От Мануела, Италия

През януари 2022 г. започнах да се обучавам за евангелски дякон в църквата. В началото не бях много запозната с членовете на църквата, имаше много въпроси, които не можех да прозра или разреша, и резултатите от дълга ми не бяха много добри. Като виждах, че евангелските усилия на църквата не дават резултати, много се разтревожих. Страхувах се, че водачът ще си помисли, че имам слаби заложби и нямам работоспособност, и след това ще ме преназначи в дълга ми. Така че, винаги когато възникнеше проблем, все исках да го прикрия, за да попреча на водача да забележи проблемите ми.

Един ден, по време на събиране за преглеждане на работата ни, водачът, брат Томас, ни попита: „Защо резултатите от работата ви са толкова лоши? Каква е причината за това?“. Когато дойде моят ред да отговоря, се паникьосах и не знаех какво да кажа. Дори не бях успяла да прегледам отклоненията в работата си, затова се чудех: „Ако говоря честно, водачът няма ли да си помисли, че имам слаби заложби и не мога да върша действителна работа?“. В този момент си спомних, че трима евангелски работници бяха преназначени в дълга си няколко дни по-рано и побързах да кажа: „Няколко евангелски работници бяха преназначени, затова резултатите се влошиха“. Но в сърцето си ясно знаех, че тези работници не са били ефективни в дълга си и че преназначаването им не би се отразило на крайните резултати от работата. След това водачът ме попита: „Защо толкова малко новодошли посещават събиранията?“. Знаех, че някои братя и сестри не са разговаряли ясно за истината относно свидетелстването за Божието дело и че заради това проблемите на новодошлите не са били решавани своевременно и с течение на времето са спрели да посещават събиранията. Освен това ми липсваше опит в проповядването на евангелието и не бях проследила подробностите на работата. Не бях разрешила тези реални проблеми или трудности и впоследствие резултатите от работата бяха наистина лоши. Като обмислих тези неща, осъзнах, че не съм свършила никаква действителна работа. Но се притеснявах, че ако водачът узнае за това, би си помислил, че ми липсва работоспособност, че не съм подходяща за този дълг и че тогава ще ме освободи. Затова бързо казах: „Тези евангелски работници току-що започнаха да се обучават и имат пропуски в много области; представите на много потенциални приемници на евангелието не можеха да бъдат разрешени, затова резултатите не са много добри“. След като чу това, водачът не каза нищо повече.

След известно време резултатите от евангелската работа в нашата църква продължаваха да са лоши. Водачът дойде отново, за да прегледа работата ни, и попита за отклоненията в нея. Притеснявах се, че водачът ще каже, че заложбите ми са твърде слаби и че дори след толкова много време работата ни все още не се е подобрила и следователно не съм подходящ кандидат за развиване, затова изредих дълъг списък с обективни оправдания за тези отклонения. Като чу това, водачът се ядоса и ме скастри строго с думите: „Всеки път, когато идвам да прегледам работата ти, просто измисляш куп лъжливи оправдания и винаги говориш само за проблемите на другите, сякаш ти самата нямаш никакви. Като евангелски дякон, когато резултатите от евангелската работа са лоши, ти не се самоанализираш, а вместо това винаги прехвърляш вината на другите. Не се ли опитваш просто да прикриеш собствените си проблеми?“. Тези думи толкова ме нараниха, че се разплаках и си помислих: „Ти ме скастри толкова сурово пред няколко съработници. Как да запазя авторитета си, когато правиш това? Няма ли и те да си помислят, че съм хитра и измамна?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-наранена се чувствах. В болката си се помолих на Бог: „О, Боже, не знам как да преживея това кастрене, на което водачът ме подложи толкова внезапно. Моля Те, просветли ме, за да опозная себе си и да си взема поука“.

По време на духовните си практики прочетох един откъс от Божиите слова. Бог казва: „Покварените хора умеят да се прикриват добре. Каквото и да правят и каквато и поквара да разкриват, те все трябва да се прикриват. Когато нещо се обърка или ако направят нещо нередно, искат да хвърлят вината върху други. Те искат да си приписват заслугите за хубавите неща, а за лошите — да обвиняват други. Не се ли среща често подобно притворство в реалния живот? Твърде често се среща. Кое е свързано с нрава — да допускаш грешки или да се прикриваш? Прикриването е въпрос на нрав, то включва надменен нрав, злонамереност и измамност, а Бог го ненавижда особено силно. Всъщност, когато се прикриваш, всички разбират какво се случва, но си мислиш, че другите не забелязват и се опитваш всячески да спориш и да се оправдаваш, за да съхраниш достойнството си и да убедиш всички, че не си направил нищо нередно. Това не е ли глупаво? Какво си мислят другите за това? Как се чувстват те? Изпълнени са с отвращение и ненавист. Какво ще е мнението на хората за теб, ако, след като допуснеш грешка, можеш да се отнесеш към нея правилно и да позволиш на всички останали да говорят за нея, да я обсъждат и разпознават, докато ти самият можеш да си открит за нея и да я анализираш? Ще кажат, че си честен човек, защото сърцето ти е отворено за Бог. Чрез действията и поведението ти те ще могат да видят твоето сърце. Но ако се опитваш да се прикриеш и да заблудиш всички, хората няма да имат добро мнение за теб и ще кажат, че си глупав и неразумен човек. Ако не се опитваш да се преструваш или да се оправдаваш и ако можеш да признаеш грешките си, всички ще кажат, че си честен и мъдър. А какво те прави мъдър? Всеки допуска грешки. Всеки има пропуски и недостатъци. И всъщност всички имат един и същи покварен нрав. Не си мисли, че си по-благороден, по-съвършен и по-любезен от останалите. Съвсем неразумно е. Щом разбереш покварения нрав на хората, същността и истинската природа на тяхната поквара, повече няма да се опитваш да прикриваш собствените си грешки, нито да съдиш другите хора за грешките им, а ще можеш да се отнасяш правилно и към двете. Едва тогава ще станеш прозорлив и няма да вършиш глупости, а така ще помъдрееш. Хората, които не са мъдри, са глупави и все се занимават с дребните си грешки, докато се промъкват зад кулисите. Отвратително е да ги гледаш. Всъщност това, което правиш, е съвсем очевидно за останалите, но продължаваш безочливо да разиграваш театър. На останалите им прилича на клоунада. Това не е ли глупаво? Наистина е така. Глупавите хора не притежават никаква мъдрост. Колкото и проповеди да чуят, те продължават да не разбират истината и нищо не виждат ясно. Те никога не слизат от облаците и си мислят, че се отличават от всички останали и че са по-уважавани. Това е надменно, самоправедно и глупаво. Глупаците нямат духовно разбиране, нали? Въпросите, по които си глупав и неразумен, са именно тези, по които нямаш духовно разбиране и не можеш лесно да разбереш истината. Такава е реалността“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). От Божиите слова осъзнах, че никой не е идеален, че всеки има недостатъци и несъвършенства и прави грешки в дълга си и че това е нещо съвсем нормално. В Божиите очи няма значение дали хората са глупави, или правят грешки, но ако не си признаят грешките, ако винаги се преструват и умишлено крият истината, тогава в това се крие надменен, измамен и нечестив сатанински нрав и това е изцяло отвратително и омразно за Бог. Помислих си за себе си. Когато водачът ни помоли да обобщим работата си, това разкри много от проблемите в дълга ми и се притесних да не оставя лошо впечатление у водача. Още повече се страхувах да не загубя позицията си на евангелски дякон и възможността да бъда развивана. За да защитя гордостта и статуса си, умишлено избягвах да се изправя пред проблемите си и просто измислях някакви обективни оправдания, за да се опитам да заблудя водача, като това, че евангелските работници не могат да разговарят ясно за истината и не могат да разрешават проблемите на новодошлите и че някои евангелски работници са били преназначени. Това се превърна в извинение за спада в резултатите от дълга ми, извинение, което използвах, за да прикрия слабата си работоспособност и факта, че не бях свършила действителна работа, и всичко това, за да запазя впечатлението, което водачът имаше за мен. В действителност водачът проучваше детайлите на дълга ни, защото искаше да ми помогне практически да разреша проблемите, които имах, за да мога да изпълнявам по-добре този дълг, но аз не желаех да приема това по положителен начини отказвах да разкрия недостатъците си. Вместо това се опитвах да си напрягам мозъка, за да намеря извинения, с които да заблудя хората, като се преструвах на човек с добри заложби и голяма работоспособност. Бях истинска лицемерка и измамница! Бог проучва внимателно всичко и суровото кастрене от страна на водача ме беше събудило. Трябваше бързо да се изследвам.

По-късно една сестра ми изпрати този откъс от Божиите слова и започнах да виждам проблемите си по-ясно. Всемогъщият Бог казва: „Думите на Сатана имат една особеност: това, което Сатана казва, те озадачава и не можеш да разбереш източника на думите му. Понякога Сатана има мотиви и говори целенасочено, а понякога, под действието на самата му природа, тези думи се появяват спонтанно и направо излизат от устата на Сатана. Сатана не обмисля дълго тези думи, а ги изрича, без да се замисля. Когато Бог го попита откъде идва, Сатана отговори с няколко двусмислени думи. Чувстваш се много озадачен, защото никога не знаеш откъде точно идва Сатана. Има ли сред вас такива, които говорят така? Що за начин на говорене е това? (Той е двусмислен и не дава категоричен отговор.) Какви думи трябва да използваме, за да опишем този начин на говорене? Той отклонява вниманието и подлъгва. Да предположим, че някой не иска да допусне другите да разберат какво е правил вчера. Питаш го: „Видях те вчера. Къде отиваше?“. Той не ти казва направо къде е бил. Вместо това казва: „Какъв ден беше само! Беше толкова уморителен!“. Отговори ли на въпроса ти? Направи го, но не даде отговора, който ти търсеше. Това е „гениалността“ в изкуството на речта на хората. Никога не можеш да разбереш какво имат предвид, нито да разбереш източника на думите им или намерението зад тях. Не знаеш какво се опитват да избегнат, защото в сърцето си имат своя собствена история — това е коварно. Има ли сред вас хора, които също често говорят по този начин? (Да.) Тогава каква е вашата цел? Дали понякога тя е да защитите собствените си интереси, а друг път — да запазите гордостта, положението и репутацията си, да опазите тайните на личния си живот? Каквато и да е целта, тя е неотделима от вашите интереси, свързана е с вашите интереси. Нима природата на човека не е такава? Всички, които имат такава природа, са тясно свързани със Сатана, ако не и с неговото семейство. Можем да се изразим така, нали? Като цяло тази проява е отвратителна и противна“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV). Бог разобличава, че Сатана говори по наистина хитър и измамен начин, винаги е уклончив и оставя хората в почуда. Обичайната му тактика е да отклонява и заблуждава, като подвежда хората до такава степен, че те не могат да различат истината за нещата. Погледнах себе си в светлината на разобличението на Божиите слова. Спомних си, че всеки път, когато водачът питаше за причината за лошите резултати от работата ни, никога не желаех да отговоря директно на въпросите му. Знаех много добре, че не съм свършила никаква действителна работа, но се страхувах, че ако кажа истината, това ще се отрази на впечатлението, което водачът има за мен. Така че за всеки въпрос непрекъснато си напрягах мозъка как да прехвърля вината на другите и да използвам обективни оправдания, за да се опитам да заблудя водача. Дори изкривявах фактите и се опитвах да прехвърля вината върху евангелските работници, за да отклоня вниманието на водача. Отново и отново използвах измама, за да се опитам да го подведа, и лъжите лесно излизаха от устата ми. Природата ми беше точно като на Сатана — наистина нечестива! Също така си помислих как, когато преди време бях постигнала добри резултати в дълга си, активно споделях успешния си опит, исках да покажа на всички, че имам работоспособност и път в работата си. Когато обаче лошите резултати разкриваха проблемите ми, мълчах от страх, че хората ще видят проблемите и отклоненията ми. Като си припомнях тези моменти, се чувствах напълно отвратена от себе си. В дълга си мислех само за собствената си слава, печалба и статус и винаги когато можех да се представя в добра светлина, се изтъквах безспир. Но сега, тъй като не бях изпълнила добре дълга си и бях навредила на делото, станах като костенурка, която крие главата си в черупката. Всеки, който има дори малко съвест и разум, би се почувствал задължен на Бог, ако не е изпълнил добре дълга си, и би се опитал да намери начин да реши проблемите в него. Но аз не само не свърших никаква действителна работа, а и прикривах проблемите си и избягвах отговорност, за да защитя статуса си, и оставих водача в неведение за истинската ситуация на работата и в неспособност да реши проблемите своевременно. Не възпрепятствах ли евангелската работа? Когато помислих за това, малко се уплаших, затова се помолих на Бог, готова да се покая.

След това прочетох един откъс от Божиите слова: „Ако сте водачи или работници, страхувате ли се от това, че Божият дом отправя запитвания за вашата работа и я надзирава? Страхувате ли се, че Божият дом ще открие пропуски и грешки в работата ви и ще ви кастри? Страхувате ли се, че след като Горното се запознае с истинските ви заложби и духовен ръст, ще ви види в друга светлина и няма да ви вземе предвид за повишение? Ако имаш тези страхове, това доказва, че мотивацията ти не е в името на църковната работа, че работиш в името на репутацията и статуса, което доказва, че притежаваш нрава на антихрист. Ако имаш нрава на антихрист, има опасност да вървиш по пътя на антихриста и да вършиш всички злини, които той върши. Ако в сърцето си нямаш боязън от това, че Божият дом надзирава работата ти, и ако си способен да дадеш истински отговори на въпросите и запитванията на Горното, без да криеш нищо, и да кажеш толкова, колкото знаеш, тогава независимо дали това, което казваш, е правилно, или не, независимо от покварата, която си разкрил — дори да си разкрил нрава на антихрист, — ти категорично няма да бъдеш определен като антихрист. Ключовото в случая е дали си способен да опознаеш собствения си нрав на антихрист и дали си способен да търсиш истината, за да разрешиш този проблем. Ако си човек, който приема истината, твоят нрав на антихрист може да бъде поправен. Ако си напълно наясно, че имаш нрава на антихрист, и въпреки това не търсиш истината, за да се справиш с него, ако дори се опитваш да прикриеш или да излъжеш за възникналите проблеми и да се измъкнеш от отговорност, и ако не приемаш истината, когато си подложен на кастрене, тогава това е сериозен проблем и ти не се различаваш от антихриста. Щом знаеш, че имаш нрава на антихрист, защо не смееш да се изправиш срещу него? Защо не можеш да подходиш откровено към него и да кажеш: „Ако Горното отправи запитване за работата ми, ще кажа всичко, което знам, и дори ако лошите неща, които съм извършил, излязат наяве и Горното не ме използва повече, след като разбере, и загубя статуса си, пак ще кажа ясно това, което имам да казвам“? Страхът ти от надзора и от запитванията за твоята работа от страна на Божия дом доказва, че цениш статуса си повече от истината. Не е ли това нравът на антихриста? Да цениш статуса си повече от всичко е нравът на антихриста. Защо толкова много цениш статуса? Какви ползи можеш да получиш от статуса? Ако статусът ти донесе бедствие, трудности, неудобство и болка, щеше ли да продължаваш да го цениш? (Не.) Има толкова много ползи, които произтичат от притежаването на статус, неща като завист, уважение, почит и ласкателство от страна на другите хора, както и тяхното възхищение и почит. Съществува и чувството за превъзходство и привилегия, което ти носи твоят статус и което ти дава повод за гордост и чувство за собствената ти стойност. Освен това можеш да се наслаждаваш и на неща, които другите не получават, като например ползите от статуса и специалното отношение. Това са нещата, за които дори не смееш да помислиш, а също са това, за което си копнял в мечтите си. Цениш ли тези неща? Ако статусът е просто кух, без реално значение, и отстояването му не служи на никаква реална цел, не е ли глупаво да го цениш? Ако можеш да се избавиш от неща като интереси и плътски наслади, тогава славата, придобивките и статусът вече няма да те обвързват. И така, какво трябва да се реши първо, за да се разрешат проблемите, свързани с цененето и преследването на статуса? Първо, прозрете естеството на проблема с вършенето на зло и хитруването, прикриването и покриването, както и с отказването на надзора, запитванията и проучванията на Божия дом, за да се наслаждавате на ползите от статуса. Не е ли това явна съпротива и противопоставяне на Бог? Ако можете да прозрете естеството и последствията от ламтежа за ползите от статуса, проблемът с преследването на статус ще бъде разрешен. Ако не можете да прозрете същността на ламтежа за ползите от статуса, този проблем никога няма да бъде разрешен“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). Бог разобличи точно моето състояние. Страхувах се, че когато проверява работата, водачът ще открие моите недостатъци и пропуски в дълга ми, и още повече се страхувах, че ще види слабите ми заложби и липсата на работоспособност и ще ме освободи. За да запазя статуса си, положих големи усилия да се прикрия и маскирам; действах измамно, изкривявах фактите и си напрягах мозъка, за да намеря начини да избягам от отговорност. Въпреки че моите номера и измами запазиха статуса ми за известно време, те навредиха на църковното дело. Вървях по пътя на антихриста! Помислих си за многобройните антихристи и зли хора около мен, които бяха отстранени. Някога бяха заемали позиции и другите им се възхищаваха, но по природа те не обичаха истината. Заемаха позиции, но не вършеха действителна работа и дори прекъсваха и смущаваха църковното дело, за да запазят статуса си, и в крайна сметка бяха отлъчени заради многобройните злини, които извършиха. Тези примери от миналото ми служеха като предупреждения и напомняния и ако не се покаех, щях да бъда отстранена от Бог точно като тях. Също така разбрах, че водачите и работниците проучват и проверяват работата, за да открият и разрешат проблемите и да подобрят напредъка и резултатите от работата. Но аз бях наистина измамна и постоянно подозирах водачите и работниците. Мислех, че когато те надзирават и проверяват работата, ако открият дори малък проблем или отклонение, ще освободят хората. Тази моя гледна точка беше изцяло абсурдна!

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова, който ми изясни пътя за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Ако искаш да постигнеш бърз напредък по отношение на истината, трябва да се научиш да работиш в разбирателство с останалите, да задаваш повече въпроси и да търсиш повече. Само тогава животът ти ще расте бързо и ще можеш да решаваш проблемите своевременно, без да се бавиш. Тъй като тъкмо си бил повишен и все още си в изпитателен срок, и не разбираш напълно истината, или не притежаваш истината реалност, понеже все още не си достигнал необходимия духовен ръст, не си мисли, че повишението ти означава, че притежаваш истината реалност. Не е така. Избран си за повишение и култивиране само защото имаш чувство за бреме към делото и притежаваш заложбите на водач. Трябва да имаш този разум. Ако след като си повишен и станеш водач или работник, започнеш да изтъкваш статуса си и повярваш, че си човек, който се стреми към истината, и че притежаваш истината реалност, и ако се преструваш на разбиращ и духовен, независимо какви проблеми срещат братята и сестрите, това е глупав начин на съществуване и е същият като на лицемерните фарисеи. Трябва да говориш и постъпваш правдиво. Когато не разбираш, можеш да попиташ останалите или да потърсиш общение с Горното. В това няма нищо срамно. Дори и да не попиташ, Горното пак ще узнае какъв е истинският ти духовен ръст и ще разбере, че не притежаваш истината реалност. Именно да търсиш и да разговаряш трябва. Това е разумът, който трябва да притежава нормалната човешка природа, и принципът, който трябва да се спазва от водачите и работниците. Няма нищо срамно в това. Ако мислиш, че щом си водач, е срамно да не разбираш принципите или постоянно да задаваш въпроси на други хора или на Горното, и се страхуваш, че другите ще те гледат отвисоко, и в резултат на това се преструваш, че разбираш всичко, че знаеш всичко, че си работоспособен, че можеш да вършиш всякаква църковна работа и не се нуждаеш от никого, който да ти напомня или да разговаря с теб, и от никого, който да ти предоставя ресурс или да те подкрепя, тогава това е опасно и ти си твърде надменен и самоправеден, ти си твърде лишен от разум“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). От Божиите слова разбрах, че хората се повишават и развиват не защото могат да вършат добре всяка задача или имат отлична работоспособност, а защото им се дава възможност да се обучават въз основа на силните им страни. Всъщност, когато някой започне да се обучава в даден дълг, е нормално да има много недостатъци и пропуски. Хората, които наистина имат човешка природа и разум, ще се учат от другите и ще търсят напътствие с честно и смирено сърце и ще разкриват трудностите или отклоненията в работата си, за да могат да получат напътствие и помощ от другите, да разберат принципите и да разрешат възможно най-бързо проблемите, които възникват в дълга им. За разлика от тях, хората с надменен нрав се опитват да се прикриват и маскират, когато срещнат неща, които не разбират, и отказват да позволят на другите да видят проблемите и недостатъците им. Това не само им пречи да получат практическо обучение и да напреднат в която и да е област, но по-сериозното е, че забавя църковното дело. В този момент почувствах, че наистина съм се държала глупаво. С постоянното прикриване на проблемите ми не само живеех в болка, но и вредях на църковното дело. Като осъзнах това, се помолих мълчаливо на Бог в покаяние, решена да практикувам истината, да се стремя да бъда честен човек, да приемам надзора, проверките, общението и напътствията на водачите и работниците и да изпълнявам добре дълга си.

По-късно, когато водачът отново проследи работата ни, практикувах да бъда честен човек и когато възникваха проблеми в дълга ми, открито ги споделях с водача. Веднъж Томас попита защо напоследък евангелската работа не е показала значителен напредък. Като чух това, отново се изнервих и си помислих: „Мина толкова време, а аз все още не съм постигнала никакъв реален напредък. Няма ливсички да си помислят ли, че не съм подходяща за този дълг, защото имам слаби заложби?“. В този момент си спомних един откъс от Божиите слова, който бях чела. Всемогъщият Бог казва: „Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите несъвършенства, вашите грешки, вашият покварен нрав — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и разговаряйте помежду си за тях. Не ги прикривайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че ти отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не скриваш нищо от Бог, не укриваш нищо, не прикриваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и си също така открит и честен с другите хора. По този начин живееш в светлината и не само Бог ще те проучва внимателно, но и други хора също ще видят, че действаш принципно и прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без ограничения или болка и ще живееш изцяло в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ме мотивираха да практикувам истината. Бог обича честните хора и тези, които изпълняват дълга си прагматично. Такива хора не се прикриват и не се преструват; независимо каква поквара или недостатъци имат, те могат да общуват с всички по прост и открит начин и да търсят истината, за да разрешат тези проблеми. Това е правилният път и само по този начин човек може да живее свободно и да се чувства освободен. Повече не можех да се маскирам. Трябваше да бъда честен човек. Трябваше да разкрия истинската си същност пред всички, независимо от това как другите щяха да ме възприемат. Трябваше да поставя църковното дело на първо място и да практикувам според Божиите слова. С тази нагласа разкрих истинските си трудности. Всички дадоха предложения за последваща работа въз основа на моите проблеми, а водачът също така разговаря с мен за това как да подобря ефективността на работата и за принципите за надзор на евангелската работа. След това известно време практикувах според пътя, предложен от останалите, и резултатите от евангелската работа постепенно се подобриха, а братята и сестрите станаха по-мотивирани в дълга си. Почувствах се наистина благодарна на Бог! В същото време обаче изпитвах срам и съжаление, защото се бях уповавала на покварения си нрав в дълга си и постоянно се бях опитвала да защитя гордостта и статуса си, като забавях църковното дело. Сега вече не си напрягам мозъка, за да намирам извинения и да се маскирам, и се чувствам много по-спокойна и уравновесена. Знам, че все още съм далеч от това да бъда наистина честен човек, но в бъдещия си дълг съм готова да поверя сърцето си на Бог и да се стремя да бъда честен човек, който приема внимателната проверка на Бог и надзора на другите.