От Мей Хуа, Китай

Когато бях малка, семейството ми живееше в отдалечен планински район. Родителите ми се препитаваха със земеделие и животът им беше доста труден. От хора, които се бяха върнали от работа на други места, бях чувала, че в града има много възможности за печелене на пари и че животът там е много по-добър. Затова копнеех за живот в големия град и се надявах един ден да напусна планините и да се преместя в големия град, за да мога да печеля пари, да подобря условията на живот на семейството си и да накарам хората в нашето село да ми завиждат. Учех усърдно и оценките ми винаги бяха добри, но когато стигнах до първата година в гимназията, семейството ми не можеше да си позволи да ме издържа в училище, така че трябваше да напусна. Но желанието ми да си тръгна от планината не се беше променило и все още се надявах да печеля много пари в града, за да живея по-добре и всички да ми завиждат.

През 2007 г. един човек ме запозна с потенциален партньор, който беше от града. Мислех, че ако се омъжа за него, това ще доведе до по-добър живот, но след като се омъжих за него, разбрах, че семейството му беше най-бедното в района. Съпругът ми и неговите близки нямаха образование и можеха да разчитат само на тежък труд, за да изкарват прехраната си. Собственоръчно построената им къща нямаше дори подобаващ покрив. Стените и подът бяха направени от цимент и при всеки силен дъжд в къщата започваше да капе вода. Това, което ме натъжаваше най-много, беше, че някои от съседите ни пренебрегваха заради лошите ни условия на живот, което ме накара да съжалявам за глупавия избор, който бях направила. Но когато се замислих за факта, че се бях омъжила в голям град, където имаше повече възможности да се печелят пари, отколкото в провинцията, вярвах, че стига със съпруга ми да работим усърдно, животът ни със сигурност ще продължи да се подобрява и че щом спечелехме пари, съседите ни щяха да ни завиждат.

Година по-късно съпругът ми си намери работа, изискваща тежък физически труд, в железарски завод, а малко след като родих сина ни, аз си намерих работа като тъкачка на ръчно изработени тъкани. За да изкарам повече пари, често работех до два или три часа сутринта и с времето започнах да се изтощавам. Понякога ръцете толкова ме боляха, че дори не можех да ги вдигна, а и двете ми китки бяха подути. Но когато се замислех как само още една задача би могла да ми донесе още няколко цента, чувствах, че тези мъки си заслужават. Особено когато използвах парите, които бях спечелила с усърдната си работа, за да си купя храна и неща от първа необходимост, за да подобря живота ни, чувствах, че си бе струвало мъките. Така станах още по-убедена, че стига със съпруга ми просто да можем да понасяме трудностите, животът ни със сигурност нямаше да е по-лош от този на другите.

Един ден лелята на съпруга ми дойде да ми проповядва евангелието и каза: „Спасителят е дошъл и Той е Всемогъщият Бог, Който извършва делото за спасяването на хората в последните дни. Само като приемат Божието спасение и се освободят от греха, хората могат да бъдат закриляни от Бог и да преживеят големия катаклизъм…“. В сърцето си повярвах в Бог, но после си помислих: „Все още живея в къща, чийто покрив капе, детето ми е много малко и се нуждаем от пари за всякакви неща. Ако повярвам в Бог, това ще забави печеленето ми на пари. Не мога да позволя това да се случи. Най-важното нещо за мен в момента е да печеля пари, а що се отнася до вярата в Бог, просто трябва да я отложа, докато условията ми на живот се подобрят“. Така че отказах.

По това време детето ми тъкмо беше проходило и чух хората да казват, че натоварването във фабриката за хранителни продукти е голямо, но заплатата е три-четири пъти по-висока от тази, която получавах в онзи момент. Изкуших се донякъде, като си помислих: „Стига да не се страхувам от трудностите или умората, ще мога да печеля повече пари във фабриката за хранителни продукти. Няма ли това да доведе до по-добър живот?“. Затова поверих детето си на свекърва си и отидох да работя във фабриката за хранителни продукти. През това време съпругът ми от време на време казваше, че гърбът силно го боли, но аз изобщо не го вземах на сериозно, като си мислех: „Как можеш да изкарваш повече пари, без да работиш усилено? Нали и аз често работя извънредно до два или три часа сутринта? Само с постоянство ще успеем да спечелим повече пари“. И така, със съпруга ми стиснахме зъби и упорито се стремяхме да печелим повече пари заедно. Не след дълго си намерих нова работа в железарски завод, където работех с шлайфмашини. Докато полирах инструментите, всеки ден трябваше да слагам ръцете си във вода с различни химикали, добавени за да се предотврати ръждясването на метала. Тъй като за много от инструментите не можех да нося ръкавици, ръцете ми по цял ден бяха накиснати в тази вода. Един от моите колеги получи бъбречна недостатъчност заради тази работа, но аз продължих да я работя още осем или девет години. Съпругът ми и аз работехме усилено и изкарвахме някакви пари, а храната и дрехите, които можехме да си позволим, се подобриха много в сравнение с преди и дори спестихме за първоначална вноска за къща. Съседите ни, които ни игнорираха, защото бяхме бедни, започнаха да се сближават с нас и ни поздравяваха с усмивка, когато идваха и си отиваха, и дори говореха със завист за нас, като казваха, че като двойка ние сме трудолюбиви и живеем по-добре благодарение на нашите усилия. Донякъде се гордеех, когато чуех това, и усещах, че годините ми на упорит труд най-накрая се отплащат. Не можех да бъда по-щастлива. Но една сутрин, докато със съпруга ми се приготвяхме за работа, той изведнъж извика от болка от леглото и трескаво ме помоли да го заведа в болницата. Лекарят го прегледа и каза, че има множество сегментни дискови протрузии в лумбалния отдел на гръбначния стълб. Лекарят препоръча операция, защото в противен случай имаше опасност от парализа. Той каза, че операцията ще струва над сто хиляди юана. Бях зашеметена: „Над сто хиляди юана? Това е всичко, за което със съпруга ми сме работили толкова упорито през годините, но всичко това ще изчезне само заради една болест. Нямаше ли всички тези години на страдание да се окажат напразни? Но ако той не се лекува и накрая се парализира, кой ще се бори за това семейство заедно с мен? Няма ли животът ни да става само по-труден?“. Съпругът ми изглеждаше също толкова разтревожен и не можеше да се примири, че трудно спечелените му пари просто изчезват, затова реши да се прибере у дома и да си почине. По това време аз бях единственият човек в семейството, който носеше пари вкъщи, така че работех още по-усърдно и дори когато се чувствах зле, стисках зъби и продължавах.

Един ден, около три месеца по-късно, когато се готвех да тръгвам за работа, вратът изведнъж ме заболя ужасно — толкова силно, че не можех да вдигна главата си. Всичко, към което погледнех, беше замъглено и размито и имах чувството, че не мога да задържа храната си. Съпругът ми настояваше незабавно да отида в болницата. Лекарят каза, че имам три сериозни хернии в шийните и лумбалните прешлени и че лумбалната дискова херния вече притискала нервите на левия ми крак. Операцията щеше да струва над 200 000 юана, а болестта ми можеше дори да не е лечима. Но ако не се лекувах, накрая можеше да се парализирам. Като чух това, имах чувството, че ще припадна, тъй като си помислих: „Съпругът ми все още е болен, а сега и аз може да се парализирам. Парите, за които със съпруга ми сме работили толкова усилено, не стигат дори за да отидем двамата на лекар! През всичките тези години работихме толкова усилено, за да спечелим пари, но в крайна сметка не можахме на нищо да се порадваме и двамата просто се оказахме с куп болести. Наистина ли сме работили за всички тези пари напразно? Освен това, дори и да похарчим парите, няма гаранция, че ще се излекувам, и в един момент и парите, и животът ми ще приключат. За какво съм живяла през целия си живот?“. Чувствах се наистина изгубена и прекарвах дните си в мрачно настроение. По-късно, благодарение на запознанство чрез един роднина, двамата със съпруга ми намерихме по-лека работа. Получихме и малко пари от събарянето на къщата ни и изглеждаше, че животът ни започва да се подобрява. Въпреки това болката в тялото ми често ме караше да имам лошо предчувствие и аз си мислех: „Може ли изведнъж да се окажа парализирана? Какво ще стане, ако животът ми бъде прекъснат?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече се страхувах, и често съжалявах за това колко глупаво бях постъпвала през всичките тези години, като не се бях грижила за тялото си само за да печеля пари. А сега, въпреки че имах малко пари, никаква сума не можеше да излекува болестта ми. Тревожех се: „Как да продължа така?“.

В болката и объркването ми леля ми отново ми проповяда евангелието. Тя ми пусна един химн, озаглавен „Съдбата на човека се управлява от Божиите ръце“. Чух, че текстът на химна гласеше: „Съдбата на човека е в Божиите ръце. Ти не си способен да се контролираш: въпреки постоянното суетене и занимаване за себе си, човекът остава неспособен да се контролира. Ако ти знаеше какво те очаква в бъдеще, ако можеше да контролираш собствената си съдба, щеше ли още да си сътворено същество?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). Тази песен веднага докосна една струна в сърцето ми. През всичките тези години бях работила неуморно, за да печеля пари, и бях понесла много трудности само за да живея живот, на който другите биха завидели, но в крайна сметка и двамата със съпруга ми се разболяхме и бяхме изправени пред парализа. Ако изгубехме живота си, каква щеше да е ползата от всички пари, които бяхме спечелили? Когато се замислих за това, осъзнах, че съдбата на човек наистина не е в собствените му ръце. През следващите няколко дни леля ми идваше да яде и пие с мен Божието слово и ми разказваше за произхода на човешката природа, тайните на трите етапа на Божието дело и Божието намерение да спаси човечеството. Видях, че Бог е изразил толкова много истини, че Божиите слова имат власт и могъщество, и се уверих, че Всемогъщият Бог е истинският Бог и може да спаси човечеството. Проповядах евангелието и на съпруга си и заедно приехме делото на Всемогъщия Бог от последните дни.

След като приех Божието дело от последните дни, прочетох много откъси от Божиите слова. Един ден прочетох някои от Божиите слова: „Когато хората не знаят какво изобщо е съдбата или не разбират Божието върховенство, те драпат и се препъват в мъглата въз основа на собствената си воля, а това пътуване е твърде трудно, твърде болезнено. Затова, когато хората осъзнаят, че Бог господства над човешката съдба, умните избират да опознаят и да приемат Божието върховенство и да се сбогуват с онези болезнени дни на „опитите да изградят добър живот със собствените си две ръце“, вместо да продължават да се борят срещу съдбата и да преследват така наречените житейски цели по своя си начин. Когато човек няма Бог, когато не може да Го види, когато не може ясно да познава Божието върховенство, всеки ден е безсмислен, безполезен и неописуемо болезнен. Където и да се намира човек, каквато и да е работата му, средствата му за оцеляване и целите, които преследва, му носят само безкрайна покруса и труднопреодолима болка, затова му е непоносимо да поглежда назад към миналото си. Само като приеме върховенството на Създателя, като се покори на устроеното и подреденото от Него и се стреми да постигне истински човешки живот, човек може постепенно да се освободи от цялата покруса и болка и постепенно да се отърве от цялата празнота на човешкия живот“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). От Божиите слова видях, че ако хората не застанат пред Бог, те могат да живеят само под коварството на Сатана, като преследват пари, слава и печалба. Само ако застанем пред Бог, ако се покоряваме на Неговото върховенство и подредби и следваме пътя, по който Бог ни напътства, можем да бъдем закриляни от Бог и да избегнем вредите на Сатана. Като се замисля, аз бях човек, който пострада много от ръцете на Сатана. Преди това не бях разпознала Божието върховенство и подредби и винаги исках да разчитам на себе си, за да се махна от планината и да живея добър живот в голям град, на който другите да завиждат. Но семейният произход на съпруга ми не удовлетворяваше желанията ми, така че исках да разчитам на работа, за да печеля пари и да променя мизерната си съдба, да използвам собствените си ръце, за да създам по-добър живот, и да стана богат човек, на когото другите биха завидели. Работех до скъсване, за да спечеля пари, и въпреки че работата сериозно увреждаше тялото ми, това не спря стремежа ми към богатство. В крайна сметка не само не спечелих много пари, но и се изтощих и разболях, като дори бях изправена пред опасността да се парализирам. Тези болезнени спомени ме накараха истински да почувствам, че хората изобщо не могат да контролират собствената си съдба. Винаги исках да разчитам на себе си, за да променя съдбата си, но в крайна сметка бях измъчвана от коварството на Сатана.

По-късно се запитах: „Защо преди бях готова да страдам и да се трудя за пари, но не желаех да вярвам в Бог и да застана пред Него?“. Със съпруга ми прочетохме заедно един откъс от Божиите слова: „Парите управляват света“ е сатанинска философия. И тя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това процес на покваряване на човека от Сатана? Може би хората не разбират този афоризъм в еднаква степен, но всеки човек го тълкува и разбира в различна степен въз основа на това, което се случва около него, и на личния му опит. Не е ли така? Колкото и да сте преживявали този афоризъм, какъв може да бъде негативният му ефект върху сърцето на човек? Нещо се разкрива чрез нрава на хората в нашия свят, включително на всеки един от вас. Какво е то? Култът към парите. Трудно ли е да го премахнете от човешкото сърце? Много е трудно! Очевидно човекът е много дълбоко покварен от Сатана! Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко, за да получат пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка? Докато преминаваш от отричането на този популярен афоризъм към окончателното му приемане като истина, сърцето ти напълно попада във владението на Сатана и така, без да се усетиш, започваш да живееш според тези думи“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че хората се отдалечават от Бог и истината, защото са повлияни и отровени от различни погрешни възгледи, внушени от Сатана. Сатана използва поговорки като: „Светът се върти около парите“ и „Човекът умира за богатство, както птиците, за храна“, за да примами хората да се стремят към парите, като ги кара да се борят и да живеят цял живот, за да печелят пари. Толкова много бях страдала, като правех това! Вярвах, че само като печеля пари, мога да подобря живота си, да се радвам на висококачествен материален живот, да придобия уважението на другите и да бъда обект на завист. Когато извършвах ръчен труд, всеки ден оставах до два или три часа сутринта само за да изкарам още няколко цента. Когато работех във фабрика за хранителни продукти, не се наспивах достатъчно, но никога не пропусках всяка възможност да работя извънредно за повече пари. Химикалите, които се използват при шлайфането, сериозно вредят на човешкото здраве, но тъй като заплащането беше добро, бях готова да го правя. През всичките тези години единственото, за което мислех, беше как да спечеля повече пари. Дори когато цялата тази силно натоварена работа доведе до здравословни проблеми за мен и съпруга ми, аз все още не желаех да отлагам работата, за да си почина, а постоянно си повтарях: „Ако искам добър живот, трябва да стисна зъби и да издържа“. В крайна сметка благодарение на упоритата ни работа наистина спечелихме малко пари, както и възхищението на съседите си, но и двамата със съпруга ми бяхме изтощили телата си и за съжаление парите, които бяхме спечелили, не стигаха дори за операциите ни. Бях живяла според отровата на Сатана: „Светът се върти около парите“, и едва не се оказах парализирана. Това, за което съжалявах още повече, беше, че когато леля ми донесе Божието евангелие от последните дни, аз го отхвърлих, за да печеля пари. Ако не беше Бог, Който използваше леля ми, за да ми проповява отново евангелието, почти щях да изгубя шанса да следвам Бог, да придобия истината и да бъда спасена. Бях наистина глупава! Едва в този момент разбрах, че Сатана е използвал парите, за да контролира мислите ми и да властва над живота ми, като караше сърцето ми да се отдалечава все повече от Бог. Тактиките на Сатана за подвеждане на хората са наистина достойни за презрение и нечестиви!

Шест месеца по-късно започнах да изпълнявам дълга си в църквата. Отначало дългът ми беше сравнително лек и не оказваше влияние върху това колко пари изкарвах в работата си, но по-късно, когато станах водачка, натоварването ми в църквата се увеличи и се оказа, че не разполагам с достатъчно време. На няколко пъти, докато бях на събрания, шефът ми се обади и аз се притеснявах, че това ще се отрази на работата и доходите ми. В края на краищата тази работа не беше изтощителна и ако я загубех, нямаше да мога да спечеля никакви пари! Но знаех, че опитът да балансирам между работата и дълга си ще забави църковното дело. Чувствах се много раздвоена, затова се помолих на Бог: „Боже, моля Те, напътствай ме да не бъда възпирана от парите и да не губя възможността да изпълнявам дълга си“.

Един ден проповедникът разбра състоянието ми и изяде и изпи заедно с мен от един откъс от Божиите слова: „Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте верни, вие всички ще направите този избор и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При всичката борба между положителното и негативното, черното и бялото, между семейството и Бог, децата и Бог, хармоничността и разрива, богатството и бедността, високия статус и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н — вие със сигурност сте наясно с изборите, които сте направили. Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и дълга вие отново избрахте богатствата, дори без волята да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; и между представата и истината отново избрахте представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас. Просто Ме удивлява, че вашите сърца са неспособни на смекчаване. Кръвта в сърцето, която съм отдавал в продължение на много години, изненадващо не Ми донесе нищо повече от изоставяне и примирение от ваша страна, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли в сърцата ви ще има само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). От разобличаването на Божиите слова видях, че след като сме били покварени от Сатана, когато ни предложат да избираме между парите и истината, ние без колебание избираме парите и се отказваме от възможността да се стремим към истината. Въпреки че бях влязла в Божия дом и чрез напояването с Божиите слова бях разбрала някои истини, когато църковното дело влизаше в противоречие с личните ми финансови интереси, аз се колебаех и смятах, че парите са по-важни от истината. Не следвах ли все още Сатана? Когато осъзнах това, разбрах, че Бог ми даваше шанс да избера отново, за да види дали щях да последвам Сатана и да се стремя към парите, или щях да последвам Бог и да се стремя към истината. Когато погледнех към братята и сестрите около мен, виждах, че те разбират все повече истини, докато се обучаваха в дълга си в църквата, и виждах, че църквата ме развиваше, за да изпълнявам дълга си на водач, с надеждата, че като дам своя принос, мога да придобия и повече истини. Не можех да изгубя шанса си да придобия истината, за да спечеля пари, и не можех да разочаровам Божието добро намерение. Също така винаги се тревожех, че ако се откажех от работата си и спрях да печеля пари, тогава нашите условия на живот щяха да бъдат по-лоши от тези на останалите. Но наистина, въпреки че сега имах къща и някакви допълнителни пари, нищо от това не беше спечелено от мен, а беше осигурено от Бог чрез обстоятелства като събарянето на къщата ни. Наистина разбрах, че това колко богатство може да има човек, не се определя от собствения му избор, а зависи от Божието устройване. Видях, че колкото и да се опитвах, ако разчитах на себе си, нямаше да мога да спечеля повече пари от това, което ми бе отредено. Но все още се тревожех, че ако не успеех да спечеля пари, животът ми щеше да бъде беден и другите нямаше да ме уважават, затова се колебаех между парите и дълга си. Не бях ли в същото състояние, както когато отхвърлих Божието евангелие от последните дни заради парите? Не можех да губя повече от времето си в преследване на пари и удоволствия, тъй като това щеше да ме накара да изгубя възможността да придобия истината и да ме доведе до гибел.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). Божиите слова докоснаха сърцето ми и разбрах, че само идването пред Бог и стремежът към придобиване на истината са истински значими и ценни. Като погледнах назад, леля ми ми беше проповядвала Божието евангелие преди петнадесет години, но аз го отхвърлих, за да печеля пари, и бях пропускала Божието спасение в продължение на петнадесет години! През тези години работех като робот, като вършех тежък труд ден след ден, без да си позволявам нито за миг да спра и да си поема дъх. В резултат на това имах най-различни болести от изтощение. Петнайсет години борба за пари в крайна сметка ме оставиха съвсем празна и видях, че да живееш по този начин е напълно безсмислено. Спомних си за един мой роднина, който изкарваше много пари, всички му завиждаха в селото и стана собственик на бизнес. Но той често се срещаше и пиеше с бизнес партньори, и това в крайна сметка доведе до чернодробно заболяване вследствие на алкохолно отравяне. Лекарят го призовал да не пие повече, но за да печели повече пари, той не се колебаел да вреди на тялото си, като продължил да пие и да общува, и в крайна сметка разви рак на черния дроб и умря млад. Спомних си какво е казал Господ Исус: „Каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). Божиите слова ми казват, че парите, славата и печалбата не могат да купят живот и могат да доведат само до разруха. Ако не изпълнявах дълга си както трябва и продължавах да вървя по пътя на стремежа към пари, тялото ми със сигурност щеше да се срине и не само животът ми щеше да бъде съсипан, но и щях да загубя шанса си за спасение. Въпреки че сега печелех по-малко пари отпреди, можех често да ям и пия Божиите слова и да водя общение с братята и сестрите, което беше Божия благодат! Също така разбрах, че Бог ми е позволил да се обучавам в дълга си в църквата, за да мога да се въоръжа с повече истина, да прозирам средствата, чрез които Сатана вреди на хората, да позная покварения си сатанински нрав и да намеря правилната посока в живота си от Божиите слова. Истината, която човек придобива от Бог, е вечен живот — нещо, което не може да бъде отнето от никого. Тя е несравнима с парите и е най-ценното нещо в живота. Като осъзнах това, аз се помолих на Бог, че съм готова да се откажа от работата си, да вярвам правилно в Бог и да изпълнявам дълга си в бъдеще.

По-късно се отказах от работата си и се посветих изцяло на дълга си. Сега и двамата със съпруга ми сме в добро здраве и симптомите на световъртеж, болки в гърба и дискомфорт, които някога изпитвахме, напълно изчезнаха. Това, което ме прави още по-щастлива, е че като се обучавам в дълга си, съм придобила известно разбиране за своя покварен нрав. Толкова съм благодарна на Бог, че ме спаси от робството на парите, славата и печалбата, и за това, че ме доведе пред Себе Си и ми даде повече възможности да придобия истината.