От Чунсин, Китай

През 2023 г. отговарях за евангелската работа в църквата, но след известно време бях освободена поради слабата си работоспособност и невъзможността да се справя с дълга на водач на екип. Водачите ме разпределиха да проповядвам евангелието според заложбите ми. Помислих си: „Въпреки че все още мога да проповядвам евангелието, заложбите ми са средни и не мога да играя ключова роля в групата. Ако изпълнявам този дълг и пак нямам резултат, може да рискувам да загубя дълга си и да бъда отстранена“. Затова работех неуморно да проповядвам евангелието с надеждата да спечеля повече хора.

Веднъж сестрата, с която си сътрудничех, Ли Сяо, забеляза, че нарушавам принципите в дълга си и че съм изоставила някои потенциални приемници на евангелието, които се съобразяваха с принципите. Почувствах се неспокойна, като си мислех: „Обучавам се от толкова време, а пак допуснах такова голямо отклонение. Ако водачите разберат, може да си помислят, че не схващам принципите в дълга си, и може да ме сметнат за неспособна да изпълнявам тази роля и да ме преназначат. Сега, когато Божието дело наближава своя завършек, ако не успея да изпълня дълга си в този критичен момент, няма ли това само да ме разкрие като плява, която Бог ще отстрани?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-тъжна се чувствах. Предвид това, че Ли Сяо разбираше принципите по-добре от мен, реших по-често да се вслушвам в предложенията ѝ, което би помогнало да намаля грешките, а ако станеха грешки, щях да нося по-малка отговорност за тях. След това не премислях внимателно неясните въпроси, тъй като си мислех, че с моите слаби заложби размишлението няма да доведе до резултати, и чаках да ги обсъдим с останалите. По време на обсъжданията споделях мислите си само накратко, а после чаках Ли Сяо да изкаже своите възгледи. Понякога имах различно мнение, но не смеех да го изкажа, като се страхувах, че ако сгреша, ще ме държат отговорна и това може да повлияе на бъдещите ми перспективи и крайна цел. Затова през повечето време следвах другите и имах все по-малко собствени възгледи.

Веднъж обсъждахме дали един религиозен човек е потенциален приемник на евангелието, на когото може да се проповядва. Мислех, че той отговаря на принципите за евангелизиране, но Ли Сяо каза, че той не може да възприеме истината и затова не бива да му се проповядва. Първоначално исках да общувам повече за моите възгледи, но после си помислих: „Ами ако моите възгледи са неправилни и причинят грешки? Няма значение, няма да казвам нищо. Ли Сяо разбира принципите добре и има повече опит в проповядването на евангелието, така че ще я слушам“. Затова решихме да изоставим този потенциален приемник на евангелието. По-късно надзорникът научи за тази ситуация и каза, че този потенциален приемник на евангелието просто имал много религиозни представи, но не бил неспособен да приеме истината, и че лесното му изоставяне не е съобразно принципите. Виждайки такова отклонение в работата, дълбоко съжалих, че тогава не повдигнах въпроса за допълнително търсене. Но после си помислих: „Това беше предложение на Ли Сяо, така че отговорността не е само моя“. Така че се почувствах по-малко виновна.

Тъй като питах другите за всичко и нямах собствени мисли, постепенно станах много мудна във всичко, което правех, проповядването на евангелието ми се струваше все по-трудно, а резултатите се влошаваха. Спомних си, че преди, когато проповядвах евангелието, можех да разговарям и да разрешавам някои въпроси на религиозните хора, но защо сега нямах какво да кажа? Усещах, че нещо не е наред, но не знаех причината, затова просто безпомощно си мислех, че може да се дължи на слабите ми заложби и плиткото ми разбиране на истината. Когато мислех така, ставах малко негативна. Знаех, че състоянието ми е погрешно, но се чувствах безсилна да го променя. По-късно надзорникът направи събиране с нас и посочи много от моите проблеми, като например пасивност в дълга ми, постоянно разчитане на другите, невършене на действителна работа и т.н. Когато тези оценки ми бяха представени една по една, бях смаяна и си мислех: „Как може да има толкова много проблеми в дълга ми? Каква роля съм изиграла в групата?“.

По-късно прочетох откъс от Божиите слова: „Антихристите никога не се подчиняват на подредбите в Божия дом и винаги тясно свързват дълга, славата, придобивките и статуса си с надеждата за придобиване на благословии и бъдеща крайна цел, сякаш щом загубят репутацията и статуса си, няма надежда да получат благословии и награди, а това им се струва равносилно на загуба на живота им. Те си мислят: „Трябва да бъда внимателен, не бива да бъда небрежен! Не може да се разчита на божия дом, на братята и сестрите, на водачите и работниците, дори на бог. Не мога да се доверя на никого от тях. Човекът, на когото можеш да разчиташ най-много и който е най-достоен за доверие, си ти самият. Ако не правиш планове за себе си, тогава кой ще се погрижи за теб? Кой ще се замисли за твоето бъдеще? Кой ще се загрижи дали ще получиш благословии, или не? Затова трябва да си правя внимателни планове и сметки заради себе си. Не мога да допускам грешки или да бъда дори малко небрежен, иначе какво ще правя, ако някой се опита да се възползва от мен?“. Затова те се пазят от водачите и работниците в Божия дом от страх, че някой ще ги разпознае или прозре, след което ще бъдат освободени и мечтата им за благословии ще се провали. Те смятат, че трябва да поддържат репутацията и статуса си, за да имат надежда да придобият благословии. Антихристът смята, че да бъдеш благословен е по-велико от небесата, по-велико от живота, по-важно от стремежа към истината, от промяната на нрава или от личното спасение, както и че е по-важно от това да изпълняваш дълга си добре и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Те смятат, че да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите, да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш спасен, са все нищожни неща, които едва ли си струва да бъдат споменавани или отбелязвани, докато придобиването на благословии е единственото нещо в целия им живот, което никога не може да бъде забравено. Каквото и да срещнат, независимо колко голямо или малко е то, те го свързват с придобиването на благословии и са изключително предпазливи и внимателни, като винаги оставят изход за себе си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус и надежда да получат благословии). От Божиите слова видях, че антихристите вярват в Бог само заради благословии, като смятат стремежа към благословии за своя жизнена сила, и че са пълни с подозрителност и недоверчивост към Божия дом и братята и сестрите, като се страхуват, че ако вършат зло, причиняват смущения и са разобличени, ще бъдат освободени и отстранени и ще загубят добрите си перспективи и крайна цел. Видях, че моят стремеж и моите възгледи бяха същите като тези на антихрист. Откакто бях освободена като водач на екип, се страхувах, че ако евангелизмът ми не пожъне добри резултати, отново ще бъда преназначена, и че няма да имам дълг за изпълнение, затова се стремях да подобря ефективността на дълга си, за да го запазя и да си осигуря добри перспективи и добра крайна цел. Сестрата, с която си сътрудничех, забеляза отклонения в работата ми, но аз не открих бързо причината и не ги поправих. Вместо това се страхувах, че водачите ще разберат, ще ме сметнат за неадекватна и ще ме преназначат, затова се опитах да прикрия недостатъците си, като използвах липсата на разбиране на принципите като оправдание, и не търсех по въпросите, които не ми бяха ясни, нито изразявах различно мнение. Просто разчитах на сестрата, с която си сътрудничех, като вярвах, че дори ако станат грешки, ще нося по-малка отговорност и няма да бъда преназначена. Първоначално изпълнението на дълга изискваше хармонично да си сътрудничим и да се допълваме в силните си страни, но аз бях загрижена само за това да опазя себе си и изобщо не взимах под внимание църковното дело. Дори не изпълнявах отговорностите си. Наистина бях егоистична, достойна за презрение, лукава и измамна! Като си спомня защо бях освободена преди, от една страна, беше защото имах сериозния нрав на угодник и не защитавах църковното дело, а от друга страна, се дължеше на слабите ми заложби и невъзможността да се справя с работата на водач на екип. Трябваше да потърся истината, за да разреша покварения си нрав на угодник, и бързо да се снабдя с истината и принципите на проповядване на евангелието. Само като практикувах по този начин, можех да постигна напредък в дълга си. Но аз не търсех истината, а се опитвах да използвам хитрост, за да прикрия недостатъците си, което не само навреди на живота ми, но и повлия на ефективността на дълга ми. Действията ми отдавна караха Бог да ме ненавижда. Сега живеех в мрак, загубила ръководството на Светия Дух. Това беше Божият праведен нрав, който се стоварваше върху мен, и ако не се осъзнаех, щях просто да бъда ненавиждана и отстранена от Бог! Затова Му се помолих, като изразих готовността си да се покая и да изпълнявам добре дълга си.

След известно време Ли Сяо беше преназначена, а работата в групата беше поета от сестра Синюе и от мен. Не можех да не се притеснявам, като си мислех: „Преди Ли Сяо беше тази, която преглеждаше въпросите, които не ми бяха ясни, така че ако възникнеха проблеми, носех по-малка отговорност. Сега Синюе тъкмо започва да се обучава, затова, ако възникнат проблеми в бъдеще, естествено ще бъде моя отговорност — това е ясно като бял ден. Тогава да бъда скастрена ще е най-малкото; в сериозни случаи може да бъда освободена и отстранена“. Осъзнах, че състоянието ми е погрешно, затова се помолих на Бог да се опълча на себе си. Помислих си за Божиите слова: „Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да бъдеш искрен с Бог във всички неща, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща само за да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората. […] Ако наистина се наслаждаваш на това да търсиш пътя на истината, тогава си човек, който живее винаги в светлината. Ако много се радваш да бъдеш обслужващ в дома на Бог, като се трудиш старателно и съвестно в сянка, като даваш винаги и не вземаш никога, тогава казвам, че си верен свят човек, защото не търсиш награда, а просто постъпваш честно. Ако желаеш да си искрен, ако си готов да дадеш всичко от себе си, ако си способен да пожертваш живота си за Бог и си твърд в своето свидетелство, ако си честен до такава степен, че знаеш само да удовлетворяваш Бог, без да мислиш за себе си или да вземаш за себе си, тогава казвам, че такива хора се хранят в светлината и ще живеят вечно в царството“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). От Божиите слова видях, че честните хора могат напълно да се предадат на Бог и да се покорят на Неговото върховенство и устройване, като изпълняват дълга си без да правят планове или да мислят за себе си, и мислят единствено как да изпълняват добре дълга си, за да угодят на Бог. Такива хора могат да получат Божието одобрение. Докато размишлявах върху Божиите слова, разбрах, че като избягвам да разобличавам недостатъците си, това няма да доведе до добра перспектива и съдба. Напротив, колкото повече прикривам недостатъците си и използвам измама, за да лъжа Бог, толкова повече Бог ще ме ненавижда и толкова по-вероятно е да изгубя делото на Светия Дух. Имах Божието позволение да изпълнявам този дълг, Бог знаеше всичките ми несъвършенства и недостатъци, но аз винаги исках да ги крия и потулвам. Опитвах се да заблудя и себе си, и другите! Колко глупава бях! Трябва да практикувам да бъда честен човек, да търся разяснение от братята и сестрите за нещата, които не разбирам, смело да се изправям пред грешките и да ги приемам, макар да имам недостатъци, да се стремя към усъвършенстване и да изпълнявам цялата отговорност, която мога. Като разбрах това, почувствах мир в сърцето си. Когато обсъждах въпросите за потенциалните приемници на евангелието със Синюе, ако попаднехме на неща, които не разбирахме, търсехме подходящи Божии слова и чрез взаимно общение някои въпроси, които първоначално не разбирахме, неусетно се изясняваха. За някои въпроси, които не можехме да изясним чрез обсъждане, търсехме помощ от надзорниците, а чрез тяхното общение придобивахме повече яснота. През този период бяха разкрити много от моите недостатъци, но вече не се чувствах възпряна. Когато възникваха проблеми, правех равносметка навреме и неусетно ефективността на нашия евангелизъм се подобри. Благодарих на Бог от все сърце.

След известно време водачите писаха, за да попитат за ефективността на нашия евангелизъм, и аз отново почувствах известно напрежение. Въпреки че ефективността беше по-добра от преди, все още нямаше значително подобрение и не можех да не се притесня отново: „Ако ефективността в групата не се подобри значително, водачите няма ли да си помислят, че не съм способна за този дълг, и след това да ме преназначат?“. Тези мисли ме накараха да се почувствам малко унила. Осъзнах, че отново се притеснявам за бъдещето си. По време на една от духовните си практики, в едно видео със свидетелство за преживяване прочетох откъс от Божиите слова, който беше точно това, от което се нуждаех. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася към хората справедливо. Те не вярват, че Бог царува в Неговия дом, и че истината царува там. Те вярват, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако възникне проблем в него, Божият дом ще се заеме с този човек веднага, ще го лиши от правото да изпълнява този дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. Наистина ли е така? Разбира се, че не. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един отделен случай; Той разглежда природата същност на човека, неговите намерения, неговото отношение и особено това дали човек може да се самоанализира, когато допусне грешка, дали съжалява и дали може да проникне до същността на проблема въз основа на Неговите думи, да започне да разбира истината, да се намрази и да се покае истински. Ако някой няма това правилно отношение и е изцяло опетнен от лични намерения, ако е пълен с хитри планове и разкриване на покварен нрав и, когато възникнат проблеми, прибягва до преструвки, увъртания и оправдания и упорито отказва да признае действията си, тогава такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и е напълно разкрит. Хората, които не са прави и които изобщо не могат да приемат истината, в същността си са неверници и могат само да бъдат отстранени. […] Кажете Ми, ако човек допусне грешка, но е способен на истинско разбиране и желае да се покае, Божият дом няма ли да му даде шанс? С наближаването на края на Божия шестхилядолетен план за управление, остават толкова много дългове, които трябва да се изпълнят. Но ако нямаш съвест или разум и не се грижиш за същинската си работа, ако си получил възможност да изпълниш дълг, но не умееш да го оцениш, не се стремиш ни най-малко към истината, а оставяш най-доброто време да те подмине, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен при изпълнението на дълга си и изобщо не се подчиняваш, когато те кастрят, ще те използва ли отново Божият дом за изпълнение на дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана. Бог има последната дума за всичко. Той е този, който върши делото за спасението на човека, Той е този, който има върховенство над всичко. Не е необходимо да анализираш кое е правилно и кое не, трябва просто да слушаш и да се покоряваш. Когато се изправиш пред това да те кастрят, трябва да приемеш истината и да можеш да поправиш грешките си. Направиш ли го, Божият дом няма да ти отнеме правото да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не те отстранят, вечно се оправдаваш, измисляш си извинения, това е проблем. Ако позволиш на другите да видят, че изобщо не приемаш истината и си глух за гласа на разума, значи си загазил. Църквата ще бъде длъжна да се справи с теб. Ако изобщо не приемаш истината при изпълнение на дълга си и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен, то този твой страх е опетнен от човешка умисъл и покварен сатанински нрав, от подозрителност, предпазливост и неразбиране. Човек не бива да има никоя от тези нагласи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова видях, че Божият дом отстранява хора въз основа на принципи, а не въз основа на временните грешки на даден човек, нито на неговите заложби; Божият дом отстранява хора въз основа на отношението им към истината и към техния дълг и въз основа на това дали приемат истината и се покайват пред Бог, след като са направили грешки. Тези, които правят грешки, но упорито отказват да се покаят и които по своята природа същност изпитват неприязън към истината, са тези, които биват отстранявани. Освен това винаги съм мислила, че да бъдеш преназначен в дълга си означава да бъдеш отстранен, но тази гледна точка изобщо не се съобразяваше с Божиите слова. Някои хора биват освобождавани заради сериозния си покварен нрав, който ги е карал да прекъсват и смущават делото, но ако размишляват и се покаят, след като бъдат освободени, църквата все още им дава възможност да изпълняват дълга си. Ако някой бъде преназначен, защото заложбите му са слаби и не може да се справи с работата си, църквата ще уреди подходящ дълг въз основа на неговите заложби и силни страни, което е от полза както за църковното дело, така и за навлизането в живота на индивида. Освобождаването и преназначаването не лишават един човек от възможността да се стреми към истината и да изпълнява дълга си, още по-малко означават, че той ще бъде отстранен. Например сестра Хан Ю, която преди си сътрудничеше с мен, беше освободена, защото надменният ѝ нрав я караше да налага своя статус и да възпира другите, което караше братята и сестрите да се чувстват възпрени и смущаваше и прекъсваше делото. Въпреки това, след като Хан Ю размисли и придоби известно познание за надменния си нрав, църквата отново ѝ възложи дълг. В миналото и аз бях освободена заради стремежа си към слава, облаги и статус, но щом бях готова да се покая, църквата отново ми възложи да изпълнявам дълга си. От това видях, че Бог не отстранява хора въз основа на това дали са правили грешки, или на техните заложби, а на това дали могат да приемат истината и наистина да се покаят. Това е Божият праведен нрав.

След това прочетох Божиите слова: „Когато едно сътворено същество приеме Божието поръчение и съдейства на Създателя, като изпълнява своя дълг и прави всичко възможно, това не е сделка или търговия; хората не бива да се опитват да търгуват с изразяването на отношение, действията или поведението си, за да получат някакви обещания или благословии от Бог. Когато Създателят ви повери тази работа, правилно и уместно е вие, като сътворени същества, да приемете този дълг и това поръчение. Има ли някаква сделка тук? (Не.) От страна на Създателя, Той е готов да повери на всеки от вас дълга, който хората трябва да изпълняват; а от страна на сътвореното човечество, хората трябва с радост да приемат този дълг като свое житейско задължение и като ценност, която трябва да изживеят в този живот. Тук няма сделка, това не е равностойна размяна, а още по-малко включва някаква отплата или други условия, които хората си представят. Това в никакъв случай не е търговия; не става дума за размяна на цената, която хората плащат, или на усърдната работа, която вършат, когато изпълняват дълга си, срещу нещо друго. Бог никога не е казвал това и хората не бива да го разбират по този начин“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Седма част)). „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Тези думи звучат съвсем истински и съдържат едно изискване, което Бог има към хората. Какво изискване? Това, че ако на хората им липсват заложби, това не е краят на света, но те трябва да имат честно сърце, за да могат да получат Божието одобрение. Независимо от положението и произхода си трябва да бъдеш честен човек, да говориш и да постъпваш честно, да можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце и с целия си ум, да бъдеш предан на дълга си, а не да гледаш да се скатаваш, да бъдеш подъл или измамен, да лъжеш и мамиш и да говориш уклончиво. Трябва да действаш според истината и да бъдеш човек, който се стреми към нея“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Докато размишлявах върху Божиите слова, разбрах, че Бог дава на хората възможност да изпълняват дълга си не за да ги кара да се трудят и отдадат всичко за награди, а защото изпълнението на дълга е отговорността и задължението на сътворените същества и хората трябва да го изпълняват без да пестят усилия. Това е също възможност, дадена ни от Бог, да се стремим към истината и да се отървем от покварения си нрав. Бог не гледа заложбите на човека, а дали той има честно сърце към дълга си, дали може да остави настрана личните си интереси, да вложи своето сърце и своите усилия и да постигне най-доброто във всичко, което прави. Това е отношението, което трябва да имаме към своя дълг. Занапред, когато изпълнявах дълга си, вече не се чувствах толкова обременена. Въпреки че имам слаби заложби, все пак трябва да дам най-доброто от себе си във всичко, което правя. Ако имаше проблеми, които не разбирах, се молех и разчитах на Бог или търсех помощ от надзорниците. Понякога, когато възникваха проблеми, се притеснявах, че надзорниците може да прозрат истинската ми същност и да кажат, че въпреки че се обучавам толкова дълго, не съм постигнала напредък. Но когато си помислех как Бог проучва внимателно всичко, осъзнавах, че Бог знае недостатъците ми и криенето им е безполезно. Бог има подходящи устройвания за това къде съм годна да изпълнявам дълга си въз основа на моя духовен ръст и заложби. Това не са неща, за които трябва да се тревожа или безпокоя. Трябва да бъда честен човек, да оставя настрана интересите си и да се съсредоточа върху това как да изпълнявам добре настоящия си дълг. Ако дам всичко от себе си и все още не мога да се справя с този дълг, ще се покоря на Божиите устройвания и подредби, дори и да бъда преназначена в дълга си. Като имах това предвид, открито търсех напътствие от надзорниците относно проблемите и след като надзорниците посочеха някои проблеми, анализирах тези отклонения и ги поправях незабавно. След като практикувах така известно време, ефективността на нашия евангелизъм се подобри значително в сравнение с преди. От сърце съм благодарна на Бог. Този резултат се дължи изцяло на Божието ръководство.