От Сяо Фан, Китай

Надзиравах работата по поенето в църквата. След повече от три месеца работата по развиването на напоители все още напредваше бавно. Братът, с когото си партнирах, Уан Лей, често ме подсещаше да търся и да размишлявам върху този въпрос, но при всяко такова напомняне изпитвах съпротива в сърцето си, като смятах, че не съм мързелувал и че съм работил усърдно, за да разрешавам проблемите на напоителите. Чудех се: „Защо напредъкът им винаги е толкова бавен? Не знам каква може да е причината. Предполагам, че е заради лошите им заложби и твърде покварения им нрав“. Затова всеки път, когато брат Уан Лей ми напомняше да обобщя работата, реагирах с такова отношение. Смятах, че щом съм свършил доста работа, няма нужда да размишлявам. Но после си казах: „Мина толкова време, а все още няма резултати от работата по развиването на хора, а напоителите все още напредват бавно. Водачите и надзорниците със сигурност го виждат и ако не мога да обобщя конкретни проблеми, какво ще си помислят за мен? Дали ще си помислят, че съм напълно безчувствен, че съм бил неефективен в дълга си и дори не се самоанализирам? Но аз наистина не знам какви са проблемите ми. Може да поема инициативата да говоря по тези въпроси и да кажа, че съм се сблъскал с трудности и искам да потърся път напред. Така водачите не само няма да ме скастрят, но и ще решат, че съм честен и че когато има проблеми в работата ми, не ги крия, а поемам инициативата да потърся помощ. Ще си помислят, че съм човек, който търси истината“. Като стигнах до този извод, доста се зарадвах — смятах, че съм измислил панацея за проблемите си. Затова описах трудностите си в работен доклад и в края добавих: „Ще продължа да търся; ако откриете проблеми, надявам се да ми ги кажете и посочите“. След като подадох доклада, изпитах задоволство.

Един ден Уан Лей каза: „Водачите са писали с въпрос защо нямаш никакви резултати в работата си по развиването на напоители“. Сетих се, че преди няколко дни бях потърсил помощ от водачите в работния си доклад и че щом питат Уан Лей да проучи ситуацията ми, вероятно се опитват да ми помогнат да установя проблемите. Но по-късно си помислих: „Водачите правят това, за да разгледат ситуацията ми. Дали не са започнали да ме разследват, понеже смятат, че наистина има проблеми с дълга ми? Изпълнявам дълга си толкова дълго време без резултат — кой знае какво ще разкрият! Ако открият твърде много или сериозни проблеми в дълга си, ще ме скастрят ли? Дали ще решат, че съм с лоши заложби, не съм способен на действителна работа, и след това ще ме освободят? Това би било изключително унизително!“. Щом се появиха тези мисли, усетих прилив на паника. „Не очаквах нещата да стигнат дотук. Да не би сам да си копая гроба? Какво да правя по въпроса?“. Каквото и да опитвах, не можех да се успокоя. Вечерта, докато слушах как Уан Лей трака по клавиатурата, си мислех: „Колко от проблемите ми докладва? Какво ще си помислят водачите за мен?“. Чувствах се донякъде неспокоен и просто не можех да се съсредоточа върху работата. Затова застанах пред Бог и се помолих: „Боже, усещам, че ситуацията определено повлия на състоянието ми и не знам какъв урок трябва да науча от това. Моля Те, напътствай ме да търся истината по този въпрос и да опозная покварения си нрав“.

На сутринта след закуска започнах да чета Божиите слова и да размишлявам върху състоянието си. Прочетох Божиите слова: „Чудесно е, ако можеш да приемеш, че Божият дом те надзирава и наблюдава и се опитва да те разбере. Това ти помага при изпълнението на твоя дълг, за това да бъдеш способен да изпълниш дълга си по начин, който отговаря на критериите и да удовлетвориш Божиите намерения. То ти носи ползи и ти помага, без да има някакви недостатъци. След като разбереш този принцип, не би ли трябвало вече да не изпитваш никакви чувства на съпротива или предпазливост по отношение на надзора на водачите, работниците и Божиите избраници? Макар понякога някой да се опитва да те разбере, да те наблюдава и да контролира работата ти, това не е нещо, което трябва да се приема лично. Защо е така? Защото задачите, които сега са твои, дългът, който изпълняваш, и всяка работа, която вършиш, не са частни дела или лична работа на някой човек. Те засягат работата на Божия дом и са свързани с една част от Божието дело. Следователно, когато някой отдели малко от времето си, за да те надзирава или наблюдава, или да те разбере на дълбоко ниво, като се опитва да проведе сърдечен разговор с теб и да установи в какво състояние си през този период, и дори когато отношението му понякога е малко по-строго и малко те кастри, дисциплинира, и упреква, всичко това е, защото този човек има съвестно и отговорно отношение към делото на Божия дом. Не бива да храниш каквито и да било негативни мисли или емоции към това“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че когато Божият дом надзирава и проучва работата, целта е да помогне на хората да поправят отклоненията и да изпълняват дълга си добре, и че не трябва да изпитвам никакви чувства на съпротива или предпазливост, тъй като това не е съгласно Божиите намерения. Помислих си, че макар през това време ежедневно да бях зает с дълга си и често да разговарях с братя и сестри на събирания, в крайна сметка не бях постигнал добри резултати. Със сигурност е имало много проблеми в работата ми, които не съм осъзнавал, и ако не ги открия и разреша навреме, те щяха да продължат да забавят работата. Когато водачите се допитваха до братята и сестрите относно проблемите в моя дълг, целта беше да ми помогнат да намеря причините за тези проблеми, което би било полезно както за работата ми, така и за навлизането ми в живота. Не трябва да живея в състояние на съпротива и предпазливост от страх да не се изложа или дори да съжалявам, че съм повдигнал собствените си проблеми. Трябваше да приема надзора на братята и сестрите и каквито и проблеми да ми посочват, да имам честно сърце и отношение на приемане на истината. Това е съобразено с Божиите намерения. Като си помислих за това, се почувствах донякъде освободен.

След това продължих да търся и се запитах: „Ясно е, че исках да открия защо не постигам резултати в дълга си, но защо станах толкова чувствителен и защо умът ми се развихри, когато водачите действително проучваха работата ми?“. След размисъл осъзнах, че съм бил истински измамен. Прочетох Божиите слова: „След като е било покварено от Сатана, цялото човечество живее в сатанински нрав. Подобно на Сатана, хората се маскират и се прикриват във всяко отношение, и прибягват до измама и прилагане на хитрости по всички въпроси. Няма нещо, в което да не прибягват до измама и прилагане на хитрости. Някои хора прилагат измамни хитрости дори в толкова обикновени дейности като пазаруването. Например може да са си купили най-модерната дреха, но макар че наистина им харесва, не смеят да я носят в църквата от страх, че братята и сестрите им ще ги обсъждат и ще ги нарекат повърхностни. Затова те просто я носят зад гърба на другите. Какво е това поведение? Това е разкриване на измамен и лъжлив нрав. Защо някой би си купил модна дреха, но не би се осмелил да я носи пред братята и сестрите си? В сърцето си той харесва модните неща и следва тенденциите на света, както правят невярващите. Той се страхува братята и сестрите да не го прозрат, да не видят колко е повърхностен, да не разберат, че не е почтен и порядъчен човек. В сърцето си следва модните неща и трудно се избавя от тях, но може да ги носи само вкъщи и се страхува да позволи на братята и сестрите си да ги видят. Ако нещата, които харесва, не могат да видят бял свят, защо тогава не може да се откаже от тях? Дали не е контролиран от сатанински нрав? Той постоянно изрича думи и доктрини и изглежда, че разбира истината, но не е способен да я приложи на практика. Това е човек, който живее според сатанински нрав. Ако някой винаги е измамен в речта си и в действията си, ако не позволява на другите да го видят такъв, какъвто е в действителност, и ако винаги приема образа на благочестив човек пред другите, тогава каква е разликата между него и фарисея? Той иска да води живот на проститутка, но да има и паметник, издигнат в чест на неговото целомъдрие. Знаел е много добре, че не може да носи екзотичната си дреха на обществени места, така че защо я е купил? Не е ли това прахосване на пари? Само защото харесва такива неща и сърцето му е останало в тази дреха, е сметнал, че трябва да я купи. Но след като я е купил, не може да я носи. След като минат няколко години, съжалява, че я е купил, и внезапно осъзнава: „Как можах да бъда толкова глупав, толкова отвратителен, че да направя това?“. Дори самият той е отвратен от това, което е направил. Но не може да контролира действията си, защото не е способен да се избави от нещата, които харесва и които преследва. Затова възприема двулични тактики и измами, за да удовлетвори себе си. Щом разкрива измамен нрав за такава дреболия, ще бъде ли способен да практикува истината, когато става въпрос за нещо по-значимо? Това би било невъзможно. Очевидно е, че в природата му е заложено да бъде измамен и измамността е неговата ахилесова пета“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). От Божиите слова разбрах, че когато хората живеят в измамен нрав, не могат да приемат Божията внимателна проверка на думите и действията си, а вместо това действат по един начин пред другите и по друг зад гърба им. Постоянно хитруват, за да се прикрият, което пречи на другите да видят истината. Това означава да бъдеш наистина измамен човек. Спомних си за преди, когато докладвах работата. Всъщност не мислех, че имам някакви проблеми с развиването на хора, и смятах, че съм свършил много работа, и дори когато братът, с когото си партнирахме, ми напомни да обобщя отклоненията си, не се сетих да се самоанализирам. Но фактът, че резултатите бяха лоши, вече беше очевиден, така че какво биха си помислили за мен водачите и надзорникът, ако не можех да проумея причините за това? За да не се изложа, умишлено казах, че съм се сблъскал с трудности и че искам да потърся решение. Въпреки че изглеждах искрен в това, което казвах, и уж изпитвах голямо чувство на бреме за работата, в действителност нямах никакво намерение да търся истината, за да реша проблема, а просто се преструвах за пред другите, за да ме видят водачите като човек, който явно има голямо желание да търси и който е честен. Но когато водачите наистина проучиха отклоненията и проблемите в моя дълг, аз бях разкрит. Страхувах се, че в работата ми ще бъдат разобличени сериозни проблеми и че водачите ще си помислят, че имам лоши заложби, че ми липсва работоспособност или дори че ще ме освободят, затова живеех с чувства на съпротива и съжалявах, че бях потърсил напътствия за проблемите, като дори мислех, че докладването на проблеми е като сам да си копаеш гроба. Видях, че търсенето ми по проблемите не е било, за да ги разреша, а за да поддържам статуса и образа си в сърцата на водачите. Нима не се опитвах просто да залъжа другите и да участвам в измама? Именно това е разобличил Бог — да бъдеш двуличен и да искаш да водиш живота на блудница, но същевременно да ти издигнат паметник за целомъдрие. Спомних си за фарисеите от древността. Макар да са изглеждали много благочестиви и да са копнеели за пристигането на Месията, когато Господ Исус действително е дошъл да работи, колкото и чудеса да е извършил или колко истини е казал, те изобщо не са приели нищо от това. Дори са се съпротивлявали на Господ Исус и са Го заклеймявали, за да защитят статуса и препитанието си. Изглеждали са благочестиви в копнежа си за Божието пристигане, но в действителност просто са се опитвали да подведат хората и са били просто лицемери. С какво моето сегашно поведение се различаваше от това на фарисеите?

Една сутрин по време на духовните ми практики си спомних едно изречение от Божиите слова: „Те се преструват, че правят едно, докато правят нещо друго, за да постигнат скритата си цел“. Усетих, че това точно отразява състоянието ми, затова намерих този откъс от Божиите слова, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Коя е основната характеристика на нечестивостта? Тя е, че думите им звучат особено приятно и всичко изглежда правилно на повърхността. Изглежда, че няма никакъв проблем и нещата изглеждат доста добре от всеки ъгъл. Когато правят нещо, не виждате да използват някакви особени средства и външно няма признаци за слабости или недостатъци, и все пак постигат целта си. Те вършат нещата по изключително потаен начин. Това е начинът, по който антихристите подвеждат хората. Подобни хора и неща са най-трудни за разпознаване. Някои хора често казват правилните неща, използват добре звучащи оправдания и прилагат определени доктрини, поговорки или действия, които отговарят на човешката обич, за да замажат очите на хората. Те се преструват, че правят едно, докато правят нещо друго, за да постигнат скритата си цел. Това е нечестивост, но повечето хора смятат, че това поведение е измамно. Хората разбират и анализират нечестивостта по сравнително ограничен начин. Всъщност нечестивостта е по-трудна за разпознаване от измамността, защото е по-прикрита, а методите и действията ѝ са по-сложни. Ако някой притежава измамен нрав, обикновено другите могат да открият неговата измамност в рамките на два-три дни от общуването си с него или могат да доловят разкриването на измамния му нрав в действията и думите му. Да предположим обаче, че този човек е нечестив: това не е нещо, което може да се разпознае в рамките на няколко дни, тъй като не е лесно да се разпознае каквото и да било само от слушането на приказките му, без появата на някакви значими събития или специални обстоятелства в кратък период от време. Той винаги казва и прави правилните неща и представя една след друга правилни доктрини. След няколко дни общуване с него може да си помислиш, че този човек е доста добър, че е способен да се отрича от нещата и да отдава себе си, че има духовно разбиране, има боголюбиво сърце и има както съвест, така и разум в начина, по който действа. Но след като се захване с няколко неща, виждаш, че приказките и действията му са преплетени с твърде много неща, твърде много дяволски намерения. Осъзнаваш, че този човек не е честен, а измамен — нещо нечестиво. Често използва правилните думи и приятни фрази, които са съобразени с истината, и притежава човешка обич да общува с хората. От една страна, той утвърждава себе си, а от друга — подвежда останалите, като постига престиж и статус сред хората. Такива хора са невероятно подвеждащи и веднъж придобили власт и статус, те могат да подведат много хора и да им навредят. Хората с нечестив нрав са изключително опасни. Има ли такива хора около вас? Вие самите такива ли сте? (Да.) Тогава колко сериозно е това? Да говориш и да действаш без никакви истини принципи, в действията си да разчиташ изцяло на нечестивата си природа, винаги да искаш да подвеждаш другите и да живееш зад маска, така че другите да не могат да те прозрат или разпознаят и да се отнасят с уважение и възхищение към човешката ти природа и статуса ти — това е нечестивост“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пета точка: те подвеждат, привличат, заплашват и контролират хората). Бог разобличава, че хората с нечестив нрав говорят и действат по изключително потаен начин. На пръв поглед казват правилните неща и действията им изглеждат безупречни, но зад всичко това крият нечестиви намерения и постоянно са съсредоточени върху своята репутация и статус. За да спечелят възхищението на другите, използват ласкателни думи и коректни действия, за да подвеждат хората, изграждат си добър образ в очите на околните и не допускат никой да разкрие злите им намерения. Това е наистина нечестиво! Като размишлявах задълбочено, нима не се държах точно така? Очевидно не търсех истината, за да разреша проблемите си, а се държах сякаш съм много смирен и имам голямо желание да търся. Целта ми беше не само да прикрия проблемите си, но и да си изградя добър образ на човек, който се стреми към истината в очите на другите. Знаех, че работата по развиването на хора не даваше никакви резултати, че напоителите не бяха постигнали голям напредък и че това се вижда от всички. Ако не обобщях проблемите си и не се самоанализирах, какво щяха да си помислят останалите за мен? Нямаше ли да кажат, че не се самоанализирам дори при липса на резултати в дълга ми? Нямаше ли да си помислят, че не се стремя към истината и съм напълно безчувствен? В такъв случай по-добре да поема инициативата да си кажа. Така поне нямаше да останат с лошо впечатление за мен поради това, че работата не дава резултати, а може би дори щяха да си помислят, че съм честен човек. Думите ми бяха пропити със собствените ми коварни мотиви. Опитвал съм да използвам привидно търсене на истината, за да създам добър образ за себе си в сърцата на водачите. Видях, че природата ми е наистина нечестива. Точно както е казал Бог: „Някои хора често казват правилните неща, използват добре звучащи оправдания и прилагат определени доктрини, поговорки или действия, които отговарят на човешката обич, за да замажат очите на хората. Те се преструват, че правят едно, докато правят нещо друго, за да постигнат скритата си цел. Това е нечестивост“. В действителност от известно време не бях постигал никакви резултати в дълга си, така че трябваше да се самоанализирам и да потърся истината, за да разреша това. Това щеше да е от полза както за църковното дело, така и за собственото ми навлизане в живота. Но аз не бях притеснен или разтревожен от пречките в работата си, а по-скоро умът ми беше пълен с мисли как да не да се изложа и дори по въпроси, отнасящи се до църковното дело и търсенето на истината, аз действах нечестно и бях измамен. Това наистина предизвика Божията ненавист към мен.

По-късно, винаги когато имах почивка от работа, размишлявах върху състоянието си. Спомних си, че Бог беше говорил в общение, че в постъпките си човек трябва да приема Неговата внимателна проверка във всичко и че всички действия и дела трябва да бъдат представени пред Бог. Затова побързах да потърся Божии слова по този въпрос. Прочетох Божиите слова: „Да вярваш в Бог означава да Му представиш всичките си дела и да приемеш Неговия надзор. […] Днес хората, които не приемат Божия надзор, няма да получат Неговото одобрение, а хората, които не познават въплътения Бог, не могат да бъдат направени съвършени. Прегледай всичките си дела и виж дали могат да бъдат представени пред Бог. Ако не можеш да ги представиш пред Него, значи си нечестив. Могат ли да бъдат усъвършенствани нечестивите? Всичките ти дела, всяко действие, всяко намерение и всяка реакция трябва да бъдат представени пред Бог. Дори ежедневният ти духовен живот — молитвите ти, близостта ти до Бог, яденето и пиенето на Божиите слова, общението с твоите братя и сестри, животът ти в църквата — и служението ти в сътрудничество могат да бъдат представени за Божията внимателна проверка. Точно такова практикуване ще ти помогне да постигнеш растеж в живота. Процесът на приемане на Божията внимателна проверка е процес на пречистване. Колкото повече приемаш Божията внимателна проверка, толкова повече се пречистваш, и толкова повече си в съгласие с Божиите намерения, за да не бъдеш въвлечен в разврат и сърцето ти ще живее в Божието присъствие. Колкото повече приемаш внимателната Му проверка, толкова по-унизен е Сатана и по-голяма способността ти да се опълчиш на плътта. Затова приемането на Божия надзор е пътят, който хората трябва да следват. Каквото и да правиш, дори по време на общението с братята и сестрите си, можеш да представяш делата си пред Бог, да търсиш внимателната Му проверка и да се стремиш към покорство пред Самия Бог; така всичко, което практикуваш, ще бъде по-правилно. Едва когато представиш делата си пред Бог и приемеш внимателната Му проверка, можеш да бъдеш човек, който живее в Божието присъствие“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог прави съвършени онези, които са в съгласие с намеренията Му). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че ако човек приема Божията внимателна проверка във всичко, не крие нищо и не се преструва в делата и действията си и може да постави тези неща пред Бог, такъв човек живее в светлината и е наистина честен човек, а такива хора могат да получат Божието одобрение. Но ако човек не може да приеме Божията внимателна проверка, а вместо това постоянно се занимава с измама и хитрост, тогава такива хора са наистина нечестиви и будят ненавист у Бог. В Божиите слова намерих и път за практикуване. Работата по развиването на хора вече отдавна не даваше резултати и вече беше започнала да влияе на напредъка на работата по напояването. Ако продължавах да мамя и прикривам, тези проблеми нямаше да бъдат решени, напоителите нямаше да постигнат напредък в дълга си и нямаше да могат да напояват добре новодошлите и да им помогнат бързо да положат основа на истинския път, а това щеше да доведе до още по-големи загуби в работата по напояването. Водачите проучваха проблемите и отклоненията в работата ми, за да ми помогнат да изпълнявам добре дълга си. Независимо какви проблеми посочваха те, не трябваше да мисля за собствената си гордост или статус, а да приема Божията внимателна проверка и да бъда честен човек. Трябваше усърдно да се самоанализирам относно проблемите в работата си, бързо да коригирам отклоненията си и да изпълнявам добре дълга си.

Няколко дни по-късно получих писмо от водача и все още бях малко нервен, тъй като се притеснявах, че водачът може да е открил сериозни проблеми в дълга ми и че ще ме скастри. Мълчаливо се помолих на Бог, като казах, че каквито и проблеми да посочи водачът, повече няма да мисля за собствената си гордост и да се противя или да се прикривам, и че трябва да приема и да се самоанализирам подобаващо. Като отворих писмото, видях, че водачът наистина посочваше проблеми в моя дълг, но не ме скастри. Вместо това тя се позова на собствения си опит, за да ме насочи да размишлявам върху причините за лошите резултати в дълга ми. След като прочетох общението на водача, придобих известно разбиране за неотдавнашното си състояние и проблеми. Видях, че през цялото време съм живял в покварен нрав и че когато съм се сблъсквал с лоши резултати в работата си, не съм се самоанализирал, а съм продължавал да си намирам извинения. Мислех, че всеки ден съм бил зает, като съм разговарял с братята и сестрите за решения, и че вече съм дал всичко от себе си. Затова вярвах, че липсата им на напредък не е мой проблем, а се дължи на техните лоши заложби. Работата не даваше добри резултати, но вместо да размишлявам върху собствените си проблеми, аз продължавах да бягам от отговорност. Бях наистина непокорен и непреклонен! Освен това след размисъл, осъзнах, че работата ми по развиването на хора през това време наистина съдържаше отклонения. Всеки ден се задоволявах само с това да имам задачи и да не стоя без работа, но никога не съм търсил сериозно как да изпълнявам дълга си по начин, който да даде резултати. Когато развивах напоителите, не обобщавах и не общувах въз основа на техните реални проблеми, а вместо това просто следвах един инертен и механичен подход към ученето. В резултат на това дори след месеци на развиване нямаше резултати. Като забелязах толкова много проблеми и отклонения в работата си, знаех, че трябва бързо да ги коригирам. Когато размишлявах как съм се преструвал, че търся истината, се почувствах истински засрамен и смутен! Ако наистина имах сърце, което приема и търси истината, тези проблеми може би щяха да бъдат открити и разрешени по-рано и това би могло да донесе известна полза на братята, сестрите и църковното дело. Занапред съм готов да оставя настрана суетата и гордостта, да търся повече истината по всички въпроси и да изпълнявам дълга си по заземен начин! Благодаря на Бог!