (14)). От Божиите слова осъзнах, че хората живеят според традиционната идея „Прави всичко възможно, за да се справиш предано с всичко, което са ти поверили“, но прикриват зад това личните си намерения. Например, когато помагах на братята и сестрите с поправката на компютрите им, макар да не очаквах да придобия материални облаги от тях, аз исках да получа добра оценка от тях и да изглеждам добре в сърцата им. Следователно бях склонна да жертвам времето и енергията си, за да изпълня задачите, които ми възлагаха, така че да ме възприемат като благонадежден и доверен човек. Помислих за дядо си. Той живя живота си, въз основа на добродетелта „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“. Страхуваше се, че след като се премести в града, другите ще го критикуват, че гледа отвисоко селяните, затова независимо какви проблеми имаха те, той винаги правеше всичко възможно да им помогне. Това му спечели добра репутация и всички мислеха, че той е благоразположен и добър човек. Аз бях дълбоко повлияна от моя дядо и също живеех според традиционната идея „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“. Когато хората около мен, които познавах, срещнеха трудности, аз се стараех да им помогна всячески, щом ме потърсеха, от страх, че може да говорят лошо за мен. Когато братята и сестрите имаха проблеми с компютрите и ме молеха за помощ, аз не вземах под внимание собствения си дълг или относителната спешност на задачите, и за да не загубя доверието им, оставях настрана моя дълг и им помагах по безпринципен начин, което водеше до забавяне на църковното дело. Сега разбирам, че да си способен да „прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили.“, не означава да си човек с истинска човешка природа или благороден характер. Това е просто начин да спечелиш одобрението на хората, да използваш помощта към другите като начин да придобиеш похвали и да оставиш добра репутация. Стремежът ми към това беше наистина подвеждащ и лицемерен! Не можех да живея повече според тази традиционна идея. Трябваше да действам и да постъпвам в съответствие с Божиите слова. Човек трябва да е предан на Бог и да изпълнява дълга си. Изпълняването на дълга на сътворено същество е моя мисия и отговорност. По-късно, когато се сблъсквах с подобни ситуации, съзнателно практикувах в съответствие с Божиите слова.

Веднъж една сестра купи нов компютър и искаше да ѝ помогна да преинсталира системата. Когато видях, че компютърът е най-нов модел и не съм инсталирала тази система преди, и че му липсват някои драйвери, осъзнах, че да се съглася да помогна, ще означава да отделя време и усилия в търсене на информация. Почувствах се раздвоена и си помислих: „Ако откажа да помогна на сестрата, ще си помисли ли тя, че не желая да ѝ помагам, и ще загубя ли доброто впечатление, което има за мен?“. Но после проявих внимание към това, че имах спешна работа за вършене, която изискваше да отдам време и усилия за проучване, и към факта, че ако помогнех на сестрата да инсталира системата на компютъра си, това щеше да забави моята работа. В този момент осъзнах, че отново проявявам внимание към възгледите на другите за мен. Затова се помолих на Бог, като не исках да забавям работата в името на славата и придобивките. По-късно прочетох още от Божиите слова: „Ако някой ти повери задача, какво трябва да направиш? Ако задачата, която ти е поверена, е нещо, което изисква съвсем малко усилие, при което трябва само да се говори или да се направи някакво малко действие, и ти притежаваш нужните заложби, можеш да помогнеш заради своята човешка природа и от състрадание. Това не се счита за погрешно. Това е принцип. Ако обаче задачата, която ти е поверена, ще отнеме значителна част от твоето време и твоята енергия или дори ще пропилее голямо количество от времето ти, имаш право да откажеш. Дори ако става въпрос за твоите родители, имаш право да откажеш. Не е необходимо да им бъдеш верен или да приемеш тяхното поверяване, това е твое право. Откъде идва това право? То ти е дадено от Бог. Това е вторият принцип. Третият принцип е, че ако някой ти възложи някаква задача и, макар тя да не отнема значително количество време и енергия, но ако може да попречи или да повлияе на изпълнението на твоя дълг или да съкруши волята ти да изпълняваш дълга си, както и верността ти към Бог, също трябва да я откажеш. Ако някой ти повери нещо, което може да повлияе на стремежа ти към истината, да съкруши и смути волята ти да се стремиш към истината и темпото, с което го правиш, и те накара да се откажеш насред път, тогава още повече трябва да го откажеш. Трябва да откажеш всичко, което засяга изпълнението на твоя дълг или стремежа ти към истината. Това е твое право. Имаш право да кажеш „не“. Не е необходимо да инвестираш времето и енергията си. Можеш да откажеш всичко, което няма никакво значение, нито никаква стойност, поука, помощ или полза за изпълнението на дълга ти, за стремежа ти към истината или за спасението ти. Може ли това да се счита за принцип? Да, това е принцип“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (14)). Бог разговаряше за три принципа, според които да подхождаме към задачите, поверени ни от другите, което ми предостави път за практикуване. Ако компютърният проблем на сестрата не беше сложен и беше проста задача, можех да ѝ помогна, тъй като това е любовта, която трябва да съществува между братята и сестрите. Но ако проблемът ѝ не можеше да се разреши бързо и изискваше от мен да оставя настрана своя дълг и да отдам време и усилия да го разреша, тогава трябваше да преценя доводите „за“ и „против“ и първо да проявя внимание към своя собствен дълг, и ако това щеше да забави напредъка на работата ми, не можех да се съглася да помогна. Не можех да продължавам като преди и да приемам всяка молба, независимо от важността ѝ, само за да печеля похвалите на другите, без да проявявам внимание към своите отговорности и задължения. Това щеше да забави църковното дело. Да съм предана на Божието поръчение и да изпълнявам собствения си дълг, е най-важно. Отсъдих според Божиите слова, че да помогна на сестрата да преинсталира компютъра си, щеше да ми отнеме време и енергия и щеше да забави дълга ми, и също така сестрата нямаше спешна нужда от това, затова ѝ отказах с думите, че ще ѝ помогна да настрои компютъра си, когато имам време. Като практикувах в съответствие с Божиите слова, без да проявявам внимание към собствените си интереси, нито да защитавам имиджа си в очите на другите, се почувствах освободена, спокойна и великодушна.

Чрез това преживяване осъзнах, че да търся истината и да практикувам според принципите във всичко, е правилният начин. Трябва да приема дълга си, без да го отбягвам, и да положа всички усилия да го изпълнявам, тъй като това е моя отговорност и задължение. Но що се отнася до задачите, поверени ми от другите, трябва да преценявам дали те се съобразяват с принципите и дали ще забавят дълга ми. Не трябва да примесвам моите интереси и да живея според Сатанински философии. Това е съгласно с тези Божии слова: „Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (2)).