В началото на 2022 г. бях отговорна за делата в няколко църкви. Един ден няколко от нас обсъждахме работата, когато брат Майкъл спомена, че църквата е избрала сестра Клара за водачка. Когато чух това име, сърцето ми прескочи и си помислих: „Когато тя беше водачка преди, не можеше да си сътрудничи хармонично с братята и сестрите, винаги се бореше за слава и печалба и дори изключваше тези с различна гледна точка, като така причиняваше известна вреда на братята и сестрите, и накрая беше освободена, защото вървеше по пътя на антихриста. Възможно ли е да е признала миналите си прегрешения? Ако не се е покаяла, няма да е подходящо отново да бъде избрана за водачка“. Но после си помислих: „Тази църква е отговорност основно на Майкъл. Ако изкажа опасенията си, няма ли да помисли, че се опитвам да го затрудня? Така трудно ще си сътрудничим в бъдеще. Няма значение, и без това не познавам Клара толкова добре, а и Майкъл не знае ли по-добре дали тя наистина се познава? По-добре да не повдигам въпроса“. От страх да не обидя другите предпочетох да замълча. Някои братя и сестри от екипа ни също казаха: „Въпреки че хората нямат нито добро, нито лошо мнение за Клара, може да я оставим да се обучи известно време и да видим как ще вървят нещата, и ако не е подходяща, тогава да я освободим“. Видях, че всички смятат, че Клара е подходяща и само аз бях с различно мнение, затова не исках да кажа нищо, като си мислех: „Не съм запозната с настоящата ситуация на Клара. Ако искрено се е покаяла, няма ли всички да си помислят, че съдя прибързано и нямам добра човешка природа? Забрави, по-добре да си замълча“.

Една вечер една сестра ме попита: „Клара признала ли е прегрешенията си? Отговаря ли на изискванията да е водачка? Не знам по кои принципи я съдиш“. Купчината въпроси ме хвана неподготвена, но знаех, че в това със сигурност се съдържа Божието намерение. Сестрата продължи: „Когато беше водачка преди, Клара се бореше за слава и печалба, като сериозно прекъсваше и смущаваше църковното дело, а по време на събрания нейното общение не показваше самоанализ. Притеснявам се, че след като отново е избрана за водачка, тя пак ще се върне към старите си навици, което може да навреди на църковното дело. Дали да не погледнем отблизо поведението ѝ?“. Като чух опасенията на сестрата, се почувствах неловко. Истината беше, че имах същите опасения, но се страхувах Майкъл да не си помисли, че се опитвам да го затрудня, и след като всички други братя и сестри бяха в единодушие, не исках да обидя никого, затова се съгласих с всички други. Бях толкова нехайна и безотговорна по толкова важен въпрос като избора на водач! Тази мисъл ме накара да почувствам дълбока вина. Тази нощ се въртях в леглото и не можех да заспя. На следващата сутрин говорих с някои от братята и сестрите в екипа ни по този въпрос. След като чу това, Майкъл проучи по-подробно ситуацията, като потърси човек, който е запознат с нея. В крайна сметка всички се съгласиха, че Клара не е признала прегрешенията си, и тъй като не приема истината, не е подходяща за водачка, затова беше освободена. След това изпитах още по-голямо чувство на задълженост и вина, като си мислех: „По въпроса Клара да е водачка аз очевидно имах различно мнение, но не го изказах и просто се съгласих с всички останали. Бях истински безотговорна!“. Прочетох някои от Божиите слова: „Някои хора са угодници, които премълчават и не разобличават другите, когато виждат, че вършат нещо нередно. С тях се общува лесно и те лесно се поддават на влияние. Подчиняват се на фалшиви водачи и антихристи, които смущават делото на църквата. Не обиждат никого, винаги правят компромиси и не заемат страна. На пръв поглед изглежда, че имат човешка природа, имат чувство за мярка, имат малко съвест и разум, но през повечето време мълчат и не изразяват мнението си. Какво мислите за такива хора? Не са ли престорено учтиви и измамни? Ето колко измамни са хората. Когато нещо се случи, те може нищо да не кажат или няма да изразят каквото и да е мнение с лека ръка, а все мълчат. Това не означава, че са разумни, а напротив — показва, че са доста добре прикрити, че крият тайните си и че са много хитри“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). „Трябва да има критерий за притежаване на добра човешка природа. Това не означава да поемете по пътя на умереността, да не се придържате към принципите, да се стараете да не засягате никого, да угодничите, където и да отидете, да любезничите и да се разбирате с всеки, когото срещнете, и да накарате всички да говорят добре за вас. Не това е критерият. А какъв е тогава? Да можете да се подчинявате на Бог и на истината. Да подхождате към дълга си и към всякакви хора, събития и неща принципно и с чувство за отговорност. Това се вижда ясно от всички и в сърцето си всеки го знае. Освен това Бог внимателно проучва сърцата на хората, на всеки един, и знае тяхното състояние. Никой, който и да е той, не може да заблуди Бог. Някои хора все се хвалят, че притежават добра човешка природа, че никога не говорят лошо за другите, никога не вредят на интересите на другите, и твърдят, че никога не са копнели за чуждо имущество. Когато възникне спор за интереси, те дори предпочитат да понесат загуба, отколкото да се възползват от другите, и всички останали мислят, че са добри хора. Въпреки това, когато изпълняват дълга си в Божия дом, те са хитри и неуловими и все кроят планове за себе си. Никога не мислят за интересите на Божия дом, никога не приемат за спешни нещата, които Бог смята за неотложни, и не са на едно мнение с Него, и никога не могат да загърбят собствените си интереси, за да изпълнят дълга си. Никога не изоставят собствените си интереси. Дори когато видят зли хора да вършат зло, не го разобличават. Нямат каквито и да било принципи. Каква човешка природа е това? Това не е добра човешка природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). Толкова се засрамих, като се видях в светлината на Божиите слова. Бог казва, че критерият за добра човешка природа е да имаме искрено сърце към Бог и другите, да сме отговорни в делата си и да имаме куража да предотвратим ощетяването на църковното дело, като се изправим и говорим, когато видим, че делото е ощетено. Това е истинска човешка природа и честно поведение. Ако някой види проблем, но не изрази мнение, запази мълчание и не обиди никого, може да изглежда разумен, но всъщност е човек, който плете интриги, хлъзгав е и е измамен. Самоанализирайки се по въпроса с Клара, аз определено имах опасения в сърцето си, притеснявах се, че тя не е размишлявала над миналите си прегрешения и не ги е осъзнала, и сега, след като отново е избрана, вероятно щеше да се върне към старите си навици, което би навредило на църковното дело и на навлизането в живота на братята и сестрите, но аз се страхувах да не обидя хората или моите съработници да не ме разберат неправилно. Притеснявах се също, че ако мнението ми е погрешно, всеки ще каже, че съдя прибързано и имам лоша човешка природа, затова не казах нищо. За да си създам добър образ в сърцата на хората и да поддържам хармонични отношения с моите съработници, аз избрах да замълча и да бъда угодник независимо от това дали църковното дело ще страда. Моята човешка природа е истински измамна и достойна за презрение! Толкова добре се преструвах, че братята и сестрите около мен не знаеха за истинските ми мисли и дори смятаха, че с мен се общува много лесно, никога не влизам в конфликт с другите и имам добра човешка природа. Но Бог внимателно проучва всичко в сърцето ми. Не поддържах църковното дело и вместо това винаги избирах да запазя отношенията си с другите. По какъв начин практикувах истината и изпълнявах дълга си? Бях толкова противна на Бог!

После прочетох друг откъс от Божиите слова: „Ако нямаш нормална връзка с Бог, тогава каквото и да правиш, за да поддържаш отношенията си с другите хора, колкото и упорито да работиш или колкото и енергия да влагаш, всичко ще си остане просто една човешка философия за светските отношения. Ти ще защитаваш положението си сред хората и ще постигаш тяхното одобрение посредством човешки гледни точки и човешки философии, вместо да установиш нормални междуличностни отношения според Божието слово. Ако не се съсредоточаваш във взаимоотношенията си с хората, а вместо това поддържаш нормална връзка с Бог, ако си готов да отдадеш сърцето си на Бог и се научиш да Му се покоряваш, тогава междуличностните ти отношения ще станат нормални по естествен път. Така тези взаимоотношения няма да бъдат изградени върху плътта, а върху основата на Божията любов. Почти няма да имаш плътски взаимодействия с други хора, но на духовно ниво между вас ще има общение и взаимна любов, утеха и взаимно предоставяне на ресурс. Всичко това се извършва въз основата на желанието да удовлетвориш Бог — тези взаимоотношения не се поддържат чрез човешки философии за светските отношения, те се формират естествено, когато човек понася бремето заради Бог. Те не изискват никакви изкуствени, човешки усилия от теб, трябва само да практикуваш според принципите на Божиите думи“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се установи нормална връзка с Бог). От Божиите слова разбрах, че за да имаш нормални отношения с хората, първо трябва да имаш нормални отношения с Бог. Човек трябва да даде сърцето си на Бог, а не да поддържа плътските си отношения с другите въз основа на философиите на Сатана за светските отношения, нито да внимава за статуса и имиджа си в сърцата на другите; трябва да изпълнява дълга си с честно сърце и да действа според истините принципи във всяко нещо. По този начин връзката на човек с братята и сестрите става нормална по естествен път. Връзките, които разчитат на философии за светски отношения, не са нормални връзки и Бог ги ненавижда. Такива връзки обикновено не траят дълго. Като размислих по въпроса за Клара, аз безотговорно бях последвала тълпата, като живеех според сатанинските философии: „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“ и „Говори сладки приказки, в унисон с чувствата и разума на другите, понеже откровеността дразни хората“. Вярвах, че като си взаимодействам с хората по този начин, ще избягвам конфликти и ще поддържам връзките. Смятах, че това може да доведе до хармонично сътрудничество. Но в действителност беше вярно точно обратното. Като живеех според тези философии за светските отношения, ставах все по-хлъзгава и измамна. Когато нещо се случеше, приоритет ми беше да опазя репутацията и статуса си и да запазя отношенията си с другите. Това може временно да поддържа хармонията, но в такъв вид сътрудничество няма искреност и то не постига взаимна подкрепа и сдържане. Църквата беше уредила да си сътрудничим в дълга си с надеждата да се надзираваме един друг и да се контролираме по важни въпроси. Но аз бях безотговорна, държах се угоднически, виждах проблеми, но не ги повдигах и така навредих на църковното дело. Бях толкова безотговорна!

После продължих да търся, като се питах: „Какво точно е истинското хармонично сътрудничество?“. Една сестра ми прати няколко откъса от Божиите слова: „Ако искате да изпълнявате задълженията си добре и да удовлетворите Божиите намерения, първо трябва да се научите да работите в хармония с другите. Когато си сътрудничите с вашите братя и сестри, задавайте си следните въпроси: „Какво е хармония? Дали речта ми е в хармония с тях? Дали мислите ми са в хармония с тях? Начинът, по който правя нещата, в хармония ли е с тях?“. Обмисляйте как да си сътрудничите хармонично. Понякога хармонията означава търпимост и толерантност, но тя също така означава да отстоявате позициите си и да се придържате към принципите. Хармонията не означава да правиш компромиси с принципите, за да изгладиш нещата, нито да се опитваш да бъдеш „човекоугодник“ или да се придържаш към пътя на умереността — и със сигурност не означава да угаждаш на някого. Това са принципи. Щом веднъж схванеш тези принципи, ти, без да го осъзнаваш, ще говориш и постъпваш в съответствие с Божиите намерения и ще изживяваш реалността на истината, а по този начин лесно се постига единство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За хармоничното сътрудничество). „Някои ще кажат: „Казваш, че съм неспособен да си сътруднича с никого — е, аз обаче имам партньор! Той си сътрудничи добре с мен: отива там, където аз отивам, прави това, което аз правя, отива там, където го накарам да отиде, прави това, което го накарам да направи, независимо от начина, по който го карам да го направи“. Това ли означава сътрудничество? Не. Това се нарича да бъдеш лакей. Лакеят изпълнява твоите нареждания — това сътрудничество ли е? Ясно е, че той е лакей, без идеи или възгледи, още по-малко със собствено мнение. А освен това мисленето му е като на угодник. Не е педантичен в нищо, което прави, но нехайно отбива номера и не отстоява интересите на Божия дом. На каква цел може да служи подобно сътрудничество? С когото и да си партнира, той просто изпълнява нарежданията му, все си е лакей. Вслушва се в това, което му казват другите, и прави това, което другите го карат да прави. Това не е сътрудничество. Какво е сътрудничество? Трябва да сте способни да обсъждате нещата един с друг и да изразявате своите възгледи и мнения. Трябва да се допълвате и да се надзиравате един друг, да търсите един от друг, да отправяте запитвания помежду си и да си подсказвате. Именно това означава да си сътрудничите в хармония. Да кажем например, че си се справил с нещо според собствената си воля, а някой каже: „Направил си го погрешно, изцяло против принципите. Защо се справи с това, както ти е угодно, без да потърсиш истината?“. На което ти отговаряш: „Точно така — радвам се, че ми обърна внимание! Ако не беше го направил, щеше да се стигне до катастрофа!“. Ето какво означава да си подсказвате един на друг. Какво означава тогава да се надзиравате взаимно? Всеки има покварен нрав, всеки може да е нехаен в изпълнението на дълга си и да пази само собствения си статус и гордост, а не и интересите на Божия дом. Такива състояния има във всеки човек. Ако научиш, че някой има проблем, трябва да поемеш инициативата да разговаряш с него, като му напомниш да изпълнява дълга си според принципите, но същевременно това трябва да остане като предупреждение за теб самия. Това е взаимен надзор. Каква е функцията на взаимния надзор? Той има за цел да защитава интересите на Божия дом, а също и да предпазва хората от това да не поемат по погрешен път. Сътрудничеството има и друга функция, освен това да си подсказвате и да се надзиравате взаимно: да си отправяте запитвания един на друг“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Божиите слова разобличиха моята реална ситуация. Често в сътрудничеството си с братята и сестрите аз бях като кукла на конци, не изразявах мнение и не изпълнявах никаква надзорническа роля. Истинското сътрудничество включва взаимни напомняния и надзор. Понеже всички имаме покварен нрав, сме склонни да действаме според собствената си воля и да изпълняваме дълга си своеволно. Ако можем да осигурим взаимно напътствие, помощ или скастряне в сътрудничеството си, можем да избегнем ощетяване на делото и отклонение по грешния път. Още повече, че след като не разбираме напълно истината и всички имаме много недостатъци и слабости, много проблеми не могат да бъдат взети под внимание в тяхната цялост; понякога напомняния от партньори и съработници могат да поправят отклоненията във времето и да намалят грешките в работата. Взаимният надзор и напомнянията действително са много важни! Но аз винаги съм смятала, че хармоничното сътрудничество означава да се разбираш в мир, и съм вярвала, че посочването на чуждите недостатъци или даването на предложения ще обиди хората. Гледната ми точка за нещата беше наистина изопачена! Всъщност хармоничното сътрудничество не означава да се разбираш с всеки и да не обиждаш никого, нито означава да премълчаваш и да бъдеш угодник. То е да се придържаш към принципите, да бъдеш твърд и да имаш чувство за справедливост. Когато виждаме нашите братя и сестри партньори да нарушават принципите, трябва да напомним, помогнем или да ги скастрим. Това не се прави с цел да затрудним другите или да изкажем лични недоволства, а за да изпълним дълга си според принципите. То е и акт на справедливост в подкрепа на църковното дело. Заради погрешните ми възгледи, когато виждах проблеми, аз не ги споменавах и си затварях очите. По какъв начин това беше хармонично сътрудничество с братята и сестрите ми? Това беше просто живот според философиите на светските отношения и безотговорност към дълга ми. Такова сътрудничество не играеше никаква надзорна роля. Благодарение на тези мисли започнах да изпитвам известна неприязън към себе си.

По-късно прочетох откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за Божиите изисквания. Всемогъщият Бог казва: „Когато твоят път на практикуване е правилен и ти се движиш в правилната посока, твоето бъдеще ще е красиво и светло. Така ще живееш със спокойно сърце, духът ти ще се подхранва и ще се чувстваш реализиран и удовлетворен. Ако не можеш да се освободиш от ограниченията на плътта, ако постоянно си възпиран от чувства, лични интереси и сатанински философии, ако говориш и действаш потайно и винаги се криеш в сенките, това означава, че живееш под властта на Сатана. Но ако разбереш истината, ако се освободиш от възпиранията на плътта и практикуваш истината, постепенно ще придобиеш човешко подобие. Ще бъдеш откровен и прям в думите и делата си и ще можеш да разкриваш своите мнения, идеи и грешките, които си направил, за да може всеки да ги види ясно. В крайна сметка хората ще те признаят за открит човек. Какво е открит човек? Това е човек, който говори изключително честно и чиито думи всички смятат за истина. Дори ако неволно излъже или каже нещо грешно, хората са способни да му простят, защото знаят, че това е било неумишлено. Ако осъзнае, че е излъгал или казал нещо погрешно, той се извинява и се поправя. Това е открит човек. Всички харесват такъв човек и му се доверяват. Нужно е да достигнеш това ниво, за да придобиеш Божието доверие и доверието на другите. Това не е елементарна задача — тя е най-високото ниво на достойнство, което човек може да притежава. Такъв човек има самоуважение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Бог иска да бъдем честни и откровени в думите и делата си, открито да споделяме мислите си и идеите си с другите, да обсъждаме въпросите заедно и да сме честни хора. Такива хора са обичани от Бог и живеят с достойнство. Когато след това обсъждахме въпроси, аз съзнателно изказвах своите мисли и възгледи, за да разговарям открито с братята и сестрите, с които си сътрудничех. Вече не криех и премълчавах неща, нито се опитвах да угодя на хората. Дори и мислите ми да не бяха напълно формулирани, аз пак ги изказвах. Ако възгледите ми бяха грешни, аз оставях гордостта си настрана и приемах мнението на другите. Това практикуване ми донесе мир и увереност в сърцето.

Един ден обсъждахме дали да приемем отново в църквата сестра на име Ан. Ан имаше надменен нрав и постоянно отказваше да приеме истината. Водачите бяха разговаряли с нея много пъти, но тя никога не се беше самоанализирала или опитвала да се опознае. Вместо това тя дори влошаваше нещата, като съдеше водачите пред другите братя и сестри, прекъсваше и смущаваше църковния живот. Накрая я изолираха да се самоанализира. След това тя продължи да изпълнява дълга си и напоследък беше доста ефективна в проповядването на евангелието. Няколко съработници се съгласиха пак да я приемат в църквата, но аз се колебаех, като си мислех: „Въпреки че Ан има някакъв успех в проповядването на евангелието, нейният нрав е доста злобен и тя не приема истината. Тя не е признала истински предишните си злодеяния, нито е показала видими признаци на покаяние. Не ми изглежда уместно да я приемем отново в църквата само въз основа на моментния ѝ успех в проповядването на евангелието“. Но после си помислих: „Няколко съработници вече са се съгласили и ако аз съм единствената, която не е съгласна, какво ще си помислят всички? Няма ли да решат, че винаги имам различно мнение и съм несговорчива? След като всички други са съгласни, може би не трябва да казвам нищо“. Но после изведнъж се сетих за ситуацията с Клара, в която безотговорно следвах тълпата и нямах куража да се придържам към истините принципи, което доведе до забавяне на църковното дело. Малко се страхувах, затова бързо се помолих на Бог: „Боже, всички са съгласни да приемат Ан обратно в църквата, но на мен още ми е неспокойно. Този път не искам да взема прибързано решение без яснота. Искам да действам според истините принципи. Моля Те да ме просветлиш и напътстваш“. След като се помолих, потърсих принципите за приемане на хора обратно в църквата и те гласяха: Тези, които са постоянно надменни, самонадеяни и сеят раздор, не могат да бъдат спасени. Злите хора винаги ще бъдат зли и не могат истински да се покаят. Тези, които се завръщат в църквата, категорично не трябва да смущават църквата и трябва да могат да се разбират с мнозинството. Само такива хора са подходящи за приемане обратно в църквата. Тези, които са вредни и не помагат на църквата, не трябва да се приемат обратно. Когато сравних това с поведението на Ан, аз помислих за доста надменния ѝ нрав, как постоянно отказваше да приеме истината и как отказваше да размишлява и да се покае независимо от общенията на братята и сестрите с нея. Въпреки че имаше временен успех в проповядването на евангелието, тя не приемаше истината и ако нещо засягаше интересите ѝ, тя беше склонна да се върне към старите си навици и да продължи да смущава църковното дело. Такъв човек не беше подходящ за приемане обратно в църквата. След това аз изразих своята гледна точка и няколко съработници се съгласиха с мнението ми, и накрая Ан не беше приета обратно в църквата. Като видях този резултат, аз се почувствах спокойна и уверена в изпълнението на дълга ми по този начин.

Това преживяване ми помогна да разбера точно колко е важно да си с искрено сърце в дълга си. Искреното отношение към дълга и практикуването на истината без страх, че ще обидиш другите, защитава църковното дело.