От Дин Сяо, Китай

През октомври 2015 г. отговарях за видеообработката в църквата. Два месеца по-късно, поради голямото натоварване, църковните водачи уредиха сестра Уан Йен да ми сътрудничи. Тогава много се зарадвах, защото се познавахме отпреди. Тя беше правила видеоклипове повече от година и уменията и бяха доста добри. Смятах, че като работим заедно, ще можем да вършим работата по-добре. По-късно търпеливо я научих как да проверява видеоклиповете според принципите. Постепенно тя схвана някои от принципите.

Веднъж трябваше да отсъствам няколко дни. След като се върнах, Уан Йен ми каза, че е прегледала и директно е предала няколко видеоклипа, след като се е уверила, че нямат проблеми, и също е свършила някои от възложените от водачите задачи. Като чух това, малко се разстроих и си помислих: „Преди водачите винаги обсъждаха и решаваха проблемите с мен. Нямаше ме само няколко дни, а те вече са започнали да възлагат всички тези задачи на теб!“. Почувствах, че водачите не ме ценят, и доста се разстроих, затова ѝ отговорих неохотно. Изведнъж се почувствах пренебрегната, като видях братята и сестрите да се обръщат към Уан Йен за решаване на много въпроси. Като я виждах как усърдно отговаря с голям ентусиазъм на въпроси, аз се почувствах още по-неспокойна, като си мислех: „Как така всичко мое вече е станало твое? Изпълнявам този дълг по-дълго от теб, аз ти бях надзорник. Аз не ти отстъпвам по отношение на опита, общението за истината за разрешаването на проблеми и професионалните умения!“. Тъй като не исках да остана настрана, проактивно контактувах с братята и сестрите, за да разбера за напредъка в работата им, като им казвах, че съм се върнала и, както обикновено, могат да обсъждат въпроси с мен. За да затвърдя позицията си, не исках Уан Йен да бъде твърде ангажирана в работата и отхвърлих някои задачи сама, без да говоря с нея, както преди, а след това само я уведомявах. Няколко пъти, когато ме питаше за някои детайли, свързани с работата, аз я отбягвах, като казвах, че съм твърде заета. Като я виждах как явно иска да каже нещо, изпитвах угризения на съвестта и се чудех дали не съм прекалила. След като си сътрудничехме в работата, трябваше да разглеждаме и обсъждаме въпроси заедно, но като се замислих, че ако ѝ позволявам да участва в работата и да я ръководи, другите ще започнат да се обръщат към нея, а аз няма да имам шанс да си създам име, в крайна сметка не ѝ позволих да участва в работата. Един ден водачите ни изпратиха клип с химн, който да проверим за проблеми. След като го изгледах, аз не открих проблеми, но за моя изненада Уан Йен предложи много подробни промени и водачите се съгласиха с виждането ѝ. Това много ме разстрои и аз си помислих: „Водачите имаха високо мнение за мен, но сега ти си в светлината на прожекторите. Изпълнявам този дълг по-дълго от теб и преди надзиравах работата ти, но сега, когато изглеждам по-низша от теб, какво ще си помислят другите за мен?“. След това, когато преглеждах видеоклипове, не исках да ги обсъждам с нея и ги обмислях и оценявах сама. По-късно водачите казаха, че предложените от мен промени са подходящи. Одобрението на водачите ме направи много щастлива. Когато видях водачите да посочват отклоненията и проблемите на Уан Йен, аз тайно се зарадвах, като си мислех: „Все пак аз изпълнявам този дълг по-дълго от теб и знам повече!“.

След известно време водачите поискаха да организираме среща с екипа, за да може всеки да се учи и да обменим професионални умения. Тъй като уменията на Уан Йен бяха по-добри от моите, тя щеше да води срещата. Въпреки че беше малко нервна, тя се представи нормално и братята и сестрите активно участваха в дискусиите и обмяната на опит. Аз отново завиждах и се чувствах нестабилна, като си мислех: „Ти си в центъра на вниманието!“. По време на срещата Уан Йен от време на време ме питаше дали имам нещо да добавя. Аз си мислех: „Сега всеки те предпочита, можеш и сама да водиш всичко това. Не искам да бъда втора цигулка!“. Затова я игнорирах. Като ме виждаше, че не говоря, тя трябваше да се съобразява с чувствата ми, докато водеше срещата. Когато срещата приключи, все повече братя и сестри търсеха помощ от нея и моята завист и неприязън се засилиха. Мислех си: „Ако теб те нямаше, всички щяха да идват при мен със своите проблеми. Сега ти печелиш надмощие!“. Много се разстроих. Уан Йен изглежда усети мислите ми и предпазливо попита дали искам да се присъединя към тяхното обучение. Поканата ѝ ме накара още повече да не желая да се присъединя и си мислех: „Сякаш се превръщам в нейна подчинена. Колко унизително!“. Затова отказах под претекст, че съм твърде заета с работа. След това, въпреки че бях заета с работа, сърцето ми не можеше да се успокои. Уан Йен получаваше все повече шансове да блесне. Когато видях да разказва развълнувано за ползите от обучението, аз реших, че тя се изтъква, и се почувствах задушена от негативни емоции, и много се потиснах. Застанах се пред Бог да се помоля и да потърся и попаднах на тези Божии слова: „Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и отхвърлят останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и достойно за презрение? Що за нрав е това? Това е злонамереност! Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). „Когато става дума за нещо, което е свързано със слава, статут или възможност да блеснете — например, когато чуете, че Божият дом планира да отгледа различни таланти — всяко от вашите сърца тупти силно в очакване, всеки от вас все иска да се прочуе и да застане под светлините на прожекторите. Всички вие искате да се борите за статут и слава. Вие се срамувате от това, но ще се чувствате зле, ако не го направите. Изпитвате завист и омраза и се оплаквате, когато видите, че някой се отличава, и смятате, че е несправедливо: „Защо аз не мога да се отличавам? Защо все други хора са в центъра на вниманието? Защо все не идва моят ред?“. И след като почувствате негодувание, се опитвате да го потиснете, но не успявате. Молите се на Бог и за известно време се чувствате по-добре, но когато отново се окажете в подобна ситуация, отново не можете да я преодолеете. Нима това не е проява на незрял духовен ръст? Когато хората изпадат в такива състояния, нима не попадат в капана на Сатана? Това са оковите на покварената природа на Сатана, които оковават хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Това, което Бог разобличава, беше точно моето състояние — бях в капана на завистта към Уан Йен и не можех да се измъкна. Отначало можех нормално да си сътруднича с нея, защото братята и сестрите идваха при мен по работни въпроси, бях отговорна за организацията и решаването на големи и малки проблеми и имах водеща позиция в екипа. Но когато видях как Уан Йен постепенно започна да изпъква и да печели одобрение от водачите и всички се обръщаха към нея с проблемите си, почувствах, че статусът ми е застрашен, и не исках да ѝ позволя да ме надмине. За да запазя позицията си, започнах да я изключвам и ѝ пречех да поеме повече работа. Като видях водачите да одобряват предложенията ѝ, се разстроих, затова, когато по-късно преглеждах видеоклипове, избягвах да обсъждам и обменям идеи с нея. Вместо това тайно работех усилено с надеждата да предложа по-добри промени и да я засенча. Когато водачите посочиха нейните отклонения и проблеми в проверката на видеоклиповете, вместо да си сътруднича с нея, за да обобщим и обсъдим тези неща, аз тайно се зарадвах, надявайки се отчаяно нейните предложения да не се харесат на водачите, за да мога аз да изпъкна. Когато Уан Йен водеше срещата за обучение и обмяна на опит и видях как се изявява по време на срещата, почувствах завист и презрение. Умишлено избягвах да работя с нея, за да я затрудня, което я накара да се почувства възпряна от мен. По-късно, когато виждах как тя постоянно си създава добро име, докато моето присъствие отслабваше, отвращението ми към нея се засили и аз заживях в състояние на завист и неприязън. Работата по преглеждането на видеоклипове беше много и водачите уредиха Уан Йен да ми сътрудничи във видеообработката, за да произведем повече видеоклипове в свидетелство за Бог. Но за да защитя статуса си, аз пренебрегнах както църковното дело, така и нейните чувства. Всички мои действия я изключваха и възпираха и несъзнателно аз прекъсвах и възпрепятствах видеообработката. Бях истински егоистична, достойна за презрение и нямах човешка природа! Когато осъзнах това, аз се помолих на Бог в покаяние, като изразих готовност да си сътруднича с Уан Йен, за да изпълняваме дълга си добре.

След известен период от време, като видях значителния ѝ прогрес в професионалните умения, аз отново се оказах в неконтролируемо съперничество с нея. Но колкото повече си съперничех, толкова по-мрачно ставаше сърцето ми. Когато проверявахме видеоклипове, тя посочваше принципни проблеми, а аз посочвах само малки проблеми, които не бяха принципни. Много се засрамих и започнах да тая още по-голяма завист и неприязън към нея. Веднъж тя обсъди с мен някои предложения за промени във един клип. В интерес на истината, предложенията ѝ бяха разумни, но аз смятах, че ако ги приема, ще изглеждам по-низша от нея. Затова продължих да отхвърлям предложенията ѝ, без да проявявам внимание към принципите, и накрая тя не посмя да наложи вижданията си, защото се чувстваше възпряна от мен, и направи промените според моите идеи. В резултат на това водачите сметнаха преработения видеоклип за по-лош от оригиналния. Попитаха ни защо видеоклипът е променен по този начин. С половин уста признах, че моята надменност и отказът ми да приема предложения са довели до това. С времето Уан Йен ставаше все по-умела в прилагането на принципите при проверката на видеоклиповете, докато аз не можех да установя проблеми, дори след като гледах даден клип няколко пъти. Изпитах дълбоко чувство на мрак и униние. Но още повече ме изненада това, че след време внезапно се разболях и не можех да изпълнявам дълга си, и водачите уредиха да се прибера вкъщи да се възстановя. В деня на заминаването ми погледнах към Уан Йен, която беше заета на компютъра, и с нежелание оставих екипа, чувствайки се като куче с подвита опашка. Дори ме обзеха злобни мисли: „Не си мисли, че си голяма работа! Един ден ще се озовеш на моето място!“.

След като се завърнах вкъщи, бях сама и в сърцето си усетих празнота и липса на посока. Мислех за това как братята и сестрите работеха усилено, за да изпълняват дълга си, докато аз не можех да го правя. Пропастта между нас ме разстрои много. Загубата на такъв важен дълг ме накара да изпитам дълбоко съжаление и болка и се молих и плаках пред Бог безброй пъти. После разбрах, че болестта не е случайност, и ми стана ясно, че Бог така ме наказва и дисциплинира. Сетих се за тези Божии слова: „Цялото дело, което Бог върши в човека, има своите цели и значение; Бог не върши безсмислени дела, нито върши дела, които не са полезни за човека“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов). Като разсъждавах върху Божиите слова, аз си мислех как всичко, което Бог прави, има смисъл, и ситуацията, в която бях, също беше част от Божието устройване и подредби и съдържа Божието намерение. Усетих, че трябва да търся истината и да се самоанализирам, за да разбера проблемите си. После прочетох два откъса от Божиите слова: „В стремежа си имате твърде много индивидуални представи, надежди и перспективи. Настоящото дело е с цел да кастри вашето желание за статус и екстравагантните ви желания. Надеждите, статусът и представите — всички те са класически прояви на сатанинския нрав. […] Колкото повече търсиш по този начин, толкова по-малко ще пожънеш. Колкото по-голямо е желанието на човек да придобие статус, на толкова по-сериозно кастрене ще трябва да бъде подложен и през толкова повече облагородяване ще трябва да премине. Такива хора са безполезни! Те трябва да преминат през подходящо кастрене и съд, за да могат напълно да се освободят от тези неща. Ако се стремите по този начин до края, няма да пожънете нищо. Онези, които не се стремят към живота, не могат да бъдат променени, а онези, които не жадуват за истината, не могат да получат истината. Ти не се съсредоточаваш върху стремежа си към лична промяна и навлизане, а вместо това се съсредоточаваш върху екстравагантни желания и неща, които ограничават любовта ти към Бог и ти пречат да се доближиш до Него. Тези неща могат ли да те променят? Могат ли да те доведат в царството?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?). „Покварената човешка природа обича и се стреми към славата, придобивките и статуса, просто различните хора се стремят и я проявяват по различен начин. […] Ако винаги си съсредоточен върху славата, придобивките и статуса, ако за теб те са особено ценни, ако изпълват сърцето ти и ако не си склонен да се откажеш от тях, ще бъдеш под техния контрол и власт. Ще им станеш роб и в крайна сметка те ще те разрушат до основи. Трябва да се научиш да се отказваш от тези неща и да ги оставяш настрана, да препоръчваш други хора и да им позволяваш да изпъкват. Не се съпротивлявай и не бързай да се възползваш от възможностите да се откроиш и да блеснеш. Трябва да можеш да оставяш тези неща настрана, но и не бива да отлагаш изпълняването на дълга си. Бъди човек, който работи тихо и незабележимо, който не се изтъква пред останалите, докато предано изпълнява дълга си. Колкото повече се отказваш от гордостта и статута си и колкото повече се отказваш от интересите си, толкова по-спокоен ще се чувстваш, толкова повече светлина ще има в сърцето ти и толкова повече ще се подобрява състоянието ти. Колкото повече се съпротивляваш и състезаваш, толкова по-мрачно ще става състоянието ти. Ако не ми вярваш, пробвай и виж! Ако искаш да преобърнеш този тип покварено състояние и да не бъдеш контролиран от тези неща, трябва да търсиш истината и ясно да разбираш същината на тези неща, а след това да ги загърбиш и изоставиш. Ако ли не, колкото повече се бориш, толкова по-мрачно ще става сърцето ти и толкова повече завист и злоба ще чувстваш, а желанието ти да добиеш тези неща само ще нараства. Колкото по-силно е желанието ти да ги добиеш, толкова по-малко ще ти се удава, а при това положение омразата ти ще расте все повече. Колкото по-силно мразиш, толкова по-мрачен ще ставаш отвътре. Колкото по-мрачен си отвътре, толкова по-зле ще изпълняваш дълга си, а колкото по-зле изпълняваш дълга си, толкова по-безполезен ще ставаш за Божия дом. Това е порочен кръг от взаимни зависимости. Ако никога не изпълняваш дълга си добре, постепенно ще бъдеш отстранен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). От разобличаването на Божиите слова видях, че след като Сатана ни е покварил, всички обичаме репутацията и статуса. Колкото повече се стремим към репутация и статус, толкова повече сме ограничени и контролирани от него, не можем да се освободим и накрая ще бъдем отритнати и отстранени от Бог заради извършването на много злини. Като размишлявах за времето, когато работех с Уан Йен, когато статусът ми беше застрашен, аз ѝ завидях и я изключих. Колкото повече отказвах да го приема, толкова повече се съревновавах, и колкото повече се съревновавах, толкова повече мрак и болка имаше в сърцето ми, а в изпълнението на дълга ми нямаше път напред. Сега ме застигна болест и ме изпратиха вкъщи, без да имам възможност да изпълнявам дълга си. Така Бог ме скастри за желанието ми за репутация и статус! Не можех да не размишлявам върху това защо стигнах дотук. Божиите думи разобличиха, че: „Надеждите, статусът и представите — всички те са класически прояви на сатанинския нрав“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?). Приемах отровите, които Сатана насажда в хората, като: „Само аз съм върховният властващ“, „Заемай позиция над другите“ и „Изпъквай над останалите“, като цели, към които да се стремя в живота. Винаги исках да имам видна позиция сред хората, като вярвах, че само това ще ми даде усещане за авторитет и ще направи живота ми ценен и смислен. След като станах надзорник, усетих, че съм рядък талант в църквата. Водачите и братята и сестрите идваха при мен, за да обсъждаме работни въпроси, и аз преглеждах и проверявах видеоклиповете, създадени от братята и сестрите. Суетата ми беше много удовлетворена. След като работих с Уан Йен и тя постепенно се открои, аз станах завистлива и изпълнена с презрение. За да запазя статуса си, аз я изолирах, пренебрегвах и изключвах. Но колкото повече се съревновавах, толкова по-мрачна ставаше душата ми. Като виждах, че тя изпълнява все по-ефективно дълга си, аз изпитвах още по-голямо презрение. Накрая, за да опазя гордостта и статуса си, аз дори изкарвах недоволството си в дълга. Постоянно отхвърлях предложенията ѝ, колкото и да бяха уместни, което доведе до преработка на видеоклиповете и забавяне на процеса. Докато работех с Уан Йен, тъй като тя беше с по-добри професионални умения, а аз схващах повече принципи, нашето сътрудничество ни позволяваше да съчетаем силните си страни и да компенсираме за слабите, за да можем да имаме по-добри резултати в работата. Обаче моят ум беше зает със стремеж към репутация. За да запазя водещата си позиция в екипа, аз я потисках и изключвах, като прекъсвах и смущавах видеообработката и я възпирах. Като живеех според тези сатанински отрови, аз нямах никаква съвест и разум, сърцето ми беше изпълнено със завист и злост и не бях полезна в дълга си, като не само забавях работата, но и петнях името си и извършвах прегрешения. Като осъзнах това, аз почувствах съжаление и се упреквах, и презирах действията си. Затова се покаях пред Бог и не желаех повече да живея според покварения си нрав.

По време на една сутрешна духовна практика прочетох два откъса от Божиите слова, които ми помогнаха да придобия някакво разбиране за себе си. Всемогъщият Бог казва: „Където и да се намират, антихристите не искат непременно да заемат най-високата позиция. Всеки път, когато отидат някъде, те имат нрав и манталитет, които ги принуждават да действат. Какъв е този манталитет? Той е: „Трябва да се съревновавам! Да се съревновавам! Да се съревновавам!“. Защо казвам „съревновавам“ три пъти, а не веднъж? (Съревнованието се е превърнало в техен живот, с него живеят.) Това е техният нрав. Родени са с нрав, който е изключително надменен и трудно се овладява, т.е. смятат се за ненадминати и са изключително самонадеяни. Никой не може да обуздае изключително надменния им нрав. Самите те не могат да го контролират. Затова животът им представлява само борба и съревноваване. За какво се борят и съревновават? Естествено, те се съревновават за слава, изгода, статус, репутация и за собствените си интереси. Каквито и методи да се налага да използват, стига всички да им се подчиняват и стига самите те да получават ползи и статус, те са постигнали целта си. Волята им да се съревновават не е временно забавление, а е вид нрав, който произлиза от сатанинската природа. Той е като нрава на големия червен змей, който се бори и с Небето, и със земята, и с хората. Какво искат тогава антихристите, като се борят и се съревновават с другите в църквата? Несъмнено се съревновават за репутация и статус“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). „Всеки, който се стреми към слава, изгода и статус, вместо да изпълнява правилно дълга си, си играе с огъня и с живота си. Хората, които си играят с огъня и живота си, по всяко време могат да се обрекат на гибел. Днес, като водач или работник, ти служиш на Бог, което не е нещо обикновено. Не работиш за някой човек, камо ли за да си плащаш сметките и да слагаш храна на масата, а изпълняваш дълга си в църквата. И какво означава изпълнението на дълга, особено като се има предвид, че той идва от Божието поръчение? Означава, че за това дали изпълняваш дълга си добре, или не, отговаряш пред Бог. Накрая трябва да дадеш отчет пред Бог и трябва да има резултат. Приел си Божие поръчение, поел си свещена отговорност, затова колкото и да е важна или незначителна тази отговорност, тя е сериозна. Колко сериозна е тя? В по-тесен смисъл тя включва въпроса дали можеш да придобиеш истината в този живот и как Бог гледа на теб. В по-общ смисъл тя е пряко свързана с перспективите и съдбата ти, с твоя изход. Ако извършиш зло и се противопоставиш на Бог, ще бъдеш заклеймен и наказан. Бог си записва всичко, което правиш, когато изпълняваш дълга си, и има Свои собствени принципи и критерии за това, как да оценява и преценява. Бог определя изхода ти въз основа на всичко, което се проявява в теб, докато изпълняваш дълга си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Божиите слова разобличават много подробно природата на склонността на антихристите да се „конкурират“ и ясно разговарят за природата на надпреварата на антихристите за слава и печалба, както и за последиците от нея. Бях изпълнена със страх и безпокойство и не можех да не си спомня за дните на работа с Уан Йен. В името на репутацията и статуса аз пренебрегнах дълга и отговорностите си, изобщо не се интересувах от църковното дело и постоянно се съревновавах с Уан Йен. Накрая се разболях и не можех да изпълнявам дълга си. Бог ме беше издигнал и ми беше дал възможност да отговарям за видеообработката, но аз изобщо не го оцених. Водена от егоистични желания, аз се съревновавах, въпреки че знаех, че работата ще се забави. Вървях по пътя на антихриста, прекъсвах и смущавах видеообработката и накърнявах Божия нрав. Сетих се как, когато си тръгвах и видях, че Уан Йен още изпълнява дълга си, а аз бях с подвита опашка, се почувствах изключително разстроена и дори таях зли мисли, като ѝ пожелах и тя да изгуби дълга си. Видях, че репутацията ме беше погълнала, изгубих съвест и разум и станах надменна и зла. Ако не се покаех, вярата ми в Бог щеше да приключи. Когато осъзнах това, аз тихо се помолих на Бог: „О, Боже, искам да се покая пред Теб и повече няма да постъпвам така в бъдеще“. В същото време осъзнах, че Бог е използвал тази болест, за да не ми позволи да продължавам да вървя по пътя на злото и за да ме предпази от извършването на още по-големи злини, с които да прекъсна и възпрепятствам видеообработката. Това беше Божия любов и защита и аз благодарих на Бог в сърцето си.

После прочетох, че Божиите слова гласят: „Ако наистина си способен да проявяваш внимание към Божиите намерения, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек и му позволиш да се обучи и да изпълнява дълг, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш преданост към дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи. […] Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). „Независимо от своите силни страни, дарби или специални таланти, никой не може да поеме цялата работа сам, а трябва да се научи да си сътрудничи в хармония, ако иска да върши добре работата на църквата. Ето защо хармоничното сътрудничество е принцип на практиката на изпълнение на дълга. Щом влагаш цялото си сърце, енергия и преданост и принасяш всичко, което можеш да направиш, ти изпълняваш дълга си добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че тези, които наистина проявяват внимание към Божиите намерения и носят бреме в дълга си, могат да оставят настрана репутацията и статуса си, за да развиват талантливите хора. Това е нещо, което Бог помни. Всъщност независимо колко способен, компетентен и опитен е човек, не е възможно да поеме цялата работа сам. Ако талантливите хора могат да бъдат развивани и братята и сестрите могат да си сътрудничат, за да изпълняват своите функции, не е ли това много по-полезно за църковното дело? Видях, че съм била твърде тесногръда. Въпреки че по-късно не работех с Уан Йен, без значение с кого щях да работя, аз исках да прилагам Божиите слова на практика и да бъда човек, който проявява внимание към Божиите намерения, за да изпълнявам дълга си добре.

След това ме избраха за църковен водач и ми назначиха сестра Чън Фън за сътрудник. Когато научих новината, аз си помислих: „Чън Фън не изпълняваше ли дълг, свързан с видеообработка преди? Аз ѝ бях надзорник. Не съм очаквала тя да стане църковен водач“. След известно време работа с нея аз забелязах, че тя бързо напредва и се справя отлично в много области. Притесних се, че скоро може да ме надмине и че тогава братята и сестрите ще я ценят повече от мен. Затова не ми се искаше тя да присъства на събранията с всяка група. В този момент осъзнах, че състоянието ми е грешно. Помолих се на Бог, като изразих готовност да се откажа от личната си репутация и статус и да се науча как хармонично да си сътруднича с нея, да работим заедно с едно сърце и ум, за да вършим добре църковното дело. След това с Чън Фън бяхме заедно във всяка група и си сътрудничехме във воденето на събрания. След като вече не бях възпряна от репутацията и статуса, аз изпитах мир и лекота в сърцето си.

По-късно продължих да се самоанализирам и открих, че съм поддържала погрешен възглед, а именно понятието за старшинство в йерархията. Смятах, че след като съм била надзорник и вече съм била отговорна за работата на някои братя и сестри, аз трябва да съм по-добра от тях, а не по-лоша. Прочетох, че Божиите слова гласят: „Именно такъв дух трябва да цари в църквата — всеки да се съсредоточава върху истината и да се стреми да я постигне. Няма значение колко стари или млади са хората, дали са опитни вярващи, нито дали имат големи или малки заложби. Това няма значение. Всички са равни пред истината. Това, което трябва да гледате, е кой говори правилно и в съответствие с истината, кой мисли за интересите на Божия дом, кой поема най-голямото бреме в делата на Божия дом, кой разбира истината по-ясно, кой споделя чувството за справедливост и кой е готов да плати цената. Братята и сестрите трябва да подкрепят и открито да одобряват такива хора. В църквата трябва да цари този дух на почтеност, който идва от стремежа към истината. Така ще получите делото на Светия дух и Бог ще ви дари с благословии и напътствие“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само този, който изпълнява добре дълга си с цялото си сърце, ум и душа, е човек, който обича Бог). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че в Божиите очи всички са равни в Божиите очи. Колкото и дълго някой да е изпълнявал дълга си и какъвто и дълг да изпълнява, стига да брани църковните интереси и общението му да е в съгласие с истините принципи, ние трябва да го приемем и да се подчиним, и да предложим подкрепа и съдействие. Това, че бях надзорник, не означаваше, че разбирам или знам всичко. Чън Фън притежаваше по-добра проницателност от мен и можеше да открие отклоненията и проблемите в моя дълг. С нейните напътствия и допълнения работата можеше да се свърши по-прецизно. Видях, че съм имала никакво разбиране за себе си, като винаги съм се смятала за по-висша само защото съм на ръководна позиция. Колко надменна и неразумна съм била! Сега разбирам, че всеки има различни силни страни и предимства и че Бог урежда да си сътрудничим в дълга, за да използваме взаимно силните си страни и да компенсираме слабите, така че ефективността на работата ни да се подобрява постоянно. Благодаря на Бог!