През март 2023 година изпълнявах дълга си на проповедник в църквата. Тъй като постигнах известни резултати в дълга си, започнах да си мисля, че имам добра работоспособност и добри заложби. При изпълнението на дълга си действах с надменен нрав, без да търся истините принципи. Това прекъсваше и смущаваше работата и аз бях освободена. След като ме освободиха, се почувствах много негативно; мислех си как съм прекъсвала и смущавала църковното дело, и бях убедена, че вече нямам шансове да бъда спасена. Животът ми всеки ден беше мъчение. След повече от десет дни размисъл църквата ми уреди дълг за работа с текст. Ужасявах се да не би отново да ме разкрият и освободят, затова бях постоянно нащрек, стараех се да върша задълженията си съобразно принципите и избягвах да действам под въздействието на надменния си нрав.

Три месеца по-късно ме избраха за водач в църквата. От висшето ръководство ме попитаха какво мисля за това и макар и да знаех, че този дълг идва от Бог и че не мога да откажа, изпитвах голяма съпротива. Мислех си: „Наистина не мога да бъда църковен водач. Един водач носи отговорност за цялата работа, трябва да разбира, да придвижва и да следи всички аспекти на работата, а като има повече отговорности, в крайна сметка разкрива повече от своята поквара и бива разкрит по-бързо. Ако стана водач, а после се върна към старите си навици и отново прекъсвам и смущавам работата с надменния си нрав, и бъда разкрита и освободена, това ще е сериозен проблем и може дори да ме премахнат и отстранят. Тогава вече няма да имам никакъв шанс да изпълнявам дълга си. Как тогава ще мога да бъда спасена?“. Като го обмислих, реших, че да изпълнявам дълг, свързан с текст, е относително по-безопасно, затова отказах с думите: „Имам здравословни проблеми, а да си водач предполага много отговорности. Ако дните ми са толкова ангажирани, организмът ми няма да може да се справи с това. Трябва да намерите някой друг“. В крайна сметка водачите ме помолиха да го обмисля и да отговоря по-късно.

Същата вечер, като се прибрах вкъщи, вдигнах температура и получих разстройство, и осъзнах, че зад това стоят Божиите намерения. Помислих си: „През всички тези години на вярата ми в Бог съм приемала всеки дълг, който ми е уреждала църквата, и съм му се подчинявала. Въпреки че имам здравословни проблеми, това не се отразява на способността ми да изпълнявам дълга си. А сега, като ме избраха за водач, защо не бях готова да се покоря?“. Затова се помолих на Бог и потърсих от Него. След молитвата бързо потърсих подходящи Божии слова за четене. Всемогъщият Бог казва: „Семейството оказва и друг вид обуславящо въздействие. Например членовете на семейството винаги ти казват: „Не се откроявай прекалено много от тълпата, трябва да се владееш и да проявяваш малко сдържаност в думите и действията си, както и в изявата на личните си таланти, способности, коефициент на интелигентност и т.н. Не се откроявай. Същото гласят и поговорките: „Вятърът брули високите дървета“ и „Гредата, която стърчи, първа изгнива“. Ако искаш да се защитиш и да имаш дългосрочно и стабилно място в групата, към която принадлежиш, не бъди високото дърво, трябва да се владееш и да не се стремиш да изпъкваш над всички. Помисли за гръмоотвода, който пръв бива ударен при буря, защото мълнията пада в най-високата точка. А когато духа бурен вятър, най-високото дърво първо поема удара му и пада на земята. А когато времето е студено, първа замръзва най-високата планина. Същото е и с хората — ако винаги изпъкваш сред другите и привличаш внимание, а Партията те забележи, сериозно ще се замисли дали да не те накаже. Не бъди високото дърво, недей да стърчиш сам. Трябва да останеш вътре в групата. В противен случай, ако около теб се образува някакво социално протестно движение, ти ще си този, който ще бъде наказан пръв, защото си високото дърво. Не бъди водач или ръководител на група в църквата. В противен случай при загуби или проблеми, свързани с работата в Божия дом, ти като ръководител или надзорник ще бъдеш първият набеден. Така че не бъди високото дърво, защото вятърът брули високите дървета. Трябва да се научиш да прибираш главата си и да се криеш като костенурка“. Запомни тези думи на родителите си и, когато дойде време да избирате водач, откажи позицията с думите: „О, не мога да се справя! Имам семейство и деца, прекалено съм ангажиран с тях, не мога да бъда водач. Вие трябва да го направите, не избирайте мен“. Да предположим, че все пак си избран за водач, но все още не желаеш това. Тогава казваш: „Опасявам се, че трябва да подам оставка. Нека някой от вас момчета, стане водач, давам ви тази възможност, оставям ви да заемете позицията, аз се оттеглям“. Размишлявате в сърцето си: „Ха! Вятърът брули високите дървета. Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-отвисоко падаш, а на върха е самотно. Ще ти позволя да бъдеш водач, а след като те изберат, ще дойде ден, в който ще ти гледаме сеира. Никога не съм искал да бъда водач, не искам да се изкачвам по стълбицата, което означава, че няма да падна от голяма височина. Като се замисля, не беше ли еди-кой-си освободен като водач? След като беше освободен, той беше отлъчен — дори не получи възможност да бъде обикновен вярващ. Това е идеален пример за поговорките: „Вятърът брули високите дървета“ и „Гредата, която стърчи, първа изгнива“. Не съм ли прав? Не беше ли наказан? Хората трябва да се научат да се защитават, иначе за какво им е мозъкът? Ако имате мозък в главата си, трябва да го използвате, за да се защитите. Някои хора не могат да видят ясно този въпрос, но така е в обществото и във всяка група хора — „Вятърът брули високите дървета“. Ще бъдеш много уважаван, докато се изправяш като високо дърво, точно преди момента, в който вятърът ще те обрули. Тогава ще разбереш, че хората, които застават на огневата линия, рано или късно си получават заслуженото“. Това са искрените поучения на родителите и семейството ти, а също и гласът на опита, филтрираната мъдрост на техния живот, която те шепнат в ухото ти безрезервно“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (12)). От Божиите слова разбрах, че хората живеят според философии, внушени от Сатана, като например: „Смелите падат първи“, „Вдигната глава първа пада посечена“, „Най боли, когато падаш отвисоко“ и „На върха е самотно“. Те смятат, че човек не бива да изпъква сред тълпата или да действа смело, и че това е средството, с което може да се предпази. Аз живеех според тези възгледи, като вярвах, че като стана водач и поема повече отговорности, ще разкрия повече поквара, и че колкото по-високо се изкачвам, толкова по-болезнено ще падна. С оглед на това исках да се предпазя и да бъда просто един обикновен вярващ, като смятах това за най-безопасния избор. А и веднъж освободена преди това, ако отново ме освободяха, можеше да пропилея шанса да бъда дори обикновен вярващ. Заради тези глупави и абсурдни възгледи, когато ме избраха за водач, първата ми мисъл беше, че ако не изпълня този дълг добре, може да ме разкрият и отстранят, а това щеше да означава, че не мога да бъда спасена и ще остана без добър изход или крайна цел. Затова си намерих извинения да откажа. Разсъждавах как невярващите действат според принципа да говорят по-малко и да не се отличават много, за да имат стабилен живот, да се предпазват и да печелят позиции в групата, и осъзнах, че имам същите възгледи като тези на невярващите. Когато трябваше да изпълнявам дълг, аз го преценявах според тези сатанински философии, като живеех в погрешно разбиране и предпазливост към Бог и отказвах дълга. Бях истински егоист и измамник!

В търсенето си прочетох Божието слово, което гласи: „Някои хора си мислят: „Всеки, който ръководи, е глупав и невеж и причинява собственото си унищожение, защото като водачи хората непременно разкриват покварата си, та да я види Бог. Щеше ли да се разкрие толкова много поквара, ако не вършеха тази работа?“. Каква абсурдна идея! Ако не изпълняваш ролята на водач, няма ли да разкриваш поквара? Това, че не си водач, дори и да показваш по-малко поквара, означава ли, че си постигнал спасение? По тази логика да не би всички, които не са водачи, да са тези, които могат да оцелеят и да бъдат спасени? Не е ли твърде нелепо това твърдение? Хората, които служат като водачи, напътстват Божиите избраници да ядат и пият Божието слово и да преживеят Божието дело. Изискванията и стандартите са високи, така че е неизбежно те да разкрият някои покварени състояния в началото на обучението си. Това е нормално и Бог не го заклеймява. Бог не само не го заклеймява, но също така просветлява, озарява и ръководи тези хора и ги натоварва с допълнително бреме. Докато могат да се покоряват на Божието напътствие и дело, те ще напредват по-бързо в живота от обикновените хора. Ако са хора, които се стремят към истината, те могат да поемат по пътя, по който Бог ще ги направи съвършени. Това е най-благословено от Бог. Някои хора не могат да разберат това и изкривяват фактите. Според човешкото разбиране, колкото и да се променя един водач, Бог няма да го е грижа. Той ще гледа само колко поквара разкриват водачите и работниците и ще ги заклеймява само според това. А тези, които не са водачи и работници, тъй като разкриват малко поквара, дори и да не се променят, Бог няма да ги заклейми. Не е ли абсурдно това? Не е ли богохулство срещу Бог? Ако се съпротивляваш на Бог толкова сериозно в сърцето си, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш да бъдеш спасен. Бог определя изхода на хората главно въз основа на това дали те притежават истината и истинско свидетелство, а това зависи главно от това дали са хора, които се стремят към истината. Ако се стремят към истината и могат наистина да се покаят, след като бъдат съдени и наказани за извършване на прегрешение, тогава, стига да не изричат думи или не вършат неща, които хулят Бог, те със сигурност ще са способни да постигнат спасение. Според вашите фантазии всички обикновени вярващи, които следват Бог до края, могат да постигнат спасение, а всички, които служат като водачи, трябва да бъдат отстранени. Ако ви помолят да станете водач, вие ще си помислите, че няма да е добре да откажете, но и че ако трябва да служите като водач, неволно ще разкриете поквара, а това е все едно сами да се изпратите на гилотината. Всичко това не е ли последица от погрешното ви разбиране на Бог? Ако изходите на хората се определяха въз основа на покварата, която разкриват, никой нямаше да може да бъде спасен. В такъв случай какъв е смисълът Бог да извършва делото на спасението? Ако наистина е така, къде е Божията праведност? Човечеството нямаше да е способно да види Божия праведен нрав. Следователно всички вие сте разбрали погрешно Божиите намерения, което показва, че нямате истинско познание за Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Понякога Бог използва определен въпрос, за да те разкрие или да те дисциплинира. Означава ли това, че си бил отстранен? Означава ли, че е дошъл краят ти? Не. […] Всъщност в много случаи загрижеността на хората произтича от тяхната собствена корист. Най-общо казано, това е страхът, че те няма да имат изход. Те винаги мислят: „Ами ако Бог ме разкрие, ако ме отстрани и отхвърли?“. Това е твоето погрешно тълкуване на Бог. Това са само твои едностранчиви предположения. Трябва да разбереш какво е Божието намерение. Когато Той разкрива хората, не го прави, за да ги отстрани. Той разкрива хората, за да изобличи техните недостатъци, грешки и тяхната природа същност, да ги накара да опознаят себе си и да станат способни на истинско покаяние. Затова разкриването на хората е с цел да помогне на живота им да израства. Ако хората нямат чисто разбиране, те са склонни да тълкуват погрешно Бог и да стават негативно настроени и слаби. Те дори могат да се поддадат на отчаянието. Всъщност, да си разкрит от Бог не означава непременно, че ще бъдеш отстранен. То е, за да ти помогне да опознаеш собствената си поквара и да те накара да се покаеш. Често, тъй като хората са непокорни и не търсят да намерят решение в истината, когато разкриват поквара, Бог трябва да ги дисциплинира. И така, понякога Той разкрива хората, като разобличава тяхната грозота и окаяност, кара ги да опознаят себе си, което помага на живота им да израства“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината и покорство на Бог може да се постигне промяна в нрава). От Божието слово разбрах, че независимо колко покварени нрави разкриват или какви минали прегрешения са извършили водачите и работниците, стига да се стремят към истината и да могат да се самоанализират, да се опознаят и да постигнат искрено покаяние и промяна, те могат да постигнат спасение. А онези, които не са водачи, дори и покварата, която се разкрива у тях, да е минимална, ако не се стремят към истината и нямат истинско разбиране за себе си, то в крайна сметка нравът им няма да се промени и за тях пак няма да има възможност за спасение. Всъщност това дали сме спасени, или отстранени няма нищо общо с това какъв дълг изпълняваме или дали статусът ни е висок, или нисък. Ключът се крие в личния ни стремеж, тоест в това дали се стремим към истината и дали обичаме истината. Божият дом не отстранява хора поради моментни постъпки или поведение, а решава тези неща според системното поведение на човека и неговата природа същност. Точно като онези зли хора и антихристи, които ги премахват и отлъчват, те изпитват неприязън към истината и я мразят, и често нарушават истините принципи в дълга си, и извършват много злини. Те отказват да се покаят въпреки многобройните общения и затова Божият дом ги премахва и отстранява. Предишното ми освобождаване се дължеше на изключително надменния ми нрав, на неспособността ми да следвам принципите в дълга си и на това, че прекъсвах и смущавах църковното дело. Моето освобождаване обаче нямаше за цел да ме отстрани, а по-скоро да ми позволи да се самоанализирам и искрено да се покая чрез това преживяване, и след като придобих известно разбиране за себе си, църквата ми уреди дълга за работа с текст. Осъзнах, че Бог ме разкрива в това с цел да ме промени и пречисти, а не за да ме отстрани. Когато попадах в ситуации, без да търся истината, не успявах да разбера отношението на Бог към хората и щателните му съображения. Абсурдно си мислех, че щом веднъж съм била освободена, при още една грешка ще ме премахнат и отстранят. Не разбирах ли погрешно Божиите намерения?

По-късно прочетох още от Божиите слова и придобих известно разбиране за своята природа същност. Бог казва: „Антихристите не вярват, че Божиите слова са истината, не вярват, че Неговият нрав е праведен и свят. Те разглеждат всичко това чрез човешки представи и фантазии и подхождат към Божието дело с човешки гледни точки, с човешки мисли и с човешко коварство, като използват логиката и мисленето на Сатана, за да очертаят Божия нрав, Божията идентичност и същност. Очевидно е, че антихристите не само не приемат и не признават Божия нрав и Божията идентичност и същност. Точно обратното, те са изпълнени с представи, противопоставяне и непокорство спрямо Бог и нямат ни най-малка частица истинско познание за Него. Определението на антихристите за Божието дело, за Божия нрав и за Божията любов е въпросителен знак — съмнение, и те са изпълнени със скептицизъм, с отричане и с клевети в това отношение. А какво да кажем тогава за Божията идентичност? Божият нрав представлява Божията идентичност. С такова отношение към Божия нрав като тяхното, отношението им към Божията идентичност е повече от ясно — директно отричане. Това е същността на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (Шеста част)). „На Мен са Ми приятни онези, които не са подозрителни към другите, и харесвам онези, които с готовност приемат истината. Към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си измамен, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да призная такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако си склонен да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да се познае Бог на земята). От Божиите слова разбрах, че антихристите се съмняват в идентичността и същността на Бог и ги отричат. Те не вярват, че Божиите слова са истината, не вярват и в Неговия праведен и свят нрав. Вместо това изучават Божието дело чрез човешките възгледи и разсъждения и са изпълнени с представи, подозрения, отричане и съмнения към Бог. Видях, че поведението ми е било същото като на антихрист. Винаги съм изпитвала подозрения към Бог. След като ме освободиха като проповедник, не търсех да разбера как съм се противила на Бог и съм се бунтувала срещу Него, нито размишлявах как съм прекъсвала и смущавала църковното дело. Нямах никакво разбиране за праведния нрав на Бог, а вместо това гледах на Него като на господар и смятах, че щом човек извърши прегрешение, Бог няма да му даде шанс за покаяние, а ще го премахне и отстрани. Замислих се, че Божието намерение за начина, по който приемах освобождаването си, беше да ме подтикне да се самоанализирам, да се опозная и да си извлека поука. Избирането ми за водач беше още един шанс за обучение, който Бог ми даваше, и Неговата благодат и възвисяване. А аз, вместо да съм благодарна за Божията любов и спасение, изпитвах подозрение към Бог, мамех Го и отказах дълга си, като възприех тази възможност да изпълня дълга си и да придобия истина като някаква стратегия за моето разкриване и отстраняване. Не казвах ли на черното бяло и не изопачавах ли фактите? Наистина ми липсваше човешка природа! Ако продължавах да живея с подобни сатанински заблуди, като „На върха е самотно“ и „Най боли, когато падаш отвисоко“, и пренебрегвах търсенето на истините принципи в дълга си, и бях постоянно недоверчива към Бог, и Го разбирах погрешно, накрая щях да бъда презряна, разкрита и отстранена от Бог. Отправих молитва на покаяние към Бог: „О, Боже, бях толкова измамна и нечестива, вечно подозрителна и резервирана към Теб. Въпреки това чрез словото Си Ти все още ме просветляваш и напътстваш, за да разбера Твоите намерения. Наистина съм недостойна за Твоето спасение! О, Боже, желая да се покая и покоря на Твоето устройство и подредби, да не се бунтувам вече срещу Теб и да не наранявам Твоето сърце“.

След това прочетох още от Божиите слова и придобих път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Всъщност повечето хора, независимо какъв покварен нрав разкриват, докато изпълняват дълга си, стига да търсят истината, за да го преодолеят, могат постепенно да намалят броя на разкриванията на поквара и в крайна сметка да изпълняват дълга си задоволително. Това е процесът на преживяване на Божието дело. Веднага щом разкриете покварен нрав, трябва да търсите истината, за да го преодолеете, както и да разпознаете и да разнищите сатанинския си нрав. Това е процесът на борба срещу сатанинския ви нрав и той е от съществено значение за преживяването ви на живота. Докато преживяваш Божието дело и променяш нрава си, ти използваш истините, които разбираш, за да си съперничиш със сатанинския си нрав, като в крайна сметка преодоляваш покварения си нрав и тържествуваш над Сатана, с което постигаш промяна в нрава. Процесът на промяна на нрава е търсене и приемане на истината, за да се изкоренят човешките представи и фантазии, както и думите и доктрините, да се изкоренят философиите за светските отношения и различните ереси и заблуди, които идват от Сатана, като постепенно тези неща се заменят с истината и с Божието слово. Това е процесът на придобиване на истината и промяна на нрава на човека. Ако искаш да разбереш доколко се е променил твоят нрав, трябва ясно да видиш колко истини разбираш, колко истини си приложил на практика и колко истини си способен да изживееш. Трябва ясно да видиш колко от твоите видове покварен нрав са били заменени с истините, които си разбрал и придобил, и до каква степен те са способни да контролират покварения нрав в теб, т.е. до каква степен истините, които разбираш, са способни да направляват твоите мисли и намерения, както и твоето ежедневие и практикуване. Трябва ясно да видиш дали когато те сполети нещо, надмощие има твоят покварен нрав, или по-скоро в теб преобладават и те направляват истините, които разбираш. Това е критерият, по който се оценява твоят духовен ръст и навлизането ти в живота“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „В момента просто се стреми към истината, съсредоточи се върху навлизането в живота и се старай да изпълняваш добре дълга си. Така няма как да сбъркаш! Без значение как Бог в крайна сметка се отнася с теб, това със сигурност ще бъде праведно. Ти не трябва да се съмняваш в това и не е нужно да се притесняваш. […] Ако в определен момент несъзнателно станеш разпуснат и Бог ти обърне внимание на това и те кастри, а ти се промениш към по-добро, Бог няма да използва това срещу теб. Това е нормалният процес на промяна на нрава, в който се проявява и истинското значение на делото на спасението. Това е ключът“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах Неговите намерения. Делото на Бог е да промени и пречисти покварените ни нрави. Тъй като Сатана ни е покварил дълбоко, ние непрестанно разкриваме поквара в дълга си. Затова осъзнато трябва да търсим истината, за да преодолеем това, да се покаем искрено и постепенно да напредваме в навлизането си в живота. Само така накрая можем да постигнем спасение. В действителност най-голямата пречка пред спасението е собственият ни покварен нрав, който няма нищо общо с дълга, който човек изпълнява. Дори да не изпълнявах дълга на водач, ако не можех да поправя покварения си нрав, накрая пак щях да бъда разкрита и отстранена. Като сътворено същество трябваше да приема Божието устройство и подредби и да им се покоря, да се отдам изцяло на дълга си и вече да не разбирам Бог погрешно и да не подхождам с недоверие към Него! След като проумях Божиите намерения, вече не се боях, че ще бъда разкрита или отстранена като водач, затова написах на висшето ръководство, че приемам този дълг.

Чрез това преживяване придобих известно разбиране за измамния си нрав да подозирам Бог и да изпитвам недоверие към Него. Получих и известно прозрение за погрешните си възгледи. Осъзнах, че когато Бог разкрива хората, каквото и да прави, то не е за да ги отстрани, а по-скоро за да ги пречисти и спаси. Благодаря на Бог!