От У Шъ, Китай

През август 2016 г. бях отговорна за евангелската работа в църквата. Тъй като ми липсваше опит и имах повърхностно разбиране за истината, чувствах силен натиск, когато за първи път започнах да изпълнявам този дълг, затова често се молех на Бог за трудностите си и изучавах истините и принципите, свързани с проповядването на евангелието. Когато не разбирах нещо, молех братята и сестрите за помощ. Постепенно успях да схвана някои принципи, успях да идентифицирам проблеми в работата и да направя разумни предложения. Евангелската работа започна да показва някои резултати и аз бях наистина благодарна на Бог. По-късно ефективността на евангелската работа в нашата църква се подобри и няколко евангелски работници бяха повишени в надзорници. Бях много щастлива, като си помислих: „Постигането на тези резултати в работата означава, че не съм чак толкова зле и че имам някакви заложби и работоспособност“. Тези мисли караха сърцето ми да пее. След това вече не бях толкова скромна, колкото преди, когато се събирах с братята и сестрите. Когато видех, че някои братя и сестри стават негативни, след като се натъкнат на трудности в евангелската работа, провеждах общение за това как, когато за първи път започнах този дълг, се осланях на Бог, за да преодолея предизвикателствата и да постигна резултати в работата. Като ме слушаха да казвам това, всички братя и сестри ме гледаха с похвала и ставаха мотивирани и готови да продължат да сътрудничат в дълга си. След това братята и сестрите идваха при мен с всякакви въпроси или трудности, които имаха, а братята и сестрите, с които сътрудничех, често искаха мнението ми, когато се сблъскваха с трудности. Бях щастлива, че всички ме уважават и подкрепят, чувствах, че съм напълно способна и че назначението ми за надзорник е напълно заслужено.

До декември 2017 г. в църквата ни дойдоха много нови хора и няколко нови църкви бяха основани една след друга, като част от новодошлите бяха повишени и развивани скоро след като поеха дълга си. Като видях всичко това, изпитах силно чувство на удовлетворение. Въпреки че на глас казвах, че съм благодарна за Божието напътствие, в сърцето си се възхищавах на себе си. Мислех, че разбирам истината и имам проницателно око за хората. Замислих се как, когато за първи път поех този дълг, имаше само една църква, а сега бяха основани няколко, и откакто се бях заела с работата, наистина бях допринесла с някои талантливи хора в църквата. Сърцето ми бе изпълнено с радост и още по-силно чувствах, че съм способна — истински талант — и че аз съм гръбнакът на църквата. Осъзнах, че крада Божията слава, и се почувствах малко виновна, но тогава си помислих: „Божието дело не е свръхестествено, то все пак изисква човешко сътрудничество, и без моето сътрудничество работата нямаше да успее, и тъй като изпълнявам този дълг най-дълго, заслужавам известно признание“. Като си помислих така, вината в сърцето ми изчезна. След това често не се стърпявах и се изтъквах пред евангелските работници, като казвах: „Аз тъкмо дойдох от тази и тази църква. Имаше някои проблеми, но аз ги разреших. Утре ще отида в друга църква…“. Всички братя и сестри ме гледаха с възхищение. Една сестра дори ми каза: „Ти си отговорна за работата на толкова много църкви. Ние определено нямаше да можем да се справим, главите ни щяха да се завъртят. Ти наистина разбираш истината и имаш работоспособност!“. Като чух похвалата на сестрата, се почувствах много горда. Помислих си: „Разбира се! Със сигурност съм по-добра от всички вас, в противен случай, как бих могла да бъда надзорник?“. По това време вървях с високо вдигната глава и когато се случваха разни неща, не търсех истините принципи, а направо действах. Винаги смятах, че разбирам истината, че мога да върша някаква работа, и вярвах, че съм най-добрата в справянето с евангелската работа. По-късно, когато братята и сестрите срещаха проблеми в дълга си, те не полагаха усилия да търсят и не се молеха на Бог, нито търсеха истината, за да преодолеят трудностите. Вместо това чакаха аз да проведа общение и да разреша нещата. Имаше някои проблеми, за които не можех да намеря решения, така че за тях нещата бяха още по-трудни. В резултат на това ефективността на евангелската работа спадаше месец след месец. Когато това се случи, не се самоанализирах и не се опознах подобаващо. Това продължи, докато Божият укор и дисциплиниране не се стовариха върху мен.

Един ден през април 2018 г. една сестра, с която си сътрудничех, първоначално трябваше да отиде на църковно събиране, но в последния момент ѝ изникна нещо, така че вместо това отидох аз. Веднага след като пристигнах на мястото на събирането, бях арестувана от полицията и осъдена на три години затвор. Отначало, докато бях в ареста, мислех, че да бъда подложена на гонения и арестувана заради вярата си в Бог в Китай, е нещо нормално, затова не се самоанализирах и не се опознах. Това продължи, докато след като прекарах година и седем месеца в ареста, ме прехвърлиха в затвор, когато, от страх за живота ми, бях принудена да подпиша „Трите изявления“. В този момент бях изпълнена със съжаление, срам и самообвинение и се сринах напълно. Късно през нощта, докато лежах в леглото, сълзи на съжаление се стичаха по лицето ми. В болката си се помолих на Бог: „Боже, тази ситуация разкри нещо за мен, но не разбирам какво е Твоето намерение или какъв урок трябва да науча. Боже, моля Те, напътствай ме да разбера намерението Ти“. След това в съзнанието ми изплуваха сцени от изпълнението на дълга ми преди ареста — как се изтъквах и говорех горделиво пред братята и сестрите, как винаги съм смятала, че да мога да върша някаква работа, означава, че разбирам истината и съм придобила някои реалности, и как се считах за рядък талант и гръбнак на църквата. Прекарвах дните си изпълнена с гордост и надменност. В сравнение с това, в момента, в който подписах „Трите изявления“ и предадох Бог, бях слаба, страхлива и жалка, водена от страх от смъртта — искаше ми се просто да намеря дупка, в която да пропълзя. В този миг започнах да разбирам защо внезапно ме арестуваха. Припомних си един откъс от Божиите слова, който бях чела преди: „Когато страдате от малко ограничения или трудности, това е добре за вас; ако ви е било лесно, щяхте да бъдете съсипани и как тогава щяхте да бъдете защитени? Днес вие получавате защита, защото сте наказани, съдени и прокълнати. Защитата ви се дължи на това, че сте изстрадали много. В противен случай отдавна щяхте да сте се развратили. Това не прави по-трудни нещата за вас умишлено — човешката природа е трудна за промяна и трябва да е така, за да бъде променен човешкия нрав. Днес вие дори не притежавате съвестта или разума, които притежаваше Павел, нито пък имате дори неговото самосъзнание. Винаги трябва да бъдете притискани, винаги трябва да бъдете наказвани и съдени, за да се събуди духът ви. Наказанието и правосъдието са това, което е най-добро за вашия живот. А когато е необходимо, трябва да има и наказание от фактите, които идват върху вас; само тогава ще се покорите напълно. Вашата природа е такава, че без наказание и проклятие не бихте искали да преклоните глава, не бихте искали да отстъпите. Без фактите пред очите ви няма да има ефект. Вие сте твърде низки и безполезни по характер! Без наказание и правосъдие би било трудно да бъдете завоювани, а вашата неправедност и непокорство би било трудно да бъдат преодолени. Старата ви природа е много дълбоко вкоренена. Ако бяхте поставени на трона, нямаше да знаете мястото си във вселената, а още по-малко накъде сте се запътили. Дори не знаете откъде сте дошли, така че как бихте могли да познаете Създателя? Без навременните наказания и проклятия на днешния ден вашият последен ден отдавна щеше да е настъпил. Да не говорим за вашата съдба — нямаше ли тя да е в още по-непосредствена опасност? Без това своевременно наказание и правосъдие кой знае колко надменни щяхте да станете или колко изродени щяхте да бъдете. Това наказание и правосъдие са ви довели до днешния ден и са запазили съществуването ви. Ако все още се „възпитавахте“ по същите методи като тези на вашия „баща“, кой знае в какъв свят щяхте да навлезете! Вие нямате абсолютно никаква способност да се контролирате и да се самоанализирате. За хора като вас, ако просто следвате и се покорявате, без да предизвиквате каквито и да е прекъсвания или смущения, Моите цели ще бъдат постигнати. Не трябва ли да се справяте по-добре в приемането на наказанието и правосъдието на днешния ден? Какъв друг избор имате?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (6)). Като разсъждавах върху Божиите слова, разбрах, че арестът и лишаването ми от свобода са Божието дисциплиниране. По времето, когато бях надзорник, бях наистина надменна. Всеки път, когато работата показваше някакви резултати, аз се изтъквах пред братята и сестрите. Когато евангелските работници срещаха трудности и ставаха негативни, умишлено изтъквах моята работоспособност, като споделях опита си, и също така държах да разкажа на братята и сестрите, че евангелската работа на църквата, за която бях отговорна, е постигнала добри резултати, за да накарам всички да ме уважават. По-късно бяха основани няколко нови църкви и аз продължих да изтъквам работоспособността си, като карах другите да имат още по-високо мнение за мен. Тъй като постоянно се изтъквах по този начин, всички братя и сестри мислеха, че имам чувство за бреме в дълга си и мога да постигна резултати в работата, и смятаха, че съм компетентен надзорник. Където и да отидех, всички ми говореха учтиво и с уважение, всеки път, когато имаха проблеми, обичаха да ме търсят за съвет и в повечето случаи приемаха моите предложения. Дори сестрата, с която си сътрудничех, често ме питаше за мнение. Тъй като бях придобила подкрепата и възхищението на всички, се чувствах много доволна и дори ми се струваше, че витая от гордост. Чувствах, че съм незаменим човек в църквата, че църковните дела не могат без мен и че съм по-добра и по-важна от всички останали. Като се изтъквах така, аз водех хората пред себе си. Несъзнателно бях накърнила Божия нрав. Бог не можеше да понася да ме гледа как продължавам да падам. Чрез ареста от полицията Той ми попречи да продължа по пътя на злото и ме принуди да спра и да се премисля, за да мога да се отвърна от грешния път, да се събудя навреме и да не да вървя повече по него. Когато осъзнах това, очите ми се напълниха със сълзи. Бях дълбоко развълнувана от Божията любов и Неговите ревностни и грижовни намерения. Безмълвно се помолих на Бог: „Боже, благодаря Ти, че уреди тази ситуация за мен. Искам да се покая пред Теб. Боже, моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да мога да имам истинско разбиране за себе си“.

Един ден се сетих за откъс от Божиите слова: „Ако действително разбираш истината в сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да се покориш пред Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремеж към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и съответства на Божиите намерения, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаш надменен и самонадеян нрав, няма никакво значение, че ти се казва да не се противопоставяш на Бог. Не можеш да се сдържиш, то е извън твоя контрол. Няма да го правиш нарочно, а под властта на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти ще те карат да презираш Бог и да Го смяташ за незначителен. Ще те карат да се превъзнасяш и постоянно да се изтъкваш. Ще те накарат да презираш останалите и няма да оставят в сърцето ти никой друг, освен самия теб. Надменността и самонадеяността ти ще откраднат мястото на Бог в твоето сърце и накрая ще те накарат да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се покоряват. Ще те карат да се прекланяш пред собствените си мисли, идеи и представи, все едно са истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава). Бог разобличава, че човешката съпротива срещу Бог се корени в надменната и самонадеяна природа на хората. Когато човек има надменен нрав, той вижда себе си като по-висшестоящ, като си мисли, че е по-добър от всички останали. Когато е сред хора, той неконтролируемо ще свидетелства за себе си и ще се изтъква, за да ги накара да му се възхищават и да го почитат. Докато бях надзорник, когато постигнех някакви резултати в работата, мислех, че имам заложби, че разбирам истината, че мога да решавам проблеми, да откривам талантливи хора и смятах, че съм незаменим талант и гръбнакът на църквата. Всичко това бе продиктувано от надменната ми природа. Очевидно резултатите от евангелската работа се дължаха изцяло на делото и напътствието на Светия Дух и на сътрудничеството на братята и сестрите, но аз си приписвах всички заслуги. Умишлено се изтъквах пред братята и сестрите, като ги карах да мислят, че резултатите в работата се дължат изцяло на факта, че разбирам истината и имам работоспособност. В крайна сметка всички ми се възхищаваха и ме почитаха. Колко безсрамна бях! Спомних си за първия от Божиите управленски закони: „Човек не трябва да се възвеличава, нито да се възхвалява. Той трябва да се покланя на Бог и да Го възхвалява“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Десетте управленски закона, които трябва да бъдат спазвани от Божиите избраници в Епохата на царството). Бог увещава хората да Го възхваляват и да Го почитат като велик. В сърцето на човек трябва да има място само за Бог, защото само Бог е достоен да бъде почитан от човека. Ала аз се почитах като велика и се изтъквах, като исках братята и сестрите да отредят място за мен в сърцата си. Всичко, което правех, беше продиктувано от надменната ми природа и беше съпротива срещу Бог. Вече бях нарушила Божиите управленски закони, ала въпреки това не се страхувах и дори се наслаждавах. Наистина бях безчувствена! Замислих се как църквата ме бе развила да бъда надзорник. От една страна, това ми даваше възможност да се стремя към истината и към промяна в нрава си, докато изпълнявах дълга си, а от друга — ми позволяваше да поема водеща роля. Когато работата срещаше трудности, можех да водя братята и сестрите да гледат към Бог и да Му се осланят, да търсят истината и да действат според принципите, което да им позволи да почитат Бог като велик в сърцата си и да Му отредят място, и така да доведа хората пред Бог. Това беше моя отговорност и дълг. Въпреки това аз не изпълнявах отговорностите, които надзорникът трябваше да има, а вместо това се възползвах от всяка възможност в работата си, за да се изтъкна и да свидетелствам за себе си, като карах братята и сестрите да ми се възхищават, да ме почитат и да идват при мен, когато са изправени пред трудности, вместо да се осланят на Бог или да търсят истините принципи. Водех хората пред себе си и така се съревновавах за статус с Бог. Вървях по пътя на антихриста и вече бях накърнила Божия нрав. Ако продължавах да изпълнявам дълга си по този начин, в крайна сметка щях да бъда наказана за съпротивата ми срещу Бог. Като осъзнах това, ме изби студена пот и почувствах, че този арест е Божият праведен нрав, който идва върху мен, и че това е и великата Божия закрила и спасение за мен. Искрено благодарих на Бог и бях готова да се покоря на тази среда и да науча урок. През 2021 г. бях освободена, след като излежах присъдата си, и излязох от този ад на земята, който представлява затворът на Компартията.

Малко след завръщането ми у дома братята и сестрите ми донесоха книгите с Божиите слова и бях дълбоко развълнувана. Един ден, по време на духовната ми практика, прочетох откъс от Божиите слова: „Успявате ли да почувствате Божието напътствие и просветлението на Светия Дух, докато изпълнявате дълга си? (Да.) Ако сте способни да почувствате делото на Светия Дух, но продължавате да имате високо мнение за себе си и да смятате, че притежавате реалността, тогава какво се случва? (Когато изпълнението на дълга ни даде резултат, ние смятаме, че половината заслуга е Божия, а другата половина — наша. Безкрайно преувеличаваме съдействието си, като смятаме, че няма нищо по-важно от него и че Божието просветление не би било възможно без него.) Защо тогава Бог те просвети? Може ли Бог да просвети и други хора? (Може.) Когато Бог просвещава някого, това е Божията благодат. А в какво се състои твоето малко съдействие? Дали това е твоя заслуга, или е твой дълг и твоя отговорност? (То е наш дълг и наша отговорност.) Когато осъзнаеш, че това е твой дълг и твоя отговорност, ще имаш правилната нагласа и няма да ти хрумва да си приписваш заслуги за него. Грешиш, ако все си мислиш: „Това е моят принос. Дали Божието просветление щеше да е възможно без моето съдействие? Тази задача изисква съдействието на човека. Нашето съдействие е основната част от постижението“. Как би могъл да съдействаш, ако Светият Дух не те беше просветил и ако никой не беше разговарял с теб за истините принципи? Нито щеше да знаеш какво изисква Бог, нито щеше да познаваш пътя, по който да практикуваш. Дори и да искаше да се покориш на Бог и да Му съдействаш, нямаше да знаеш как да го направиш. Не е ли това твое „съдействие“ само празнословие? Без истинско съдействие постъпваш само според собствените си идеи, а в такъв случай можеш ли да изпълняваш дълга си на ниво? Категорично не, а това обяснява проблема, който разглеждаме. Какъв е този проблем? Какъвто и дълг да изпълнява човек, от Божиите действия зависи дали постига резултати, дали изпълнява дълга си на ниво и дали получава Божието одобрение. Ако Бог не върши делото Си, ако не те просвещава и напътства, дори и да изпълняваш дълга си, няма да знаеш нито пътя, нито посоката, нито целите си. Какво излиза в крайна сметка? След като толкова време си се трудил, няма да си изпълнил дълга си добре, нито ще си придобил истината и живота — всичко ще е било напразно. Следователно, доброто изпълнение на дълга ти, наставляването на братята и сестрите и получаването на Божието одобрение зависят от Бог! Хората не могат да свършат нищо повече от онова, на което са способни лично, онова, което трябва да вършат и което е в рамките на вродените им способности. В крайна сметка ефективното изпълнение на твоя дълг зависи от напътствията на Божиите слова и от просветлението и ръководството на Светия Дух. Само така можеш да разбереш истината и да изпълниш Божието поръчение според пътя, посочен ти от Бог, и според зададените от Него принципи. Това са Божията благодат и благословия и който не може да го прозре, е сляп“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). След като прочетох този откъс, разбрах, че успях да открадна Божията слава, защото имах погрешна гледна точка в себе си. Вярвах, че в резултат на моето сътрудничество Светият Дух върши делото Си и работата дава резултати. Отдавах твърде голямо значение на човешкото сътрудничество. Истината е, че човешкото сътрудничество се основава и на разбирането на истините принципи. Без Бог да изрази истината, човешкото сътрудничество няма посока. Човешкото сътрудничество е просто изпълнение на дълга и отговорностите на човека, а това дали работата постига резултати, по същество зависи от делото на Светия Дух. Когато за първи път започнах да изпълнявам този дълг, не разбирах много от принципите, затова се молех повече и изучавах принципите, и търсех с братята и сестрите. Постепенно схванах някои принципи и с просветлението и напътствието на Светия Дух успях да открия и разреша някои проблеми. Едва тогава евангелската работа постигна добри резултати. По-късно живеех в състояние на самодоволство, молех се по-малко и спрях да търся истините принципи, затова вече не можех да получа делото на Светия Дух и не знаех как да разреша много от проблемите, което се отрази на евангелската работа. Особено след като ме арестуваха и хвърлиха в затвора, евангелската работа на църквата не спря заради ареста ми, а по-скоро напредваше стабилно и дори стана по-ползотворна. Ала аз глупаво и сляпо смятах сътрудничеството си за изключително важно, като вярвах, че без мен църковната работа няма да постигне добри резултати. Като погледнах назад, се почувствах засрамена. Освен това, фактът, че осигурих някои талантливи хора, не се дължеше на това, че разбирам истината и съм в състояние да избера правилните хора, а по-скоро на това, че Бог отдавна бе подготвил различни видове талантливи хора за Своето дело. Също така, при подбора на хора имаше много въпроси, които не ми бяха ясни и които ми се изясниха само чрез търсене на истините принципи със сестрата, с която сътрудничех. Ако Бог не бе изразил истината и не бе общувал за принципите, свързани с изпълнението на дълга, толкова ясно, как бих могла да разбера или да схвана тези принципи, или да изпълнявам добре дълга си? В действителност Бог вършеше Своето собствено дело, а аз просто изпълнявах малка част от дълга си, който трябваше да изпълня като човешко същество. Нямаше за какво да се хваля.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и се почувствах още по-засрамена, смутена и унижена. Всемогъщият Бог казва: „Бог е извършил значително количество дела върху хората, но говорил ли е някога за това? Обяснявал ли го е някога? Заявявал ли го е някога? Не, не го е правил. Независимо как хората разбират погрешно Бог, Той не обяснява. От Божията гледна точка, без значение дали си на шестдесет или осемдесет години, твоето разбиране за Бог е много ограничено и въз основа на това колко малко знаеш, ти все още си дете. Бог не ти държи сметка за това – ти все още си незряло дете. Няма значение, че някои хора може да са живели много години и телата им да показват признаци на старост. Разбирането им за Бог все още е много детско и повърхностно. Бог не ти държи сметка – ако не разбираш, значи не разбираш. Това са твоите заложби и твоят капацитет и те не могат да се променят. Бог няма да ти наложи нищо. Бог изисква хората да свидетелстват за Него, но свидетелствал ли е Той за Себе Си? (Не.) От друга страна, Сатана се страхува да не би хората да не знаят дори най-малкото нещо, което прави. Антихристите не са по-различни: те се хвалят пред всеки за всяка дреболия, която правят. Като ги слушаш, изглежда, че свидетелстват за Бог - но ако се вслушаш внимателно, ще откриеш, че не свидетелстват за Бог, а се самоизтъкват, възвеличават себе си. Намерението и същността в основата на това, което казват, е да си съперничат с Бог за Неговите избраници и за статус. Бог е смирен и скрит, а Сатана се самоизтъква. Има ли разлика? Самоизтъкване срещу смирение и скритост: кои са положителните неща? (Смирение и скритост.) Може ли Сатана да се опише като смирен? (Не.) Защо? Ако се съди по нечестивата му природа същност, той е безполезен боклук. Би било анормално Сатана да не се самоизтъква. Как би могъл Сатана да се нарече „смирен“? „Смирението“ се отнася за Бог. Божията идентичност, същност и нрав са възвишени и благородни, но Той никога не се самоизтъква. Бог е смирен и скрит, затова хората не виждат какво е направил, но докато Той работи в такава неизвестност, на човечеството непрекъснато се предоставя ресурс, храна и напътствия – и всичко това е устроено от Бог. Не е ли скритост и смирение това, че Бог никога не обявява тези неща, никога не ги споменава? Бог е смирен именно защото е способен да прави тези неща, но никога не ги споменава или обявява, и не спори за тях с хората. Какво право имаш да говориш за смирение, когато не си способен на такива неща? Не си направил никое от тези неща, но настояваш да си приписваш заслуги за тях – това се нарича безсрамие. Бог извършва толкова велики дела и управлява цялата вселена, докато напътства човечеството. Неговата власт и неговото могъщество са толкова необятни, но Той никога не каза: „Способността Ми е изключителна“. Той остава скрит сред всички неща, управлява всичко, осигурява храна и ресурс за човечеството, за да може цялото човечество да продължи да съществува поколение след поколение. Вземете например въздуха и слънчевата светлина или всичко материално, което е необходимо за съществуването на хората. Притокът на всичко това е безспирен. Несъмнено Бог се грижи за хората. И така, щеше ли Сатана да премълчи и да остане невъзпят герой, ако беше извършил добро? Никога нямаше да премълчи — като някои антихристи в църквата, които преди се занимаваха с опасна работа, жертваха се и понесоха страдания, а някои дори може да са били в затвора. Има и такива, които навремето допринесоха за делото на Божия дом в известно отношение. Те никога не забравят тези неща, смятат, че имат пожизнена заслуга за тях и ги приемат за свой доживотен актив. Това показва колко дребни са хората! Те наистина са дребни, а Сатана няма срам“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Втора част)). Божията същност е скромна, красива и добра, докато същността на Сатана е зла, грозна и безсрамна. Помислих си за това как Библията разказва за Сатана, който изкушавал Господ Исус. Ясно е, че всичко в света е сътворено от Бог, но Сатана твърдял, че е създал всичко и се е опитал да изкуши Господ Исус да го почита. Замислих се и за Компартията. Всичко, на което се радва човечеството, очевидно идва от Бог и Той предоставя ресурс за всички ежедневни нужди на човечеството, но Компартията твърди, че е дала на хората добър живот, което ги кара да ѝ приписват заслуги за това. Сетих се и за антихристите, отлъчени от църквата. Те постоянно се изтъкваха и се превъзнасяха, като говореха колко много работа са свършили за Божия дом и колко страдания са понесли, и използваха това, за да подведат хората да ги следват и почитат. Като видях това, осъзнах колко истински безсрамни са дяволите и Сатана! Като се замислих за себе си, ми стана ясно, че църковните дела постигаха резултати благодарение на делото на Светия Дух, но аз тайно броях постиженията си и често ги изтъквах пред братята и сестрите, като карах всички да мислят, че това са мои постижения, да ме уважават и ми отреждат място в сърцата си. Дали моето поведение не бе точно като това на онези антихристи, които се превъзнасяха и изтъкваха? Как е възможно да съм била толкова безсрамна и напълно лишена от съвест и разум? Бог се е смирил, за да стане човек и да спаси човечеството. Той е готов да рискува живота Си и да понесе големи унижения и страдания, като дойде сред хората, за да върши делото Си и да ни спаси. Бог е дал всичко за човечеството, ала никога не възвестява делата Си. Той просто тихо върши делото, което възнамерява да свърши. А колкото до мен — едно малко сътворено същество — всичко, което правех, бе да изпълнявам своя дълг и отговорност, но използвах различни начини да се перча и изтъквам. Бях наистина нищожна и безполезна! Отправих молитва в покаяние към Бог, като Го помолих да прости моите прегрешения. Бях готова да започна начисто и да преобразя надменния си нрав, да се науча да възхвалявам Бог и да свидетелствам за Него във всички неща.

По-късно прочетох откъс как да практикувам възхваляване и свидетелстване за Бог: „Когато свидетелствате за Бог, трябва да говорите най-вече за това как Бог съди и наказва хората и какви изпитания използва, за да облагороди хората и да промени техния нрав. Трябва да разкажете и за това колко много поквара се е разкрила чрез вашето изживяване, колко сте страдали, колко неща сте направили, за да се противопоставите на Бог, и как сте били завоювани от Него накрая. Говорете за това колко истинско познание имате за Божието дело и как трябва да свидетелствате за Бог и да Му се отплатите за любовта. Трябва да вложите съдържание в този вид реч, като същевременно я изложите по прост начин. Не говорете за празни теории. Говорете по-земно; говорете от сърце. Ето как трябва да изживявате нещата. Не подготвяйте привидно дълбокомислени празни теории, в опит да се изтъкнете; ако го направите, ще изглеждате доста арогантни и неразумни. Трябва да говорите повече за реални неща от вашето действително изживяване и да говорите повече от сърце; за другите е най-полезно и най-подходящо да видят това. Някога вие бяхте хората, които най-много се противопоставяха на Бог, които най-малко бяха склонни да Му се покоряват, но сега сте завоювани — никога не забравяйте това. Трябва да размишлявате и да мислите повече по тези въпроси. Щом хората ги разберат ясно, те ще знаят как да свидетелстват, в противен случай има опасност да извършат срамни и неразумни действия, които не свидетелстват за Бог, а по-скоро го позорят. Без истински изживявания и разбиране на истината не е възможно да се свидетелства за Бог. Хората, чиято вяра в Бог е объркана и неясна, никога няма да могат да свидетелстват за Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава). От Божиите слова разбрах как да възхвалявам Бог и да свидетелствам за Него сред хората. От една страна, трябва да споделяме повече с братята и сестрите за това как сме преживели съда, наказанието, кастренето, изпитанията и облагородяването на Божиите слова, значението на Божието дело и какви са Неговите намерения, и какви ефекти иска да постигне Той в нас, за да могат другите да опознаят Бог и да разберат Неговите ревностни и грижовни намерения да спаси човечеството. От друга страна, също така трябва да говорим открито и да споделяме за покварата, която сме разкрили в нашите преживявания, както и бунтовните и непокорни неща, които сме извършили против Бог, за да могат другите да разберат природата на нашите действия и да придобият проницателност от това. По този начин те могат да се видят в светлината на тези неща и да познават и мразят своя покварен нрав. Само чрез практикуване по този начин можем наистина да възхваляваме Бог и да свидетелстваме за Него. Ала аз избрах да говоря само за добрите неща. Говорех само за това как се уповавам на Бог, за да постигна резултати в работата, колко хора съм придобила и колко църкви съм основала, без да споменавам непокорството, покварата и слабостта, които бях разкрил по време на този процес. Не споделих тези неща с братята и сестрите. В резултат на това те бяха подведени от моето привидно добро поведение. Направеното от мен и начинът, по който се държах, бяха в разрез с Божиите слова и трябваше да се покая пред Бог и да практикувам според Неговите слова от там насетне.

Пет месеца след освобождаването ми от затвора църквата уреди да продължа да проповядвам евангелието. Бях много трогната и реших да върша добре дълга си и да компенсирам предишната си задлъжнялост към Бог. На едно събиране една от новодошлите повдигна някои представи, затова търпеливо общувах за Божиите слова с нея, и в крайна сметка проблемът с представите ѝ беше разрешен. Тя каза, че е придобила много от това събиране, и изрази огромна благодарност за Божието върховенство и подредби, които са довели братята и сестрите в общение с нея. Тя беше много развълнувана, докато говореше, и като я слушах, тайно се зарадвах, като си помислих: „Проблемът с представите на сестрата се разреши главно чрез моето общение с нея. Изглежда, че не съм толкова зле и мога да общувам за истината, за да разреша някои проблеми“. При тези мисли осъзнах, че отново крада Божията слава. Видях братята и сестрите около мен да благодарят на Бог за Неговото напътствие, докато аз се възхищавах безсрамно на себе си, и се почувствах наистина отвратена от мен самата. Бях толкова безсрамна! Бързо се помолих на Бог в сърцето ми, като си мислех за Неговите слова: „Когато имаш някакво разбиране за Бог, когато можеш да прозреш собствената си поквара и да осъзнаеш колко достойни за презрение и грозни са надменността и самонадеяността, ще се почувстваш възмутен, отвратен и огорчен. Ще можеш съзнателно да правиш някои неща, с които да удовлетвориш Бог, и ще се чувстваш спокоен. Ще можеш да четеш Божието слово съзнателно, да възхваляваш Бог, да свидетелстваш за Него и в сърцето си ще изпитваш наслада. Съзнателно ще се разкриеш и ще разобличиш собствената си грозота, а така ще се почувстваш добре и ще усетиш, че си в по-добро състояние на духа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава). Споделих с братята и сестрите моите достойни за презрение мисли. Също така споменах, че в началото не съм разбирала напълно някои от проблемите от днешното събиране, но в процеса на общение постепенно съм придобила яснота чрез просветлението на Божиите слова, и че това не е моят първоначален духовен ръст, а просветлението и напътствието на Светия Дух. След като споделих, усетих дълбоко омиротворение в сърцето си и почувствах, че е наистина добре да живея по този начин! Това преобразяване, което успях да постигна, бе изцяло в резултат на съда и наказанието на Божиите слова върху мен. Благодаря на Бог!