От Су Фъншуан, Китай

През 2021 г. изпълнявах дълг на водач в църквата. По това време партньор ми беше сестра Ли Хуа. Отговарях най-вече за евангелската работа, докато Ли Хуа отговаряше за работата по пречистването на църквата. Работехме заедно и по други задачи. Един ден получих писмо от сестра, която ни информираше, че Фан Ся не е напреднала изобщо в организирането на материалите за пречистването и спъва напредъка на работата. Сестрата ни молеше да преценим дали тя трябва да бъде преназначена. Знаех, че Фан Ся няма много добри заложби и че организирането на материалите за пречистването е доста трудна работа за нея, затова наистина трябваше да бъде преназначена. Но после си помислих, че работата по пречистването беше отговорност на Ли Хуа. Ако имаше някакъв проблем с работата, тя трябваше да е човекът, който да разговаря, за да го разреши. Евангелската работа, за която отговарях аз, включваше много неща и имаше много проблеми. По-рано дори бях кастрена от висшето ръководство, защото част от работата не беше свършена. Ако не я проследях и не я свършех скоро, можеше отново да ме кастрят. Помислих си, че е по-важно да вложа времето и енергията си в евангелската работа. През тези два дни Ли Хуа отсъстваше от къщата на домакина ни, за да се погрижи за нещо, затова помолих друга сестра да ѝ предаде съобщение, че трябва бързо да разбере какво става с Фан Ся, когато се върне, и да я преназначи своевременно. След това се заех с работата, за която отговарях. Известно време след това друга сестра докладва за проблеми с Фан Ся, като каза, че тя не носи бреме в изпълнението на дълга си и когато сестрите посочват проблемите ѝ, тя не го приема и дори разкрива прибързаност. Всички се чувствали малко възпирани от нея. Помислих си: „Възможно ли е Ли Хуа да не е отишла да открие какво се случва предния път? Защо Фан Ся все още не е освободена? Тя е станала прекъсване и смущение в редиците на братята и сестрите ни и трябва спешно да бъде освободена“. По това време Ли Хуа не можеше да дойде и да изпълнява дълга си поради риск за безопасността ѝ. За да компенсираме това, избрахме друг водач, Дин Ян, да дойде и да поеме работата, за която отговаряше Ли Хуа. Помислих си: „Дин Ян е вършила работа по пречистването и преди и е по-добра в различаването на хората от мен. Ще оставя на нея да освободи Фан Ся“. Не бих могла да предположа, че когато Дин Ян се върна от сбирката, каза: „Тревожех се, че ако освободя Фан Ся първия път, когато я видя, те може да си състави лошо мнение за мен, затова не я освободих“. По това време мислех само за това, че пречистването е работа на Дин Ян и ако тя не освободеше Фан Ся, провалът да изпълни отговорностите си щеше да е неин, а не мой проблем, и затова не се въвлякох в това. По-късно висшестоящите водачи научиха за проблема и уредиха друг човек бързо да освободи Фан Ся. Те също така изпратиха писмо, за да ни питат защо не сме освободили и преназначили неподходящите хора своевременно и да ни помолят да напишем размишленията и схващанията си по въпроса. По това време нямах ни най-малко разбиране за себе си. Мислех си, че тази работа не е в моята компетентност и че дори и някой да трябваше да носи отговорност, не трябва да съм аз. Ли Хуа и Дин Ян не бяха успели да освободят своевременно Фан Ся. Висшестоящите водачи видяха, че аз споря и се изплъзвам от отговорностите си и че нямам ни най-малко разбиране за себе си. Нещо повече, имах надменен нрав и не приемах кастренето и напътствията на братята и сестрите си. Не изпълнявах дълга си в съответствие с принципите и бях навредила на делото на Божия дом и на навлизането в живота на братята и сестрите си. Затова те ме освободиха.

По време на духовната си практика прочетох откъс от Божиите слова, който отговаряше точно на моето собствено състояние. Всемогъщият Бог казва: „Как се проявява егоизмът и подлостта на антихристите? Във всичко, което е от полза за техния статус или репутация, те полагат усилия да направят или кажат каквото е необходимо, и с готовност понасят всякакви страдания. Но когато става дума за работа, подредена от Божия дом, или за работа, която е от полза за израстването в живота на Божиите избраници, те напълно я пренебрегват. Дори когато зли хора прекъсват, смущават и извършват всякакви злини, и по този начин сериозно засягат работата на църквата, те остават безучастни и безразлични, сякаш това няма нищо общо с тях. А ако някой открие и докладва за злодеянията на зъл човек, те казват, че не са видели нищо, и се преструват, че са в неведение. Но ако някой ги докладва и ги разобличи, че не вършат истинска работа, а се домогват единствено до слава, придобивки и статус, те се вбесяват. Набързо се свикват събрания, на които се обсъжда как да се реагира, провеждат се разследвания, за да се разбере кой е действал зад гърба им, кой е бил тарторът и кой е участвал. Няма да ядат и да спят, докато не разнищят всичко из основи и въпросът не бъде напълно приключен — дори ще се почувстват доволни едва когато натрият носа на всички, които са участвали в докладването им. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? Вършат ли те църковна работа? Те чисто и просто действат в името на собствената си власт и статус. Те провеждат своя собствена операция. Каквато и работа да вършат антихристите, те никога не мислят за интересите на Божия дом. Съобразяват се само с това дали ще бъдат засегнати собствените им интереси и мислят единствено за малкото належаща работа, която им носи ползи. За тях основното дело на църквата е просто нещо странично, с което се занимават в свободното си време. Те изобщо не го приемат сериозно. Те се задействат само когато ги подтикват, правят само това, което им харесва, и вършат работа единствено за да поддържат собствения си статус и властта си. Всяка работа, организирана от Божия дом, работата по разпространяването на евангелието и навлизането на Божиите избраници в живота, не са важни според тях. Каквито и трудности да изпитват другите хора в работата си, каквито и проблеми да са установили и да са им докладвали, колкото и искрени да са думите им, антихристите не им обръщат никакво внимание и не се намесват, сякаш това няма нищо общо с тях. Те са напълно безразлични, колкото и сериозни да са проблемите, които възникват в делата на църквата. Дори когато даден проблем е напълно очевиден, те го разглеждат само нехайно. Едва когато Горното директно ги скастри и им нареди да разрешат даден проблем, антихристите неохотно ще свършат малко истинска работа и ще му покажат, че нещо се върши, а скоро след това ще продължат със собствените си дела. Що се отнася до делата на църквата и важните неща в по-широк смисъл, те не се интересуват от тези неща и ги пренебрегват. Дори пренебрегват проблемите, които откриват, и отговарят нехайно или говорят с недомлъвки, когато ги питате за някакви проблеми, а с тях се занимават единствено с голяма неохота. Това е проява на егоизъм и подлост, нали?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Първа част)). Бог разобличава, че антихристите са ужасно егоистични и противни. Те искат да работят усилено, да търпят трудности и да плащат цена само за нещата, които ги карат да изглеждат добре и печелят уважението на другите. Изобщо не са загрижени за делото на църквата и за трудностите на братята и сестрите и се отнасят към всичко това нехайно. Те са напълно незаинтересовани дори когато знаят, че някой създава смущения и прекъсвания. Нравът, който разкрих, беше същият като този на антихрист. Много добре знаех, че Фан Ся не постига резултати в дълга си и че трябва да бъде преназначена бързо, но чувствах, че работата по пречистването е отговорност на Ли Хуа и че всички проблеми трябва да бъдат разрешени от нея. Чувствах, че дори ако отделя време в опит да разреша тези проблеми, това няма да ми създаде добър образ и дори ще е загуба на времето ми. Затова постъпих безотговорно и пренебрегнах проблема. По-късно Ли Хуа вече не можеше да изпълнява дълга си. Дин Ян тъкмо беше избрана за водач и аз трябваше да отида с нея, за да освободим Фан Ся. Но аз само го обсъдих накратко с нея. После я чух да казва, че има опасения и затова не е освободила Фан Ся, но все така не бях разрешила проблема своевременно. Бях нехайна към църковното дело и не се отнасях съвестно към него. Когато висшите водачи дойдоха да ме кастрят, не само не се самоанализирах, но и се опитах да прехвърля горещия картоф, като казвах, че сестрата, с която работех, не е освободила Фан Ся своевременно. С това действие се опитвах да си измия ръцете от проблема. Ако висшестоящите водачи не бяха освободили своевременно Фан Ся, кой знае колко дълго щеше да продължи да смущава екипа и колко вреда щеше да е причинила на работата по пречистването и на живота на братята и сестрите. Бях изпълнявала ролята на водач повече от две години и бях разбрала някои принципи. Трябваше да проявя повече загриженост и да изпълня отговорностите си, за да защитя различните дела на църквата. Когато видех, че някой смущава и прекъсва църковното дело, трябваше незабавно да го спра и огранича. Хората, които не бяха подходящи, трябваше да бъдат преназначени или освободени своевременно. Ако аз не можех да видя нещата ясно, трябваше да потърся и да се посъветвам с моите съработници. Това означава да изпълняваш отговорностите си. Но в стремежа си към репутация и статус и за да придобия уважението на висшестоящите водачи, аз се занимавах само с работата, която попадаше сред основните ми отговорности, и когато видях, че се появяват проблеми в други области на работата, не им обърнах внимание. Наистина нямах никаква човешка природа! Бях напълно егоистична! Ако не бяха висшестоящите водачи, които ме разобличиха, кастриха и освободиха, още нямаше да знам как да се самоанализирам. Нямаше да съм разбрала колко дълбоко ме е покварил Сатана или колко противен и безчестен е начинът, по който съм живяла. Когато разбрах това, изпитах дълбоко съжаление и упрек към себе си. В същото време се помолих на Бог с благодарност в сърцето: „Мили Боже, моето освобождаване е Твоята праведност. Ти не се отнесе с мен в съответствие с моите прегрешения, а дори ми даде възможност да се покая, така че да мога да се самоанализирам и да разбера себе си. Това е Твоята любов и спасение. Мили Боже, нека ме водиш да разбера себе си по този въпрос и да се покая искрено“.

По-късно прочетох тези Божии слова: „В Божия дом всички, които се стремят към истината, са обединени пред Бог, а не разделени. Всички те работят за постигането на една обща цел: да изпълняват дълга си, да вършат работата, която им се възлага, да действат в съответствие с истините принципи, да правят това, което Бог изисква, и да удовлетворяват Неговите намерения. Ако преследваш целта си не заради това, а заради самия себе си, за да задоволиш егоистичните си желания, тогава това е разкриване на покварен сатанински нрав. В Божия дом дългът се изпълнява според истините принципи, докато действията на невярващите се управляват от сатанинския им нрав. Това са два много различни пътя. Невярващите таят своите си кроежи, всеки от тях има свои собствени цели и планове и всеки живее за собствените си интереси. Ето защо всички те се борят за собствената си полза и не желаят да отстъпят нито милиметър от това, което придобиват. Те са разделени, а не обединени, защото не се стремят към обща цел. Намерението и природата зад това, което правят, са еднакви. Всички те се грижат единствено за себе си. В това не властва никаква истина — това, което властва и командва, е поквареният сатанински нрав. Те са контролирани от своя покварен сатанински нрав и нямат власт над самите себе си, затова изпадат все по-дълбоко в грях. В Божия дом, ако принципите, методите, мотивацията и отправната точка на вашите действия не се различаваха от тези на невярващите, ако вие също бяхте разигравани, контролирани и манипулирани от покварения сатанински нрав и ако отправната точка на вашите действия бяха вашите собствени интереси, репутация, гордост и статус, тогава нямаше да изпълнявате дълга си по-различно от начина, по който невярващите вършат нещата“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Докато обмислях Божиите слова, осъзнах, че макар да вярвах в Бог, да следвах Бог и да изпълнявах дълг в църквата, мислите и възгледите ми не се бяха променили. Все още живеех въз основа на сатанинските отрови: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Живеех с егоистичен и противен покварен нрав и проявявах внимание само към моята репутация и статус. Когато открих, че Фан Ся не постига никакви резултати в изпълнението на дълга си и също така смущава другите братя и сестри и спъва работата по пречистването, бях съвсем наясно, че тя трябва да бъде освободена своевременно и да бъде заместена с подходящ човек. Аз обаче мислех единствено за работата, за която отговарях, и се стремях само към собствената си репутация и статус. Мислех си, че ако този проблем се разреши, други хора ще си припишат заслугите и няма да имам възможност да блесна. Затова не му обърнах внимание. Не проявих внимание към мащаба на вредата, която щеше да бъде причинена на църковното дело и живота на моите братя и сестри, ако този проблем не се разреши. Макар че работата по пречистването беше основно отговорност на моя партньор, това не означаваше, че няма нужда да проявявам внимание към нея. Като водач, ако възникне проблем в която и да е задача, аз трябва да се заема с него и заедно с моите съработници да го обсъдим, да потърсим принципите и да го разрешим. Това е моя отговорност и дългът на моята позиция. Но аз живеех само заради собствената си репутация и статус. Бях егоистична и противна и не защитавах интересите на църквата, нито проявявах внимание към цялостната работа. Не подхождах към църковното дело като част от екип. Невярващите таят собствените си кроежи в работата си и всичко, което правят, е само заради тях самите. Начинът, по който работех сега, по нищо не се различаваше от начина, по който работеха невярващите.

Един ден прочетох откъс от Божиите слова във видео със свидетелство за преживяване: „Бог е свършил толкова велика работа по изразяването на истината и спасяването на хората и е вложил всичките Си ревностни усилия в това. Бог се отнася толкова сериозно към тази най-справедлива кауза. Всичките Негови ревностни усилия са положени за тези хора, които Той иска да спаси, всичките Негови очаквания също са възложени на тези хора, а крайните резултати и славата, които Той иска да получи от Своя шестхилядигодишен план за управление, ще бъдат осъществени върху тези хора. Ако някой влезе в съперничество с Бог, ако се противопостави на резултата от тази кауза, ако смути или унищожи този резултат, ще му прости ли Бог? (Не.) Това накърнява ли Божия нрав? Ако продължаваш да казваш, че следваш Бог, че се стремиш към спасение, че приемаш Божията внимателна проверка и Божието напътствие, че приемаш Божия съд и наказание и му се покоряваш, но през цялото време, докато изричаш тези думи, въпреки това прекъсваш, смущаваш и унищожаваш различните дейности на църквата и поради твоето смущаване, прекъсване и унищожаване, поради твоята небрежност или поради неизпълнението на дълга ти, или поради твоите егоистични желания и преследване на собствените ти интереси, интересите на Божия дом, интересите на църквата и множество други аспекти биват накърнени, дори до степен, че работата на Божия дом бива сериозно смутена и унищожена, как тогава Бог трябва да претегли твоя изход в книгата на твоя живот? Как трябва да бъдеш окачествен? В интерес на истината трябва да бъдеш наказан. Това се нарича да си получиш заслуженото. Какво разбирате сега? Какви са интересите на хората? (Те са нечестиви.) Интересите на хората са всъщност всичките им прекомерни желания. Казано направо, всички те са изкушения, всички са лъжа и всички са примамка, използвана от Сатана, за да изкушава хората. Домогването до слава, придобивки и статус и преследването на собствените интереси — това е сътрудничество със Сатана в извършването на зло и е противопоставяне на Бог. За да попречи на Божието дело, Сатана издига различни среди, за да изкушава, смущава и подвежда хората, да им пречи да следват Бог и да пречи на способността им да се покоряват на Бог. Вместо това те си сътрудничат със Сатана и го следват, като умишлено се надигат, за да смущават Божието дело и да го унищожават. Колкото и Бог да разговаря за истината, те все така не се вразумяват. Колкото и Божият дом да ги кастри, те все така не приемат истината. Те изобщо не се покоряват на Бог, а вместо това настояват нещата да се случват по техния начин и да правят, каквото си искат. В резултат на това те смущават и унищожават работата на църквата, сериозно засягат напредъка на различните църковни дела и нанасят огромна вреда на навлизането в живота на Божиите избраници. Този грях е твърде голям и такива хора със сигурност ще бъдат наказани от Бог“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Първа част)). Като обмислих Божиите слова, разбрах, че Бог е положил всичките Си щателни усилия, за да спаси човечеството. Бог не иска да вижда делото Му да страда от каквито и да е прекъсвания или вреди. Бог ненавижда и мрази всички хора, които смущават и увреждат делото на Бог или се противопоставят на Бог. Такъв вид хора трябва да бъдат наказвани. Бог обича онези, които се стремят към истината, покоряват се на Бог и проявяват преданост към Бог. Бог се надява, че ние можем да изпълним отговорността си да защитим църковното дело. Размишлявах за това как, докато бях водач, бях неспособна да изпълня отговорността си да освободя Фан Ся своевременно, като забавих работата по пречистването. Бях станала човек, който смущава и прекъсва църковното дело, когото Бог ненавижда и мрази. Когато разбрах това, ме обзе страх и дойдох пред Бог, за да Му се помоля: „Мили Боже, аз съм напълно егоистична. Нямам никаква човешка природа. Стремя се само към репутация и статус и не защитавам интересите на Божия дом. Направила съм неща, които се бунтуват срещу Теб и Ти се съпротивляват. Недостойна съм за Твоето спасение. Мили Боже, искам да се покая. Нека ме водиш да намеря път за практикуване“.

Прочетох още от Божиите слова: „Ако си водач, тогава независимо за колко задачи отговаряш, твоя отговорност е постоянно да задаваш въпроси за тях и да се осведомяваш, като същевременно ги проверяваш и разрешаваш проблемите своевременно, още с възникването им. Това е твоята задача. И така, независимо дали си регионален водач, областен водач, църковен водач или всеки друг водач на екип или надзорник, след като вече си наясно с обхвата на своите отговорности, трябва често да изследваш дали вършиш истинска работа, дали си изпълнил отговорностите, които трябва да бъдат изпълнени от един водач или работник, както и кои задачи от няколкото, които са ти поверени, не си свършил, кои не искаш да свършиш, кои са довели до лоши резултати и по отношение на кои не си схванал принципите. Това са все неща, които трябва често да изследваш. Същевременно трябва да се научиш да разговаряш с други хора и да им задаваш въпроси, както и да се научиш как да разпознаваш в Божиите слова и в работните разпоредби план, принципи и път за практикуване. Ако някоя работна разпоредба, независимо дали е свързана с администриране, с персонала или с църковния живот, или какъвто и да е друг вид професионална работа, засяга отговорностите на водачите и работниците, то това е отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват, и е в рамките на това, за което водачите и работниците отговарят — това са задачите, за които трябва да се грижиш. Естествено приоритетите трябва да се определят в зависимост от ситуацията. Никоя работа не може да изостава. Някои водачи и работници казват: „Нямам три глави и шест ръце. Има толкова много задачи в работните разпоредби. Категорично не мога да се справя, ако ми поверят всички тях“. Ако има някои задачи, с които лично ти не можеш да се заемеш, тогава уреди ли някой друг да ги свърши? След като го уреди, проследи ли и пита ли? Провери ли работата му? Несъмнено си имал време да попиташ и да извършиш проверка? Определено си имал!“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (10)). „Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добър начин да се държиш. То е да живееш просто и честно и да не си низък, долен човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). От Божиите слова видях, че всички задачи на Божия дом са много важни и всяка една попада в сферата на отговорностите на водачите и работниците, за да я надзирават и проследяват. Разделянето на задачите е просто необходима част от работата, за да гарантира, че тя ще постигне още по-добри резултати. Но аз вярвах, че разделянето на задачите означава, че аз нямам никаква отговорност за другите задачи. Мислех, че ако възникнат проблеми в работата, за която отговаря еди-кой си, трябва този човек да отиде и да ги разреши, и да поеме отговорност за тях. Тази гледна точка е неправилна и не е съобразена с Божиите изисквания към водачите и работниците. Водачите са отговорни за цялостната работа и работата по пречистването също беше в обхвата на моите задължения. Ако имаше някакви проблеми с нея, трябваше да изпълня отговорността си. Трябваше да обсъдя и да разреша проблемите заедно със съработниците си. В същото време разбрах, че когато изпълнявам дълга си, трябва да поставям интересите на Божия дом на първо място и да проявявам внимание към цялостната работа. Не можех да позволя на придобивките и загубите, свързани с личните ми интереси, да влияят на работата на Божия дом и да забавят навлизането в живота на братята и сестрите ми. В бъдеще трябва да практикувам в съответствие с Божиите слова. Независимо върху каква задача работя, трябва винаги да изпълнявам собствените си отговорности. Повече не мога да проявявам внимание към личните си интереси.

По-късно отговарях за задачата да поя новодошлите. Моята партньорка, сестра Ян Ли, трябваше да отиде другаде за известно време, за да се погрижи за нещо. Преди да тръгне, тя ми повери новодошлите, които поеше. Помислих си: „Някои от новодошлите, които поя, не са в добро състояние. Трябва да разреша техните проблеми. Как ще намеря време да поя новодошлите, за които ти си отговорна? Ако това попречи на дълга ми, какво ще си помислят водачите за мен? Ще кажат ли, че не нося бреме и не върша действителна работа?“. Когато ме споходиха тези мисли, осъзнах, че състоянието ми е неправилно. Отново взимах под внимание своите собствени интереси и работех за собствената си репутация и статус. Припомних си Божиите слова: „Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Трябваше да защитавам интересите на Божия дом. Не повече можех да взимам под внимание своята собствена репутация и статус. Новодошлите, които Ян Ли ми беше поверила, още не бяха пуснали здрави корени в истинския път. Компартията арестуваше и преследваше християните навсякъде и разпространяваше неоснователни слухове, за да дискредитира Църквата на Всемогъщия Бог. Ако новодошлите не разберяха истината, можеше да бъдат подведени и уловени от Сатана по всяко време. Сега Ян Ли ми беше поверила новодошлите и да ги поя и подкрепям беше отговорност, която трябваше да изпълня. Ако аз станех причина тези новодошли да се отдръпнат и да спрат да вярват, защото съм егоистична, подла и безотговорна, тази вина щеше да тежи на моята съвест. Не можех да живея повече според егоистичния си и противен покварен нрав. Независимо чия отговорност бяха тези новодошли, трябваше да ги поя добре, така че да могат да пуснат здрави корени възможно най-бързо. Затова се въоръжих с истината и поях и подкрепях всички новодошли според техните представи и проблеми. Когато практикувах по този начин, сърцето ми се чувстваше омиротворено и спокойно.

След тези преживявания имах задълбоченото осъзнаване, че когато хората живеят с егоистичен и противен покварен нрав и обръщат внимание само на стремежа към репутация и статус, дори и да се наслаждават на престиж за известно време, те оставят след себе си прегрешения, когато не изпълняват отговорностите си, и сърцата им горят в агония. Но когато се избавиш от личните си интереси и практикуваш и навлизаш в съответствие с Божиите слова, сърцето ти е омиротворено и спокойно. Благодаря Ти, Боже, че ме доведе до тези разбирания и придобивки!