От Чънциен, Китай

През 2022 г. бях избран за водач на църквата. Мислех си, че вероятно се справям доста добре във всички аспекти, иначе братята и сестрите нямаше да ме изберат. Веднъж на едно събиране сестра Ли Ю, евангелският дякон, живееше в състояние, в което сама се ограничаваше като човек с лоши заложби. Беше доста негативна и искаше да се откаже. Знаех, че заложбите на Ли Ю не са твърде лоши. Основната причина да иска да се откаже беше проблемът с покварения ѝ нрав. Помислих си: „Току-що станах църковен водач и щом се сблъскам с такъв проблем, трябва бързо да разговарям за него и да го разреша. Така ще изглеждам способен в работата си, а също така Ли Ю ще ме одобри“. Като си спомних, че аз самият някога съм бил в същото състояние като Ли Ю, намерих откъс от Божиите слова, който четях тогава, и споделих разбирането си в светлината на тези Божии слова. Когато видях, че тя се съгласи, се зарадвах в сърцето си. После Ли Ю ме попита: „А ти как практикува и как навлезе след това?“. Веднага се напрегнах, защото по онова време имах само малко разбиране и не бях практикувал и навлязъл. Помислих си: „Разговарях много добре за разбирането си, но щом стигнахме до практикуването и навлизането, нямах какво да кажа. Какво ще си помисли Ли Ю за мен? Не става така. Трябва да намеря начин да разговарям за пътя напред“. Главата ми започна да работи на бързи обороти в търсене на решение, докато тихомълком прикривах пропуските в преживяванията си. След това просто говорих за Божиите слова, които бях прочел по онова време, и какво бях разбрал. Когато стигах до части, които изобщо не бях преживял, просто ги прескачах, а после говорих за последните си разбирания върху Божиите слова. Така, като „попълвах дупките“, най-накрая довърших общението си. Като видях, че Ли Ю не реагира, се почувствах силно разочарован в сърцето си, като си мислех: „Истинското ми ниво беше разобличено и сега Ли Ю ще ме гледа отвисоко“. По-късно, когато заговорихме за евангелската работа, Ли Ю зададе още няколко въпроса. Макар да исках да предложа някои решения, за да спася авторитета си, дори след дълго обмисляне не ми хрумваха никакви стойностни предложения. Тогава си помислих как сега съм водач на църквата и каквото и да става, трябваше да посоча пътя напред. Затова казах на Ли Ю: „Всъщност, когато се сблъскаме с такива проблеми, Бог гледа отношението ни към дълга. Бог определено ще ни води, стига да влагаме повече мисъл и да плащаме по-висока цена“. Наблюдавах изражението на Ли Ю, докато водех общението. През цялото ми общение Ли Ю не прояви никаква реакция. Като видях, че съм говорил толкова, а това не е дало никакъв резултат, почувствах, че напълно съм загубил авторитета си. Само носех титлата църковен водач, но не можех да решавам проблеми. Какво ли ще си помисли Ли Ю за мен? На път за вкъщи се чувствах много потиснат и ужасно обезсърчен. Мислех си: „Едва започнах като водач, а вече показах толкова много недостатъци. Не знам на колко събирания ще трябва да отида и с колко проблеми ще трябва да се сблъскам в бъдеще. Какво ще правя, ако всеки път е като днес? Ако всички ме прозрат, как ще остана в тази църква занапред?“. Почувствах как напрежението нараства и сърцето ми натежава, сякаш бе премазано от камък.

Като се прибрах, гледах видеоклипа със свидетелство за преживяване „Навредих си с преструвки и измама“. Като се сетих за сцените, в които се преструвах пред Ли Ю, че разбирам, накрая осъзнах, че живея в състояние на прикритие. Спомних си откъс от Божиите слова и го потърсих, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Някои духовни водачи и работници не могат да видят конкретните проблеми, които съществуват в църквата. По време на сбирка имат усещането, че нямат нищо стойностно за казване, затова се налага да изричат само някои думи и доктрини. Те много добре знаят, че това, което казват, е просто доктрина, но все пак го казват. Накрая дори те самите усещат, че думите им са скучни и братята и сестрите им също не ги приемат за поучителни. Ако не осъзнаваш този проблем и упорито продължаваш да изричаш такива неща, значи Светият Дух не работи и няма да има полза за хората. Ако не си изживял истината, но все още искаш да говориш за нея, тогава каквото и да казваш, няма да можеш да проникнеш в истината; всичко, което казваш, ще бъдат просто думи и доктрини. Може да си мислиш, че си получил малко просветление, но това са просто доктрини; това не е истината реалност. Колкото и да се стараят хората, те няма да разберат нищо истинско от слушането на твоето общение за това. Докато слушат, може да им се стори, че това, което казваш, е доста вярно, но след това напълно ще го забравят. Ако не говориш за своите истински състояния, няма да можеш да докоснеш сърцата на хората и те няма да запомнят това, което са чули. То не предлага нищо градивно. Когато се сблъскаш с подобна ситуация, трябва да осъзнаеш, че това, което казваш, не е практично; ако продължиш да говориш по този начин, това няма да бъде полезно за никого и ако някой зададе въпрос, на който не можеш да отговориш, ще стане още по-неловко. Трябва да спреш веднага и да позволиш на другите да общуват — това би било мъдрото решение. Когато си на сбирка и знаеш нещо по определен въпрос, можеш да предложиш нещо практично. Може да е малко повърхностно, но всички ще го разберат. Ако искаш винаги да говориш по-задълбочено, за да впечатлиш хората, и никога не успяваш да го постигнеш, тогава просто се откажи. Всичко, което кажеш оттук нататък, ще бъде празна доктрина; трябва да позволиш на някой друг да говори, преди да продължиш общението си. Ако имаш усещането, че това, което разбираш, е доктрина и нейното изричане няма да бъде градивно, когато говориш, Светият Дух няма да работи. Ако се насилиш да говориш, това може да доведе до безсмислици и отклонения и да заблудиш хората. Повечето хора имат толкова слаби основи и незначителни заложби, че не могат лесно да разберат по-задълбочени неща за кратко време или да ги запомнят. От друга страна, те много по-бързо възприемат неща, които са изопачени, буквоядски и доктринални. Това е нечестиво от тяхна страна, нали? Така че, когато говориш за истината, трябва да се придържаш към принципите и да говориш за това, от което разбираш. В сърцата на хората има суета и понякога, когато суетата им вземе връх, те настояват да говорят дори когато знаят, че това, което казват, е доктрина. Те мислят: „Братята и сестрите ми може би няма да разберат. Ще пренебрегна всичко това заради репутацията си. В момента е важно да правя добро впечатление“. Не е ли това опит да се заблудят хората? Това е липса на преданост към Бог! Ако е разумен човек, ще се разкае и ще спре да говори. Ще усети, че трябва да смени темата и да сподели нещо, което е преживял, или може би своето разбиране и знание за истината. Колкото човек разбира, толкова трябва да каже. Колкото и да говори, той може да изрече само определен брой практични неща. Без преживявания фантазиите и разсъжденията ти са просто теория, просто човешки представи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бог казва, че когато водят общение по събирания, хората трябва да говорят само за онова, което наистина разбират. Това е разумът, който трябва да притежават. Ако човек нарочно говори за неща, които не е преживял или не е видял ясно, и го прави, макар напълно да си дава сметка, че излага доктрина, то тогава той просто задоволява собствената си суета и заблуждава другите. Точно това правех аз по време на събирането. Когато чух евангелския дякон да говори за различни проблеми, просто исках бързо да ги реша, за да покажа, че като църковен водач съм на едно определено ниво. Но докато общувах, осъзнах, че след като обсъдих малкото си разбиране, вече нямах какво друго да кажа. За да запазя авторитета си, бях принуден да продължа с излагането на доктрина и така исках да се прикрия зад маската на човек с преживяване. В резултат на това проблемът на Ли Ю все още не беше разрешен. През целия този процес мислех как да избегна загубата на авторитет. Изобщо не мислех как наистина да разреша проблемите. Състоянието на евангелския дякон не беше добро и имаше реални трудности в евангелската работа, но аз не се тревожех за това и дори приемах присърце дали съм загубил или придобил авторитет. Бях толкова егоистичен и достоен за презрение! Бях заблудил Ли Ю с моето излагане на доктрина, но Бог проучва внимателно дълбините на сърцата ни. Да изпълнявам дълга си по този начин — без да върша реална работа или да решавам реални проблеми — това беше поведението на лъжеводач.

След като братята и сестрите ми научиха за моето състояние, ми намериха откъс от Божиите слова. Той ми помогна да видя проблемите си по-ясно. Всемогъщият Бог казва: „Самите хора са сътворени същества. Сътворените същества могат ли да постигнат всемогъщество? Могат ли да постигнат съвършенство и безупречност? Могат ли да придобият умения във всичко, да разберат всичко, да прозрат всичко и да бъдат способни на всичко? Не могат. Въпреки това хората имат покварен нрав и една пагубна слабост — веднага щом усвоят някакво умение или професия, хората чувстват, че са способни, че имат статус и стойност и че са професионалисти. Колкото и да са обикновени, всички те искат да се представят за някакви известни или изключителни личности, да се превърнат в някакви незначителни знаменитости и да накарат останалите да си мислят, че са съвършени и безупречни и че нямат нито един недостатък. Искат да станат известни, силни или велики личности в очите на останалите и да са могъщи хора, които умеят всичко, и нищо не може да им се опре. Те смятат, че ако потърсят помощ от другите, ще изглеждат неспособни, слаби и непълноценни и че хората ще ги гледат високомерно. Поради тази причина все искат да се преструват. […] Що за нрав е това? Надменността на такива хора не знае граници и те съвсем са си изгубили разума. Не желаят да са като всички останали, не искат да са обикновени, нормални хора, а искат да са свръхчовеци, изключителни личности или важни клечки. Това е толкова голям проблем! Що се отнася до слабостите, недостатъците, невежеството, глупостта и неразбирането на нормалната човешка природа, те ще ги прикриват и няма да допуснат останалите да ги видят, а след това ще продължат да се преструват. Някои хора са слепи за всичко, но въпреки това твърдят, че в сърцата си разбират. Когато ги помолиш да го обяснят, не могат. След като друг го обясни, те твърдят, че са щели да кажат същото, но че не са успели да го изрекат навреме. Правят всичко възможно да се прикрият и се опитват да изглеждат добре. Какво ще кажете, дали такива хора не летят в облаците? Дали не сънуват? Не знаят самите те кои са, нито знаят как да изживеят нормалната си човешка природа. Нито веднъж не са постъпвали като практични човешки същества. Ако прекарваш дните си летейки из облаците, ако се луташ и нищо не правиш стъпил здраво на земята, а все живееш в собствените си фантазии, това е проблем. Избрал си грешен път в живота. Както и да вярваш в Бог, няма да разбереш истината и няма да успееш да я придобиеш, ако постъпваш така. Честно казано, не можеш да придобиеш истината, защото отправната ти точка е грешна“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). Бог е разобличил, че човек притежава надменен нрав и не иска да си стои на мястото на обикновен човек и че винаги иска да се преструва, че може всичко и разбира всичко, като се опитва да създаде у околните впечатлението, че е на високо, а не средно ниво. Така се държах аз. След като бях избран за църковен водач, почувствах, че съм доста добър във всяко отношение. Исках да покажа на другите, че мога да поема това бреме, и чувствах, че каквито и трудности да възникнат, ще мога да помогна на братята и сестрите да ги решат и че само това е съгласно настоящата ми идентичност. Но когато не успявах да предоставя път за практикуване, когато се опитвах да разреша проблемите на другите, просто нагласях разни неща, за да разговарям с тях, а също така се принуждавах да прибягвам до думи и доктрини, за да поддържам фасадата. Постоянно криех това, което ми липсваше, това, което не разбирах, и това, с което не можех да се справя. Исках да се преструвам пред другите, че няма проблем, който да е по-силен от мен. Нима не се опитвах просто да се прикрия зад маската на свръхчовек? Преди не съм бил църковен водач и не познавах много от свързаните с това проблеми. Нормално беше да не мога веднага да разреша проблемите на Ли Ю. И все пак, за да изградя добър образ на себе си, прикривах това, което не бях видял ясно или разбрал. Не бях склонен да си зная мястото като обикновен човек. Природата ми беше твърде надменна, бях напълно лишен от разум!

След това намерих Божии слова, върху които да разсъждавам, разобличаващи хората, които винаги се прикриват, и придобих още малко разбиране за себе си. Всемогъщият Бог казва: „Що за нрав е това, когато хората все се преструват, все се прикриват и си придават важности, за да може останалите да ги ценят и да не забелязват техните грешки и недостатъци, когато все се стараят да се представят пред хората в най-добрата светлина? Това е надменност, фалш и лицемерие, това е нравът на Сатана и е нещо нечестиво. Да вземем за пример членовете на сатанинския режим. Колкото и да се борят, да враждуват или да убиват в тъмното, никой няма право да ги докладва или разобличава. Опасяват се, че хората ще видят демоничното им лице, и правят всичко възможно да го прикрият. Пред обществото правят всичко възможно да се прикрият и казват колко много обичат народа, колко са велики, славни и непогрешими. Това е природата на Сатана. Най-забележимите черти на природата на Сатана са измамата и заблудата. И с каква цел мами и заблуждава така? За да заблуди хората, да им попречи да видят неговата същина и истинското му лице и така да постигне своята цел да удължи властването си. Макар и да нямат такава власт и такъв статус, обикновените хора също искат да накарат останалите да имат добро мнение за тях, да ги ценят много и да ги издигат до висок статус в сърцата си. Това е покварен нрав и ако хората не разбират истината, те не са способни да го разпознаят. Поквареният нрав се разпознава най-трудно. Лесно е да разпознаеш собствените си грешки и недостатъци, но не и да разпознаеш собствения си покварен нрав. Хората, които не познават себе си, никога не говорят за собствената си поквара и все си мислят, че са си наред. И несъзнателно започват да се хвалят по следния начин: „През всичките години на вярата си съм преживял толкова много гонения и съм понесъл толкова много страдания. Знаете ли как преодолях всичко това?“. Това надменно поведение ли е? Какво ги мотивира да се изтъкват? (Да накарат хората да ги ценят.) Какъв е мотивът им да карат хората да ги ценят? (Да придобият статус в съзнанието на хората.) Когато ти е даден статус в съзнанието на даден човек, докато е в твоята компания, той се отнася с уважение към теб и е особено учтив, когато говори с теб. Винаги ти се възхищава, винаги ти дава път във всичко, отстъпва ти, ласкае те и ти се подчинява. За всичко те търси и те оставя да вземаш решения. А това ти доставя удоволствие — чувстваш, че си по-силен и по-добър от всички останали. Всеки харесва това чувство. […] Думите и действията ти се ръководят от стремеж към статус и придобиването му, и ти се състезаваш, домогваш и конкурираш с другите за него. Целта ти е да се докопаш до отговорен пост и да накараш Божиите избраници да те слушат, да те подкрепят и да те почитат. След като заемеш този пост, придобиваш власт и можеш да се наслаждаваш на облагите на статуса си, на възхищението на другите и на всички останали предимства, които вървят с него. Хората винаги се прикриват, изтъкват се пред останалите, преструват се, маскират се и се разкрасяват, за да накарат другите да мислят, че са съвършени. Целят да придобият статус и да се насладят на ползите от него. Ако не вярваш, помисли пак внимателно. Защо все искаш да накараш хората да те ценят? Искаш да ги накараш да те почитат и да те гледат почтително, за да можеш накрая да вземеш властта и да се наслаждаваш на ползите от статуса. Статусът, към който така отчаяно се стремиш, ще ти донесе много облаги, а именно за тези облаги завиждат останалите и тях желаят. Хората се опияняват и се отдават на този луксозен живот, щом се докоснат до многобройните облаги, които им носи статусът. Хората си мислят, че само такъв живот не е пропилян. Поквареното човечество изпитва удоволствие да се отдава на тези неща. Ето защо, щом човек достигне до определена позиция и започне да се наслаждава на различните облаги, които тя му носи, той непрестанно ще жадува толкова много за тези греховни удоволствия, че никога няма да се откаже от тях. По същество стремежът към слава и статус е продиктуван от желанието на хората да се наслаждават на предимствата, които им дава определен пост, да царуват, да упражняват контрол над Божиите избраници, да господстват над всичко и да създадат независимо царство, в което да се радват на ползите от своя статус и да се отдават на греховни удоволствия. Сатана използва всякакви средства, за да заблуждава хората, да ги мами и да ги прави на глупаци, като създава у тях погрешни впечатления. Той дори използва сплашване и угроза, за да принуди хората да му се възхищават и да се страхуват от него, като крайната му цел е да ги накара да му се подчинят и да му се поклонят. Това му доставя удоволствие. Именно с тази цел се съревновава с Бог за хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). Бог разобличава, че хората, които все искат да се преструват и прикриват, са лицемери, че по природа са надменни и фалшиви и че прикриват проблемите си и заблуждават хората с фалшива фасада само за да се наслаждават на висока оценка и специално отношение от другите. След като бях избран за църковен водач, когато се опитах да разреша проблема на Ли Ю, се преструвах, че разбирам и имам опит, а всъщност нямах, и използвах скалъпени думи, за да залъжа другите. Целта ми беше да запазя собствения си добър образ. Исках другите да ме възхваляват, да ме гледат с възхищение, да се въртят около мен и да бъда в центъра на вниманието им. В крайна сметка го правех и за да се наслаждавам на чувството за превъзходство, което идваше от възхищението на другите. Сърцето ми беше толкова нечестиво! Преди да бъда избран за църковен водач, когато чуех братя и сестри да задават въпроси, все исках да им говоря за моите преживявания, защото мислех, че всички се възхищават на хората с опит. Затова, дори и да нямах много разбиране от преживяване, все пак се опитвах да говоря повече. След като бях избран за църковен водач, продължих да искам да се утвърдя чрез общение по събиранията. Независимо дали се утвърдих, или не, що се отнася до моите намерения, се стремях да накарам хората да ме уважават и да ме гледат с възхищение. Това беше вървене по пътя на антихристите. Щом станах църковен водач, започнах да мисля как да накарам хората да ме уважават и да ме гледат с възхищение. Също така използвах прикритие и хитрост, за да залъжа братята и сестрите и да се наслаждавам на предимствата на статуса. Наистина ми липсваше разум! Това, към което се стремях, беше в пълно противоречие с Божиите изисквания. Ако това беше продължило, щеше да възпрепятства навлизането в живота на моите братя и сестри, както и църковното дело. Рано или късно щях даоскърбя Бог! Като разбрах това, писах на Ли Ю и говорих открито за моето състояние онзи ден и моето разбиране и намерих още от Божиите слова, за да ѝ помогна. Ли Ю също ми писа и разговаря за някои нейни разбирания. Като разкрих истинската си същност, почувствах, че поне малко съм си намерил мястото, и се почувствах много по-спокоен.

Щом осъзнах колко сериозен е проблемът ми с преструвките и прикриването, потърсих път за практикуване, по който да навляза. В търсенето си прочетох Божиите слова: „Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите несъвършенства, вашите грешки, вашият покварен нрав — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и разговаряйте помежду си за тях. Не ги прикривайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че ти отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не скриваш нищо от Бог, не укриваш нищо, не прикриваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и си също така открит и честен с другите хора. По този начин живееш в светлината и не само Бог ще те проучва внимателно, но и други хора също ще видят, че действаш принципно и прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без ограничения или болка и ще живееш изцяло в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Как трябва да практикувате, за да бъдете обикновени и нормални хора? Как може да стане това? […] Първо, не си поставяйте титла и не се обвързвайте с нея, като казвате: „Аз съм водачът, аз съм ръководителят на екипа, аз съм отговорникът, никой не познава тази работа по-добре от мен, никой не е по-умел от мен“. Не се вкопчвай в титлата, която сам си си определил. Щом го направиш, това ще върже ръцете и краката ти и ще се отрази на всичко, което казваш и правиш. Ще засегне и нормалното ти мислене и преценка. Трябва да се освободиш от възпирането на този статус. Първо, слез по-ниско от официалната си титла и позиция и заеми мястото на обикновен човек. Ако го направиш, манталитетът ти ще стане донякъде нормален. Трябва и да признаваш и да казваш: „Не знам как да направя това, не разбирам и онова. Ще трябва да проуча и да изследвам“ или „Никога не съм се сблъсквал с това, затова не знам какво да правя“. Когато си способен да кажеш това, което наистина мислиш, и да говориш честно, ще притежаваш нормален разум. Останалите ще те познават истински и така ще имат нормална представа за теб, няма да се налага да се преструваш, няма да си под голям натиск и така ще можеш да общуваш нормално с хората. Такъв живот е свободен и лесен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че за да се разреши проблемът с преструвките и прикриването, трябва да позволим на другите да видят най-истинската ни същност, да бъдем напълно открити за всичко, което не можем да направим и не разбираме, и да позволим на хората да го видят и знаят. Само така можем постепенно да се отървем от ограниченията на авторитета и статуса. Всъщност, с моя духовен ръст — да не говорим, когато току-що започвах да се обучавам да изпълнявам дълга си като водач — дори и да се бях обучавал дълго време, пак нямаше да мога да прозра и да разреша всеки един проблем. Достатъчно е просто да бъда искрен и да не се преструвам или прикривам. Когато разрешавам проблеми, докато изпълнявам дълга си, трябва да разговарям само за това, което разбирам, да бъда честен с другите за това, което не разбирам или не съм преживял, а после заедно с братята и сестрите да търсим истините принципи или да се консултирам с тях и да се уча от тях. В това трябва да навляза.

По-късно, чрез едно напомняне от сестра, открих, че също имам погрешна гледна точка. Всемогъщият Бог казва: „Когато някой е избран за водач от братята и сестрите или е повишен от Божия дом, за да върши определена работа или да изпълнява определен дълг, това не означава, че той има специален статус или позиция, или че истините, които разбира, са по-дълбоки и по-многобройни от тези на другите хора — а още по-малко, че този човек е способен да се покорява на Бог и че няма да Го предаде. Със сигурност, това не означава и че той познава Бог и че е някой, който се бои от Него. В действителност той не е постигнал нищо от това. Повишението и развиването са просто повишение и развиване в прекия смисъл и това не означава, че той е бил предопределен и одобрен от Бог. Неговото повишение и развиване означава просто, че е бил повишен и очаква да бъде развиван. А крайният резултат от това развиване зависи от това дали този човек се стреми към истината и дали е способен да избере пътя на стремежа към истината. Така че, когато църквата повишава и развива даден човек за водач, той просто се повишава и развива в прекия смисъл на думата. Това не означава, че той вече отговаря на критериите и е компетентен като водач, че вече е способен да се заеме с ръководни дела и че може да върши истинска работа — това не е така. […] И така, каква е целта и какво е значението на повишаването и развиването на даден човек? Става дума за това, че този човек бива повишаван, като личност, за да практикува и за да бъде специално поен и обучаван, като по този начин му се дава възможност да разбере истините принципи, както и принципите, средствата и методите за вършене на различни неща и за решаване на различни проблеми, а също и как да действа и да се справя с различните видове условия и хора, с които се сблъсква, в съответствие с Божиите намерения и по начин, който защитава интересите на Божия дом. Ако се съди въз основа на тези точки, дали талантливите хора, повишавани и развивани от Божия дом, са достатъчно способни да поемат работата си и да изпълняват добре дълга си по време на периода на повишаване и развиване или преди това? Разбира се, че не. Затова е неизбежно по време на периода на развиване тези хора да преживеят кастрене, съд и наказание, разобличаване и дори освобождаване. Това е нормално, това е обучение и развиване“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че повишаването и развиването на човек от Божия дом не означава, че този човек е навлязъл в истината реалност. Това не означава, че този човек може всичко и разбира всичко. Божият дом развива хората, за да ги обучава, за да имат повече възможности да се научат да действат според принципите и да могат по-бързо да навлязат в истините реалности. Същото беше, когато братята и сестрите ми ме избраха за водач на църквата; това беше само защото имах определени заложби и способност за възприемане. Но то не означаваше, че вече разбирам истините принципи и съм способен да работя. За да поемеш дълга на водач, трябва да преминеш през период на проучване, учене и обучение, а също така много да търсиш истините принципи. Аз още бях в процес на обучение за водач. Това беше много ценна възможност за учене. Ако не можех да видя ясно истинската си мярка и винаги бях толкова надменен, като се преструвах, че разбирам, за да прикрия проблемите си заради статуса, тогава колкото и възможности да ми даваше Бог и колкото и дълго да учех, нямаше да мога да навляза много в истината. Напротив, щях да следвам пътя на антихристите поради стремежа си към статус, което щеше да е в противоречие с Божието намерение.

По-късно бях избран за областен водач. Веднъж имахме събиране с водачите на евангелските екипи. Когато чух сестрата, с която си сътрудничех, да разговаря с ръководителите на екипите, разбрах, че има много неща в работата, с които не бях запознат. Известно време не знаех какво да кажа или откъде да започна. В този момент си помислих: „Ако мълча през цялото време, дали ръководителите на екипите няма да решат, че аз, областният водач, съм просто празна фасада? Това е първата ми среща с тях и ако си помислят, че не разбирам нищо, няма ли да ме гледат отвисоко, когато проследявам евангелската работа в бъдеще?“. Тези мисли ме подтикнаха да кажа нещо бързо, за да ме одобрят ръководителите на екипи. Но осъзнах, че състоянието ми е погрешно, и побързах да се съсредоточа отново. Спомних си пътя, посочен в Божиите слова. Бог казва: „Ефектът и атмосферата са различни, когато престанеш да се възприемаш като водач или работник, когато престанеш да мислиш, че си по-добър от останалите, и почувстваш, че си обикновен човек, същият като всички останали, и че в някои области си по-нискостоящ в сравнение с други хора, когато разговаряш с тази нагласа за истината и въпросите, свързани с работата“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). Като обмислях Божиите слова, осъзнах, че само ако се поставя на мястото на обикновен човек, атмосферата на това събиране ще бъде спокойна и естествена и само тогава тя ще постигне резултати. Трябва да се откажа от идентичността си на областен водач, без колебание да питам братята и сестрите си за всичко, което не знам, и да покажа истинската си същност на всички. Когато си помислих за това, продължих да слушам всички да разговарят за евангелската работа. Питах за всичко, което не разбирах или не ми беше ясно, а когато откриех проблем, също изразявах мислите и предложенията си. По този начин се събирахме цял ден и макар да не дадох много стойностни предложения, чрез взаимно обсъждане и общение с моите братя и сестри стигнахме до някои идеи за евангелската работа и получих някаква насока за изпълнение на дълга си занапред. Чувствах се много спокоен и намерих радост. След това, докато изпълнявах дълга си, все още понякога исках да прикрия неща, които не разбирах и не можех да направя. Винаги, когато отново се оказваше, че искам да се прикрия, съзнателно се молех на Бог да коригира състоянието ми. След това откровено разкрих състоянието си на моите братя и сестри, за да позволя на всички да узнаят реалната ми ситуация. Щом приложих това на практика, братята и сестрите ми не само не ме гледаха отвисоко, но и всички бяха по-склонни да си сътрудничат с мен и постигнахме повече единомислие при изпълнението на дълга ни. Много съм благодарен на Бог за тези придобивки!