От Ли Джън, Китай

През април 2022 г. водачите ми възложиха да извършвам работа по изчистването в църквата. Никога досега не бях вършила тази работа и не разбирах принципите за разпознаване на различните типове хора, затова се разтревожих: „Ще се справя ли? Ами ако по погрешка изчистя някого, който не трябва да бъде изчистен? Няма ли това да е голямо зло? Това би било сериозно прегрешение!“. Но после си помислих, че не мога да се откажа от дълга си. Не бях единствената, която изпълняваше този дълг, имаше и други сестри, с които си сътрудничехме. Ако нещо не разбирах, можех да се уча от тях. И така, приех този дълг. По-късно научих, че сестра Сун Пин изпълнява този дълг от няколко години и че има добро разбиране на принципите за разпознаване на различните типове хора. Станах силно зависима от нея и си мислех: „Все още не съм усвоила принципите и не знам как да върша тази работа, затова просто ще следвам Сун Пин и ще я оставя тя да ме води“. По-късно положих усилия да се снабдя с принципите за разпознаване на различните типове хора и активно участвах в работата, като се надявах бързо да ги усвоя и да се заема с работата. Осъзнах, че работата по изчистването е различна от другите видове работа, тъй като дори и най-малката грешка би била сериозна и би довела до това да бъда държана отговорна, затова си помислих, че е най-добре да бъда внимателна и предпазлива. Докато организирах материалите за изчистване и се натъквах на нещо по-сложно или имаше спор по отношение на окачествяването му, бързах да питам Сун Пин и едва след като тя го прегледаше, се чувствах уверена да го обработя. В работата си също разчитах на Сун Пин. Правех каквото тя кажеше и избягвах да поемам инициатива, когато можех. Сътрудничехме си по този начин в продължение на година.

През май 2023 г. водачите писаха, че планират да възложат на Сун Пин да надзирава друга работа. Като чух тази новина, си помислих: „Сун Пин ще бъде прехвърлена; аз съм най-дълго на тази позиция от екипа, значи ще трябва да поема водеща роля в нагърбването с работата“. Като се замислих за това, нямаше как да не се разтревожа: „Макар че съм усвоила някои принципи за разпознаване на хората през тази година обучение, щом се сблъскам със сложни проблеми, все още не знам как да се справя с тях и имам нужда от помощта на Сун Пин, която да ги преглежда. Освен това през цялото това време, дали ставаше дума за обобщаване на отклонения в работата или за развиване на хора, тези задачи бяха предимно отговорност на Сун Пин и като е имало проблеми в работата, водачите също са се консултирали със Сун Пин. Ако Сун Пин си тръгне, какво ще правя, ако не мога да се нагърбя с тези отговорности? Това включва работа по изчистване в множество църкви; ами ако възникнат проблеми или отклонения в работата и това прекъсне и смути църковното дело по изчистването? Ако това се случи, тогава аз ще бъда пряко отговорна и ще трябва да понеса последствията. Работата по изчистването е различна от другата работа. Ако не успея да прозра даден проблем и оставя антихристи и зли хора в църквата, това означава, че ги прикривам, и ще имам дял в злото им. Ако по погрешка отлъча някого, който не трябва да бъде отлъчен, като така причиня несправедливост, това също е зло. И в двата случая това би било сериозно прегрешение и ако Божият дом ми потърси отговорност, в най-добрия случай мога да бъда освободена, а ако последствията са тежки, дори мога да бъда отлъчена“. Като мислех за всичко това, сърцето ми натежаваше и усещах огромно напрежение. Но не можех да попреча на Сун Пин да си тръгне. С изминаването на дните и наближаването на деня на заминаването на Сун Пин тревогата ми растеше и не можех да успокоя сърцето си в дълга си. Като осъзнавах, че състоянието ми не е правилно, се помолих на Бог да ме напътства, за да разбера проблемите си.

След молитвата прочетох един откъс от Божиите слова: „Някои хора се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват дълга си. Ако църквата им възложи да изпълнят някаква работа, те първо ще преценят дали тя изисква да поемат отговорност и ако е така, няма да я приемат. Условията им за изпълнение на дълг са: първо, работата трябва да е лека; второ, да не е натоварена или уморителна; и трето, независимо от това какво правят, да не поемат никаква отговорност. Това е единственият вид дълг, който поемат. Що за човек е това? Не е ли това безскрупулен, измамен човек? Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек? Каква е ползата от него в Божия дом? Делото на Божия дом е свързано с делото на борба със Сатана, както и с разпространението на евангелието на царството. Кой дълг не включва отговорности? Бихте ли казали, че да бъдеш водач носи отговорност? Не са ли неговите отговорности още по-големи и не трябва ли той да поема още повече отговорност? Независимо дали проповядваш евангелието, свидетелстваш, правиш видеоклипове и т.н. — независимо каква работа вършиш — стига тя да се отнася до истините принципи, тя носи със себе си отговорности. Ако изпълнението на дълга ти е безпринципно, това ще се отрази на делото на Божия дом, а ако се страхуваш да поемеш отговорност, тогава не можеш да изпълняваш никакъв дълг. Човек, който се страхува да поеме отговорност при изпълнение на дълга си, страхлив ли е или има проблем с нрава си? Трябва да можеш да направиш разлика. Факт е, че това не е въпрос на страхливост. Ако този човек се стремеше към богатство или правеше нещо в свой интерес, как би могъл да бъде толкова смел? Той би поел всеки риск. Но когато изпълнява неща за църквата, за Божия дом, той не поема никакъв риск. Такива хора са егоистични и подли, най-коварните от всички. Всеки, който не поема отговорност за изпълнението на даден дълг, не е ни най-малко искрен към Бог, да не говорим за неговата преданост. Какъв човек се осмелява да поеме отговорност? Какъв човек има куража да понесе тежко бреме? Това е някой, който поема водачеството и излиза смело напред в най-решителния момент от делото на Божия дом, който не се страхува да носи тежка отговорност и да понася големи трудности, когато вижда най-важната и решаваща работа. Това е някой, който е предан на Бог, добър войник на Христос. Дали всеки, който се страхува да поеме отговорност за своя дълг, го прави, защото не разбира истината? Не; това е проблем в неговата човешка природа. Тези хора нямат никакво чувство за справедливост или отговорност, те са егоистични и подли хора, не са предани вярващи в Бог и ни най-малко не приемат истината. Поради тази причина те не могат да бъдат спасени“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Това, което Бог разобличи, беше истинското ми състояние. Когато научих, че Сун Пин ще бъде прехвърлена и че ще трябва да се заема с работата, първата ми мисъл не беше да се уповавам на Бог, за да понеса работата, а по-скоро да проявя внимание към това дали Божият дом ще ме държи отговорна и ще се разправи с мен, както и дали все още ще имам шанс за спасение, ако в бъдещата работа се появят отклонения или проблеми. Изобщо не проявявах внимание към това как да се справя с бъдещата работа. Като егоистичен и достоен за презрение човек, който проявяваше внимание само към собствените си интереси, когато нещо се случеше, как бих могла да изпълнявам добре дълга си? Спомням си, че в началото се страхувах да не сгреша и да поемам отговорност, когато ми беше възложен този дълг. И дори след като го приех, продължавах да се страхувам от поемане на отговорност и не желаех да поемам инициативата и да нося бреме в дълга си, и разчитах на Сун Пин за всичко. Когато срещах материали, които бяха трудни за разпознаване и окачествяване, и когато имаше задачи, които трябваше да бъдат изпълнени, оставях Сун Пин да поеме водеща роля и да взема окончателните решения и се задоволявах с това да бъда подчинена. По този начин, ако възникнеше отклонение или проблем, нямаше да се налага да нося основната отговорност, нито щях да страдам и да плащам цена — с една дума: хем вълкът сит, хем агнето цяло. Като живеех с този коварен, егоистичен и достоен за презрение нрав, се обучавах в този дълг една година без значителен напредък и дори до този момент не можех да работя самостоятелно. Не вредях ли така на самата себе си? Сега, щом прехвърляха Сун Пин и аз трябваше да се заема с работата самостоятелно, това беше възможност, дадена ми от Бог, за да се обучавам, но аз не разбирах Божието намерение и не знаех как да бъда благодарна. Постоянно проявявах внимание към интересите си, притеснявах се и се тревожех. Нима не се самоизмъчвах? Истината е, че всяка задача в Божия дом включва истините принципи и изпълнението на всеки дълг изисква придържане към истините принципи и чувство за отговорност. Божието дело е напът да завърши и различните типове хора в църквата биват разкривани един по един. Бог е водил общение за истините, свързани с разпознаването, за да ни помогне да разпознаваме всички типове хора, които принадлежат на Сатана, за да можем да изчистим от църквата различните дяволи и сатани, които прекъсват и смущават Божието дело, и така Божиите избраници да имат добра среда за стремеж към истината. Сега, след като вършех работата по изчистване, имах отговорността и задължението да водя братята и сестрите си в търсене на истината и израстване в разпознаването, да изчистя от църквата тези, които вършеха зло и прекъсваха и смущаваха църковното дело. Ако се боях да поема отговорност и не успявах да изпълня функцията си, нямаше ли просто да бъда безполезна? Как може такъв човек да бъде спасен от Бог? Като се замислих на над това, осъзнах, че повече не мога да живея в това неправилно състояние, в противен случай това щеше да се отрази на способността ми да изпълнявам дълга си в бъдеще.

По-късно прочетох някои от Божиите слова: „Дългът, който човек изпълнява, всъщност е изпълнение на всичко, което е изначално присъщо на човека и което е по силите му. Ето как човек изпълнява своя дълг. Що се отнася до недостатъците в човешкото служение, чрез постепенното преживяване и преминаване през съд те постепенно намаляват. Те не пречат на изпълнението на дълга на човека и не го засягат. Онези, които, от страх да не допуснат недостатъци в служението, се отказват от него или се оттеглят, са най-големите страхливци. Ако хората не са в състояние да изразят това, което трябва да изразят по време на служението, или не успяват да постигнат това, което могат да постигнат, а вместо това са нехайни, тогава са загубили функцията, която се предполага, че имат сътворените същества. Такива хора са така наречените „посредствени“, безполезен отпадък. Как може да наричаме такива хора „сътворени същества“? Не са ли те покварени същества — хубави отвън, но гнили отвътре? […] Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово дадено от Бог задължение, което не бива да зависи от отплата, условия или причини. Само тогава става дума за изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до това, когато човек бъде усъвършенстван и се радва на Божиите благословии, след като е бил подложен на съд. Понасянето на несгоди се отнася до нрава на човека да не се променя след наказание и съд; човек преживява наказание, а не усъвършенстване. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и да отказваш да действаш от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). Божиите слова са много ясни: Изпълнението на дълга няма нищо общо с получаването на благословии или претърпяването на нещастие. Да можеш да изпълняваш дълга си пред Създателя е небесното призвание и отговорност на сътвореното същество и не трябва да включва никакви условия или награди. Божиите изисквания към хората не са високи. Той само иска да посветим сърцето и усилията си и да постигнем това, на което сме способни. Що се отнася до всякакви отклонения, недостатъци или пропуски, които могат да възникнат в хода на нашия дълг, това е съвсем нормално. Без истината не можем да виждаме нещата ясно и сме изпълнени с покварен нрав, често действаме според сатанинския нрав, така че е неизбежно в дълга ни да има отклонения и грешки. Но стига да се стремим към истината и постоянно да търсим истините принципи в хода на дълга си, за да разрешим покварения си нрав, можем постепенно да намалим отклоненията и прегрешенията и ще изпълняваме дълга си все по-добре. Божият дом никога не се хваща за дребни грешки или прегрешения, за да се разправи с хората, а по-скоро предоставя максимални възможности за покаяние. Само онези, които постоянно вършат зло и умишлено прекъсват и смущават църковното дело, трябва да бъдат изчистени от църквата и отстранени. Всъщност най-дълбоко преживяване придобих в тази област на работата по изчистване на църквата. Помислих си за антихристите и злите хора, отлъчени от Божия дом; никой не беше отстранен, защото не е разбирал истините принципи или заради дребни отклонения или проблеми, възникнали по време на изпълнението на дълга им. Те бяха отлъчени, защото упорито вършеха зло, умишлено нарушаваха принципите за лични придобивки, репутация или статус, сериозно прекъсваха и унищожаваха работата на Божия дом, отказваха да приемат истината и никога не се покайваха. Това беше определено от Божията праведна и свята същност. Бях видяла толкова много факти, но все още не познавах Божия праведен нрав, като си представях, че Божият дом е като света на невярващите, и мислех, че дори за най-малката грешка отговорността ще падне върху плещите ми и ще доведе до моето разкриване и отстраняване. Не беше ли това богохулство?

След това премислих нещата и потърсих: „Защо винаги проявявам внимание към собствените си интереси и се страхувам да поема отговорност в дълга си? Какъв сатанински нрав ме контролира?“. В търсенето си прочетох още от Божиите слова: „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Щом проявих внимание към Божиите слова, осъзнах, че сатанински отрови като „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Вятърът брули високите дървета“ се бяха дълбоко вкоренили в сърцето ми. Живеех според тези сатанински отрови, а природата ми беше крайно егоистична, достойна за презрение, хлъзгава и измамна. Винаги на първо място проявявах внимание към собствените си интереси, правех само това, което щеше да ми е от полза, и не правех нищо, което нямаше да ми е от полза или което можеше да ме накара да нося отговорност. Точно както когато за първи път поех работата по изчистването — понеже не разбирах принципите, се страхувах, че ще допусна отклонения и ще понеса отговорност, затова отказах да поема бреме, като доброволно следвах Сон Пин като подчинена и мислех, че ако възникнат някакви проблеми или отклонения, аз няма да нося основната отговорност. Сега, след като Сун Пин щеше да бъде преназначена, трябваше да поема инициативата и да се заема с това бреме, след като толкова дълго съм заемала тази позиция, но се страхувах, че ще ме държат отговорна за всякакви отклонения в работата, затова не желаех да поема бремето и се лутах в смесица от потискащи емоции. Живеех според тези сатанински отрови, постоянно се опитвах да правя номера на Бог. Външно изглеждах умна, постоянно защитавах собствените си интереси, но в действителност бях наистина глупава, защото бях загубила много възможности да придобия истината, а навлизането ми в живота беше пострадало сериозно. Като се замисля, нима не вярвах и не следвам Бог именно с надеждата да придобия истината и да бъда спасена от Него? Но в дълга си живеех, водена от егоистичната си, достойна за презрение, хлъзгава и измамна сатанинска природа, като нито търсех, нито практикувах истината, и не бях в единомислие с Бог. Как бих могла да придобия истината и да бъда спасена от Бог по този начин? От този миг нататък не можех повече да живея според тези сатанински отрови. Трябваше да търся истината, да търся Божиите намерения и да изпълнявам дълга си според Неговите изисквания.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите слова. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Но когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде предан на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си. Ако разбираш и знаеш какво да правиш, но не го правиш, то ти не влагаш цялото си сърце и сила в дълга си, а по-скоро хитруваш и съзнателно избягваш дълга си. Честни ли са хората, които изпълняват дълга си по този начин? Категорично не. На Бог не му трябват такива хитри и лъжливи хора; те трябва да бъдат отстранени. Бог използва само честни хора за изпълнението на дълг. Дори и преданите полагащи труд трябва да са честни. Хора, които постоянно са нехайни и хитри и все търсят начин да се скатаят, са измамни и всички те са демони. Никой от тях не вярва истински в Бог и всички те ще бъдат отстранени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, разбрах Неговите изисквания. Бог се надява, че можем да се отнасяме към Него и към дълга си с честно сърце, да правим всичко, което можем, без да проявяваме внимание към лични интереси или да кроим планове за себе си. По този начин Бог ще бъде удовлетворен. Замислих се, че не бях сама в изпълнението на този дълг, тъй като имаше и нови сестри и водачи, които си сътрудничеха с мен, и ако обсъждах въпросите повече с тях и търсех принципи, без да настоявам на своето, можех също да избегна проблеми и отклонения. Като осъзнах това, притесненията ми изчезнаха и бях готова да се заема с работата и да изпълня отговорностите си. След като Сун Пин си тръгна, поех инициативата да развивам новите сестри и когато организирах материалите, обсъждах неясните въпроси със сестрите, което ми позволяваше да виждам нещата по-точно и да избягвам някои отклонения и проблеми. Скоро след това висшестоящите водачи изпратиха писмо с искане да проучим дали в църквата има лъжеводачи или антихристи и поискаха да напишем писма до всяка църква, за да се изпълни това дело. Почувствах се малко нервна, тъй като се тревожех, че ако не изразя нещата ясно в писмото и не разговарям ясно за принципите, поведа братята и сестрите в погрешна посока и причиня прекъсвания и смущения в църковното дело, със сигурност щях да бъда държана под отговорност. Щяха ли тогава да ме освободят? В този момент осъзнах, че отново мисля за собствените си интереси, затова се помолих на Бог, като исках да се опълча на себе си и да не живея според покварения си нрав. След това обсъдих нещата с новите сестри, отбелязах различните аспекти на работата, които трябваше да бъдат приложени, и започнах да пиша писмото. След като го завършихме, го редактирахме и усъвършенствахме въз основа на предложенията на водачите и тогава го изпратихме. През този период непрекъснато проследявах ситуацията с прилагането на тази работа от църквата и своевременно общувах с братята и сестрите, щом откриех някакви проблеми или отклонения; в крайна сметка идентифицирахме някои лъжеводачи, които не вършеха истинска работа, и някои, които постоянно вършеха зло и прекъсваха и смущаваха църковното дело, взехме мерки и се справихме с тях.

След като преминах през това, осъзнах колко добра беше средата, която Бог беше уредил. Без тази среда изобщо нямаше да опозная проблемите си и все още щях да живея според егоистичния си и достоен за презрение сатанински нрав, доволна да бъда само подчинена, без да постигам никакъв истински напредък. Сега отношението ми към дълга ми се е променило донякъде и всичко това е резултат от Божиите слова!