От Лу Син, Китай

Съседката ми Сяоюе и аз сме колеги, а също и добри приятелки. През 2013 г. двете приехме едновременно Божието дело от последните дни и аз бях много щастлива. След като открихме Бог, двете посещавахме сбирките заедно. С времето забелязах, че Сяоюе имаше способността да разбира Божиите слова, общението ѝ за истината беше озаряващо, и всеки път, когато Сяоюе разговаряше за своето възприемане на Божиите слова, водачите кимаха одобрително и започнах да се разстройвам. Изглеждаше, че водачите наистина се възхищават на Сяоюе, и аз помислих, че трябва да положа повече усилия, за да не бъда надмината от нея. Затова преди всяка сбирка аз обмислях Божиите слова у дома, но по време на сбирките общението ми все още не беше озаряващо като това на Сяоюе. Започна да ме обзема усещане за криза. По-късно и двете поехме дълг като водачи на групи и аз забелязах, че Сяоюе отговаряше за повече групи от мен. По време на сбирките водачите често караха Сяоюе да разговаря първа и аз си мислех: „Изглежда водачите наистина я ценят, те винаги поставят Сяоюе на първо място. И двете приехме Божието дело от последните дни едновременно — тогава защо тя отговаря за повече групи от мен? Наистина ли е по-добра от мен? Наистина ли нейната вяра е по-силна от моята?“. Чувствах се много възмутена. Бях изпълнена с тревожност и имах странно усещане за загуба. В миналото обсъждах всичко, което не разбирам, със Сяоюе, но сега вече не исках да ходя при нея. Мислех си, че ако ѝ задавам постоянно въпроси, тя ще ме смята за по-низша. Понякога, щом видех Сяоюе, я отбягвах и вече не бяхме толкова близки като преди. По-късно църквата проведе избори за водачи и двете със Сяоюе бяхме кандидати. Помислих си, че Сяоюе е доста подходяща за водач по отношение на заложби и стремеж към истината. Но след това си помислих: „И двете започнахме да вярваме в Бог и да изпълняваме дълга си заедно. Ако тя стане водач, а аз съм още водач на група, как ще ме възприемат другите? Няма ли да си мислят, че съм по-низша от нея?“. Започнах да мисля за това как да предотвратя избирането ѝ за водач. Не можех да контролирам гласуването на другите, но можех поне аз да избера да не гласувам за нея. И така, гласувах за друг. Но накрая Сяоюе все пак беше избрана за водач. Бях малко възмутена и тази нощ не можех да заспя и се въртях в леглото. Мислех си: „Сяоюе и аз вярвахме в Бог еднакво време, но сега тя е водач, докато аз съм само водач на група. Не ме ли прави това по-низша от нея?“. Наистина се разстроих.

Веднъж си говорих с водача за изборите в дома ѝ. Водачът забеляза завистта ми и ме попита: „Как се почувства, когато Сяоюе беше избрана за водач? Завидя ли ѝ?“. При тези думи лицето ми пламна, поклатих неловко глава и казах: „Ние сме толкова добри приятелки, как мога да ѝ завиждам?“. Напът за дома продължавах да мисля за казаното от водача. Тъй като водачът каза, че завиждам на Сяоюе, знаех, че сигурно имам такъв проблем. Когато бях почти вкъщи, видях, че хранят съседските кучета. Докато две от тях ядяха, друго куче на име Арсион стоеше до тях и само гледаше. Попиха съседа си: „Защо не храниш Арсион?“. Съседът отвърна: „Това куче е послушно дори да не му даваш храна. То просто изчаква, не се хвърля, нито се бие“. Като чух думите му, си помислих за това, което ми посочи водачът, и изпитах силно усещане за болка в сърцето си. Помислих си: „Дори едно куче не се бие или състезава, а аз винаги се състезавам със Сяоюе. Това ме прави по-лоша и от куче“. Прибрах се у дома и коленичих пред Бог в молитва: „О, Боже, разстроих се, като видях да избират Сяоюе за водач. Водачът каза, че ѝ завиждам, но не можех да го осъзная. Моля Те, просветли ме, за да мога да разпознавам проблемите си“.

Един ден прочетох тези Божии слова: „В момента всички вие изпълнявате задълженията си целодневно. Не сте ограничени или обвързани от семейство, брак или богатство. Вие вече сте излезли от тези неща. Въпреки това идеите, представите, знанията, личните намерения и желания, които изпълват главите ви, остават напълно непокътнати. Затова, когато става дума за нещо, което е свързано със слава, статут или възможност да блеснете — например, когато чуете, че Божият дом планира да отгледа различни таланти — всяко от вашите сърца тупти силно в очакване, всеки от вас все иска да се прочуе и да застане под светлините на прожекторите. Всички вие искате да се борите за статут и слава. Вие се срамувате от това, но ще се чувствате зле, ако не го направите. Изпитвате завист и омраза и се оплаквате, когато видите, че някой се отличава, и смятате, че е несправедливо: „Защо аз не мога да се отличавам? Защо все други хора са в центъра на вниманието? Защо все не идва моят ред?“. И след като почувствате негодувание, се опитвате да го потиснете, но не успявате. Молите се на Бог и за известно време се чувствате по-добре, но когато отново се окажете в подобна ситуация, отново не можете да я преодолеете. Нима това не е проява на незрял духовен ръст? Когато хората изпадат в такива състояния, нима не попадат в капана на Сатана? Това са оковите на покварената природа на Сатана, които оковават хората. […] колкото повече се бориш, толкова по-мрачно ще става сърцето ти и толкова повече завист и злоба ще чувстваш, а желанието ти да добиеш тези неща само ще нараства. Колкото по-силно е желанието ти да ги добиеш, толкова по-малко ще ти се удава, а при това положение омразата ти ще расте все повече. Колкото по-силно мразиш, толкова по-мрачен ще ставаш отвътре. Колкото по-мрачен си отвътре, толкова по-зле ще изпълняваш дълга си, а колкото по-зле изпълняваш дълга си, толкова по-безполезен ще ставаш за Божия дом. Това е порочен кръг от взаимни зависимости. Ако никога не изпълняваш дълга си добре, постепенно ще бъдеш отстранен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). След като прочетох този откъс, почувствах, че Бог говори точно за моето състояние. Щом станеше въпрос за нещо, което ми позволяваше да изпъкна, исках да се съревновавам и да имам място в човешките сърца. Помислих си за това как Сяоюе и аз започнахме да вярваме в Бог заедно и посещавахме сбирките заедно, но когато видях, че тя възприема Божиите слова по-добре от мен и отговаря за сбирките на повече групи, почувствах, че водачите я ценят повече от мен, огорчих се и започнах да ѝ завиждам. В миналото винаги обсъждах нещата със Сяоюе, но когато видях, че тя е по-добра от мен във всяко отношение, се ядосах и не исках да я виждам повече. Вече не бяхме толкова близки като преди. Когато дойдоха изборите за църковен водач, макар да знаех добре, че Сяоюе е по-добра от мен в много отношения и е доста подходяща за позицията на водач, се тревожех, че ако тя бъде избрана за водач, а аз остана само водач на група, ще изглеждам по-низша, затова умишлено не гласувах за нея. По-късно, когато видях, че Сяоюе е избрана за водач, се почувствах недоволна. Продължавах да се сравнявам със Сяоюе и когато видях, че тя е по-добра от мен, започнах да негодувам и завиждам. Умът ми беше изпълнен с мисли за това как да я надмина, но когато не успях, се почувствах огорчена, загубих мотивация да изпълнявам дълга си и навлизането ми в живота претъпя загуба. В този момент осъзнах, че моето страдание се дължеше на прекомерната ми завист. Братята и сестрите трябваше да допълват взаимно силните и слабите си страни, като си помагат да изпълняват дълга си добре заедно, вместо да си завиждат и да изключват другите заради гордост или статус. Ако правехме това, Бог само щеше да ни ненавижда. Трябваше да се науча да се избавям от желанията си и тихо да изпълнявам дълга си добре, без да търся внимание. По-късно, когато не разбирах нещо за дълга си, поемах инициативата да питам Сяоюе за него и двете разговаряхме за Божиите слова заедно, за да го разрешим. Чувствах се много по-спокойна.

Един ден през 2016 г. водачите казаха, че планират да изпратят Сяоюе на друго място, и ме помолиха да напиша оценка за нея. Неусетно завистта ми се надигна отново и аз си помислих: „Откакто намерихме Бог, Сяоюе беше повишена от водач на група в църковен водач, а сега я изпращат да изпълнява дълга си на друго място и тя ще е отговорна за все повече църкви. Но аз съм още заседнала тук, все още съм просто водач на група. Какво ще си помислят за мен братята и сестрите? Ще кажат ли, че съм по-нисша от Сяоюе и че пропастта между мен и нея е огромна? Няма да стане! Не мога да ѝ позволя да замине, трябва да напиша нещо за слабостите на Сяоюе, за да могат водачите да видят, че тя изобщо не е толкова велика. Така тя няма да бъде повишена“. Чувствах се неспокойна и притеснена дни наред заради това. Продължавах да мисля: „Как да напиша оценката? Сяоюе има своите недостатъци и поквара, но никой не е съвършен и всеки има недостатъци и слабости. Невъзможно е да се промениш от днес за утре. Ако пиша само за недостатъците ѝ, това ще е несправедливо отношение към другите. Няма ли така да извърша зло? Но ако пиша обективно и истинно и Сяоюе бъде повишена, ще се чувствам разстроена“. Докато се измъчвах, продължавах да пиша и да трия оценката си отново и отново. Накрая не знаех какво повече да напиша, затова се помолих на Бог: „О, Боже! Знам, че в момента Ти ме проучваш внимателно. Ако напиша тази оценка според собствените си намерения и попреча на Сяоюе да иде да изпълнява дълга си другаде, наистина ще извърша зло. Моля Те, помогни ми да се опълча срещу покварения си нрав, така че да мога да пиша истинно и да съм честен човек“. След молитвата написах истинно оценката. Но когато помислих за заминаването на Сяоюе, се почувствах разстроена, сякаш камък тежеше в сърцето ми. През този период от време на време разпитвах как се справя с дълга си Сяоюе с надеждата да чуя, че състоянието ѝ е лошо или че не се справя добре с дълга си. Но всеки път, когато чуех новини, състоянието ѝ беше доста добро и аз се чувствах малко разочарована. Един ден отивах към дома на Сяоюе и си мислех: „Сяоюе не знае, че да изпълняваш дълг другаде е свързано със страдание. Ако ѝ го кажа, може би тя няма да иска да иде“. И така, казах на Сяоюе: „Да изпълняваш дълг другаде не е като да си у дома. Можеш ли наистина да изтърпиш такива трудности? Аз нямам твоята решимост“. След като изслуша думите ми, Сяоюе не беше засегната, а аз не осъзнавах природата на казаното от мен и последствията, до които ще доведе. Един ден, след като се прибрах у дома от работа, кучето ми ненадейно ме ухапа. Това не беше нормално. Как така семейно куче хапе собствениците си? Осъзнах, че това не е случаен инцидент, а е защото съм направила нещо погрешно и ме дисциплинират. Затова се помолих на Бог: „Боже! Всичко е в Твоите ръце. Моето куче ме ухапа и това се случи с Твоето разрешение. Моля Те, просветли ме, така че да осъзная грешката си. Искам да се покая“.

По-късно случайно прочетох откъс от Божиите слова: „Какво означава на хората да им липсва човешка природа? Това означава да не притежават дори морал. Какво означава да нямат морал? Сестрата има добри условия на живот и заможно семейство, а какво е отношението на тези хора? Дали е само завист, последвана от благопожелания и след това продължаване напред? (Не.) Тогава какво е тяхното отношение? На завист, възмущение, негодувание и таене на оплаквания в сърцата им: „Заслужава ли тя да има толкова много пари? Защо аз нямам толкова много пари? Защо бог благославя нея, а мен не?“. Сестрата е богата и преуспяваща, затова те изпитват завист и омраза, без нито една дума на искрено възхищение или благопожелание. Това показва пълно отсъствие дори на най-елементарен морал. […] Те не желаят доброто на другите. Когато видят някой, който се справя добре или е по-добър от тях, това ги изпълва със завист и негодувание. Независимо колко силна е вярата на някой друг в Бог, ако този човек е по-добър от него, тогава просто няма как да се получи. На тях им липсва изцяло човешка природа и те не са способни да произнесат и дума на благословение или назидание. Защо не могат да изрекат такива думи? Защото човешката им природа е твърде зла! Не става въпрос за това, че не искат да говорят или че им липсват подходящите думи, а по-скоро за това, че сърцата им са изпълнени със завист, негодувание и възмущение, което прави невъзможно за тях да произнасят думи на благословение. И така, може ли тогава фактът, че сърцата им са изпълнени с такива покварени неща, да показва, че човешката им природа е злобна? (Да.) Може. Понеже разкриват такъв покварен нрав, за другите става лесно да ги разпознаят и те могат да прозрат покварената им същност“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (24)). След като прочетох Божиите слова, се почувствах много разстроена. Бог разобличава, че хората завиждат на тези, които виждат като по-добри от себе си, и негодуват срещу тях, и че това говори за лоша и злобна човешка природа, а Бог не харесва такива хора. Аз бях точно типът човек, за когото говореше Бог. След като открих Бог, изпитах завист, когато видях, че Сяоюе отговаря за повече групи от мен, и макар да знаех, че тя е подходяща за водач, се страхувах, че ако я изберат, аз ще изглеждам по-низша, затова умишлено не гласувах за нея. Когато водачите ме помолиха да напиша оценка за Сяоюе, се разтревожих, че ако тя отиде да изпълнява дълга си другаде, пропастта между нас ще се увеличи, затова не исках да пиша за силните ѝ страни. Макар че в крайна сметка писах правдиво, дълбоко в себе си пак не ѝ желаех доброто и се надявах да чуя, че е в лошо състояние или не се справя добре с дълга си, и дори си позволих да говоря негативни неща пред нея в опит да попаря мотивацията ѝ да изпълнява дълга си. По този начин тя не би могла да изпълнява дълга си другаде и пропастта между нас нямаше да е толкова огромна. Колкото повече размишлявах, толкова повече осъзнавах колко ужасна съм била. Бях използвала подмолни номера само за да накарам другите да имат високо мнение за мен, което беше наистина егоистично, достойно за презрение и злобно. Нямах никаква човешка природа! Ако Сяоюе изпълняваше дълга си другаде, това щеше да допринесе за растежа на живота ѝ, а щеше и да е от полза за църковното дело. Това беше съобразно Божиите намерения, но в името на моята репутация и статус аз се опитах да осуетя нещата, като не само не я окуражих, но дори си позволих да говоря негативни неща. Това, което правех, беше прекъсване, смущение и спъване на църковното дело. Колкото повече мислех за това, толкова повече съжаление и тревога изпитвах. Сетих се за Джоу Ю в романа „Трите царства“ и колко тесногръд и завистлив е бил към Джугъ Лян, как се съревновавал и сравнявал с Джугъ, но накрая не могъл да го надмине и гневът му го погубил. Ако продължавах да се сравнявам със Сяоюе, не само в крайна сметка щях да съм нещастна, но и щях да действам като слуга на Сатана, спъвайки църковното дело. Като осъзнах това, коленичих пред Бог и се помолих: „Боже, видях колко дълбоко съм покварена. Завистта ми е по-силна от мен. Защо не мога да понасям това, че Сяоюе е по-добра от мен? Наистина се мразя! Нека прокълнеш покварената ми природа и да ме водиш към по-дълбоко разбиране на себе си“.

По-късно прочетох някои от Божиите слова: „Човекът, който е роден в такава мръсна земя, е заразен от обществото в значителна степен, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, презряната философия за светските отношения, напълно безполезното съществуване и низки обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно увреждат и нападат неговата съвест. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог). „Жестоко човечество! Имат ли край интригантството и сплетничеството, кражбите и грабежите един от друг, надпреварата за слава и пари, взаимното избиване? Въпреки стотиците хиляди думи, които Бог е изрекъл, никой не се е вразумил. Хората действат в полза на своите семейства, синове и дъщери, за своите кариери и бъдеще, за постове, суета и пари, за храната, дрехите и плътта. Има ли някой, чиито действия наистина да са заради Бог? Дори и сред онези, които действат заради Бог, малцина са тези, които Го познават. Колко са тези, които не действат в името на собствените си интереси? Колко са тези, които не потискат и не прокуждат други хора, за да защитават собствените си позиции?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Злите със сигурност ще бъдат наказани). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че завистта ми към Сяоюе произлиза от прекомерната ми загриженост за репутация и статус. Живеех според сатанински отрови като: „Старай се да се отличиш и да изпъкнеш“, „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така, както гъската издава своя вик, където и да лети“ и „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“, и тези идеи ме караха да губя съвестта и разума си. Независимо какво правех, винаги исках другите да ми се възхищават и се опитвах да получа място в сърцата им. Сетих се как още от детството си се чувствах разстроена, щом видех, че някой е по-добър от мен. Ако някой се справяше по-добре от мен в училище, се ядосвах, а ако някой живееше при по-добри условия, му завиждах. Помня, че братовчедка ми се справяше по-добре от мен в училище и нейното семейно положение беше по-добро от моето, затова ѝ завиждах. Когато семейството ѝ купи телевизор, не ходех да го гледам от завист и гняв. След като открих Бог, продължих да живея според тези отрови на Сатана. Когато видях, че Сяоюе ме превъзхожда във всеки аспект, започнах да ѝ завиждам и постоянно се сравнявах с нея, а когато не можех да я настигна, се чувствах нещастна. Всичко това беше причинено от покварата и вредата на Сатана. Направих славата и придобивките цел на стремежа си дотолкова, че всичките ми емоции се контролираха от това. Дори нападах и изключвах другите в името на моята репутация и статус, пренебрегвах църковното дело и станах истински себична и злобна. Макар че със Сяоюе бяхме близки приятелки, които споделяха всичко една с друга, все пак бях способна да я саботирам зад гърба ѝ, като исках да използвам достойни за презрение средства, за да постигна целите си. Ако продължавах да живея според тези сатанински отрови, щях само да стана още по-лишена от човешко подобие и накрая щях да бъда отритната и отстранена от Бог. Благодаря на Бог, че използва тази ситуация, за да ме разкрие, и че ми позволява да разпозная моята поквара чрез разобличението на словата Си, като ми дава възможност да се покая и променя. Това е Божията любов.

По-късно потърсих път за практикуване и навлизане в словата на Бог. Прочетох два откъса от Божиите слова: „Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добър начин да се държиш. То е да живееш просто и честно и да не си низък, долен човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне. […] Току-що ви посочих един прост подход: започнете да практикувате по този начин и след известно време вътрешното ви състояние неусетно ще започне да се променя. От това противоречиво състояние, в което нито сте твърде заинтересовани да вярвате в Бог, нито изпитвате твърде голяма неприязън към това, ще преминете в състояние, в което усещате, че вярването в Бог и това да сте честни хора са добри неща, и в което сте заинтересовани да бъдете честни хора и чувствате, че в живота по този начин има смисъл и препитание. Ще се почувствате заземени, омиротворени и радостни в сърцата си. Такова ще стане състоянието ви. Това е резултатът, който произтича от загърбването на собствените ви намерения, интереси и егоистични желания. Това се получава“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). „Ако Бог те е направил глупав, в твоята глупост има замисъл; ако те е направил интелигентен, в твоята интелигентност има замисъл. Всичко има предназначение за Бог, каквито и дарби да ти е дал, каквито и да са силните ти страни, колкото и висок да е коефициентът ти на интелигентност. Всичко това е по Божията повеля. Бог отдавна е повелил твоята роля в живота и дълга, който изпълняваш. Някои хора негодуват, че другите притежават силни страни, които те самите нямат. Те искат да се променят, като научат повече, видят повече и като се стараят повече. Това, което старанието им може да постигне обаче, е ограничено и те не могат да надминат онези, които притежават дарби и компетентност. Безполезно е, колкото и да се бориш. Бог е отредил какъв ще бъдеш и никой не може да направи нищо, за да го промени. Трябва да насочиш усилията си към това, в което си добър. Трябва да изпълняваш този дълг, за който си подходящ. Не се опитвай да се налагаш в области, за които нямаш умения, и не завиждай на останалите. Всеки си има предназначение. Не си мисли, че можеш да правиш всичко добре или че си по-съвършен или по-добър от останалите. Не бива все да искаш да замениш другите и да се покажеш. Това е покварен нрав. Някои хора смятат, че нищо не могат да правят добре и че нямат никакви умения. В такъв случай просто трябва да слушаш, да си покорен и земен човек. Прави това, което можеш, и го прави добре, като дадеш всичко от себе си. Това е достатъчно. Бог ще е доволен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). След като прочетох Божиите слова, открих път за практикуване. Каквото и да се случва, трябва да оставя настрани личните си интереси и да мисля първо за това как да защитя църковното дело и да удовлетворя Бог. Както и да гледат на мен другите, трябва тихо да изпълнявам дълга си добре. В своя дълг трябва да се стремя към истината и да търся промяна в нрава си. Това е съобразно Божиите намерения. Ако се стремя към репутация и статус, завиждам на другите, състезавам се с тях или използвам подли средства и върша противни и достойни за презрение неща, само ще накарам Бог да ме ненавижда. Също така разбрах, че в Божия дом дългът не е разделен на високопоставен и нископоставен, на големи или малки отговорности, а всеки просто изпълнява своите функции. Ако някой има домакински дълг, трябва да го изпълнява добре, а ако някой може да е водач, трябва да изпълнява този дълг добре. Независимо какъв дълг изпълняваме, трябва да се стремим към истината. Бог гледа отношението на човек към дълга му и дали той се стреми към истината, и дали поквареният му нрав се променя. Бог не одобрява някого, когато вижда, че той има висок статус или повече капитал. Това е Божията праведност. Какъвто и дълг да изпълняваше Сяоюе, тя имаше своите отговорности, а аз имах собствения си дълг и не трябва да се съсредоточавам само върху сравняването с нея и в крайна сметка да занемарявам дълга си. Дори ако другите ми се възхищават, това не означава, че имам истината или че нравът ми се е променил. Духовният ми ръст и заложбите ми са подходящи за дълг на водач на група, затова трябва да изпълнявам дълга на водач на група добре и практично. Когато братята и сестрите имат проблеми или затруднения, ще се уповавам на Бог, за да разговарям с тях, да разрешавам тези неща и да изпълнявам дълга, който трябваше да върша.

По-късно по различни причини Сяоюе не отиде другаде да изпълнява дълга си. В миналото щях да съм щастлива от това, но сега можех да се отнеса към това правилно, затова се открих пред Сяоюе с общение за състоянието си и за покварата, която бях разкрила. Сяоюе също разговаря с мен за своето разбиране за това преживяване. В миналото аз бях заслепена от завист и никога не се бях вслушвала внимателно в общението на Сяоюе, като мислех, че тя само се изтъква. Този ден, когато слушах внимателно общението за преживяването ѝ, открих, че съм много израснала духовно, и също така изпитах силно чувство на спокойствие и освобождение в сърцето си. Като видях тази лека промяна в себе си, сърцето ми се изпълни с благодарност към Бог.