Правя видеоклипове в църквата. В началото, когато започнах да се обучавам, търсех хората за помощ, когато не разбирах нещо. По-късно постепенно схванах някои принципи и дори направих няколко клипа сама. Всички казаха, че отбелязвам бърз напредък, и надзорникът също спомена, че клиповете ми са новаторски и обмислени. Като чух това, се почувствах много доволна от себе си и си помислих, че имам известни дарби и силни страни в създаването на видеоклипове. След това почти никога не молех другите за помощ, когато правех клипове, и през повечето време се опитвах да обмисля и да реша проблемите сама. Веднъж правех клип, който беше малко труден, и бях доста объркана, така че си помислих да помоля водачката на екипа да ми даде някой по-лесен клип. Но после си казах: „Тъй като аз избрах този клип, ако отида и кажа на водачката на екипа, че не мога да го направя, тя няма ли да ме погледне с пренебрежение? Забрави, този клип може да е сложен, но ако поработя здраво по него, може и да съумея да го направя“. И така, не казах нищо и просто наведох глава и продължих сама да проучвам и да обмислям. Но след много мислене продължавах да нямам и представа как да го направя и реших да помоля някой друг да го погледне и да ми помогне, но после си казах: „Обучавам се вече от известно време. Ако продължавам да моля другите за помощ, няма ли да си помислят, че ми липсват заложби? Не, просто ще продължа да се мъча да разреша проблема сама“. В този момент водачката на екипа ме попита: „Как се получава видеоклипът? Ако имаш проблеми, можеш да се прехвърлиш на някой по-лесен“. Казах си: „Не мога да се прехвърля сега. Ако го направя, няма ли да изглеждам некомпетентна?“. Затова се престорих на спокойна и казах: „Обмислям как да се справя с това. Нямам нужда да се прехвърлям“. След като го казах, усетих безпокойство в себе си. Бях прекарала много време в мислене върху този клип, но все още нямах представа как да подходя към него. Възможностите ми стигаха дотук и аз осъзнах, че да продължавам да настоявам да се справя с проблема не беше решение, но пак не казах на водачката на екипа. След два-три дена все още не бях постигнала никакъв напредък с видеоклипа, така че нямах друг избор, освен най-накрая да помоля някого да ми помогне с него. Не след дълго започнах работа върху клип с нов формат. Въпреки че вече бях обсъдила подхода с всички, пак срещнах трудности в процеса на продукцията и си помислих да говоря отново за това с водачката на екипа. Но после си казах: „Това вече сме го обсъждали. Ако пак попитам, няма ли водачката на екипа да си помисли, че ми липсват заложби и че трябва нещата да ми се казват по няколко пъти само за да направя един видеоклип?“. За да не позволя на всички да видят, че има неща, които не разбирам или не мога да направя в процеса на продукция, аз се преструвах, че знам какво правя, и просто продължих да си работя на компютъра. Но след като прекарах няколко дни така, продължавах да не мога да довърша клипа и накрая трябваше да помоля водачката на екипа за помощ. Тези два провала ме накараха да се почувствам дълбоко засрамена, но не се самоанализирах и продължих да се крия зад фасада, в резултат на което дългът ми не произведе никакъв резултат. Станах негативна и се смятах за човек без заложби, неподходящ за създаване на видеоклипове. Почувствах се силно потисната и огорчена. На моменти ми се искаше да поговоря с някого за състоянието си, но се страхувах, че ако другите видят моите слабости и недостатъци, ще ме погледнат с пренебрежение, затова не исках да споделям.

Веднъж водачката на екипа ми даде следното предложение: „На събранията ти не разговаряш за своето разбиране за преживяването на Божиите слова, нито говориш за своята поквара или недостатъци, нито как си преживяла трудности в своя дълг. Явно само говориш думи и доктрини, за да се изтъкнеш“. Разбрах, че водачката разбира каква съм, и се почувствах толкова засрамена. Изчервих се и сведох глава, без да кажа и дума. По-късно водачката на екипа ми изпрати откъс от Божиите слова, за да ми помогне. Бог казва: „Самите хора са сътворени същества. Сътворените същества могат ли да постигнат всемогъщество? Могат ли да постигнат съвършенство и безупречност? Могат ли да придобият умения във всичко, да разберат всичко, да прозрат всичко и да бъдат способни на всичко? Не могат. Въпреки това хората имат покварен нрав и една пагубна слабост — веднага щом усвоят някакво умение или професия, хората чувстват, че са способни, че имат статус и стойност и че са професионалисти. Колкото и да са обикновени, всички те искат да се представят за някакви известни или изключителни личности, да се превърнат в някакви незначителни знаменитости и да накарат останалите да си мислят, че са съвършени и безупречни и че нямат нито един недостатък. Искат да станат известни, силни или велики личности в очите на останалите и да са могъщи хора, които умеят всичко, и нищо не може да им се опре. Те смятат, че ако потърсят помощ от другите, ще изглеждат неспособни, слаби и непълноценни и че хората ще ги гледат високомерно. Поради тази причина все искат да се преструват. Когато от някои хора се поиска да свършат нещо, те казват, че знаят как да го направят, докато всъщност не знаят. След това тайно проверяват как се прави и се опитват да се научат, но след няколкодневно изучаване, продължават да не разбират как да го направят. Когато ги питат как се справят, те казват: „Почти е готово!“. В сърцата си обаче си мислят: „Още съм далеч, нямам представа и не знам какво да правя! Не трябва да се изпускам, трябва да продължа да се преструвам, не мога да допусна хората да видят недостатъците и невежеството ми, не мога да допусна да ме гледат високомерно!“. Какъв е проблемът? Изживяват истински ад в опит да запазят достойнството си на всяка цена. Що за нрав е това? Надменността на такива хора не знае граници и те съвсем са си изгубили разума. Не желаят да са като всички останали, не искат да са обикновени, нормални хора, а искат да са свръхчовеци, изключителни личности или важни клечки. Това е толкова голям проблем! Що се отнася до слабостите, недостатъците, невежеството, глупостта и неразбирането на нормалната човешка природа, те ще ги прикриват и няма да допуснат останалите да ги видят, а след това ще продължат да се преструват“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че човеците са сътворени същества и всички имат множество недостатъци и несъвършенства. Колкото и способен да е даден човек, не е възможно да може да се справи с всичко и да го свърши. Да не можеш да се отнасяш правилно към своите недостатъци и несъвършенства, а вместо това систематично да се преструваш, е крайно глупаво, невежо, надменно и неразумно. Замислих се как, когато тъкмо започвах да се обучавам в създаването на видеоклипове и още не бях схванала принципите добре, беше нормално да не мога да правя сложни клипове. Но аз не признавах собствените си ограничени способности и след като направих няколко клипа, а братята и сестрите малко ме похвалиха и окуражиха, започнах да си мисля, че имам добри заложби, че съм способна и че имам професионални умения. Когато се сблъсках с неща, които не мога да направя или да разбера, спрях да търся помощ и само се прикривах и преструвах, като се страхувах, че ако другите видят моите недостатъци, това ще промени доброто им впечатление от мен. Водачката на екипа забеляза моите затруднения и сама предложи да ми помогне, но аз продължих да се преструвам и отказах помощта, като предпочетох тайно да проучвам сама и да губя време, вместо да споделя открито своите затруднения. В резултат на това аз забавих напредъка по клипа. Сторих същото нещо, когато правих видеоклип с нов формат. Въпреки че явно нямах представа какво да правя, аз нарочно се преструвах, че работя върху него, за да измамя другите. Изгубих много време, а видеоклипът все още не бе направен. За да поддържам добрия си имидж пред другите, аз прикривах своите затруднения и недостатъци и не позволявах на никого да ги види. Дори когато се чувствах негативно, не давах на никого да разбере. Все исках да се престоря на човек, който може да направи всичко и който превъзхожда всички във всичко. Бях толкова надменна и напълно ми липсваше самоосъзнатост! Но не можех да прозра това и просто продължавах да се преструвам. Когато се сблъсквах с проблеми или трудности, не споделях открито, за да потърся помощ, поради което проблемите оставаха неразрешени, а това влияеше не само на моето състояние, но и забавяше производството на видеоклипове. Когато се замислих за това, осъзнах точно колко глупава съм била! Тогава си спомних Божиите слова: „Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от тъмнината“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). От Божиите слова разбрах, че да не се преструваш, да си обикновен, открит и честен и да вадиш на показ покварата, трудностите и несъвършенствата си в общение, за да търсиш истината, са белезите на интелигентния човек и че само такива хора могат да разберат истината и да постигнат освобождение. Но аз явно имах недостатъци в много области и срещах множество трудности в правенето на клипове, особено с нов формат, но даже нямах смелостта да кажа нещо толкова просто като „Не мога да направя това“ или „Не разбирам“. Вместо това полагах огромни усилия да се прикривам и преструвам, като се страхувах, че ако всички ме видят такава, каквато всъщност съм, ще ме погледнат с презрение, което направи живота ми изтощителен и труден. Отново и отново се преструвах, като мислех, че съм умна и че мога да заблудя другите, но в действителност всички вече бяха видели моите истински способности и аз не само не успях да запазя престижа си, но и изглеждах още по-голяма глупачка. Като се прикривах и се преструвах така и като не смеех да открия сърцето си и да търся общение, аз не можех да получа просветлението или озарението на Светия дух, а затрудненията в моята работа не можеха да бъдат разрешени, което само възпрепятстваше църковното дело и му причиняваше загуби. След като разбрах тези неща, аз се открих пред своите братя и сестри в общение и разобличих покварата и недостатъците си, но вместо да ме изгледат с презрение, всички те разговаряха с мен и ми помогнаха. Почувствах се толкова притеснена и засрамена. След това, сблъсках ли се със задача да създам видеоклип, с която не можех да се справя, сама търсех помощ от братята и сестрите си. След като практикувах това известно време, аз отбелязах определен напредък в своите технически умения и станах по-ефективна в своя дълг. Бях толкова благодарна на Бог!

По-късно църквата ме назначи да отговарям за поенето на новодошли. След период на обучение схванах някои принципи и можех да решавам проблемите и затрудненията на новодошлите. Братята и сестрите коментираха, че съм усърдна, отговорна и способна да понасям трудности в своя дълг. Да чуя похвалите на всички, ме направи много щастлива и ме накара да си мисля, че се справям много добре, и без даже да го осъзнавам, започнах пак да се преструвам. Една вечер не можех да намеря отговор на част от въпросите, повдигнати от някои от новодошлите. След като ги премислях дълго време и все още не знаех как да ги реша, поисках да си легна. Точно тогава сестра Джан Дзин, която работеше съвместно с мен, попита: „Още ли си будна в този час? Имаш ли нужда от помощ?“. Сетих се, че Джан Дзин поеше новодошли от доста време и имаше известен опит в работата, и поисках да поговоря с нея. Но после си казах: „Ако продължа да я питам за всичко, няма ли да си помисли, че съм толкова неспособна, че не мога да реша дори този проблем? Няма ли да ме погледне с пренебрежение? Няма начин, ще го разреша сама. Така тя ще продължи да има доброто впечатление, че съм човек, който е готов да остава до късно, да понася трудности и да плаща цена“. И така, мобилизирах се и ѝ казах, че мога да се справя с нещата и че трябва да си ляга. Тази нощ останах до два през нощта, но все още не можех да разбера как да разреша някои от проблемите. Не само че загубих време, но и забавих работата, и усетих едно неописуемо чувство на потиснатост и неудобство в себе си. Бях и доста ядосана на себе си, като си мислех: „Защо не мога просто да бъда честна и да си кажа, че имам нужда от помощ? Защо си правя труда да се преструвам, че съм силна и че мога да направя всичко?“. Но пак не се самоанализирах. По-късно обхватът на моите отговорности се разшири и проблемите и трудностите, с които се сблъсквах в работата си, само се увеличаваха, но моето разбиране за истината бе повърхностно и ми беше трудно да виждам ясно проблемите и да ги разрешавам. Понякога напоителите бяха в лошо състояние и техният дълг не водеше до никакви резултати, а аз не знаех как да разреша проблемите им. За да не позволя на другите да видят моите несъвършенства и недостатъци, аз просто разсъждавах върху нещата сама, а когато имаше проблем, който наистина не можех да реша, ставах толкова негативна, че тайно плачех. Въпреки това обаче не спирах да настоявам. По време на един преглед на работата видях, че резултатите от работата, за която отговарях, бяха много слаби, че много от старите проблеми не бяха разрешени и че се бяха появили нови проблеми. В този момент не можех да се сдържам повече и избухнах в сълзи. Задавяйки се, аз излях състоянието си в пълнота на Джан Дзин. За моя изненада тя каза: „Винаги съм си мислела, че се справяш доста добре, но ако не бе проговорила днес, нямаше да знам, че имаш толкова много затруднения“. Почувствах се толкова засрамена, понеже това бе фасадата, която си бях изградила, като се преструвах и мамех другите. През следващите няколко дни често се чудех: „Защо всеки път, когато срещна трудности, не желая да се открия и да разговарям с другите? Защо винаги толкова държа да се прикривам и преструвам?“.

По-късно прочетох Божиите слова: „Каквато и да е обстановката, какъвто и дълг да изпълнява, антихристът ще се опита да създаде впечатлението, че не е слаб, че винаги е силен и пълен с вяра, и никога не е негативен, за да не видят хората никога истинския му духовен ръст или истинското му отношение към Бог. Всъщност, наистина ли дълбоко в себе си вярва, че няма нещо, което да не може да направи? Наистина ли вярва, че няма слабост, негативност или разкривания на поквара? Категорично не. Умее да се преструва и да се прикрива. Обича да показва своята силна и бляскава страна на хората, а не иска да виждат слабата и истинската му страна. Целта му е очевидна. Иска просто да поддържа суетата и гордостта си и да защити мястото, което заема в сърцата на хората. Смята, че ако разкрие собствената си негативност и слабост пред останалите, ако разкрие непокорната и покварената си страна, това ще навреди сериозно на статуса и на репутацията му и ще причини повече проблеми, отколкото си струва. Затова предпочита да умре, отколкото да признае, че има моменти, в които е слаб, бунтовен и негативен. А ако дойде ден, в който всички видят слабата му и непокорна страна, когато видят, че е покварен и изобщо не се е променил, пак ще продължи да се преструва. Смята, че ако признае, че има покварен нрав, че е обикновен и незначителен човек, ще изгуби мястото си в сърцата на хората и почитта и обожанието на всички, и че така напълно ще се провали. Затова каквото и да се случи, няма да се открие към хората и няма да сдаде властта и статуса си на никого другиго, а ще се опитва да се съревновава с всички сили и никога няма да се предаде. […] Всички, които се считат за безупречни и святи, са самозванци. Защо казвам, че всички те са самозванци? Кажете Ми, има ли някой безупречен сред поквареното човечество? Има ли някой, който да е истински свят? (Не.) Определено не. Как може човек да постигне безупречност, когато е толкова дълбоко покварен от Сатана и освен това не притежава истината по рождение? Само Бог е свят. Цялото покварено човечество е осквернено. Ако човек се представя за свят, като казва, че е безупречен, какъв би бил той? Той би бил дявол, Сатана, архангел — той би бил истински антихрист. Само антихрист би твърдял, че е безупречен и свят човек“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Десета част)). Божиите слова разобличават, че за да поддържат своя статус и имидж в сърцата на хората, антихристите често се преструват, като прикриват своите несъвършенства и недостатъци и играят ролята на хора без поквара или недостатъци, които могат всичко, и така карат другите да им се възхищават и да ги почитат. Размишлявах над собственото си поведение. Когато постигнех някакви резултати в дълга си, се мислех за по-добра от другите, и за да поддържам добрия си имидж в сърцата на хората и да ги накарам да ми се възхищават и да мислят, че имам добри заложби и работни умения, не търсех помощ, а вместо това полагах големи усилия да прикрия и маскирам нещата всеки път, когато се сблъсквах с трудности в работата, и когато бе ясно, че ми липсва опит и не мога да проумея или да разреша нещата. Когато другите сами предлагаха да ми помогнат, аз се страхувах, че моите слабости и недостатъци ще бъдат разобличени, затова предпочитах да стоя до късно сама, отколкото да приема помощта на другите, като дори се криех зад маската на готовността да понасям трудности без оплакване, за да карам хората да си мислят, че съм предана в своя дълг и че мога да понасям трудности и да плащам цена. Но в крайна сметка се оказа, че само се измъчвам до степен да се чувствам потисната и огорчена, да плача тайно и да не смея да говоря открито от страх, че братята и сестрите ще видят истинския ми духовен ръст и вече няма да ми се възхищават. Наистина бях един лицемер и измамник. Като се върна назад, църквата никога не бе изисквала от мен да мога да прозирам всичко или да разрешавам всяко затруднение в дълга си. Аз просто бях лицемерна, като все се преструвах на силна, надувах се в свой ущърб и се преструвах, че разбирам, когато не бе така. Аз просто сама се нагърбвах с всичко и в резултат на това забавях църковното дело и си причинявах множество страдания. Понеже все се преструвах на активен и позитивен човек пред другите, някои братя и сестри бяха подведени от моята преструвка и си мислеха, че мога да понасям трудности и че имам работни умения, и имаха високо мнение за мен. Една сестра ми каза: „Сигурно е трудно да носиш такова тежко бреме съвсем сама, искам да се поуча от теб“. Тази сестра имаше такова високо мнение за мен само защото аз винаги се преструвах и никога не разобличавах своите слабости и затруднения. Бях прекалено добра в подвеждането и маменето на другите, което бе вредно не само за другите, но и за самата мен! Погнусих се от своите действия и поведение от дъното на душата си и не исках повече да се преструвам и да продължавам по този грешен път, така че се помолих на Бог в разкаяние и потърсих път за практикуване.

После прочетох още от Божието слово: „Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите несъвършенства, вашите грешки, вашият покварен нрав — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и разговаряйте помежду си за тях. Не ги прикривайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че ти отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не скриваш нищо от Бог, не укриваш нищо, не прикриваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и си също така открит и честен с другите хора. По този начин живееш в светлината и не само Бог ще те проучва, но и други хора също ще видят, че действаш принципно и до известна степен прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без ограничения или болка и ще живееш изцяло в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „И така, без значение какво е твоето състояние, независимо дали си негативен или в затруднение, без значение какви са твоите лични мотиви или планове, без значение какво си научил или осъзнал чрез изследване, трябва да се научиш да се отваряш и да общуваш, и докато общуваш, Светият Дух действа. A как действа Светият Дух? Той те просветлява и те озарява, и ти позволява да видиш сериозността на проблема, помага ти да осъзнаеш първопричината и същността на проблема, след това ти дава възможност постепенно да разбереш истината и Неговите намерения, и ти позволява да видиш пътя на практиката и да влезеш в истината реалност. Когато човек е способен да общува открито, това означава, че той има честно отношение към истината. Дали човек е честен, се измерва по отношението му към истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова посочиха път за практикуване, който включваше да оставиш настрана на своята гордост, да бъдеш честен човек, да се научиш активно да говориш открито за своите затруднения и недостатъци, да можеш да показваш своето истинско аз на Бог и на другите, да не практикуваш измама и прикриване и да бъдеш реален и истински. Един честен човек може да отвори сърцето си пред Бог и искрено желае да търси истината, за да реши своите проблеми и затруднения, което го улеснява да приеме просветлението и озарението на Светия Дух, да разбира истината и да навлиза в реалността. Осъзнавайки това, аз се помолих на Бог в сърцето си, като реших, че в бъдеще трябва да практикувам в съответствие с Божиите слова, да се освободя от гордостта си, да съм откровена и да се разкривам, и да бъда обикновен и честен човек.

По-късно, когато отново се сблъсквах с проблеми в работата си, които не можех да разбера или да разреша, или когато се озовавах в определено състояние, с което не знаех как да се справя, аз съзнателно се молех на Бог и се откривах, за да търся помощ от своите братя и сестри. Веднъж един новодошъл повдигна въпрос и въпреки че имах някои идеи, нямах конкретна представа как трябва да разговарям за решението. Затова си помислих да го обсъдя с Джан Дзин, но после се поколебах, като си казах: „Вече от доста време поя новодошли. Какво ще си помисли тя за мен, ако продължавам да ходя при нея с такива въпроси? Забрави. Няма да я питам. Просто ще го разреша сама“. В този момент осъзнах, че се изкушавам пак да се престоря. Замислих се как неведнъж се бях преструвала и прикривала в миналото, в резултат на което не само тънех в потиснатост и огорчение, но и причинявах загуби за делото, и осъзнах, че не мога повече да се преструвам. Трябваше да бъда открита и да общувам с другите относно нещата, които не разбирам или не ми бяха ясни. И така, отправих мълчалива молитва към Бог в сърцето си, като помолих Бог за напътствие как да практикувам да съм честен човек в съответствие с Неговите слова. След това говорих за моите затруднения и за възможните решение с Джан Дзин и тя ми посочи, че откъсът от Божиите слова, който бях цитирала, не бе подходящ, и ми каза как да разговарям за такива проблеми и да ги решавам. Следвайки съветите на Джан Дзин, отново потърсих подходящи Божии слова. След като разговарях с новодошлия, неговото объркване бе разрешено, а аз се почувствах истински спокойна. Тогава осъзнах, че практикуването на Божиите слова носи чувство на спокойствие и освобождение.