От Сузана, Япония

Отговарях за евангелската работа на две групи в църквата. Неотдавна някои от братята и сестрите около мен бяха освободени от длъжност, защото не вършеха действителна работа и винаги претупваха дълга си. Като видях това, малко се притесних. Мислех си, че трябва да съм сигурна, че върша действителна работа и решавам реални проблеми, иначе и мен щяха да ме освободят от длъжност. Веднъж на едно събиране водачката ме попита: „Проведе ли общение върху принципите за изпълнение на дълга с братята и сестрите, които наскоро бяха прехвърлени от други църкви?“. Хвана ме неподготвена. Това беше проблем — бях им казала само за работния ни процес, а не за принципите. Какво трябваше да кажа на водачката? Ако кажех, че не съм провела общение с тях, нямаше ли да си помисли, че не върша действителна работа? Но ако кажех, че съм провела общение с тях, това нямаше да е вярно. Почувствах се малко виновна и казах със заекване: „Проведох съвсем кратко общение с тях само върху това, което им липсваше“. Водачката веднага отговори: „Ако не споделяш принципите с тях, те няма да имат посока в дълга си. Могат ли така да постигнат добри резултати? Трябва да се съсредоточим върху развитието на тези братя и сестри“. Когато водачката посочи проблема ми, усетих как лицето ми пламва. Чудех се какво ли ще си помисли за мен след това. Нямаше ли да си помисли, че не съм свършила дори такава основна задача и че не върша действителна работа?

Не след дълго продуктивността на една от групите, за които отговарях, започна да намалява, а по това време в работата ми се появяваха доста проблеми. Като прецени, че ако това продължи, то ще се отрази на ефективността на работата ни, водачката намали групите, за които отговарях, от две на една. Много се разстроих, когато чух новината. Не можех да не се запитам дали водачката не смята, че съм човек, който не върши действителна работа. В противен случай тя нямаше да намали обхвата на отговорностите ми. Напоследък тя често проследяваше работата ми. Дали не смяташе, че не полагам усилия в дълга си и че съм ненадеждна? Нямаше ли да ме освободи от длъжност, ако ми откриеше още проблеми в бъдеще? През този период, щом чуех, че водачката ще участва в събирането ни, започвах да обмислям какви ли въпроси ще зададе и каква ли работа ще проследява. Предполагах, че водачката почти всеки път ще пита как се справят братята и сестрите с дълга си, затова бързах да разбера това преди събирането. Понякога се случваше да има други спешни въпроси, които трябваше да бъдат решени, но при мисълта, че няма да мога да отговоря на въпросите на водачката на следващия ден, се страхувах, че ще ме разобличат, че не върша действителна работа. Затова оставях настрана спешните за решаване въпроси и отивах да говоря с останалите един по един. След известно време просто работех непрекъснато по задачите, на които водачката често обръщаше внимание, и въпреки че всеки ден бях заета, не постигах по-добри резултати в дълга си — всъщност работех по-зле. Веднъж водачката ме попита на едно събиране: „Джоана се справяше много добре с проповядването на евангелието преди, защо напоследък се представя зле? Знаеш ли причината?“. Аз се вцепених. О, не! Бях напълно съсредоточена върху решаването на други въпроси. Не знаех защо Джоана не се справя добре с проповядването на евангелието. Тогава водачката продължи да ме пита: „Проучи ли върху кои истини води общение Джоана, когато проповядва евангелието, и дали разрешава представите на хората?“. При този въпрос се паникьосах още повече. Не бях питала за това — какво да правя? Ако не можех да отговоря, водачката нямаше ли да си помисли, че не проследявам работата на Джоана, че не откривам и не решавам проблемите ѝ своевременно и затова продуктивността ѝ намалява? Затова веднага изпратих съобщение на Джоана, но тя не го видя. Бях толкова разтревожена, че дланите ми се потяха. Тогава изведнъж ми хрумна, че Джоана ми беше споменала за какво бе водила общение, докато проповядва евангелието, затова веднага казах на водачката. Тя не каза нищо повече и безпокойството ми най-накрая поутихна. Известно време се страхувах да получавам съобщения от водачката, а понякога дори не можех да спя добре в нощта преди някое събиране. Не можех да спра да мисля: „Какво ли ще ме попита водачката? Как да отговоря?“. Ставах още по-нервна, когато дойдеше време за събиране; притеснявах се, че ако се появят още проблеми в работата ми, ще бъда освободена от длъжност. Успявах някак да избутам всяко събиране, но вътрешно се чувствах нещастна и това ме изтощаваше. Не изпълнявах дълга си с енергия, а когато се появяваха проблеми в работата на братята и сестрите и продуктивността им спадаше, нямах желание да ги решавам. В този момент осъзнах, че не съм в правилно състояние, затова бързо застанах пред Бог, за да се помоля и да търся: „Боже, напоследък много се страхувам от това водачката да надзирава работата ми. Притеснявам се, че накрая ще ме освободят от длъжност, ако се появят проблеми. Знам, че това не е правилната гледна точка. Искам да размишлявам и да опозная себе си — моля Те, напътствай ме“.

После, по време на духовната си практика, прочетох откъс от Божиите слова: „Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася към хората справедливо. Те не вярват, че Бог царува в Неговия дом, и че истината царува там. Те вярват, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако възникне проблем в него, Божият дом ще се заеме с този човек веднага, ще го лиши от правото да изпълнява този дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. Наистина ли е така? Разбира се, че не. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един отделен случай; Той разглежда природата същност на човека, неговите намерения, неговото отношение и особено това дали човек може да се самоанализира, когато допусне грешка, дали съжалява и дали може да проникне до същността на проблема въз основа на Неговите думи, да започне да разбира истината, да се намрази и да се покае истински. […] Кажете Ми, ако човек допусне грешка, но е способен на истинско разбиране и желае да се покае, Божият дом няма ли да му даде шанс? С наближаването на края на Божия шестхилядолетен план за управление, остават толкова много дългове, които трябва да се изпълнят. Но ако нямаш съвест или разум и не се грижиш за същинската си работа, ако си получил възможност да изпълниш дълг, но не умееш да го оцениш, не се стремиш ни най-малко към истината, а оставяш най-доброто време да те подмине, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен при изпълнението на дълга си и изобщо не се подчиняваш, когато те кастрят, ще те използва ли отново Божият дом за изпълнение на дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана. Бог има последната дума за всичко. Той е този, който върши делото за спасението на човека, Той е този, който има върховенство над всичко. Не е необходимо да анализираш кое е правилно и кое не, трябва просто да слушаш и да се покоряваш. Когато се изправиш пред това да те кастрят, трябва да приемеш истината и да можеш да поправиш грешките си. Направиш ли го, Божият дом няма да ти отнеме правото да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не те отстранят, вечно се оправдаваш, измисляш си извинения, това е проблем. Ако позволиш на другите да видят, че изобщо не приемаш истината и си глух за гласа на разума, значи си загазил. Църквата ще бъде длъжна да се справи с теб. Ако изобщо не приемаш истината при изпълнение на дълга си и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен, то този твой страх е опетнен от човешка умисъл и покварен сатанински нрав, от подозрителност, предпазливост и неразбиране. Човек не бива да има никоя от тези нагласи. Първо трябва да се справиш със страха си, както и с грешните си разбирания за Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова осъзнах, че се страхувах да не бъда освободена от длъжност, защото не разбирах Божия нрав и принципите за освобождаване на хора в Божия дом. Когато видях да освобождават някои хора, защото не вършат действителна работа, а в моята работа бяха разобличени доста проблеми, се притесних, че ако започнеха да се появяват все повече проблеми, водачката ще си помисли, че не върша действителна работа, и ще освободи и мен. Затова живеех в състояние на неразбиране и предпазливост, като се страхувах водачката да проучва работата ми. В действителност разкриването на проблеми и недостатъци в работата ми не беше нещо лошо. Това можеше да ми помогне да откривам и решавам проблемите своевременно и да подобри ефективността на дългами. А аз бях дребнава и тесногръда. Когато водачката наблюдаваше работата ми, ставах предпазлива и започвах да гадая, като се чудех дали не смята, че не върша действителна работа и съм ненадеждна. Мислех, че ме наблюдава и някой ден може да ме освободи от длъжност. Бях пълна с хитрости и уловки. В църквата има принципи за освобождаване на хора. Никой няма да бъде освободен заради малко отклонение или грешка в дълга му. Вместо това на хората в максимална степен се дават възможности да се покаят и ако упорито отказват да се променят и причиняват загуби на делото, те ще бъдат освободени от длъжност. Помислих си как преди имаше известни отклонения и проблеми в работата на някои от братята и сестрите, но водачката не ги беше освободилазаради това. Вместо това тя беше направила всичко възможно да ги подкрепи и да им помогне и беше провела общение с тях върху принципите. След това, чрез постоянно обобщаване и коригиране на отклоненията, те започнаха да постигат все по-добри резултати в дълга си. Имаше и някои братя и сестри, които не бяха подходящи за определен дълг поради слабите си заложби. Църквата беше уредила подходящ дълг за тях в съответствие с техните заложби и силни страни, а не ги освобождаваше произволно от длъжност. Въпреки че някои хора бяха освободени, тъй като не вършеха действителна работа, след като известно време се самоанализираха, опознаха себе си и показаха истинско покаяние, църквата ги беше повишила и отново им беше дала важни роли. Следователно, появата на проблеми в дълга ви изобщо не е страшна. Най-важното е да можете да приемете истината и да размишлявате върху проблемите си, а след това искрено да се покаете и да се промените. Помислих си как водачката не ме освободи от длъжност заради моите отклонения и проблеми. Осъзнах, че повече не трябва да бъда предпазлива или да тая погрешни разбирания. Трябваше да обобщя проблемите си, да размишлявам върху тях и да коригирам отклоненията. След това застанах пред Бог в молитва, като изразих готовността си да се покоря на Божието устройване и подредби относно това дали ще бъда освободена от длъжност или не и честно да изпълнявам дълга си. Почувствах се много по-спокойна след молитвата си.

По-късно проведох открито общение с една сестра за състоянието си. Тя ми предложи да прочета някои от Божиите слова за приемането на надзор. В Божиите слова прочетох това: „Чудесно е, ако можеш да приемеш, че Божият дом те надзирава и наблюдава и се опитва да те разбере. Това ти помага при изпълнението на твоя дълг, за това да бъдеш способен да изпълниш дълга си по начин, който отговаря на критериите и да удовлетвориш Божиите намерения. То ти носи ползи и ти помага, без да има някакви недостатъци. След като разбереш този принцип, не би ли трябвало вече да не изпитваш никакви чувства на съпротива или предпазливост по отношение на надзора на водачите, работниците и Божиите избраници? Макар понякога някой да се опитва да те разбере, да те наблюдава и да контролира работата ти, това не е нещо, което трябва да се приема лично. Защо е така? Защото задачите, които сега са твои, дългът, който изпълняваш, и всяка работа, която вършиш, не са частни дела или лична работа на някой човек. Те засягат работата на Божия дом и са свързани с една част от Божието дело. Следователно, когато някой отдели малко от времето си, за да те надзирава или наблюдава, или да те разбере на дълбоко ниво, като се опитва да проведе сърдечен разговор с теб и да установи в какво състояние си през този период, и дори когато отношението му понякога е малко по-строго и малко те кастри, дисциплинира, и упреква, всичко това е, защото този човек има съвестно и отговорно отношение към делото на Божия дом. Не бива да храниш каквито и да било негативни мисли или емоции към това“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). Прочитането на Божиите слова по някакъв начин бе просветление за мен. Работните ни задачи не са лични въпроси. Те са важни въпроси, които засягат църковното дело и навлизането в живота на нашите братя и сестри. Когато водачите и работниците наблюдават и проучват дълга ни, те вършат това, което трябва. Това е от полза за дълга ни и за църковното дело. Всеки има покварен нрав. Преди да придобием истината, преди житейският ни нрав да се промени, ние не сме надеждни и не заслужаваме доверие. Ако не ни надзирават, е вероятно всеки момент да тръгнем по свой собствен път. Ще бъдем своеволни, хитри и изплъзващи се в работата си и ще вършим неща, които смущават и прекъсват църковното дело. Така че, водачите, които надзирават работата ни, го правят, за да ни помогнат да изпълняваме добре дълга си и за безпроблемното развитие на църковното дело. Спомням си преди, когато водачката спомена, че не съм споделила принципите за проповядване на евангелието с новите членове на екипа, че това наистина беше отклонение в дълга ми. Не мислех за напредък в дълга си, а бях доволна от статуквото, затова мислех, че братята и сестрите, които не са запознати с работата, могат постепенно да бъдат научени и това няма да повлияе на ефективността ни в работата. Това мое отношение към дълга ми всъщност беше отвратително за Бог и ако не го променях, с времето не само щеше да попречи на църковното дело, но и щеше да навреди на собственото ми навлизане в живота. Когато водачката забележеше този проблем и ми го посочеше, ако можех да се самоанализирам и да коригирам отклоненията си своевременно, това щеше да ми бъде изключително полезно. И винаги, когато водачката проверяваше работата ми, тя посочваше някои проблеми, които обикновено не виждах. По този начин толкова много проблеми в работата ми можеха да бъдат решени своевременно и можех да имам път за практикуване и посока в дълга си. След като осъзнах всичко това, почувствах, че съм била доста глупава, и се изпълних със съжаление. Ако бях успяла доброволно да споделя с водачката отклоненията в работата си, тези проблеми можеха да бъдат решени много по-рано и евангелското ни дело нямаше да пострада.

По-късно се самоанализирах. Защо винаги се страхувах от надзора на водачката, от това да не бъда освободена от длъжност? Какъв беше коренът на проблема? В духовната си практика прочетох този откъс от Божиите слова: „Ако сте водачи или работници, страхувате ли се от това, че Божият дом отправя запитвания за вашата работа и я надзирава? Страхувате ли се, че Божият дом ще открие пропуски и грешки в работата ви и ще ви кастри? Страхувате ли се, че след като Горното се запознае с истинските ви заложби и духовен ръст, ще ви види в друга светлина и няма да ви вземе предвид за повишение? Ако имаш тези страхове, това доказва, че мотивацията ти не е в името на църковната работа, че работиш в името на репутацията и статуса, което доказва, че притежаваш нрава на антихрист. Ако имаш нрава на антихрист, има опасност да вървиш по пътя на антихриста и да вършиш всички злини, които той върши. Ако в сърцето си нямаш боязън от това, че Божият дом надзирава работата ти, и ако си способен да дадеш истински отговори на въпросите и запитванията на Горното, без да криеш нищо, и да кажеш толкова, колкото знаеш, тогава независимо дали това, което казваш, е правилно, или не, независимо от покварата, която си разкрил — дори да си разкрил нрава на антихрист, — ти категорично няма да бъдеш определен като антихрист. Ключовото в случая е дали си способен да опознаеш собствения си нрав на антихрист и дали си способен да търсиш истината, за да разрешиш този проблем. Ако си човек, който приема истината, твоят нрав на антихрист може да бъде поправен. Ако си напълно наясно, че имаш нрава на антихрист, и въпреки това не търсиш истината, за да се справиш с него, ако дори се опитваш да прикриеш или да излъжеш за възникналите проблеми и да се измъкнеш от отговорност, и ако не приемаш истината, когато си подложен на кастрене, тогава това е сериозен проблем и ти не се различаваш от антихриста. Щом знаеш, че имаш нрава на антихрист, защо не смееш да се изправиш срещу него? Защо не можеш да подходиш откровено към него и да кажеш: „Ако Горното отправи запитване за работата ми, ще кажа всичко, което знам, и дори ако лошите неща, които съм извършил, излязат наяве и Горното не ме използва повече, след като разбере, и загубя статуса си, пак ще кажа ясно това, което имам да казвам“? Страхът ти от надзора и от запитванията за твоята работа от страна на Божия дом доказва, че цениш статуса си повече от истината. Не е ли това нравът на антихриста? Да цениш статуса си повече от всичко е нравът на антихриста“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). Божиите слова разобличиха корена на страха ми от това водачката да наблюдава работата ми. Бях твърде влюбена в статуса си. Страхувах се, че водачката може да открие проблемите в дълга ми и да си помисли, че не върша действителна работа, след което да ме освободи от длъжност. Затова, за да запазя статуса си, просто правех нещата в дълга си показно, като вършех само повърхностна работа, без да върша решаващата, съществена работа, която трябваше да върша. В резултат на това евангелската работа стана по-малко продуктивна. Бях толкова егоистична и достойна за презрение! Тези, които наистина имат богобоязливо сърце, ще поставят църковното дело на първо място в дълга си. Те биха предпочели собственото им име и статус да пострадат, ако това означава да поддържат църковното дело. В дълга си те могат да приемат Божията внимателна проверка и надзора на братята и сестрите. Те са простосърдечни и честни по сърце. Що се отнася до мен, всичко, за което мислех, беше как да защитя името и статуса си, и дори бях готова да гледам как църковното дело страда, за да запазя статуса си. Помислих си как антихристите ценят статуса повече от всичко друго и не се спират пред нищо, за да придобият статус. Поведението ми разкриваше именно нрава на антихрист. Колкото повече мислех за това, толкова повече чувствах, че се изживявам и разкривам като клоун, без никаква почтеност или достойнство. Бях наистина отвратена от себе си. С цялото си сърце копнеех да бъда почтен и достоен човек. Сетих се за тези Божии слова: „Хората, които обичат истината, избират да я практикуват и да бъдат честни. Това е правилният път и той е благословен от Бог. Какво избира човек, ако не обича истината? Избира да прибягва до лъжи, за да защити репутацията, статуса, достойнството и почтеността си. Ще предпочете да мами, а Бог да го възненавиди и отхвърли. Такива хора отхвърлят както истината, така и Бог. Те избират собствената си репутация и статус и искат да са измамни. Не се интересуват от това дали Бог е доволен и дали ще ги спаси. Могат ли все пак такива хора да бъдат спасени от Бог? Категорично не може, защото са избрали грешния път. Те могат да живеят само с лъжи и измами. Могат да водят само мъчителен живот на говорене на лъжи, които после прикриват и всеки ден си блъскат главата, за да се защитават. Напълно си се объркал, ако си мислиш, че с лъжи можеш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта, които желаеш. Всъщност, като лъжеш, не само не успяваш да запазиш суетата и гордостта си, достойнството и почтеността си, но и пропускаш възможността да практикуваш истината и да бъдеш честен човек, а това е още по-страшно. Дори в конкретния момент да успееш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта си, ти си пожертвал истината и си предал Бог. Това означава, че напълно си загубил възможността Той да те спаси и да те доведе до съвършенство, а това е най-голямата загуба и цял живот ще съжаляваш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Когато поразсъждавах над Божиите слова, почувствах срам. Тъй като разчитах на лъжи, за да защитя името и статуса си повърхностно, мислех, че съм много умна, но губех шанса си да бъда честен човек и още повече шанса да придобия спасение и истината. Това е загуба, която не може да бъде компенсирана. Многократно използвах лъжи и хитрости, за да защитя името и статуса си, но Бог проучва всичко внимателно. Известно време можех да заблуждавам хората, но никога не можех да избягам от Божията внимателна проверка. Фактът, че не вършех действителна работа, и загубите, които това причиняваше на делото, рано или късно щяха да излязат наяве. Божият нрав не търпи оскърбление. Ако не се покаех, а продължавах да избирам да лъжа и да защитавам статуса си, освобождаването ми бе просто въпрос на време. Сетих се за онези лъжеводачи и антихристи. Те работеха само заради името и статуса си и изобщо не вършеха действителна работа. Някои от тях дори бяха готови да прекъсват и смущават църковното дело, за да защитят собственото си име и статус, и в крайна сметка вършеха много зло и бяха разкрити и отстранени. Помислих си и за това, че най-важната работа на Божия дом сега е да разпространява Божието евангелие на царството. Но като човек, отговорен за евангелската работа, не само че не бях движеща сила в евангелската работа, но и се опитвах да защитя името и статуса си и по този начин възпрепятствах евангелската ни работа. Въз основа на поведението ми трябваше да бъда освободена. Това, че можех да продължа да изпълнявам дълга си, беше Божията голяма търпимост към мен. След като осъзнах всичко това, застанах пред Бог, за да се помоля и да се покая, готова да променя погрешния си стремеж, да приема надзора на водачката над мен и да направя всичко възможно, за да изпълнявам добре дълга си.

По-късно по време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова, който ми даде път за практикуване. Божиите слова гласят: „Тези, които са способни да приемат надзора, проучването и проверката на други, са най-разумни от всички — те имат търпимост и нормална човешка природа. Когато установиш, че правиш нещо погрешно или разкриваш покварен нрав, ако си способен да проявиш откровеност и да разговаряш с хората, това ще помогне на околните да те наглеждат. Без съмнение е необходимо да приемаш надзор, но най-важното е да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, като постоянно се подлагаш на изследване. Особено когато си тръгнал по кривия път или си направил нещо лошо, или когато възнамеряваш да действаш самоволно и еднолично и някой наоколо ти го спомене и те предупреди, трябва да го приемеш и веднага да размислиш върху себе си, да признаеш грешката си и да я поправиш. Така можеш да се предпазиш от това да тръгнеш по пътя на антихристите. Ако някой ти помага и те предупреждава по този начин, не получаваш ли защита, без да осъзнаваш? Да, получаваш — това е твоята защита“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Благодаря на Бог! Почувствах голямо облекчение, щом намерих пътя за практикуване, и повече не се предпазвах от надзора и запитванията на водачката относно работата ми. Освен това спрях да крия собствените си проблеми и вместо това започнах да се съсредоточавам върху това да върша действителна работа и да решавам действителни проблеми. Не се чувствах толкова възпряна, когато водачката питаше за работата ми и вече можех съзнателно да приемам Божията внимателна проверка и да практикувам това да бъда честен човек. Можех да си призная, когато не вършех добре някоя работа, и спрях да защитавам името и статуса си. Когато водачката откриеше проблеми в работата ми, спирах да мисля какво ще си помисли за мен и дали ще ме освободи от длъжност, а мислех само за това как да оправя нещата възможно най-скоро и да върша добре работата си. Откакто прилагам всичко това на практика, се чувствам наистина спокойна. Прекрасно е да изпълнявам дълга си с отворено сърце.