от Джоу Сяо’оу

През март 2021 г. получих писмо от църковните водачи, с което искаха от мен да предоставя подробности за поведението на жена ми на неверница. Знаех, че жена ми наистина е неверница и отговаря на критериите да бъде премахната от Божия дом. Тя вярваше в Бог в продължение на много години, но никога не се стремеше към истината, винаги преследваше светските тенденции и богатство и търсеше удоволствие. Тя не само не желаеше да посещава църковни събирания, но и никога не се молеше, нито ядеше и пиеше Божиите слова, и изпълняваше дълга си неохотно. Когато братята, сестрите и аз общувахме с нея относно значението на стремежа към истината и изпълнението на дълга, тя изобщо не го вземаше присърце. Самата тя не само не се стремеше към истината, но винаги ми казваше: „Не е нужно да се стремиш към истината толкова усърдно — достатъчно е само да я следваш“. Когато не я слушах, тя често ми се ядосваше, а това доста ме възпираше. Знаех, че трябва да опиша правдиво поведението на жена си, но когато дойде време да започна с писането, се поколебах и се замислих: „Женени сме от почти десет години. Въпреки че жена ми не се стреми към истината, тя е била доста мила с мен и родителите ми. Тя е пестелива, когато пазарува изискани дрехи за себе си, но е щедра, когато пазарува за мен и родителите ми. Сега, когато тя ще бъде премахната, не само не мога да направя нищо, за да ѝ помогна, но и трябва сам да я разоблича. Сърце не ми дава. Освен това, ако жена ми разбере, че аз съм този, който разобличава нейното поведение, тя със сигурност ще ме презре, че съм толкова безсърдечен. Как ще я погледна в очите после?“. Също така си помислих: „Въпреки че жена ми не се стреми към истината, тя никога не е извършила зло, така че оставането ѝ в църквата няма да навреди на никого. Ако тя остане в църквата, мога да продължавам да ѝ пиша писма и да ѝ помагам, и тя няма да изостави напълно Бог, за да се стреми към света. Може би все още има минимален шанс да оцелее. Но ако тя разбере, че трябва да бъде премахната, може да изпадне в отчаяние, напълно да изостави Бог и да последва светските тенденции“. Докато мислех за това, се озовах в дилема — от едната страна беше семейната привързаност, а от другата страна бяха интересите на църквата. Кое трябваше да избера? В онези дни просто исках да избегна проблема изцяло, така че се зарових в работата си. Но всеки път, когато свършех с работата и се успокоях, мислех за това: „Ще ме сметнат ли водачите за прекалено сантиментален, ако забележат, че все още не съм написал оценката? Освен това личното отношение и личната позиция към църковното дело по изчистването са от решаващо значение. Неспособоността да се придържаш към принципите и да защитиш църковното дело означава да вземеш страната на Сатана“. При тези мисли започнах да пиша оценката на жена си. Но докато пишех, моята привързаност към нея изплува отново и си помислих: „Ако запиша всички подробности за поведението на жена ми на неверница, тя със сигурност ще бъде премахната. По-добре да го опиша накратко“. След като написах оценката, се почувствах някак неспокоен. „Като постъпвам така, не прикривам ли умишлено нещата?“. Но после си помислих: „Така или иначе я написах. След като водачите донякъде вече са наясно с нейното поведение, не би трябвало да е проблем, ако не предоставя твърде много подробности“. И така, аз предадох моята оценката на водачите. Малко по-късно водачите ми отговориха, като писаха, че съм бил твърде неясен относно поведението на жена ми в оценката си и ме помолиха да я пренапиша. Почувствах се леко виновен. Страхувах се, че писането на твърде много подробности ще доведе до премахването на жена ми, затова исках да оставя оценката си кратка и неясна, колкото да отбия номера. Но Бог проучва всичко внимателно. Не се ли опитвах да измамя и себе си, и другите, като правех това? Затова дойдох пред Бог, за да се помоля и да се самоанализирам.

По време на моя размисъл прочетох откъс от Божиите слова: „Всички казвате, че сте загрижени за Божието бреме и ще защитавате свидетелството на църквата, но кой от вас наистина е загрижен за Божието бреме? Запитай се: загрижен ли си за бремето Му? Можеш ли да практикуваш праведност заради Него? Можеш ли да се изправиш и да говориш от Мое име? Способен ли си непоколебимо да практикуваш истината? Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана? Можеш ли да загърбиш чувствата си и да разобличиш Сатана заради Моята истина? Можеш ли да оставиш намеренията Ми да бъдат удовлетворени в теб? Пожертва ли сърцето си в най-решаващия момент? Следваш ли Моята воля?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). Всеки въпрос от Бог ме караше силно да се срамувам. Наслаждавах се на толкова много поене и захранване от Божиите слова и трябваше да практикувам истината и да разоблича неверниците. Но когато трябваше да разоблича жена си, не можех да се накарам да го направя и дори прибягнах до измама, за да излъжа водачите. Предпочитах да държа неверница в църквата, отколкото да практикувам истината. Бях такъв егоист и нямах преданост към Бог. Изобщо не бях човек, който практикува истината. Като мислех за това, изпитах доста угризения. Затова дойдох пред Бог, изповядах се и се покаях, като изразих готовност да оставя настрана своята привързаност и да практикувам истината. Тогава предоставих на църквата подробна информация за поведението на жена ми. През 2023 г. научих, че жена ми е била премахната от църквата.

По-късно прочетох някои от Божиите слова за разпознаването на неверниците и това ми помогна да придобия известно разбиране за същността на жена ми на неверница. Осъзнах, че тя никога не е вярвала истински в Бог. Дори когато вярваше в Господ Исус, тя не се стремеше. След като майка ѝ прие Божието дело от последните дни, майка ѝ много пъти се опитваше да ѝ проповядва евангелието, но тя не желаеше да го приеме. Накрая се присъедини към църквата заедно с мен само заради нашия брак и вярата ми в Бог. Въпреки това тя често ми казваше, че няма проблем просто да следваш останалите във вярата си в Бог, че не е нужно да се стремиш твърде много и че печеленето на пари трябва да бъде на първо място. Ето защо тя не постигна много в дълга си, след като намери Бог. След като често общувах с нея относно значението на изпълнението на нашия дълг, тя неохотно се съгласяваше да бъде домакин на събиранията на братята и сестрите, но не желаеше да остане вкъщи, за да се грижи за тяхната безопасност. Освен това често се оплакваше, че не мога да ѝ осигуря по-добър материален живот. Въпреки че условията на живот на нашето семейство бяха доста добри, не изпитвахме недостиг на храна или неща от първа необходимост, тя пак беше недоволна и искаше да живее в по-хубава къща. Като виждаше, че вярвам в Бог и не мога да изпълня нейните изисквания, тя няколко пъти каза, че повече не иска да продължава с вярата си. Но когато се натъкнеше на нещастие, веднага ставаше ревностна, молеше се и правеше дарения. Когато ядовете отминеха, тя се връщаше към старите си навици. Беше ясно, че нейната вяра беше изцяло в името на придобиване на благословии. Тя имаше и много представи за Бог и често ги разпространяваше пред мен, като ми казваше да не се стремя към вярата си прекалено усърдно и да не излизам от вкъщи, за да изпълнявам дълга си. Когато я посъветвах да търси истината, когато се сблъсква с нещата, тя просто го отхвърли, като твърдеше, че разбира всичко, но просто не може да го приложи на практика. Като видях всичко това, разбрах, че тя наистина е неверница, която изпитва неприязън към истината. Едва след като придобих някаква проницателност за жена си, разбрах, че през тези години съм живял в привързаност. Ето защо продължавах да се опитвам да я подкрепям и да ѝ помагам, надявайки се да я задържа в църквата. Всичко това беше заради моята прекомерна привързаност.

По-късно прочетох откъс от Божиите слова: „Някои хора много се доверяват на чувствата и реагират на всичко, което им се случва, въз основа на чувствата си. В сърцето си прекрасно знаят, че това е погрешно, и въпреки това пак не са способни да бъдат обективни, а още по-малко да постъпват принципно. Способни ли са хората да практикуват истината, когато чувствата постоянно ги ограничават? Това е изключително трудно! Неспособността на много хора да практикуват истината се дължи на чувствата. Те смятат, че чувствата са особено важни и ги поставят на първо място. Дали това са хора, които обичат истината? Определено не са. Какво представляват чувствата по същество? Те са вид покварен нрав. Проявленията на чувствата могат да се опишат с няколко думи: фаворизиране, безпринципна защита на други хора, поддържане на физически отношения и пристрастност. Ето какво са чувствата. Какви са вероятните последици от това, че хората имат чувства и живеят според тях? Защо Бог най-много мрази чувствата на хората? Някои хора винаги са възпирани от чувствата си, не могат да практикуват истината и въпреки че искат да се покорят на Бог, не могат, затова се чувстват измъчвани от чувствата си. Има много хора, които разбират истината, но не могат да я практикуват. Това също се дължи на факта, че са възпирани от чувствата си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност). Божиите слова разобличиха точното ми състояние. Когато предоставих информация за поведението на жена ми на неверница, знаех много добре, че тя системно не се стреми към истината, че отказва да присъства на събирания, никога не се моли, нито яде и пие Божиите слова, и че не желае да изпълнява никакъв дълг. Вместо това тя преследваше само пари и светски удоволствия. Освен всичко останало нейната човешка природа не беше добра и ако някой я обидеше, тя го проклинаше с най-гнусни думи и се държеше точно като невярваща. Знаех, че трябва да разоблича поведението на жена си, но бях изцяло обзет от своята привързаност. Мислех, че докато не бъде премахната, тя може да остане в църквата като обслужваща. В противен случай тя напълно щеше да загуби шанса си да бъде спасена. Така че, когато пишех оценката, бях умишлено кратък и неясен относно нейното поведение в опит да заблудя водачите. Като размишлявах над действията си, осъзнах колко егоистичен и достоен за презрение съм бил. Ако водачите не бяха открили моя проблем и не го бяха посочили навреме, щях да продължа да живея в своята привързаност и да защитавам жена си. Ако беше останала в църквата, тя щеше да продължи да разпространява представите си за Бог и да смущава другите, а ако братята и сестрите нямаха проницателност за нея, щяха да се оставят да бъдат подведени от нейните заблуди. Освен това, въпреки че беше домакин на братята и сестрите, тя не им предлагаше закрила в нашия дом, което ги затрудняваше да се успокоят по време на събиранията. Сега най-накрая разбрах, че като защитавах и пазех жена си по сантиментален начин, позволявах на една неверница да прекъсва и смущава църквата. Това показа, че действах като един от слугите на Сатана и вършех злодеяния!

По-късно се самоанализирах още по-задълбочено, като се питах: „Ако задържа жена си в църквата, воден от добри намерения, бих ли могъл наистина да ѝ помогна да постигне спасение и да оцелее? Тези ми действия биха ли били съгласно Божието намерение?“. Тогава попаднах на един откъс от Божиите слова: „Онези, които насила замъкват в църквата дълбоко невярващите си роднини и деца, са изключителни егоисти и само демонстрират доброта. Те държат единствено да изпитват любов, независимо дали вярват и дали това е Божието намерение. Някои водят жените си, други мъкнат родителите си пред Бог и независимо дали Светият Дух е съгласен и дали работи в тях, те с кухо усърдие продължават да „набират хора с потенциал“ за Бог. Каква би била ползата от добро отношение към тези невярващи? Дори неверниците, които са лишени от присъствието на Светия Дух, да следват неохотно Бог, те не са годни за спасение. Всъщност е доста трудно да се намерят достойни за спасение човеци. Хората са съвсем негодни да бъдат направени пълноценни, ако не са били подложени на работата и изпитанията на Светия Дух и не са усъвършенствани от въплътения Бог. Ето затова такива хора са лишени от присъствието на Светия Дух още от момента, в който започват формално да следват Бог. Предвид обстоятелствата и състоянието им те просто не могат да бъдат направени цялостни. Ето защо Светият Дух предпочита да не хаби много енергия за тях и изобщо да не ги просветлява и напътства; Той просто ги оставя да кретат по пътя и накрая ще разкрие техния изход — това е достатъчно. Ентусиазмът и стремежите на човеците са от Сатана, а делото на Светия Дух не може да бъде допълвано с такива средства. Каквито и да са хората, те трябва да приемат работата на Светия Дух. Възможно ли е хората да бъдат направени цялостни от човек? Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата проявяват синовна почит към родителите си, а родителите обсипват децата си с обич и грижи? Какви намерения всъщност таят хората? Нима не се стремят да удовлетворят плановете си и егоистичните си щения? Искрено ли възнамеряват да действат за целите на Божия план за управление? Наистина ли действат в името на Божието дело? Възнамеряват ли да изпълнят своя дълг на сътворени същества? Онези, които не биват осенени от Светия Дух още в мига, в който започнат да вярват в Бог, никога не ще добият работата на Светия Дух; подобни хора категорично подлежат на унищожение. Колкото и силна да е любовта към тях, тя не може да замени работата на Светия Дух. Ентусиазмът и любовта на хората са човешки намерения, но не са представителни за Божият замисъл и не могат да заместят Божието дело. Дори и да бъдат дарени с огромна любов и милост хората, вярващи формално в Бог, привидните Му следовници, които всъщност не знаят що е същинската вяра в Бог, те пак няма да добият нито Божието съчувствие, нито ще бъдат осенени от Светия Дух. Дори и ако искрено вярващите в Бог са с ниски заложби и неспособни да проумеят множество истини, някои от тях все пак добиват делото на Светия Дух, докато други, чиито заложби са впечатляващи, но вярата им не е искрена, просто са недостойни за Неговото осенение. Такива хора нямат никакъв шанс за спасение. Дори и да изчитат Божието слово или навремени да слушат проповеди, дори и да възхваляват Бог, те няма да оцелеят до мига на встъпване в покой“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Чрез Божиите слова разбрах, че способността на човек да поеме по пътя на стремежа към истината и в крайна сметка да бъде спасен и да оцелее не зависи от помощта или подкрепата на другите. Това, което дава на човек надежда за оцеляване, не е само въпрос на това да останеш в църквата, без да я напускаш. По-скоро зависи от отношението на човек към Бог и към истината, както и от това дали човек може да придобие делото и усъвършенстването на Светия Дух в личния си стремеж. От самото начало жена ми никога не е вярвала искрено в Бог. Тя никога не е възнамерявала да изпълнява дълга си, за да удовлетвори Бог, и никога не се покори на църковните уредби. Дори когато неохотно приютяваше братята и сестрите за събирания, тя не поемаше никаква отговорност. Колкото и църковните водачи да общуваха с нея, тя никога не промени поведението си. Дори спомена няколко пъти, че не иска повече да вярва в Бог. С такава дълбока неприязън към истината, дори ако я принудех да остане в църквата, Светият Дух нямаше да действа в нея. Ако това беше така, нямаше ли всичките ми усилия да са напразни? Желанието ми да задържа жена си в църквата бе породено от моята лична привързаност и егоизъм. Подобни действия не само биха били неефективни, но и биха могли да доведат до оскърбление на Божия нрав поради моята привързаност. Спомних си, че един от десетте управленски закони от Епохата на царството гласи: „Близките, които не са във вярата (твоите деца, съпруг или съпруга, сестрите или родителите ти и т.н.), не трябва да бъдат принуждавани да се присъединяват към църквата. Божието семейство не страда от недостиг на членове и няма нужда да попълва броя си с хора, от които няма никаква полза. Всички онези, които не вярват с радост, не трябва да бъдат водени в църквата. Тази заповед е за всички хора. Вие трябва да проверявате, да наблюдавате и да си напомняте един на друг за този въпрос; никой не може да го нарушава. Дори когато роднини, които не са във вярата, с неохота влизат в църквата, не трябва да им се дават книги, нито да им се дава ново име; такива хора не са от Божия дом и влизането им в църквата трябва да бъде спряно с всички необходими средства. Ако в църквата настъпят неприятности поради нахлуването на демони, тогава ти самият ще бъдеш отлъчен или ще ти бъдат наложени ограничения. Накратко, всеки носи отговорност по този въпрос, макар че не бива да проявяваш безразсъдство и да го използваш за уреждане на лични сметки“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Десетте управленски закона, които трябва да бъдат спазвани от Божиите избраници в Епохата на царството). Управленският закон ясно гласи, че не трябва да принуждаваме невярващите членове на семейството да влизат в църквата. Дори такива хора да влязат в църквата, Бог не ги признава. Това е закон, който всеки вярващ трябва да следва. Аз обаче пренебрегнах Божия управленски закон и се опитах да задържа жена си в църквата от привързаност. Църквата е място, където братята и сестрите почитат Бог и изпълняват своя дълг; тя не позволява смущенията на неверниците, антихристите или злите хора. Тъй като жена ми изпитва неприязън към истината и по същество е неверница, оставането ѝ в църквата несъмнено би прекъснало и смутило както църковното дело, така и църковния живот. Как би могъл опитът ми да задържа една неверница в църквата въз основа на лична привързаност да се съобразява по какъвто и да е начин с Божието намерение?

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и продибих известно разбиране за корена на моя сантиментален подход към нещата. Всемогъщият Бог казва: „Ако даден човек отрича Бог, противопоставя Му се и е прокълнат от Него, но ти е родител или роднина и сякаш не е зъл човек и се отнася добре с теб, тогава може да се окаже, че не си способен да го мразиш и дори може да запазиш близки отношения с него, без да се промени връзката ви. Когато чуеш, че Бог мрази такива хора, ще се притесниш и няма да си способен да застанеш на страната на Бог и безмилостно да отхвърлиш този човек. Винаги си възпиран от чувства и не можеш напълно да се освободиш от тях. Каква е причината за това? Това се случва, защото чувствата ти са твърде силни и ти пречат да практикуваш истината. Този човек е добър с теб и затова не можеш да го намразиш. Ще можеш да го мразиш само ако те нарани. Дали тази омраза ще съответства на истините принципи? Освен това си обвързан от традиционните представи и си мислиш, че той е родител или роднина, така че ако го мразиш, обществото ще те презре и общественото мнение ще те порицае и осъди като лишен от синовна почит, безсъвестен и дори като безчовечен. Смяташ, че ще понесеш Божието осъждане и наказание. Дори и да искаш да го мразиш, съвестта ти няма да го допусне. Защо съвестта ти функционира така? Защото още от детството ти у теб е насаден определен начин на мислене като наследство от семейството ти, чрез възпитанието, което са ти дали родителите ти, и чрез внушенията на традиционната култура. Този начин на мислене се е вкоренил много дълбоко в сърцето ти и те кара погрешно да вярваш, че синовната почит е напълно естествена и обоснована и че всичко, което си наследил от предците си, винаги е добро. Първо това си научил и то продължава да доминира и силно да препъва и смущава вярата ти и приемането на истината, поради което си неспособен да практикуваш Божиите слова, да обичаш това, което Бог обича, и да мразиш това, което Той мрази. […] Сатана използва този вид традиционна култура и нравствени представи, за да скове мислите, ума и сърцето ти, и те прави неспособен да приемеш Божиите слова. Обладан си от тези неща на Сатана и си станал неспособен да приемеш Божиите слова. Когато искаш да практикуваш Божиите слова, тези неща предизвикват у теб смущение, стават причина да се противопоставяш на истината и на Божиите изисквания и под тяхно влияние ставаш безсилен да се освободиш от хомота на традиционната култура. След като се бориш известно време, правиш компромис: предпочиташ да повярваш, че традиционните нравствени представи са правилни и съответстват на истината, и така отхвърляш или се отричаш от Божиите слова. Не ги приемаш за истината и изобщо не мислиш за спасението си, защото смяташ, че все още живееш на този свят и можеш да оцелееш само като разчиташ на тези неща. Неспособен да издържиш на упреците на обществото, предпочиташ да се откажеш от истината и от Божиите слова, предаваш се на традиционните нравствени представи и на влиянието на Сатана и предпочиташ да оскърбиш Бог и да не практикуваш истината. Кажете ми, не е ли жалък човекът? Не се ли нуждае от Божието спасение?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). Божиите слова разобличиха корена на моето сантиментално поведение. Когато се стигна до това да предоставя подробности за поведението на жена ми на неверница, аз не я разпознах или разобличих въз основа на нейната същност или отношението ѝ към Бог и истината. Вместо това се съсредоточих единствено върху факта, че тя обикновено беше добра с мен и се грижеше за родителите ми. Следователно аз живеех в моята привързаност и се опитвах да я предпазя и защитя. Въпреки че знаех, че тя е неверница и че нейният случай е съгласно принципите, които оправдават нейното премахване от църквата, да се придържам към принципите и да я разоблича, и дори да наблюдавам изгонването ѝ от църквата, ме караше да се чувствам неспокоен, сякаш съвестта ми не го позволяваше. Дори чувствах, че ако разобличах жена си, щях да я разочаровам, и се страхувах, че ако тя разбереше, че аз съм този, който я е разобличил, ще ме презре като студен и безсърдечен. Бях възприел такива сатанински философии като: „Кръвта вода не става“ и „Човекът не е неодушевен; как може да е свободен от чувства?“, като принципи на поведение. Бях окован от тези мисли и чувствах невидим натиск. Не ме интересуваше дали този човек е неверник или колко вреда би причинил на църковното дело и на братята и сестрите, ако останеше в църквата. Просто си мислех, че щом този човек ми е роднина, не бих могъл да го разоблича. Дори се почувствах принуден да го прикривам, като действах срещу съвестта си и се притеснявах, че ако не го сторя, хората ще ме сметнат за безсърдечен. Най-накрая видях, че поговорките: „Кръвта вода не става“ и „Човекът не е неодушевен; как може да е свободен от чувства?“, изобщо не са принципи на поведение и че поведението ми, основано на тези сатанински отрови, само щеше да ме накара да живея в привързаност и да стана неспособен да различавам правилното от грешното.

През юли 2023 г. получих писмо от моята свекърва, в което пишеше, че жена ми иска да подаде молба за развод в съда. Наистина исках да се прибера вкъщи, за да съхраня брака ни, но след като прочетох някои от Божиите слова, свързани конкретно с моето състояние, осъзнах, че с жена ми сме съвсем различни и не вървим по един и същи път. Ако живеем заедно, единственият резултат ще бъде едно безкрайно страдание. Нещо повече, преживях Божието напътствие и благословии, докато изпълнявах дълга си далеч от дома през последните няколко години. Разбрах, че само стремежът към истината е правилният път в живота. И така, реших да се откажа от идеята да се върна у дома. Благодаря на Бог, че ме напътства да се откажа от моята привързаност!