През юни 2023 г. бях избрана за църковна водачка. Това леко ме изненада тогава, но и малко се притесних, тъй като си помислих: „Разбирането ми за истината все още е доста повърхностно и ми липсват познания в толкова много области. Ами ако не успея да разреша проблемите на братята и сестрите, ако не успея да изпълня дълга си и накрая бъда освободена от длъжност? Какво ще си помислят те за мен тогава? Как ще се покажа отново някога?“. Като си помислих това, исках да откажа позицията. Но после осъзнах, че този дълг бе Божията възхвала и шанс за мен да практикувам, затова го приех.

Тогава си сътрудничех със сестра Лин Хуей. Лин Хуей ми възложи да надзиравам работата по изчистването и поенето в църквата и аз си помислих: „Сестрите, които работят по организирането на материалите за изчистване на хора, са си сътрудничили с мен и преди. Те ме наблюдаваха и напътстваха в работата ми. Познават ме добре и знаят истинския ми духовен ръст. Сега от мен се очаква да надзиравам и проследявам работата им. Ами ако не мога да разреша техните състояния или да се справя с проблемите в работата им? Какво ще си помислят за мен? Ще си помислят ли, че не мога да върша действителна работа? Как ще мога да ги погледна тогава?“. Тези мисли много ме притесниха и нямах смелостта да проучвам тяхното състояние или да питам как върви работата им, така че просто попитах накратко за напредъка на работата им, без да се интересувам от други подробности. Изминаха около двадесет дни и научих, че Ли Сян, която организираше материалите за изчистване на хора, живееше в състояние на болест и изпълняваше дълга си без чувство за бреме. По-голямата част от работата се вършеше от Джоу Ю, а здравето на Джоу Ю също не беше много добро, така че някои от материалите не можеха да бъдат организирани навреме. Исках да намеря Ли Сян и да проведа общение с нея, за да разреша състоянието ѝ, но после се замислих, че не разбирам принципите на работата по изчистването толкова добре, колкото те, и се зачудих дали няма да ме погледнат с пренебрежение, ако ми задададяха някои въпроси, свързани с работата, които не можех да разреша. Затова не ги потърсих за общение.

Един ден в писмо от висшестоящите водачи те заявиха, че напредъкът на църквата ни в организирането на материали за изчистване на хора бил бавен и забавил работата, и ме помолиха да проследя този въпрос и да го разреша. Когато прочетох това писмо, се почувствах наистина виновна, защото знаех, че състоянието на Ли Сян не беше добро, но тъй като бях толкова загрижена да защитя гордостта си, не се обърнах незабавно към сестрата за общение, което ме направи отговорна за забавянето на работата. Лин Хуей също ми изпрати писмо, в което се казваше, че не проучваме състоянието на братята и сестрите, че не разбираме как напредва работата и че този проблем е пряко свързан с това, че пренебрегваме надзора или проследяването на работата. Тя също така се позова на Божието слово, за да посочи, че отношението ми към дълга ми е неправилно. Почувствах се дълбоко притеснена и осъзнах, че Бог използваше това, че сестратаме скастри, за да ме събуди. Трябваше незабавно да коригирам отношението си към дълга си. По-късно потърсих съответните откъси от Божиите слова относно състоянието на Ли Сян и проведох общение с нея. Също така разгледах състоянието на други сестри и как вървеше техният дълг и предоставих общение и решения на техните трудности. По-късно разбрах, че състоянието на Ли Сян не се бе подобрило, и си помислих: „Какво ще си помислят всички за мен, ако не мога да разреша дори състоянието на моята сестра? Ще си помислят ли, че ми липсват истини реалности и не мога да разрешавам проблемите на братята и сестрите? Ще ми бъде крайно неудобно!“. При тази мисъл се почувствах малко негативно, но не потърсих истината, за да разреша състоянието си.

Веднъж написах писмо до една сестра, в което разглеждах някои проблеми в работата по развиването на хората. След като завърших писмото, Лин Хуей направи много допълнения и редакции и аз си помислих: „Все още трябва да безпокоя другите с моя дълг. Какво ще си помислят останалите за мен, ако разберат това? Ще си помислят ли, че съм неспособна да направя каквото и да било като водачка? Преди си мислех, че съм способна да изпълнявам определени задачи и да печеля одобрението на братята и сестрите, но изобщо не очаквах да бъда разкрита изцяло, след като стана водачка. Ако не бях поела този дълг, нямаше да се изложа така“. Тези мисли ме караха да се чувствам негативна и немотивирана в дълга си и вече не исках да проследявам работата, за която отговарях. Осъзнах, че състоянието ми беше погрешно, затова се помолих на Бог за напътствие. Един ден прочетох откъс от Божиите слова: „Вместо да търсят истината, повечето хора имат свои собствени дребнави планове. Собствените им интереси, престиж и мястото или позицията, която заемат в съзнанието на другите хора, са от голямо значение за тях. Това са единствените неща, които ценят. Вкопчват се в тях с желязна хватка и ги смятат за своя истински живот. А как Бог гледа на тях и как се отнася към тях, е от второстепенно значение. За момента те пренебрегват тези неща и се съобразяват само с това дали са начело на групата, дали другите ги гледат с възхищение и дали думите им имат тежест. Първата им грижа е да заемат тази позиция. Когато са в група, почти всички хора търсят този вид положение, този вид възможности. Когато са много талантливи, разбира се, искат да са на върха. Ако са със средни способности, пак искат да заемат по-висока позиция в групата. А ако заемат ниска позиция в групата, защото са със средни заложби и способности, също искат другите да ги гледат с възхищение, а не отвисоко. Престижът и достойнството на тези хора са там, където теглят чертата: те трябва да се придържат към тези неща. Не могат да бъдат почтени и не притежават нито Божието одобрение, нито Неговото приемане, но в никакъв случай не могат да изгубят уважението, статуса или почитта, към които са се стремили сред другите — а това е нравът на Сатана“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова разобличиха състоянието ми. Винаги исках да се откроявам от тълпата и постоянно се тревожех, че ще ме погледнат с пренебрежение и ще загубя статуса си в очите на другите. Придавах по-голямо значение на гордостта и статуса, отколкото на собствения си живот. Спомних си за времето, когато бях водачка. Тогава бях осъзнала, че това е шанс, даден ми от Бог, за да се обучавам, и че трябваше да се съсредоточа върху това да върша неотклонно работата си, да водя общение с братята и сестрите и да разрешавам трудностите им. Що се отнася до проблемите, които не можех да разреша, можех да обсъдя нещата със сестрите, с които си партнирах, и да потърся напътствие от висшестоящите водачи. Но аз не мислех за това как да изпълнявам добре дълга си. Преди всичко бях загрижена за своята гордост и статус. Тъй като сестрите, които организираха материалите, ми бяха сътрудничили и преди и разбираха принципите на този дълг по-добре от мен, се страхувах се да не ме погледнат с пренебрежение, ако не успеех да разреша проблемите им, затова не смеех да проследя работата им. По-късно научих, че състоянието на Ли Сян беше лошо и това бе забавило работата, но продължих да не обръщам внимание на въпроса от страх да не бъда унижена, в случай че не успея да разреша проблема. Лин Хуей прочете написаното от мен писмо и направи допълнения и редакции на частите с недостатъци. Това всъщност беше от полза за работата, но аз имах чувството, че дори това, че не можех да напиша едно писмо както трябва, означаваше, че тя ме бе прозряла, поради което ми се прииска да се върна към първоначалния си дълг. Бях здраво окована от загриженост за гордост и статус, мислех само за репутацията и статуса си и дори пренебрегвах работата, която трябваше да върша.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората до степен, в която хората да мислят само за слава и придобивки. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят от тях. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството отбягва Бог, предава Го и става все по-нечестиво. Ето така се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките за Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно отвратителни пъклените му подбуди? Може би все още не успявате да прозрете пъклените подбуди на Сатана, защото мислите, че човек не може да живее без слава и придобивки. Мислите си, че ако загърбят придобивките и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целите си и че бъдещето им ще бъде тъмно, мъгливо и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана използва, за да обвърже човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, които Сатана използва, за да те обвърже. Щом пожелаеш да отхвърлиш всичко, което Сатана ти е внушил, напълно ще се разделиш със Сатана и от дъното на душата си ще възненавидиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава човечеството ще има искрена любов и стремеж към Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). От Божиите слова разбрах, че Сатана контролира мислите на хората, като използва славата и печалбата, води ги по грешен път и ги кара да живеят в оковите на славата и печалбата, да отбягват Бог и да Го предават. Докато се самоанализирах в светлината на Божието слово, осъзнах, че бях превърнала стремежа към репутация и статус в цел на живота си. От детството си винаги се бях стремила към репутация и статус, независимо от групата, в която бях, тъй като вярвах, че репутацията и статусът ще ми спечелят уважението на хората. Мислех, че само така животът ми би имал смисъл. Дори след като открих Бог, продължих да се стремя към тези неща, живеех според сатанински отрови като „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ и „По-добре да си голяма риба в малко езеро“. След като бях избрана за църковен водач, се тревожех, че ако не изпълнявам дълга си добре, ще загубя гордостта и статуса си, затова исках да откажа дълга. Когато отидох на събранието със сестрите, които организираха материалите за изчистване на хора, тъй като те бяха надзиравали работата ми преди това, се страхувах да не загубя имиджа си, ако не успея да разреша проблемите им, затова избягвах да надзиравам и проследявам работата им, което в крайна сметка забави работата по изчистването. Когато партньорката ми редактира и направи много допълнения към писмото, което написах, вместо да науча и да схвана принципите от това, се почувствах разкрита и напълно унизена и ми се искаше да избягам от този дълг. Чрез откровенията на фактите видях, че бях здраво окована с отровите на Сатана и не можех да изпълнявам правилно дълга си на сътворено същество, което вредеше на работата и означаваше, че вършех прегрешение пред Бог. Ако живеех според отровите на Сатана, това само щеше да ме накара да се бун тувам срещу Бог, като тръгна по пътя на противопоставяне на Бог. Докато размишлявах върху това, се почувствах уплашена, разкаяна и изпълнена с вина, затова се помолих на Бог: „О, Боже, не искам да продължавам по този начин. Искам да се покая. Моля Те, напътствай ме да намеря път за практикуване“.

След това прочетох още от Божиите слова: „Кажете Ми, как можете да сте обикновени и нормални хора? Как можете, както казва Бог, да заемете правилното място на сътворено същество? Как можете да не се опитвате да бъдете свръхчовек или някоя велика личност? Как трябва да практикувате, за да бъдете обикновени и нормални хора? Как може да стане това? Кой ще отговори? (Преди всичко трябва да признаем, че сме обикновени хора, съвсем редови хора. Има много неща, които не разбираме, не схващаме и не можем да прозрем. Трябва да признаем, че сме покварени и че имаме недостатъци. След това трябва да имаме искрено сърце и често да идваме пред Бог, за да търсим.) Първо, не си поставяйте титла и не се обвързвайте с нея, като казвате: „Аз съм водачът, аз съм ръководителят на екипа, аз съм отговорникът, никой не познава тази работа по-добре от мен, никой не е по-умел от мен“. Не се вкопчвай в титлата, която сам си си определил. Щом го направиш, това ще върже ръцете и краката ти и ще се отрази на всичко, което казваш и правиш. Ще засегне и нормалното ти мислене и преценка. Трябва да се освободиш от възпирането на този статус. Първо, слез по-ниско от официалната си титла и позиция и заеми мястото на обикновен човек. Ако го направиш, манталитетът ти ще стане донякъде нормален. Трябва и да признаваш и да казваш: „Не знам как да направя това, не разбирам и онова. Ще трябва да проуча и да изследвам“ или „Никога не съм се сблъсквал с това, затова не знам какво да правя“. Когато си способен да кажеш това, което наистина мислиш, и да говориш честно, ще притежаваш нормален разум. Останалите ще те познават истински и така ще имат нормална представа за теб, няма да се налага да се преструваш, няма да си под голям натиск и така ще можеш да общуваш нормално с хората. Такъв живот е свободен и лесен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). Преди си мислех, че щом съм водачка, трябва да знам и разбирам всичко и да съм по-добра от другите. Като носех титлата водач в дълга си, бях окована от репутацията и статуса си, не можех да почувствам освобождение и станах прекалено предпазлива в дълга си. Макар че явно ми липсваха много неща, все пак се преструвах и се прикривах, тъй като се страхувах, че ако не успеех да разреша проблемите, братята и сестрите щяха да ме гледат с пренебрежение. Истината беше, че братята и сестрите вече знаеха за моите недостатъци, така че нямаше нужда да се прикривам. Въпреки че ми липсваше разбиране на принципите в работата по изчистването, все пак можех да си сътруднича със сестрите, да науча съответните истини принципи и да се въоръжа с тях, което също би компенсирало моите недостатъци. Не можех да продължавам да живея заради гордостта и статуса си. За да продължа напред, трябваше да оставя настрана титлата „водач“ и да посрещна правилно слабостите и недостатъците си. Когато не разбирах нещо, трябваше да оставя настрана гордостта и статуса си, открито да водя общение с братята и сестрите и да се уча от силните страни на другите, за да компенсирам недостатъците си и да изпълнявам добре дълга си.

По-късно разпознах в себе си още една погрешна гледна точка. Чувствах, че тъй като бях водачка, със сигурност трябваше да мога да решавам проблемите на братята и сестрите. В отговор на тази гледна точка прочетох един откъс от Божиите слова: „Когато някой е избран за водач от братята и сестрите или е повишен от Божия дом, за да върши определена работа или да изпълнява определен дълг, това не означава, че той има специален статус или позиция, или че истините, които разбира, са по-дълбоки и по-многобройни от тези на другите хора — а още по-малко, че този човек е способен да се покорява на Бог и че няма да Го предаде. Със сигурност, това не означава и че той познава Бог и че е някой, който се бои от Него. В действителност той не е постигнал нищо от това. Повишението и обучението са просто повишение и обучение в прекия смисъл и това не означава, че той е бил предопределен и одобрен от Бог. Неговото повишение и обучение означава просто, че е бил повишен и очаква да се обучи. А крайният резултат от това обучение зависи от това дали този човек се стреми към истината и дали е способен да избере пътя на стремежа към истината. Така че, когато църквата повишава и обучава даден човек за водач, той просто се повишава и обучава в прекия смисъл на думата. Това не означава, че той вече отговаря на критериите и е компетентен като водач, че вече е способен да се заеме с ръководни дела и че може да върши истинска работа — това не е така. […] И така, каква е целта и какво е значението на повишаването и развиването на даден човек? Става дума за това, че този човек бива повишаван, като личност, за да практикува и за да бъде специално поен и обучаван, като по този начин му се дава възможност да разбере истините принципи, както и принципите, средствата и методите за вършене на различни неща и за решаване на различни проблеми, а също и как да действа и да се справя с различните видове условия и хора, с които се сблъсква, в съответствие с Божиите намерения и по начин, който защитава интересите на Божия дом. Ако се съди въз основа на тези точки, дали талантливите хора, повишавани и култивирани от Божия дом, са достатъчно способни да поемат работата си и да изпълняват добре дълга си по време на периода на повишаване и култивиране или преди това? Разбира се, че не. Затова е неизбежно по време на периода на култивиране тези хора да преживеят кастрене, съд и наказание, разобличаване и дори освобождаване. Това е нормално, това е обучение и култивиране“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). От Божиите слова видях, че в Божия дом развиването на човек за пост на водач не означава, че той има истините реалности, може да води общение и да решава всякакви проблеми, или че е по-добър от другите, а по-скоро, че им се дават повече възможности за практикуване. Нормално е човек да има недостатъци в дълга си и хората трябва повече да се уповават на Бог по отношение на нещата, които не разбират, да си сътрудничат с братята и сестрите, да вършат нещата според принципите и изискванията на Божия дом и да се съсредоточат върху търсенето на истината в подредените от Бог ситуации. По този начин хората могат да постигнат по-бързо духовно израстване. Въпреки че изпълнявах дълга на водач, това не означаваше, че разбирам всичко, но чрез практикуване можех постепенно да схвана различни истини принципи. В това се съдържаше Божията любов! Бях разбрала погрешно Бог, като си мислех, че Той ме разкрива чрез тази ситуация, и наистина щях да предам Божието старателно усилие. Вече не можех да разбирам Бог погрешно; трябваше да оставя настрана гордостта и статуса си, да се стремя искрено към истината и да търся общение с братята и сестрите, когато не разбирах нещо.

По-късно висшестоящите водачи ни помолиха да споделим с братята и сестрите добри начини за поене на новодошлите и аз се замислих как да опиша ясно тези методи. След като приключих с писането, исках да покажа на Лин Хуей какво бях написала, за да видя дали е подходящо, но когато се замислих за слабите си умения за изразяване, се притесних и си помислих: „Ако не е добро, какво ще си помисли Лин Хуей за мен? Ще ме погледне ли с пренебрежение?“. Затова се поколебах дали да ѝ покажа написаното. Но осъзнах, че ако написаното от мен е неясно, то няма да е от голяма полза за братята и сестрите и че ако можеше Лин Хуей да го допълни и подобри, резултатът щеше да бъде по-добър. Затова тихо се помолих на Бог да ме напътства да не бъда възпряна от гордостта и статуса си. Припомних си някои от Божиите слова: „Не се преструвай и не се прави на такъв, какъвто не си. Първо, разкрий най-съкровените си и истински мисли, така че всички да ги узнаят и разберат. В резултат на това притесненията ти ще изчезнат, както и преградите и подозренията между теб и останалите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). Трябваше да загърбя гордостта си и открито да призная недостатъците си. Истината беше, че Лин Хуей ме познаваше точно такава, каквато бях, и силните ѝ умения за изразяване щяха да допълнят отлично недостатъците ми, щяха да помогнат да се избегнат отклоненията и да бъдат от полза за работата ни. Затова показах писмото, което бях написала, на Лин Хуей и тя ми посочи някои недостатъци. Намерих казаното от нея за доста полезно и искрено благодарих на Бог за него.

Сега осъзнавам, че стремежът към репутация и статус наистина вреди на хората, тъй като той не само ми пречи да се чувствам освободена, но и вреди на работата. Само като практикувам според Божието слово и се откажа от гордостта и статуса, мога да живея с чувство на свобода и спокойствие. В същото време чувствам, че не е срамно да признаем собствената си поквара и недостатъци и че ако се открием пред братята и сестрите за истинското ни състояние, това може да ни позволи да придобием тяхната помощ. Чувствам, че наистина съм придобила много в това отношение.