От Ли Гуо, Китай

В средата на юни 2023 г. бях избрана за църковен водач. След като в продължение на няколко дни се запознавах с работата, аз и сестра Ян Син, с която си партнирахме, си разделихме отговорностите за църковната работа. Аз носех отговорност главно за евангелската работа и работата по изчистването. Спомних си, че малко преди това някои водачи и работници, отговорни за евангелската работа, бяха освободени, защото не вършеха реална работа. Някои от нещата, които направиха, бяха злобни по природа, като не спазваха работните разпоредби и вършеха нещата по свой си начин, мамеха както тези над, така и тези под тях, причиняваха сериозно смущение и прекъсване на църковната работа, което в крайна сметка доведе до тяхното отлъчване. Започнах да се притеснявам, че ако не върша добре евангелската работа, аз също ще бъда разкрита като лъжеводач. Ако навредя на работата и натрупам твърде много прегрешения, може да нямам положителен изход и крайна цел. Като мислех за това, вече не исках да нося отговорност за евангелската работа. Но също така чувствах, че подобно мислене не е съгласно Божието намерение, затова неохотно приех отговорността.

Няколко дни по-късно един висшестоящ водач изпрати писмо, в което кастреше Ян Син за това, че е изпълнявала мудно дълга си, когато преди е отговаряла за евангелската работа, и че не е работила в хармония с евангелските работници, като по този начин е забавила евангелската работа. След като Ян Син видя писмото, тя беше толкова разстроена, че се разплака. Аз разговарях с нея, че трябва да се отнесе правилно към ситуацията, но вътрешно бях дълбоко разтревожена, като си мислех: „Сега аз отговарям за евангелската работа. Мога ли да я върша добре? Ако забавя работата, следващият човек, който ще бъде кастрен, ще бъда аз. Нямам добра работоспособност, не съм достатъчно добра и когато става дума за справяне с представите и трудностите на потенциалните приемници на евангелието. Ако забавя евангелската работа, това би било злодеяние, и ако висшестоящите водачи ме държат отговорна, не само ще бъда кастрена, но може и да бъда освободена. Ако натрупам злодеяния, вместо добри дела, докато изпълнявам дълга си, ще мога ли все още да получа Божието одобрение?“. Започнах да чувствам, че дългът на водача не е лесен за изпълнение, и планирах да подам оставка, след като бъде намерен подходящ човек, който да ме замени. След това станах много пасивна в дълга си. Ян Син ми напомни, че трябва да преназнача неподходящите евангелски работници, и ми напомни как да проследявам и прилагам евангелската работа, но аз само слушах, без да се ангажирам наистина. Един ден лицето ми внезапно се зачерви и поду и след два дни отокът все още не беше спаднал. В сърцето си започнах да се чудя: „Възможно ли е това, което ме сполетява, да е Божие дисциплиниране? Бог ме е благословил с възможността да се обуча да бъда водач, но аз съм страхливка и искам да отхвърля дълга си. Това не е ли предателство към Бог?“. След това се помолих и потърсих Бог относно настоящото си състояние.

Докато търсех, попаднах на Божиите слова: „Някои хора се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват дълга си. Ако църквата им възложи да изпълнят някаква работа, те първо ще преценят дали тя изисква да поемат отговорност и ако е така, няма да я приемат. Условията им за изпълнение на дълг са: първо, работата трябва да е лека; второ, да не е натоварена или уморителна; и трето, независимо от това какво правят, да не поемат никаква отговорност. Това е единственият вид дълг, който поемат. Що за човек е това? Не е ли това безскрупулен, измамен човек? Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек? Каква е ползата от него в Божия дом? Делото на Божия дом е свързано с делото на борба със Сатана, както и с разпространението на евангелието на царството. Кой дълг не включва отговорности? Бихте ли казали, че да бъдеш водач носи отговорност? Не са ли неговите отговорности още по-големи и не трябва ли той да поема още повече отговорност? Независимо дали проповядваш евангелието, свидетелстваш, правиш видеоклипове и т.н. — независимо каква работа вършиш — стига тя да се отнася до истините принципи, тя носи със себе си отговорности. Ако изпълнението на дълга ти е безпринципно, това ще се отрази на делото на Божия дом, а ако се страхуваш да поемеш отговорност, тогава не можеш да изпълняваш никакъв дълг. Човек, който се страхува да поеме отговорност при изпълнение на дълга си, страхлив ли е или има проблем с нрава си? Трябва да можеш да направиш разлика. Факт е, че това не е въпрос на страхливост. Ако този човек се стремеше към богатство или правеше нещо в свой интерес, как би могъл да бъде толкова смел? Той би поел всеки риск. Но когато изпълнява неща за църквата, за Божия дом, той не поема никакъв риск. Такива хора са егоистични и подли, най-коварните от всички. Всеки, който не поема отговорност за изпълнението на даден дълг, не е ни най-малко искрен към Бог, да не говорим за неговата преданост. Какъв човек се осмелява да поеме отговорност? Какъв човек има куража да понесе тежко бреме? Това е някой, който поема водачеството и излиза смело напред в най-решителния момент от делото на Божия дом, който не се страхува да носи тежка отговорност и да понася големи трудности, когато вижда най-важната и решаваща работа. Това е някой, който е предан на Бог, добър войник на Христос. Дали всеки, който се страхува да поеме отговорност за своя дълг, го прави, защото не разбира истината? Не; това е проблем в неговата човешка природа. Тези хора нямат никакво чувство за справедливост или отговорност, те са егоистични и подли хора, не са предани вярващи в Бог и ни най-малко не приемат истината. Поради тази причина те не могат да бъдат спасени“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Божиите слова са много ясни: тези, които се страхуват да поемат отговорност, са загрижени само за собствените си интереси. Те не са готови да страдат или да правят жертви при изпълнение на дълга си. Такива хора са егоистични и достойни за презрение и са най-хитрите личности. Но тези, които са предани на Бог, имат смелостта да поемат тежко бреме и са способни да се изправят и да поемат работата на Божия дом в критични моменти. Самоанализирах се и размишлявах върху това как, когато чух, че съм избрана за водач и ще отговарям за евангелската работа, непрекъснато го обмислях, като преценявах внимателно решението, мислех дали този дълг ще бъде от полза за мен, тревожех се, че ако прекъсна и смутя работата, мога да бъда освободена или премахната. Поради това се колебаех да приема този дълг. По-късно, макар и неохотно да приех, прекарвах дните си, чувствайки се като подплашена птица, страхувах се да поема отговорност за лошо свършената работа, дори мислех да подам оставка. Една проста подредба на дълга ми ме караше постоянно да премислям и да правя сметки. Бях наистина измамна! Също така осъзнах, че в Божия дом, независимо какъв дълг изпълнява човек, той трябва да се изпълнява според истините принципи, за да бъде изпълнен добре. Ако някой действа безразсъдно и безпринципно и по този начин забави работата, той трябва да понесе тази отговорност. Това важи не само за дълга на водача, но и за всеки дълг, който човек изпълнява. Така че се помолих на Бог: „Боже, постоянното ми желание да избягвам дълга си на водач не е съгласно Твоите намерения. Вече не искам да бягам от отговорност. Моля Те да ми дадеш вярата и силата, необходими да поема този дълг“. След това станах по-инициативна в дълга си, като активно участвах в евангелската работа, запознавах се с подробностите на работата и проследявах и надзиравах въпросите. След като полагах усилия по този начин известно време, евангелската работа постигна известен напредък.

През юли 2023 г. църквата беше подложена на арести от Компартията и много братя и сестри бяха арестувани. Сред тях имаше един Юда, който издаде 32-ма души и дори посочи на полицията домовете на тези братя и сестри. Бях бясна. Като си помислих за работата, която трябваше да се свърши след това, се почувствах малко притеснена, като си мислех: „Толкова много братя и сестри са издадени, как да се справя с последиците? Ако не се справя добре и книгите с Божието слово бъдат повредени или арестуват още братя и сестри, това би било сериозно прегрешение!“. Мислите за тези неща ме караха да се чувствам много напрегната и чувствах, че рисковете, които поема един водач, наистина са много големи. За щастие с Ян Син работехме заедно, за да се справим с последствията. Тя изпълняваше дълга си по-дълго от мен и тъй като пое водещата роля, напрежението върху мен намаля малко. Но за моя изненада само няколко дни по-късно на Ян Син ѝ се наложи да замине заради нещо, изникнало в последния момент. Паникьосах се, като си помислих: „Как се очаква да се справя сама с цялата тази работа? Ако не се справя добре и причиня щети, цялата вина ще падне върху мен!“. Усетих съжаление в сърцето си и си помислих: „Ако не бях поела този дълг, нямаше да ми се наложи да нося такава тежка отговорност“. Но сега нямаше кой друг да се справя с последиците и аз не можех просто да загърбя работата. Затова се помолих на Бог да защити и успокои сърцето ми, като казах: „Боже, не мога просто да пренебрегна тази работа, трябва да направя всичко по силите си, за да я придвижа напред. Моля Те, премахни този страх в мен и ми дай вяра“.

След това постоянно изпадах в това състояние. От една страна, исках да изпълнявам добре дълга си, но от друга страна, се страхувах, че ако не се справя добре с нещата, ще навредя на работата, което би било прегрешение, за което ще нося отговорност. Бях много обезпокоена, затова потърсих да прочета Божии слова и един откъс наистина ме развълнува. Всемогъщият Бог казва: „Неслучайно антихристите са способни да изпълняват дълга си — те категорично изпълняват дълга си със собствените си намерения и цели и с желанието да придобият благословии. Какъвто и дълг да изпълняват, целта и отношението им, разбира се, са неразривно свързани с придобиването на благословии, добрата крайна цел и добрите перспективи и съдба, за които те мислят и с които се занимават денонощно. Те са като предприемачи, които не говорят за нищо друго освен за работата си. Каквото и да правят антихристите, всичко е свързано със славата, придобивките и статуса — всичко е свързано с придобиването на благословии, перспективи и съдба. Дълбините на сърцата им са изпълнени с такива неща. Това е природата същност на антихристите. Именно поради този вид природа същност другите са в състояние ясно да видят, че накрая резултатът за тях е да бъдат отстранени“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Седма част)). От Божиите слова осъзнах, че когато изпълняват дълга си в Божия дом, антихристите винаги взимат под внимание собствените си интереси. Те отдават голямо значение на своя изход и крайна цел. Всеки път, когато нещо застраши това, те винаги избират да защитят собствените си интереси и да си оставят път за бягство, и нямат никаква преданост към дълга си. Аз се държах точно като антихрист. Постоянно мислех как да избегна поемането на отговорност и как да си осигуря добър изход и крайна цел, вместо да мисля за делото на църквата. Когато църквата беше подложена на арести от Компартията, се страхувах, че ще ме държат отговорна, ако не се справя добре с последствията, и че ако причиня значителна вреда, няма да имам добър изход. В резултат на това се отдръпнах. Като видях, че Ян Син си беше тръгнала и че бях останала сама да се справям с тази работа, аз се разтревожих още повече, защото чувствах, че ако не се справя добре с нещата, цялата вина ще падне върху мен, и затова съжалявах, че съм поела този дълг на водач. Бях напълно наясно, че като църковен водач беше спешно да се справя с последиците в този критичен момент, но аз все още постоянно поставях на първо място собствените си интереси и претеглях „за“ и „против“. Щом видях, че изходът и крайната ми цел може да са изложени на риск, поисках да си оставя път за бягство. Видях колко егоистична и достойна за презрение бях и как нравът ми беше точно като на антихрист. Знаех, че ако не се покая и не се променя, в крайна сметка ще бъда разкрита и отстранена от Бог. Тогава се помолих на Бог: „Боже, вече не искам да се съсредоточавам върху собствените си интереси. Готова съм да поема това бреме“.

След това прочетох още един откъс от Божиите слова: „Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася към хората справедливо. Те не вярват, че Бог царува в Неговия дом, и че истината царува там. Те вярват, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако възникне проблем в него, Божият дом ще се заеме с този човек веднага, ще го лиши от правото да изпълнява този дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. Наистина ли е така? Разбира се, че не. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един отделен случай; Той разглежда природата същност на човека, неговите намерения, неговото отношение и особено това дали човек може да се самоанализира, когато допусне грешка, дали съжалява и дали може да проникне до същността на проблема въз основа на Неговите думи, да започне да разбира истината, да се намрази и да се покае истински. Ако някой няма това правилно отношение и е изцяло опетнен от лични намерения, ако е пълен с хитри планове и разкриване на покварен нрав и, когато възникнат проблеми, прибягва до преструвки, увъртания и оправдания и упорито отказва да признае действията си, тогава такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и е напълно разкрит. Хората, които не са прави и които изобщо не могат да приемат истината, в същността си са неверници и могат само да бъдат отстранени. […] Кажете Ми, ако човек допусне грешка, но е способен на истинско разбиране и желае да се покае, Божият дом няма ли да му даде шанс? С наближаването на края на Божия шестхилядолетен план за управление, остават толкова много дългове, които трябва да се изпълнят. Но ако нямаш съвест или разум и не се грижиш за същинската си работа, ако си получил възможност да изпълниш дълг, но не умееш да го оцениш, не се стремиш ни най-малко към истината, а оставяш най-доброто време да те подмине, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен при изпълнението на дълга си и изобщо не се подчиняваш, когато те кастрят, ще те използва ли отново Божият дом за изпълнение на дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана. Бог има последната дума за всичко. Той е този, който върши делото за спасението на човека, Той е този, който има върховенство над всичко. Не е необходимо да анализираш кое е правилно и кое не, трябва просто да слушаш и да се покоряваш. Когато се изправиш пред това да те кастрят, трябва да приемеш истината и да можеш да поправиш грешките си. Направиш ли го, Божият дом няма да ти отнеме правото да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не те отстранят, вечно се оправдаваш, измисляш си извинения, това е проблем. Ако позволиш на другите да видят, че изобщо не приемаш истината и си глух за гласа на разума, значи си загазил. Църквата ще бъде длъжна да се справи с теб. Ако изобщо не приемаш истината при изпълнение на дълга си и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен, то този твой страх е опетнен от човешка умисъл и покварен сатанински нрав, от подозрителност, предпазливост и неразбиране. Човек не бива да има никоя от тези нагласи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Бог е праведен към всички, и че Божият дом също се отнася към всекиго според истините принципи. Никой не е заклеймен или отстранен заради една грешка. Спомних си, че когато преди вършех работата по изчистването, действах въз основа на надменния си нрав и прецених погрешно някого, без да следвам принципите. По-късно осъзнах грешката си и дълбоко съжалих, но църквата не ме освободи или отстрани само защото бях направила тази грешка. Видях, че правенето на грешки само по себе си не е плашещо и че важното е дали човек може да приеме истината и искрено да се покае, след като е направил грешка. Някои хора са разкрити като антихристи не защото са направили една-единствена грешка, а защото не следват изискванията или принципите на Божия дом, когато изпълняват дълга си, и действат безразсъдно. Дори след като получат общение и помощ, те не само не се променят, но и отказват да слушат и спорят, настоявайки на своето, като сериозно смущават делото на църквата. Чак след като категорично откажат да се покаят, биват отлъчени. Някои братя и сестри също прегрешават, но те са способни да търсят истината и да открият първопричината за съпротивата си срещу Бог, искрено се покайват и променят и изпълняват дълга си според истините принципи. Божият дом все още повишава и използва такива хора. Видях, че Бог дава на всекиго много шансове да се покае и че Божията същност е праведна и вярна. Знаех, че вече не мога да бъда предпазлива спрямо Бог или да избягвам дълга си.

По-късно нагласата ми в дълга ми се подобри и църквата избра друга сестра, която да си сътрудничи с мен. Не след дълго чух, че още двадесетина братя и сестри са били арестувани, и че полицията е дошла да ги предупреди, като ги е принудила да подпишат „Трите декларации“. Когато чух тази новина, отново се уплаших, като се притеснявах, че ако не съм се справила добре с последиците, ще бъда държана отговорна. Щом си помислих това, осъзнах, че не съм в правилно състояние, затова се помолих на Бог в сърцето си. Спомних си Божиите слова: „Хората трябва да направят всичко по силите си, за да постигнат това, което е постижимо от хората. Останалото зависи от Бог да го извърши, да упражни Своето върховенство над него, да го устройва и да го напътства. За него се тревожим най-малко. Имаме Бог зад гърба си. Не само имаме Бог в сърцата си, но имаме и истинска вяра. Това не е духовна подкрепа. Всъщност Бог е в невидимото и Той е до хората, и винаги присъства до тях. Когато хората правят нещо или изпълняват някакъв дълг, Той наблюдава. Той е там, за да ти помогне по всяко време и на всяко място, като те пази и защитава. Това, което хората трябва да правят, е да положат всички усилия, за да постигнат онова, което трябва да постигнат. Щом осъзнаеш, щом почувстваш в сърцето си, щом видиш в Божиите слова, щом ти бъде напомнено от хората около теб или ти бъде даден някакъв знак или знамение от Бог, които ти предоставят информация — че това е нещо, което трябва да направиш, че това е Божие поръчение към теб — тогава трябва да изпълниш своята отговорност, да не стоиш безучастно или да наблюдаваш отстрани. Ти не си робот. Имаш ум и мисли. Когато нещо се случи, категорично знаеш какво трябва да направиш и определено имаш чувства и осъзнатост. Затова приложи тези чувства и осъзнатост към реалните ситуации, изживей ги и ги превърни в свои действия, и по този начин ще си изпълнил своята отговорност. По отношение на нещата, за които можеш да имаш осъзнатост, трябва да практикуваш съгласно истините принципи, които разбираш. По този начин правиш всичко по силите си и полагаш максимални усилия, за да изпълняваш своя дълг“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (21)). Божиите слова ми дадоха вяра и сила. Първите неща, които трябваше да направя, бяха да поема отговорностите си, да направя всичко възможно, за да опазя интересите на Божия дом, да защитя безопасността на братята и сестрите си и да сведа загубите до минимум, доколкото е възможно. Това беше моя отговорност. Вече не можех да бъда толкова егоистична и достойна за презрение и да се съсредоточавам само върху собственото си бъдеще и крайна цел. Като се замислих как винаги съм се опитвала да защитя себе си и да избягвам отговорност, осъзнах, че този път трябва да практикувам истината и да имам смелостта да поема отговорност. Дори и да допуснех някакви отклонения в процеса, трябваше да нося отговорностите, които бяха мои. За някои сложни въпроси, при които не бях сигурна за подходящото действие, можех да търся от висшето ръководство, а ако имаше грешки или пропуски в работата ми, трябваше да ги обобщя и да направя своевременни корекции. По-късно работих със сестрата, с която си партнирахме, за да се справим с последствията, и с братята и сестрите разговаряхме за Божиите намерения и обсъждахме как да изпълним дълга си през този труден период. Братята и сестрите активно сътрудничеха и работата по последиците беше завършена бързо.

Сега вече не мисля както преди за собствените си интереси, изход и крайна цел. Вместо това изпълнявам дълга си с цялото си сърце и сърцето ми се чувства много по-спокойно. Ако не бях преминала през това разкриване, нямаше да разпозная сатанинския си нрав или неправилните възгледи, стоящи зад стремежа ми. Благодаря на Бог, че ме напътства в научаването на тези уроци!