През 2017 година правех видеоклипове в църквата и ме избраха за водач на екипа. Един ден разбрах, че сестра Ли Мин и брат Чън Бин са станали надзорници. Изпитах огорчение и си помислих: „Не правят толкова отдавна видеоклипове колкото мен, а и уменията им не са толкова добри, колкото моите. Защо тогава избират тях за надзорници, а мен водачът дори не ме взе предвид? Бях водач на екипа на Ли Мин, а сега тя надзирава работата ми. Как ще се появявам пред нея отсега нататък? Дали братята и сестрите няма да решат, че съм по-зле от нея? Така няма ли да изглеждам напълно некадърна?“. Мисълта за това ме отчая и станах много негативна, не можех да събера сили да правя каквото и да било. По-късно на събиране водачът каза, че трябва да бъде избран още един надзорник, и в крайна сметка избраха брат Лин Хуей. Този резултат ме стъписа. Всеки един, с когото си бях сътрудничила в дълга ми, получи повишение и развитие, а аз не помръдвах от там, където бях. Не бях ли заседнала на самото дъно? Лин Хуей дори не правеше видеоклипове от толкова отдавна колкото мен, а ето че сега беше избран за надзорник. Почувствах се толкова неловко. Нима наистина бях просто некадърна? Колкото повече мислех за това, толкова по-зле се чувствах и не можех да не се разплача. После изведнъж си спомних, че водачът каза, че Лин Хуей е постигнал резултати в дълга си, и се зачудих: „Възможно ли е да са избрали Лин Хуей за надзорник, защото дългът му дава добри резултати? Ако положа повече усилия и платя по-висока цена за по-добри резултати в работата, може би и аз ще получа повишение и развитие. Тогава хората няма да ме гледат с пренебрежение“. При тази мисъл мотивацията ми се възвърна.

От този момент се посветих на ежедневно създаване на видеоклипове, като работех извънредно, за да ускоря напредъка. Един ден, след като беше изгледал направените клипове, водачът каза, че са много добри и че сме напреднали. Водачът дори ни възложи да свършим няколко важни задачи и ни помоли да ги изпълним в срок. Като виждах, че работата най-накрая върви по-добре и водачът ни оценява, се почувствах истински щастлива. Помислих си, че ако все така полагам усилия и правя повече добри клипове в кратък срок, може би и аз ще имам шанс за повишение и развитие. За да ускоря нещата, дори карах сестрите от екипа да работят извънредно с мен всеки ден. Но понеже бях твърде нетърпелива да успея бързо, не търсех принципите в дълга си, не събирах всички заедно да изучаваме техники или да обобщаваме проблемите в работата, а само настоявах за по-бърз прогрес. В резултат на това качеството на клиповете беше ниско и се налагаше често да се преработват. Сестрите също нямаха висок дух. И понеже нямаше прегледи или обобщения, сестрите не подобряваха уменията си, а когато възникваха трудности в дълга им, нямаха план за действие, състоянието им постоянно се влошаваше и ставаха все по-мудни. Вместо да се самоанализирам или да търся истината, за да разреша тези проблеми, аз обвинявах сестрите, че не постигат добри резултати, че бавят напредъка в дълга си и че ми пречат да се отлича. Бях дори груба с тях. Понякога осъзнавах, че състоянието ми е грешно, че трябва да размишлявам и да коригирам отношението си, но като си помислех за лошите резултати в работата, усещах, че ако не работя усърдно, за да ги подобря, водачът със сигурност ще реши, че съм некомпетентен водач на екипа, и не само че няма да получа повишение, а може дори да ме освободят. От тази мисъл се въртях като пумпал и непрекъснато настоявах да напредваме. Просто не можех да спра.

Тъй като не търсех принципите в дълга си, нито извършвах истинска работа, това се отрази сериозно на напредъка на видеообработката и не след дълго водачът ме освободи. Чувствах се донякъде онеправдана. Смятах, че съм платила висока цена в дълга си. Защо тогава ми казваха, че не върша истинска работа? След като ме освободиха, ме обзе болка и се помолих на Бог: „Боже, освободиха ме и изгубих възможността да работя по клиповете. Моля Те, упъти ме, за да проумея Твоето намерение“. По време на една от духовните ми практики попаднах на откъс от Божието слово: „Независимо от средата, която ненадейно възниква — особено пред лицето на несгодите и особено когато Бог разкрива или изобличава хората — първото нещо, което човек трябва да направи, е да се изправи пред Бог, за да размисли и да се вгледа в своите думи и дела и в своя покварен нрав, вместо да изследва, изучава и преценява дали Божиите слова и дела са правилни, или не. Ако останеш на правилната си позиция, би трябвало да знаеш точно какво трябва да правиш. Хората имат покварен нрав и не разбират истината. Това не е толкова голям проблем. Когато обаче хората имат покварен нрав и не разбират истината, но въпреки това не я търсят — тогава те имат истински проблем“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (Трета част)). Чрез Божието слово проумях, че освобождаването ми е част от Божието върховенство и подредби, и макар че не разбирах напълно Божието намерение, трябваше да се покоря, добросъвестно да търся истината и да се самоанализирам.

По-късно прочетох откъс от Божието слово и придобих известно разбиране за проблемите си. Бог казва: „Ако репутацията или статусът на антихристите бъдат накърнени и отнети, за тях това е по-лошо дори от опита да им отнемат живота. Колкото и проповеди да изслуша и колкото и Божии слова да прочете, той няма да изпита тъга или съжаление за това, че никога не е практикувал истината и че е поел по пътя на антихристите, нито за това, че притежава природата същност на антихристите. Вместо това все се опитва да намери начин да спечели статус и да подобри репутацията си. Може да се каже, че всичко, което правят антихристите, го правят, за да се изтъкнат пред другите хора, а не пред Бог. Защо го казвам? Защото тези хора толкова обичат статуса, че го възприемат като свой живот, като своя цел за цял живот. Нещо повече, тъй като обичат статуса толкова много, те никога не вярват в съществуването на истината и дори може да се каже, че изобщо не вярват в съществуването на Бог. Така че, каквито и сметки да си правят, за да придобият репутация и статус, и както и да се опитват да се преструват, за да заблудят хората и Бог, дълбоко в сърцата си те не осъзнават нищо, нито се упрекват, камо ли да се безпокоят. В постоянния си стремеж към репутация и статус те необуздано отричат и това, което Бог е свършил. Защо го казвам? Дълбоко в сърцата си антихристите са убедени, че: „Всяка репутация и всеки статус се печелят чрез личните усилия на човека. Те могат да се радват на божиите благословии само ако се утвърдят сред хората и придобият репутация и статус. Животът има стойност само когато придобият безусловна власт и несъмнен статус. Само така можеш да живееш като човек. И обратното, би било безполезно и никой не би уважавал такъв човек, ако живее по начина, за който се говори в божието слово — да се покорява пред божието върховенство и божиите подредби във всяко отношение, ако заема доброволно положението на сътворено същество и живее като нормален човек. Статусът, репутацията и щастието на човека трябва да се извоюват лично. Те трябва да се извоюват и завладеят с положителна и активна нагласа. Никой няма да ти ги даде. Да чакаш пасивно може да доведе само до провал“. Ето какво смятат антихристите. Такъв е техният нрав“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). Бог разобличава, че за антихристите животът е само репутация и статус. Във всичко, което правят, мислят само как да придобият статус и уважението и възхищението на околните. Колкото и да пречат или вредят на църковното дело, те никога не размишляват и не се покайват. Като размишлявах върху собственото си поведение, осъзнах, че и аз отдавам голямо внимание на репутацията и статуса. Когато видях, че избират за надзорници братята и сестрите, с които си сътрудничехме, се почувствах нестабилна. Смятах, че ако просто полагам повече усилия, плащам по-висока цена и постигам по-добри резултати, и аз ще получа повишение и добра оценка. Тъй като се стремях към репутация и статус, не търсех принципите в дълга си и не организирах учебни сесии за подобряване на уменията на всички, а продължавах само да настоявам всеки да работи до късно всяка вечер поради желанието ми за бързи успехи, клиповете трябваше да се преработват многократно и работата се бавеше сериозно. Нещо повече, като водач на екипа, когато виждах проблеми в работата, трябваше да поема инициативата и да водя братята и сестрите към обобщаване на тези отклонения и към търсене на истините принципи, за да решаваме истински проблеми. Когато сестрите бяха в лошо състояние, трябваше да разговарям с тях и да им помагам, тъй като това беше моя отговорност. Но аз не вършех никаква истинска работа. Беше ме грижа единствено да постигна резултати и да ми се възхищават другите. Изобщо не ме беше грижа за навлизането в живота на братята и сестрите, нито ме интересуваше дали църковното дело търпи загуби. Живеех в състояние на стремеж към репутация и статус, а в сърцето ми имаше мрак, потиснатост и болка. За да не изоставам, смятах дори духовните практики и размишленията за загуба на време и просто продължавах упорито да се съсипвам от работа. Както и да се опитваха да ми напомнят другите, аз оставах безразлична, докато не ме освободиха. Осъзнах, че сърцето ми е станало съвсем непреклонно. Желанието ми за репутация и статус беше прекалено силно, караше ме да изпитвам неприязън към истината и да ценя слава, печалба и статус. Вървях по пътя на антихриста. Като осъзнах това, изпитах дълбоко чувство, че съм длъжница, и се помолих на Бог: „Боже, не искам вече да живея според покварения си нрав. Готова съм да се покая пред Теб“.

По-късно прочетох още от Божиите слова и придобих известно разбиране за корена на постоянния ми стремеж към репутация и статус. Всемогъщият Бог казва: „Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората до степен, в която хората да мислят само за слава и придобивки. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят от тях. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството отбягва Бог, предава Го и става все по-нечестиво. Ето така се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките за Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно отвратителни пъклените му подбуди? Може би все още не успявате да прозрете пъклените подбуди на Сатана, защото мислите, че човек не може да живее без слава и придобивки. Мислите си, че ако загърбят придобивките и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целите си и че бъдещето им ще бъде тъмно, мъгливо и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана използва, за да обвърже човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, които Сатана използва, за да те обвърже. Щом пожелаеш да отхвърлиш всичко, което Сатана ти е внушил, напълно ще се разделиш със Сатана и от дъното на душата си ще възненавидиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава човечеството ще има искрена любов и стремеж към Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Чрез разобличаването в Божието слово придобих известно разбиране за достойните за презрение методи и нечестиви намерения на Сатана да покварява хората чрез слава и печалба. Сатана използва славата и печалбата, за да окове хората и да им навреди, като ги кара да се отдалечават от Бог и да Го предават. Като погледнах назад, осъзнах, че от детството си съм била под влиянието на уроците и формирането на Сатана. Приемах философиите на Сатана като: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ и „Човек се стреми нагоре, водата тече надолу“, за мои ръководни девизи. Нравът ми ставаше все по-надменен и където и да бях, винаги търсех възхищението на околните и не исках да бъда по-назад от тях. Спомних си, че в предишната си работа, като виждах как по-образованите от мен мои връстници могат да заемат добри чиновнически позиции в компанията, докато аз, като по-ниско образована, мога да върша само обслужваща работа, не исках да водя такъв посредствен живот. Затова учех усърдно в свободното си време с надеждата един ден да получа диплома чрез самообучение и да си намеря добра работа, за да впечатля околните. Дори след като открих Бог, продължих живота си според тези сатанински философии за светските отношения. Мислех, че да бъдеш водач или надзорник в църквата и да спечелиш одобрението и уважението на братята и сестрите, е единственият начин да водиш смислен живот. Затова, като виждах братя и сестри да получават повишение, изпитвах завист и ревност. Трудех се усърдно по клиповете с надеждата да постигна бърз успех, за да може водачите да развиват и мен. За да осъществя своите амбиции и желания, нямах проблем да карам сестрите да стоят до късно с мен, за да ускорим напредъка, а като виждах, че са в лошо състояние, не само не им помагах, но и се отнасях пренебрежително с тях. Понякога дори им се сърдех и им се цупех. Наистина бях егоистична и безразлична до крайност. В стремежа си към репутация и статус живеех без никакво човешко подобие. Не само нараних братята и сестрите, но и причиних загуби на църковното дело. Тъй като не вършех истинска работа, а се стремях само към репутация и статус, тласкана от желанието за бърз успех, сериозно забавих работата по видеоклиповете и в крайна сметка ме освободиха. Разбрах, че да живееш според философиите и лъжите на Сатана и да търсиш слава, води единствено до по-дълбока поквара, бунтарство и съпротива срещу Бог. В крайна сметка вредата щеше да е само за моя сметка. Като се връщам назад сега, чувствам колко истински глупав е бил предишният ми стремеж към изпъкване и здравото ми вкопчване в престиж и статус.

По-късно прочетох още от Божиите слова и успях да приема по разумен начин това, че не са ме избрали за надзорник. Бог казва: „Ако считаш, че си подходящ за водач, че притежаваш талант, заложби и човешка природа за водачество, но Божият дом не те е повишил и братята и сестрите не са те избрали, как трябва да се отнасяш към този въпрос? В този случай има път на практикуване, който можеш да следваш. Трябва напълно да опознаеш себе си. Погледни и виж дали всичко не се свежда до това, че имаш проблем с човешката си природа или че разкриването на някакъв аспект от покварения ти нрав отблъсква хората. Виж дали не става въпрос за това, че не притежаваш истината реалност и не си убедителен за другите, или че изпълнението на дълга ти не е съгласно критериите. Трябва да размишляваш над всички тези неща и да видиш къде точно не се справяш. […] Ако наистина имаш бреме и такова чувство за отговорност и ако желаеш да носиш товар, тогава побързай да се обучиш. Съсредоточи се върху практикуването на истината и действай принципно. Щом придобиеш житейски опит и можеш да пишеш статии за свидетелства, наистина ще си израснал. И ако можеш да свидетелстваш за Бог, тогава със сигурност можеш да придобиеш делото на Светия Дух. Ако Светият Дух върши делото Си върху теб, това означава, че Бог гледа на теб с благосклонност, и щом Светият Дух те напътства, скоро ще ти се предостави възможност. Сега може да имаш бреме, но духовният ти ръст е недостатъчен, а житейският ти опит е твърде повърхностен, така че дори да станеш водач, има опасност да се провалиш. Трябва да се стремиш към навлизане в живота, първо да се справиш с прекомерните си желания, да си готов да бъдеш последовател и да се покориш истински на Бог, без да се оплакваш от всичко, което Той устройва или подрежда. Когато придобиеш този духовен ръст, ще дойде и твоята възможност. Това, че желаеш да поемеш тежък товар, че имаш това бреме, е нещо добро. То показва, че имаш проактивно сърце, което се стреми да постигне напредък, и че искаш да проявяваш внимание към Божиите намерения и да следваш Божията воля. Това не е амбиция, а истинско бреме. Това е отговорността на онези, които се стремят към истината, и обектът на техния стремеж. Ти нямаш егоистични подбуди и не си се впуснал в това заради самия себе си, а за да свидетелстваш за Бог и да Го удовлетвориш — това е най-благословеното от Бог и Той ще направи подходящи подредби за теб. […] Божието намерение е да придобие повече хора, които могат да свидетелстват за Него. То е да усъвършенства всички, които Го обичат, и да направи пълноценни група от хора, които са в единомислие с Него, възможно най-рано. Затова в Божия дом всички, които се стремят към истината, имат големи перспективи, а перспективите на онези, които искрено обичат Бог, са неограничени. Всеки трябва да разбере Божието намерение. Да имаш това бреме наистина е нещо положително и е нещо, което онези, които имат съвест и разум, трябва да притежават, но не всеки непременно ще бъде способен да поеме тежко бреме. Откъде идва това разминаване? Каквито и да са силните ти страни или способностите ти и колкото и висок да е коефициентът ти на интелигентност, от решаващо значение са твоят стремеж и пътят, по който вървиш“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (6)). От Божиите слова разбрах, че църквата има принципи при повишението и обучаването на надзорници за различни видове работа. За да бъде някой повишаван и развиван, не е достатъчно да проявява известен ентусиазъм или да има определени дарби. Човек трябва най-малкото да има честно сърце, да има чувство за бреме в дълга си и да може да брани църковното дело. Трябва също да има известни заложби и да умее да решава истински проблеми. Такъв тип хора са от полза за делото и отговарят на критериите за повишение и развитие, когато служат като надзорници. Например Чън Бин и Лин Хуей успяха да станат надзорници не само защото бяха ефективни в дълга си, но и защото имаха чувство за бреме в дълга си, умееха да решават истински проблеми и действаха в съответствие с принципите. Ако нечии заложби са незадоволителни и човекът не брани църковното дело, а вместо това преследва само лична изгода, то такъв човек, ако бъде избран за надзорник, само ще забави църковното дело и ще навреди на братята и сестрите. Точно като мен, когато при изпълнение на дълга си вечно се стремях към репутация и статус, а когато желанието ми за статус не беше удовлетворено, ставах негативна и слаба, изпълнявах дълга си нехайно и никак не ме беше грижа за църковните интереси. Братята и сестрите ме избраха за водач на екипа, но аз не само не успях да им помогна с навлизането в живота, но дори ги тласках към нарушаване принципите в дълга им. С моя тип човешка природа, ако наистина ме бяха избрали за надзорник, щях накрая да се озова на пътя на антихриста и Бог щеше да ме отстрани. Това, че не ме избраха за надзорник, беше Божията закрила към мен. Наистина не познавах себе си и ми липсваше самоосъзнаване. След като проумях тези неща, сърцето ми се изпълни с чувство на освобождаване.

Няколко месеца по-късно църквата уреди отново да правя видеоклипове и ме помолиха да науча няколко сестри как да правят клипове. Водачът каза, че тези сестри имат добри заложби и могат да получат специализирано развитие, затова ме помолиха да им давам повече напътствия за създаването на клипове. Като чух това, леко се разстроих. Осъзнах, че те са онези с предимство в развитието, докато аз, колкото и добре да се справях, просто играех поддържаща роля. Щом си помислих това, внезапно осъзнах, че състоянието ми не е правилно. Затова потърсих Божиите слова по този въпрос. Прочетох следните слова на Бог: „Независимо какъв дълг получаваш, независимо какъв дълг ти се падне, дали е дълг, който изисква голяма отговорност, или е по-прост дълг, или дори не е много видим, ако си способен да търсиш истината и да се отнасяш към дълга според истините принципи, тогава ще си способен да изпълняваш добре дълга си. Освен това в процеса на изпълнение на дълга си ще преживееш различни степени на израстване както по отношение на навлизането ти в живота, така и по отношение на промяната на нрава ти. Ако обаче не се стремиш към истината и се отнасяш към дълга си просто като към свое собствено начинание, като към своя собствена задача или ако се отнасяш към него като към свое предпочитание или лична работа, тогава си в беда“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява адекватното изпълнение на дълга). От Божиите слова разбрах Божието намерение. Независимо какъв дълг изпълнявам, най-важното е да се съсредоточа върху навлизането си в живота и да се стремя към истината, за да постигна промяна в нрава. Това е верният път при изпълнението на нечий дълг. Тази възможност да изпълнявам дълга си не се срещаше всеки ден и не можех да продължавам да мисля за своята репутация или статус. Трябваше да взема под внимание Божието намерение, да поема тази отговорност и да се уповавам на Бог, за да изпълнявам добре дълга си. По-късно често общувах и водех откровени разговори със сестрите, като се вглеждах съзнателно в трудностите, които срещат в дълга си. Предоставях и подробни насоки въз основа на недостатъците на всеки. Трите сестри отбелязаха бърз напредък в техническите си умения и не след дълго можеха да правят самостоятелно клипове. Благодарих на Бог от цялото си сърце за Неговото напътствие.

Шест месеца по-късно и аз бях избрана за надзорник, но не станах надменна заради тази длъжност. Напротив, изпитах силно чувство на отговорност. Това, че имах възможност да получа това познание и да преживея тази трансформация, се дължеше на Божието слово. Благодаря Ти, Боже!