От Ли Йен, Китай

Сутринта на 21 март 2023 г. получих писмо от една сестра, в което пишеше, че след събирането им един водач на име Джао Дзюн бил арестуван, докато уреждал някои дела, и тя ни молеше бързо да се погрижим за последствията. Щом чух тази новина, усетих вълна от безпокойство и сърцето ми подскочи: „Джао Дзюн работи в нашата църква повече от година и е бил в много приемни домове, затова хората, които изпълняваха дълга си, както и книгите с Божиите слова в тези домове трябва да бъдат преместени. Къде можем да ги преместим в този момент? Ако полицията разбере, че Джао Дзюн е бил основният водач, отговорен за работата тук, вероятно ще започне да дебне в този район, за да залавя хора. Само преди няколко дни Джао Дзюн беше в приемния дом, където живеех“. Почувствах, че съм в голяма опасност и че можеше да бъда арестувана всеки момент. Вътрешно не спирах да призовавам Бог, като Го молех да закриля сърцето ми. След молитвата се почувствах малко по-спокойна. Спомних си тези Божии слова: „Вярата е като самотен дървен мост: тези, които се вкопчват окаяно в живота, няма да го преминат лесно, но онези, които са готови да отдадат живота си, могат да го преминат с твърда крачка и без притеснения. Ако човек е изпълнен с плахи и страхливи мисли, това е така, защото е бил заблуден от Сатана, който се бои, че ще преминем моста на вярата, за да навлезем в Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6). Божиите слова ме накараха да разбера, че тази ситуация беше изпитание за мен. Ако бях страхлива и не изпълнех отговорностите си, а това доведеше до попадане на книгите с Божиите слова в ръцете на полицията, нямаше ли това да бъде пренебрегване на дълга ми? Трябваше да защитя интересите на църквата и да преживея Божието дело с вяра. Това осъзнаване ми даде увереност и побързах да го обсъдя с братята и сестрите, с които си партнирах, и се разделихме, за да преместим книгите с Божиите слова и хората, които изпълняваха дълга си.

Точно след като приключихме с преместването, получихме писмо от висшестоящото ръководство, в което се казваше, че сестра Лиу Уей, която си сътрудничеше с мен, също е била арестувана. Изправена пред тези непрекъснати арести, изведнъж се почувствах слаба и безсилна, като си мислех: „Как е възможно и Лиу Уей да е арестувана? Сътруднича си с нея в дълга ни повече от година. Означава ли това, че полицията наблюдава и мен? Ако съм наблюдавана, могат да ме арестуват по всяко време и навсякъде! Ако полицията ме хване, ще ме бият до смърт. Ами ако наистина ме пребият до смърт или ме осакатят?“. Сетих се също, че Лиу Уей знаеше домашните адреси на много от братята и сестрите, които изпълняваха дълга си, затова трябваше бързо да преместя братята и сестрите и книгите с Божиите слова, които бяха в опасност. Мислите за всичко това ми причиниха огромна тревога, затова бързо коленичих в молитва към Бог: „Боже! Новината за ареста на Лиу Уей наистина ме разтревожи и уплаши, в този момент не знам какво да правя. Боже! Духовният ми ръст е твърде малък и не знам как да преодолея тази ситуация. Моля Те, просветли ме, напътствай ме и ми дай вяра“. След молитвата си спомних тези Божии слова: „Би трябвало да знаеш, че всичко, което съществува в заобикалящата те среда, е позволено и подредено от Мен. Бъди наясно с това и удовлетвори сърцето Ми в средата, която ти дадох. Не се страхувай от едно или друго, Всемогъщият Бог на войнството непременно ще бъде с теб — Той е силата, която ви крепи, и вашият щит“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 26). Божиите слова ми вдъхнаха вяра и смелост. Бог беше моята опора и докато се уповавах на Него и разчитах на Него, Той щеше да бъде с мен. Сега, след ареста на Лиу Уей, трябваше да намеря начин да преместя книгите с Божиите слова и хората, които изпълняваха дълга си — това беше мой дълг и отговорност. При тази мисъл тревогата ми намаля. Тази нощ, малко след 22 часа, аз и един брат си разпределихме тези задачи.

Малко след това получихме друго писмо от висшестоящото ръководство, в което пишеше, че Джао Дзюн е признал за всички задължения, които е изпълнявал, но че по това време все още не се знаело дали е издал нещо друго, така че бяхме предупредени да внимаваме. Помислих си: „Ако Джао Дзюн разкрие, че съм водач, ще ме остави ли някога полицията на мира? Ако бъда арестувана, ще мога ли да издържа на мъченията на тези демони от китайската Компартия? Ами ако ме пребият до смърт?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече се страхувах и наистина исках да напусна това опасно място възможно най-скоро. Но тогава си помислих как братята и сестрите, с които си партнирах, бяха арестувани, и за това как трябваше да се свърши работа по последствията. Ако не успеех да изпълня отговорностите си в този критичен момент, нямаше ли да бъда просто като костенурка, която се свива в черупката си? Ако се скриех пред лицето на опасността, като пренебрегна безопасността на книгите с Божиите слова и на братята и сестрите, това щеше да бъде напълно безотговорно и сериозно предателство спрямо Бог! Но се страхувах, че ако не си тръгнех, щях да бъда арестувана. Помолих се на Бог: „Боже, искам да се откажа от дълга си и да напусна това място, но знам, че това не е в съответствие с Твоите намерения. Боже, моля Те, дай ми вяра и сила, за да мога да остана непоколебима в тази ситуация“.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Без значение колко „могъщ“ е Сатана, без значение колко безочлив и честолюбив е той, без значение колко голяма е способността му да нанася щети, без значение колко мащабни са уменията, чрез които покварява и изкушава човека, без значение колко умели са хитростите и машинациите, чрез които сплашва човека, без значение колко променлива е формата, в която съществува, Сатана никога не е бил способен да създаде нито едно живо същество, никога не е можел да налага закони или правила за съществуването на всички неща и никога не е можел нито да управлява или контролира който и да е предмет, независимо дали е одушевен, или неодушевен. В космоса и на небесната твърд няма нито един човек или предмет, който да е роден от Сатана или който да съществува благодарение на Сатана; няма нито един човек или предмет, който да е управляван от Сатана или да е контролиран от него. Дори напротив, Сатана трябва не само да живее под господството на Бог, но при това трябва и да се покорява на всички Божии заповеди и повели. На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение; без Божието разрешение той няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог. В очите на Бог Сатана е по-незначителен от лилиите в планините, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и червеите в земята. Неговата роля сред всички неща е да им служи и да служи на човечеството, да служи на Божието дело и Неговия план за управление. Независимо колко злонамерена е неговата природа и колко зла е неговата същина, единственото, което Сатана може да направи, е да изпълнява послушно своята функция: да полага труд за Бог и да предоставя контрастиращ фон на Бог. Това са същината и мястото на Сатана. Неговата същина не е свързана с живота, не е свързана с могъществото, не е свързана с властта — тя е просто играчка в Божиите ръце, просто машина в служба на Бог!“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). Докато разсъждавах върху Божиите слова, придобих вяра и сила и осъзнах, че всички неща и събития са в Божиите ръце. Колкото и свиреп и нечестив да е големият червен змей, той е просто пешка в Божията ръка и инструмент, който служи на Бог, за да усъвършенства Неговите избраници. Без Божието позволение Сатана не може да ни направи нищо, колкото и свиреп да е. Спомних си една нощ през декември 2012 г., когато по време на събиране нахлуха седем или осем полицаи. Докато не внимаваха, се възползвах от шанса и избягах. Но като стигнах до портата на комплекса, бях спряна от двама полицаи, които стояха на пост, затова се обърнах и избягах обратно. Полицията мобилизира екип, който да претърси всяко домакинство в комплекса, за да ме залови. Точно когато щяха да претърсят втория етаж, където се криех, се скрих в ъгъла до стълбите и когато полицията дойде да претърси отстрани, избягах през главния вход на комплекса. За моя изненада двамата пазачи дори не ме разпознаха и се отървах на косъм от бедствието. А и този път, с арестуването на Джао Дзюн и Лиу Уей, според нашите представи мястото ни изглеждаше много опасно и през това време постоянно се занимавах с работа по последствията и рискувах да бъда наблюдавана и арестувана всеки момент. Но без Божието позволение полицаите не можеха да ме арестуват, колкото и свирепи да бяха. От тези факти видях Божието всемогъщество и върховенство и че всичко беше в Божиите ръце. Ако Бог не позволяваше, полицията не можеше да ме залови, колкото и да искаше, а ако Бог позволяваше да бъда арестувана, тогава нямаше да мога да избягам, където и да се скриех. Като осъзнах това, придобих вяра и сила и продължих да се занимавам с работата по последствията.

Сутринта на 16 май научих, че друга сестра, с която си партнирах — Син И — също е била арестувана, и сърцето ми натежа. Висшето ръководство изпрати писмо, в което ни призоваваше бързо да уведомим братята и сестрите в приемния дом на Син И да се преместят. Помислих си: „Ако отида да ги уведомя и полицаите дебнат там, няма ли да попадна в капан? Ами ако полицаите знаят, че съм водач? Щяха да ме изтезават още по-жестоко. Дори да не ме убият, със сигурност ще ме осакатят! Ами ако умра? Мога ли тогава все още да бъда спасена?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече се страхувах. Чувствах се в голяма опасност. Отидох до прозореца и въздъхнах дълбоко, като се чудех: „Да отида ли, или не? Ако не отида, другите братя и сестри няма да могат да намерят приемния дом на Син И. Просто ще гледам как братята и сестрите там биват арестувани ли?“. Мислих дълго и упорито за това, като се чувствах наранена и не бях сигурна какво да правя. Коленичих и се помолих на Бог: „Боже, вярата ми е твърде малка; живея в страх и малодушие и не искам да излизам, за да уведомя братята и сестрите. Толкова съм егоистична! Боже, готова съм да се уповавам и да разчитам на Теб. Моля Те, дай ми вярата и силата да премина през тази ситуация с вяра и ме напътствай, за да разбера покварата си“.

След като се помолих, прочетох тези Божии слова: „Антихристите са крайно егоистични и долни. Не изпитват истинска вяра в Бог, камо ли преданост към Него. Когато са изправени пред проблем, само себе си защитават и пазят. Нищо не е по-важно за тях от собствената им безопасност. Не ги интересува колко вреди са нанесени на делото на църквата. Значение има единствено това да оцелеят и да не ги арестуват. Тези хора са крайни егоисти и изобщо не мислят за братята и сестрите, нито за делото на църквата, а само за собствената си безопасност. Те са антихристи. И така, когато подобни неща сполетят преданите на Бог хора, които имат истинска вяра в Него, как се справят те с тях? По какво се различават действията им от действията на антихристите? (Когато подобни неща сполетят преданите на Бог хора, те ще обмислят всякакви начини да защитят интересите на Божия дом, да предпазят Божиите приноси от загуби и ще направят необходимото за водачите и работниците, както и за братята и сестрите, за да сведат загубите до минимум. В същото време антихристите първо обезпечават собствената си защита. Те не са загрижени за работата на църквата или за безопасността на Божиите избраници и когато църквата се сблъска с арести, това води до загуби за църковната работа.) Антихристите изоставят работата на църквата и Божиите приноси и не уреждат нещата така, че хората да се справят с последствията. Все едно да позволят на големия червен змей да заграби приносите за Бог и Божиите избраници. Дали това не е тайно предателство спрямо приносите за Бог и Божиите избраници? Когато хората, които са предани на Бог, ясно осъзнават, че дадена среда е опасна, те пак поемат риска да свършат работата по справяне с последствията и свеждат до минимум загубите за Божия дом, преди самите те да се оттеглят. Те не отдават първостепенно значение на собствената си безопасност. Какво ще кажете, кой може да гарантира, че е безопасно да вярваш в Бог и да изпълняваш даден дълг в тази нечестива страна на големия червен змей? Какъвто и дълг да поеме човек, той е свързан с известен риск — но изпълнението на дълга е Божие поръчение и докато следва Бог, човек трябва да поема риска да изпълнява дълга си. Човек трябва да проявява мъдрост и е необходимо да вземе мерки, за да осигури безопасността си, но не бива да поставя личната си безопасност на първо място. Трябва да се съобразява с Божията воля, като поставя на първо място работата в Божия дом и разпространяването на евангелието. Най-важно за него е да изпълни Божието поръчение и то е на първо място. Антихристите отдават първостепенно значение на личната си безопасност. Те смятат, че нищо друго не ги засяга. Не ги интересува, когато нещо се случи на когото и да било друг. Стига да не се случи нищо лошо на самите антихристи, те се чувстват спокойни. Те нямат никаква преданост, а това се определя от природата същност на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Бог разобличава, че антихристите са наистина егоистични и достойни за презрение. Когато се случват неща, те мислят само за собствената си безопасност и поставят собствените си интереси на първо място, като пренебрегват живота на братята и сестрите и интересите на Божия дом. Нямат никаква преданост към Бог. Нима поведението ми не беше същото като на антихрист? Щом се изправях пред опасност, първо проявявах внимание към собствената си безопасност. Когато Син И беше заловена, знаех, че трябва да изляза и да уведомя живеещите с нея братя и сестри да се преместят, в противен случай можеха да бъдат арестувани от полицията. Но се страхувах да не бъда арестувана, осакатена или пребита до смърт, затова не исках да отида, за да си спася живота. Когато се случваха неща, мислех само за себе си, като пренебрегвах безопасността на братята и сестрите си. Бях наистина егоистична и достойна за презрение, и лишена от човешка природа! Човек, който наистина има човешка природа и е предан на Бог, когато е изправен пред опасност, може да загърби интересите си, за да защити делото на църквата. Но когато аз бях изправена пред опасност, се свих като костенурка в черупката си, като се опитвах да проточа жалкото си съществуване. Не обръщах никакво внимание на интересите на Божия дом или на безопасността на братята и сестрите си. По какво се различавах от един срамен Юда? Помислих си как светците през цялата история са жертвали младостта и живота си, за да проповядват евангелието. Те са дали красиво свидетелство за Бог сред преследване и мъки. Приела съм Божието дело от последните дни и се наслаждавам на истините, които Той е изразил. Бог ни е дал повече от това, което са имали апостолите и пророците от миналото. С идването на преследването и мъките водачите и братята и сестрите, с които си партнирах, около мен бяха арестувани един след друг, а Бог беше защитил мен от залавяне. Ако изобщо имах съвест, трябваше да се изправя, за да защитя интересите на църквата, и да защитя безопасността на братята и сестрите си. Но аз просто мислех за интересите си във всеки момент и изобщо не проявявах внимание към Божиите намерения. Бях по-малко предана, отколкото едно куче пазач към стопанина си. Наистина бях недостойна да бъда наречена човек! Като осъзнах това, се намразих, че съм толкова егоистична и достойна за презрение.

По-късно отново се замислих и се запитах: „Наистина ценя живота си и постоянно се страхувам да не бъда арестувана или измъчвана до смърт. Как може да се реши този проблем?“. Прочетох един откъс от Божиите слова: „Как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те разпространяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и хокаха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. Нека не говорим за крайния изход на онези мъченици или за това как Бог определя поведението им, а да се запитаме следното. Когато стигнаха до края, дали начинът, по който посрещнаха края на живота си, съответстваше на човешките представи? (Не, не съответстваше.) От гледна точка на човешките представи те платиха толкова висока цена, за да разпространяват Божието дело, но в крайна сметка бяха убити от Сатана. Това не съответства на човешките представи, но точно това им се случи. Бог го допусна. Каква истина може да се търси в това? Това, че Бог допусна да умрат така, Негово проклятие и заклеймяване ли беше, или беше Негов план и благословия? Не беше нито едното, нито другото. А какво беше? Сега хората си мислят за смъртта им с много болка, но така стояха нещата. Какво е обяснението за това, че хората, които вярваха в Бог, умряха така? Когато споменаваме тази тема, вие се поставяте на тяхно място. Така че натъжават ли се сърцата ви? Изпитвате ли скрита болка? Мислите си: „Тези хора са изпълнили дълга си да разпространяват Божието евангелие и би трябвало да се смятат за добри хора. Как тогава е възможно да стигнат до такъв край и такъв изход?“. Ето как умряха и си отидоха телата им; това беше начинът на тяхното отпътуване от човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разпространяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано със собствената им личност, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо и, както се оказва, тези хора са били способни да отдадат най-ценното си — живота — като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. До деня на смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да те накарам да използваш същия метод, за да свидетелстваш за Бог и да разпространяваш евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да го приемеш като неотменим дълг, който трябва да свършиш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). Щом прочетох Божиите слова, разбрах. Ако наистина мога да видя стойността на живота и смъртта и да разбера смисъла на живота, мога да избегна да бъда възпряна от смъртта пред лицето на преследване и мъки и мога да поддържам дълга си и да бъда готова да пожертвам живота си, за да остана непоколебима в свидетелството си. Помислих си за светците през вековете, които са жертвали живота си и са проливали кръвта си, за да проповядват евангелието на Господ Исус. Безброй са били мъчениците за Бог. Някои са били убити с камъни, а други — влачени до смърт от коне. Те са платили с цената на живота си, за да дадат силно и гръмко свидетелство за Бог. Смъртта им е била смислена, защото са страдали от преследване заради праведността и са получили Божието одобрение. Въпреки че телата им са умрели, душите им не са загинали. Някои хора, след като бъдат заловени, предават Бог и продават братята и сестрите си заради страх от мъчения, и стават срамни юди. Те сериозно накърняват Божия нрав и губят Божието спасение. Дори телата им да оживеят, те са като ходещи трупове и накрая ще слязат в ада, за да бъдат наказани, и там ще страдат вечно! Точно както е казал Господ Исус: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мене, ще го спечели“ (Матей 16:25). В този момент най-накрая разбрах значението на този стих от Божиите слова. Преди не можех да видя ясно въпроса за смъртта. Страхувах се да не бъда заловена и убита от полицията, като мислех, че ако умра, не мога да бъда спасена. Сега осъзнах, че смъртта на тялото не е истинска смърт и докато то може да умре, душата е с Бог. Човек, който може да умре за праведността пред лицето на преследване, е одобрен и помнен от Бог. Сега, след като братята и сестрите бяха в опасност, в този критичен момент вече не можех да мисля за собствената си безопасност. Трябваше бързо да измисля начин да информирам братята и сестрите да се преместят. Дори накрая да бъда заловена от полицията и измъчвана до смърт, такава смърт щеше да бъде смислена. Като осъзнах това, се почувствах спокойна и уравновесена. Тази нощ отидох в приемния дом, където беше отседнала Син И, и по пътя не спирах да се моля на Бог. Когато минах под камерата за видеонаблюдение с висока разделителна способност, отново се уплаших малко, затова заобиколих през една отдалечена задна уличка. Щом стигнах до долния етаж на сградата, отново се изнервих и много се притеснявах, че може да има полицаи, които дебнат и наблюдават. Не спирах да призовавам Бог в сърцето си. Помислих си за тези Божии слова: „Моя е последната дума във всичко случващо се във вселената. Съществува ли нещо извън Моя контрол?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 1). Божиите слова ми вдъхнаха вяра и вече не се страхувах толкова. Накрая всички братя и сестри бяха успешно преместени и тревожното ми сърце най-накрая се успокои.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова, който ми помогна да разбера значението на това, че Бог използва големия червен змей в Своя услуга. Бог казва: „Онези, които наистина следват Бог, могат да издържат на изпитанията на своето дело, докато онези, които не следват Бог, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат отлъчени, а победителите ще останат в царството. Дали човек наистина търси Бог, или не, се определя от проверката на делата му, т.е. от Божиите изпитания, и няма нищо общо с решението на самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или нещо, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска или не, се доказва от фактите и това не може да бъде решено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелите не могат да станат жито“, е несъмнено. Всички, които наистина обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който наистина Го обича“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека). Бог позволява на големия червен змей да преследва и залавя християни, за да използва службата на големия червен змей, за да изпита нашето дело и да види дали имаме истинска вяра и преданост към Него. Това е изпитание за всеки вярващ в Бог. Някои хора, поради малодушие, нямат смелостта да продължат да вярват в Бог, някои се крият от страх да не бъдат заловени и нямат смелостта да изпълняват дълга си, а други, неспособни да издържат на мъчения след залавяне, предават Бог и стават юди. Тези хора са плявата и неверниците, разкрити от Божието дело, и в крайна сметка ще бъдат отстранени. Някои обаче, независимо колко тежка е ситуацията, успяват да устоят в дълга си и да защитят църковното дело и дори да бъдат заловени и измъчвани, биха предпочели да отидат в затвора, отколкото да станат юди. Те дават гръмко свидетелство за Бог. Това са хората, които наистина вярват в Бог и са Му предани. Чрез службата на големия червен змей истинските и лъжливите вярващи, както и житото и плявата в църквата, биват разкрити. Без да осъзнават, хората биват разпределени според вида си. Божието дело е толкова мъдро! Същевременно, чрез арестите и преследването от страна на китайската Компартия, видях колко малка е вярата ми. Обикновено, когато не бях в опасна ситуация, се молех пред Бог, че съм готова да се отрека и да се отдам за Него, и да се отплатя за любовта Му. Но когато се изправях пред опасност, мислех само за себе си и в критични моменти пренебрегвах безопасността на братята и сестрите си и книгите с Божиите слова. Нима не мамех Бог? Ако не беше разкриването на тези факти и правосъдието и наказанието на Божиите слова, нямаше да имам никакво познание за егоистичния си и достоен за презрение сатанински нрав, все още щях да си мисля, че мога да се отрека от семейството и кариерата си и че съм предана на Бог, и че със сигурност ще спечеля Неговото одобрение, и все още щях да си мисля, че щом Божието дело приключи, ще бъда спасена и ще вляза в небесното царство. Наистина беше жалко, че не познавах себе си!

През този период преследването и арестите, извършени от големия червен змей, разкриха покварата ми. Видях, че ми липсват истини реалности и че това е много опасно, и това също ме подтикна да се стремя към истината и да напредвам, за да мога да издържа на изпитания, когато се изправя пред по-неблагоприятни ситуации в бъдеще, и в крайна сметка да победя Сатана и да свидетелствам за Бог. Преживяването на тези ситуации беше много полезно за живота ми. Това беше Божието спасение за мен! След като преминах през това, сърцето ми беше изпълнено с благодарност към Бог. Чрез напътствието на Божиите слова придобих известно разбиране за Божията власт, всемогъщество и върховенство, което укрепи вярата ми. Благодаря на Бог!