от Шидзи, Китай

Още от малка не съм добре със здравето. В тийнейджърските ми години имах болки в краката. Лекарят каза, че имам ревматоиден артрит и се нуждая от лечение. По онова време семейството ми беше бедно и не можеше да си позволи лечение. Когато болката станеше твърде силна, вземах болкоуспокояващи. Освен това обличах повече дрехи или сядах на загрятото тухлено легло, за да облекча болката. Бях на двайсет години, когато състоянието ми се влоши и се парализирах. След като известно време се лекувах, въпреки че можех да ходя, ми остана един проблем — краката ме боляха, ако ходя твърде много. По-късно повярвах в Господ Исус. За моя изненада след повече от месец краката ми чудодейно оздравяха и аз бях много радостна. За да благодаря на Господ за Неговата благодат, аз много активно свидетелствах и проповядвах евангелието, както ми беше заръчала църквата. Смятах, че като свидетелствам и проповядвам евангелието в името на Господ, Бог щеше да продължи да бди над мен и да ме закриля, а аз може би щях да получа дори по-голяма благодат. Оттогава се придържах към вярата си като към спасително въже и ентусиазмът ми да вярвам в Бог значително нарасна.

През октомври 2006 г. приех Божието дело от последните дни. Бях изключително развълнувана да приветствам завръщането на Господ Исус, като си мислех: „Бог изразява истината в последните дни, за да извърши делото на спасението. Трябва да се възползвам от тази възможност, за да изпълнявам дълга си повече и да подготвям добри дела. Стига да вярвам искрено в Бог и предано да изпълнявам дълга си, Той със сигурност ще ме пази и ще ме поддържа здрава през целия ми живот. Когато Божието дело бъде завършено, аз също ще навляза в царството и ще се радвам на големи благословии. Това е огромна благословия!“. Скоро след като повярвах в Бог, започнах да се обучавам да изпълнявам дълга си. Какъвто и дълг да ми възлагаше църквата, аз се подчинявах. През 2012 г. напуснах дома си и си наех жилище в града, за да изпълнявам дълг на домакиня. Въпреки че беше трудно и изморително, в сърцето си не се оплаквах. Годините минаваха бързо и водачите уредиха да отговарям за събранията на няколко групи. Не можех да карам колело, затова ходех пеша, колкото и далече да беше. Понякога, като се върнех вкъщи за обяд и после тръгнех за събрания, накрая закъснявах, така че просто пропусках обяда. Дори когато краката ме боляха от прекалено дългото ходене, нямах нищо против. Чувствах, че като изпълнявам дълга си, въпреки трудностите през годините Бог ще забележи всичко, което съм направила, и със сигурност ще ме защити и благослови за моята преданост към дълга ми.

През 2019 г. болките в краката ми се възобновиха. Понякога, когато вървях прекалено дълго, коляното ме болеше толкова силно, че не можех да го сгъвам. През нощта, докато спях, не можех да изпъна крака си докрай и понякога болката ме събуждаше. Отидох в болницата за преглед и лекарят каза, че дясната ми колянна става се нуждае от операция за смяна. По онова време семейството ми нямаше парите, нужни за лечение, а аз изпълнявах дълга си. Помислих си: „Ако изпълнявам дълга си както трябва, може би един ден Бог ще премахне болестта“. Затова не се подложих на операция, а вместо това вземах болкоуспокояващи и слагах лепенки, за да се справя с болката. В онзи период понякога не можех да спя през нощта заради болката. През деня, ако стоях твърде дълго седнала, когато се изправех, не можех да ходя и трябваше бавно да масажирам крака си, преди да мога малко да ходя.

През август 2023 г., като видя колко силни бяха болките в краката ми, синът ми ме заведе в болницата за рентгенова снимка. Лекарят погледна рентгеновата снимка и каза: „Защо изчакахте да се влоши до такава степен, преди да потърсите лечение? Сега дясната ви колянна става вече е в лошо състояние, а двете глезенни стави са некротизирали. Лекарствата и акупунктурата вече няма да помогнат. Най-добрият план за лечение е да се подменят както глезенните, така и коленните стави. Сменяйте по една става на всеки три месеца и ще сте готова за една година. В противен случай може накрая да се парализирате“. Почти припаднах, когато чух диагнозата на лекаря. Въпреки че болката в крака ми се беше влошила през годините и бях донякъде подготвена психически, не очаквах ситуацията да е толкова тежка. Ако се парализирам, как ще живея? Сърцето ми се сви и едва не се разплаках. След като се прибрах вкъщи, се свлякох на леглото като спукан балон, чувствах се безсилна и сълзите ми потекоха неудържимо. Всичките ми оплаквания и погрешни разбирания спрямо Бог се изляха навън: „Преди, когато търпях болката и се качвах в планината да бера лешници, за да ги продавам за домакинството, никога не се оплаквах, независимо колко ми беше трудно. По-късно, когато отговарях за груповите събрания, смело се опълчвах на вятъра и дъжда, без да отлагам изпълнението на дълга си, и не се оплаквах от болките в краката. Защо Бог не ме защити? Сега трябва да сменя колянната си става, а семейството ми няма толкова пари! Но ако не се подложа на операцията, ме очаква парализа“. През онези дни винаги, когато се сещах за болката и страданието, което бях изтърпяла, когато бях парализирана, сърцето ми потрепваше, а сълзите ми потичаха неудържимо. Когато гледах братята и сестрите, които можеха да ходят и да тичат, за да изпълняват дълга си, наистина им завиждах! Защо не можех да имам два здрави крака като всички останали? Мислех, че като вярвам в Бог, Той винаги ще ме защитава, и никога не съм очаквала да се случи това. След като водачът научи за моето положение, тя разговаря с мен: „Когато ни сполети болест, тя носи Божиите намерения; не разбирай погрешно Бог! Когато се разболеем, трябва да се замислим за покварата и грешните намерения и гледни точки, които сме разкрили, и да си вземем поука от това“. Водачът също така ме посъветва да чета отново и отново определени глави от Божиите слова, които биха могли да се отнасят до моето състояние. След като тя си тръгна, бързо намерих Божиите слова, за да ги прочета: „Когато Бог уреди човек да се разболее, било то от тежка или незначителна болест, Неговата цел не е да те накара подробно да разбереш боледуването, вредите, неудобствата и затрудненията, които болестта ти причинява, нито многобройните чувства, които болестта те кара да изпитваш — целта Му не е да разбереш болестта чрез боледуването. Целта Му по-скоро е да научиш уроците от болестта, да научиш как да разбереш по-добре Божиите намерения, да опознаеш покварения нрав, който разкриваш, и погрешните нагласи, които възприемаш към Бог, когато си болен, и да се научиш как да се подчиняваш на Божието върховенство и Неговите подредби, за да постигнеш истинско покорство към Бог и да можеш да останеш непоколебим в свидетелството си — това е изключително важно. Чрез болестта Бог иска да те спаси и пречисти. Какво иска да пречисти в теб? Той иска да пречисти всичките ти екстравагантни желания и изисквания към Бог и дори иска да пречисти разните сметки, преценки и планове, които правиш, независимо от цената, за да оцелееш и да оживееш. Бог не иска от теб да кроиш планове, не иска от теб да съдиш и не ти позволява да таиш никакви екстравагантни желания към Него; Той изисква само да Му се покориш и, в практикуването и преживяването на покорството, да опознаеш собственото си отношение към болестта, да опознаеш отношението си към тези състояния на тялото, които Той ти дава, както да опознаеш и личните си желания. Когато разбереш тези неща, ще можеш да оцениш колко полезно е за теб, че Бог ти е уредил обстоятелствата на болестта и че ти е дал това състояние на тялото; и ще можеш да оцениш колко полезни са те за промяната на твоя нрав, за постигането на спасение и за навлизането ти в живота“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). Докато разсъждавах върху Божиите слова, се почувствах разведрена: „Божието добро намерение се съдържа в болестта, която ме е сполетяла. Бог не се опитва да ме отстрани или да ме накара да оценя болката и всички безбройни чувства, породени от болестта, а да пречисти нечистотиите във вярата ми през годините“. Тогава се замислих в сърцето си: „Какво иска да пречисти Бог в мен?“. През цялото време съм осъзнавала това, моята вяра в Бог беше преди всичко, за да търся благодат и надежда за добро здраве и спокоен живот. Отначало, когато Бог ми даваше благодат, бях много щастлива и изпълнена с енергия, докато отдавах всичко на вярата си в Бог. Но сега, когато бях изправена пред тежък ревматоиден артрит и перспективата да се парализирам, спорех с Бог и се оплаквах защо не ме е защитил. Видях, че моята вяра не се различава от тази на религиозните — само да молиш Бог за благодат и благословии, без да вярваш искрено в Него и да се стремиш към истината. Като осъзнах това, се почувствах виновна и се упрекнах. Помолих се на Бог: „Боже, през годините, откакто вярвам в Теб, съм се стремяла с грешните възгледи и съм вървяла по грешен път. Ти допусна болестта да ме застигне и това е Твоето добро намерение. Готова съм да търся истината и да се самоанализирам задълбочено“.

В търсенето си попаднах на два откъса от Божиите слова и придобих известно разбиране за състоянието си. Бог казва: „Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам могъществото Си да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да искат от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави и невредими в идния свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословенията на небето. Толкова много вярват в Мен само за временна утеха, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато даря яростта Си на хората и отнема всяка радост и мир, които някога са притежавали, те започват да се съмняват. Когато даря на хората страданието на ада и си върна благословиите на рая, те изпадат в ярост. Когато хората Ме молят да ги излекувам, а Аз не им обръщам внимание и се отвращавам от тях, те се отдалечават от Мен, за да търсят вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнема всичко, което хората са искали от Мен, всички изчезват без следа. Затова казвам, че хората имат вяра в Мен, защото Моята благодат е твърде изобилна и защото има твърде много облаги за придобиване“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?). „Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един явно личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател: работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В такава връзка, основана на интереси, няма обич, а само сделка. Няма обичащ или обичан, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление). След като прочетох Божиите слова, почувствах, че ме пронизват в сърцето, и ми стана мъчно, сякаш Бог ме съдеше очи в очи, като разкриваше състоянието ми с ярки подробности. Осъзнах, че вярата ми в Бог и изпълнението на дълга ми са били с намерението Бог да ме пази, да ми осигури спокоен живот и да ми даде добро здраве. Точно както онова, което Бог е разобличил: „Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?). Като погледна назад, когато се излекувах от болестта си, след като бях повярвала в Господ Исус, аз се бях вкопчила в него като в спасително въже и твърдо вярвах, че Бог е Онзи Бог, Който благославя хората. Мислех, че докато истински вярвам в Бог, страдам повече и отдавам повече, Бог ще ме пази в добро здраве и ще ми даде спокоен живот без болести и бедствия. След като приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни, станах още по-ентусиазирана в това да отдавам всичко. За да изпълня дълга си, наех жилище далеч от дома, за да приютявам братята и сестрите. По-късно, когато отговарях за събиранията, се борех с всякакви метеорологични условия и дълги разстояния, като вярвах, че Бог ще види моята отговорност и вярност в изпълнението на дълга ми и със сигурност ще ме пази през целия ми живот. Но този път, когато се изправих пред тежко заболяване и перспективата да се парализирам, се обърнах срещу Бог, оплаквах се гневно от Него, като използвах жертвите и себеотдаването си, за да споря и да уреждам сметките си с Него, точно както разобличават Божиите слова: „Лишените от човешка природа са неспособни истински да обичат Бог. Когато средата е безопасна и сигурна или има изгода, те са напълно покорни пред Бог, но щом това, което желаят, бъде компрометирано или окончателно отхвърлено, те веднага се разбунтуват. Дори само за една нощ те могат да се превърнат от усмихнат, „добросърдечен“ човек в отвратителен на вид, свиреп убиец“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека). Когато Бог ме дари с благодат, аз Му се покорявах напълно, но щом Той вече не ме удовлетворяваше, започнах да се оплаквам от Него. Не бях ли напълно лишена от съвест? Да вярвам по този начин и въпреки това да се надявам да получа благословии от Бог и да вляза в небесното царство — бях наистина безсрамна! Тази болест ме разкри напълно. Видях, че изобщо не съм била искрена във вярата си в Бог и изпълнението на дълга си през годините. Усилията ми са били насочени към това да накарам Бог да ме изцели и да получа благословии. Използвах жертвите и себеотдаването си, за да се опитам да се пазаря с Бог. На пръв поглед изглеждаше, че съм в крак с новото дело на Бог, но гледната ми точка за това към какво трябва да се стремя не се беше променила. Все още се стремях към благодат и благословии като тези в Епохата на благодатта, като вярвах само за да ям хляб до насита. Преди бях разговаряла с братята и сестрите, като им казвах, че Бог вече не изпълнява делото от Епохата на благодатта, че в последните дни Бог извършва делото на съда и пречистването на хората и че само ако се стремим към истината и променим своя живот нрав, можем да бъдем спасени и да влезем в царството. Но аз не се стремях към истината или към промяна в моя нрав; вместо това се бях съсредоточила единствено върху стремежа към благодат и благословии. Какво бих могла да спечеля, ако вярвам в Бог по такъв начин? В крайна сметка, ако не можех да разбера истината и не можех да преобразя покварения си нрав, нямаше ли пак да бъда унищожена? Тогава се сетих за Павел. Той е вярвал в Бог с лични мотиви и нечистотии, използвал е себеотдаването, усилията и усърдието си, за да се опита да се пазари с Бог, открито да заплашва Бог и да иска от Него венеца на праведността, като по този начин е предизвикал Божия нрав и е получил Неговото справедливо наказание. Не беше ли моят стремеж същият като този на Павел? След като съм тичала напред-назад и съм отдавала всичко на Бог, изисквах от Него да ме излекува и да ме поддържа в добро здраве. Когато Бог не действаше според моите желания, аз спорех с Него и протестирах шумно. Това беше съпротива срещу Бог. Като си помислих за всички тези неща, изпитах дълбока тъга и пролях сълзи на съжаление. Спомних си, че на двайсет години бях парализирана за повече от два месеца. Лекарите казаха, че състоянието ми е нелечимо, но аз успях да се изправя и да проходя отново. Бог ме беше защитавал през цялото време. Макар че кракът продължаваше да ме боли, именно заради тази болест се изправих пред Бог и повярвах в Господ Исус. По-късно Бог действаше чрез братята и сестрите, за да ми проповядва евангелието, и аз отново имах щастието да приема Божието евангелие от последните дни, да се наслаждавам на напояването и притока на Божиите слова. Бог ми е показал толкова много любов! Но сега, защото Бог не ме беше излекувал, както ми се искаше, аз се опълчвах срещу Него и се оплаквах от Него. Бях напълно лишена от съвест! В сърцето си тихо се помолих: „Боже, Твоите слова събудиха безчувственото ми сърце. Едва сега осъзнавам, че съм се опитвала да се пазаря с Теб в моята вяра. Наслаждавах се толкова много на напояването и притока на Твоето слово, но не помислях да се отплатя за Твоята любов, а вместо това Те разбирах погрешно и се оплаквах от Теб. Наистина съм лишена от човешка природа! Боже, готова съм да се покая и да се променя“.

След това прочетох следните Божии слова: „Йов не говореше за сделки с Бог и не отправяше молби или искания към Него. Неговата възхвала на Божието име беше заради огромното могъщество и власт на Бог, Който господства над всички неща, и не зависеше от това дали получаваше благословения, или беше сполетяван от бедствие. Той вярваше, че независимо от това дали Бог благославя хората, или им носи бедствия, Могъществото и властта Му не се променят и затова, независимо от обстоятелствата, в които се намира човек, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това, че човек е благословен от Бог, се дължи на върховенството на Бог и когато го сполети бедствие, то също се дължи на върховенството на Бог. Божието могъщество и власт господстват над всичко, свързано с човека, и го подреждат; капризите на човешката съдба са проява на Божието могъщество и власт и от каквато и гледна точка да се погледне, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това преживя и опозна Йов през годините на своя живот. Всички мисли и действия на Йов достигаха до ушите на Бог и идваха пред Него, и бяха считани за важни от Бог. Бог ценеше това знание на Йов и ценеше Йов за това, че имаше такова сърце. Това сърце винаги и навсякъде очакваше Божията заповед и независимо от времето и мястото приемаше всичко, което го сполетяваше. Йов нямаше никакви изисквания към Бог. От себе си той изискваше да чака, да приема, да посреща и да се покорява на всички подредби, които идваха от Бог; Йов вярваше, че това е негов дълг, а Бог искаше точно това“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). След като прочетох Божиите слова, се почувствах дълбоко засрамена и ми се искаше просто да изчезна. Йов е вярвал в Бог без никакви лични подбуди или нечистотии, без да се замисля дали ще получи благословии, или ще се сблъска с нещастие. Независимо дали Бог е давал, или е вземал, той не се е оплаквал. Йов е бил в позицията на сътворено същество, което се покорява на Бог и Го почита. По време на изпитанията си Йов е загубил цялото си богатство, децата си и дори е страдал от болезнени циреи по цялото тяло. Страданието му е било огромно! Дори когато е седял в пепелта и е остъргвал раните си с парче от глинен съд, Йов не се е оплаквал от Бог, нито е молил Бог да намали страданията му. Въпреки всичко е бил способен да възхвалява Божието име и да остане непоколебим в свидетелството си за Бог. Като си помислих за човешката природа и разума на Йов, се засрамих дълбоко. През годините, откакто повярвах в Бог, когато получавах Божиите благословии, с радост благодарях на Бог в сърцето си. Но когато положението с крака ми се влоши, аз се оплаквах от Бог, исках да споря и да си разчиствам сметките си с Него. Като се замислих за поведението си, намразих себе си и се почувствах дълбоко задължена на Бог! Макар че съм на светлинни години от Йов и ми липсват неговата човешка природа и голямата му вяра, бях готова да последвам примера му. Без значение какво ще се случи с тялото ми, дори да се парализирам или да умра, няма да се оплаквам от Бог, а ще изпълнявам дълга си, за да се отплатя за Божията любов.

По-късно синът ми искаше да ме заведе в Пекин на преглед. Преди да си тръгна, отправих молитва на покорство към Бог: „Всемогъщи Боже, благодаря Ти! Твоята милост ме е запазила жива до днес. Ако не беше Твоята закрила, отдавна щях да съм умряла. Но аз нямам съвест; не Ти благодарях и не се отплащах за любовта Ти. През последните години постоянно се опитвах да се пазаря с Теб, бунтувах се и се съпротивлявах срещу Теб. Боже, Ти не си се отнесъл към мен според прегрешенията ми, а си ми дал възможност да се покая. Готова съм да се покая истински. Без значение каква диагноза ще ми поставят в Пекин, ще се покоря на Твоето устройване и подредби. Дори да се парализирам или да умра, това е Твоята праведност; каквото и да уредиш, ще бъде добро“. След молитвата се почувствах много спокойна и облекчена. Когато пристигнах в Пекин, лекарят каза, че състоянието ми е много сериозно, част от костта от вътрешната страна на дясното ми коляно вече е почерняла и некротизирала и ако се влоши, може да се превърне в рак на костите, и ако не се оперирам скоро, няма да имам повече шансове. Като чух това, вече не се страхувах толкова, колкото преди. Мислех само, че се покорявам на Божието устройване и подредби. Тъй като страничните ефекти от операцията са много тежки и тя е твърде болезнена, не се подложих на операцията, а само взех лекарство, преди да се прибера вкъщи. Вечерта, когато се върнах от Пекин, седнах на леглото и масажирах крака си, като си мислех: „Нека видя дали мога да изправя крака си“. Опитах се бавно да го разтегна и за моя изненада той действително се изправи! Бавно го сгънах и се опитах да го изпъна отново, и отново се изправи! Бях много щастлива!

През следващите дни кракът ми постепенно спря да ме боли и можех да ходя по-лесно от преди. Братята и сестрите казваха, че стойката ми е по-изправена и изглеждам по-здрава. Въпреки че кракът ми все още не е здрав като на другите хора, аз съм много доволна и съм дълбоко благодарна на Бог. Видях, че Бог използва тази болест, за да пречисти нечистотиите в моята вяра. Била съм твърде неотстъпчива. През всичките тези години вярвах в Бог, като се придържах към религиозни възгледи, стремях се към благословии и благодат, вместо да се съсредоточа върху стремежа към истината. През годините, откакто вярвам в Бог, моят покварен нрав не се е променил много, а съм пропиляла повече от десетилетие. Отсега нататък трябва искрено да се стремя към истината и да не се опитвам да се пазаря с Бог. Сега църквата отново ми възложи да надзиравам груповите събрания, за което съм дълбоко благодарна на Бог. Мисля си как да изпълня предано дълга си, като се старая да давам всичко от себе си, без да пораждам чувство на задължение или каквито и да е съжаления.

След това преживяване осъзнах, че тази болест е Божия благодат и благословия за мен. По време на тази болест аз се изправих пред Бог и това разкри моите погрешни възгледи за стремеж към благословии чрез вярата. Разобличаването чрез Божиите слова ми помогна да разбера, че в моята вяра аз просто съм се стремяла да ям хляб до насита, а моите усилия и себеотдаване са били опит да се пазаря с Бог, а не истинска вяра. Благодарение на Божиите слова моите погрешни възгледи за вярата в Бог донякъде се промениха. Благодаря на Бог!