От Логан, Южна Корея

Правя видеоклипове в църквата. С увеличаването на работното натоварване към екипа ни се присъединиха няколко нови братя и сестри. Надзорникът ме помоли да ги развивам в изучаването на специализирани умения и да координирам и организирам подобаващо работата им. Когато видях тази подредба, почувствах известна съпротива, тъй като си мислех: „Дори самото справяне със собствените ми задачи ми отнема много време и усилия, а сега трябва да развивам и други? Няма ли това да отнеме още повече време и енергия? Ако това забави собствената ми работа и не мога да изпълня задачите, които имам по план, какво ще си помисли надзорникът за мен? Няма ли да каже, че се бавя с дълга си и че ефективността на работата ми е по-лоша от тази на новопристигналите братя и сестри? Това би било толкова унизително! Няма ли с течение на времето надзорникът да се замисли дали да ме освободи от длъжност заради постоянно слабите резултати в работата ми? Надзорникът не може да види колко много работа върша зад кулисите. Видимият резултат от работата ми е колко видеоклипа мога да направя всеки месец, но ако отделям твърде много време и енергия за развиване на другите и забавям създаването на собствените си видеоклипове, просто няма да си струва“. Както и да го мислех, продължавах да имам чувството, че ще се окажа в неизгодно положение. Но след това се замислих, че бях практикувал в този дълг по-дълго време и разбирах повече принципи и че ако откажех да поема тази работа, това наистина би означавало, че ми липсва съвест. Затова приех с неохота.

След това, когато братята и сестрите имаха проблеми в работата си и идваха при мен за обсъждане и решения, правех всичко възможно да им помогна. След известно време една от сестрите беше преназначена на друг дълг. По време на последващите проверки бяха установени някои проблеми във видеоклипа, който тя беше направила, и аз трябваше да помогна за решаването им. Отначало успях да го приема подобаващо, но тъй като видеото имаше много проблеми, трябваше да отделя много време за отстраняването им. Забелязах, че през този период други братя и сестри вече бяха приключили със заснемането на няколко видеоклипа, докато аз не бях завършил дори един. Това ме накара да се притесня. Помислих си: „Тези братя и сестри току-що са започнали да се обучават. Развиването им вече отне много от времето ми. Сега трябва да се занимавам с нечии други проблеми, които са останали нерешени. С това темпо със сигурност няма да мога да изпълня месечната си квота. Как тогава ще ме гледат всички? Трябва да се съсредоточа повече върху собствените си видеоклипове“. Така че не положих много усилия, за да редактирам видеото, направено от тази сестра. По-късно надзорникът провери видеото, откри много проблеми и ме помоли да го преработя отново. Почувствах се много раздразнен и дори малко онеправдан, тъй като си мислех: „Това не е мое видео. Защо искаш от мен да отделя толкова много време, за да го преработя? Това не само ме кара да полагам доста допълнителни усилия, но и забавя собствената ми работа!“. С тази съпротивляваща се нагласа преработих видеоклипа няколко пъти, без да постигна желания ефект. В крайна сметка надзорникът ми каза да спра да работя по него. В онзи момент, въпреки че се почувствах малко огорчен, не го приех присърце. Вместо това си помислих: „Добре, че не е нужно да го преработвам. По този начин той няма да ангажира твърде много от времето ми и ще мога да се съсредоточа върху собствената си работа“. След това се потопих в собствената си работа. Когато братята и сестрите идваха да обсъдят проблемите си с мен, аз им давах съвсем кратък, прост отговор, без да проявявам внимание към това дали са разбрали и дали имат ясен път напред. През този период бях пасивен в изпълнението на дълга си, липсваше ми каквото и да е бреме и видеоклиповете, които правех, винаги бяха проблемни. Чувствах се много разочарован, но не се самоанализирах. Един ден една сестра ми обърна внимание: „Забелязах, че напоследък изобщо не влагаш сърцето си в работата и не си координирал и организирал правилно работата за новопристигналите братя и сестри“. Като чух думите ѝ, не можах да не възразя: „Аз също имам много работа. Как да се погрижа за всеки един аспект на работата?“. Когато видя съпротивата ми, сестрата ми напомни следното: „Не можеш да мислиш само за собствените си интереси и да отлагаш цялостната работа“. Искаше ми се да продължа да споря и да се оплаквам. Но после изведнъж осъзнах, че напомнянето на тази сестра идва от Бог и че трябва да го приема и да се самоанализирам. Затова не казах нищо повече. Впоследствие, колкото повече мислех за това, толкова повече осъзнавах, че сестрата беше права. Тъй като бях приел тази работа, трябваше да изпълня отговорността си, а не да се съсредоточавам само върху собствените си интереси. Също така се запитах дали причината да не усещам как Бог ме води и напътства и в работата ми да възникват все повече проблеми не се дължи на това, че отношението ми към дълга ми е предизвикало Божията неприязън. Чувствах, че е опасно да продължавам по този начин, затова се помолих на Бог: „О, Боже, Твоите добри намерения бяха в напомнянето на сестрата днес. Готов съм да се поправя и да се самоанализирам подобаващо. Моля Те, просветли ме, за да мога да опозная себе си“.

По-късно прочетох един откъс от Божието слово: „Както съвестта, така и разумът трябва да са съставни части на човешката природа на хората. Те са и най-основните и най-важните. Що за човек е този, който няма съвест и не притежава разума на нормалната човешка природа? Най-общо казано, това е човек, който не притежава човешка природа, човек с изключително лоша човешка природа. По-конкретно, какви проявления на изгубена човешка природа показва този човек? Опитайте се да анализирате какви характерни черти имат такива хора и какви конкретни проявления присъстват. (Те са егоистични и низки.) Егоистичните и низки хора са нехайни в действията си и стоят настрана от всичко, което не ги засяга лично. Не зачитат интересите на Божия дом и не проявяват внимание към Божиите намерения. Не поемат никакво бреме да изпълняват дълга си или да свидетелстват за Бог и нямат чувство за отговорност. За какво мислят, когато правят нещо? Първата им грижа е: „Ще разбере ли Бог, ако направя това? Видимо ли е за другите хора? Ако другите хора не виждат, че полагам всички тези усилия и работя усърдно, и ако Бог също не го вижда, тогава няма смисъл да полагам такива усилия или да страдам за това“. Не е ли това изключително егоистично? Освен това е недостойно намерение. Когато мислят и действат по този начин, съвестта им играе ли някаква роля? Гризе ли ги съвестта за това? Не, съвестта им не играе никаква роля и те нямат угризения“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). От Божиите слова видях, че когато им се случи нещо, някои хора проявяват внимание само към собствените си интереси, мислят дали могат да изпъкнат, да си създадат име или да извлекат полза и са готови да действат само ако нещо им носи полза, а ако не им носи, не го смятат за свой проблем, стоят настрана и го правят нехайно. Те нямат никакво чувство за бреме или за отговорност в дълга си и изобщо не проявяват внимание към църковното дело. Такива хора са егоистични и достойни за презрение и не притежават съвест и разум. След като прочетох Божиите слова, се почувствах много разстроен. Бях точно такъв човек, какъвто Бог разобличава — изключително егоистичен. Във всичко, което правех, мислех само за себе си и изобщо не се проявявах внимание към Божиите намерения. Братята и сестрите тъкмо бяха започнали да се обучават как да правят видеоклипове, все още не бяха усвоили принципите и уменията и им отнемаше повече време, за да се справят с нещата. Ако разчитаха на собствените си търсения, те вероятно щяха да се отклонят и да използват неефективни средства, и тъй като аз бях изпълнявал този дълг по-дълго време и разбирах някои принципи, имах отговорността и задължението да им помогна да се запознаят с работата и да схванат принципите възможно най-скоро. Но аз бях загрижен само за собствените си печалби и загуби и се страхувах, че изразходването на време и енергия за развиване на другите ще забави собствената ми работа. Ако другите правеха повече видеоклипове от мен, не само че гордостта ми щеше бъде накърнена, но можеше и да бъда скастрен. Затова, след като обмислих всичко, почувствах, че тази задача е тежка и неблагодарна, и дълбоко в себе си не исках да я върша. Когато видях, че преработването на чуждо видео ще отнеме много от времето ми, почувствах съпротива и раздразнение и усетих, че това е нещо извън обхвата на моята работа. Дори и да го направех добре, това нямаше да се отрази на резултатите от моята работа, така че просто се съсредоточих върху собствените си задачи и върху създаването на повече висококачествени видеоклипове, за да си осигуря позиция в екипа, тъй като това ми се струваше по-реалистично. Затова просто направих корекциите нехайно и прибързано, в резултат на което проблемите във видеоклипа не бяха разгледани и накрая надзорникът ми каза да спра да правя корекции. В онзи момент не изпитвах никакви угризения, нито се чувствах разстроен. По-скоро се чувствах така, сякаш се бях освободил от едно бреме, като си мислех, че вече не е нужно да се тревожа за забавянето на собствената си работа. Докато размишлявах върху разкритията си, осъзнах колко егоистичен съм бил, без никаква съвест или разум!

По-късно прочетох един откъс от Божието слово и достигнах до някакво разбиране за себе си. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора винаги се стремят към слава, придобивки и личен интерес. Каквато и работа да организира църквата за тях, те винаги правят сметки, като си мислят: „Ще имам ли полза от това? Ако е така, ще го направя. Ако ли не, няма да го направя“. Такива хора не практикуват истината — следователно могат ли да изпълняват добре дълга си? Със сигурност не могат. Дори и да не си извършил зло, ти пак не си човек, който практикува истината. Ако не се стремиш към истината, не обичаш положителните неща и, каквото и да те сполети, се интересуваш единствено от собствената си репутация и статус, от собствения си интерес и от това, което е добро за теб, тогава ти си човек, който се ръководи единствено от своя личен интерес, и който е егоистичен и низък. Такъв човек вярва в Бог, за да получи нещо добро или за да се сдобие с полза за себе си, а не за да получи истината или Божието спасение. Следователно такива хора са неверници. Хората, които наистина вярват в Бог, са онези, които могат да търсят и практикуват истината, тъй като те признават в сърцата си, че Христос е истината и че трябва да слушат Божиите слова и да вярват в Бог по начина, по който Той го изисква. Ако желаете да практикувате истината, когато нещо ви се случи, а вас ви е грижа за собствената ви репутация и статус и за собствения ви образ, тогава това ще ви бъде трудно. Когато се намират в такава ситуация, хората, които обичат истината, ще могат да се освободят от онова, което е в техен собствен интерес или което е добро за тях, да практикуват истината и да се покорят на Бог посредством молитва, търсене и размисъл върху себе си и осъзнаване на самите себе си. Такива хора наистина вярват в Бог и обичат истината. И какви са последиците, когато хората винаги мислят за собствения си интерес, когато винаги се опитват да защитят собствената си гордост и суета, когато разкриват покварен нрав, но не търсят истината, за да го поправят? Те са, че хората не осъществяват навлизане в живота и че им липсват истинско свидетелство за преживяване. А това е опасно, нали? Ако никога не практикуваш истината, ако нямаш свидетелство за преживяване, тогава по естествен начин ще бъдеш разкрит и отстранен. Каква е ползата от хората без свидетелство за преживяване в Божия дом? Те със сигурност ще изпълняват всеки дълг зле и да не могат да направят нищо правилно. Не са ли те просто боклук?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бях точно в това състояние — когато изпълнявах дълга си, проявявах внимание само към собствените си интереси. Когато видях, че развиването на другите и подпомагането им в решаването на проблемите в работата им изисква задълбочено внимание и много време, почувствах, че това ще забави собствения ми напредък в работата и ще навреди на гордостта и статуса ми, затова не пожелах да платя цената, за да помогна на другите. Когато братята и сестрите се сблъскваха с проблеми в работата си и идваха да търсят помощта ми, не исках да се занимавам с тях и просто отговарях нехайно, за да ги отблъсна. Когато имаше продължителни проблеми с нечий видеоклип, който преглеждах, не търсех принципи за решения, а просто исках да се отърва от видеоклипа възможно най-бързо. Това, което бях разкрил, и моето поведение не се различаваха от поведението на невярващите. Невярващите проявяват внимание само към собствените си интереси и няма да си мръднат пръста, освен ако не виждат някаква изгода в това. Те се хващат за всичко, което им носи полза, като прилагат крайни подходи, за да се възползват от него, дори ако това означава да навредят на интересите на другите. Но ако нещо не им носи полза, те няма да се занимават с него и ще го отблъснат, ако могат. Те не търсят нищо друго освен печалба. Въпреки че вярвах в Бог, четях Божиите слова всеки ден и изпълнявах дълга си, нямах място за Бог в сърцето си. Когато ме сполетеше нещо, не търсех истината и не я практикувах; Проявявах внимание само към това дали гордостта ми ще бъде накърнена и дали мога да защитя личните си интереси. Всичките ми мисли и действия бяха съсредоточени върху това да извличам максимална полза за себе си, сякаш това дали църковното дело търпи загуби няма нищо общо с мен. Дори не бях достоен да се нарека член на Божия дом. С такова отношение към дълга си, дори и да изпълнявах задачите си навреме всеки месец, щеше да е невъзможно да получа Божието одобрение. Само щях да предизвикам Божието презрение и омраза. Като си помислих за това, започнах да се страхувам, тъй като осъзнавах, че ако продължава по този начин, щеше да бъде много опасно за мен.

Тогава прочетох още два откъса от Божиите слова, които дълбоко ме развълнуваха. Бог казва: „По какъв критерий се отсъждат действията и поведението на даден човек като добри или лоши? Въпросът е дали в своите мисли, в това, което разкриват, и в това, което вършат, те притежават свидетелството, че прилагат истината на практика и изживяват истината реалност. Ако не притежаваш тази реалност или не я изживееш, несъмнено си злодей. Как се отнася Бог към злодеите? Според Бог твоите мисли и външни действия не свидетелстват за Него, нито унижават и побеждават Сатана; напротив, те позорят Бог и са покрити с петна от оскърблението, което си Му причинил. Ти не свидетелстваш за Бог, не даваш всичко от себе си за Бог, нито изпълняваш отговорностите и дълга си към Бог; вместо това действаш заради себе си. Какво означава „заради себе си“? По-точно, това означава заради Сатана. Затова накрая Бог ще каже: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. В Божиите очи действията ти няма да изглеждат като добри дела, а като злодеяния. Те не само няма да получат Божието одобрение, но и ще бъдат осъдени. Какво се надява човек да спечели от такава вяра в Бог? Нима в крайна сметка такава вяра няма да се окаже безполезна?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). „Ако не изпълняваш дълга си добре и винаги се стремиш да се откроиш, да се съревноваваш за статус, да изпъкнеш и да блеснеш, като се бориш за репутацията и интересите си, то не си ли просто полагащ труд, докато живееш в това състояние? Можеш да полагаш труд, щом ти харесва, но е възможно да бъдеш разкрит, преди да приключиш с полагането на труд. Когато хората са разкрити, настъпва денят на тяхното заклеймяване и отстраняване. Възможно ли е този резултат да бъде преобърнат? Не е лесно; може Бог вече да е определил изхода на такъв човек, а ако е така, той е в беда. Хората обикновено извършват прегрешения, проявяват покварени нрави и допускат няколко дребни грешки или задоволяват егоистичните си желания, говорят със скрити мотиви и участват в измама, но стига да не прекъсват или смущават делото на църквата, да не забъркват страхотни каши, да не оскърбяват Божия нрав и да не предизвикват очевидни злини, те все още имат шанс да се покаят. Но ако извършат някое огромно зло или причинят голяма катастрофа, може ли да се изкупят въпреки това? За човек, който вярва в Бог и изпълнява дълг, е много опасно да стигне дотам“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). След като прочетох Божиите слова, получих по-ясно разбиране за проблемите си. Външно изпълнявах дълга си и плащах цена и също така исках бързо да направя повече видеоклипове. Но намеренията и мотивите ми не бяха да практикувам истината и да удовлетворя Бог; те бяха да поддържам собствената си гордост и статус, да спечеля възхищението на другите и да получа одобрението на надзорника. Ето защо, що се отнася до задачите, които можеха да ме накарат да покажа лицето си и да дадат резултати, които надзорникът да види, аз полагах много усилия за тях. Когато обаче ставаше въпрос за задачи, при които не можех да изпъкна, дори и да бяха от решаващо значение и да бяха важни за църквата, аз не желаех да ги изпълнявам, а дори и да го правех, то беше по нехаен начин. Докато изпълнявах дълга си, проявявах внимание само към това как другите гледат на мен и се стремях само да се харесам на хората и да се отчета пред тях. Не ме интересуваше дали църковното дело се забавя. Не изпълнявах дълга на сътворено същество, а осъществявах собственото си начинание. Начинът, по който изпълнявах дълга си, в същността си беше вършене на зло! В този момент ми стана още по-ясно, че причината, поради която напоследък правех толкова много грешки при изпълнението на дълга си, беше, че моето отношението към дълга ми беше омразно за Бог и Светият Дух не работеше в мен, поради което умът ми се объркваше и не можех да прозра проблемите. Дори не можех да разбера напълно предложенията на братята и сестрите. Държах се като пълен идиот — безмълвен и глупав, с тъмно и посърнало сърце — поддържан единствено от ентусиазма и волята да продължава да работи. Тъй като видеоклиповете, които правех, постоянно трябваше да се преработват, братята и сестрите трябваше да оставят собствената си работа и да отделят много време, за да ми помагат. Не само че не изпълнявах дълга си, но и губех времето им. В резултат на това неусетно забавих напредъка на работата. Нещо повече, при преработката на видеоклипа, върху който сестрата беше работила толкова усилено, поради моята безотговорност, не само не успях да направя подобаващи корекции, но и създадох повече проблеми от преди. Работата ми беше контрапродуктивна! Преди си мислех, че само антихристите и злите хора извършват зли действия и прекъсват и смущават църковното дело и че никога не бих се държал като тях. Но сега се оказа, че това са били само мои собствени представи и фантазии. Когато преследвах слава, статус и лични интереси в дълга си, не можех да не прекъсвам църковното дело и в крайна сметка да върша зло. Само като се стремя към истината и се справям с покварения си нрав, мога да постигна резултати в дълга си. Затова се помолих на Бог да ме напътства, за да се справя с порочния си нрав.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и открих пътя за практикуване. Бог казва: „Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божията внимателна проверка върху това, което вършат. Когато приемаш Божията внимателна проверка, сърцето ти ще бъде на прав път. Ако винаги правиш нещо само за да го видят другите, ако все искаш да получиш похвала и възхищение от другите, но не приемаш Божията внимателна проверка, дали Бог все още е в сърцето ти? Такива хора нямат богобоязливи сърца. Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). От този откъс от Божиите слова осъзнах, че е изключително важно да практикуваме истината и да приемаме Божията внимателна проверка, когато изпълняваме дълга си. Когато се сблъскваме със ситуации, свързани с лични интереси, трябва съзнателно да се опълчваме срещу собствените си мисли и да не проявяваме внимание към собствените си гордост и статус. Вместо това трябва да се молим на Бог и да проявяваме внимание към това как да действаме по начин, който да удовлетворява Бог и да е от полза за църковното дело. След това трябва да потърсим истините принципи, да практикуваме и да навлезем в тях. Спомням си, че когато за пръв път започнах да изпълнявам дълга си, не можех да схвана принципите, но чрез Божието просветление и напътствие, както и чрез практическата помощ и напътствията на братята и сестрите, постепенно разбрах някои от принципите и уменията, свързани със създаването на видеоклипове. Всичко това беше Божията любов. Сега някои братя и сестри тъкмо бяха започнали на практика да изпълняват дълга си и все още не бяха схванали принципите. Трябваше да проявявам внимание към Божиите намерения и да ги уча на всичко, което съм разбрал и схванал. Това беше основната отговорност, която трябваше да изпълня. Освен това, когато те успееха да разберат принципите и започнеха да постигат резултати в дълга си, цялостната ефективност на църковното дело щеше да се подобри, а това беше много по-ценно и ефикасно, отколкото просто да върша собствената си работа. Надзорникът, който ми възложи задачата да развивам братята и сестрите, така че да усвояват специализирани умения, също се основаваше на оценка на ситуацията с дълга ми. Изпълнявах този дълг от по-дълго време и бях сравнително добре запознат с работния процес и уменията, така че, докато се справям добре със собствената си работа, няма да е проблем да координирам и планирам известно време, за да помогна на братята и сестрите да разрешат проблемите в работата си. Нещо повече, по време на сътрудничеството си ако установях, че наистина не мога да се справя с работата поради недостатъчни трудови умения или квалификация, които водят до забавяния или засягат работата ми, бих могъл честно да съобщя за това на надзорника, което би му позволило да направи разумни корекции в зависимост от нуждите на работата. Но аз бях твърде егоистичен и достоен за презрение, не желаех да отделям време за работата на другите, затова винаги се съпротивлявах, не желаех да сътруднича подобаващо и така забавях работата. Когато осъзнах всичко това, коригирах начина си на мислене, активно разглеждах проблемите в работата на всички и заедно търсехме решения, когато се сблъсквахме с трудности.

Веднъж един брат се натъкна на някои трудности, когато правеше видеоклип, и ме помоли за помощ. Но аз също имах работа, така че започнах да усещам противоречие, като си мислех: „Видеото на брата е спешно и знам, че първо трябва да му помогна да го завърши, но продукцията, свързана с неговото видео, е наистина сложна и ще изисква много време и усилия. Дори видеото му да се получи наистина добре, никой няма да разбере, че съм му помогнал с него, а това ще забави моята собствена работа“. Тогава осъзнах, че отново проявявам внимание към собствените си интереси. Затова се помолих на Бог и се опълчих срещу себе си. Тъй като видеоклипът на брата беше спешен, трябваше да му дам предимство и първо да помогна да го завърши. Като имах предвид това, оставих настрана собствената си работа и помогнах на брата с неговото видео. Като практикувах по този начин, се почувствах спокоен в сърцето си. Всъщност, докато развивах другите, аз също придобих много. Въпреки че бях изпълнявал този дълг по-дълго време, все още имах само повърхностно разбиране за много истини принципи и често се придържах към разпоредбите без гъвкавост и когато другите срещаха проблеми в работата си и търсеха помощта ми, често не можех да ги видя, за да предложа решение. Като се молех на Бог, водех общение и изследвах тези въпроси с братята и сестрите, неволно придобивах все по-ясно и по-задълбочено разбиране на някои принципи, а уменията ми за създаване на видеоклипове също се подобриха. Преди това винаги се бавех, когато изпълнявах дълга си, без да имам желание да напредвам. Не обръщах достатъчно внимание на това да обобщавам отклоненията в работата и да търся принципи за тяхното разрешаване. Благодарение на това, че надзорникът ми възложи да развивам уменията на братята и сестрите, започнах постоянно да търся и да обмислям как да им помогна с решаването на проблемите. Също така развих чувство за бреме при изпълнение на дълга си, като промених отношението си да се задоволявам със статуквото и да не се опитвам да постигна подобрение. Именно чрез изпълнението на този дълг постигнах тези осъзнавания и придобих някои неща. Благодаря на Бог!