От Чън Сяо, Китай

През март 2023 г. отговарях за евангелското дело в една църква. Резултатите от работата в тази църква бяха доста слаби. Известно време се трудех упорито, но пак нямаше подобрение и се чувствах много угрижена. Един ден чух, че водачите щели да дойдат на едно събиране, за да проучат работата, и това ме направи много неспокойна, като си помислих: „Миналия път, когато водачите дойдоха, общуваха с нас по въпроса за развиването на хора, а аз все още не съм намерила подходящ кандидат. Когато водачите видят, че съм практикувала толкова дълго, а още не вършах работата както трябва, няма ли да си помислят, че ми липсва работоспособност? Случи ли се това, съвсем ще изгубят доброто си впечатление от мен!“. Същата нощ, когато се опитвах да заспя, щом се сетех, че водачите ще идват да проучват работата, не можех да успокоя сърцето си и бях много разтревожена.

На следващия ден, когато водачите дойдоха да проучат работата, се страхувах, че ще видят слабите резултати и ще си помислят, че не съм способна на истинска работа, затова, преди още да успеят да зададат някакви въпроси, бързо обясних как съм преназначила евангелските работници и как съм проследила евангелското дело. Започнаха да задават въпроси на сестра Сяо Лин, с която си сътрудничехме, и всеки път щом чуех, че Сяо Лин пропуска някои точки, бързо се намесвах, за да допълня това, което беше пропуснала — исках да покажа на водачите, че имам някаква работоспособност и мога да върша истинска работа. След този разговор водачите не казаха нищо и аз въздъхнах с облекчение. Малко по-късно водачите ни попитаха какви отклонения и трудности сме имали напоследък при проповядването на евангелието. Помислих си: „Напоследък работата, за която отговарям, не е давала резултати, така че може би е добре да им кажа как стоят нещата, за да помогнат да се открие причината?“. Но после си помислих: „Ако повдигна тези въпроси и те открият още слабости в дълга ми, няма ли да е още по-очевидно, че ми липсва работоспособност? Ако кажа това, няма ли просто да се изложа?“. С тази мисъл преглътнах думите, които ми бяха на езика. Следобед водачите ме поправиха и скастриха, като казаха: „Казваш, че си свършила тази и онази задача, сякаш нямаш никакви проблеми или недостатъци, а работата все още не дава резултати. Трябва да се замислиш върху причините за това“. След като водачите си тръгнаха, се почувствах крайно неспокойна и много виновна, че не разкрих истинското състояние на работата. Помислих си за тези Божии слова: „Много хора биха предпочели да бъдат осъдени да отидат в ада, отколкото да говорят и постъпват честно. Нищо чудно, че имам подготвено друго отношение за онези, които са нечестни“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). Ясно беше, че срещах трудности в дълга си, но когато водачите дойдоха на сбирката, се уплаших да не покажа, че ми липсва работоспособност, и да не се изложа, затова замълчах. Така трудностите не бяха разрешени и това повлия на работата. Усетих, че тази природа е доста сериозна. Мамех и хората, и Бог. Сърцето ми гореше от неудобство.

След това прочетох тези Божии слова: „По своята същност антихристите са нечестиви. Те не притежават честно сърце, сърце на любов към истината или на любов към положителните неща. Те често живеят в мрачни ъгли — не действат с честно отношение, не са откровени в думите си и са нечестиви и измамни спрямо другите хора и Бог. Искат да мамят другите, да мамят и Бог. Те няма да приемат надзора на другите, а още по-малко Божията внимателна проверка. Когато са сред други хора, те никога не искат никой да знае какво мислят и планират дълбоко в себе си, какъв тип хора са, какво отношение таят към истината и т.н. Те не искат другите да знаят нищо от това, а също така искат да измамят Бог, да Го държат в неведение. Ето защо, когато антихристът няма статус, когато няма възможности да манипулира ситуацията сред дадена група хора, тогава никой всъщност не може да разбере какво се крие зад думите и действията му. Хората ще се чудят: „За какво мисли всеки ден? Има ли някакви намерения зад изпълнението на дълга му? Разкрива ли поквара? Изпитва ли някаква ревност или омраза към другите? Има ли някакви предразсъдъци към други хора? Какви са възгледите му за това, което казват другите? Какво си мисли, когато се сблъсква с определени неща?“. Антихристите никога не позволяват на другите да разберат какво наистина става с тях. Дори и да изразят с няколко думи мнението си за нещо, те ще бъдат неясни и двусмислени. Ще говорят със заобикалки, така че другите да не могат да разберат какво искат да предадат, да не знаят какво искат да кажат или какво искат да изразят, ще оставят всички да се почесват в почуда. След като подобен човек придобие статус, той става още по-прикрит в поведението си пред други хора. Той иска да защити амбициите си, репутацията си, имиджа и името си, статуса и достойнството си, и т.н. Затова не иска да бъде откровен за това как върши нещата или за мотивите си за вършене на нещата. Дори когато допусне грешка, разкрие покварен нрав или когато мотивите и намеренията зад действията му са погрешни, той не иска да прояви откровеност и да позволи на другите да разберат за това, и често създава впечатление за невинност и съвършенство, за да заблуди братята и сестрите. А по отношение на Горното и на Бог казва само хубаво звучащи неща и често използва измамни тактики и лъжи, за да поддържа отношенията си с Горното. Когато докладва за работата си на Горното и разговаря с Него, никога не казва нищо неприятно, така че никой да не може да открие някоя от слабите му страни. Никога няма да спомене какво е направил там долу, няма да спомене за нито един от проблемите, които са възникнали в църквата, за проблемите или недостатъците в работата си или за нещата, които не може да разбере или да прозре. Никога не пита и не търси от Горното по отношение на тези неща, а вместо това просто показва образ и привидност за компетентност в работата си, за способност да поеме изцяло работата. Не докладва на Горното за нито един от проблемите, които съществуват в църквата, и независимо колко хаотични може да са нещата в църквата, какъв е мащабът на недостатъците, които са се появили в работата му, или какво точно е правил там долу, той многократно прикрива всичко това, като се старае никога да не позволи на Горното да разбере или да чуе каквито и да било новини за тези неща, като дори стига дотам, че прехвърля хора, които са свързани с тези въпроси или знаят истината за тях, на далечни места в опит да скрие това, което става наистина. Какви са тези практики? Какво е това поведение? Такова проявление ли трябва да има човек, който се стреми към истината? Много ясно, че не. Това е поведението на демон. Антихристите ще направят всичко възможно, за да скрият, да потулят всичко, което може да повлияе на техния статус или репутация, като пазят тези неща в тайна от другите хора и от Бог. Това е мамене на тези над и под тях“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Единадесета точка). От Божиите слова разбрах, че антихристите по природа са нечестиви и измамни. За да защитят достойнството и статуса си, винаги щом се сблъскат с някакви проблеми или трудности в дълга си — независимо колко загуби причиняват на този дълг, те мамят другите, за да скрият тези неща, и се преструват, че са вещи в работата си. Това поведение е демоничен опит да измамят и по-висшестоящите, и подчинените си. Като се самоанализирах, ясно осъзнах, че ефективността на работата, за която отговарях, не даваше резултати и че изпитвах трудности в това да развивам хора. Когато водачите дойдоха на събирането, трябваше да спомена това и да ги оставя да помогнат в решаването на проблема. Но се тревожех, че ще си помислят, че ми липсва работоспособност и че ще загубя добрия си имидж в очите им. Без дори да изчакам да проучат работата, побързах да спомена как съм полагала усилия да проследя работата, като исках да им покажа, че имам работоспособност и че мога да решавам реални проблеми; направих го да изглежда така, сякаш слабите резултати не бяха моя отговорност. Когато водачите дойдоха да проучат как върви евангелската работа, много добре знаех, че трябва да спомена трудностите и да потърся решения възможно най-скоро, но се страхувах да разоблича своите отклонения и пропуски в дълга ми, както и да не загубя достойнството и статуса си, затова си замълчах. Работоспособността ми беше слаба и имаше редица проблеми в дълга ми, а църковното дело вече беше претърпяло загуби, но за да запазя достойнството и статуса си, се опитвах да създам у другите впечатление, че съм в веща в работата си. Колкото и злини да извършват антихристите, те ще правят всичко възможно да прикриват и мамят, за да опазят реномето и статуса си, без да зачитат интересите на Божия дом. Аз лъжех и мамех, за да скрия истината, че не можех да върша истинска работа — и каква беше разликата между мен и един антихрист? Тази мисъл ме изпълни с голямо съжаление, затова бързо написах писмо до водачите за доскорошното си състояние и слабите резултати в дълга ми. След като разбраха — въпреки че ме скастриха за измамата ми — те също така ме напътстваха да се самоанализирам и ми помогнаха да открия причините за тази липса на ефективност в работата ми. Разбраха, че само изричах лозунги в работата си, че не съм общувала за решения относно реалните трудности на братята и сестрите и че не съм успяла да предоставя практически път напред. След като разпознах проблемите си, сърцето ми доста се разведри.

След това съзнателно се упражнявах да бъда честен човек, но понякога пак се усещах обвързана от покварения ми нрав. Веднъж, когато водачите дойдоха на събиране, си спомних за един евангелски работник, който имаше доста добри заложби, но той работеше според своите собствени разбирания и не обръщаше внимание на навлизането в принципи. Няколко пъти бях общувала с него, но нямаше подобрение, затова си помислих, че трябва да повдигна този проблем пред водачите и да потърся начин да го разреша. Но после си помислих: „Ако водачите открият недостатъците ми, няма ли да кажат, че ми липсва работоспособност? Това би било унизително! Може би е по-добре да замълча“. Но тогава си припомних урока, който бях научила от последния си провал, и се сетих за един откъс от Божиите слова: „Ако сте водачи или работници, страхувате ли се от това, че Божият дом отправя запитвания за вашата работа и я надзирава? Страхувате ли се, че Божият дом ще открие пропуски и грешки в работата ви и ще ви кастри? Страхувате ли се, че след като Горното се запознае с истинските ви заложби и духовен ръст, ще ви види в друга светлина и няма да ви вземе предвид за повишение? Ако имаш тези страхове, това доказва, че мотивацията ти не е в името на църковната работа, че работиш в името на репутацията и статуса, което доказва, че притежаваш нрава на антихрист. Ако имаш нрава на антихрист, има опасност да вървиш по пътя на антихриста и да вършиш всички злини, които той върши“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). Докато размишлявах върху Божиите слова, осъзнах, че съм придавала твърде голямо значение на достойнството и статуса си, и това ме беше подтикнало да действам измамно и да върша неща, които вредят на интересите на Божия дом. По този начин вървях по пътя на антихриста. След това споделих открито за проблемите, за които исках да потърся помощ. Водачите откриха, че не общувах върху истината, за да разрешавам проблемите, а вместо това използвах положението си, за да поучавам другите. Това ги ограничаваше и ги оставяше без път в дълга им. Когато водачите посочиха тези проблеми, лицето ми пламна от срам и си помислих: „Какво ли ще си помислят сега за мен? Няма ли да решат, че нямам човешка природа? Толкова е унизително!“. Започнах да съжалявам, че бях казала истината. Но после си помислих: „Нали целта на това да се изказваме е да разпознаем причините и да решим проблемите? Ако съм възпирана от гордостта си и не желая да приема тези неща, как тогава ще се разрешат проблемите?“. Затова се помолих на Бог да ми помогне да се разбунтувам срещу себе си, да приема и да се покоря. Също така си припомних, че бях проявила такова поведение не само спрямо този евангелски работник, а и спрямо други. Когато виждах, че ефективността в дълга им е слаба, не размишлявах над това кои мои задачи не съм изпълнила добре, нито проучвах трудностите им, а вместо това чувствах, че моето достойнство и статус са пострадали, и ги укорявах. Това не само че не им помагаше, а напротив — възпираше ги. По-късно бързо се извиних на братята и сестрите и общувах с отворено сърце за състоянието си. Състоянието на евангелските работници мъничко се подобри, те успяха да разпознаят своите недостатъци и станаха склонни да се стремят към напредък. По-нататък, когато проследявах работата, вече обръщах повече внимание на това да общувам върху принципи и да предоставям повече добри пътища на практикуване. Тогава, макар че беше малко срамно да практикувам да бъда честен човек и да се откривам пред водачите, това ми позволи да разпозная проблемите си и да направя навременни промени, а това беше от полза за навлизането ми в живота и за дълга ми.

След това също си помислих: „Ясно знам, че Бог изисква да практикуваме да бъдем честни хора, но защо постоянно се страхувам, че ще ме гледат отвисоко, и не желая да практикувам честност?“. Помолих се на Бог за напътствие и си припомних Божието общение, в което се разнищва една поговорка, дълбоко вкоренена в нас от семейството: „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“. Затова я потърсих, за да я прочета. Всемогъщият Бог казва: „Когато по-възрастните в семейството често ти казват, че „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“, това е, за да те накарат да придадеш значение на това да имаш добра репутация, да живееш достойно и да не правиш неща, които те опозоряват. И така, дали тази поговорка насочва хората по положителен или негативен начин? Може ли тя да те отведе към истината? Може ли тя да те доведе до разбиране на истината? (Не, не може.) Можете да кажете с пълна увереност: „Не, не може!“. Помислете за това, че Бог казва, че хората трябва да се държат като честни хора. Когато си прегрешил, когато си направил нещо лошо или нещо, с което се бунтуваш срещу Бог и което противоречи на истината, трябва да признаеш грешката си, да постигнеш разбиране за себе си и да продължиш да се самоанализираш, за да постигнеш истинско покаяние, и след това да действаш в съответствие с Божиите слова. Така че, ако хората трябва да се държат като честни хора, това противоречи ли на поговорката „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“? (Да.) В какво се изразява противоречието? Поговорката „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“ има за цел да накара хората да отдават значение на това да изживяват своята светла и цветна страна и да правят повече неща, които ги карат да изглеждат добре — вместо да правят неща, които са лоши или непочтени, или да излагат на показ своята грозна страна — и да им попречи да живеят без гордост и достойнство. Заради репутацията си, заради гордостта и честта си човек не може да отхвърли като безстойностно всичко свое, камо ли да разказва на другите за тъмните си страни и срамните си аспекти, защото трябва да живее с гордост и достойнство. За да има достойнство, човек се нуждае от добра репутация, а за да има добра репутация, трябва да се преструва и да се прикрива. Не противоречи ли това на изискването да се държиш като честен човек? (Така е.) Когато се държиш като честен човек, това, което правиш, е в пълен разрез с поговорката „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“. Ако искаш да се държиш като честен човек, не отдавай значение на гордостта — гордостта на човека не струва пукната пара. Изправен пред истината, човек трябва да се разобличи, а не да се преструва или да си създава фалшив образ. Той трябва да разкрие пред Бог истинските си мисли, грешките, които е допуснал, аспектите, които нарушават истините принципи, и т.н., а също така да постави тези неща открито пред братята и сестрите си. Не става въпрос да живееш в името на репутацията, а по-скоро да живееш заради това да се държиш като честен човек, да живееш заради стремежа си към истината, да живееш заради това да бъдеш истинско сътворено същество и заради това да удовлетвориш Бог и да бъдеш спасен. Но когато не разбираш тази истина и Божиите намерения, нещата, които са обусловени в теб от семейството ти, започват да вземат връх. Така че, когато направиш нещо нередно, ти го прикриваш и се преструваш, като си мислиш: „Не мога да кажа нищо за това и няма да позволя на никой друг, който знае за него, да каже нещо. Ако някой от вас каже нещо, няма да го оставя да се отърве леко. Моята репутация е на първо място. Животът не струва нищо без репутацията, защото тя е по-важна от всичко друго. Ако човек загуби репутацията си, губи цялото си достойнство. Така че не можете да говорите за това както е в действителност, а трябва да се преструвате, трябва да прикривате нещата, иначе ще загубите репутацията и достойнството си и животът ви ще бъде безполезен. Ако никой не те уважава, тогава ти си просто един безполезен, евтин боклук“. Възможно ли е да се държиш като честен човек, като практикуваш по този начин? Възможно ли е да бъдеш напълно открит и да се самоанализираш? (Не, не е възможно.) Очевидно е, че като постъпваш по този начин, ти се придържаш към поговорката „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“, която е обусловена в теб от семейството ти. Ако обаче се избавиш от тази поговорка, за да се стремиш към истината и да практикуваш истината, тя ще престане да ти влияе, ще престане да бъде твой девиз или твой принцип на действие, а вместо това ще правиш точно обратното на поговорката: „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“. Няма да живееш заради репутацията си, нито заради достойнството си, а по-скоро ще живееш в името на това да се стремиш към истината, да се държиш като честен човек, да се стремиш да удовлетвориш Бог и да живееш като истинско сътворено същество. Ако се придържаш към този принцип, ще си се избавил от обуславящите въздействия, които семейството ти оказва върху теб“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (12)). От Божиите слова открих причината, поради която винаги съм била възпирана от загриженост за достойнството си и не съм можела да бъда честен човек. Всичко това беше резултат от моето повлияване от сатанинската отрова на „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“ още от детството. Бях започнала да поставям достойнството и статуса си над всичко друго, като вярвах, че да имам достойнство и статус пред другите е това, което носи славен живот с достолепие и почтеност. Ако разобличавах недостатъците си, се чувствах обезценена и презряна от хората, което ме караше да се чувствам сякаш губех самия си живот, и това беше изключително болезнено. Но в действителност, ако говорех открито за проблемите си в дълга си и търсех напътствия, щях да мога да разпознавам недостатъците си и да намеря начини да ги разреша, така че да изпълнявам дълга си добре. Но щом се появяваха проблеми в дълга ми, не се стремях да ги разрешавам, а по-скоро действах измамно, за да запазя достойнството и статуса си. Дори когато действията ми вредяха на делото, аз прикривах тези проблеми в дълга си, а в същото време постоянно говорех за това каква работа съм свършила, като създавах у водачите впечатление, че нямам никакви затруднения в дълга си, което пречеше проблемите да бъдат разрешени навреме. Лъжех, за да запазя достойнството си, опитвах се да измамя както водачите, така и Бог, дори с цената на това да навредя на интересите на църквата. Къде тук бяха моето достойнство и моята почтеност? Живеех по подобие на демон. Достолепието и почтеността не се състоят в това да се представяш добре външно или да си пазиш достойнството. Само когато човек е способен да практикува това да бъде честен, има смелостта да признае всички недостатъци или грешки и приема и практикува истината, като на първо място поставя интересите на Божия дом, тогава той може да се смята за човек с истинска почтеност и достойнство. Животът според сатанинските отрови само прави хората все по-нечестиви и по-измамни и ги води до все повече злодеяния, докато накрая Бог не ги ненавиди и отстрани.

Тогава се сетих за този откъс от Божиите слова: „И какво стои в основата на преследването на личния интерес? Убеждението на хората, че собствените им интереси са по-важни от всичко останало. Те се впускат в измами, за да се облагодетелстват, и така се разкрива измамният им нрав. Как трябва да се реши този проблем? Най-напред трябва да прозрете и да знаете какво са интересите, какво точно носят на хората и какви са последствията от стремежа към тях. Ако не можете да разберете това, никак няма да е лесно да се отречете от тях. Когато хората не разбират истината, за тях няма нищо по-трудно от това да се отрекат от собствените си интереси. Това е така, защото техните житейски философии са: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“. Очевидно хората живеят за собствените си интереси. Те мислят, че без свои собствени интереси — в случай че ги загубят — няма да успеят да оцелеят. Сякаш оцеляването им е неотделимо от личните им интереси. Затова повечето хора не виждат нищо друго, освен собствените си интереси. Те поставят личните си интереси по-високо от всичко останало, живеят за тях и да ги накараш да се откажат от тях е все едно да поискаш да се откажат от собствения си живот. В такъв случай какво трябва да се направи при тези обстоятелства? Хората трябва да приемат истината. Едва когато я разберат, могат да прозрат същността на собствените си интереси. Едва тогава могат да започнат да се отказват от тях и да им се опълчват, и да са в състояние да понесат болката на отказа от това, което толкова много обичат. И когато можеш да направиш това и да се отречеш от собствените си интереси, ще се чувстваш по-спокоен и по-умиротворен в сърцето си и така ще си победил плътта. Ако се вкопчваш в интересите си и отказваш да ги загърбиш и ако изобщо не приемаш истината, в сърцето си може да си кажеш: „Какво лошо има в това да се опитвам да се облагодетелствам и да откажа да понасям загуби? Бог не ме е наказал, а какво могат да ми сторят хората?“. Никой нищо не може да ти направи, но с тази вяра в Бог накрая няма да успееш да придобиеш истината и живота. Това ще е огромна загуба за теб — няма да успееш да постигнеш спасение. Има ли нещо, за което си струва да съжаляваш повече? В крайна сметка това е резултатът от преследването на лични интереси. Ако хората се стремят само към слава, печалба и статус — ако преследват само личните си интереси — те никога няма да придобият истината и живота и в крайна сметка те самите ще понесат загуба“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). Божиите слова ми напомниха, че само като се откажа от интересите си и практикувам да бъда честен човек, мога да придобия истината и да получа Божието спасение. Придобиването на добро име и статус може временно да задоволи суетата, но не може да доведе до спасение. Спомних си как в онези два случая изрекох истината. Макар че тогава се почувствах малко засрамена, чрез напътствията и помощта на водачите разпознах, че съм тръгнала по грешен път — работех заради достойнството и положението си, видях отклоненията в дълга си и намерих принципи и пътища, по които да разреша тези проблеми. В сравнение с това, какво значение имаше малко загубено достойнство? Водачите бяха наясно с моята незадоволителна работоспособност и аз трябваше смело да се изправя пред това и да го приема по правилния начин, като честно изразявам проблемите и трудностите си и търся истината, за да намеря решения. Само ако изпълнявах дълга си по този начин, щях да мога да постигна напредък. И обратното, ако се опитвах да се защитя чрез измама, не само нямаше да успея да разбера собствените си проблеми, но това щеше да се отрази и на ефективността на дълга ми и щях да оставя след себе си прегрешения. Нямаше ли да е глупаво от моя страна? Като осъзнах това, реших да се упражнявам да бъда честен човек и да вървя по пътя на спасението.

След това продължих да търся и осъзнах, че винаги съм се страхувала водачите да надзирават и да проверяват работата ми, главно защото не разбирах значението на водаческия надзор на работата. Бях дълбоко покварена от Сатана и във всеки момент можех да действам въз основа на покварения си нрав при изпълнение на дълга си. Ето защо имах нужда водачите и работниците често да надзирават и да се проучват работата, за да могат — когато се открият проблеми — да общуват навреме и да помогнат с коригирането им. Това щеше да ми помогне и да избегна извършването на злини, които биха нарушили и смутили църковното дело. Това беше предпазна мярка за мен! Освен това придавах голямо значение на достойнството и статуса си, често търсех незабавни резултати и нарушавах принципите в дълга си, докато си мислех, че имам силно чувство за бреме за дълга си. Дори когато резултатите от работата бяха слаби, не успявах да се самоанализирам и да опозная себе си и да установя причините за случилото се. След като водачите направиха проверка, макар че ме разобличиха и скастриха, чрез техните напътствия и общение успях да разпозная проблемите си и осъзнах, че приемането на водаческия надзор от съществено значение. След това съзнателно практикувах да бъда честен човек и независимо дали общувах с водачите или с братята и сестрите, се стараех да говоря честно. Понякога, когато имах проблеми в дълга си и не знаех как да ги разреша, макар да исках да се открия, все още се страхувах, че ще ме гледат отвисоко, затова бързо се разбунтувах срещу себе си и чрез откриване и търсене на общение несъзнателно намирах начин да разрешавам наличните проблеми. Успях да осъзная, че да бъда честен човек е много полезно за дълга ми и за навлизането ми в живота. Чрез това преживяване успях да разбера значението на това да бъда честен човек и придобих известно познание за измамния си нрав. Мога да припиша тези придобивки на напътствието на Божиите слова. Благодаря на Бог!