От Лин Дзин, Китай

През март 2023 г. отговарях за проповедническата дейност в църквата. По това време работех сама, така че натоварването беше доста голямо. Един ден водачите възложиха на Ли Цин да ми сътрудничи в този дълг. Когато чух това, бях много щастлива. След като бе развивана известно време, Ли Цин постепенно се научи да работи самостоятелно. Бремето ми значително олекна и се чувствах безкрайно радостна. Помислих си: „Да работя по този начин, няма да е толкова изтощително и ще имам повече време да изучавам принципи. Качеството на проповедите също ще се подобри“. Докато все още се чувствах във възторг, неочаквано няколко дни по-късно Ли Дзин, нашата водачка, насрочи среща с Ли Цин. Изненадах се и си помислих: „Какво прави тя на среща с Ли Цин? Напоследък има истински недостиг на напояващи работници, а и няма надзорник. Водачите споменаха, че се налага да се прехвърлят членове от други екипи. Като се има предвид, че Ли Цин е добра в поенето на новодошлите, дали Ли Дзин планира да я преназначи на този дълг? Работих толкова усилено, за да развия Ли Цин да работи самостоятелно, така че, ако я прехвърлят, няма ли цялото ми време и усилия за развиването ѝ да са били напразни? Ако тя напусне, цялата работа отново ще се стовари върху мен и аз ще трябва да търся друг човек, когото да го развивам. В такъв случай някои ценни проповеди може да не бъдат прегледани и предадени навреме; тогава как би могла да бъде ефективна работата?“. Като си мислех за всичко това, усетих силна съпротива. „Трябва да напиша писмо до водачите по този въпрос и да видя дали е възможно да попреча на това Ли Цин да бъде преназначена“, помислих си. В писмото многократно подчертах, че Ли Цин е подходяща за дълг, базиран на работа с текст, и намекнах, че водачите трябва да я оставят в нашия екип. Също така казах на водачите: „Не можете сляпо да прехвърляте членове на екипа. Подобна мярка не се съобразява с принципите“. След това продължих да обмислям този въпрос, като си мислех: „В момента има недостиг на служители в работата по поенето, а липсва и надзорник. Може би водачите са забелязали, че работата с текст все още върви нормално, и са взели това решение въз основа на оценката си за цялостната работа. В момента няма достатъчно напояващи работници, които да подкрепят новодошлите, а ако продължавам да отказвам да пусна Ли Цин, няма ли да изглежда, че ми липсва човешка природа?“. Като имах предвид това, вече не се съпротивлявах толкова. По-късно водачите наистина прехвърлиха Ли Цин да изпълнява дълг на напояващ работник и аз се почувствах малко разочарована.

След като Ли Цин си тръгна, трябваше да планирам плътно задачите си както преди и бях заета с разрешаването на трудностите и проблемите, които членовете на екипа за работа с текст срещаха, като отговарях на писма и проверявах проповеди. Видях, че когато Ли Цин си тръгна, работата веднага започна да се трупа. Проповедите, които трябваше да бъдат оценени, не бяха прегледани или предадени навреме, затова започнах да се тревожа, че ефективността на работата ще намалее, което може да накара водачите да мислят, че ми липсва чувство за бреме в работата. Тези мисли събудиха у мен чувство на съпротива: „През изминалата година си сътрудничих с няколко братя и сестри. Някои от тях бяха повишени, а други бяха преназначени на друг дълг, и в крайна сметка винаги оставам само аз. Те идват и си отиват, а аз просто оставам тук сама, непоклатима като играч на покер. Станах специалист по развиване. Толкова много работа се стоварва само върху мен. Защо водачите не проявяват внимание към трудностите, с които се сблъсквам? Нито един от тези, които съм развивала, не остава, за да поеме част от моята работа. Дори и да развивам някой друг, какво ще стане, ако и него го прехвърлят? Всичко това ще е напразно!“. След всичко това не бързах да проучвам или да развивам някого. Дори когато попадах на човек с потенциал, не исках да полагам усилия, за да го развивам. По това време познавах една сестра на име Дон Фей, която извършваше работа с текст. Тя успяваше да схване някои принципи, имаше подобаващо чувство за бреме в дълга си и беше човек, който можеше да бъде развиван. Ако беше повишена във водачка на екип, вероятно щеше да напредне още по-бързо. Но аз си помислих: „Ако я насърчавам и развивам и тя подобри уменията си, водачите може да я признаят за талантлив човек и да я повишат още повече. Няма ли тогава всички усилия, които полагам за нейното развиване, да бъдат напразни? Не искам да правя нещо, което изисква толкова много усилия, но не ми носи никаква полза“. При тази мисъл реших да не споменавам за повишаване на Дон Фей пред водачите. По-късно, когато водачите писаха, за да попитат за работата по развиването на хората, аз се оправдах, като казах, че натоварването е толкова голямо, че не мога да се справя с всичко. Заради мен работата по развиването на хората беше оставена настрана. Осъзнах, че състоянието ми не беше правилно и че, ако останех в това състояние, работата щеше да се забави, затова се обърнах към Бог в молитва, като Го помолих да ме просветли, за да разпозная проблема си, и да ми помогне да изляза от това погрешно състояние.

Един ден прочетох тези Божии слова: „Ако някой с добри заложби бъде преместен от подчинението на антихрист, за да изпълнява друг дълг, в сърцето си антихристът упорито се съпротивлява и го отхвърля — иска да зареже всичко и няма ентусиазъм да бъде водач или ръководител на екип. Какъв е този проблем? Защо той няма покорство към църковните подредби? Смята, че преместването на неговия най-добър помощник ще се отрази на резултатите и напредъка на работата му и че статусът и репутацията му ще бъдат засегнати впоследствие, което ще го принуди да работи по-усилено и да страда повече, за да гарантира резултати — а това е последното нещо, което иска да направи. Той е свикнал с удобството и не иска да работи по-усилено или да страда повече, затова не иска да пусне човека. Ако Божият дом настоява за преместването, той се оплаква много и дори иска да си хвърли оставката. Това не е ли егоистично и подло? Божиите избраници трябва да бъдат централно разпределяни от Божия дом. Това няма нищо общо с който и да е водач, ръководител на екип или отделна личност. Всеки трябва да действа принципно. Това е правилото на Божия дом. Антихристите не действат според принципите на Божия дом, постоянно кроят планове в името на собствения си статус и собствените си интереси и карат братята и сестрите с добри заложби да им служат, за да затвърдят властта и статуса си. Не е ли това егоистично и подло? Външно погледнато, това че държат хората с добри заложби до себе си и не им позволяват да бъдат прехвърлени от Божия дом, изглежда така, сякаш мислят за църковната работа, но всъщност те мислят само за собствената си власт и статус и изобщо не мислят за работата на църквата. Те се страхуват, че ще свършат лошо църковната работа, ще бъдат освободени и ще загубят статуса си. Антихристите не се замислят за по-общото дело на Божия дом, мислят само за собствения си статус, защитават собствения си статус без угризения каква е цената за интересите на Божия дом и бранят собствения си статус и интереси в ущърб на църковната работа. Това е егоистично и подло. Когато се сблъска с подобна ситуация, човек трябва най-малкото да помисли според съвестта си: „Всички тези хора са от Божия дом, те не са моя лична собственост. Аз също съм член на Божия дом. Какво право имам да преча на Божия дом да прехвърля хора? Трябва да се съобразявам с общите интереси на Божия дом, вместо да се съсредоточавам само върху работата в рамките на собствените си отговорности“. Такива мисли би трябвало да имат хората, които притежават съвест и разум, и такъв разум би трябвало да притежават онези, които вярват в Бог. Божият дом се занимава с работата на цялото, а църквите се занимават с работата на частите. Следователно, когато Божият дом има специална нужда от църквата, най-важното за водачите и работниците е да се подчиняват на подредбите на Божия дом. Лъжеводачите и антихристите не притежават такава съвест и такъв разум. Всички те са доста егоистични, мислят само за себе си и не се интересуват от работата на църквата. Съобразяват се само с ползите, които са пред очите им, но не се съобразяват с по-общото дело на Божия дом и затова са абсолютно неспособни да се подчиняват на подредбите на Божия дом. Те са изключително егоистични и подли! В Божия дом те дори са достатъчно дръзки, за да пречат, и дори се осмеляват да се инатят. Това са хората, на които най-много им липсва човешка природа, това са зли хора. Ето какви хора са антихристите. Те винаги се отнасят към работата на църквата, към братята и сестрите и дори към всички активи на Божия дом, които попадат в сферата на тяхната отговорност, като към своя лична собственост. Те вярват, че само от тях зависи как тези неща ще бъдат разпределени, прехвърлени и използвани и че Божият дом няма право да се намесва. Щом са в техни ръце, те сякаш са притежание на Сатана, на никого не е позволено да ги докосва. Те са големите началници, баш шефовете и всеки, който отиде на тяхна територия, трябва да се подчинява на заповедите и подредбите им по възпитан и услужлив начин и да взема под внимание изразите им. Това е проявлението на егоизма и подлостта в характера на антихристите. Те не се съобразяват с работата на Божия дом, ни най-малко не следват принципи и мислят само за собствените си интереси и статус — всичко това са все отличителни белези на егоизма и подлостта на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Първа част)). Когато прочетох фрази от Божието разобличаване, като например „големите началници“, „баш шефовете“ и „те сякаш са притежание на Сатана“, се чувствах така, сякаш сърцето ми бе прободено. Антихристите проявяват внимание само към личните си печалби и загуби в работата си и никога не проявяват внимание към Божиите намерения. Когато видят, че хора в рамките на тяхната отговорност са били развити и че това носи полза за собствената им плът, репутация и статус, те искат да задържат тези хора близо до себе си и се отнасят към тях като към своя частна собственост. На никого не е позволено да прехвърля тези хора без тяхно разрешение, дори и да е за нуждите на работата. Ако Божият дом прехвърли хора от сферата си на отговорност въз основа на принципи, те ще се опитат да попречат на това. Предпочитат да забавят цялостното църковно дело, отколкото да изложат на риск собствената си репутация и статус. Такива хора са като „големите началници“ и „баш шефовете“ които Бог споменава — те са егоистични, достойни за презрение и лишени от човешка природа. Поведението ми беше точно като това на антихристите, които Бог разобличава. Исках да развивам служители, които да извършват работа с текст, не заради църковното дело или за да удовлетворя Бог, а за да задоволя собствените си егоистични желания. Ако имаше с кого да споделям натоварването, за мен щеше да е по-лесно, а ако ефективността на работата се подобреше, това щеше накара другите да имат високо мнение за мен. Така че, когато хората, които развивах, бяха прехвърляни, изобщо не можех да приема това. Чувствах, че тези, за чието развиване бях работила толкова усилено, трябва да поемат своя дял от работата и че водачите не могат да ги прехвърлят без мое съгласие. Въпреки че неохотно се съгласих с прехвърлянето на Ли Цин, когато ефективността на работата спадна, започнах да се оплаквам, че водачът не е трябвало да я прехвърля, и дори излях недоволството си върху работата. Макар да знаех много добре, че Дон Фей може да бъде повишена и развивана, аз се страхувах, че след като бъде развита, водачите ще прехвърлят и нея и така отново ще остана без помощник. Затова не казах на водачите, че Дон Фей е човек, който си струва да бъде развиван, и я оставих в рамките на моята отговорност, за да продължи да служи на репутацията и статуса ми. Църквата преназначава хора и им възлага неща в зависимост от нуждите на работата. Например, Ли Цин беше преназначена, защото нямаше кой да пои новодошлите. Когато Ли Цин беше преназначена, тя можеше да поеме тази отговорност и да пои и подкрепя новодошлите навреме. Водачите взеха това решение от грижа за цялостното църковно дело и то беше съгласно принципите. Но аз не проявявах внимание към нищо от това. Грижех се само за моите непосредствени ползи. Стига работата да не ме изтощаваше и все пак да можех да си създам име пред другите, аз нямах нищо против и не ме беше грижа за нищо друго. Бях наистина егоистична и достойна за презрение! В действителност развиването на талантливи хора се прави за цялостното дело на Божия дом. Когато в дадена област на работа има недостиг на служители, тези със специални умения трябва да бъдат назначени на подходящ дълг въз основа на специалните им умения и нуждите на работата, което ще позволи църковното дело да напредва по добре организиран и подреден начин. Хората със съвест и разум биха проявили внимание към интересите на Божия дом и биха насърчавали онези, които имат добри заложби, като ги обучават и развиват усърдно, за да могат да бъдат полезни за делото на Божия дом. Но аз не проявявах внимание към църковното дело. Сякаш братята и сестрите бяха мои хора, щом са се присъединили към екипа в рамките на моята отговорност, сякаш можех да ги използвам както си искам и никой нямаше право да ги прехвърля. Отнасях се към тези братя и сестри като към своя лична собственост. Не се ли държах точно така, както Бог разобличава, че се държат „големите началници“ и „баш шефовете“? Докато размишлявах върху тези неща, се почувствах малко уплашена.

После си спомних за друг откъс от Божиите слова, затова го потърсих, за да го прочета. Бог казва: „Бог върши делото Си по Своя шестхилядолетен план за управление и в него е вложена цялата кръв на Божието сърце. Ако някой се противопоставя на Бог, ако умишлено вреди на интересите на Божия дом и умишлено преследва личните си интереси, личния си престиж и статус за сметка на увреждането на интересите на Божия дом и не се колебае да разруши делото на църквата, като предизвика възпрепятстване и унищожаване на делото на Божия дом и дори нанесе огромни материални и финансови щети на Божия дом, смятате ли, че на такива хора трябва да се прости? (Не, не трябва.) Всички вие казвате, че не може да им се прости, така че Бог гневен ли е на такива хора? Със сигурност е гневен. […] Ако продължаваш да казваш, че следваш Бог, че се стремиш към спасение, че приемаш Божията внимателна проверка и Божието напътствие, че приемаш Божия съд и наказание и му се покоряваш, но през цялото време, докато изричаш тези думи, въпреки това прекъсваш, смущаваш и унищожаваш различните дейности на църквата и поради твоето смущаване, прекъсване и унищожаване, поради твоята небрежност или поради неизпълнението на дълга ти, или поради твоите егоистични желания и преследване на собствените ти интереси, интересите на Божия дом, интересите на църквата и множество други аспекти биват накърнени, дори до степен, че работата на Божия дом бива сериозно смутена и унищожена, как тогава Бог трябва да претегли твоя изход в книгата на твоя живот? Как трябва да бъдеш окачествен? В интерес на истината трябва да бъдеш наказан. Това се нарича да си получиш заслуженото“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Първа част)). Чувствах се така, сякаш Бог ме съдеше със строгите си думи лице в лице, и усетих, че Божият нрав не търпи оскърбление. Божият дом изисква да се развиват талантливи хора, за да се гарантира, че различните елементи на делото могат да напредват по-ефективно. Но аз развивах хора само за да улесня собствената си работа и да придобия признание. Когато прехвърляха хората, които развивах, започвах да се оплаквам, като мърморех на водачите, че не проявяват внимание към моите трудности, и дори си изливах недоволството върху дълга си, като отказвах да развивам други хора. Знаех много добре, че Дон Фей е подходяща за развиване и това щеше да е от полза както за нейното израстване в живота, така и за църковното дело. Аз обаче се тревожех, че ако я развия, тя също може да бъде прехвърлена, затова потиснах развитието ѝ и реших да не го правя. Като възпрепятствах умишлено църковното дело по развиването на талантливи хора, жертвах интересите на църквата, за да задоволя своите собствени, което беше явно пренебрежение към Бог. Ако продължавах по този начин, Бог със сигурност щеше да ме отстрани. Като осъзнах това, аз се изпълних със страх и коленичих пред Бог, за да се изповядам и покая.

По-късно прочетох тези Божии слова: „Когато у теб се породи егоизъм и кроеж за собствена изгода и осъзнаеш това, трябва да се помолиш на Бог и да потърсиш истината, за да се справиш с него. Първото нещо, с което трябва да си наясно, е, че по същество подобно поведение е нарушаване на истините принципи, че то е вредно за работата на църквата, че е егоистично поведение, достойно за презрение, и че не е това, което хората със съвест и разум би следвало да правят. Трябва да загърбиш собствените си интереси и егоизъм и да помислиш за работата на църквата — това е съгласно Божиите намерения. След като се помолиш и се самоанализираш, ако наистина осъзнаеш, че да действаш по този начин е егоистично и достойно за презрение, ще бъде лесно да загърбиш егоизма си. Когато загърбиш егоизма и кроежите си за изгода, ще се почувстваш здраво стъпил на земята, ще бъдеш спокоен и радостен и ще усетиш, че човек със съвест и разум трябва да мисли за работата на църквата, че не бива да се фиксира върху личните си интереси, което би било толкова егоистично, достойно за презрение и лишено от съвест или разум. Да се действа безкористно, да се мисли за работата на църквата и да се вършат нещата изключително в угода на Бог е справедливо и почтено, и ще донесе стойност на твоето съществуване. Когато живееш по този начин на земята, ти си открит и честен, изживяваш нормална човешка природа и истински човешки образ, и не само имаш чиста съвест, но си достоен за всички неща, с които Бог те е дарил. Колкото повече живееш по този начин, толкова по-ведър и здраво стъпил на земята ще се чувстваш, толкова по-спокоен и радостен ще бъдеш. По този начин няма ли да си стъпил на правилния път на вярата в Бог?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). Бог казва, че когато проявяваме егоизъм и се стремим да задоволим собствените си интереси, трябва да потърсим истината и да се опълчим срещу себе си. Когато постъпваме по този начин, ние сме почтени, справедливи и живеем праволинейно и честно. След като прочетох Божиите слова, почувствах просветление и намерих път за практикуване. Спомних си как, когато сестра Ли Цин беше прехвърлена, аз реагирах с оплаквания и негативизъм и правех номера, за да потисна един талантлив човек. Да действам по този начин, беше твърде гнусно и достойно за презрение! Ако отново се сблъсках с въпроси, които засягат собствените ми интереси, не биваше да проявявам внимание само към себе си. Вместо това трябва да практикувам според Божиите слова, да се науча да загърбвам собствените си интереси и да осигуря на църквата талантливи хора. Когато обобщих нещата по-късно, осъзнах, че работата ми се трупаше и не можехме да подберем и предадем навреме добри проповеди, защото не можех да приоритизирам ефективно задачите. Трябваше да организирам работата, която ми беше възложена, по-разумно и ефективно, да поставям важните задачи на първо място и да оставям по-малко спешните да почакат. По този начин работата нямаше да се забави. Когато признах всичко това, обсъдих с водачите повишаването на Дон Фей за водач на екип. Водачите се съгласиха, че Дон Фей е подходяща да бъде развивана, затова положих усилия да я наставлявам. Когато се опълчих срещу плътта и практикувах истината, почувствах мир и лекота в сърцето си и бях в изключително добро настроение.

През септември 2023 г. Чън Дзин започва да се обучава, за да изпълнява дълг, базиран на работа с текст. Първоначално тя не беше запозната с тази работа и смяташе, че е изключително трудна, затова не искаше да изпълнява този дълг. Уговорихме се да проведа общение с нея лице в лице. След като се обучаваше известно време, тя постепенно започна да иска да изпълнява този дълг усърдно. Когато видях този резултат, бях много щастлива. Неочаквано, само няколко дни по-късно, поради недостиг на хора за работата по поенето, водачите забелязаха, че Чън Дзин преди това бе поила новодошлите, и решиха да я преназначат като напояващ работник. Когато чух тази новина, се стреснах и си помислих: „Чън Дзин е член на екипа за работа с текст, за чието развиване сме работили усилено. Ако я преместят, ще трябва да търся някой друг, когото да развивам отново. Ако не успея да намеря никого, ефективността на работата със сигурност ще намалее“. Започнах да имам някои оплаквания от водачите. Тогава изведнъж осъзнах, че състоянието ми не е правилно, и си спомних Божиите слова: „Когато се изисква от делото на Божия дом, независимо кои са, всички трябва да се покоряват на координацията и подредбите на Божия дом и категорично не трябва да бъдат контролирани от никой отделен водач или работник, сякаш му принадлежат или са подчинени на неговите решения. Подчинението на Божиите избраници на централизираните подредби на Божия дом е напълно естествено и обосновано и тези подредби не могат да бъдат пренебрегвани от никого, освен ако отделен водач или работник не направи произволно преместване, което не е в съответствие с принципите, в който случай той може да не се подчини на тази подредба. Ако се извърши нормално преместване в съответствие с принципите, тогава всички Божии избраници трябва да се подчинят и никой водач или работник няма право или каквато и да е причина да се опитва да контролира когото и да било. Бихте ли казали, че има работа, която не е дело на Божия дом? Има ли работа, която не включва разпространяването на евангелието на Божието царство? Всичко е дело на Божия дом, всяка работа е равна и няма „твое“ и „мое“. Ако преместването е съгласно принципите и се основава на изискванията на църковното дело, тогава тези хора трябва да отидат там, където са най-необходими“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Първа част)). От Божиите слова разбрах, че братята и сестрите принадлежат на Божия дом и не са собственост на никого. Стига едно прехвърляне да е в съответствие с принципите, никой няма право да се намесва и всички трябва да му се покорим. Размишлявах над това как преди бях потискала Дон Фей заради собствените си интереси. Чувствах се неловко всеки път, когато си помислех за това. По онова време нуждата от водачи, които да подкрепят новодошлите, беше спешна, а Чън Дзин имаше известен опит в тази област. Осъзнах, че подредбата на водачите се основава на нуждите на работата. Не можех да се съсредоточавам единствено върху собствените си интереси; трябваше активно да сътруднича на църковното дело и да направя така, че Чън Дзин да изпълнява дълга си там, където е най-необходима. След това тя бе прехвърлена в дълга по поенето. Преди да си тръгне, тя препоръча две сестри, подходящи за дълга, базиран на работа с текст. След известно време на развиване и двете успяха да поемат някаква работа и работата с текст не се забави заради прехвърлянето на някого от членовете на екипа. Когато вече не живеех според егоистичната си и достойна за презрение сатанинска природа, а вместо това практикувах в съответствие с Божиите слова, изпитах дълбоко чувство на мир и лекота в сърцето си.