От Джоу Юн, Китай

През септември 2023 г. бях избрана да служа като проповедник и ми възложиха работа в няколко църкви. След повече от два месеца работа с тези църкви църковният живот и работата по поенето на новодошлите се подобриха, затова моят висшестоящ водач ме покани да обменим идеи относно добри пътища за практикуване. Бях доста доволна от себе си и почувствах, че съм успяла да свърша някаква истинска работа. Към края на ноември обаче забелязах, че в евангелската работа имаше слаб напредък, затова обобщих някои от проблемите, които съществуваха в тази работа, и след това споделих моите идеи и предложения за тях с няколко водачи на евангелски екипи. Общувах и за Божието намерение с тях, за да могат ентусиазирано да проповядват евангелието. След като бях възложила работата, почувствах, че съм се справила достатъчно добре и че върша обстойна работа, затова скоро се захванах с други неща. Няколко дни по-късно, когато попитах водачите на екипи за техния напредък в евангелската работа, някои не отговориха, а други казаха, че ще мине известно време, преди да се срещнат с евангелските работници. Като видях, че някои от водачите на екипи сътрудничат, не си направих труда да се задълбоча в темата и да разбера спецификата на ситуацията. След десетина дни висшестоящият водач ми написа писмо, в което ме питаше за напредъка на евангелската работа, защо е неефективна, как сътрудничат евангелските работници и какви реални проблеми бях разрешила. Тъй като не бях получила писма от водачите на екипи, не бях наясно със спецификата на напредъка на евангелската работа, така че отговорих на висшестоящия водач, като казах, че ще предам пълен доклад, след като получа писма от водачите на екипи. След това притиснах водачите на екипи да ми докладват за резултатите си. Макар че ги притиснах няколко пъти, те продължаваха да не ми отговарят и аз се ядосах, като смятах, че са изключително безотговорни в дълга си. Докато моят водач изпращаше писмо след писмо, в което ме питаше за напредъка в работата, аз ставах все по-тревожна, но чувствах, че не мога да направя нищо, като се има предвид, че водачите на екипи не отговаряха на писмата ми. Казах на водача, че водачите на екипи не отговарят на писмата ми, за да знае, че проблемът бе в тях, а не в мен.

Моят водач бързо ми отговори, като ме попита дали разбирам истинските проблеми и трудности на водачите на екипи, и ми каза, че като проверявам работата си чрез писма, явно не влагам достатъчно мисъл и усилия в дълга си. Когато не успявахме да постигнем резултати в работата си, просто обвинявах другите и не размишлявах върху собствените си проблеми. Тя също така каза, че ако при проследяването на работа само пришпорвам водачите на екипи да постигат резултати, а не установявам реални проблеми и не давам на хората конкретни пътища за практикуване, които да им помогнат да се справят с проблемите, няма начин да постигнем резултати в работата си. Малко се възпротивих, когато прочетох писмото ѝ, и си помислих: „Искам да върша добра работа, участвала съм в евангелската работа, писала съм писма и съм общувала с водачите на екипи за техните състояния, за да ги призова да се свържат с мен незабавно, ако срещнат някакви трудности. Ако не ми казват какви са проблемите им, какво да направя? Преди в тези църкви имаше прекъсване на работата поради масови арести, но малко повече от два месеца след пристигането ми се наблюдаваха подобрения във всички аспекти на работата. Мисля, че това показва, че вече се справям доста добре, а ти искаш да размишлявам? Просто не мога да приема такъв тип общение“. По това време се чувствах онеправдана, неотстъпчива и сприхава. Колкото повече мислех, толкова по-негативна ставах и чувствах, че просто няма да мога да изпълнявам този дълг. Осъзнавах, че съм в грешно състояние, но просто не можех да се измъкна от него и не знаех какво трябва да науча от тази ситуация. По-късно отправих молитва към Бог, като Го помолих да ме напътства, за да разбера намерението Му. Намерих откъс от Божиите слова, споменати във видеоклип със свидетелство за преживяване, който беше много подходящ за сегашното ми състояние. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора се сблъскват с кастрене, докато изпълняват дълга си, и казват: „С моите ограничени способности колко мога да направя наистина? Не разбирам много, затова ако искам да изпълня тази работа добре, няма ли да се наложи да уча в движение? Това лесно ли ще е за мен? Бог просто не разбира хората. Няма ли това да е отвъд моите способности? Нека някой, който разбира повече от мен, да го направи. Аз мога да го направя само така — не мога повече от това“. Хората редовно казват и мислят такива неща, нали? (Да.) Всеки може да го признае. Никой не е идеален и никой не е ангел. Хората не живеят във вакуум. Всеки има тези мисли и разкривания на поквара. Всеки е способен да разкрие тези неща и да живее често в тези състояния и не по своя воля. Човек не може да не мисли така. Преди нещо да им се случи, хората имат доста нормално състояние, но нещата са различни, когато им се случи нещо — едно негативно състояние естествено се разкрива много лесно, без препятствия или ограничения и без подбуждане или разпалване от другите. Докато нещата, с които се сблъскват, не са съгласно собствената им воля, този покварен нрав се разкрива по всяко време и на всяко място. Защо може да бъде разкрит по всяко време и на всяко място? Това доказва, че хората имат в себе си този вид покварен нрав и покварена природа. Поквареният нрав на хората не им е наложен от другите, нито е вменен от другите, още по-малко е преподаден, предизвикан или поощряван от другите. Вместо това самите хора го притежават. Ако хората не преодолеят този покварен нрав, те не могат да живеят в правилни, положителни състояния“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само преодоляването на покварения нрав може да доведе до истинска промяна). Бог казва, че когато хората не са изправени пред проблеми, те често имат нормално състояние, но щом нещата не се съобразяват с техните представи, няма как да не започнат да разкриват състояния на съпротива, неотстъпчивост и недоволство. Това са проблеми с човешката природа. След като прочетох Божиите слова, аз ги разгледах във връзка със собственото си състояние. Когато моят водач посочи липсата ми на усилия и мисъл в евангелската работа и неспособността ми да върша истинска работа, се почувствах онеправдана и съпротивляваща се и мислех, че това е най-доброто, на което съм способна. Участвах в работата и провеждах общения с водачите на екипи за техните състояния, и просто нищо не можех да направя, защото те не докладваха за текущата си ситуация. Чувствах, че моят водач изобщо не разбира ситуацията ми. Живеех в състояние на упорито пререкание, което показваше, че не приемам истината. Като видях колко сериозен е проблемът ми, се помолих на Бог: „О, Боже, знам, че никой не се опитва да ме засегне, като ме кастри, и това се случва с Твое разрешение. Знам, че има неща, над които трябва да размишлявам и в които да навляза, но не мога напълно да разбера какви са те в момента. Моля Те, просветли ме и ме напътствай да разбера себе си и да науча уроци по този въпрос“.

След това видях откъс от Божиите слова: „Кое е най-важното отношение, което трябва да имаш към това, че те кастрят или се разправят с теб, независимо какви обстоятелства са го наложили? Първо, трябва да го приемеш. Който и да се разправя с теб, по каквато и причина да го прави, независимо дали звучи грубо или какви са тонът и формулировката, трябва да го приемеш. След това трябва да признаеш къде си сгрешил, какъв покварен нрав си разкрил и дали си действал в съответствие с истините принципи. Когато те кастрят или се разправят с теб, първото и най-важно нещо е отношението, което трябва да приемеш. А дали антихристите притежават такова отношение? Не, от началото до края отношението, което те излъчват, е отношение на съпротива и отвращение. Дали могат да са смирени пред Бог и скромно да приемат кастренето и разправянето, ако имат такова отношение? Това не може да стане. И така, какво ще направят тогава? На първо място, ожесточено ще спорят и ще се оправдават, ще се защитават и ще привеждат доводи, че не са допуснали грешки и не са показали покварен нрав, с надеждата да спечелят разбирането и прошката на хората, така че да не се налага да поемат каквато и да е отговорност или да приемат думите, с които се разправят с тях и ги кастрят. Какво отношение проявяват, когато ги кастрят и се разправят с тях? „Не съм съгрешил. Нищо лошо не съм направил. Ако съм допуснал грешка, имало е причина за това; ако съм допуснал грешка, не съм го направил нарочно, не трябва да поемам отговорност за нея. Кой не допуска грешки понякога?“. Те се хващат за тези твърдения и фрази, вкопчват се здраво в тях и не се отказват, но не търсят истината, нито признават грешката, която са допуснали, или покварения нрав, който са разкрили, и определено не признават с какви намерения и цели са извършили злодеянието. […] Колкото и ясно фактите да разкриват покварения им нрав, те не го признават и не го приемат, а продължават да се противопоставят и съпротивляват. Каквото и да говорят другите, те не го приемат и не го признават, а си мислят: „Да видим кой кого може да надприказва. Да видим чия уста е по-бърза“. Това е един вид отношение, с което антихристите подхождат към кастренето и разправянето“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). Чрез Божиите слова осъзнах, че когато съм изправена пред кастрене, помощ и съвет, без значение каква нагласа и тон използват и колкото и казаното да не е в съгласие с моите представи, трябваше да го приема от Бог, да се покоря и да размишлявам над проблемите си. Това е нагласата, която хората трябва да имат. Антихристите се съпротивляват, спорят, противопоставят се и дори прехвърлят вината, когато са изправени пред кастрене, съвет и помощ. Те нямат ни най-малка нагласа за приемане на истината. Като размишлявах над това по отношение на собственото си поведение, когато моят водач посочи проблемите ми, аз се съпротивлявах и непрекъснато спорех в сърцето си, като мислех, че съм платила цена и че водачът ме кастри, без да разбира ситуацията. Чувствах се невероятно онеправдана и мислех, че съм направила всичко възможно. Чувствах се антагонистично, неотстъпчиво и разкривах нрав, който изпитва неприязън към истината. Замислих се как, въпреки че в началото възложих част от работата, впоследствие не съумях действително да участвам и да я проследя, а само пришпорвах хората да постигат резултати, без да си правя труда да разбера трудностите или състоянията на евангелските работници. Като вършех работата си по този начин, не успявах да изпълня своята отговорност. Също така не успявах да разрешавам действителни проблеми — това беше провал в истинската работа. Водачът ме кастреше за проблемите, които имах, но аз не приемах кастренето и дори се съпротивлявах, спорех и прехвърлях отговорността на други хора. В същността си не успявах да приема истината и се противопоставях на Бог. Ако не се покаех и продължавах да живея с този непримирим нрав, в крайна сметка щях да направя така, че Бог да ме мрази и да ме отстрани.

По-късно се натъкнах на друг откъс от Божиите слова: „В църквата има хора, които смятат, че полагането на големи усилия или извършването на няколко рисковани неща означава, че са натрупали заслуги. Всъщност според действията им те наистина са достойни за похвала, но нравът им и отношението им към истината са отвратителни и противни. Те изобщо не обичат истината, а изпитват неприязън към истината. Това само по себе си ги прави отблъскващи. Такива хора са безполезни. Когато Бог вижда, че хората имат лоши заложби, че имат определени недостатъци и имат покварен нрав или същност, която Му се противопоставя, Той не се отвращава от тях и не ги държи далеч от Себе Си. Това не е Божието намерение и не е Неговото отношение към човека. Бог не мрази лошите заложби на хората, не мрази тяхната глупост и не мрази това, че имат покварен нрав. Кое е онова, което Бог най-много мрази у хората? То е, когато те изпитват неприязън към истината. Ако изпитваш неприязън към истината, тогава само заради това Бог никога няма да е доволен от теб. Това не подлежи на промяна. Ако изпитваш неприязън към истината, ако не обичаш истината, ако се отнасяш към истината с безразличие, презрение и надменност или дори я отблъскваш, съпротивляваш ѝ се и я отхвърляш — ако се държиш така, тогава Бог е напълно отвратен от теб и ти си негоден, не подлежиш на спасяване. Ако действително обичаш истината в сърцето си, а просто донякъде си със слаби заложби, нямаш достатъчно проницателност, глуповат си и често допускаш грешки, но не си злонамерен, а просто си извършил някои глупости, ако в сърцето си желаеш да чуеш Божието общение за истината и в сърцето си копнееш за истината, ако се отнасяш към истината и Божиите слова искрено и с копнеж и можеш да цениш и обичаш Божиите слова, то това е достатъчно. Бог харесва такива хора. Дори и понякога да си малко глупав, Бог все пак те харесва. Бог обича копнеещото ти за истината сърце и обича искреното ти отношение към истината. Затова Бог е милостив към теб и винаги ти дава благодат. Той не взема под внимание ограничените ти заложби или глупостта ти, нито взема под внимание твоите прегрешения. Тъй като отношението ти към истината е искрено и пламенно, а сърцето ти е вярно, то предвид верността на сърцето ти и това твое отношение, Той винаги ще бъде милостив към теб и Светият Дух ще върши делото Си у теб, и ти ще имаш надежда за спасение. От друга страна, ако в сърцето си си непреклонен и угаждаш на себе си, ако изпитваш неприязън към истината, никога не обръщаш внимание на Божиите слова и на всичко, което е свързано с истината, и си враждебен и презрителен от дълбините на сърцето си, тогава какво е Божието отношение към теб? На омраза, отвращение и несекващ гняв“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълняваме добре дълга си, най-важно е да разбираме истината). Бог казва, че приема нагласата на хората към истината многосериозно. Някои хора обикновено изглеждат способни да плащат цена и са доста ефективни в дълга си, но когато се сблъскат с проблеми, те не приемат истината и дори изпитват неприязън към нея. Бог се отвращава от това. Като се замислих за изминалите два месеца, когато бях платила някаква цена и бях постигнала определени резултати в дълга си, чувствах, че вече върша истинска работа и затова моят водач не бива да посочва проблемите ми. Осъзнах обаче, че Бог не гледа само колко е страдал някой, колко работа е свършил или какви резултати е постигнал — Той също така иска да види каква нагласа има човек към истината и дали я приема. Ако при кастрене постоянно се съпротивлявах и не го приемах, и спорех и се противопоставях на Бог, Той щеше да се отврати от мен и аз нямаше да получа делото на Светия Дух. Видях, че животът с нрав, който изпитва неприязън към истината, е наистина много опасен. Евангелската работа в момента наистина беше неефективна, така че трябваше да приема съветите на моя водач и действително да разреша проблемите там.

Насред търсенето си спомних един откъс от Божиите слова и го потърсих. Бог казва: „Те не участват в никаква истинска работа, не следят или не дават указания и не провеждат разследвания или проучвания за разрешаване на проблеми. Изпълняват ли те отговорностите на водач? Може ли църковното дело да се върши добре по този начин? Когато Горното ги пита как върви работата, те казват: „Всичко в църковното дело е нормално. Всяка точка от работата има надзорник, който се занимава с нея“. Ако им бъде зададен допълнителен въпрос за това дали има някакви проблеми в работата, те отговарят: „Не знам. Вероятно няма никакви проблеми!“. Това е отношението на лъжеводачите към работата им. Като водач проявяваш пълна безотговорност за възложената ти работа. Всичко се делегира на други, без проследяване, запитвания или съдействие за разрешаване на проблеми от твоя страна — ти просто седиш там като наблюдаващ надзирател. Не си ли изоставил отговорността си? Не се ли държиш като длъжностно лице? Не вършат никаква конкретна работа, не следят работата, не решават истински проблеми — не са ли такива водачи просто за украса? Не са ли те лъжеводачи? Това е олицетворение на лъжеводач“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Божиите слова разобличаваха сегашното ми състояние: евангелската работа е една от основните задачи, които водачите проследяват, и е моя отговорност, но след като възложих задачите, започнах да мисля, че евангелската работа е отговорност на водачите на екипи. Мислех, че мога просто да седя и да чакам да постигат резултати, и не се съсредоточих върху разбирането на състоянието на водачите на екипи или върху проблемите, които възникваха при изпълнението на дълга им. А когато моят водач попита за напредъка в работата ни, казах, че водачите на екипи още не са се свързали с мен. Очевидно аз бях отговорна за тази работа, но не се ангажирах с подробни проверки на напредъка на работата и възприех пасивен подход. Това не беше ли поведението на един лъжеводач? В този момент най-накрая успях да приема съвета на водача в сърцето си. След това видях откъс от Божиите слова, който гласеше: „Какво означава надзор? Надзорът включва проверка и предоставяне на ръководство. Конкретно това означава да се пита подробно за работата, да се научава и схваща напредъкът на работата и слабите звена в нея, да се разбира кой е отговорен в работата си и кой не е, кой е способен и кой не е способен да извършва работата, наред с други неща. Надзорът понякога изисква консултиране, разбиране и разпитване за ситуацията. Понякога изисква разпит лице в лице или директна проверка. Разбира се, по-често включва директно общение с отговорните лица, като се пита за прилагането на работата, срещнатите трудности и проблеми и т.н. Докато се извършва надзор, можш да откриеш кои хора само външно се влагат в работата си и вършат нещата просто повърхностно, кои хора не знаят как да изпълняват конкретни задачи, кои хора знаят как да ги изпълняват, но не вършат реална работа, и други подобни въпроси. Ако тези открити проблеми могат да бъдат разрешени своевременно, това е най-добре. Каква е целта на надзора? Тя е по-добре да се приложат работните подредби, да се види дали работата, която сте подредили, е подходяща, дали има някакви пропуски или неща, които не сте обмислили, дали има някакви области, които не са съгласно принципите, дали има някакви изопачени аспекти или области, в които са допуснати грешки, и т.н. — всички тези въпроси могат да бъдат открити по време на процеса на извършване на надзор. Но ако си стоиш вкъщи и не извършваш тази конкретна работа, можеш ли да откриеш тези проблеми? (Не.) За много проблеми трябва да се разпитава, наблюдава и разбира на място, за да се узнае за тях и да бъдат схванати“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (10)). Чрез Божиите слова научих, че надзорът върху работата не се състои само в това да възлагаш работа на другите и след това да очакваш резултати, а по-скоро действително да участваш в работата и да установяваш какви реални проблеми съществуват при напредъка ѝ. Дали възложената работата е неподходяща за хората, дали братята и сестрите не са в лошо състояние или дали хората имат лоша нагласа към изпълнението на дълга си? Водачите трябва да разбират и схващат тези неща в детайли и да общуват за истината, за да ги променят своевременно. В това се състои истинската работа. Размишлявах над това как просто бях възложила работа на водачите на екипи и след това непрекъснато ги притисках за резултати — ни най-малко не бях изпълнявала отговорността си като водач. Не се различавах от чиновниците на големия червен змей, които се осланят единствено на статуса си, но никога не вършат никаква истинска работа. Без значение на каква длъжност са чиновниците, те само рецитират лозунги, предават инструкции от началници на подчинени и вършат работа, която ги кара да изглеждат добре. В моя случай аз просто проверявах работата, за да мога да докладвам на моя водач, а не разрешавах истински проблеми и трудности в евангелската работа. Бог се отвращава от тази нагласа към работата. Ако не коригирах нагласата си, щях да навредя на църковните дела и по този начин да извърша зло в дълга си. След това започнах да действам според Божиите слова и побързах да коригирам отклоненията си. Чрез придобиване на действително разбиране открих, че някои от църквите нямат достатъчно евангелски работници, някои от водачите на екипи не възлагаха работа с достатъчно бързи темпове, което водеше до бавен напредък, а част от братята и сестрите не можеха да изпълняват дълга си нормално поради арестите и следенето на Компартията. Поради този и много други проблеми евангелската работа бе станала неефективна. След това проведох общения и разреших тези въпроси един по един. Спрях да търся извинения, за да прехвърлям отговорности върху другите, и спрях да се фокусирам върху това, което другите хора правят или не правят, а вместо това реших да се съсредоточа върху изпълнението на дълга си според принципа и да върша повече истинска работа. След период на сътрудничество евангелската работа започна да се подобрява. Бях изключително щастлива — никога не съм си представяла, че след като поправя състоянието си и действително работя, ще стана свидетел на Божието напътствие.

Чрез това преживяване научих, че кастренето, съветите и помощта идват от Бог и са положителни неща, които ни помагат да коригираме отклоненията в дълга си и ни позволяват да го изпълняваме начин, който отговаря на критериите. Те също така ни помагат да опознаем и променим нашия покварен нрав. Божиите добри намерения стоят зад всичко това. В резултат на това преживяване научих от първа ръка за предимствата от приемането на кастренето, съветите и помощта и научих как да проверявам и надзиравам работата. Благодаря на Бог за Неговото напътствие!