От Сини, Китай

Когато бях малка, баба често ми казваше: „Виж детето на еди-кого си, какъв безотговорен неблагодарник, лишен от синовно уважение. Родителите му са положили толкова усилия да го отгледат, а той не показва никаква синовна привързаност. Небесата ще му го върнат!“. Тя ме научи да се отнасям добре с родителите си и да уважавам свекъра и свекървата си, когато порасна, и казваше също, че синовната обич е напълно естествена и оправдана и че ако човек не уважава родителите си, той извършва голямо предателство и няма съвест. И така, в детското си сърце, аз вярвах, че както и да се отнасят родителите ми с мен, аз трябваше да съм уважителна към тях, а ако не съм, ще извърша голямо предателство и в крайна сметка ще бъда наказана от небесата. От малка слушах родителите си за всяко нещо, а след като започнах да работя и да печеля пари, правех всичко възможно да съм уважителна към родителите си. Когато бяха болни, стоях до тях, за да се грижа за тях, когато имах време, а за празниците им купувах всякакви подаръци. Като виждах родителите си щастливи и доволни, много се радвах. През 2001 г. приех Божието дело в последните дни. След известно време започнах да изпълнявам дълга си в църквата, но пак намирах време да се връщам вкъщи и да посещавам родителите си. Около десет години по-късно, заради предателството на един Юда, полицията дойде вкъщи да ме арестува. С Божията закрила успях да избягам, но си тръгнах толкова бързо, че не успях да обясня много неща на родителите си. Възрастната ми свекърва трябваше да се грижи за детето ми и само от мисълта, че родителите ми и свекърва ми са замесени, се почувствах, сякаш съм им причинила неприятности. Замислих се за всички усилия, които родителите ми бяха положили да ме отгледат, и колко трудно им е било да ми осигуряват храна, облекло и образование. Сега те остаряваха и имаха нужда децата им да се грижат за тях и да не ги оставят, а аз не само не бях изпълнила отговорностите си на дъщеря, но и ги бях замесила, с което ги бях накарала да се тревожат и да се страхуват за мен. Чудех се дали родителите и съседите ми няма да кажат, че нямам съвест и човешка природа, и дали няма да ме нарекат неблагодарна дъщеря. По това време не смеех да се обадя вкъщи заради наблюдението на големия червен змей. Нямах представа как са родителите ми, което ме тревожеше. Не можех да успокоя сърцето си, докато изпълнявах дълга си, и от време на време се хващах, че мислите ми блуждаят. Това се отрази на напредъка на работата ми. Знаех, че трябва бързо да променя това състояние, затова се помолих на Бог, като поверих всичко на Него и Го помолих за напътствие.

По време на духовната си практика прочетох откъс от Божиите слова: „Повлияни от традиционната китайска култура, в традиционните си представи китайците вярват, че човек трябва да показва синовна почит към родителите си. Който не я показва, не изпълнява задълженията си към родителите си. Тези идеи се внушават на хората още от детството и на практика почти във всяко семейство учат на това, така е и във всички училища и в обществото като цяло. Когато в съзнанието на хората се втълпяват такива неща, те си мислят: „Синовната почит е по-важна от всичко. Ако не я показвам, няма да съм добър човек. Ще бъда непочтителен потомък и обществото ще ме порицае. Ще бъда човек без съвест“. Правилно ли е това мнение? Хората са виждали толкова много истини, изразени от Бог. Той изисквал ли е хората да проявяват синовна почит към родителите си? Дали това е една от истините, които вярващите в Бог трябва да разберат? Не, не е. Бог е разговарял само за някои принципи. Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да се спазва. Бог обича хората, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го мразят и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората. […] Сатана използва този вид традиционна култура и нравствени представи, за да скове мислите, ума и сърцето ти, и те прави неспособен да приемеш Божиите слова. Обладан си от тези неща на Сатана и си станал неспособен да приемеш Божиите слова. Когато искаш да практикуваш Божиите слова, тези неща предизвикват у теб смущение, стават причина да се противопоставяш на истината и на Божиите изисквания и под тяхно влияние ставаш безсилен да се освободиш от хомота на традиционната култура. След като се бориш известно време, правиш компромис: предпочиташ да повярваш, че традиционните нравствени представи са правилни и съответстват на истината, и така отхвърляш или се отричаш от Божиите слова. Не ги приемаш за истината и изобщо не мислиш за спасението си, защото смяташ, че все още живееш на този свят и можеш да оцелееш само като разчиташ на тези неща. Неспособен да издържиш на упреците на обществото, предпочиташ да се откажеш от истината и от Божиите слова, предаваш се на традиционните нравствени представи и на влиянието на Сатана и предпочиташ да оскърбиш Бог и да не практикуваш истината. Кажете ми, не е ли жалък човекът? Не се ли нуждае от Божието спасение? Някои хора вярват в Бог от много години, но все още нямат прозрение по въпроса за синовната почит. Те наистина не разбират истината. Никога не могат да преодолеят тази бариера на светските отношения, нямат нито смелост, нито увереност, да не говорим за вяра, затова не могат да обичат Бог и да Му се подчиняват“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). Докато разсъждавах над Божиите слова, внезапно осъзнах, че винаги бях живяла с чувство на дълг и вина към родителите си, а това беше заради сатанинските традиционни мисли, които бяха дълбоко вкоренени в сърцето ми. Точно както баба ми често ме учеше: „Трябва да проявяваш синовна обич към родителите си, в противен случай ще извършиш голямо предателство“, „Трябва да показваш синовна обич към родителите си, иначе небесата ще те накажат“. Винаги бях приемала тези думи като принципи, според които да се държа. От дете се опитвам да слушам родителите си и да избягвам да ги ядосвам. След като започнах да печеля пари, правех всичко възможно да проявявам синовна обич към родителите си, а на празници им купувах всякакви подаръци. Когато се разболееха, ги водех в болницата за лечение. Като виждах родителите си щастливи, и аз бях щастлива. Когато големият червен змей ме подгони и бях принудена да избягам от дома си, не само не можех да се грижа за родителите си, но и ги замесих, поради което те се тревожеха за мен. Чувствах се задължена на родителите си и не можех да се съсредоточа в дълга си, в резултат на което работата ми изостана. Знаех, че като сътворено същество моят дълг е отговорност, от която в никакъв случай не трябва да бягам, но продължавах да живея според погрешни възгледи като „Синовното уважение е добродетел, която трябва да се цени повече от всичко останало“ и „Не заминавай надалеч, докато родителите ти са още живи“. Тъй като не можех да проявя синовно уважение към родителите си, съвестта ме гризеше и мислите ми все блуждаеха, докато изпълнявах дълга си. Видях колко дълбоко съм увредена от традиционната култура.

В търсенето си прочетох някои от Божиите слова: „Дали истината е да проявяваш синовна почит към родителите си? (Не.) Да имаш синовно отношение към родителите си е правилно и положително. Защо обаче казваме, че то не е истината? (Защото хората не показват синовната си почит според определени принципи и не са способни да различат какви хора са всъщност техните родители.) Начинът, по който човек трябва да се отнася към родителите си, е свързан с истината. Дали трябва да се отнасяш синовно към тях, ако вярват в Бог и се отнасят добре с теб? (Да.) Как проявяваш синовно отношение? Отнасяш се към тях по различен начин от този, по който се отнасяш към братята и сестрите. Правиш всичко, което кажат, и ако са стари, трябва да останеш до тях, за да се грижиш за тях, а това ти пречи да излезеш и да изпълняваш дълга си. Правилно ли е да се постъпва така? (Не.) Какво трябва да правиш в такива моменти? Зависи от обстоятелствата. Ако все пак си в състояние да се грижиш за тях, докато изпълняваш дълга си близо до своя дом, и родителите ти не възразяват срещу вярата ти в Бог, тогава трябва да изпълняваш отговорността си като син или дъщеря и да им помагаш с работата. Грижи се за тях, ако са болни; утеши ги, ако нещо ги притеснява; ако финансовите ти възможности го позволяват, купи им хранителните добавки, които можеш да си позволиш. Какво обаче трябва да избереш да направиш, ако си зает с дълга си и няма кой да се грижи за тях и ако и те вярват в Бог? Каква истина трябва да практикуваш? Щом като синовното отношение към родителите не е истината, а само човешка отговорност и задължение, тогава какво трябва да направиш, ако твоето задължение противоречи на дълга ти? (Да отдам първостепенно значение на дълга си, да го поставя на първо място.) Задължението не е непременно дълг. Да избереш да изпълняваш дълга си е практикуване на истината, докато изпълнението на дадено задължение не е. Ако условията са налице, може да изпълниш тази отговорност или това задължение. Какво обаче трябва да направиш, ако обстоятелствата в момента не го позволяват? Трябва да кажеш: „Трябва да изпълнявам дълга си, т.е. да практикувам истината. Да се отнасям синовно към родителите си означава да живея според съвестта си и не е на висотата на практикуването на истината“. Затова трябва да отдадеш първостепенно значение на дълга си и да го спазваш. Ако в момента нямаш дълг, не работиш далеч от дома и живееш близо до родителите си, тогава намери начин да се грижиш за тях. Направи всичко възможно, за да им помогнеш да живеят малко по-добре и да облекчиш страданието им. Зависи обаче и от това какви хора са твоите родители. Какво трябва да направиш, ако родителите ти имат лоша човешка природа, ако постоянно ти пречат да вярваш в Бог и ако непрестанно те отдръпват от вярата в Бог и изпълняването на дълга ти? Каква истина трябва да практикуваш? (Отхвърляне.) В този момент трябва да ги отхвърлиш. Изпълнил си задължението си. Родителите ти не вярват в Бог, затова нямаш задължението да показваш синовна почит към тях. Ако вярват в Бог, тогава те са семейството ти, твоите родители. В противен случай вървите по различни пътища: те вярват в Сатана, кланят се на дяволския цар и вървят по пътя на Сатана; те вървят по различен път от хората, които вярват в Бог. Вече не сте едно семейство. Те приемат вярващите в Бог за свои противници и врагове, затова повече нямаш задължение да се грижиш за тях и трябва да ги изключиш напълно. Кое е истината: да се отнасяш синовно към родителите си или да изпълняваш дълга си? Разбира се, изпълняването на дълга е истината. Да изпълняваш дълга си в Божия дом не е просто да изпълниш задължението си и да правиш това, което трябва да се направи. Касае се за изпълнението на дълга на сътворено същество. В него се съдържа Божието поръчение; той е твое задължение и твоя отговорност. Това е истинска отговорност, а именно, да изпълниш своята отговорност и своето задължение пред Създателя. Това е изискването на Създателя към хората и то е големият въпрос на живота. Проявата на синовно уважение към родителите обаче е просто отговорност и задължение на сина или дъщерята. То определено не е Божие поръчение, камо ли да съвпада с Божието изискване. Следователно, ако съпоставим проявата на синовно уважение към родителите и изпълнението на дълга, няма съмнение, че единствено изпълнението на дълга е практикуване на истината. Изпълнението на дълга на сътворено същество е истината и то е неотменим дълг. Синовното уважение към родителите е синовно отношение към хора. Това нито означава, че човек изпълнява дълга си, нито че практикува истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност). „Начинът, по който се отнасяте към Божиите поръчения, е изключително важен и това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог е поверил на хората, тогава не си годен да живееш в Негово присъствие и трябва да бъдеш наказан. Напълно естествено и оправдано е, че хората трябва да изпълняват всички поръчения, които Бог им поверява. Това е най-висшето задължение на човека и е точно толкова важно, колкото и самият му живот. Ако не приемаш Божиите поръчения сериозно, тогава Го предаваш по най-ужасен начин. В това отношение ти си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият задълбочено разбиране за това как да се отнасят към повереното им от Бог и най-малкото трябва да разберат, че поръченията, които Той поверява на човечеството, са Божие възвисяване и специално благоволение от Бог и че те са най-славни неща. Всичко останало може да бъде изоставено. Дори ако човек трябва да пожертва собствения си живот, той пак трябва да изпълни Божието поръчение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). След като прочетох Божиите слова, разбрах принципите, според които човек трябва да се отнася към родителите си. Когато синовното уважение към родителите е в противоречие с дълга, човек трябва да постави дълга си на първо място, тъй като изпълнението на дълга е най-важното нещо в живота. Синовното уважение включва изпълнение на отговорности и задължения, но колкото и добре човек да изпълнява тези неща, това не е практикуване на истината. Само изпълнението на дълга на сътворено същество е практикуване на истината. Тъй като дългът е поръчението на Създателя към сътворените същества, той е най-висшата отговорност и е съвсем естествено и оправдано да бъде изпълнен. Аз не разбирах истината и гледах на синовното уважение към родителите си като на принцип, според който да се държа. Когато бях заета с дълга си или когато бях преследвана и бягах, и не можех да се грижа за родителите си, аз се чувствах задължена към тях и се смятах за неуважителна дъщеря. Едва когато прочетох Божиите слова, осъзнах, че тази моя гледна точка е била погрешна. Имах късмета да чуя Божия глас. Бях получила Божието спасение в последните дни, бях яла и пила много от словата Му и бях разбрала някои истини, но никога не ми хрумваше да се отплатя за Божията любов. Наистина бях лишена от човешка природа и съвест! Вече знаех, че най-важното е да изпълнявам дълга си на сътворено същество — това е толкова важно, колкото собствения ми живот, че трябва да направя всичко възможно да го изпълня, тъй като ако не го изпълня, това би било голямо предателство. След това сърцето ми се успокои и можех да се съсредоточа върху дълга си.

В средата на май 2020 г. отидох тайно в дома на родителите си. Като ме видя, баща ми първоначално ми се зарадва, но след известно време изражението му внезапно се промени и той започна да ме хока. Разпитваше ме какво съм правила през последните няколко години и ми каза, че преди две години се е разболял тежко и едва не е умрял, но от мен нямало и следа. Тревожел се, че със съпруга ми ще бъдем заловени, докато проповядваме евангелието, и не можел да спи нощем, и изпитвал голям психически стрес. Дори ме нарече безотговорна неблагодарница и неуважително дете. Първоначално се надявал, че ще се грижа за него, когато остарее, но след всичко, което направил за мен, едва не умрял от яд заради мен… Като го слушах, сякаш игли пробождаха сърцето ми. Чувствах, че баща ми беше положил толкова усилия, за да ме отгледа, да ми осигури храна и дрехи и да плаща образованието ми, а аз не само не проявявах синовно уважение, но и го карах да се тревожи за мен. Дори когато е бил тежко болен, аз не бях там, за да се грижа за него и да го подкрепям. Наистина бях неуважителна! Почувствах се толкова задължена на родителите си. Докато слушах, по лицето ми се стичаха сълзи и много исках да остана вкъщи още малко, за да мога да се погрижа за родителите си подобаващо и да компенсирам усещането, че съм им длъжна. Тогава не можех да успокоя сърцето си дълго време, затова тихо се помолих на Бог да закриля сърцето ми, за да не е смутено. След като се помолих, сърцето ми доста се успокои и си спомних Божиите слова, които бях изяла и изпила. Ясно разбрах в сърцето си, че да проявяваш синовно уважение към родителите си, не е практикуване на истината, че изпълнението на дълга на сътворено същество е практикуване на истината, а да изоставиш дълга си, за да останеш с родителите си и да изпълниш отговорностите си като син или дъщеря, означава да предадеш Бог, а това би било голямо предателство. След това говорих спокойно с баща си и тонът му постепенно се смекчи, а аз си тръгнах веднага щом свърших това, за което бях дошла.

След това, щом си помислех за думите на баща ми, болка пронизваше сърцето ми. Можех да приема това, че другите не ме разбират, но защо баща ми трябваше да ми каже тези неща? В този период, въпреки че всеки ден изпълнявах дълга си, усещах тежест в сърцето си, сякаш нося тежък товар, и винаги бях изпълнена с чувство за вина. Докато живеех в тези негативни емоции, сърцето ми беше мрачно и потиснато, а ефективността в дълга ми беше намаляла значително. Това продължи около месец-два, след което състоянието ми постепенно се стабилизира. По-късно, след като прочетох истината, за която Бог разговаря, че родителите ти не са ти кредитори, започнах да виждам отношенията между родители и деца по-ясно и се освободих от тези потискащи емоции. Всемогъщият Бог казва: „Хората имат това дихание и този живот, а източникът и произходът на тези неща не са техните родители. Просто хората са били създадени посредством родителите си, които са ги родили, но в основата на това е Бог и Той дава тези неща на хората. Следователно родителите ти не са господари на живота ти, Господарят на живота ти е Бог. Бог създаде човечеството, Той създаде живота на хората и им даде диханието на живота, което е произходът на човешкия живот. Не е ли тогава репликата „родителите ти не са господари на живота ти“ лесна за разбиране? Твоето дихание не ти е дадено от родителите ти, а продължаването му още по-малко ти е дадена от родителите ти. Бог се грижи за всеки ден от живота ти и господства над него. Родителите ти не могат да решават как да протече всеки ден от твоя живот, дали всеки ден е щастлив и протича гладко, с кого се срещаш всеки ден или в каква среда живееш всеки ден. Просто Бог се грижи за теб чрез твоите родители — те са просто хората, които Бог е изпратил да се грижат за теб. […] Казано по-просто, те са обикновени сътворени същества. Само че от твоя гледна точка те имат специална идентичност — родили са те и са те отгледали, те са ти господари и родители. От гледна точка на Бог обаче те са просто обикновени човешки същества, те са просто членове на поквареното човечество и в тях няма нищо специално. Дори не са господари на собствения си живот. Как тогава биха могли да са господари на твоя? Макар да са те родили, те не знаят откъде се е появил животът ти и не биха могли да решават по кое време, в кой час и на кое място ще дойде твоят живот, нито какъв ще бъде той. Те не знаят нищо от това. Просто пасивно чакат, чакат Божието върховенство и Неговите подредби. Независимо дали са доволни от това или не, дали вярват в него или не, все пак всичко това е устроено от Божиите ръце и се случва в тях. Родителите ти не са господари на живота ти. Не е ли лесно да разбереш този въпрос? (Лесно е.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (17)). „Като са те отгледали, родителите ти просто са изпълнили отговорността и задължението си, и това трябва да е безвъзмездно, а не да се превръща в сделка. Затова не е нужно да подхождаш към родителите си или да се справяш с отношенията си с тях с идеята за отплата. Нехуманно е да се отнасяш към родителите си, да им се отплащаш и да поддържаш връзката си с тях в съответствие с тази идея. В същото време плътските ти чувства вероятно ще те ограничават и обвързват и ще ти е толкова трудно да излезеш от тези обвързаности, че дори може да изгубиш пътя си. Родителите ти не са твои кредитори, затова не си длъжен да осъществяваш всички техни очаквания. Не си длъжен да плащаш „сметката“ за очакванията им. Тоест те могат да имат свои очаквания, но ти имаш свой собствен избор и Бог ти е определил житейски път и съдба, които нямат нищо общо с твоите родители. Затова, когато някой от тях каже: „Не проявяваш синовна отговорност! Не си се връщал да ме видиш от толкова много години и минаха толкова много дни, откакто ми се обади за последен път. Болен съм и няма кой да се грижи за мен. Наистина напразно те отгледах! Ти действително си безразличен неблагодарник и непризнателен хъшлак!“, ако не разбираш истината, че „родителите ти не са твои кредитори“, ще бъде толкова болезнено да чуеш тези думи, сякаш нож пронизва сърцето ти, и съвестта ти ще се чувства осъдена. Всяка от тези думи ще се загнезди в сърцето ти и ще те кара да се срамуваш пред родителя си и да се чувстваш задължен и изпълнен с вина към него. Когато родителят ти каже, че си безразличен неблагодарник, ти наистина ще почувстваш: „Напълно е прав! Отгледаха ме до тази възраст, а не се порадваха на нищо от това. Сега са болни и се надяваха, че ще мога да остана до леглото им, да ги обслужвам и да ги придружавам. Имаха нужда да им се отплатя за добрината, а аз не бях там. Наистина съм безразличен неблагодарник!“. Ще се категоризираш като безразличен неблагодарник. Разумно ли е това? Безразличен неблагодарник ли си? Можеше ли да предотвратиш разболяването им, ако не беше напуснал дома си, за да изпълняваш своя дълг на друго място, и ако беше останал до тях? (Не.) Можеш ли да контролираш дали родителите ти ще живеят, или ще умрат? Можеш ли да контролираш дали са богати, или бедни? (Не.) Каквато и болест да сполети родителите ти, причината няма да е в това, че са били много изтощени от отглеждането ти или че си им липсвал, и най-вече няма да се разболеят от някоя от тези тежки, сериозни и вероятно фатални болести заради теб. Това е тяхната съдба и тя няма нищо общо с теб. Колкото и синовна почит да имаш, в най-добрия случай ще можеш малко да облекчиш телесните им страдания и бремето им. Има ли нещо общо с теб обаче това кога и от каква болест ще се разболеят и кога и къде ще умрат? Не, няма. Нима няма да се разболеят, ако имаш синовна почит, ако не си безразличен неблагодарник и цял ден прекарваш с тях и бдиш над тях? Нима няма да умрат? Ако ще се разболяват, няма ли да се разболеят така или иначе? Ако ще умират, няма ли да умрат така или иначе? Не е ли така? […] Независимо дали родителите ти те наричат безразличен неблагодарник, поне изпълняваш дълга на сътворено същество към Създателя. Достатъчно е да не си безразличен неблагодарник в Божиите очи. Няма значение какво казват хората. Това, което родителите ти казват за теб, не е непременно вярно, нито е полезно. Трябва да приемеш Божиите слова за своя основа. Ако Бог каже, че си задоволително сътворено същество, тогава няма значение дали хората те наричат безразличен неблагодарник. Те не могат да постигнат нищо. Просто хората ще се засегнат от тези обиди в резултат на съвестта си или когато не разбират истината и духовният им ръст е малък, и донякъде ще бъдат в лошо настроение и ще се чувстват малко потиснати. Когато обаче се върнат пред Бог, всичко това ще се разреши и вече няма да представлява проблем за тях“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (17)). „Като тяхно дете трябва да разбереш, че родителите ти не са твои кредитори. Има много неща, които трябва да направиш в този живот, и това са все неща, които едно сътворено същество трябва да върши и които са ти поверени от Създателя, и те нямат нищо общо с твоята отплата за добротата на родителите ти. Проявата на синовна почит към тях, да им се отплащаш и отблагодаряваш за тяхната доброта — тези неща нямат нищо общо с твоята мисия в живота. Може и да се каже, че не е необходимо да проявяваш синовна почит към родителите си, да им се отплащаш или да изпълняваш някоя от отговорностите си към тях. Нека го кажа ясно, можеш да правиш част от това и да изпълняваш част от отговорностите си, когато обстоятелствата го позволяват. Когато не го позволяват, не е нужно да настояваш да го правиш. Не е нещо ужасно да не можеш да изпълниш отговорността си да проявиш синовна почит към своите родители, а просто донякъде противоречи на съвестта ти, на човешкия морал и на човешките представи. Ала поне не противоречи на истината и Бог няма да те заклейми за това. Когато разбереш истината, съвестта ти няма да се чувства укорявана заради това“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (17)). От Божиите слова разбрах, че Бог е източникът на живота за всички неща и че животът ми идва от Бог. Вдишвах въздуха, даден ми от Бог, и се наслаждавах на ресурса на словата Му, а и се бях радвала на толкова много от Божията благодат. Знаех, че трябва да изпълня дълга си на сътворено същество и да се отплатя за Божията любов, както и че именно това означава да имаш съвест и човешка природа. Привидно изглеждаше, че родителите ми са ме родили и отгледали и че са положили големи усилия, за да ме отгледат, да ми осигурят храна, дрехи и образование, но в действителност всичко това беше уредено и предопределено от Бог. Родителите само изпълняват отговорностите и задълженията си, това не може да се нарече доброта и няма нужда да се отплащам за нея или да отвръщам със същото. Живеех според сатанински мисли и възгледи, без да търся истината, като се отнасях към родителите си, сякаш са ми кредитори. Мислех, че щом те са положили много усилия да ме отгледат, аз трябва да им се отплатя за добротата. Когато баща ми беше тежко болен, аз не бях там, за да се грижа за него, и това ме караше да се смятам за безотговорна неблагодарница и неуважително дете, и сърцето ми често се изпълваше с вина. Макар да изглеждаше, че изпълнявам дълга си, чувството за вина се отразяваше на резултатността на работата ми. Чрез ядене и пиене на Божиите слова осъзнах, че като сътворено същество не съм дошла на този свят, за да проявявам синовна обич към родителите си, и че е по-важно да изпълня мисията си и дълга си на сътворено същество. Това трябва да направи един човек със съвест и човешка природа. Разбрах също, че в отношението ми към родителите ми трябва да има принципи. Ако условията го позволяват, мога да изпълнявам отговорностите и задълженията си на дъщеря и да се грижа за родителите си, но ако не го позволяват, няма нужда да се чувствам виновна или обременена от това, докато изпълнявам дълга си. В действителност връзката между родители и деца е просто биологична и никой не дължи нищо на никого. Ако трябва да изоставя дълга си, за да се прибера вкъщи и да проявя синовна обич, за да се отплатя за добротата на родителите ми, или ако се чувствам виновна и потисната, защото не мога да проявя синовно уважение към родителите си, и поради това забавя изпълнението на дълга си, тогава наистина съм лишена от съвест и човешка природа!

После прочетох някои Божии слова: „Вървиш по правилния път, избрал си да изпълняваш дълга на сътворено същество и да дойдеш пред Господа на творението, за да приемеш Божието спасение. Това е единственият правилен път на този свят. Направил си правилния избор. Независимо от това доколко онези, които не вярват, включително и твоите родители, не те разбират или изпитват разочарование от теб, това не бива да влияе на избора ти да вървиш по пътя на вярата в Бог или на решимостта ти да изпълняваш дълга си, нито трябва да влияе на вярата ти в Бог. Трябва да постоянстваш, защото вървиш по правилния път. Още повече трябва да се избавиш от очакванията на родителите си. Те не бива да се превръщат в бреме за теб, докато вървиш по правилния път. Следваш правилния път, направил си най-правилния избор в живота. Ако твоите родители не те подкрепят, ако винаги те мъмрят, че си безразличен неблагодарник, тогава следва да си още по-проницателен към тях и да се избавиш от тях на емоционално ниво, а не да бъдеш възпиран от тях. Ако те не те подкрепят, насърчават или утешават, ще се оправиш — няма да придобиеш или изгубиш каквото и да било с тези неща или без тях. Най-важни са Божиите очаквания за теб. Бог те насърчава, осигурява ти ресурс и те напътства. Не си сам. Без очакванията на родителите си все така можеш да изпълниш дълга на сътворено същество и въз основа на това все още ще бъдеш добър човек. Да се избавиш от очакванията на родителите си не означава, че си изгубил етиката и морала си, и със сигурност не означава, че си изоставил човешката си природа, морала и справедливостта. Причината, поради която не си оправдал очакванията на родителите си, е в това, че си избрал положителните неща и си избрал да изпълняваш дълга на сътворено същество. В това няма нищо лошо, това е най-правилният път. Трябва да постоянстваш и да останеш непоколебим във вярата си. Възможно е да не получиш подкрепата на родителите си и със сигурност не и техните благословии, защото вярваш в Бог и изпълняваш дълга на сътворено същество, но това няма значение. Това не е важно, не си загубил нищо. Най-важното е, че когато си избрал да вървиш по пътя на вярата в Бог и на изпълнението на дълга на сътворено същество, Бог е започнал да има очаквания и големи надежди за теб. Докато живеят в този свят, ако се отклонят от своите приятели и роднини, хората все още могат да живеят добре. Разбира се, те могат да живеят нормално и след като се отклонят от родителите си. Само когато се отклонят от Божието напътствие и благословии, те потъват в мрак. В сравнение с Божиите очаквания за хората и Неговото напътствие, очакванията на родителите просто са незначителни и не си струва да се споменават“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (17)). „В този свят какви хора са най-достойни за уважение? Не са ли тези, които вървят по правилния път? За какво се отнася тук „правилният път“? Не означава ли това да се стремиш към истината и да приемеш Божието спасение? Тези, които вървят по правилния път, не са ли хора, които следват Бог и Му се покоряват? (Така е.) Ако си такъв човек или се стремиш да бъдеш такъв човек, а твоите родители не те разбират и дори винаги те проклинат — ако, когато си слаб, потиснат и изгубен, те не само не успяват да те подкрепят, утешат или насърчат, но често изискват да се върнеш, за да проявиш синовна почит към тях, да спечелиш много пари и да се грижиш за тях, да не ги разочароваш, да им позволиш да се порадват на успеха с теб и да живеят добър живот с теб — такива родители не трябва ли да се изоставят? (Да, така е.) Заслужават ли такива родители твоето уважение? Заслужават ли синовната ти почит? Заслужават ли да изпълняваш отговорността си към тях? (Не.) Защо не заслужават? Защото те изпитват неприязън към положителните неща. Това не е ли факт? (Така е.) Защото мразят Бог. Това не е ли факт? (Така е.) Защото те презират това, че вървиш по правилния път. Това не е ли факт? (Така е.) Те презират хората, които участват в справедливи каузи. Те те презират и те гледат отвисоко, защото следваш Бог и изпълняваш дълга си. Що за родители са това? Не са ли те достойни за презрение и подли родители? Не са ли егоистични родители? Не са ли нечестиви родители? (Да, такива са.) Обявен си за издирване и си преследван от големия червен змей заради вярата си в Бог, избягал си и не можеш се да се върнеш у дома, а някои хора дори е трябвало да заминат в чужбина. Всички твои роднини, приятели и съученици казват, че си станал беглец и поради тези външни слухове и клюки родителите ти мислят, че несправедливо си ги накарал да страдат и си ги поставил в неудобно положение. Те не само не те разбират и подкрепят или не ти съчувстват, не само не упрекват хората, които разпространяват тези слухове, и тези, които те презират и дискриминират, а и родителите ти също те мразят, говорят същите неща за теб като онези хора, които не вярват в Бог, и онези, които са на власт. Какво мислите за тези родители? Добри ли са? (Не.) Продължавате ли тогава да смятате, че сте им длъжници? (Не.) […] Някои родители често казват: „Отглеждането ти е по-лошо от отглеждането на куче. Когато отгледаш куче, то много се сближава с теб и знае как да маха с опашка, когато види господаря си. Какво мога да очаквам от това, че те отгледах? По цял ден вярваш в Бог и изпълняваш дълга си, не се занимаваш с бизнес, не ходиш на работа, дори не искаш сигурно препитание и накрая всички наши съседи започнаха да ни се присмиват. Какво спечелих от теб? Изобщо не съм получил нито едно добро нещо от теб, нито съм се порадвал на какъвто и да било успех“. Ако следваш злите тенденции на мирския свят и се стараеш да постигнеш успех в него, родителите ти вероятно биха те подкрепили, насърчили и утешили, ако страдаш, ако се разболееш или се натъжиш. Но те не се чувстват щастливи и радостни от факта, че вярваш в Бог и имаш шанс да бъдеш спасен. Напротив, те те мразят и проклинат. Въз основа на същността си тези родители са твои неприятели и заклети врагове, те не са от същия тип хора като теб и не вървят по същия път като теб. Макар на повърхността да изглеждате като семейство, въз основа на вашите същности, вашите стремежи, вашите предпочитания, пътищата, които следвате, и различните нагласи, с които подхождате към положителните неща, Бог и истината, те не са от същия тип хора като теб. Следователно, колкото и да казваш: „Имам надежда за спасение, поех по правилния път в живота“, те няма да се трогнат и няма да се почувстват щастливи за теб, нито ще се радват за теб. Вместо това те ще се срамуват. На емоционално ниво тези родители са твое семейство, но въз основа на природата им същност те не са твое семейство, те са твои врагове“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (17)). След като прочетох тези Божии слова, сърцето ми се озари. Бог беше провел ясно общение за принципите, според които да се отнасяме към родителите си. Човек не бива да се подчинява сляпо на всичко, което родителите казват — трябва да прозре какви хора са те. Спомних си как в дълга си често бях повлияна от думите на баща си. Причината за това беше, че не можех да прозра привидно приемливите заблуди, които той бълваше, и не възприемах хората и нещата въз основа на Божиите слова, и не се държах според тях. Баща ми искаше да печеля пари, за да бъда уважителна към родителите ми и да се грижа за тях, когато са възрастни, и да им донеса почести. Преди, когато се прибирах вкъщи, носех хубави цигари, алкохол и добра храна, когато посещавах баща си по време на празниците. Когато беше болен, го придружавах в болницата за лечение, а той ме хвалеше, че съм послушна и разумна, и ме наричаше уважителна дъщеря. Сега обаче не можех да ходя да го виждам и той беше недоволен от мен, понеже физическите му нужди не бяха удовлетворени. Не можех да се прибера вкъщи, защото големият червен змей ме гонеше, но той не презираше големия червен змей, а чувстваше, че аз съм го посрамила, и ме проклинаше като безотговорна неблагодарница и неуважителна дъщеря, като бълваше всякакви груби думи, които му хрумваха, срещу мен. Той дори беше загърбил връзката баща-дъщеря помежду ни. Баща ми не правеше тези неща за мое добро. Ако наистина го беше грижа за мен, щеше да ме подкрепи в това да вървя по правилния път в живота на вяра в Бог и стремеж към истината. Той обаче не само не ме подкрепяше, но и ме обиждаше, а веднъж дори скочи в една река и се опита да ме принуди, като ме заплаши, че ще умре. Видях истинската му природа на омраза към истината и към Бог и това, че същността му беше на дявол, който се противи на Бог, и че той е Божи враг. Такъв баща не заслужаваше да съм загрижена за него или да проявявам синовно уважение към него. Аз обаче не можех да прозра същността му и все чувствах, че съм го разочаровала. Наистина бях объркана глупачка, сляпа за разликата между добро и зло! Щом прозрях същността на баща си, вече не се чувствах задължена към него.

Чрез четенето на Божиите слова се научих как да се отнасям към родителите си и също така разбрах, че единственият правилен път в живота е да изпълнявам дълга си на сътворено същество и да се стремя към истината, както и че трябва без колебание да продължа по този път. След това се избавих от чувството на тежест в сърцето си и се посветих на дълга си. С времето ефективността в дълга ми се подобри значително. Това, че успях да получа разбиране и придобивки, се дължеше изцяло на просветлението и напътствието на Божиите слова. Благодаря на Бог!