От Яцин, Китай

През ноември 2023 г., докато изпълнявах дълг в църквата, свързан с работа с текст, надзиравах усвояването на умения. Но понякога, когато работата станеше натоварена, отлагах надзора, заради което уменията, които трябваше да бъдат научени, оставаха ненаучени. Надзорникът забеляза това отклонение и ме насърчи: „Трябва да продължиш да провеждаш обучения за усвояване на умения, в момента това ни липсва най-много“. Той също така проведе общение за това колко е важно изучаването на умения. След това надзорникът ме попита: „Събра ли всички отклонения и проблеми, които ни посочиха водачите?“. Сепнах се и си помислих: „Организирах някои от тях само в началото, но след това спрях. Но ако кажа истината, какво ще си помисли за мен надзорникът? Няма ли да каже: „Ти отговаряш за усвояването на умения, но сама не искаш да се учиш!“. Обикновено, след като надзорникът ми каже какво да правя, аз просто се съгласявам и веднага започвам да работя неотклонно, като оставям у всички впечатлението, че съм надеждна и постоянна в работата си. Но ако кажа, че съм забравила да организирам тези материали, няма ли това да остави у надзорника впечатлението, че съм безотговорна в дълга си?“. Затова излъгах и казах: „Събрах ги“. Почувствах се малко виновна и дори не посмях да погледна надзорника. Изведнъж си спомних един откъс от Божиите слова: „Трябва да знаете, че Бог харесва онези, които са честни. В същността си Бог е верен, следователно на Неговите слова може да се вярва винаги; Неговите действия освен това са безпогрешни и неоспорими, поради което Бог харесва онези, които са абсолютно честни с Него. Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да не бъдеш неискрен към Бог по отношение на което и да било, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща, които са просто опит да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). Осъзнах, че честните хора не смесват истини и лъжи в думите и делата си. Те са прями и искрени и могат да изразяват мислите си просто и открито пред Бог и другите. След това се замислих за собственото си поведение. Когато надзорникът ме попита дали съм организирала отклоненията и проблемите в методите ни, макар че току-що бях започнала да организирам тези неща и изобщо не бях организирала останалите, се страхувах, че ако кажа истината, ще навредя наимиджа си, затова казах на надзорника, че съм организирала това, което трябва. Бях нечестна и лъжех. Бог ясно заявява, че харесва честните хора и ненавижда измамниците. Помислих си: „Трябва ли да се разкрия и да бъда честна с надзорника? Но как да започна? Ако просто призная, как ще ме възприеме надзорникът? Няма ли да каже, че лъжа дори за толкова дребни неща като това? Не, няма да стане. Не мога да призная. Ако го направя, ще се унижа“. По-късно надзорникът неочаквано ми каза: „Нали организира проблемите и отклоненията? Тогава нека проведем екипно обучение този следобед“. След като каза това, той си тръгна. За да избегна разкриването на истината и да не се изложа, трябваше тайно да организирам тези неща по време на обедната си почивка, но това не ми се нравеше. Спомних си част от Божиите слова: „Ако някой не обича истината, той не може да я практикува, дори да я разбира, защото в сърцето си не желае да го прави и не харесва истината. Такъв човек не може да бъде спасен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). Добре знаех, че Бог харесва честните хора, но аз продължавах да лъжа и да бъда измамна, и се чувствах много разстроена. Помолих се на Бог: „Боже, готова съм да бъда честен човек и да се открия и да се изложа на показ пред надзорника“. И така, казах истината на надзорника и за моя изненада той не ме порица. По-късно се самоанализирах и осъзнах, че често смесвам истините с лъжи в ежедневната си реч. Много пъти, когато надзорникът ме разпитваше за работата ми, аз не бях проучила ситуацията или още не се бях погрижила за нея, но се притеснявах, че ако кажа истината, той ще ме гледа отвисоко, затова лъжех и казвах, че я проучвам или че вече съм го направила. Колкото повече се замислях, толкова повече осъзнавах колко много лъжи съм изричала!

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова, който ме развълнува дълбоко. Бог казва: „В ежедневието си хората често говорят глупости, лъжат, изричат невежи и глупави неща и се оправдават. В повечето случаи го правят заради суетата и гордостта си и за да задоволят собственото си его. Изричането на подобни лъжи разкрива покварения им нрав. Ако се справиш с тези покварени елементи, сърцето ти ще се пречисти и постепенно ще станеш по-чист и по-честен. Всъщност всеки знае защо лъже. Хората се опитват да се съревновават с останалите и да се представят за такива, каквито не са, заради личната си изгода и гордостта си или заради суетата и статуса си. В крайна сметка обаче другите разкриват и разобличават лъжите им, а те губят престижа си, както и достойнството и характера си. Всичко това се дължи на прекомерно многото лъжи. Лъжите ти станаха твърде много. Всяка твоя дума е опорочена и неискрена. Нито дума, изречена от теб, не може да се счита за вярна или честна. Макар да не изпитваш срам, когато лъжеш, дълбоко в себе си се чувстваш опозорен. Гризе те съвестта, имаш ниско мнение за себе си и си мислиш: „Защо водя толкова жалък живот? Толкова ли е трудно да казвам истината? Трябва ли да прибягвам до лъжи заради гордостта си? Защо животът ми е толкова изтощителен?“. Не е нужно да водиш изтощителен живот. Ако практикуваш да бъдеш честен, ще можеш да живееш спокоен, свободен и освободен живот. Ти обаче си избрал с лъжи да пазиш гордостта и суетата си. В резултат на това съществуването ти е уморително и окаяно, но сам си го причиняваш. Човек може и да придобие чувство за гордост, като излъже, но какво е това чувство на гордост? То просто е безсмислено и напълно безполезно. Да лъжеш означава да продадеш почтеността и достойнството си. Това отнема достойнството и почтеността на човека, а Бог е недоволен от това и го ненавижда. Струва ли си? Не. Това ли е правилният път? Не, не е. Хората, които лъжат често, живеят според сатанинския си нрав. Те живеят под властта на Сатана. Нито живеят в светлината, нито в Божието присъствие“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Бог разобличава, че когато човек лъже, той се чувства разстроен и сърцето му е обзето от безпокойство и вина, но понеже не може да остави настрана репутацията и интересите си, често живее, впримчен от Сатана, като лъже и мами. Аз бях прекалено привързана към своята репутация и статус. Когато надзорникът ме попита дали съм обобщила и организирала техническите отклонения, макар че очевидно не го бях направила, се страхувах, че ако призная, това ще се отрази на доброто впечатление, което надзорникът имаше за мен, затова излъгах и казах, че съм го направила. Осъзнах, че лъжа и мамя, и знаех, че трябва да практикувам да бъда честен човек, да се откривам и да се излагам на показ според Божиите слова. Но все още не можех да оставя настрана гордостта и статуса си и от страх, че разкриването на истината ще накара надзорника още повече да ме гледа отвисоко, пренебрегнах чувството за вина в съвестта си и продължих да прикривам фактите. Изричах безочливи лъжи в името на своята репутация и статус и добре знаех истината, но не я практикувах. Бог наистина се отвращаваше и ненавиждаше поведението ми!

По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова: „Човешката природа на антихристите е нечестна, което означава, че те ни най-малко не казват истината. Всичко, което казват и правят, е подправено и съдържа собствените им намерения и цели, а във всичко това са скрити техните ужасни и неописуеми хитрости и кроежи. Така че думите и действията на антихристите са твърде замърсени и твърде изпълнени с фалш. Колкото и да говорят, невъзможно е да се разбере кои от думите им са верни, кои са неверни, кои са правилни и кои са погрешни. Това е така, защото те са нечестни, а в умовете им е изключително сложно — пълни са с коварни кроежи и изобилие от хитрости. Нищо от това, което казват, не е еднозначно. Те не казват, че едно е едно, че две е две, че да е да, че не е не. Вместо това по всички въпроси те говорят с недомлъвки и премислят нещата няколко пъти в ума си, като преценяват последствията, претеглят предимствата и недостатъците от всеки ъгъл. След това променят това, което искат да кажат, като използват такъв език, че всичко, което казват, звучи доста витиевато. Честните хора никога не разбират това, което казват, и лесно се заблуждават и мамят от тях, а всеки, който говори и общува с такива хора, намира преживяването за уморително и трудоемко. Те никога не казват, че едно е едно и две е две, никога не казват какво мислят и никога не описват нещата такива, каквито са. Всичко, което казват, е неразгадаемо, а целите и намеренията на действията им са много сложни. Ако истината излезе наяве — ако другите хора ги прозрат и ги усетят — те бързо измислят друга лъжа, за да я заобиколят. Този тип хора често лъжат и след като излъжат, трябва да изрекат още лъжи, за да замажат лъжата. Те мамят другите, за да скрият намеренията си, и измислят всякакви предлози и извинения в подкрепа на лъжите си, така че за хората е много трудно да различат кое е вярно и кое не, и не знаят кога са искрени, а още по-малко кога лъжат. Когато лъжат, те не се изчервяват, нито им мигва окото, сякаш казват истината. Това не означава ли, че са закоравели лъжци?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Първа част)). Бог разобличава, че антихристите постоянно говорят според собствените си намерения и цели и във всичко това се крият неизразими замисли. За да постигнат собствените си цели, и в големите, и в малките неща те предварително премислят думите си наум и казват това, което ще им е от полза. Това показва, че в същността си антихристите са закоравели лъжци. Аз често лъжех както в живота, така и в работата си. Когато моят надзорник ме питаше за работата ми, макар че очевидно не я бях свършила, се страхувах, че истината ще се отрази на репутацията и статуса ми, затова лъжех и казвах, че съм я свършила. Понякога, щом не бях запозната с хода на работата, когато надзорникът я проследяваше, докладвах за ситуацията, която бях проучила преди, сякаш беше настоящата. Дори когато братята, с които си партнирах, или надзорникът ме питаха за дребни неща, лъжех. Живеех според измамния си нрав, като непрестанно премислях нещата, преди да кажа каквото и да било, а след като излъжех, живеех в страх лъжите ми да не бъдат разобличени, затова бързо измислях начини да ги замажа и прикрия. Докато размишлявах върху всичките си различни срамни прояви след всяка лъжа, видях, че съм просто един измамен човек, който не може да живее в светлината. Бог изисква от нас да бъдем честни хора и да говорим и действаме според фактите. Думите ни трябва да се съобразяват с фактите и трябва да изразяваме това, което е в сърцата ни. Но като лъжех и мамех непрестанно, не се ли опитвах да измамя Бог? Припомних си, че Господ Исус е казал: „Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Това, което разкривах, беше дяволски нрав. Бог проучва внимателно всичко. Моите лъжи можеха да заблудят хората само временно и рано или късно щяха да бъдат разкрити. Ако не се покаех, тогава, след като почтеността и достойнството ми се пропилееха, щях да стана пълен и абсолютен лъжец. Тогава си спомних, че Господ Исус е казал: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство“ (Матей 18:3). Всемогъщият Бог казва също: „Трябва да знаеш какъв вид хора желая Аз; нечисти не допускам в царството — на нечистите не е позволено да осквернят свещената земя. Дори и да си вършил много работа в продължение на дълги години, ако в края си все така плачевно нечист, законът на небесата няма да търпи желанието ти да влезеш в царството Ми!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек). Божият нрав е праведен и свят и само тези, които са честни в сърцето си, могат да влязат в Божието царство. Ако в края на Божието дело аз все още съм човек, който говори лъжи, със сигурност ще бъда унищожена заедно с дяволите и сатаните. Бог все още ми даваше шанс да се покая и аз трябваше да практикувам да бъда честен човек.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова, който ми помогна да разбера как да се отнасям правилно към отклоненията и проблемите, които възникваха в работата ми. Бог казва: „Какво ще е мнението на хората за теб, ако, след като допуснеш грешка, можеш да се отнесеш към нея правилно и да позволиш на всички останали да говорят за нея, да я обсъждат и разпознават, докато ти самият можеш да си открит за нея и да я анализираш? Ще кажат, че си честен човек, защото сърцето ти е отворено за Бог. Чрез действията и поведението ти те ще могат да видят твоето сърце. Но ако се опитваш да се прикриеш и да заблудиш всички, хората няма да имат добро мнение за теб и ще кажат, че си глупав и неразумен човек. Ако не се опитваш да се преструваш или да се оправдаваш и ако можеш да признаеш грешките си, всички ще кажат, че си честен и мъдър. А какво те прави мъдър? Всеки допуска грешки. Всеки има пропуски и недостатъци. И всъщност всички имат един и същи покварен нрав. Не си мисли, че си по-благороден, по-съвършен и по-любезен от останалите. Съвсем неразумно е. Щом разбереш покварения нрав на хората, същността и истинската природа на тяхната поквара, повече няма да се опитваш да прикриваш собствените си грешки, нито да съдиш другите хора за грешките им, а ще можеш да се отнасяш правилно и към двете. Едва тогава ще станеш прозорлив и няма да вършиш глупости, а така ще помъдрееш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). Божиите слова ме накараха да разбера, че трябва да се отнасям правилно към проблемите си, когато работата ми не е свършена добре или когато допускам грешки, и че трябва да се разкрия и да се изложа пред всички и да приема техните напътствия и помощ. Това прави мъдрият човек. Докато размишлявах, осъзнах, че когато не си вършех работата добре и другите ме питаха за това, винаги се притеснявах, че ако кажа истината, те ще ме гледат отвисоко. Но в действителност това не беше така. Например този месец не поведох всички да учат умения, но когато надзорникът разбра, не ме обвини, нито ме погледна отвисоко. Вместо това той проведе общение с мен за важността да изучаваме умения и търпеливо ми помогна. Но аз се притеснявах, че разкриването на недостатъците ми ще накара другите да ме гледат отвисоко. Изправена пред фактите, видях, че съм премисляла прекалено много и съм била наистина измамна. Всеки има недостатъци и пропуски в дълга си, но ако продължавах да прикривам, да лъжа и да се впускам в измама, без да позволявам на другите да виждат недостатъците ми, тогава с времето братята и сестрите ми щяха да прозрат лъжите и измамата ми и щяха да ме разобличат и отхвърлят. Освен това вероятно някои хора знаеха за проблемите ми, така че всъщност аз просто се самозалъгвах и си заравях главата в пясъка. Това, което трябваше да направя, беше да се изправя пред недостатъците си правилно и да подходя спокойно към проблемите в работата си. Ако даден проблем беше моментен пропуск, трябваше бързо да го компенсирам, а ако ставаше въпрос за нехайност в дълга ми, трябваше да се открия, да се изложа на показ пред всички и да се самоанализирам и опозная. Това прави мъдрият човек.

Прочетох един откъс от Божиите слова и разбрах как да разреша проблема с моето лъжовно и измамно поведение. Бог казва: „Често зад лъжите на хората стоят намерения, но зад някои лъжи няма никакво намерение и те не са умишлено планирани. Вместо това си излизат съвсем естествено. Човек може да преодолее лесно такива лъжи. Трудно е обаче да преодолее лъжите, зад които стоят намерения. Това е така, защото тези намерения са породени от природата на човека и представляват измамата на Сатана. Това са намерения, които хората избират съзнателно. Ако някой не обича истината, той няма да може да се опълчи на плътта — затова трябва да се моли на Бог и да се уповава на Него, както и да търси истината, за да разреши проблема. Но лъжата не можеш да преодолееш напълно от раз. От време на време ще има рецидиви, дори многократни рецидиви. Това е нормална ситуация и щом преодолявате всяка лъжа, която изричате, и продължавате да го правите, ще дойде ден, в който ще сте преодолели всичко това. Преодоляването на лъжата е продължителна война: когато изникне една лъжа, самоанализирайте се и след това се помолете на Бог. Когато се появи друга, самоанализирайте се и отново се помолете на Бог. Колкото повече се молиш на Бог, толкова повече ще мразиш покварения си нрав и ще копнееш да практикуваш истината и да я изживееш. Така ще имате силата да се откажете от лъжите. След известно време на подобно преживяване и практикуване ще сте способни да видите, че лъжите ви са станали много по-малко, че живеете с много по-голяма лекота и вече няма да има нужда да лъжете или да прикривате лъжите си. Възможно е да не говорите много всеки ден, но всяко изречение ще идва от сърцето ви и ще бъде истинско, с много малко лъжи. Как ще се чувствате, когато живеете така? Няма ли да се чувствате свободни и волни? Поквареният ви нрав няма да ви възпира, няма да сте обвързани от него и най-малкото ще започнете да виждате резултатите от това да сте честни хора. […] Разбира се, след като започнат да практикуват, някои от вас може да се засрамят, когато изрекат честни думи и се разкрият. Лицето ви ще се зачерви, ще се почувствате засрамени и ще се опасявате, че другите ще ви се смеят. Какво трябва да направите тогава? Все пак трябва да се молите на Бог и да Го помолите да ви даде сила. Казваш: „О, Боже, искам да бъда честен човек, но се страхувам, че хората ще ми се смеят, когато говоря истината. Моля Те да ме спасиш от робството на сатанинския ми нрав. Позволи ми да живея според Твоите слова и да бъда свободен и волен“. Когато се молиш по този начин, в сърцето ти ще има все повече светлина и ще си кажеш: „Хубаво е да практикувам това. Днес практикувах истината. Най-накрая поне веднъж бях честен“. Когато се молиш така, Бог ще те просветли. Той ще върши делото Си в сърцето ти и ще те трогне, като ти позволи да оцениш какво е чувството да бъдеш честен човек. Ето как трябва да се практикува истината. В самото начало няма да имате път, но чрез търсенето на истината ще го намерите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). От Божиите слова намерих път за практикуване. Когато говоря и искам да бъда измамна, за да защитя гордостта и репутацията си, трябва незабавно да се помоля на Бог и да приема Неговата внимателна проверка. Трябва съзнателно да се опълча на себе си и да помоля Бог за Неговия укор и дисциплина. В моментите, когато установя, че съм излъгала или съм изопачила фактите, трябва да се моля на Бог, да оставя настрана гордостта си, за да практикувам да бъда честен човек, и да се открия и изложа на показ пред братята и сестрите си, за да анализирам намеренията си. По-късно започнах да практикувам съзнателно според Божиите слова. Веднъж надзорникът ме помоли да изпълня една задача и многократно ми го напомни. По-късно той ме попита за изпълнението ѝ и аз осъзнах, че съм забравила да я свърша. Помислих си: „Ако кажа истината, какво ли ще си помисли надзорникът замен? Няма ли да ме сметне за несигурна и неблагонадеждна? Или може би просто трябва да кажа, че съм я изпълнила?“. Точно когато отворих уста да излъжа, осъзнах, че отново се каня да бъда измамна, затова се помолих на Бог в сърцето си: „Боже, надзорникът ме пита за работата ми и аз отново искам да излъжа. Боже, вече не искам да живея според измамния си нрав и да лъжа братята и сестрите си. Готова съм да се боря да бъда честен човек и Те моля да ми дадеш решимост да практикувам истината и да се опълча срещу неправилното си намерение“. След като се помолих, се почувствах по-спокойна и казах на надзорника, че бях забравила да изпълня задачата. След това той ми предостави общение и напътствия по този проблем и аз осъзнах, че това е отклонение в работата ми, и бях готова да го поправя.

Чрез това преживяване придобих известно разбиране за измамния нрав зад моите лъжи и измами и намерих някои начини да разреша проблема с лъжата и да бъда честен човек. Благодаря на Бог!