В продължение на няколко години се занимавах с дизайн в църквата и докато изпълнявах дълга си, постепенно усвоих някои принципи на графичния дизайн и придобих известен опит. Повечето хора също казваха, че съм старателен в дълга си, което доста беше повдигнало самочувствието ми. През февруари 2022 г., тъй като работата го изискваше, църквата уреди сестра Валери и аз да си сътрудничим в работата по дизайна. След известно време установих, че тя е малко небрежна в дълга си и не схваща добре принципите, а понякога допуска и някои доста очевидни грешки, поради което някои дизайни трябваше да бъдат преработени и редактирани. Започнах да я гледам отвисоко, като си мислех, че тя има много проблеми в дълга си, че нито е толкова педантична като мен, нито умее да прилага принципите гъвкаво. Освен това тя приемаше почти всичките ми предложения относно работата без особени възражения, което ме ласкаеше още повече. След време, когато имаше въпроси, които трябваше да бъдат обсъдени, вече не исках да ходя при нея за съвет. Въпреки че понякога ми споделяше мнението си, аз просто не я слушах, а само продължавах да настоявам, че моята гледна точка е правилна и че тя трябва да ме послуша.

Помня, че един път Валери и аз имахме различни мнения за идеята на един дизайн. Мислех, че идеята ѝ е доста обикновена и няма да привлече вниманието на хората, поради което трябва да изберем моята идея. Не спирах да обяснявам, че идеята ми е иновативна, а не просто клише, и че нейната гледна точка е неподходяща. Когато тя се опита да обясни доводите си, си помислих: „Правил съм повече дизайни от теб и разбирам принципите по-добре, така че ще е по-правилно да направим нещата по моя начин“. Така че просто я прекъснах и започнах отново да настоявам на своето. Но тя пак не беше съгласна с предложението ми и каза, че иска да се консултира с други братя и сестри. Донякъде изгубих търпение, като си мислех: „Какво има за питане? Това не е труден въпрос. Можеш просто да се съгласиш с моето предложение, нали?“. Но за моя изненада, след като се допитахме до другите, повечето от тях прецениха въпроса според принципите и сметнаха, че идеята и възгледите на Валери са по-подходящи. Въпреки че идеите ѝ не бяха толкова оригинални, те бяха по-подходящи за темата. Като чух това, се почувствах малко засрамен и не можех да повярвам, че нейната идея наистина е по-добра от моята. Друг път помолих Валери да ми помогне с промяната на цветовете на един дизайн и ѝ казах как да направи промените. По-късно забелязах, че не използва метода, който ѝ показах, а прилага метод, който според нея е по-добър. Ядосах се доста, когато видях това, и я попитах настойчиво: „Защо не използва моя метод? Винаги сме използвали този метод за промяна на цветовете. Ами ако възникне проблем с твоите промени?“. Тя отговори бързо: „Не се справям добре с онзи метод, затова използвах метода, с който съм по-запозната“. Исках да продължа да я критикувам, но осъзнах, че съм проявил избухливост, затова спрях.

Един ден тя ми сподели за състоянието си напоследък и каза: „Винаги се чувствам по-низша, когато изпълнявам дълга си с теб, и постоянно се страхувам, че ако не правя нещата по твоя начин, ще ме критикуваш. Последния път, когато направих промените на цветовете по моя начин само за да направя нещата по-бързо и по-лесно, честно казано, доста се изплаших, докато ме разпитваше“. Като чух това, дълбоко се натъжих. Никога не бях очаквал, че може наистина да я е страх да си сътрудничи с мен. По-късно също така забелязах, че често имаше проблеми, с които тя лесно можеше да се справи сама, но все пак първо идваше да ме попита и се осмеляваше да действа само след моето одобрение. Осъзнах, че има проблем в нашето сътрудничество, затова се помолих на Бог да ме просветли, за да позная себе си. По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Как трябва да се обясни и практикува понятието „сътрудничество“? (Обсъждане на неща, когато възникнат.) Да, това е един от начините за практикуването му. Какъв друг начин има? (Компенсиране на слабите страни на един човек със силните страни на друг човек, взаимно надзираване.) Това се вписва изцяло. Практикуването по този начин е сътрудничество в хармония. Има ли още нещо? Да искаш мнението на другия, когато се случи нещо — това не е ли сътрудничество? (Да.) Ако единият човек разговаря за своето, а другият за своето, и накрая те просто се съгласят с общението на първия, защо им е да отбиват номера? Това не е сътрудничество — то не съответства на принципите и не постига резултатите от сътрудничеството. Ако продължиш да говориш безспир, като картечница, и не даваш възможност на другите, които биха искали да се изкажат, не ги изслушваш, дори след като си изказал всичките си идеи, това обсъждане ли е? Това общение ли е? Това е просто отбиване на номера — това не е сътрудничество. Тогава какво означава сътрудничеството? То означава, че след като си изказал своите идеи и решения, можеш да поискаш мненията и възгледите на другите, след което да съпоставиш твоите спрямо техните изказвания и възгледи за сравнение, като няколко души заедно упражнят проницателност в това отношение и потърсят принципите, и по този начин достигат до общо разбиране и определят правилния път на практикуване. Ето какво означава обсъждане и общение — ето какво означава „сътрудничество“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че истинското сътрудничество означава да можем да обсъждаме проблемите заедно, взаимно да допълваме силните и слабите си страни, да търсим заедно истините принципи и да изпълняваме дълга си според Божиите изисквания. Ето какво е истинското сътрудничество. Размишлявах за времето, което бяхме прекарали заедно дотогава, и въпреки че с Валери изпълнявахме дълга си заедно, аз не си сътрудничех истински с нея. Мислех, че съм по-усърден в работата си и че разбирам повече от нея, затова винаги гледах на Валери отвисоко, а думите и действията ми бяха изпълнени с пренебрежение към нея. Когато обсъждахме проблеми, рядко поемах инициативата да я потърся за съвет, а дори и да го правех, беше формално, тъй като вече бях решил, че съм прав, и напълно отказвах да приема нейните идеи. Дори загубвах всякакъв разум и я прекъсвах, като я критикувах с настойчив тон и исках само да се съгласява с мен. В дълга си винаги бях егоцентричен и властен — никога нямаше общи дискусии или взаимно допълване с Валери и всичко винаги се правеше по моя начин. В резултат на това, след като работихме заедно известно време, аз я бях възпрял до такава степен, че не смееше да се справя сама с проблемите и постоянно се страхуваше, че ако не прави нещата по моя начин, ще ѝ се скарам. Видях, че между мен и нея нямаше никакво хармонично сътрудничество и че всичко, което бях постигнал, беше за да я възпра и да ѝ навредя. Чувствах се толкова виновен и се опитвах да намеря решение на проблема си.

Един ден по време на духовната си практика прочетох няколко откъса, в които Бог разобличава антихристите, и придобих известно разбиране за собственото си състояние. Всемогъщият Бог казва: „На пръв поглед може да изглежда, че някои антихристи имат помощници или партньори, но истината е, че когато нещо се случи, колкото и прави да са другите, антихристите никога не се вслушват в това, което имат да кажат. Дори не го вземат под внимание, камо ли да го обсъждат или да разговарят за него. Изобщо не обръщат внимание, сякаш другите не са там. Когато антихристите слушат какво имат да кажат другите, те го правят само механично или се преструват пред тях. Когато дойде време обаче за окончателното решение, антихристът е този, който командва, а всички останали си хабят думите, които изобщо не се зачитат. Например когато двама души са отговорни за нещо и единият от тях има същността на антихрист, как се проявява този човек? За каквото и да става въпрос, само и единствено той поема инициатива, той задава въпросите, той урежда всичко и той предлага решение. При това в повечето случаи държи партньора си в пълно неведение. Как възприема партньора си? Не като свой заместник, а само като фасада. В очите на антихриста неговият партньор просто не съществува. Винаги когато има проблем, антихристът го обмисля и щом набележи план за действие, информира всички останали, че трябва да се постъпи точно по този начин, и не разрешава на никого да поставя това под съмнение. Каква е същността на сътрудничеството му с другите? По същество тя е той да има последната дума, никога да не обсъжда проблемите с когото и да е, да поема цялата отговорност за работата и да превръща партньорите си във фасада“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). „Първото проявление на това, че антихристите карат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог, е, че те са неспособни да си сътрудничат с никого. Някои хора може да кажат: „Да си неспособен да си сътрудничиш с никого не е същото като да накараш другите да се покоряват само на теб“. Неспособността да си сътрудничат с когото и да било означава, че те не се вслушват в ничии думи и не се допитват до никого за предложения — те дори не търсят Божиите намерения или истините принципи. Те просто действат и се държат според собствената си воля. Какво се подразбира от това? Че те са тези, които властват в работата си, а не истината, нито Бог. И така, принципът на тяхната работа е да накарат другите да се вслушват в това, което казват, и да се отнасят към тях, сякаш те са истината, сякаш те са Бог“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). След като прочетох Божиите слова, се почувствах дълбоко засрамен. Принципът, по който действат антихристите, е те самите да упражняват власт, като карат другите да им се покоряват, вместо да се покоряват на Бог и на истините принципи. Като размишлявах за сътрудничеството си с Валери, осъзнах, че съм разкривал същия нрав. На пръв поглед изглеждаше, че Валери и аз си сътрудничим в дълга си, но всъщност в сърцето си гледах на нея като на свой последовател. Накарах я да се подчинява на всички мои решения и да се съобразява с моите идеи, сякаш изпълняваше дълга си за мен. Когато тя правеше предложения, не се стремях да разбера дали предложенията ѝ са съгласно истините принципи и дали имат достойнства, а просто продължавах да настоявам, че моите възгледи са правилни. Когато искаше да се консултира с другите за съответните принципи, губех търпение, защото си мислех, че това е напълно излишно. Вярващият трябва да почита Бог като велик, да търси Неговите намерения във всички неща и да се покорява на Божиите слова и истините принципи. Но аз бях твърде надменен и самоправеден. Не само не успявах да потърся истините принципи, когато се сблъсквах с проблеми, но и винаги исках другите да ми се покоряват и да ме следват. Отнасях се към собствените си идеи като към истини принципи, които другите трябва да следват и да им се подчиняват, а това е пътят на антихриста! Когато братята и сестрите си сътрудничат в дълга си, това е, за да си помагат и да се допълват взаимно, както и да се надзирават и да се обуздават един друг, така че отклоненията в дълга да бъдат сведени до минимум, колкото е възможно, и всички да действаме според истините принципи, за да постигнем най-добрите резултати в църковната работа. Но аз не си сътрудничех с другите. Това не само доведе до лошо изпълнение на дълга, но и ме направи склонен да нарушавам принципите и да прекъсвам и смущавам работата. Помислих си за някои от антихристите, които са били отлъчени от църквата заради това, че са били надменни, самонадеяни и са действали произволно, като все са изисквали от другите да им се покоряват, вместо да търсят истината и да се покоряват на Бог. В резултат на това те са прекъсвали и смущавали работата на църквата, доста са вредили и са възпирали братята и сестрите и в крайна сметка са били отлъчени и отстранени заради категоричния си отказ да се покаят. Ако продължавах да не се покайвам, изходът ми накрая ще бъде същият като на антихристите — отстраняване и наказание. Тези мисли ме плашеха и не исках да продължавам по този погрешен път, затова бързо се помолих на Бог да ме напътства да разбера себе си. Исках да се покая пред Бог.

През следващите няколко дни се чудех: „Защо не мога да си сътруднича хармонично с другите? В какво се корени този проблем?“. Един ден прочетох откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за проблемите си. Всемогъщият Бог казва: „Ако действително разбираш истината в сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да се покориш пред Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремеж към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и съответства на Божиите намерения, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаш надменен и самонадеян нрав, няма никакво значение, че ти се казва да не се противопоставяш на Бог. Не можеш да се сдържиш, то е извън твоя контрол. Няма да го правиш нарочно, а под властта на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти ще те карат да презираш Бог и да Го смяташ за незначителен. Ще те карат да се превъзнасяш и постоянно да се изтъкваш. Ще те накарат да презираш останалите и няма да оставят в сърцето ти никой друг, освен самия теб. Надменността и самонадеяността ти ще откраднат мястото на Бог в твоето сърце и накрая ще те накарат да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се покоряват. Ще те карат да се прекланяш пред собствените си мисли, идеи и представи, все едно са истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че неспособността ми да си сътруднича хармонично с Валери се коренеше най-вече моята прекалено надменна природа. Живеех според отровата на Сатана: „В цялата вселена царувам само аз“, и винаги се имах за по-висш. Когато дългът ми даде известни резултати, започнах да се смятам за специален и по всякакъв начин да гледам на Валери отвисоко, сякаш никой друг не е толкова добър, колкото мен. Докато изпълнявах дълга си с подобен нрав, станах доста самоуверен, като дори вярвах, че всички мои мнения са правилни, и често правех така, че дългът да се върти около мен, като действах произволно, без изобщо да търся Божиите намерения. Когато обсъждах проблеми с Валери, винаги исках да прави нещата по моя начин, а когато не го правеше, ми идеше да ѝ се ядосам, да ѝ се скарам или да я унижа, като я принудя да се подчини, в резултат на което тя беше възпряна от мен и се страхуваше да ми сътрудничи. Колкото повече мислех за това, толкова по-плашещо ми се струваше и най-накрая разбрах, че заради надменния си нрав бях загубил разума, човешката си природа и богобоязливото си сърце, в резултат на което бях станал лош. Без да си давам сметка, това се беше отразило и върху работата на църквата и ако не се справех с този надменен нрав, наистина щях да изпадна в опасност. В този момент осъзнах, че моята надменност се дължи на това, че винаги съм смятал, че съм по-добър от другите. Но наистина ли бях чак толкова велик? Бог казва: „За да изпълняваш дълга си задоволително, няма значение колко години си вярвал в Бог, колко дълг си изпълнил, нито колко много си допринесъл за Божия дом, още по-малко значение има колко опитен си в дълга си. Основното, което Бог гледа, е пътят, по който върви човек. С други думи, Той гледа отношението на човека към истината и принципите, посоката, произхода и отправната точка зад действията му. Бог се съсредоточава върху тези неща. Именно те определят пътя, по който вървиш. […] В която и сфера да е дарбата или умението ти, или в която и област да имаш някакви професионални познания, най-правилно е да ги използваш при изпълнението на дълга си. Това е единственият начин да го изпълняваш добре. Единият аспект е да разчиташ на съвестта и разума, за да изпълняваш дълга си, а другият е необходимостта да търсиш истината, за да промениш покварения си нрав. Като изпълнява дълга си така, човек получава навлизане в живота и става способен да изпълнява дълга си задоволително“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява адекватното изпълнение на дълга). Чрез Божиите слова осъзнах, че това дали изпълнението на дълга на определен човек отговаря на критериите, не зависи от това колко дълго е изпълнявал дълга си или колко опит е натрупал, и че най-важното е човек да върви по правилния път, като търси истината, за да се справи със своя покварен нрав, и като действа според принципите. Винаги гледах на Валери отвисоко и не можех да си сътруднича хармонично с нея най-вече защото смятах, че разбирам работата по-добре от нея, че имам повече опит и че съм по-старателен в дълга си. До известна степен тези неща наистина бяха успели да подобрят ефективността на дълга ми, но те не са истината. Освен това в различни контексти техническите познания и опита, които имам, може да не са винаги приложими. Например, когато работех с Валери, понякога преценявах как да се справя с нещата въз основа на собствения си опит, но тъй като бях надменен, самоправеден и не търсех истините принципи, това, което в крайна сметка избирах да направя, не беше уместно. Въпреки че тя имаше недостатъци, тъй като търсеше принципите, все пак успяваше да открие проблеми. Тогава разбрах, че не съм по-добър от другите и че предишната ми надменност и самоправедност са били наистина неразумни! Тогава разбрах, че само ако си сътрудничим и се допълваме взаимно, търсим истината заедно и действаме според принципите, можем да изпълняваме дълга си добре.

По-късно, когато с Валери отново работехме заедно по един дизайн, нарочно попитах първо за нейното мнение и докато тя изразяваше възгледите си, аз бях способен да слушам внимателно. След известно време открих, че Валери има силни страни, от които човек си струва да се учи, и че е в състояние да приеме предложенията на другите и да се съсредоточи върху търсенето на истината, а това бяха качества, които аз не притежавах. В този момент осъзнах, че да имам такъв човек, с когото да си сътруднича и който да допълва недостатъците ми в дълга, е наистина прекрасно. В същото време се научих да се справям с недостатъците на Валери по правилния начин и се опитвах да разговарям с нея и да ѝ помогна да разбере принципите, които не схващаше. Също така ѝ казвах за методите, които съм открил и които могат да подобрят ефективността на работата. Сътрудничеството ни постепенно се подобри, както и цялостната ефективност на нашия дълг. По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Какъв резултат ще постигне това хармонично сътрудничество? Резултатът е забележителен. Ще придобиеш неща, които никога преди не си имал, а именно светлината на истината и реалностите на живота; ще откриеш заслугите на другите и ще се поучиш от техните силни страни. Има и още нещо: възприемаш другите хора като тъпи, малоумни, глупави и по-нисши от теб, но когато се вслушаш в тяхното мнение или когато други хора споделят с теб, неволно ще откриеш, че никой не е толкова обикновен, колкото си мислиш, че всеки може да предложи различни мисли и идеи и че всеки има своите заслуги. Ако се научите да си сътрудничите хармонично, освен че ще ти помогне да се учиш от силните страни на другите, това може да разкрие твоята надменност и самоправедност и да те възпре да си въобразиш, че си умен. Когато вече не се смяташ за по-умен и по-добър от всички останали, ще престанеш да живееш в това нарцистично и самодоволно състояние. И това ще те предпази, нали? Такъв е урокът, който трябва да научиш, и това е ползата, която трябва да извлечеш от сътрудничеството с другите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Колкото повече четях Божиите слова, толкова повече осъзнавах колко са практични. Да се науча да си сътруднича с другите в нашия дълг, не само носи по-добри резултати в работата и компенсира собствените ми недостатъци, но и ми дава по-ясна представа за собствените ми способности, което на свой ред ми пречи да действам според моите собствени идеи и да причинявам загуби в църковната работа. Това е полезно както за работата на църквата, така и за мен самия.

След време имаше случай, в който изпратих готов дизайн на брат Камдън, за да го прегледа. За моя изненада той каза, че като цяло дизайнът изглежда малко тъмен, затова му обясних моите съображения. Но той не прие гледната ми точка и продължи да твърди, че цялостният дизайн е прекалено тъмен, като дори ми предложи да го видя пак и да го оценя наново според принципите, или да попитам други братя и сестри дали не са забелязали същия проблем. Помислих си: „Аз съм специалистът по дизайн, така че кой знае по-добре — ти или аз? Вече съм го оценил според принципите, така че как е възможно да има проблем? И ме моли да се консултирам с други? Наистина не мисля, че е нужно!“. Много ми се искаше да го опровергая. Но след това осъзнах, че отново разкривам надменен нрав, затова бързо се помолих на Бог в сърцето си да ме предпази от това да действам отново според моя покварен нрав и Му казах, че съм готов да пренебрегна себе си и да търся истините принципи. След като се помолих, изведнъж се сетих за Божиите слова: „Ако някой направи предложение, трябва първо да го приемеш, а след това да оставиш всички да потвърдят правилния път за практикуване. Ако никой няма проблем с това, тогава можеш да определиш най-подходящия начин да се свърши работата и да действаш така. Ако се установи проблем, трябва да потърсиш мнението на всички и всички заедно да потърсите истината и да разговаряте за това. По този начин ще придобиете просветлението на Светия Дух. Когато сърцата ви са озарени и имате по-добър път, резултатите, които ще постигнете, ще бъдат по-добри отпреди. Това не е ли Божието напътствие? То е нещо прекрасно! Ако можеш да избягваш да бъдеш самоправеден, ако можеш да се отърсиш от фантазиите и идеите си и ако можеш да слушаш правилните мнения на другите, ще можеш да добиеш просветлението на Светия Дух. Сърцето ти ще бъде озарено и ще можеш да намериш правилния път. Ще имаш път напред и той със сигурност ще бъде в съответствие с истината, когато го приложиш на практика. Чрез такива практики и преживявания ще се научиш как да практикуваш истината и същевременно ще научиш нещо ново за тази професионална сфера. Това не е ли нещо добро?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него). Размишлявайки върху Божиите слова, аз придобих ясен път на практикуване. Когато нещо се случва, не трябва да съм толкова дълбоко самоуверен, а трябва сериозно да взема под внимание предложенията на другите, да търся истините принципи и да практикувам според Божиите изисквания. Само така мога да изпълня добре дълга си. Дори ако този, който дава предложението, не е специалист, все пак трябва да помисля дали има проблем, вместо само да се съпротивлявам и да отказвам да го приема. Затова бързо се консултирах с надзорника. Чрез търсене и общуване накрая разбрах, че съм разбрал погрешно темата и че проблемът, който Камдън посочи, наистина съществува.

След това преживяване осъзнах, че хармоничното сътрудничество е незаменимо в изпълнението на дълга и че да се вслушвам в предложенията на другите не само е от полза за църковната работа, но и компенсира собствените ми недостатъци в моя дълг. Всеки има силни и слаби страни и само ако се допълваме взаимно и си сътрудничим хармонично, можем да изпълняваме добре дълга си. Както казва Бог: „Сътрудничеството между братята и сестрите е процес, в който нечии слаби страни се компенсират от чуждите силни. Използваш силните си страни, за да компенсираш недостатъците на другите, а те използват своите силни страни, за да компенсират твоите недостатъци. Ето какво означава да компенсираме своите слабости със силните страни на другите и да си сътрудничим хармонично. Само когато си сътрудничат в хармония, хората могат да бъдат благословени от Бог, и колкото повече такива моменти преживяват, толкова повече реалност притежават, пътят им става по-озарен, докато вървят по него, а те се успокояват все повече“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За хармоничното сътрудничество).