От Пей Джъмин, Китай

В началото на 2017 г. моята съседка Ли Лан ми проповяда евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. След период на проучване потвърдих Божието дело и разбрах някои истини. Особено когато видях, че въплътеният Бог в последните дни работи за пречистване на покварения човешки нрав и че стига хората искрено да се стремят към истината, те могат да бъдат спасени и да придобият вечен живот, се почувствах истински щастлива и развълнувана. Осъзнах, че това не е нещо, което може да се купи с пари или материални блага, и бях истински благодарна на Ли Лан от цялото си сърце. Помня, че когато за първи път приех Божието дело в последните дни, бях възпряна да посещавам сбирки, защото бях преследвана от съпруга си и състоянието ми беше много негативно. Любовта и търпението на Ли Лан ми помагаха и ме подкрепяха многократно, като не ми позволиха да се предам. Постепенно разбрах някои истини и придобих вяра. Вече не бях възпирана от съпруга си и можех да посещавам сбирки и да изпълнявам дълга си нормално. Докато изпълнявах дълга си, Ли Лан ми помагаше с грижата за децата ми и домакинската работа. Често си мислех: „Да мога да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си с лекота, без да бъда възпирана от съпруга си само благодарение на помощта на Ли Лан. Ли Лан е моята голяма благодетелка и тя е единственият човек, когото никога няма да забравя. Трябва да намеря възможност да ѝ се отплатя в бъдеще“.

Един ден през октомври 2021 г. водачът ми каза: „Ли Лан говори само по домашни въпроси по време на сбирки и това смущава братята и сестрите и им пречи да се съсредоточат върху обмислянето на Божиите слова и общението върху тях. Многократно сме провеждали общения с нея и сме обръщали внимание на поведението ѝ, и тя го е приемала на думи, но щом дойде на следващата сбирка, прави абсолютно същото. Поведението ѝ на неверница е доста сериозно и църквата събира оценки за нея от братята и сестрите. Тъй като домовете ви са наблизо и сте общували дълги години, моля те, напиши оценка за нея“. Когато чух водачът да казва това, усетих, че сърцето ми се свива. Бях доста наясно с положението на Ли Лан, домовете ни бяха наблизо и тя често идваше у нас. Когато четяхме Божиите слова и провеждахме общения върху нашите състояния заедно, разбирах, че мислите ѝ изобщо не са насочени към Божиите слова и че често говори за тривиални семейни въпроси — в един момент говори за това как съпругът ѝ не се интересува от нея, а в следващия — как синът ѝ е непослушен. Провеждах общения с нея да го приеме от Бог и да търси истината, за да научи уроци, но тя никога не го възприемаше и когато се срещнехме отново, продължаваше да говори за същите неща и това наистина ме дразнеше. Освен това тя никога не влагаше сърцето си в своя дълг и винаги беше небрежна в общата си работа. Поправях я и я разобличавах многократно по отношение на изпълнението на дълга ѝ, но тя го приемаше на думи и след това просто продължаваше по същия начин. Сега тя смущаваше и братята и сестрите, като затрудняваше мирните им сбирки, и въпреки многобройните насоки и помощ все още не можеше да възприеме този съвет. Видях, че Ли Лан изобщо не приемаше истината и постоянно прекъсваше и смущаваше църковния живот, и беше ясно, че не е подходящо да остане в църквата. Помислих си обаче, че ако разоблича поведението ѝ, Ли Лан ще трябва да бъде премахната като неверница, и много се разстроих от тази идея. Размишлявах над факта, че успях да приема Божието дело в последните дни и имах възможност да се стремя към истината и да бъда спасена изцяло благодарение на това, че Ли Лан ми проповяда евангелието. А в моментите ми на негативност и слабост Ли Лан беше тази, която непрекъснато ми помагаше и ме подкрепяше. Освен това, докато изпълнявах дълга си, Ли Лан често ми помагаше с грижите за децата и домакинската работа. Както гласи поговорката, „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, а освен това Ли Лан ми беше помагала толкова много, че ако разобличах поведението ѝ на неверница, нямаше ли това да покаже, че ми липсва съвест? При тази мисъл тактично казах на водача: „През последните две години не съм участвала в сбирки с Ли Лан и не я познавам толкова добре“. Също така защитих Ли Лан, като казах: „Ли Лан е ентусиазирана и въпреки че семейството ѝ я преследва, тя наистина иска да изпълнява дълга си“. Водачът каза: „Една сестра, която е общувала с Ли Лан два пъти, смята, че тя смущава църковния живот и има прозрение за нея. Логично е да я познаваш по-добре, наистина ли нямаш никакво прозрение за нея?“. Като осъзнах, че лъжата ми е разобличена, се почувствах малко засрамена, но когато се замислих колко добра беше Ли Лан към мен, все пак не исках да пиша оценка за нея. След като водачът си тръгна, се почувствах неловко, сякаш тежък камък лежеше на сърцето ми. Един ден дъщеря ми се върна от сбирка и ми каза: „По време на сбирката Ли Лан продължаваше да говори по домашни въпроси и беше невъзможно да проведем нормална сбирка. Въпреки че братята и сестрите са провеждали общения с нея и са я разобличавали многократно, тя все още не се е променила. Всички казват, че вече не искат да участват в сбирки с нея“. Като чух дъщеря си да казва това, разбрах, че Ли Лан продължава да смущава църковния живот, и се почувствах наистина виновна, като си помислих: „Ако трябва да разоблича поведението на Ли Лан, тя може да бъде премахната от църквата по-рано и братята и сестрите ще бъдат по-малко смутени. Ала ако я докладвам на водача, ще ме обвини ли Ли Лан, че съм неблагодарна и че ми липсва съвест, когато разбере? Как ще я погледна в очите?“. При тези мисли се почувствах силно раздвоена и в крайна сметка пак не дадох оценка на Ли Лан.

Малко по-късно една сестра, която вършеше работа по изчистването, дойде на сбирка с нас и изведнъж ме попита дали знам за Ли Лан. Сърцето ми прескочи и си помислих: „Защо изведнъж сестрата пита за Ли Лан? Как трябва да отговоря? Ако кажа, че знам за нея, сестрата ще трябва да ме попита подробно за поведението на Ли Лан и ако говоря честно, е много вероятно Ли Лан да бъде премахната. Мога само да кажа, че не знам, но аз вече изрекох една лъжа. Ако излъжа отново, няма ли да се превърна в истински безсрамна лъжкиня?“. Почувствах се силно раздвоена, така че незабавно се помолих на Бог: „Боже! Въпросът на тази сестра трябва да е бил позволен от Теб, моля Те, дай ми силата да практикувам истината“. След молитвата си припомних откъс от Божиите слова: „Всички казвате, че сте загрижени за Божието бреме и ще защитавате свидетелството на църквата, но кой от вас наистина е загрижен за Божието бреме? Запитай се: загрижен ли си за бремето Му? Можеш ли да практикуваш праведност заради Него? Можеш ли да се изправиш и да говориш от Мое име? Способен ли си непоколебимо да практикуваш истината? Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана? Можеш ли да загърбиш чувствата си и да разобличиш Сатана заради Моята истина? Можеш ли да оставиш намеренията Ми да бъдат удовлетворени в теб? Пожертва ли сърцето си в най-решаващия момент? Следваш ли Моята воля? Задай си тези въпроси и по-често размишлявай върху тях“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). Всеки Божи въпрос пронизваше сърцето ми. Бог се надява, че мога да проявя внимание към Неговото бреме, да защитя интересите на църквата и бързо да разоблича и докладвам всеки, който смущава църковния живот. Поддържах чест контакт с Ли Лан и бях съвсем наясно с действията ѝ. Тя системно отказваше да приеме истината и по време на сбирки повдигаше семейни въпроси и пречеше на останалите мирно да ядат и пият Божиите слова. Въпреки многократното общение и поправки тя все още не се беше покаяла и това беше смутило сериозно църковния живот. Трябваше да практикувам истината, за да защитя интересите на църквата, да предоставя подробности за ситуацията, както я разбирах, и своевременно да изчистя Ли Лан от църквата, за да могат братята и сестрите да имат мирна среда, в която да водят църковен живот. Това щеше да бъде проява на внимание към Божието намерение и Неговото бреме. Така че честно казах на сестрата за системното поведение на Ли Лан и тя отбеляза всичко, което ѝ казах, дума по дума. След като ѝ казах тези неща, се почувствах омиротворена и спокойна в сърцето си. Не след дълго Ли Лан беше премахната от църквата и братята и сестрите вече не бяха смущавани по време на сбирки.

След това обаче все още се чувствах задължена на Ли Лан. По-късно, когато споменах това на една сестра, тя проведе общение с мен: „Постоянното ти чувство на задълженост към Ли Лан се дължи главно на влиянието на възгледа, че на сторената добрина трябва да се отвърне с благодарност“. Сестрата ми предостави два откъса от Божиите слова: „Идеята, че на стореното добро трябва да се отвръща с благодарност, е един от класическите критерии в традиционната китайска култура, според които се оценява дали поведението на даден човек е морално или неморално. Когато се преценява дали природата на даден човек е добра или лоша и колко морално е поведението му, един от показателите е дали се отплаща за услугите или помощта, които получава — дали отвръща с благодарност на сторената добрина. В традиционната китайска култура и в традиционната култура на човечеството това се приема за важен показател за моралното поведение. Ако някой не разбира, че на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност, и е неблагодарен, тогава се счита, че е безсъвестен и недостоен да се общува с него и че всички трябва да го презират, отбягват или отхвърлят. От друга страна, ако някой разбира, че на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност, ако е благодарен и се отплаща за услугите и помощта, които получава, с всички средства, с които разполага, той се приема за човек със съвест и човешка природа. Ако някой получи облаги или помощ от друг човек, но не се отплати или просто изрази малко благодарност с обикновено „благодаря“ и нищо повече, какво ще си помисли другият? Може ли да се почувства неловко? Може ли да си помисли: „Този човек не заслужава да му се помага, той не е добър. Ако реагира така, след като толкова много му помогнах, значи няма съвест и човешка природа и не е достоен да общувам с него“? Ако пак срещне такъв човек, дали отново ще му помогне? Най-малкото няма да има желание за това“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). „От древни времена до наши дни безброй хора са били повлияни от идеята, възгледа и критерия за морално поведение по отношение на отплащането за добрината. Дори когато човекът, който им е направил добро, е зъл или лош и ги принуждава да вършат нечестиви и лоши дела, те продължават да се противопоставят на съвестта и разума си и да се подчиняват сляпо, за да се отблагодарят за добрината, а това води до много катастрофални последици. Може да се каже, че много хора, след като са били повлияни, оковани, принудени и обвързани от този критерий за морално поведение, сляпо и погрешно поддържат този възглед за отплащане за добрината и дори са склонни да насърчават зли хора и да им съдействат. Сега, след като чухте Моето общение, имате ясна представа за тази ситуация и можете да определите, че това е глупава преданост и че това се счита за поведение, в което не се поставят никакви ограничения, поведение на безразсъдно отплащане за добрината, в което няма никаква проницателност и което няма смисъл и стойност. Тъй като хората се страхуват, че ще бъдат обществено порицани или заклеймени от другите, те неохотно посвещават живота си на това да се отплащат за сторената им добрина, при което дори жертват живота си, а този начин на действие е погрешен и глупав. Тази поговорка от традиционната култура не само ограничава мисленето на хората, но и ненужно утежнява и затруднява живота им и натоварва семействата им с допълнително страдание и бреме. Много хора са платили висока цена, за да отвърнат на стореното добро. Смятат, че отплащането за добрината е социална отговорност или техен личен дълг, и дори може да прекарат целия си живот в отплащане за добрината на другите. Вярват, че това е напълно естествено и обосновано и че е неотменим дълг. Не е ли глупав и нелеп този възглед и начин на действие? Той напълно разкрива колко невежи и непросветлени са хората. Във всеки случай поговорката за морално поведение, че на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност, може и да съответства на представите на хората, но не отговаря на истините принципи. Тя не съответства на Божиите слова и е неправилен възглед и начин на действие“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). От Божиите слова разбрах, че неохотата ми да предоставя подробности за поведението на Ли Лан се дължи на оковите и ограниченията на възгледа за благодарността и отплащането за добрината. От детството родителите ми често ме учеха да бъда благодарна и да се отплащам за добрината. Стигнах до убеждението, че ако някой ми направи услуга, трябваше да намеря начин да му се отплатя, иа ако не успеех, хората щяха да ме критикуват зад гърба ми и да ме наричат неблагодарница. Затова възприех благодарността и отплащането за добрината като принцип на поведение. Приложих тази нагласа в живота си, като се отплащах двойно на всеки, който бе добър с мен, и всичките ми съседи обичаха да общуват с мен, което ме караше още повече да вярвам, че това поведение ме прави човек със съвест и човешка природа. След като открих Бог, все още живеех според тези традиционни идеи и тъй като Ли Лан ми беше проповядала Божието евангелие от последните дни, беше ме подкрепяла и ми беше помагала, когато бях слаба и негативна, а и се грижеше за децата ми и домакинската работа, аз ѝ бях истински благодарна. Чувствах, че способността ми да изпълнявам дълга си нормално до този момент се дължеше на общението и помощта на Ли Лан. Чувствах, че тя е единственият човек, когото никога не бих могла да забравя. В действителност от редовните си контакти с Ли Лан вече бях забелязала, че тя винаги се съсредоточаваше само върху хора и събития, че не приемаше нещата от Бог, не учеше никакви уроци и не влагаше сърцето си в дълга си. При ядене и пиене на Божиите слова с нея тя говореше само за тривиални семейни въпроси, което караше всички да се чувстват притеснени и разсеяни. Поведението ѝ показа, че е неверница и според принципите тя трябваше да бъде премахната. Трябваше незабавно да докладвам поведението на Ли Лан на водачите, за да я премахнат от църквата. Ала за да се отплатя на Ли Лан за добрината и за да не бъда наречена неблагодарница, не само не успях да докладвам поведението ѝ, но и я подслоних и ѝ угаждах, като исках да остане в църквата. Не защитавах ли една неверница? Вършех зло и се противопоставях на Бог! Църквата е място, където Божиите избраници Го почитат, и място, където братята и сестрите провеждат общения върху Божиите слова. Ала поради смущенията на Ли Лан братята и сестрите не можеха спокойно да разсъждават върху Божиите слова. И за да се отплатя за така наречената добрина на Ли Лан към мен, не я разобличих. По какъв начин имах съвест или човешка природа? Не можех истински да различа доброто от злото, правилното от грешното. Наистина бях накарала Бог да ме ненавижда! Като осъзнах това, се изпълних със съжаление и вина, така че се помолих на Бог: „Боже, виждам, че съм силно обвързана от традиционния възглед за благодарността и отплащането за добрината и не мога да различа правилното от грешното или доброто от злото. Боже! Искам да се покая пред Теб“.

По-късно прочетох два откъса от Божиите слова: „Необходимо е да се прозре концепцията на традиционната култура, че „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Най-важната част е думата „добро“. Как трябва да се разглежда това добро? За какъв аспект и за какво естество на доброто се отнася? Каква е значимостта на „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“? Хората трябва да разберат отговорите на тези въпроси и при никакви обстоятелства не бива да бъдат ограничавани от тази идея за отплащане за добрината. Това е изключително важно за всеки, който се стреми към истината. Какво е „доброто“ според човешките представи? На по-ниско ниво добро е някой да ти помогне, когато си в беда. Например, някой да ти даде купа ориз, когато гладуваш, или бутилка вода, когато умираш от жажда, или да ти помогне да се изправиш, когато паднеш и не можеш да станеш. Всичко това са добри дела. Много добро дело е някой да те спаси, когато си в отчайваща беда — това е животоспасяваща добрина. Когато си в смъртна опасност и някой ти помогне да избегнеш смъртта, по същество спасява живота ти. Това са някои от нещата, които хората възприемат като „добрина“. Този вид добрина далеч надхвърля всякакви дребни, материални услуги — това е голяма добрина, която не може да се измери в пари или материални неща. Хората, които я получават, изпитват такава признателност, която не може да се изрази само с няколко думи на благодарност. Правилно ли е обаче хората да мерят добрината така? (Не е правилно.) Защо казвате, че не е правилно? (Защото се основава на нормите на традиционната култура.) Този отговор се основава на теорията и учението, и макар да изглежда правилен, не стига до същността на въпроса. И така, как може да се обясни това на практика? Обмислете го внимателно. Преди известно време чух за един клип в интернет, в който един мъж изпуска портфейла си, без да разбере. Едно малко куче вдига портфейла и хуква да го догони, и когато мъжът вижда това, той бие кучето за това, че е откраднало портфейла му. Нелепо, нали? Човекът е по-неетичен от кучето! Действията на кучето бяха в пълно съответствие с човешките етични норми. Един човек би извикал: „Изпусна си портфейла!“. Но тъй като кучето не можеше да говори, то просто мълчаливо вдигна портфейла и се затича след човека. Следователно, щом едно куче е способно на някои от добрите постъпки, насърчавани от традиционната култура, какво говори това за хората? Хората се раждат със съвест и разум, следователно са още по-способни да вършат това. Стига човек да има чувство за съвест, той може да изпълнява такива отговорности и задължения. Не е необходимо да се полага упорит труд или да се плаща цена, не изисква големи усилия и е просто въпрос на вършене на нещо полезно, нещо, което да помогне на другите. Дали обаче природата на това действие наистина може да се определи като „доброта“? Издига ли се до нивото на постъпка от доброта? (Не.) Щом не се издига, нужно ли е хората да говорят за това, че трябва да се отплатят? Би било излишно“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). „Понякога Бог ще използва услугите на Сатана, за да помогне на хората, но в такива случаи трябва непременно да благодарим на Бог, а не да се отплащаме за доброто на Сатана — това е въпрос на принцип. Когато изкушението идва под формата на добрина, сторена от зъл човек, първо трябва да си наясно с това кой точно ти помага и предоставя помощ, какво е собственото ти положение и дали има други пътища, по които можеш да поемеш. С такива случаи трябва да се справяш гъвкаво. Ако Бог иска да те спаси, независимо чии услуги използва, за да го постигне, първо трябва да благодариш на Бог и да го приемеш от Него. Не бива да насочваш благодарността си единствено към хората, камо ли в знак на благодарност да предлагаш живота си на някого. Това е груба грешка. От съдбоносно значение е сърцето ти да е благодарно на Бог и да го приемеш от Него“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). От Божиите слова разбрах как да гледам на добрината на хората. В църквата, когато хората са негативни, слаби или изправени пред трудности, братята и сестрите провеждат общения за истината, за да си помагат и да се подкрепят взаимно. Това е отговорността на всички Божии избраници и е Божието изискване към тях. Когато бях преследвана от съпруга си, Ли Лан успя да общува за истината и да ми помогне. Това беше нейна отговорност и не можеше да се счита за добрина. Разбрах също, че по отношение на способността ми да чуя Божия глас и да приема Божието дело от последните дни, макар да изглеждаше, че Ли Лан ми е проповядвала евангелието, зад всичко това стоеше Божието върховенство и повеля, така че трябваше да благодаря на Бог за Неговата благодат. След като открих Бог, не се поколебах заради това, че съпругът ми ме преследваше, и успях да продължа да изпълнявам дълга си. Това не бе постижение на нито един човек, а по-скоро резултатът от поенето и храненето с Божиите слова. Но аз не го приех от Бог и не Му благодарих, а вместо това изразих благодарност към човек. Бях толкова неблагодарна и се бунтувах срещу Бог!

В търсенето си прочетох друг откъс от Божиите слова, който ме научи как да се отнасям към тези, които са ми помагали. Всемогъщият Бог казва: „Помислете и за следната ситуация. Някой ти е помогнал в миналото, бил е добър към теб по някакъв начин и е оказал влияние върху живота ти или върху някое важно събитие, но човешката му природа и пътят, по който върви, не съответстват на твоя собствен път и на това, което търсиш. Не намираш общ език с него, не го харесваш и вероятно в известна степен може да се каже, че интересите и стремежите ти са напълно различни от неговите. Пътищата ви в живота, светогледите и възгледите ви за живота са различни — вие сте съвсем различни хора. И така, как трябва да подходиш и да отвърнеш на помощта, която ти е оказал в миналото? Дали това е реалистична ситуация, която може да възникне? (Да.) И така, как трябва да постъпиш? И с тази ситуация е лесно да се справиш. Като се има предвид, че двамата вървите по различни пътища, след като го компенсираш материално по начин, който можеш да си позволиш, предвид средствата, с които разполагаш, откриваш, че вярванията ви са твърде различни, не можете да вървите по един и същи път, дори не можете да бъдете приятели и повече не можете да общувате. Как трябва да постъпиш, като се има предвид, че вече не можете да общувате? Стой настрана от него. Може и да е бил добър към теб в миналото, но се издига в обществото с измами и лъжи, върши всякакви злодеяния и не го харесваш, така че е съвсем разумно да стоиш настрана от него. Някой може да каже: „Не е ли безсъвестно да се постъпва така?“. Не е безсъвестно. Ако наистина се сблъска с някаква трудност в живота си, пак може да му помогнеш, но не бива да се чувстваш ограничен от него или да му ставаш съучастник в злодеянията и в безсъвестните му постъпки. Също така няма нужда да работиш като роб за него само защото ти е помогнал или ти е направил голяма услуга в миналото. Това не е твое задължение и той не заслужава такова отношение. Имаш право да избереш с кого да общуваш, с кого да прекарваш времето си и дори да се сприятеляваш с хора, които ти допадат и с които се разбираш — с подходящи хора. Можеш да изпълниш отговорността и задължението си към този човек, това е твое право. Разбира се, че можеш и да откажеш да се сприятеляваш и да имаш вземане-даване с хора, които не харесваш, и не е необходимо да изпълняваш каквито и да е задължения или отговорности към тях — това също е твое право. Няма да е грешно дори да решиш да изоставиш този човек и да откажеш да общуваш с него или да изпълняваш каквито и да е задължения или отговорности към него. Трябва да поставиш определени ограничения на начина, по който се държиш, и да се отнасяш по различен начин към различните хора. Не бива да общуваш със зли хора или да следваш лошия им пример — това е мъдрото решение. Недей да се влияеш от различни фактори като благодарност, чувства и обществено мнение — това означава да заемеш позиция и да имаш принципи, и именно това трябва да правиш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми се почувства много по-ведро. Човек трябва да има позиция и принципи в своето поведение, а що се отнася до тези, които са ни помагали, трябва да проявяваме внимание към пътя, по който са поели. Ако са на правия път, трябва да бъдем толерантни и търпеливи, когато действията им не се съобразяват с истините принципи, и да им помагаме чрез общение за истината. Ала ако те са на пътя на съпротивата срещу Бог, трябва да ги разобличим и докладваме, а ако не се покаят, трябва да се дистанцираме от тях и да ги отхвърлим. Точно както Ли Лан някога ми помогна, ако тя се сблъскаше с трудности в живота, със сигурност бих могла да ѝ предложа някаква материална помощ, но след като смущаваше църковния живот и беше на пътя на съпротивата срещу Бог, не можех да се съюзявам с нея в грешните ѝ дела. Трябваше да я разоблича и да защитя интересите на църквата. Това е разграничаване на правилното от грешното и постъпване според принципите.

Именно правосъдието и разобличаването на Божиите слова ми позволиха бързо да поправя грешните си възгледи и вече да не бъда възпирана от традиционното схващане, че на сторената добрина трябва да се отвърне с благодарност, и да разбера, че само като гледаме на хората и нещата според Божиите слова, можем да се съобразим с Неговите намерения. Благодаря на Бог!