От Lu Jing, Китай

През август 2023 г. започнах да си сътруднича с Лин Му в нашия дълг, свързан с работа с текста. Лин Му изпълняваше този дълг отдавна, имаше добри заложби и беше добре запозната с принципите. Тъй като аз бях нова в тази роля и не бях запозната с принципите и професионалните умения, реших, че трябва да науча повече от Лин Му, за да усвоя бързо принципите и да поема своята част от отговорността. В началото полагах усилия да науча професионалните умения и принципи. Когато материалите, които организирах, имаха някакви недостатъци, исках от Лин Му да ми помогне да ги подобря. Тя бързо свършваше и допълваше нещата, които ми се струваха малко сложни. Чувствах известна завист, но и донякъде бях облекчена, тъй като си мислех, че ако в бъдеще се сблъскам с трудности, тя би могла да ми помогне да ги разреша. По този начин нямаше да ми се налага да прекарвам време в търсене на материали или принципи. Това щеше да спести време и усилия, което щеше да улесни нещата за мен. Постепенно, когато се сблъсках с трудни въпроси, които изискваха повече време и внимателно обмисляне, се обръщах към Лин Му, за да ги реши. Това се превърна в моя начин за решаване на проблеми. Лин Му ми го посочи няколко пъти, като каза, че всеки път, когато преглеждала материалите, които съм организирала, ѝ отнемало много време, тъй като някои въпроси не били ясно формулирани, и че трябва да влагам повече мисъл, когато пиша. Чувствах се малко виновна, но после си помислих: „Лин Му има по-добри заложби от мен и разбира принципите по-добре. Тя може бързо да реши тези проблеми. Нека просто способните да свършат повече работа“. Така че не се самоанализирах.

Един ден Лин Му беше заета и нямаше време да прегледа писмото за работна комуникация, което бях написала. Тя ме помоли да го проверя внимателно сама. Забелязах, че имаше две части, в които не бях обяснила ясно нещата. Спомних си, че бях осъзнала това, докато пишех, но не можах да измисля по-добри идеи, след като умувах известно време, затова го оставих на Лин Му, за да го промени и подобри по-късно. Сега, като се замисля, какво щеше да стане, ако Лин Му нямаше време да преглежда и директно изпратеше проблемно писмо? Нямаше ли това да е лош пример за братята и сестрите? В сериозните случаи това дори можеше да предизвика прекъсване и смущение. Малко се изплаших и си казах: „Ако в бъдеще срещна нещо, което не мога да видя ясно, трябва да го обсъдя с Лин Му и да продължа, след като го разбера. Не мога просто да избирам лесния път и да оставям проблемите на другите“. След това започнах да размишлявам защо винаги исках да прехвърлям проблемите върху другите. Тогава прочетох един откъс от Божиите слова, който наистина се отнасяше за моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Когато изпълняват дълг, хората винаги избират лека работа, такава, която не е уморителна и която не изисква да се излагат на природните стихии отвън. Това означава избиране на лесната работа и избягване на тежката и е проявление на ламтене за плътски удобства. Какво още? (Винаги се оплакват, когато дългът им ги затруднява и уморява малко, когато е свързан с плащане на цена.) (Постоянно мислят за храна, дрехи и плътски удоволствия.) Всичко това са проявления на ламтене за плътски удобства. Когато такъв човек види, че дадена задача е твърде трудоемка или рискована, той я пробутва на някой друг. Самият той върши само неангажираща работа и се оправдава, като казва, че заложбите му са малки, че му липсва работоспособност и че не може да се заеме с тази задача — а всъщност постъпва така, защото ламти за удобствата на плътта. Той не желае да страда, независимо каква работа върши или какъв дълг изпълнява. […] Независимо колко натоварена е работата на църквата или колко много дълг трябва да бъде изпълнен, те никога не нарушават рутината и нормалното състояние на живота си. Никога не са небрежни към каквито и да е дребни детайли от живота на плътта и ги контролират перфектно, като са много строги и сериозни. Когато обаче се занимават с работата на Божия дом, независимо колко значим е въпросът, дори ако включва евентуално безопасността на братята и сестрите, те се отнасят към него небрежно. Дори не се интересуват от онези неща, които включват Божието поръчение или дълга, който трябва да изпълняват. Те не поемат никаква отговорност. Това е отдаване на плътските удобства, нали? Дали хората, които се отдават на удобствата на плътта, са подходящи за изпълнение на дълг? Щом някой повдигне темата за изпълнението на дълга или заговори за плащане на цена и понасяне на трудности, те продължават да клатят глава. Те имат твърде много проблеми, само се оплакват и са негативни към всичко. Такива хора са безполезни, те не са компетентни да изпълняват дълга си и трябва да бъдат отстранени“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). Това, което Божиите слова разобличиха, беше точно моето състояние. Когато изпълнявах дълга си, предпочитах да върша задачите, които бяха по-лесни и удобни, и винаги оставях на другите да решават по-сложните проблеми. Това беше проява на копнежа по удобствата на плътта. Когато пишех писмото, предпочитах да избера по-простите въпроси, на които да отговоря, а ако някой въпрос беше по-сложен, го възприемах като твърде проблематичен и не исках да отговарям. Дори да отговорех на такъв въпрос, не полагах усилия да помисля как ясно да проведа общение върху проблема. Винаги оставях на Лин Му да решава сложните въпроси, като се оправдавах, че не мога да изразя такива неща ясно, а в действителност не исках да полагам много усилия или да понасям много трудности в дълга си, а копнеех за плътските удобства. След като придобих известно познание за състоянието си, се помолих на Бог, като изразих готовността си да се опълча на себе си и да се покая пред Него.

По-късно се натъкнах на един откъс от Божието слово, който дълбоко прониза сърцето ми. Всемогъщият Бог казва: „Каквато и работа да вършат някои хора или какъвто и дълг да изпълняват, на тях им липсва компетентност, не могат да се нагърбят с него и не са способни да изпълнят нито едно от задълженията или отговорностите, които един човек трябва да изпълни. Не са ли отпадък? Още ли са достойни да се наричат човеци? Има ли жив човек, който не трябва да изпълнява дълга и отговорностите си, освен глупаците, умствено неспособните и хората, които страдат от физически увреждания? Но такъв човек все хитрува и не си дава зор и не иска да изпълнява задълженията си. Това означава, че не иска да бъде същинско човешко същество. Бог му е дал възможността да бъде човешко същество, дал му е заложби и дарби, но той не може да ги използва при изпълнението на дълга си. Не прави нищо, но иска да се наслаждава на всяка крачка. Може ли такъв човек да се нарече човешко същество? Каквато и работа да му е възложена, била тя важна или обикновена, трудна или лесна, той все е нехаен и хитрува, и кръшка. Когато възникнат проблеми, той се опитва да прехвърли отговорността за тях върху други хора и не поема никаква отговорност, а все така иска да продължи да живее като паразит. Не е ли безполезен отпадък? Има ли човек в обществото, на когото не му се налага да разчита на себе си, за да изкарва прехраната си? Човек трябва да се издържа сам, щом стане пълнолетен. Родителите му са изпълнили своята отговорност. Дори родителите му да са готови да го издържат, той би се чувствал неловко. Би трябвало да е способен да осъзнае, че родителите му са приключили мисията си по отглеждането му и че той е дееспособен пълнолетен и трябва да е в състояние да живее самостоятелно. Не е ли това минималният здрав разум, който един възрастен човек трябва да притежава? Човек, който наистина има здрав разум, изобщо не би могъл да продължи да безделничи на гърба на родителите си и би се опасявал от подигравките на хората и от това, че ще изгуби достойнството си. И така, има ли разум човек, който обича удобството и мрази работата? (Няма.) Все иска да получи нещо даром, иска никога да не изпълнява каквито и да било отговорности, мечтае си сладостите просто да падат от небето направо в устата му. Все иска да получава три пълни хранения на ден, някой да го обслужва, както и да се наслаждава на хубава храна и напитки, без да свърши поне малко работа. Това не е ли начинът на мислене на един паразит? А имат ли съвест и разум паразитиращите хора? Притежават ли почтеност и достойнство? Категорично не. Всички те са паразитиращи негодници, всички са зверове без съвест и разум. Никой от тях не заслужава да остане в Божия дом“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). Бог разобличава факта, че онези, които са безотговорни, хлъзгави и лентяйстват в дълга си, нямат нито почтеност, нито достойнство. Такива хора са паразити и са загуба на пространство в Божия дом. Те не допринасят с нищо и са от типа хора, които Бог отстранява. Докато разсъждавах върху Божиите слова, малко се разстроих. Когато се сблъсквах с трудности, не исках да полагам усилия, за да ги обмислям, и винаги разчитах на Лин Му, а когато отговарях на въпроси, макар да знаех, че някои от обясненията ми не са ясни, не отделях време да ги обмисля, а вместо това просто ги оставях на Лин Му да ги подобри. Дори след като тя ми посочи тези проблеми, не се самоанализирах, а продължих да разчитам на нея, оправдавайки се с мисълта, че тя има по-добри заложби и че тези, които са по-способни, трябва да вършат повече работа. Осъзнах, че бях хлъзгава и се отпусках в дълга си, като винаги исках нещо за нищо. Бях разчитала на другите да свършат работата ми, а аз не бях поела никаква отговорност. След като толкова години се наслаждавах на поенето и притока на Божиите слова, все още се държах нехайно, отпусках се в дълга си и не можех да поема отговорностите, които трябваше да поема. Не бях ли напълно безполезна и лишена от всякаква почтеност и достойнство? Подобно на онези родители, които се трудят упорито, за да отгледат детето си до зряла възраст, а когато детето трябва да е самостоятелно, то изтъква като оправдание различни трудности, не желае да работи, за да се издържа само, и продължава да разчита на родителите си. Как се чувстват тези родители? След като ми беше възложен дълг, свързан с работа с текст, трябваше да ценя тази възможност, да положа повече усилия, за да усвоя професионалните умения и принципи и да търся напътствие от Лин Му за нещата, които не разбирах, за да мога по-рано да схвана принципите и да поема своя дял от отговорностите. Но аз винаги отказвах да полагам умствени усилия, а вместо това предпочитах да разчитам на другите. Това мое отношение към дълга ми беше отвратително и противно на Бог и ако не променях начина си на действие, в крайна сметка щях да бъда напълно безполезна.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Има някои хора, които изобщо не желаят да страдат в изпълнението на своя дълг, но винаги се оплакват, когато се сблъскат с проблем и отказват да заплатят цена. Какъв вид отношение е това? Това е нехайно отношение. Ако изпълняваш дълга си нехайно и подхождаш към него с непочтително отношение, какъв ще бъде резултатът? Ще изпълняваш дълга си зле, макар че си способен да го изпълняваш добре — изпълнението ти няма да бъде на ниво и Бог ще бъде много недоволен от отношението, което имаш към своя дълг. Ако можеше да се молиш на Бог, да търсиш истината и да влагаш цялото си сърце и ум в нея, ако можеше да сътрудничиш по този начин, тогава Бог щеше да подготви всичко за теб предварително, така че когато се справяш с нещата, всичко щеше да си дойде на мястото си и да получиш добри резултати. Нямаше да е необходимо да влагаш огромно количество енергия. Когато си направил всичко възможно, за да сътрудничиш, Бог щеше вече да е уредил всичко за теб. Ако си хлъзгав и се скатаваш, ако не изпълняваш правилно дълга си и винаги вървиш по грешния път, тогава Бог няма да действа върху теб. Ти ще изгубиш тази възможност и Бог ще каже: „Ти не ставаш, не мога да те използвам. Стой настрани. Харесва ти да си хитър и да се скатаваш, нали? Харесва ти да мързелуваш и да живееш спокойно, нали? Е, тогава живей спокойно завинаги“. Бог ще даде тази благодат и възможност на някой друг. Какво ще кажете: това загуба ли е или е придобивка? (Загуба е.) Това е огромна загуба!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Докато разсъждавах над Божиите слова, осъзнах, че когато срещаме трудности в дълга си, ако вложим цялото си сърце и ум в него, ако сме готови да платим цената и търсим истината, Бог ще ни просветли и напътства. Колкото повече прилагаме този подход, толкова по-ясен става пътят напред и мисълта ни се избистря. Ако обаче се сблъскаме с трудности, но не полагаме усилия да търсим истините принципи, а вместо това винаги лентяйстваме, в крайна сметка няма да придобием нищо и няма да можем да изпълним добре нито един дълг, и в един момент ще бъдем разобличени и отстранени заради безделието си, и ще изгубим възможността да изпълняваме дълга си. Като се замисля, отначало, когато започнах да изпълнявам този дълг, влагах много мисъл и усилия, но по-късно, когато видях, че Лин Му е овладяла някои принципи и че работата ѝ е по-ефективна, започнах да оставям трудните задачи на нея, за да ми е лесно. Всъщност, макар да си бях спестила страдания и изтощение като се скатавах, не бях постигнала никакъв напредък в усвояването на професионалните умения и принципи и дори бях станала бреме за другите. Ако продължавах така, накрая Бог щеше да ме намрази и отстрани. Това ми напомни за словата на Господ Исус: „Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Матей 13:12). Бог е праведен. Стига човек да е готов да положи усилия, да търси истината и да плати цената в дълга си, той ще получи Божието просветление и напътствие. Колкото повече го прави, толкова по-ясен ще става пътят му и толкова по-бистър ще е умът му. Но аз бях хлъзгава и се бавех с изпълнението на дълга си, не желаех да плащам цената и винаги прехвърлях работата върху другите, като вярвах, че когато разчитам на другите, това ми спестява време и усилия и ми позволява да изпълнявам задачите без много усилия. Мислех си, че постъпвам умно, но в крайна сметка не придобих никаква истина и не можах да реша нито един проблем. Това беше самозаблуда и в крайна сметка претърпях големи загуби заради нея. Колко бях глупава! Като осъзнах всичко това, се уплаших и бях готова да се покая пред Бог и да изпълнявам дълга си усърдно с искрено сърце.

След това прочетох тези Божии слова: „Да предположим, че църквата уреди да свършиш определена работа, и ти кажеш: „Независимо дали тази работа ми позволява да привлека внимание или не, щом ми е възложена, ще я свърша добре и ще поема тази отговорност. Ако ми уредят да домакинствам, ще дам всичко от себе си, за да го свърша добре, ще се грижа добре за братята и сестрите и ще направя всичко възможно, за да обезпеча безопасността на всички. Ако ми уредят да проповядвам евангелието, ще се въоръжа с истината, ще го проповядвам добре с любов и ще изпълня дълга си. Ако ми уредят да уча чужд език, ще го уча от все сърце, ще положа усилия над него и ще опитам да го усъвършенствам възможно най-бързо, в рамките на година-две, за да мога да свидетелствам за Бог пред чужденци. Ако ме помолят да пиша статии със свидетелства, съвестно ще се обучавам да го правя, да разглеждам нещата според истините принципи и ще уча за езика. Макар че може би няма да съм способен да пиша статии с красива проза, поне ще мога ясно да предам свидетелството си за преживяване, разбираемо да разговарям за истината и да дам истинско свидетелство за Бог, така че хората да се извисят духовно и да имат полза от четенето на статиите ми. Каквато и работа да ми възложи църквата, ще се заема с нея с цялото си сърце и сили. Ако има нещо, което не разбирам, или възникне някакъв проблем, ще се моля на Бог, ще търся истината, ще решавам проблемите според истините принципи и ще върша добре работата. Какъвто и да е дългът ми, ще дам всичко от себе си, за да го изпълня добре и да удовлетворя Бог. Каквото и да мога да постигна, ще направя всичко възможно да поема на плещите си цялата отговорност, която трябва да понеса, и поне няма да бъда в противоречие със съвестта и разума си, няма да бъда нехаен, няма да хитрувам или да се отпускам, нито ще се отдавам на плодовете от чуждия труд. Нищо от това, което правя, няма да е под критерия на съвестта“. Това е минималният критерий за постъпките ви и човек, който изпълнява дълга си така, може да се определи като човек със съвест и разум. Трябва поне съвестта ти да е чиста, когато изпълняваш дълга си, и поне да заслужиш трите си хранения на ден, а не да паразитираш. Това се нарича да имаш чувство за отговорност. Независимо дали имаш големи или малки заложби и дали разбираш истината, във всеки случай, отношението ти трябва да е такова: „Тъй като ми беше възложено да свърша тази работа, трябва да се отнасям сериозно към нея, трябва да я превърна в своя грижа и трябва да използвам цялото си сърце и всички свои сили, за да я свърша добре. Що се отнася до това дали ще мога да я свърша отлично, не се осмелявам да дам гаранция, но нагласата ми е, че ще направя всичко по силите си, за да я изпълня добре, и определено няма да съм нехаен в това отношение. Ако в процеса на работа възникне някакъв проблем, трябва да поема отговорност и да направя така, че да си извлека поука от това и да изпълня добре дълга си“. Това е правилното отношение“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). От Божиите слова разбрах, че независимо от трудностите и проблемите, с които се сблъскваме в дълга си, трябва искрено да се молим, да се уповаваме на Бог и да търсим принципите. Трябва да направим всичко, което можем и което трябва, като използваме всичките си сили, за да изпълним задачите ефективно. Не бива да бъдем нехайни, хлъзгави или лениви. Ако имаме такова отношение към дълга си, това ще удовлетвори Бог. Докато се самоанализирах, осъзнах, че когато срещах трудности или проблеми в дълга си, вместо да се уповавам на Бог и да търся истините принципи, често разчитах на Лин Му и се радвах на плодовете на нейния труд. Не правех дори минималното, което се изискваше от мен, да не говорим за това да вложа цялото си сърце и сили. Все едно бях просто един безделник в Божия дом. Затова се помолих на Бог и се разкаях, като изразих готовност да търся повече принципите и да полагам повече усилия, за да разсъждавам върху трудностите или нещата, които не разбирах, и реших, че ще моля Лин Му за помощ само ако наистина не мога да ги разреша. В работата след това често проверявах отношението си към моя дълг. Когато се сблъсквах с трудни задачи и исках да се измъкна, съзнателно се опълчвах на себе си, успокоявах сърцето си, молех се на Бог и усърдно ги обмислях. Вече не мислех само как да ги прехвърля върху другите. Веднъж Лин Му и аз прегледахме документ, в който имаше много проблеми. Трябваше да потърсим съответните принципи, да проявим голямо внимание към всичко и да подчертаем всички проблеми. Исках Лин Му да се заеме с това. Но за моя изненада тя предложи аз да го направя. Без да се замислям, отговорих: „Искаш аз да го направя?“. Веднага щом казах това, осъзнах, че отново се опитвам да лентяйствам. Веднага се помолих на Бог да се опълча на себе си, като изразих готовността си да сътруднича с цялото си сърце и да изпълня отговорността си, вместо да прехвърлям тази задача върху другите. Така че се съгласих да го направя. Докато работех по задачата, се молех и се уповавах на Бог, като се съсредоточавах върху обмислянето на принципите. Въпреки че отне повече време, намерих път напред. Чувствах се спокойна, когато използвах всичките си сили и изпълних отговорността си, докато изпълнявах своя дълг.

Чрез това преживяване разбрах, в устройването на нещата така, че да работя с Лин Му, се е съдържала Божията добра воля. Тя се изразяваше по-конкретно в това, че Лин Му имаше по-добри заложби от мен и разбираше някои принципи, и ако се натъкнех на нещо, което не разбирах, можех да я попитам и да се поуча от нея, т.е. тя можеше да ми помогне да разбера по-добре принципите, което допълваше моите слабости. Ако винаги търсех плътски удобства и просто прехвърлях всички проблеми върху нея, нямаше да науча нищо и нямаше да постигна никакъв напредък. Сега, когато се сблъскам с проблеми, вече не ги прехвърлям веднага на Лин Му. Вместо това подхождам към тях със сърцето си, като се съсредоточавам върху търсенето на истините принципи и ги обсъждам с нея само когато наистина не мога да разбера нещо. Изпълнението на дълга ми по този начин ми носи много повече спокойствие на духа.