От Мередит, САЩ

През 2015 г., за да избегна арест и преследване от ККП, избягах в чужбина. Работех, докато вярвах в Бог. Намерих си работа като касиерка в голям супермаркет и това беше първата ми работа в живота. Ценях тази работа и исках да я върша добре, но тъй като ми липсваше опит, а и в супермаркета се продаваха много и различни стоки и цялото общуване беше на чужд език, не бях свикнала с нищо от това. Шефът се ядосваше и ме пришпорваше, когато бях бавна, но когато работех бързо, по-лесно правех грешки и шефът ми се караше, че съм невнимателна, а когато сметките бяха грешни, трябваше да възстановя точната сума. Работейки така, всеки ден бях на нокти. Дори нощем сънувах как броя пари на касата. По това време всеки ден чувствах огромен натиск и наистина не исках да продължавам да ходя на работа, но тогава си мислех колко трудно е да намериш работа в чужбина и колко трудно би било да си намеря друга работа, ако напусна тази. В такава ситуация просто трябваше да преглътна обстоятелствата. Един ден попитах една опитна касиерка: „Как мога да избегна грешките, когато има толкова много клиенти и толкова много неща се случват?“. Касиерката ми се усмихна и каза: „Грешките са неизбежни. В крайна сметка, кой не прави грешки? Ключът е да разбереш как да решиш проблема. Помисли, жената на шефа е заета всеки ден, така че как ще може да проучва внимателно всяка една трансакция? Стига общата сума да съвпада със системата, всичко е наред. Понякога, когато клиенти купуват някои неща, просто взимам парите, без да издавам касова бележка или да ги записвам, по този начин мога тихомълком да оправя сметките и да избегна конско, или поне да направя разликата малко по-малка“. Бях изумена. Значи номерът да не ти се карат беше да мамиш и да играеш игрички, и всичко беше въпрос на това да заблудиш жената на шефа. Не можех да го приема в сърцето си. Вярвах в Бог и трябваше да бъда честен човек. Бог презира измамата и хитростите, така че не можех да направя това. Трябваше да остана съвестна и да си върша работата добре, по този начин щях да имам спокойствие.

Въпреки това, макар че бях внимателна и съвестна, когато имаше много клиенти и много неща се случваха, грешките все пак бяха неизбежни. Един ден шефът ме предупреди отново: „Ако направиш още една грешка, ще връщаш тройно сумата или си вън!“. Като чух шефа си да казва тези сурови думи без капчица милост, веднага рухнах. Ако скоро не измислех решение, щяха да ме уволнят. И така, започнах да правя нещата по начина, по който ги правеше по-опитната касиерка. Когато виждах несъответствия в сметките, просто взимах парите, без да издавам касова бележка, когато клиентите купуваха дребни неща. Така парите се изравняваха и нямаше запис в компютърната система, и щом разликата беше почти изчистена, се връщах към нормалните практики на касата. В началото бях много нервна и се страхувах, че някой може да разбере, тъй като все пак касата беше точно под камерите за наблюдение, така че ако някой гледаше записите, щеше да види ясно всяко мое движение. Понякога шефът ми идваше и питаше: „Защо не издаде касова бележка на онзи клиент?“. А аз бързо се преструвах на равнодушна и казвах: „Казаха, че е малка сума и не им трябва бележка, и аз просто забравих“. След като чуеше това, шефът не казваше нищо повече. Прикриването на несъответствията вървеше „перфектно“ по този начин. Но въпреки всичко пак не се чувствах щастлива от това. Като се прибирах вкъщи, рухвах на леглото си и си мислех за това, че съм вярваща в Бог и че трябва да говоря истината, и да бъда честен човек, но никога не очаквах моята граница да рухне толкова лесно пред личния интерес. Чувствах се донякъде виновна и съвестта ми беше неспокойна, но после си помислях: „Направих го само защото нямах избор, трябваше да запазя работата си“. И така, използвах това оправдание, за да се утеша.

За моя изненада през следващите няколко дни ми се случиха някои неочаквани неща. Някои клиенти дори разменяха етикетите с цените на стоките и тъй като някои стоки нямаха баркодове, а аз не разпознавах някои инструменти, стока за 55 долара беше продадена за 5 долара. Имаше и чек на стойност над 400 долара, който приех без подписа на клиента. Шефът ми разбра за всички тези случки. Бях смаяна. Помислих си: „Как можах да допусна толкова много грешки, включващи такива големи суми?“. След като научи за това, шефът ми каза сурово: „С теб е свършено. По-късно ще проверя записите от видеонаблюдението, за да видя как си направила тези грешки. Ако парите не се възвърнат, ще ги възстановиш в троен размер!“. Почувствах, че с мен е свършено, че може да загубя работата си и че ще трябва да възстановя липсите с всичките трудно спечелени пари. Усетих как всичко се срива. Като се прибрах вкъщи, не можех да се успокоя и се чувствах безпомощна. Не знаех как да възстановя тези загуби, но осъзнах, че Божието намерение е намесено в тези ситуации, затова застанах пред Бог и Му се помолих да ме напътства и просветлява, за да разбера намерението Му, така че да знам как да действам подходящо. След молитвата прочетох откъс от Божиите слова: „Трябва да знаете, че Бог харесва онези, които са честни. В същността си Бог е верен, следователно на Неговите слова може да се вярва винаги; Неговите действия освен това са безпогрешни и неоспорими, поради което Бог харесва онези, които са абсолютно честни с Него. Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да бъдеш искрен с Бог във всички неща, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща само за да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). Да. Божията същност е свята и вярна и Той говори истинно. Бог обича честните хора. Той ни казва, че можем да бъдем спасени и да влезем в небесното царство само като сме честни хора. Като християнка, трябва да практикувам да бъда честен човек според Божиите слова, да приемам Божията внимателна проверка във всичко, да наричам нещата с истинските им имена и никога да не бъда измамна. Когато общувам и работя с другите, трябва да се опитвам да бъда достойна за доверие, да карам другите да чувстват, че са в безопасност и че могат да ми вярват. Да живееш така, носи достойнство и е съгласно Божиите намерения. Но през това време, за да избегна хокането от шефа си или разкриването на грешките ми, започнах да постъпвам измамно, точно като невярващите. Продавах стоки, вземах парите и не издавах касови бележки, за да покрия несъответствията. Използвах тези достойни за презрение методи, за да заблудя шефа си и да измамя хората. Въпреки че изпитвах угризения на съвестта, аз все пак използвах някакви благовидни извинения, за да се успокоя. Хората може да не забележат веднага какво съм направила, но Бог ясно проучва внимателно всичко. В този момент започнах да разбирам повече от Божието намерение и изискванията Му. Осъзнах, че да си честен човек, е отражение на истинско човешко подобие, и също така осъзнах, че тези скорошни спънки и неуспехи бяха Божият начин да ми напомни и да ме предупреди да не продължавам по грешния път.

След това започнах да размишлявам, като се питах: „Какво ме накара да съм готова да последвам околните в измамата? Какво ме контролираше?“. Докато търсех, прочетох Божиите слова, които казваха: „Защо хората си играят на измама? За да осъществят собствените си задачи, за да постигнат собствените си цели, поради което използват подмолни средства. Като действат по този начин, те не са открити и прями и не са честни хора. Именно в тези моменти хората разкриват своето коварство и хитрост или своята злонамереност и подлост. Именно тук се крие трудността да бъдем честни: с тази поквара в сърцето наистина изглежда особено трудно да си честен човек. Но ако си човек, който обича истината и който е способен да я приеме, тогава няма да е твърде трудно да си честен човек. Ще почувстваш, че е много по-лесно. Тези, които имат лични преживявания, знаят много добре, че най-големите пречки пред това да си честен човек, са коварството на хората, тяхната измамност, злонамереност и достойните им за презрение намерения. Докато този покварен нрав не се промени, ще бъде твърде трудно да бъдеш честен човек“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). Като размишлявах върху Божиите слова, се замислих дълбоко. Оказа се, че съм постъпвала измамно, за да защитя личните си интереси. Когато бях изправена пред парични загуби и накърнена гордост, и дори пред риск да загубя работата си, започнах да постъпвам измамно и лъжливо, и дори навредих на интересите на другите, за да прикрия грешките си. Още по-лошото е, че дори угризенията на съвестта ми не ме събудиха. Мислех си, че всички мамят по този начин, така че действията ми не преминаваха границата. След като направих грешки, си послужих с номера и постъпих измамно, и не се срамувах, а вместо това намирах високопарни оправдания за себе си. Наистина ми липсваше човешка природа! Живеех според сатанинския си покварен нрав, лъжех и мамех. Това накара Бог да ме ненавижда и ми причини голяма болка. Само като се покаех пред Бог и се съсредоточах върху това да казвам истината и да бъда честна, можех да намеря мир и да не се чувствам изтощена. Бог използваше тези ситуации, за да събуди вцепененото ми сърце, и аз не можех повече да лъжа или да мамя. Загубата на пари и гордост беше едно, но загубата на достойнството и почтеността ми беше съвсем друго. Като взех това предвид, реших, че ще поема отговорност и ще използвам заплатата си за този месец, за да компенсирам тези загуби. Неочаквано другите служители в супермаркета разпознаха човека, който не беше подписал чека, като гледаха записите от видеонаблюдението, и намериха начин да го открият. Относно инструментите, които бях продала погрешно, съпругата на шефа каза, че клиентите също носят отговорност, и тъй като бях млада, наистина не можело да се очаква от мен да разпознавам някои инструменти, така че бях помолена да компенсирам само половината от сумата. Тези проблеми в крайна сметка се разрешиха лесно. Знаех, че Бог устройваше и уреждаше хората, събитията и нещата около мен, за да ми помогне. Изразих сърдечната си благодарност и възхвала към Бог и вярата ми в това да бъда честен човек беше укрепена.

Една вечер, докато проверявах сметките, забелязах, че ми липсват осем долара. Помислих си: „Дали не съм сложила твърде много оборотни пари снощи? Не. Дали не съм пропуснала да преброя някои купони? Не. Има ли грешка в сметките? Не“. Мислих за това от всеки ъгъл, но все още не можех да разбера къде е грешката. Почувствах вълна от безпокойство, мислейки как ще бъда хокана от съпругата на шефа на следващия ден, и се чувствах разтревожена и неспокойна. Шефът ми беше казал, че ако направя още една грешка, ще бъда уволнена, и сега, след като бях направила още една грешка, не бях сигурна дали ще мога да запазя работата си. Но тогава си помислих: „Съпругата на шефа обикновено проверява сметките само веднъж на два-три дни, така че вероятно няма да проверява днес. Утре мога да намеря възможност да „компенсирам“ парите, по този начин няма да бъда хокана или да загубя работата си“. Но когато си спомних как бях взела решение пред Бог да говоря истината и да бъда честна, почувствах лека вина. Като се прибрах вкъщи, отново се помолих на Бог за трудностите си, като Го помолих да ме води отново и да ми осигури път напред. След молитвата прочетох, че Божиите слова казват: „Не е възможно хората да са честни, когато живеят на този свят под влиянието на Сатана, който ги управлява и контролира със силата си. Могат да стават единствено все по-измамни. Да живееш сред покварено човечество и да си честен човек определено е свързано с много трудности. Вероятно невярващите, дяволските царе и живите демони ще ни се подиграват, ще ни очернят, ще ни съдят и дори ще ни изолират и пропъждат. Възможно ли е тогава да оцелееш на този свят като честен човек? Има ли изобщо място да оцелеем на този свят? Да, има. Определено има място да оцелеем. Бог ни е предопределил и ни е избрал, и със сигурност ни открива изход. Ние вярваме в Бог и Го следваме изцяло под Неговото напътствие, и живеем само с диханието и живота, които Той ни дава. Тъй като сме приели истината на Божиите слова, имаме нови правила за начина, по който да живеем, и нови цели в живота си. Основите на живота ни са променени. Приели сме нов начин на живот и нов начин на държание единствено в името на това да придобием истината и да бъдем спасени. Приели сме нов начин на живот: живеем, за да изпълняваме добре дълга си и да удовлетворим Бог. Това няма абсолютно нищо общо с храната, която ядем, дрехите, които носим, или мястото, където живеем физически, а е наша духовна потребност“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). „Въпреки разликата в способностите, интелигентността и силата на волята всички хора са равни пред съдбата, която не прави разлика между голямо и малко, високо и ниско, възвишено и посредствено. Това към каква професия се стреми човек, с какво си изкарва прехраната и колко богатство е натрупал не се определя от родителите, талантите, усилията или амбициите на човека, а е предопределено от Създателя“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Като четях тези Божии слова, почувствах истинско спокойствие. В това зло общество хората оцеляват, като разчитат на сатанинските философии за светските отношения. Заради собствените си интереси ние се мамим взаимно и действа принципът „каквото повикало, такова се обадило“. Изглежда, че ако не постъпваме по този начин, няма как да оцелеем. Вярвам в Бог и знам, че животът ми идва от Него, че Бог господства над съдбата ми и че фактът, че съм жива и дишам, се дължи на Божието върховенство и закрила. Видът работа, която имам, зависи от Божиите предопределения и уредби, не от някой човек. Защо трябва да си блъскам главата, опитвайки се да се боря за неща чрез измама? Не е ли по-добре да имам отворено сърце, да правя това, което трябва, и да поверя всичко на Бог? Като се замислих за това, се почувствах много по-спокойна и бях решена да бъда честен човек и да приемам Божията внимателна проверка във всичко, което правя. Тъй като бях направила грешки, трябваше да поема отговорност, а що се отнася до това как да компенсирам и дали ще мога да запазя тази работа, тези неща бяха изцяло в Божиите ръце и аз бях готова да се покоря на Божието върховенство и уредби.

На следващия ден, докато бях на работа на касата, случайно имах възможност да не издам касова бележка, което означаваше, че щях да мога да компенсирам онзи недостиг от осем долара. Сърцето ми отново беше разклатено и точно когато се канех да действам, изведнъж се сетих за тези Божии слова: „Трябва да бъдеш откровен човек, не се опитвай да хитруваш и не бъди измамен човек. (Тук отново ви моля да бъдете честни хора.)“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Прегрешенията ще отведат човека в ада). Осъзнах, че Бог ми напомняше да бъда честен човек, а не измамник. Измамните хора са срамни. Спомних си, че Божието слово казваше: „Във всичко, което се случва на хората, Бог има нужда да останат непоколебими в свидетелството си за Него. Въпреки че в момента не ти се случва нищо съществено и не даваш силно свидетелство, всички подробности от ежедневието ти са свързани със свидетелство за Бог. Ако успееш да спечелиш възхищението на братята и сестрите си, на членовете на семейството си и на всички около теб; ако един ден невярващите дойдат и се възхитят на всичко, което правиш, и видят, че всичко, което Бог прави, е прекрасно, тогава ще си свидетелствал. Въпреки че ти липсва проницателност и заложбите ти са незначителни, чрез усъвършенстването ти от Бог си способен да Го удовлетвориш и да проявиш внимание към Неговите намерения, като покажеш на останалите какво велико дело е извършил Той в хора с най-незначителни заложби. Когато хората опознаят Бог и излязат победители пред Сатана, когато са предани на Бог в голяма степен, никой няма да има по-силен характер от тази група хора и това е най-голямото свидетелство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Разбрах, че в този момент Бог ме проучваше внимателно, за да види дали мога да практикувам истината. Въпреки че това не изглеждаше голяма работа, този избор и това действие включваха свидетелство. Знаех добре, че Бог харесва честните хора, но все още живеех според сатанинските принципи за оцеляване, използвайки номера и измама. Не посрамвах ли Божието име? Въпреки че нямаше да мога да дам някакво голямо свидетелство, трябваше да практикувам истината в малките неща, които ми се случваха в ежедневието. След като разбрах Божието намерение, взех твърдо решение, че независимо от ситуацията, ще бъда честен човек и ще удовлетворя Бог. След това спрях да мисля как да покрия онзи недостиг от осем долара и започнах да работя усърдно. Денят мина така и когато дойде време да приключвам сметките вечерта, тихо се помолих на Бог и се подготвих за възможността да загубя пари. След молитвата започнах да броя парите и за моя изненада сумата беше точно както трябва! Бях изумена. Определено ми липсваха осем долара предишната вечер, та как можеше общата сума да е точна сега? Преброих парите още няколко пъти и нямаше съмнение, сумата беше точно колкото трябва! Почувствах се много благодарна на Бог и изпитах облекчение, че не бях прибягнала до измама. Почувствах спокойствие в сърцето си, защото практикувах да бъда честен човек според Божиите слова.

Оттогава нататък, без значение какви проблеми възникваха в работата или дали трябваше да поема отговорност за нещо, аз проактивно общувах с шефа си, за да ги разрешим. Шефът и колегите ми ме хвалеха, че съм усърдна и отговорна в работата си, и няколко месеца по-късно шефът ми увеличи заплатата. По-късно попитах шефа си дали мога да намаля работното си време и за моя изненада шефът ми, който обикновено беше строг със служителите, с радост се съгласи. Един ден неволно дочух разговор между касиерка и друг служител. Касиерката каза: „Шефът е толкова пристрастен; толкова е снизходителен към Мередит, дава ѝ увеличения, намалява ѝ работното време и дори ѝ позволява да коригира графика си. Той просто отхвърля всяка моя молба“. Служителят отговори: „Е, кой не би искал да работи с някой, който е честен, непоколебим и който успокоява другите?“. Като чух това, благодарих на Бог и Го възхвалих от дъното на сърцето си, защото знаех, че критиката на шефа ми към мен се беше превърнала в уважение и грижа, не защото аз бях добра, а защото Божиите слова ме бяха променили. Когато практикувах да бъда честен човек според Божиите слова, аз възвърнах достойнството си като човек и спечелих уважението на другите. Почувствах дълбоко в себе си, че Божиите слова са истината и че те са критериите за човешко поведение и държание. Наистина е прекрасно да се практикува според Божиите слова!