От Фани, Китай

През февруари 2021 г. с Уан Хуа бяхме избрани за църковни водачи. Тъй като Уан Хуа имаше предишен опит като водач, а също и в това да проповядва евангелието, тя отговаряше предимно за евангелската работа, докато аз се занимавах с други задачи. Когато срещах проблеми или трудности в работата си, търсех нея, а тя винаги беше готова да ми предостави общение и да ми помага. Разбирахме се доста хармонично. След известно време забелязах, че Уан Хуа беше доста своенравна, особено по въпросите за подбор и използване на хора. Винаги разчиташе на собствената си гледна точка, без да търси истините принципи, и не показваше никакво желание да обмисля предложенията на другите. Един ден евангелският дякон докладва, че водачът на екипа, Ли Джъ, системно е бил нехаен в дълга си, не е показвал чувство за бреме и въпреки многократните общения, не е поправил поведението си. Дори не беше изпълнявал дълга си една седмица, като изцяло го беше пренебрегнал заради лични въпроси. След като чух това, усетих, че се ядосвам, и почувствах, че Ли Джъ не е годен да продължи да бъде водач на екип и че според принципите трябва да бъде сменен. Споделих гледната си точка с Уан Хуа, но за моя изненада тя не само отказа да слуша, но и строго ме разкритикува, като каза, че мисленето ми е незряло и съм твърде взискателен към другите. Дори каза, че когато Ли Джъ е бил в добро състояние, е можел да придобива хора с проповядване на евангелието, и че се нуждае от повече общение и помощ. Казах: „За да си водач на екип, трябва да имаш чувство за бреме и отговорност. Въз основа на постоянното поведение на Ли Джъ в дълга му, той изобщо не е подходящ за позицията водач на екип. Въпреки това ти настояваш да остане на тази позиция. Това е против принципите!“. Но Уан Хуа не искаше да ме послуша и каза: „Ако освободим Ли Джъ и не намерим подходящ заместник веднага, резултатите от работата може да пострадат и няма да можем да дадем задоволително обяснение на водачите, ако ни попитат за това. Да има някой на позицията е по-добре, отколкото да няма никого“. След като я чух да казва това, видях, че е съсредоточена единствено върху собствената си репутация и статус и че изобщо не проявява внимание към църковното дело. Затова исках да разоблича природата на нейното поведение и последиците от него. Но като видях ядосаното ѝ изражение, се притесних, с мисълта: „Обикновено тя губи търпение дори когато накратко споменавам проблеми с работата ѝ. Ако говоря твърде открито и директно, вероятно ще я ядосам и тя ще ми се нацупи. Ако това обтегне отношенията ни, как ще си сътрудничим в бъдеще? Ами ако срещна трудности в работата и тя вече не ми помага? Може би е по-добре да не го споменавам. Тя изпълнява дълга си от толкова много години и разбира принципите за кадрови промени по-добре от мен. Вероятно си има собствени планове. Най-добре да не се занимавам твърде много с това“. Така че просто ѝ напомних да обмисли плюсовете и минусите, когато става въпрос за използването на хора, и повече не повдигнах този въпрос.

Не след дълго Уан Хуа ми каза, че сестра Шусин е остроумна и добра в общуването с хора и че планира да я развива, за да проповядва евангелието. Когато чух това, си помислих: „Познавам Шусин. Тя винаги е била безотговорна в дълга си, егоистична и измамна. Когато преди време я развиваха да пои новодошлите, тя го намираше за неприятно и се страхуваше да поеме отговорност, ако новодошлите си тръгнат. След малко повече от двадесет дни поене, тя спря да ходи и дори лъжливо твърдеше, че нейният съпруг ѝ пречи да изпълнява дълга си“. Така че споделих с Уан Хуа това, което знаех, и ѝ напомних, че човек като Шусин не е подходящ за развиване. Уан Хуа изобщо не послуша съвета ми. Тя каза, че не е възможно да прецениш изцяло истинската природа на човек от една среща и че вместо това трябва да гледаме на хората с оглед на тяхното развитие. Почувствах, че това е неуместно, и исках да я спра. Но тогава си помислих: „Тя вече е казала на всички за развиването на Шусин, така че ако не се съглася, със сигурност ще я изложа. Няма ли да си помисли, че съм арогантен и че се натрапвам? Ами ако това обтегне отношенията ни? Това би затруднило разбирателството ни в бъдеще“. При мисълта за това изгубих увереността да настоявам повече и просто се успокоих и си помислих: „Поне съм отправил всички необходими предупреждения. Ако в бъдеще възникнат някакви проблеми, това няма да е моя отговорност“.

По-късно научих, че Ли Джъ е останал безразличен към дълга си и че това е засегнало състоянието на братята и сестрите, което е довело до сериозен спад в ефективността на работата. Освен това Шусин не показваше чувство за бреме в проповядването на евангелието и изоставяше дълга си, когато се заемеше с нещо у дома, и дългът ѝ даваше малко резултати. Водачите изпратиха писмо, в което се разглеждаха отклоненията и проблемите в нашата евангелска работа, предоставиха ни общение и ни скастриха. Но Уан Хуа изобщо не показа самообвинение. Вместо това тя спореше и се опитваше да се оправдае, като казваше, че братята и сестрите нямат чувство за бреме в дълга си. Наистина исках да разоблича и анализирам проблемите ѝ, но също така се страхувах, че тя ще каже, че не познавам себе си и просто я кастря, затова накратко ѝ напомних да се самоанализира и да се покае пред Бог. По-късно видях, че Уан Хуа не познава себе си. Братята и сестрите бяха съобщили, че тя се съсредоточава само върху това да критикува работата им и да ги мъмри по време на събиранията, че не решава реални проблеми и че всички се чувстват ограничени от нея. Осъзнах, че Уан Хуа вероятно е лъжеводач, затова исках да докладвам това на висшестоящите водачи. Но тогава си помислих: „Ако разбере, че съм докладвал проблемите ѝ, няма ли да ми се разсърди? В края на краищата тя ми е помагала в дълга ми…“. Продължавах да го обмислям, но в крайна сметка все пак нямах смелостта да напиша нищо за нея. По-късно висшестоящите водачи дойдоха да проверят работата. Те откриха, че Уан Хуа е арогантна и самоправедна, че действа без никакви принципи, не приема предложенията на другите и говори само за слова и доктрини, без да върши никаква истинска работа, така че беше определена като лъжеводач и беше освободена. Освен това аз също бях освободен, защото бях действал като човекоугодник и не бях успял да отстоявам църковното дело. Скоро след това Ли Джъ и Шусин също бяха освободени. След като се отнесоха към мен по този начин, се почувствах уплашен и разбрах, че съм извършил зло. Особено когато се замислих за въпросите на водачите към мен: „Когато видя, че Уан Хуа действа против принципите и не можа да я спреш, защо не я докладва? Защо продължи да се опитваш да защитиш връзката си с нея? Бил си толкова безотговорен в дълга си!“. Почувствах наистина остра болка в сърцето си. За да поддържам връзката си с Уан Хуа, не проявих внимание към църковното дело. Виждах, че тя прекъсва и смущава църковното дело, но не я спрях. Оправдавах злите действия на този лъжеводач и действах като неин съучастник! В месеците след освобождаването ми се чувствах много унил, живеех в състояние на пълно отчаяние, като се самоосъждах и бях негативен към себе си.

Като ме видяха в лошо състояние, братята и сестрите споделиха Божиите слова с мен, за да ми помогнат. Имаше един откъс, който ми направи дълбоко впечатление. Бог казва: „В процеса на израстване в живота и в хода на човешкото спасение хората понякога могат да тръгнат по грешния път, да се отклонят или да имат периоди, в които показват състояние и поведение на незрялост в живота. Могат да имат моменти на слабост и негативност, моменти, в които казват грешните неща, препъват се или преживяват неуспех. Всичко това е нормално в очите на Бог. Той не се настройва против тях. Някои хора смятат, че покварата им е твърде дълбока и никога няма да удовлетворят Бог, затова изпитват печал и презрение към самите себе си. Но точно такива хора с разкайващи се сърца спасява Бог. От друга страна онези, които смятат, че не се нуждаят от Божието спасение, които се мислят за добри хора, на които всичко им е наред, обикновено не са сред спасените от Бог. Какво искам да ви предам тук? Който разбира, нека да каже. (Ние трябва да боравим правилно с разкриването си на поквара и да се съсредоточим върху практикуването на истината, а след това ще получим Божието спасение. Ако непрекъснато разбираме погрешно Бог, лесно ще се примирим с безнадеждността.) Трябва да имаш вяра и да си кажеш: „Въпреки че сега съм слаб, въпреки че съм залитал и съм се провалял, ще израсна и някой ден ще разбера истината, ще удовлетворя Бог и ще постигна спасение“. Трябва да имаш тази решимост. Независимо с какви несгоди, трудности, провали или спънки се сблъскаш, не бива да си негативен. Трябва да знаеш какъв тип хора спасява Бог. Освен това, ако смяташ, че все още не си пригоден да бъдеш спасен от Бог или има случаи, в които изпадаш в състояние, което Бог ненавижда или не харесва, или имаш моменти на недостойно поведение и Бог не те приема или те отритва, това няма значение. Сега вече знаеш и не е твърде късно. Стига да се покайваш, Бог ще ти даде шанс“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Във вярата в Бог най-важното е да се практикуват и да се преживяват Неговите слова). Докато обмислях Божиите слова, почувствах Неговата любов и видях, че Божието намерение за спасението на хората никога не се е променяло. Бог не спря да ме спасява само защото бях човекоугодник и бях навредил на църковното дело. Вместо това Той се надяваше, че този провал ще ме накара да размишлявам над собствените си проблеми и да ги позная, да си взема поука, да се покая и да се променя. Трябваше да се съвзема, да размишлявам над причините за провала си и искрено да се покая. Затова се помолих на Бог: „О, Боже! Знам, че съм бил небрежен в дълга си и се срамувам да се изправя пред Теб. Но не искам да оставам в това унило състояние. Просветли ме и ме напътствай да позная собствените си проблеми“.

Един ден прочетох тези Божии слова: „Способни ли сте да преодолеете възпирането на покварения си нрав и да застанете на страната на истината, когато трябва да я практикувате и да защитавате интересите на Божия дом? Например, работиш с някого, за да извършите прочистване на църквата, но той все споделя с братята и сестрите, че Бог спасява възможно най-много хора и че трябва да се отнасяме към хората с любов и да им даваме възможност да се покаят. Осъзнаваш, че нещо не е наред в общението му, и макар думите, които изрича, да изглеждат съвсем правилни, при задълбочен анализ откриваш, че таи намерения и цели, не желае да обиди никого и не иска да свърши работата си по правилата. Като говори така, ще смути непроницателните хора с нисък духовен ръст и те ще проявяват любов безразсъдно и безпринципно, няма да се стараят да прозират останалите и няма да разобличават антихристите, злите хора и неверниците, нито ще съобщават за тях. Това е пречка за работата по прочистване на църквата. Ако антихристите, злите хора и неверниците не могат да бъдат прочистени навреме, това ще се отрази на нормалното ядене и пиене на Божиите слова от Неговите избраници и на нормалното изпълняване на дълга им, и изключително много ще прекъсва и смущава делото на църквата, а в същото време ще навреди и на интересите на Божия дом. Как трябва да практикуваш в такъв момент? Когато забележиш проблема, трябва да се изправиш и да разобличиш този човек. Трябва да го спреш и да защитиш делото на църквата. Може да си помислиш: „Работим заедно. Няма ли да се скараме, ако директно го разоблича, а той не го приеме? Не, не мога просто да говоря открито, трябва да съм малко по-тактичен“. Затова му напомняш и го увещаваш. След като чуе думите ти, той не ги приема и изрежда куп причини, за да те опровергае. Ако не приеме казаното от теб, делото на Божия дом ще претърпи загуби. Какво трябва да направиш? Молиш се на Бог с думите: „Боже, моля Те, подреди и ръководи тази ситуация. Дисциплинирай го. Нищо не мога да направя“. Смяташ, че не можеш да го спреш, и затова го оставяш да продължава безконтролно. Това отговорно поведение ли е? Практикуваш ли истината? Ако не можеш да го спреш, защо не съобщиш за това на водачите и работниците? Защо не повдигнеш въпроса на събиране и не оставиш всички да разговарят за него и да го обсъдят? Наистина ли няма да се обвиняваш по-късно, ако не го направиш? Що за сърце имаш, ако си кажеш: „Не мога да се справя с това, затова просто ще го пренебрегна. Съвестта ми е чиста“? Дали това е истински боголюбиво сърце, или е сърце, което вреди на останалите? Сърцето ти е толкова порочно, защото когато те сполети нещо, се страхуваш да не обидиш хората и не се придържаш към принципите. Всъщност много добре знаеш, че като постъпва така, този човек преследва свои собствени цели, и че не издържаш да го слушаш по този въпрос. Ти обаче не си способен да се придържаш към принципите и да му попречиш да подвежда останалите, а това в крайна сметка вреди на интересите на Божия дом. Ще се обвиняваш ли по-късно? (Да.) Дали това, че се обвиняваш, ще ти помогне да възстановиш загубите? Те са необратими. След това отново се замисляш: „Както и да е, изпълних отговорността си и Бог го знае. Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце“. Що за думи са това? Това са измамни, дяволски думи, които заблуждават както човека, така и Бог. Не си изпълнил отговорностите си и продължаваш да си търсиш причини и оправдания, за да се отървеш от тях. Това е измамно и безкомпромисно. Искрен ли е към Бог такъв човек? Има ли чувство за справедливост? (Не.) Това е човек, подобен на Сатана, който изобщо не приема истината. Когато те сполети нещо, живееш според философии за светските отношения, а не практикуваш истината. Все се опасяваш да не обидиш останалите, но не се притесняваш да обидиш Бог, и дори ще пожертваш интересите на Божия дом, за да запазиш отношенията си с хората. Какви са последствията от такова поведение? Ще запазиш доста добри отношения с хората, но ще оскърбиш Бог, а Той ще те отритне и ще ти се разгневи. Кое е по-добре, като направиш равносметка? Ако не можеш да кажеш, значи си съвсем объркан, а това доказва, че изобщо нямаш представа за истината. Ако продължаваш така и не се събудиш, опасността наистина е голяма, а ако не успееш да постигнеш истината накрая, ти самият ще понесеш загуба“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова разобличиха точното ми състояние. Видях, че съм просто един егоистичен и измамен човекоугодник, който няма чувство за отговорност към църковното дело. Ясно видях, че Уан Хуа работи според собствената си воля, а не търси принципи, и също така знаех, че е трябвало да отстоявам принципите и да я разоблича и спра, за да защитя църковното дело. Но когато посочих проблемите ѝ и тя не ги прие, се уплаших да не я обидя и да не навредя на сътрудничеството ни в нашия дълг. За да поддържам връзката си с нея, просто винаги омаловажавах проблемите ѝ и никога не разобличавах същността им. Също така не докладвах проблемите ѝ на нашите водачи, което в крайна сметка навреди на евангелската работа. Но дори когато това се случи, не се самоанализирах, а вместо това си намирах извинения, за да се нагодя. Мислех си, че след като вече съм ѝ напомнил, а тя не го е приела, няма какво повече да направя. Но дълбоко в себе си бях напълно наясно, че изобщо не съм изпълнил задълженията си. Само споменавах нещата повърхностно, без да постигам никакъв реален ефект. Просто мамех себе си и другите! Дори когато я разпознах като лъжеводач, пак не я разобличих или докладвах, и дори я оправдавах, докато тя прекъсваше и възпрепятстваше църковното дело. Жертвах интересите на църквата, за да угодя на лични отношения, като защитавах и оправдавах лъжеводача, докато тя вършеше зло и смущаваше църковното дело. Бях наистина егоистичен и достоен за презрение!

Тогава прочетох тези Божии слова: „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Докато обмислях Божиите слова, осъзнах, че склонността ми да бъда човекоугодник се коренеше в това, че бях възприел сатанински отрови като: „Хармонията е безценна, търпението е благородно“, „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“ и „Още един приятел означава още една пътека“ за закони в живота. Вярвах, че докато живее в този свят и общува с другите, човек трябва да изгражда широки социални връзки и добри отношения; в противен случай не може да се утвърди в обществото, а да обиди още един човек, означава да си създаде още един враг. Дори когато изпълнявах дълг в църквата, продължавах да живея според тези сатанински философии, като придавах голямо значение на отношенията с другите и нямах никакъв принцип или позиция в дълга си. Бог ми показа благодат, като ми даде възможност да се обуча за водач. Във всичко трябваше да поставям църковното дело на първо място. Когато видях, че сестрата, с която си партнирах, действа против принципите, трябваше незабавно да ѝ го посоча и да ѝ помогна, а ако тя настояваше на своето, трябваше да я разоблича и спра; или можех също така своевременно да докладвам проблема на нашите водачи, за да предотвратя причиняването на каквито и да е загуби на църковното дело. Но вместо това, за да защитя гордостта и статуса си, действах като човекоугодник и не практикувах истината. Не успях да надзиравам работата ѝ и я оправдавах, докато вършеше зло. Не проявявах внимание към църковното дело и ми липсваше чувство за справедливост. Уан Хуа безразсъдно извършваше злини и беше достойна за омраза, а аз бях напълно наясно, че върши зло и причинява смущения, но не я разобличих или спрях навреме, като ѝ позволих да навреди на църковното дело. Природата на моето поведението беше още по-ужасяваща и срамна! Ако бях докладвал проблемите на Уан Хуа по-рано, водачите щяха да ги разгледат и решат по-скоро и нещата нямаше да се влошат до такава степен. Тъй като живеех според сатанинските философии, бях станал наистина егоистичен и измамен. Не смеех да посочвам проблемите, които забелязвах у другите, и ми липсваше искреност и истинска любов към останалите. Липсваше ми и чувство за отговорност към дълга ми. Всичко, което правех, нанасяше вреда на църковното дело. Ядях, пиех и се наслаждавах на всичко, което Бог ми беше дал, но изобщо не проявявах внимание към Неговите намерения. Отново и отново заставах на страната на лъжеводача, с което нанасях вреда на църковното дело. Не бях нищо повече от неблагодарен предател, лишен от всякакво чувство за човешка природа или разум! Човек като мен беше напълно недостоен да бъде водач, камо ли да живее пред Бог. Освобождаването ми от позицията от страна на църквата беше проява на Божията праведност и последица от собствените ми действия. Когато разпознах това, се изпълних със съжаление и самообвинение.

След това се помолих на Бог, като търсех път да разреша покварения си нрав. Един ден прочетох тези Божии слова: „Ако искате да изпълнявате задълженията си добре и да удовлетворите Божиите намерения, първо трябва да се научите да работите в хармония с другите. Когато си сътрудничите с вашите братя и сестри, задавайте си следните въпроси: „Какво е хармония? Дали речта ми е в хармония с тях? Дали мислите ми са в хармония с тях? Начинът, по който правя нещата, в хармония ли е с тях?“. Обмисляйте как да си сътрудничите хармонично. Понякога хармонията означава търпимост и толерантност, но тя също така означава да отстоявате позициите си и да се придържате към принципите. Хармонията не означава да правиш компромиси с принципите, за да изгладиш нещата, нито да се опитваш да бъдеш „човекоугодник“ или да се придържаш към пътя на умереността — и със сигурност не означава да угаждаш на някого. Това са принципи. Щом веднъж схванеш тези принципи, ти, без да го осъзнаваш, ще говориш и постъпваш в съответствие с Божиите намерения и ще изживяваш реалността на истината, а по този начин лесно се постига единство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За хармоничното сътрудничество). „Какво е сътрудничество? Трябва да сте способни да обсъждате нещата един с друг и да изразявате своите възгледи и мнения. Трябва да се допълвате и да се надзиравате един друг, да търсите един от друг, да отправяте запитвания помежду си и да си подсказвате. Именно това означава да си сътрудничите в хармония. Да кажем например, че си се справил с нещо според собствената си воля, а някой каже: „Направил си го погрешно, изцяло против принципите. Защо се справи с това, както ти е угодно, без да потърсиш истината?“. На което ти отговаряш: „Точно така — радвам се, че ми обърна внимание! Ако не беше го направил, щеше да се стигне до катастрофа!“. Ето какво означава да си подсказвате един на друг. Какво означава тогава да се надзиравате взаимно? Всеки има покварен нрав, всеки може да е нехаен в изпълнението на дълга си и да пази само собствения си статус и гордост, а не и интересите на Божия дом. Такива състояния има във всеки човек. Ако научиш, че някой има проблем, трябва да поемеш инициативата да разговаряш с него, като му напомниш да изпълнява дълга си според принципите, но същевременно това трябва да остане като предупреждение за теб самия. Това е взаимен надзор. Каква е функцията на взаимния надзор? Той има за цел да защитава интересите на Божия дом, а също и да предпазва хората от това да не поемат по погрешен път“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). От Божиите слова разбрах, че всеки има покварен нрав, както и недостатъци и пропуски. Има смисъл в организираното от църквата сътрудничество между водачи и работници в дълга им. Целта е те да се надзирават, да си напомнят и да се допълват взаимно, като си осигуряват взаимна сдържаност, да предотвратяват прекъсвания и смущения в църковното дело, причинени от действия, основани на покварения им нрав. При изпълнението на дълг в сътрудничество трябва да има и принципи. По въпроси, които не засягат истините принципи, можем да практикуваме толерантност и търпение. Но когато става дума за въпроси, засягащи истините принципи и интересите на църквата, не трябва да правим компромиси или да се нагаждаме. Трябва да отстояваме принципите и да оставаме непоколебими. Това е опазване на църковните интереси и отговорност към работата. Когато са изправени пред чужди указания и помощ, онези, които наистина могат да приемат истината, са способни да ги приемат от Бог, да се самоанализират и да познаят себе си и незабавно да поправят проблемите и отклоненията. Не само че няма да ненавиждат другите, но и ще бъдат благодарни в сърцата си. Но аз абсурдно вярвах, че ако посоча проблемите на някого, това ще навреди на взаимоотношенията ни и ще го обиди. Така че просто го глезех и го толерирах, без да разобличавам или докладвам проблемите му. В резултат на това църковното дело се забави, а аз останах с прегрешения. Осъзнах, че да бъда човекоугодник наистина вреди както на другите, така и на мен самия!

По-късно прочетох още Божии слова: „Ако имаш намерението и гледната точка на човекоугодник, тогава във всички неща никога няма да практикуваш истината и да спазваш принципа, а винаги ще се проваляш и ще падаш. Ако не се събудиш и никога не търсиш истината, ти си неверник и никога няма да получиш истината и живота. Какво трябва да правиш тогава? Когато се сблъскаш с такива неща, трябва да се молиш на Бог и да Го призоваваш, да молиш за Неговото спасение и да искаш да ти даде вяра и сила и да ти даде способност да спазваш принципите, да правиш това, което трябва, да се справяш с нещата според принципите, да останеш непоколебим в позицията, която трябва да имаш, да отстояваш интересите на Божия дом и да не допуснеш Божият дом да претърпи каквито и да било загуби. Ако си способен да се опълчиш на личните си интереси, гордостта си и възгледите си на човекоугодник, и ако вършиш необходимото с всеотдайно сърце, което не се колебае, тогава ще победиш Сатана и ще придобиеш този аспект на истината. Ще можеш ли да практикуваш истината по други въпроси, ако вечно упорстваш и живееш според философията на Сатана и все пазиш отношенията си с останалите, ако никога не практикуваш истината и не се осмеляваш да спазваш принципите? Все още няма да имаш никаква вяра или сила. Ако никога не си способен да търсиш или да приемеш истината, дали такава вяра в Бог ще ти позволи да я придобиеш? (Не.) И ако не можеш да придобиеш истината, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш. Никога няма да можеш да бъдеш спасен, ако вечно живееш според философията на Сатана и без никаква истина реалност“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ми дадоха път за практикуване. Когато се сблъскам със ситуация, в която отново искам да бъда човекоугодник, трябва незабавно да се моля на Бог за сила, за да мога да загърбя собствените си интереси и да действам според принципите и да се уверя, че църковното дело няма да пострада. Това е отговорността, която човек трябва да изпълнява като сътворено същество. Ако постоянно се придържам към мисленето на човекоугодник и постоянно се опитвам да защитавам отношенията си с другите, тогава моят сатанински нрав на човекоугодник никога няма да се промени и в крайна сметка никога няма да придобия истината, още по-малко да получа Божието спасение. Затова реших в сърцето си: „Каквито и хора, събития или неща да срещна в бъдеще, повече не трябва да бъда възпиран от покварения си нрав. Трябва да отстоявам принципите, за да защитавам църковното дело, и да бъда отговорен човек“.

Няколко месеца по-късно отново бях избран за църковен водач. Забелязах, че Джан Дзие, дяконът по общите въпроси, имаше доста арогантен нрав. В дълга си тя се държеше произволно и властно, все се опитваше да поеме всичко сама и не си сътрудничеше с другите. Затова исках да проведа общение с нея, за да разоблича природата на този подход и последиците от него. Но когато се замислих как току-що съм пристигнал в тази църква и се нуждая от нейната помощ и сътрудничество за много задачи, се притесних какво ще правя, ако говоря твърде грубо и тя не може да го приеме. Помислих си, че е по-добре да не я обиждам и просто да кажа няколко думи. В този момент си спомних как в миналото се бях провалил заради това, че действах като човекоугодник, изпитах силно чувство на вина и си помислих: „След като съм идентифицирал проблемите на Джан Дзие, трябва да я поправя и да ѝ помогна. Тя е работник и ако не може да работи хармонично с другите, това със сигурност ще повлияе на работата“. И така, помолих се на Бог да ме напътства да практикувам истината и да защитавам църковното дело. След като се помолих, се почувствах укрепнал. Използвах Божиите слова, за да разговарям с Джан Дзие и да анализирам проблемите ѝ, а също така използвах собствения си опит, за да ѝ помогна. Джан Дзие прие моите напътствия и помощ, самоанализира се и опозна себе си, а по-късно успя да си сътрудничи нормално с другите. Като видях този резултат, се почувствах много щастлив. Когато практикувах истината и не действах като човекоугодник, не обиждах другите, както си бях представял. Практикуването по този начин не само беше от полза за живота на братята и сестрите, но и опазваше църковното дело. Видях, че единствено чрез практикуване на Божиите слова и решаване на въпросите според принципите човек може да изпълнява добре дълга си. Благодаря на Бог!