От Лиу Бин, Китай

През август 2023 г. аз и брат Джан Хан си партнирахме, за да надзираваме евангелската работа на няколко църкви. В началото, когато възникваха проблеми в работата, аз поемах инициативата да обсъждам и да се консултирам с Джан Хан. Джан Хан имаше чувство за бреме в дълга си и идваше при мен, за да обсъждаме проблеми и отклонения в нашата работа. Той също така предлагаше пътища и решения за тяхното разрешаване, а аз успявах да приема и да приложа неговите предложения. По-късно забелязах, че на Джан Хан му липсват умения за решаване на проблеми и писане на писма за кореспонденция и си помислих: „Джан Хан е нов в дълга си, така че е нормално да му липсват умения. Трябва да се отнасям правилно към недостатъците му и да му помагам чрез повече общение“. Помагах му да редактира и да подобрява писмата си и често го насърчавах.

Но след известно време видях, че Джан Хан все още има известни проблеми с писането на писма за кореспонденция, и несъзнателно започнах да го гледам отвисоко и да го презирам. Освен това водачите приемаха повечето от моите решения на проблеми и отговори на писма, проблемите и отклоненията в евангелското дело постепенно се подобряваха и имаше някои положителни резултати в нашата работа. Това ме накара да живея в състояние на самовъзхита и вяра, че имам известна работоспособност. Постепенно спрях да се съсредоточавам върху това да искам или да търся предложения от Джан Хан в дълга си, като мислех, че ако го питам, няма да получа никакъв добър съвет и в крайна сметка пак ще правя нещата по моя начин. След това започнах да го насочвам как да решава тези и тези проблеми и как да се справя с тези и тези писма и го критикувах с презрение с думите, че гледа на проблемите твърде ограничено и предлага само повърхностни решения. С времето Джан Хан се почувства до известна степен възпрян от мен. Спомням си как веднъж помолих Джан Хан да напише писмо за кореспонденция и споделих с него разсъжденията си за това как трябва да бъде написано. След това установих, че не го е написал според моите идеи, и се ядосах, като си мислех: „Вече ти казах как да решиш този проблем, а идеите и плановете, които предложих, са доказали ефективността си на практика. Това, което си написал, изобщо не решава проблема!“. Затова го попитах с обвинителен тон: „Защо не го написа, както казах? Начинът, по който си го написал, не улавя същността на проблема и няма да го разреши“. Джан Хан отговори: „Исках да го напиша според твоите разсъждения, но опитах няколко пъти и не успях да го напиша добре, затова го написах въз основа на моето разбиране“. Исках да продължа да го критикувам, но изведнъж осъзнах, че говоря избухливо, затова спрях. Друг път Джан Хан ми подаде писмо за кореспонденция, което беше написал. Забелязах някои проблеми в него и, без да осъзнавам, отново изпитах презрение към него. Казах му с укорителен тон: „Виж тук, гледаш на този проблем твърде ограничено! А в тази част твоето общение не е по същество и няма да разреши проблема!“. След като казах това, Джан Хан сведе глава и не каза нито дума. Като видях разстроената му физиономия, почувствах угризение на съвестта: „Как можах да бъда толкова презрителен и критичен към него? Следващия път не мога да постъпвам така“. Въпреки това, когато възникваха подобни ситуации, все още не можех да се сдържа да не го гледам отвисоко. В крайна сметка Джан Хан стана доста пасивен в дълга си и винаги, когато се сблъскваше с трудности или проблеми, първо ме питаше как да ги разреши. Дори се определи като човек със слаби заложби и неподходящ за дълга и искаше да напусне. Като видях Джан Хан в това състояние, осъзнах, че аз съм този, който го е възпрял и му е причинил вреда, и едва тогава потърсих истината, за да се самоанализирам.

По време на една от моите духовни практики попаднах на два откъса от Божиите слова: „Виждам много хора, които допускат да се възгордеят, когато покажат някакъв талант при изпълнение на дълга си. Когато проявят някакви способности, те смятат, че са велики, а след това живеят благодарение на тези способности и не се напрягат повече. Те не се вслушват в другите, каквото и да казват те, и смятат, че тези малки неща, които притежават, са истината и че те са най-висши. Какъв е този нрав? Това е надменен нрав. Те са твърде лишени от разум. Може ли човек да изпълнява дълга си добре, когато е с надменен нрав? Може ли да се покори на Бог и да Го следва до самия край? Това е дори още по-трудно“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). „За вас би било най-добре да посветите повече усилия на истината за опознаването на собствената ви същност. Защо Бог не ви цени? Защо вашият нрав Му е ненавистен? Защо речта ви предизвиква Неговата омраза? Когато сте демонстрирали малко преданост, започвате сами да се възхвалявате; когато правите малък принос, изисквате награда; гледате отвисоко на другите, когато сте проявили малко покорство, и започвате да презирате Бог, когато завършите някоя дребна задача. […] Има ли нещо похвално във вашите думи и действия? Тези хора, които изпълняват своя дълг, и тези, които не го правят; тези, които водят и тези, които следват; тези, които са домакини на Бог, и тези, които не са; тези, които даряват и тези, които не го правят; тези, които проповядват и тези, които приемат Словото, и така нататък: всички те хвалят себе си. Не намирате ли това за смешно? Знаейки много добре, че вярвате в Бог, вие въпреки това не можете да сте съвместими с Него. Знаейки много добре, че сте напълно лишени от заслуги, вие все пак продължавате да се хвалите. Не чувствате ли, че разумът ви се е влошил до такава степен, че вече не можете да контролирате себе си?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог). Божиите слова разобличиха точно моето състояние. Мислех, че имам дълбоко разбиране на проблемите и пиша писма за кореспонденция с яснота, и често получавах потвърждение от водачите, което ме караше да виждам себе си в добра светлина, така че, когато виждах многобройни проблеми в писмата на Джан Хан, чувствах дълбоко презрение към него. Когато той не пишеше писмата за кореспонденция според моите разсъждения, аз не питах за причината, а вместо това просто го критикувах и укорявах, като настоявах да ги пише по моя начин. Тъй като постоянно го критикувах и укорявах, той се почувства възпрян от мен, страхуваше се да изразява мнението си и стана пасивен в дълга си. Дори се определи като лишен от заложбите да изпълнява този дълг. Истината беше, че Джан Хан проповядваше евангелието от много години и имаше известен опит в последващата работа и напътствията, но тъй като беше възпрян от мен, настоящите му силни страни не бяха използвани. Видях, че моята надменност напълно ме беше лишила от разум и че просто възпирах и наранявах другите. По какъв начин изпълнявах дълга си? Това очевидно беше злодеяние! Спомних си как преди няколко години, когато изпълнявах дълга си като църковен водач и видях, че работата ми дава някакви резултати, гледах отвисоко на колегите си, като все имах чувството, че имам по-добри заложби и че моите възгледи са най-правилните. Чувствах, че независимо дали въпросът включва подбор, или използване на хора, организиране на работа или справяне със задачи, всички трябваше просто да ме слушат. Не позволявах на никого да изказва различно мнение и ако някой възразяваше, просто отхвърлях възгледите му, а понякога го укорявах и критикувах властно. Това доведе до там, че всички се чувстваха възпрени от мен. Поради моята надменност, самоправедност и произвол сериозно прекъснах и смутих църковното дело. Видях, че отново се бях върнал към лошите си навици, и станах малко негативен с мисълта: „Повече не мога да изпълнявам този дълг. Ако вървя по този път, ще продължа да живея според надменния си нрав. Това не само ще навреди на Джан Хан, но и ще прекъсне и смути делото“. Тънех в негативност и погрешно разбиране и станах малко пасивен в дълга си.

По-късно осъзнах, че състоянието ми е погрешно, затова съзнателно потърсих Божието намерение. Спомних си един откъс от Божиите слова: „Защо Бог устройва всички тези неща? Не за да разобличи истинската ти природа или да те разкрие и да те отстрани. Да те разкрие не е крайната цел. Целта е да те усъвършенства и спаси. Как те усъвършенства Бог? И как те спасява? Отначало те кара да осъзнаеш собствения си покварен нрав и да разбереш своята природа същност, недостатъците си и това, което ти липсва. Само като си наясно с тези неща и имаш разбиране за тях, можеш да се стремиш към истината и постепенно да се отървеш от покварения си нрав. Така Бог ти дава шанс. Това е Божията милост. Трябва да знаеш как да се възползваш от тази възможност. Не бива да изпитваш съпротива срещу Бог, да му се противиш упорито или да Го разбираш погрешно. В частност, когато се изправиш пред хората, събитията и нещата, които Бог е организирал около теб, недей постоянно да мислиш, че те не са такива, каквито ти искаш да бъдат, не искай непрестанно да избягаш от тях и не се оплаквай от Бог и не Го разбирай погрешно. Ако непрестанно правиш това, то ти не преживяваш Божието дело и така много трудно ще успееш да навлезеш в истината реалност“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си). Божиите слова ме накараха да разбера, че когато Бог разкрива хората, това не е, за да ги отстрани, а за да ги спаси, за да могат те да познаят покварения си нрав, да се стремят към истината и да постигнат преобразяване на нрава. Видях колко жалко малък беше моят духовен ръст и че когато бях разкрит, не търсех активно истината, за да се справя с покварения си нрав, а вместо това ставах негативен и бягах. Това не беше поведението на човек, който се стреми към истината! Затова се помолих на Бог: „Боже, бях дълбоко покварен от Сатана. Когато работата ми започне да дава резултати, се мисля за по-висш, ставам надменен и самонадеян и презирам и критикувам моя брат, с когото си партнираме, като го възпирам и наранявам. Боже, не искам да живея според надменния си нрав. Моля Те, спаси ме и ми помогни да придобия истинско разбиране за моята надменна и самонадеяна природа, за да мога да се ненавидя и да се устремя към промяна на нрава“.

След това прочетох един откъс от Божиите слова, който пряко се отнасяше към моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Надменността е основната причина за покварения човешки нрав. Колкото по-надменни са хората, толкова по-неразумни са те, а колкото са по-неразумни, толкова са по-склонни да се съпротивляват на Бог. Колко сериозен е този проблем? Тъй като хората имат надменен нрав, те не само смятат, че всички останали са по-долу от тях, но, което е най-лошото, те дори не зачитат Бог и изобщо нямат богобоязливи сърца. Макар че хората вярват в Бог и Го следват, те изобщо не се отнасят към Него като към Бог. Те винаги смятат, че притежават истината и си мислят, че са велики. Това е същността и коренът на надменния нрав, който произхожда от Сатана. Затова проблемът с надменността трябва да бъде решен. Чувството, че човек е по-добър от другите, е незначителен проблем. Ключовият проблем е, че надменният нрав на човека му пречи да се покори на Бог, на Неговото върховенство и на Неговите подредби; такъв човек винаги се чувства склонен да се съревновава с Бог за власт и да контролира другите. Такъв човек изобщо няма богобоязливо сърце, камо ли да обича Бог или да Му се покорява. Надменните и самонадеяни хора, особено онези, които са толкова надменни, че са загубили разума си, не могат да се покорят на Бог при вярата си в Него и дори сами се превъзнасят и свидетелстват за себе си. Такива хора най-много се съпротивляват на Бог и изобщо нямат богобоязливи сърца. Ако хората искат да стигнат дотам, че да имат богобоязливи сърца, първо трябва да преодолеят надменния си нрав. Колкото по-цялостно преодолееш надменния си нрав, толкова повече сърцето ти ще бъде богобоязливо и само тогава ще можеш да Му се покориш, да се сдобиеш с истината и да Го познаваш. Само онези, които придобиват истината, са истински хора“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Разобличаването на Божиите слова ме накара да разбера, че когато хората живеят според надменната си природа, без да преживеят Божия съд и Божието наказание, техният нрав не се променя и във всеки един момент те ще извършат зло и ще се съпротивляват на Бог. Нима не се държах така? Успявах да реша някои проблеми, а уменията ми за писане бяха малко по-добри от тези на другите, затова се мислех за по-висш и постоянно гледах отвисоко на Джан Хан. Независимо дали ставаше въпрос за решаване на проблеми, или обсъждане на работа, рядко търсех мнението на Джан Хан, а дори когато го правех, това беше просто формалност. Винаги се държах високомерно и му давах заповеди. Когато видях, че Джан Хан не следва моите разсъждения, за да напише писмо за кореспонденция, вместо да обмисля какво иска да изрази от негова гледна точка, или да помисля дали има нещо ценно в това, което е написал, или как да допълня и подобря написаното от него, за да постигна по-добри резултати, аз просто директно отхвърлих идеите му и го критикувах и укорявах, като го принудих да напише писмото така, както му казах. Отнасях се към собствените си възгледи като към критерий и не позволявах на Джан Хан да има собствено мнение. Това го накара да се почувства възпрян от мен и когато пишеше писма, стана прекалено предпазлив и дори започна да се ограничава като лишен от заложби, и искаше да напусне. В действителност разсъженията на Джан Хан при писането на писма понякога бяха основателни, но той предоставяше само частично общение за нещата. Трябваше да надграждам върху написаното от него, за да го подобря, но вместо това директно отхвърлях идеите му и го принуждавах да следва моите инструкции. Нима не се отнасях към идеите си, сякаш са истината? Видях колко дълбоко надменна беше моята природа. Живеех според сатанинските отрови: „Само аз съм върховен господар“ и „Само аз съм велик“. Независимо дали беше Джан Хан, или с братята и сестрите, с които си бях партнирал преди, единственото, което правех, беше да ги възпирам и наранявам, което също прекъсваше и смущаваше църковното дело. Сега виждах колко съм надменен и самонадеян и че изобщо нямам сърце, което да се бои от Бог или да Му се покорява. Пътят, по който вървях, ме правеше враг на Бог. Спомних си за Павел в Епохата на благодатта. Той е имал някои дарби и таланти в проповядването на евангелието и е придобивал новопокръстени, основал е много църкви и е написал много послания. Той е приел това като капитал и е гледал отвисоко на всички. Дори е казал, че не е по-долу от никой апостол, и често се е превъзнасял, а е омаловажавал другите апостоли. Станал е толкова надменен, че открито е свидетелствал, че да живее за него е христос. Това е накърнило Божия нрав и той е бил прокълнат и наказан от Бог. Нима не се държах точно като Павел? Това осъзнаване ме ужаси. Ако не се покаех и не се устремях към промяна на нрава, моят изход щеше да бъде същият като на Павел и щях да бъда отритнат и отстранен от Бог.

По-късно се открих пред Джан Хан за моето състояние и му се извиних, а той също се откри за своето състояние. Оттогава нататък търпеливо напътствах Джан Хан как да гледа на проблемите и как да пише писма, а понякога, когато се затрудняваше да пише добре, му помагах да подобри черновите си. Като практикувах по този начин, се чувствах по-спокоен и умиротворен в сърцето си. Като продължих да размишлявам, осъзнах, че друга причина за моята надменност е, че гледах на дарбите и талантите си като на капитал. Прочетох, че Божиите слова гласят: „Когато Бог е създал човека, Той е дал на различните типове хора различни специални умения. Някои хора са добри в литературата, някои са добри в медицината, някои са добри в изучаването на занаяти, някои са добри в научните изследвания и така нататък. Специалните умения на хората са дадени от Бог и не са нещо, с което да се хвалят. Независимо какви специални умения има човек, това не означава, че разбира истината, и със сигурност не означава, че притежава истина реалност. Хората имат определени специални умения и ако вярват в Бог, трябва да използват тези специални умения, за да изпълняват дълга си. Това е приемливо за Бог. Да се хвалиш с определено специално умение или да искаш да го използваш, за да сключваш сделки с Бог — това е твърде лишено от разум. Бог не е благосклонен към такива хора. Някои хора знаят определено умение и затова, когато дойдат в Божия дом, се чувстват, че са нещо повече от другите, искат да се радват на специално отношение и чувстват, че имат сигурна работа за цял живот. Те считат това умение за вид капитал — каква надменност! И така, как трябва да гледате на тези дарби и специални умения? Ако тези неща са полезни в Божия дом, тогава те са само инструменти, за да изпълняваш добре дълга си. Те нямат нищо общо с истината“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Трета част)). От Божиите слова разбрах, че каквито и таланти да имаме, било то да сме добри в пеенето, танците, писането или проповядването на евангелието, всички тези дарби и таланти са дадени от Бог. Бог ни дава тези дарби и таланти, за да можем да ги използваме за доброто изпълнение на дълга си. Например, аз имам някои умения в писането и трябваше да използвам силните си страни, за да помагам на моите братя и сестри, с които си партнирам, да вършат добре църковното дело. Но аз използвах тези дадени ми от Бог дарби и таланти като капитал. Не само се възхищавах на себе си, но и постоянно презирах и възпирах Джан Хан, като го принуждавах да се съобразява с моите идеи. Моят нрав ставаше все по-надменен и бях напълно лишен от човешка природа и разум. В този момент осъзнах, че дарбите и талантите са просто инструменти, които помагат на човек да изпълнява добре дълга си. Притежаването на дарби и таланти не означава, че човек разбира истината или е постигнал преобразяване на нрава. Човек, който само има дарби, но не се стреми към истината, не може да изпълнява добре дълга си и пак ще върши зло и ще се съпротивлява на Бог. Отнасях се към дарбите и талантите, които Бог ми е дал, като към капитал, като мислех за тях като за мои собствени умения и способности, без изобщо да познавам своята идентичност или позиция. Бях наистина безсрамен и бях отвратил Бог!

По-късно имаше един случай, когато открихме някои проблеми и отклонения в работата по поенето и трябваше да напишем писмо, за да предоставим решения чрез общение. След като общувах с Джан Хан, го помолих първо той да напише чернова на писмото. Когато той завърши писмото и ми го показа, забелязах, че някои детайли все още липсват, и отново започнах да го презирам. В този момент осъзнах, че отново разкривам надменен нрав. Спомних си един откъс от Божиите слова: „Мислите ли, че някой е съвършен? Колкото и силни, способни и талантливи да са хората, все пак не са съвършени. Те трябва да признаят това — то е факт, и именно такова отношение трябва да имат хората, за да подхождат правилно към собствените си заслуги, силни страни или недостатъци; това е рационалността, която хората трябва да притежават. С подобна рационалност можеш правилно да се справиш със собствените си силни и слаби страни, а и с тези на другите хора, и ще имаш възможност да си сътрудничиш с тях хармонично. Ако си разбрал този аспект на истината и можеш да навлезеш в този аспект на истината реалност, ще можеш да поддържаш хармонични отношения с братята и сестрите си, като използваш техните силни страни, за да компенсираш собствените си слабости. Така, какъвто и дълг да изпълняваш и каквото и да правиш, ще ставаш все по-добър в него и ще имаш Божията благословия“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че за да постигна хармонично сътрудничество с другите, трябва да се отнасям правилно към силните и слабите страни на всеки човек. Когато виждам недостатъците и слабостите на другите, не трябва да ги презирам или омаловажавам, а по-скоро да позволя на нашите силни страни да се допълват взаимно. Така можем да постигнем добри резултати в дълга си. Бог е дал на всеки човек различни заложби и таланти. Джан Хан не беше добър в писането на писма за кореспонденция, затова трябваше да се отнасям правилно към недостатъците му и не можех да сравнявам моите силни страни с неговите слабости. Истината беше, че Джан Хан имаше свои собствени силни страни. Той отговаряше за евангелската работа и работата по поенето от много години, беше натрупал много опит и беше постигнал резултати в работата си. Въпреки всичко това обаче той не беше надменен или самоправеден и все още търсеше моята помощ по въпроси, които не разбираше напълно. Когато посочвах проблеми в работата му, той също успяваше да ги приеме. Това бяха силни страни, които аз нямах, и трябваше да се уча от него. Като осъзнах това, успях да погледна правилно на слабостите и недостатъците на Джан Хан. След това редактирах и подобрих писмото. Когато изпратих писмото, се почувствах наистина добре, че се бях опълчил на себе си, вместо да живея според надменния си нрав, тъй като това изпълва сърцето ми с мир и радост, а също така не възпира и не наранява другите. Тези промени, които постигнах, са резултат от това, че Божиите слова ме напътстваха. Благодаря на Бог!