През януари 2021 г. двамата с Джан Фан бяхме избрани за църковни водачи. Бяхме заети в църквата от сутринта до късно през нощта. Тъй като обаче аз не бях сътрудничила за работата с текст и работата по пречистването в миналото, а и бях нова в тази църква и не бях запозната с много аспекти, работата не беше много ефективна. След известно време Ли Йен се завърна след изпълнение на дълга си другаде и също беше избрана за църковен водач. Бях много щастлива. Познавах Ли Йен. Тя преди беше изпълнявала дълга си в тази църква и разбираше добре всички аспекти. Освен това заложбите ú бяха добри и беше работоспособна. Също така беше изпълнявала много видове дълг. Аз си помислих: „Сега, когато с нас е Ли Йен да сътрудничи за делото на църквата, трябва да можем да намерим решения на проблемите и трудностите на братята и сестрите, а когато ефективността на работата се подобри, и моят имидж ще е добър“. Затова побързах да разкажа на Ли Йен всичко за ситуацията в църквата. Ли Йен много бързо се запозна с работата и започнахме да си сътрудничим, като си разпределяхме задачите. С Джан Фан отговаряхме основно за евангелската работа и за напояването. Ли Йен отговаряше за работата по пречистването и за църковния живот. Когато с Джан Фан срещахме проблеми, които не знаехме как да решим, Ли Йен винаги беше тази, която провеждаше общение. С нейна помощ успявахме да намерим начини да решим много проблеми. Ли Йен също така стана опора на нашата църква. Висшестоящите водачи проведоха с нас среща на съработниците, за да проверят работата на нашата църква, и когато видяха, че активно сътрудничим и изпълняваме различните елементи на работата по организиран начин, не спряха да кимат одобрително. Спомних си, че когато водачите бяха идвали преди, за да се информират за нашата работа, те ни бяха кастрили, защото не бяхме изпълнили добре някои ключови задачи, което беше довело до забавяния. Аз се засрамих и не можех да вдигна глава. Сега, когато имахме Ли Йен да сътрудничи за изпълнението на дълга ни, ефективността на работата беше видимо различна. Висшестоящите водачи вече рядко ни кастреха и аз стоях добре на срещите на съработниците. Помислих си: „В бъдеще трябва да си сътруднича добре с Ли Йен и да се стремя да изпълнявам всички задачи в църквата още по-добре“.

Една вечер през юли висшестоящите водачи изпратиха писмо, с което ни молеха да препоръчаме човек с добри качества, който би могъл да се заеме с църковните дела. Помислих си: „Ли Йен е най-добрата по отношение на заложби и работоспособност, а и ще придобие повече практика, ако бъде повишена. Но ако я препоръчам, нашата църква ще загуби една от опорите си. С Джан Фан все още не сме достатъчно добри в работата си. Ако ефективността на църковната работа спадне, висшестоящите водачи определено ще кажат, че ни липсват работоспособност и не можем да вършим реална работа. Може дори да ни освободят. Тогава какво ще си помислят за нас братята и сестрите ни? Не мога да препоръчам Ли Йен да отиде. Но ако не я препоръчам, това не е защита на делото на църквата или проявяване на внимание към цялостната картина“. Нито един от двата варианта не изглеждаше правилен и това наистина ме обезпокои. Накрая неохотно казах на Ли Йен: „Ще препоръчам ти да отидеш“. Ли Йен се поколеба и не каза нищо, но аз почувствах, че тя не иска да ходи. Първоначално ми се искаше да я попитам за мислите ú и да проведа общение с нея, но след това си помислих: „Ами ако след нашето общение тя се съгласи да замине? Тогава резултатите от делото на нашата църква ще се влошат и имиджът ми ще пострада. Забрави. Няма да я питам или да провеждам общение с нея. Просто ще се преструвам, че не съм видяла нищо. Ако тя не отиде, това не е ли по-добре за мен?“. Затова не отговорих на висшестоящите водачи. След като се прибрах у дома, си легнах, но се въртях и не можех да заспя. Мислех си как водачите ни бяха помолили бързо да отговорим на писмото им, но аз се бях забавила и не бях отговорила. Това ще поддържа ли делото? Колкото повече мислех за това, толкова по-неспокойна ставах. Но в сърцето си аз все още не бях склонна да препоръчам Ли Йен. В църквата имаше толкова много да се върши, а с един сътрудник по-малко ефективността на работата със сигурност нямаше да е толкова добра. При тази мисъл не я препоръчах.

На сутринта на втория ден, когато станах, се чувствах слаба и отпаднала и не можех да ям нищо. Чувствах безпокойство в сърцето си. Помолих се пред Бог и в търсенето видях тези Божии слова: „Каквото и да правят, антихристите първо се съобразяват със собствените си интереси и действат едва след като са обмислили всичко; те не се покоряват истински, искрено, напълно и безусловно на истината, а го правят избирателно и под условие. Какво е това условие? Статусът и репутацията им трябва да бъдат предпазени и да не претърпят загуби. Едва след като това условие е изпълнено, те решават и избират какво да правят. Тоест антихристите сериозно обмислят как да се отнасят към истините принципи, Божиите поръчения и делото на Божия дом или как да се справят с нещата, пред които са изправени. Те не се замислят как да удовлетворят Божиите намерения, как да не навредят на интересите на Божия дом, как да удовлетворят Бог или как да облагодетелстват братята и сестрите — това не са нещата, които обмислят. Какво обмислят антихристите? Дали ще бъдат засегнати собствените им статус и репутация и дали авторитетът им ще бъде понижен. Ако нещо, което вършат в съответствие с истините принципи, е от полза за работата на църквата и за братята и сестрите, но би довело до това, че собствената им репутация ще пострада и много хора ще разберат истинския им духовен ръст и ще разберат каква е тяхната природа същност, тогава те определено няма да действат в съответствие с истините принципи. Ако извършването на някаква реална работа ще накара повече хора да ги ценят, да ги уважават и да им се възхищават, ще им позволи да придобият още по-голям авторитет или ще даде възможност на думите им да имат тежест и да накарат повече хора да им се подчиняват, тогава те ще изберат да я вършат; в противен случай никога няма да изберат да пренебрегнат собствените си интереси заради интересите на Божия дом или на братята и сестрите. Това е природата същност на антихристите. Това не е ли егоистично и долно?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). Божиите слова съвсем точно разобличиха моето състояние. Нравът, който бях разкрила, беше толкова егоистичен и достоен за презрение, колкото този на един антихрист. За да защитя собствения си имидж и статус, аз изобщо не помислих за интересите на Божия дом. Висшите водачи ни бяха помолили да препоръчаме човек, който да поеме църковното дело в по-голям мащаб. Много добре знаех, че заложбите на Ли Йен са добри, че е работоспособна и че е подходящ кандидат. Съгласно принципите трябваше да я препоръчам, но се страхувах, че след като Ли Йен си тръгне, аз няма да мога да върша част от работата добре, резултатите ще се влошат, водачите ще ме кастрят и имиджът ми ще пострада. Затова не исках да препоръчам Ли Йен. Когато видях, че Ли Йен не иска да отиде, аз не я попитах за трудностите ѝ, нито проведох общение с нея, за да помогна. Вътрешно тайно се радвах и много исках тя да не заминава. Като се замислих как делото на църквата сега спешно се нуждае от хора, които да сътрудничат, като църковен водач аз трябваше да проявя внимание към Божието намерение и да проведа общение с Ли Йен, и да ú помогна, така че тя да може да сътрудничи по своя инициатива. Но аз действително не мислех за делото на църквата. Бях наистина егоистична и достойна за презрение! Нямаше и следа от човешка природа в мен! Почувствах се много виновна и бързо писах на водачите, че препоръчвам Ли Йен.

След известно време висшестоящите водачи не бяха отговорили и затова предположих, че са намерили човек от друга църква и нямат нужда Ли Йен да отиде. Тайно малко се зарадвах. Неочаквано един ден водачите написаха писмо, в което молят братята и сестрите да напишат оценка за Ли Йен. Като видях това писмо, сърцето ми се сви и си помислих: „Искат оценка за Ли Йен — явно водачите наистина искат да я повишат“. Бях малко разочарована. „Сега евангелският дякон е тежко болен и не може да изпълнява дълга си. Аз отговарям за евангелската работа наред с другите ми задължения. Освен това напоследък няма особен напредък в евангелската работа и аз много се тревожа. Известно време може да не успея да намеря подходящ човек. Първоначално Ли Йен щеше да довърши собствената си работа, а след това да ми помага с евангелската работа. Ако тя бъде прехвърлена, кой ще ми помага с евангелската работа? Освен това ще трябва да поемем цялата работа на Ли Йен. Как Джан Фан и аз можем да поемем бремето на всички тези задачи? Ако резултатите от работата не се подобрят, как ще гледат на нас братята и сестрите ни?“. Като мислех за всичко това, исках да задържа Ли Йен тук. Беше ми съвсем ясно, че ако напиша честна оценка за Ли Йен, шансовете ѝ да бъде повишена ще са много големи. Затова написах колко негативна и изпаднала е станала, когато е била отстранена от дълга си преди време, мислейки, че ако водачите видят, че е такава, няма да я повишат. След като написах писмото, спрях да мисля за него и въпросът беше приключен.

Един ден се натъкнах на откъс от Божиите слова и осъзнах природата на постъпката си и последиците от нея. Всемогъщият Бог казва: „Божиите избраници трябва да бъдат централно разпределяни от Божия дом. Това няма нищо общо с който и да е водач, ръководител на група или отделна личност. Всеки трябва да действа принципно. Това е правилото на Божия дом. Антихристите не действат според принципите на Божия дом, постоянно кроят планове в името на собствения си статус и собствените си интереси и карат братята и сестрите с добри заложби да им служат, за да затвърдят властта и статуса си. Не е ли това егоистично и подло? Външно погледнато, това че държат хората с добри заложби до себе си и не им позволяват да бъдат прехвърлени от Божия дом, изглежда така, сякаш мислят за църковната работа, но всъщност те мислят само за собствената си власт и статус и изобщо не мислят за работата на църквата. Те се страхуват, че ще свършат лошо църковната работа, ще бъдат заменени и ще загубят статуса си. Антихристите не се замислят за по-общото дело на Божия дом, мислят само за собствения си статус, защитават собствения си статус без угризения каква е цената за интересите на Божия дом и бранят собствения си статус и интереси в ущърб на църковната работа. Това е егоистично и подло. Когато се сблъска с подобна ситуация, човек трябва най-малкото да помисли според съвестта си: „Всички тези хора са от Божия дом, те не са моя лична собственост. Аз също съм член на Божия дом. Какво право имам да преча на Божия дом да прехвърля хора? Трябва да се съобразявам с общите интереси на Божия дом, вместо да се съсредоточавам само върху работата в рамките на собствените си отговорности“. Такива мисли би трябвало да имат хората, които притежават съвест и разум, и такъв разум би трябвало да притежават онези, които вярват в Бог. Божият дом се занимава с работата на цялото, а църквите се занимават с работата на частите. Следователно, когато Божият дом има специална нужда от църквата, най-важното за водачите и работниците е да се подчиняват на подредбите на Божия дом. Лъжеводачите и антихристите не притежават такава съвест и такъв разум. Всички те са доста егоистични, мислят само за себе си и не се интересуват от работата на църквата. Съобразяват се само с ползите, които са пред очите им, но не се съобразяват с по-общото дело на Божия дом и затова са абсолютно неспособни да се подчиняват на подредбите на Божия дом. Те са изключително егоистични и подли! В Божия дом те дори са достатъчно дръзки, за да пречат, и дори се осмеляват да отстояват твърда позиция. Това са хората, на които най-много им липсва човешка природа, това са зли хора. Ето какви хора са антихристите. Те винаги се отнасят към работата на църквата, към братята и сестрите и дори към всички активи на Божия дом, които попадат в сферата на тяхната отговорност, като към своя лична собственост. Те вярват, че само от тях зависи как тези неща ще бъдат разпределени, прехвърлени и използвани и че Божият дом няма право да се намесва. Щом са в техни ръце, те сякаш са притежание на Сатана, на никого не е позволено да ги докосва. Те са големите началници, баш шефовете и всеки, който отиде на тяхна територия, трябва да се подчинява на заповедите и подредбите им по възпитан и услужлив начин и да взема под внимание изразите им. Това е проявлението на егоизма и подлостта в характера на антихристите. Те не се съобразяват с работата на Божия дом, ни най-малко не следват принципи и мислят само за собствените си интереси и статус — всичко това са все отличителни белези на егоизма и подлостта на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Първа част)). Бог разобличава антихристите като особено егоистични и достойни за презрение хора, които се отнасят към братята и сестрите като към инструменти, които им служат в името на собствената им репутация и статус, и не проявяват внимание към делото на Божия дом. Като се сравних с антихристите, поведението ни беше еднакво. Знаех много добре, че след като беше освободена, Ли Йен придоби известно разбиране за себе си, промени се донякъде и сега върши задълженията си ефективно. Но се страхувах, че ако я препоръчам, резултатите от делото на нашата църква няма да се подобрят и ще загубя репутацията си. Затова повдигнах въпроса как се е държала Ли Йен, когато беше в лошо състояние, за да заблудя водачите, надявайки се да я задържа, за да мога да продължа да я използвам. Ли Йен не беше много склонна да отиде, но аз не ѝ предложих общение и помощ и дори тайно се радвах, тъй като се надявах, че тя ще продължи да живее в погрешно състояние и няма да бъде прехвърлена. Знаех много добре, че делото на църквата се нуждае от хора, но единственото, от което се бях интересувала, беше да защитя собствените си интереси и изобщо не бях проявила внимание към цялостното дело на църквата. Що за изпълнение на дълга ми беше това? За да накарам някого да остане да ми служи и за да запазя собствените си репутация и статус, напълно пренебрегнах нуждите на църковното дело. По този начин не прекъсвах ли делото на църквата? Пътят, по който вървях, беше пътят на антихриста на съпротива срещу Бог. Ако не се откажа от злото си поведение и не се покая пред Бог, накрая ще бъда отстранена от Него. Колкото повече мислех за това, толкова повече се страхувах и изпитвах известна омраза към своята егоистична и достойна за презрение сатанинска природа. Затова се помолих на Бог и Му казах, че съм готова да се покая.

Прочетох откъс от Божиите слова: „Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божията внимателна проверка върху това, което вършат. Когато приемаш Божията внимателна проверка, сърцето ти ще бъде на прав път. Ако винаги правиш нещо само за да го видят другите, ако все искаш да получиш похвала и възхищение от другите, но не приемаш Божията внимателна проверка, дали Бог все още е в сърцето ти? Такива хора нямат богобоязливи сърца. Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Ако нямаш заложби, ако опитът ти е повърхностен или ако не си вещ в професионалната си дейност, в работата ти може и да има някои грешки или недостатъци, и може да не постигнеш добри резултати, но ще си направил всичко възможно. Ти не задоволяваш собствените си егоистични желания или предпочитания. Вместо това постоянно се грижиш за делото на църквата и за интересите на Божия дом. Въпреки че може да не постигнеш добри резултати в задълженията си, сърцето ти ще бъде на място; ако освен това успееш да потърсиш истината, за да отстраниш проблемите в задълженията си, изпълнението на дълга ти ще отговаря на критериите и същевременно ще можеш да навлезеш в истината реалност. Ето какво означава да притежаваш свидетелство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Божиите слова ми посочиха път на практикуване. При изпълнение на дълга си човек трябва да се откаже от личните си амбиции и желания и да поставя делото на Божия дом на първо място във всичко. Да вземем, например, въпроса с препоръчването на Ли Йен. След като сестрата отговаряше на условията на Божия дом за повишение и обучение, аз трябваше да я препоръчам и да ѝ дам възможност да придобие по-добра практика на подходяща позиция, което би било от полза и за делото на църквата. Като си дадох сметка за това, бях готова да препоръчам Ли Йен и спрях да мисля за това, че ще загубя репутацията си, защото резултатите от собствената ми работа ще бъдат лоши. Исках само да се моля и да разчитам на Бог повече, както и да се заема с делото на църквата според силите си.

Не след дълго Ли Йен беше прехвърлена и аз поех работата, за която отговаряше тя. Преди рядко участвах в работата, за която отговаряше тя. Когато видях, че работата по пречистването засяга много принципи и че ако не ги овладея, това ще забави тази работа, изпитах известно напрежение. В този момент си спомних, че Бог е казал, че човек трябва да изпълнява своя дълг с цялото си сърце, сила и ум. Трябва да приложа всичките си сили и да направя всичко, на което съм способна. По-късно, докато братята и сестрите подреждаха материалите за премахване на хора, се появиха много отклонения и проблеми. Затова аз проведох общение и изучавах принципите с всички, като търсех напътствия за всичко, което не разбирах, и постепенно придобих известно разбиране за принципите. Когато възприех правилната нагласа към сътрудничеството, се оказа, че не е толкова трудно, колкото си мислех. Спомних си, че преди, когато Ли Йен беше тук, тя беше тази, която решаваше много от проблемите и трудностите на братята и сестрите, като провеждаше общение с тях, така че аз бях необременена. След като Ли Йен си тръгна, аз започнах да разчитам все повече на Бог, а и имах по-голямо бреме от преди.

Благодарих на Бог за практическата Му подредба на условията, която ми позволи да имам някакво разбиране за егоистичната си и достойна за презрение природа същност. В същото време осъзнах, че когато църквата има нужда от хора, които да сътрудничат в работата, ние трябва активно да ги предоставяме и препоръчваме и не бива да мислим за собствените си интереси, а по-скоро трябва да вземем предвид цялостното дело на църквата. Това е да защитаваш делото на църквата и е в съответствие с Божиите намерения. Когато загърбих собствените си интереси и поех бремето на дълга си, успях да разреша и някои от трудностите на дълга си и видях Божието водачество. Практикуването по този начин ме накара да се чувствам спокойна и умиротворена в сърцето си.