От Джао Ян, Китай

Един ден през октомври 2023 г. водачката ми възложи задачата да създам изображение за фон. Когато видях, че изискванията за изображението са високи, се притесних, че няма да се справя добре и ще забавя нещата, затова не посмях да се отпускам, докато го правя. Внимателно прегледах съответните принципи и се молех на Бог, когато се сблъсквах с трудности. След седмица изображението беше готово. След като го провери, водачката посочи само някои малки детайли и каза, че изображението се е получило доста добре. Бях много щастлива и си мислех как не бях очаквала да завърша такова трудно изображение толкова скоро, как водачката със сигурност ще помисли, че притежавам технически умения, че съм отговорна и имам чувство за бреме в дълга си и мога да завършвам назначените ми задачи по много практичен начин. След това водачката ме накара да направя още две изображения за фон, които също приключих бързо. И резултатите от тях бяха доста добри. Започнах да изпитвам значително самодоволство, като си мислех: „Миналия месец резултатите от изпълнението на дълга ми не бяха толкова добри, но след като водачката разговаря с мен, качеството на изображенията ми веднага се подобри и ефективността ми се увеличи, затова сега водачката трябва да има по-добро впечатление от мен“. Скоро след това избраха също и статия за свидетелство за преживяване и евангелска проповед, които бях написала. Бях изпълнена с радост, като си мислех: „Изглежда имам не само добри резултати с изображенията си, но притежавам и някои истини реалности. Ако братята и сестрите, които ме познават, разберат, със сигурност ще ме видят в нова светлина. Оценката на водачката за мен също много ще се подобри“. Въпреки че не се изтъквах по очевиден начин, аз изпитвах нестихващо чувство на превъзходство, като смятах, че стойността ми изведнъж е скочила.

Веднъж една сестра, която ми сътрудничеше, каза: „Би трябвало да те повишат заради работоспособността ти, но делото тук има по-голяма нужда от теб и дългът, който изпълняваш, не е такъв, в който всеки може да те замести“. Когато чух това, се зарадвах, все едно ме бяха увенчали с ореол. Мислех си: „Въпреки че не съм водач, аз все пак имам някаква тежест в сърцата на братята и сестрите“. Докато се наслаждавах на това чувство за превъзходство, изведнъж си помислих: „Ако не изберат следващото ми изображение, дали братята и сестрите все още ще ме уважават?“. Почувствах неописуема тревога, като си мислех, че резултатите от дълга ми трябва да се подобряват, а не да се влошават, защото ако тръгнеха надолу, ореолът ми щеше изчезне. Казах си: „Трябва да продължа да работя усилено, изображението ми от този месец трябва да бъде избрано и трябва да продължавам да пиша ценни свидетелства за преживяване. Само така мога да запазя настоящия си ореол“. След това, каквото и да правех, мислех само как да задоволя водачката и да получа висока оценка от братята и сестрите. Веднъж водачката ми писа, за да пита за напредъка в делото и представянето на братята и сестрите в дълга им, и когато осъзнах, че не бях запозната с тяхната работа, бързо изоставих своя дълг, за да разбера, и водачката да види, че имам чувство на бреме и съм отговорен човек. Водачката ме попита защо напоследък не съм писала проповеди и аз си помислих: „По-добре бързо да намеря време да напиша нещо. Ако не го направя, водачката няма ли да реши, че нямам същото чувство на бреме като преди? Няма ли така да разруша добрия си имидж в нейните очи?“. В този период постоянно имах чувството, че времето не ми стига и все се тревожех, че ако не изпълня навреме исканията на водачката, тя ще има лошо мнение за мен. Бях заета всеки ден и духовните ми практики станаха нередовни, а понякога, след напрегнат ден, дори не забелязвах своето разкриване на поквара или не знаех какви уроци трябва да науча. Когато създавах изображения, се тревожех какво ще правя, ако не се получат толкова добре, колкото предишните. Понякога, в стремеж към по-добри резултати, се обърквах и дълго размишлявах, без да мога да взема решение. С времето съзнанието ми не беше толкова ясно, когато създавах изображения, и бях озадачена защо ми беше станало толкова трудно да изпълнявам дълга си. Защо умът ми вече не беше толкова остър?

След едно събиране говорих за състоянието си с една сестра. Благодарение на нейното напомняне размишлявах и осъзнах, че през това време постоянно съм се страхувала, че ефективността на дълга ми ще се понижи, тревожела съм се, че ще изгубя добрия си имидж в сърцата на братята и сестрите, затова съм се опитвала да задържа ореола си. Спомних си, че Бог беше разобличил такива състояния, затова потърсих да прочета Божиите слова. Бог казва: „Славата и придобивките замъгляват главите на много хора, когато постигнат успех в определена светска област и се прочуят, и те започват да имат високо мнение за себе си. Всъщност възхищението, възхвалите, утвърждаването и признанието, които получаваш от другите, са само преходни почести. Те не представляват живота и изобщо не означават, че пътят, по който човек върви, е правилен. Те не са нищо повече от временна почит и слава. Каква е тази слава? Реална ли е или е безполезна? (Безполезна е.) Тя е като падаща звезда — проблясва и изчезва. След като хората получат такава слава и почит, такива овации, лаври и възхвали, пак им се налага да се върнат към реалния живот и да живеят така, както трябва. Някои хора не са способни да го прозрат и им се ще тези неща да траят вечно при тях, а това не е реалистично. Хората искат да живеят в такава среда и атмосфера заради начина, по който ги кара да се чувстват. Искат да се наслаждават на това чувство завинаги. Поемат по грешен път, ако не могат да му се наслаждават. Някои хора прилагат различни средства, като злоупотреба с алкохол и наркотици, за да притъпят чувствата си. Така подхождат към славата и придобивките хората, които живеят в света на Сатана. Щом човек се прочуе и добие някаква слава, той лесно губи посоката си и не знае как трябва да постъпва и какво трябва да прави. Лети в облаците и не може да слезе на земята, а това е опасно. Някога изпадали ли сте в подобно състояние и проявявали ли сте такова поведение? (Да.) Каква е причината за това? Причината е в покварения нрав на хората. Прекалено суетни и надменни са, не могат да устоят на изкушението и възхвалата. Те не се стремят към истината и не я разбират. Смятат, че са единствени по рода си само заради някое свое незначително постижение или заради славата, която са добили. Смятат, че са станали велики или супер герои. Смятат, че при цялата тази слава и известност и при всички придобивки, да нямат високо мнение за себе си би било престъпление. Хората, които не разбират истината, са склонни да имат високо мнение за себе си, независимо от времето или мястото. Лесно ли им е да слязат на земята, след като придобият твърде високо мнение за себе си? (Не им е лесно.) Хората, които имат малко разум, нямат високо мнение за себе си без причина. Дори и да искат, те не могат да имат високо мнение за себе си, когато още нищо не са постигнали, когато нямат какво да предложат и никой в групата не им обръща внимание. Може да са леко надменни и самовлюбени, може да смятат, че са даровити и че превъзхождат останалите, но не са склонни да имат високо мнение за себе си. При какви обстоятелства човек придобива високо мнение за себе си? Когато други хора го хвалят за някакво постижение. Тогава той смята, че е по-добър от останалите, че само той има статус и е по-висш от тях, а другите хора са обикновени и незабележими и не са му от класата или на нивото. Ето как хвърчи из облаците“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). След като прочетох този откъс от Божиите слова, бях напълно убедена, че той описва моето състояние. Бог казва, че когато хората постигнат някакъв успех или придобият някаква слава, те започват да се радват на почести и ореол и дори искат да ги запазят и завинаги да се наслаждават на чувството за възхищение от другите. Така хората, които са били покварени от Сатана, гледат на славата и статуса. Това ме накара да се замисля за многото известни личности в света на невярващите, които, след като станат известни, правят всичко възможно да изградят своя имидж и да се украсят, само за да спечелят повече възхищение и възхвала от другите. Не бях ли и аз точно такава? След като изображенията, които направих, и статиите, които написах, бяха избрани и водачката и братята и сестрите около мен ме похвалиха, аз много се надух и помислих, че изведнъж съм станала много значима, все едно съм станала известна личност, която се отличава от тълпата, и започнах да се наслаждавам на тази възхвала и възхищение от братята и сестрите. Дори се притеснявах, че ако не продължа да изпълнявам добре дълга си, моят добър имидж в очите на братята и сестрите ще изчезне. За да съхраня тази почит и този ореол, в дълга си постоянно мислех как да спечеля похвала от водачката. Стремях се изцяло към славата и статуса и вървях по пътя на съпротивление на Бог. Нищо чудно, че не можех да придобия напътствие от Бог и умът ми не беше ясен, понеже се оказа, че бях на грешния път. Сърцето ми отдавна се беше отклонило от Бог и поради тази причина Бог се беше отвратил и скрил лицето Си от мен.

Впоследствие продължих да размишлявам върху проблемите си. Прочетох някои от Божиите слова: „Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората до степен, в която хората да мислят само за слава и придобивки. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят от тях. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството отбягва Бог, предава Го и става все по-нечестиво. Ето така се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките за Сатана“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). „Сатана прибягва до много меко средство, което никак не е радикално и което отлично се вписва в човешките представи, за да накара хората неусетно да приемат неговия начин на живот и неговите правила, по които да живеят, и да установят житейски цели и посоки в живота, и те несъзнателно започват да развиват амбиции в живота. Колкото и възвишени да изглеждат тези техни амбиции, те са неразривно свързани със „славата“ и „облагата“. Всичко, което великите и прочутите — всъщност всички хора — следват в живота се свежда до тези две думи: „слава“ и „облага“. Хората си въобразяват, че веднъж добили слава и облаги, могат да извлекат от тях изгода — високо обществено положение и значително богатство — и да се наслаждават на живота. За тях славата и облагите са своеобразен капитал, върху който могат да стъпят, за да достигнат живот на удоволствия и разюздани плътски наслади. Заради така жадуваните от човеците слава и облаги хората охотно, макар и несъзнателно, полагат в ръцете на Сатана телата си, умовете си и всичко свое, бъдещето и съдбите си. Правят го искрено и без миг колебание, без изобщо да им мине през ум, че ще трябва да си възвърнат всичко дадено. Щом така се осланят на Сатана и са му предани, в състояние ли са хората да запазят поне малко контрол над самите себе си? Категорично не. Те са изцяло под неговата власт. Затънали са до гуша в тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Затъне ли в слава и облаги, човек спира да търси това, което е светло, което е справедливо и това, което е добро и красиво. Това е, защото славата и облагата са твърде изкусителни за хората; те се превръщат в неща, към които хората се стремят през целия си живот и дори за цяла вечност без край. Не е ли вярно това?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Като размислих върху Божиите слова, най-накрая успях да разпозная начините, по които Сатана използва славата и успеха, за да покварява хората. Сатана използва методи, съобразени с човешките представи, за да изкушава и покварява хората, като ги кара да си създават грешни представи за живота и постепенно да тръгнат по нечестивия път. Идеи като „Хората се нуждаят от гордостта си, както дървото се нуждае от кора“, „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“ и „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ се внушават на хората от Сатана, карат хората да се опитват да станат по-велики, по-уважавани и другите да им се възхищават. Това съвпада с представите на хората, защото чрез престиж и статус се печелят възхищението и уважението на другите и човек е одобряван и харесван, където и да отиде, все неща, които силно задоволяват човешката суета. За да постигнат тази цел, хората работят усилено и се мъчат, съревновават се за слава и придобивки, мамят и плетат интриги и се борят със зъби и нокти. Сатана използва славата и придобивките, за да покварява хората, като стъпка по стъпка ги примамва в бездната на греха. Размишлявах върху своето собствено поведение. Откакто наскоро показах резултати в работата си и получих похвала от водачката и братята и сестрите, реших, че притежавам чувство за бреме и истините реалности и започнах да се наслаждавам на това, че другите ме уважават и хвалят, като се надявах, че тази почит и този ореол ще останат завинаги. В същото време се опасявах, че ако моята ефективност в дълга ми някой ден спадне, тази почит и този ореол ще изчезнат и затова започнах да изпълнявам дълга си с цел другите да ме забележат. В сърцето ми не беше останало място за Бог и размишлявах само за това, как да накарам другите да ми се възхищават. Дали учех техники, или правех изображения, правех всичко, за да покажа на братята и сестрите, че съм отговорна и имам чувство на бреме в дълга си, и по този начин да поддържам статуса си в сърцата им. Прочетох някои Божии слова: „Ако в сърцето си все още държиш на престижа и статуса, все още си зает с това да се изтъкваш и да караш другите да те гледат с възхищение, значи не си човек, който се стреми към истината, и вървиш по грешния път. Това, към което се стремиш, не е истината, нито животът, а нещата, които обичаш, са славата, придобивките и статусът — в такъв случай нищо от това, което правиш, не е свързано с истината, всичко това са злодеяния и полагане на труд. Ако в сърцето си обичаш истината и винаги се стремиш към нея, ако се стремиш към промяна на нрава си, ако си способен да постигнеш истинско покорство към Бог и ако можеш да се боиш от Него и да отбягваш злото, ако си въздържан във всичко, което правиш, и си способен да приемеш Божията внимателна проверка, тогава състоянието ти ще продължава да се подобрява и ти ще бъдеш човек, който живее пред Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Доброто поведение не означава, че нравът на човека се е променил). Стремежът към слава и статус в името на възхищението на другите е пътят на Сатана. Стремежът към истината, животът пред Бог и изпълнението на дълга на сътворено същество е начинът да живеем стойностен и смислен живот. Размишлявах за момента, когато за пръв път направих тези трудни изображения за фон. Съсредоточих се върху това да изпълня дълга си добре и се молех на Бог, когато срещнех трудности, и усещах сърцето си много близо до Него. Но след като започнах да работя за слава и статус, сърцето ми се отдалечаваше все повече и повече от Бог и по цял ден мислех не как да изпълнявам дълга си добре, за да удовлетворя Бог, а как да накарам другите да ми се възхищават и как статусът да не ми се изплъзне. В резултат на това мислите ми ставаха все по-размити и не само се провалях в изпълнението на дълга си, но и животът ми също страдаше. Славата и успехът са инструментите на Сатана за нараняване на хората и отдалечаването им от Бог и те ме водят само по пътя на съпротивление на Бог.

По-късно продължих да търся и прочетох тези Божии слова: „Защо толкова много цениш статуса? Какви ползи можеш да получиш от статуса? Ако статусът ти донесе бедствие, трудности, неудобство и болка, щеше ли да продължаваш да го цениш? (Не.) Има толкова много ползи, които произтичат от притежаването на статус, неща като завист, уважение, почит и ласкателство от страна на другите хора, както и тяхното възхищение и почит. Съществува и чувството за превъзходство и привилегия, което ти носи твоят статус и което ти дава повод за гордост и чувство за собствената ти стойност. Освен това можеш да се наслаждаваш и на неща, които другите не получават, като например ползите от статуса и специалното отношение. Това са нещата, за които дори не смееш да помислиш, а също са това, за което си копнял в мечтите си. Цениш ли тези неща? Ако статусът е просто кух, без реално значение, и отстояването му не служи на никаква реална цел, не е ли глупаво да го цениш? Ако можеш да се избавиш от неща като интереси и плътски наслади, тогава славата, придобивките и статусът вече няма да те обвързват. И така, какво трябва да се реши първо, за да се разрешат проблемите, свързани с цененето и преследването на статуса? Първо, прозрете естеството на проблема с вършенето на зло и хитруването, прикриването и покриването, както и с отказването на надзора, запитванията и проучванията на Божия дом, за да се наслаждавате на ползите от статуса. Не е ли това явна съпротива и противопоставяне на Бог? Ако можете да прозрете естеството и последствията от ламтежа за ползите от статуса, проблемът с преследването на статус ще бъде разрешен“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). Като се замислих върху Божиите слова, разбрах защо съм се стремила към слава и статус. Истинската причина, за да го направя, е била насладата от облагите на статуса и защото смятах, че със слава и статус ще получа уважение и признание от другите, и където и да отидех, братята и сестрите ще ме приемат на сериозно. Откакто започнаха да избират моите изображения и статии едни след други и видях възхищението и завистта в очите на братята и сестрите, това чувство ми носеше голямо удоволствие и се притеснявах, че ако ефективността ми се понижи, повече няма да се наслаждавам на тези неща. Като сътворено същество възможността да изпълнявам дълга си в Божия дом е Божия благодат, но аз исках да използвам това, за да се насладя на облагите от статуса. Това беше наистина безсрамно от моя страна! Осъзнах, че ефективността ми в създаването на изображения се е дължала на Божието просветление, това умение е било дар от Бог и тези резултати са били благодарение на напътствията от принципите на Божия дом и помощта на братята и сестрите. Видях, че всички тези неща са неразделна част от Божието напътствие. Не притежавах нищо, с което да се гордея или за което да ми се възхищават. Само защото изпълнявах ефективно дълга си, не означаваше, че ценността ми се е увеличила, нито че не съм покварена или без слабости. Пак си бях аз, обикновен човек с много недостатъци, и трябваше да видя това в правилната светлина. Ако има проблеми в дълга ми, би трябвало да се самоанализирам, да обобщя отклоненията си и да се поуча от тях. Не трябва да се страхувам да разобличавам слабостите си или да ги избягвам и определено не трябва да използвам човешки методи да ги прикривам. Това, което трябва да направя, е да се държа според положението си и да вложа всичко в изпълнение на отговорностите в дълга ми. Когато разбрах всичко това, усетих как ме обземат чувство на лекота и освобождение и повече не се тревожех как ме виждаха братята и сестрите. Помолих се на Бог: „Боже, благодаря ти, че ме разкриваш чрез тази среда, иначе нямаше да разпозная проблемите си. Сега съм готова да се покая, да спра да се фокусирам върху това как другите ме виждат, да живея пред Теб и да изпълнявам дълга си добре. Ако пак започна да се стремя към слава и статус, нека Твоята дисциплина ме застигне, за да мога да се осъзная навреме“.

В началото на януари 2024 г. водачката ми възложи да подобря едно изображение. То беше наполовина направено от други братя и сестри и аз трябваше да го прегледам, малко се притесних, докато си мислех: „Водачката ми доверява тази задача, трябва да направя всичко възможно, за да не я разочаровам“. Надявах се да я направя правилно от първия път, за да покажа на водачката, че все още имам някакви възможности. В този момент осъзнах, че състоянието ми е грешно и че все още преследвах слава и статус, затова се помолих на Бог, за да се опълча срещу грешното синамерение, помолих Бог да защити сърцето ми и да ми помогне да изпълня задълженията си. Спомних си откъс от Божиите слова: „Бог наблюдава дали се държиш по начин, който съответства на положението ти и дали си човек, който изпълнява добре дълга си на сътворено същество. Той наблюдава дали при изпълняването на дълга си влагаш цялото си сърце и всички усилия в него при присъщите условия, които Бог ти е дал, и дали действаш според принципи и постигаш резултатите, които Бог желае. Ако можеш да доведеш всички тези неща докрай, Бог ще ти даде пълна оценка. Ако не вършиш нещата в съответствие с Божиите изисквания, тогава въпреки че може да полагаш усилия и да влагаш труд, ако всичко, което правиш, е за да парадираш и да се изтъкваш, и не изпълняваш дълга си с цялото си сърце и с всички сили, за да удовлетвориш Бог, нито го правиш според истините принципи, тогава твоите проявления и откровения, както и твоето поведение са отвратителни за Бог. Защо Бог се отвращава от тях? Той казва, че не се съсредоточаваш върху истинските задачи, не си вложил цялото си сърце, всички сили или целия си ум в изпълнението на дълга си и не следваш правилния път“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че трябва да дам всичко от себе си според принципите, които разбирам. Ако дам всичко от себе си и все пак има отклонения, водачката ще покаже недостатъците ми като начин да ме допълни и аз трябва да ги поправя. След тези мисли вече не се притеснявах и внимателно обмислих как да постигна най-добрия ефект с изображението, като се молех на Бог и търсех информация всеки път, когато имаше нещо, което не разбирах, и не след дълго изображението беше готово. Няколко дни по-късно разбрах, че изображението е избрано и благодарих на Бог от все сърце. Тази промяна в мен беше резултат от напътствията на Божиите слова.