От Бай Чън, Китай

Вторник, 28 март 2023 г.

Тази сутрин получих писмо от висшестоящите водачи, в което ми съобщаваха, че Син Жан отскоро е избрана за областен водач. След като прочетох писмото, известно време не можех да се успокоя, като се чудех: „Син Жан е църковен водач само от няколко месеца. Преди проследявах работата ѝ и знам, че нейната работоспособност не е особено голяма. Сега тя изведнъж ръководи работата на цялата област — това не се ли случва прекалено бързо? Син Жан има добра човешка природа и се съсредоточава върху навлизането си в живота, така че си струва да бъде развивана, но няма голяма работоспособност. Как може да управлява работата на цялата област? Аз съм църковен водач от много години. Сега някой, който е вярващ от по-кратко време и има много по-малко опит като водач, ще надзирава работата ми. Това не ме ли кара да изглеждам некомпетентна?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-малко желаех да го приема и се чувствах доста неудовлетворена. Но тогава си спомних, че всичко, с което се сблъскваме всеки ден, е позволено от Бог и че дългът на Син Жан е в рамките на Божията подредба и Божието върховенство. Не бива да го разглеждам от моята гледна точка. Вместо това първо трябва да се покоря.

Понеделник, 10 април 2023 г.

През последните два дни Син Жан писа, за да проследи евангелското дело, като се опитваше да разбере някои от проблемите в моята работа и общуваше за това как да се променят нещата. Чувствах се неудобно да чета писмата ѝ и наистина не исках да ѝ отговарям. Помислих си: „Аз съм църковен водач от повече от десетилетие. Знам как да проследявам работата. Нямам нужда от твоето напътствие! Обучаваш се за водач от по-малко от година, а сега се опитваш да даваш напътствия в работата ми? Вече съм запозната с подходите, които сподели“. Осъзнах, че това, което разкривам, е надменен нрав, и си помислих: Ако продължавам да живея в този надменен нрав, да съм настроена предизвикателно и да се чувствам неудовлетворена от това, че Син Жан проследява моята работа, и да отказвам да си сътруднича с нея, това няма ли да я възпре? Спомних си тези Божии слова: „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Чрез Божиите слова разбрах, че когато ме сполетяват неща, не мога да живея според покварения си нрав. Трябва да проявявам повече внимание към интересите на Божия дом и да правя това, което е от полза за църковното дело. Ако живея в надменния си нрав и не отговарям на писмата на Син Жан, тя няма да може да схване работната ми ситуация, което ще затрудни по-нататъшното ѝ проследяване. А и това може да я възпре и да повлияе на състоянието ѝ, което лесно би могло да прекъсне и смути църковното дело. Проследяването и надзираването на работата е дълг на Син Жан и аз трябва да ѝ сътруднича, като своевременно давам отговор относно ситуацията с евангелското дело.

Петък, 12 май 2023 г.

Този следобед, по време на дискусия за евангелското дело, Син Жан посочи, че напоследък съм се съсредоточавала само върху общите въпроси, не съм проследявала евангелското дело и съм се отклонила от основния си дълг. Бях наясно с проблема, който тя посочи, и знаех, че това наистина е проблем в работата ми, но като чух тя да го посочва, се почувствах особено неудобно. Помислих си: „Ти си водач едва отскоро, а посочваш проблемите ми пред толкова много хора, без да пожалиш гордостта ми. Вече обобщих това отклонение в предишния си работен доклад. Отговарям за евангелското дело по-дълго от теб и знам как да го проследявам. Не е нужно да ми казваш за това отклонение — ще го поправя сама през следващите дни!“. След това, докато Син Жан продължаваше с общението, аз се съсредоточих върху собствените си задачи, без да взимам никакво участие в комуникацията. Атмосферата стана някак неловка и това се отрази на ефективността на срещата. Тази вечер Син Жан сподели за състоянието си, като каза, че се е разстроила, когато никой не е реагирал на думите ѝ; това я е накарало да се усъмни в своите способности да върши работата. Като чух това, се почувствах малко виновна. Знаех, че Син Жан посочва отклоненията и проблемите в работата ми не от злоба, а за да ми помогне да ги отстраня навреме, без да забавям евангелското дело. Но защо оказвах такава съпротива? Ако някой висшестоящ водач или моите братя и сестри, които ми партнираха, бяха посочили проблемите ми, нямаше да реагирам по този начин. Защо таях такова враждебно отношение към Син Жан? Каква е основната причина да разкрия такава поквара?

Попаднах на откъс от Божиите слова: „На каква база хората преценяват нивото на собствената си компетентност? На базата на това колко години са изпълнявали определен дълг и колко опит са натрупали, нали? И при това положение няма ли постепенно да започнете да мислите в категориите на старшинството? Даден брат например от много години вярва в Бог и отдавна изпълнява определен дълг, затова той е най-компетентният да говори, а дадена сестра не е тук толкова отдавна и макар да има известни заложби, тя няма опит в изпълняването на този дълг и не вярва в Бог от дълго време, затова е най-некомпетентна да говори. Човекът, който е най-компетентен да говори, си мисли: „Тъй като имам старшинство, това означава, че изпълнявам дълга си на ниво, стремежът ми е достигнал своя връх и не остана нищо, към което да се стремя или в което да навлизам. Изпълних добре този дълг, в общи линии завърших тази работа, Бог трябва да е доволен“. И така човек започва да става самодоволен. Дали това означава, че е навлязъл в истината реалност? Престанал е да постига какъвто и да е напредък. Все още не е придобил истината или живота, но въпреки това се мисли за много компетентен, говори за старшинство и очаква Божията награда. Дали това не е разкриване на надменен нрав? Когато хората не са „много компетентни“, те знаят, че трябва да са внимателни, напомнят си да не допускат грешки, а щом си повярват, че са много компетентни, стават надменни, започват да имат високо мнение за себе си и са склонни към самодоволство. Дали в такива моменти няма вероятност да поискат от Бог награди и венец, както направи Павел? (Има.) Каква е връзката между човека и Бог? Това не е връзката между Създателя и сътворените същества. Тя не е нищо повече от пресметлива връзка. И когато нещата стоят по този начин, хората нямат връзка с Бог и Бог вероятно ще скрие лицето Си от тях, а това е опасен знак“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. По пътя на спасението може да се върви само с богобоязливост). Този откъс от Божиите слова разобличава истинското ми състояние. Мислех от гледна точка на старшинството. Смятах, че Син Жан е нова във водачеството и ѝ липсва работоспособност, докато аз бях в църковното водачество повече от десет години и имах повече трудов опит и по-добра квалификация. Затова, когато тя проследи работата ми и посочи моите отклонения и проблеми, се почувствах изключително неудобно, защото си мислех, че не е компетентна да проследява работата ми. Всъщност за Син Жан проследяването и разглеждането на моята работа и посочването на отклоненията и проблемите в нея бяха част от нейната отговорност и нейния дълг и тя го правеше в полза на църковното дело. Това беше нещо положително. Но аз живеех в надменния си нрав, като използвах дългогодишния си опит във водачеството, за да се перча със старшинството си и да парадирам с уменията си, и отказвах да приема нейните насоки. По време на събиране не участвах в работните обмени, а вместо това само се съсредоточавах върху собствените си задачи с кисела физиономия, което накара Син Жан да се почувства възпряна да проследява работата ми. Дали не прекъсвах и смущавах църковното дело? Колкото повече мислех за това, толкова повече осъзнавах сериозността на естеството на този проблем. Занапред трябва да търся истината, за да разреша този проблем.

Четвъртък, 25 май 2023 г.

Днес по време на сутрешната си духовна практика прочетох откъс от Божиите слова: „Служенето на Бог не е проста задача. Хората, чийто покварен нрав остава непроменен, никога не могат да служат на Бог. Ако твоят нрав не е съден и наказан от Божието слово, тогава той все още представлява Сатана, което доказва, че твоето служене на Бог произтича от собствените ти добри намерения, че твоето служене се основава на сатанинската ти природа. Ти служиш на Бог с твоя естествен характер и според твоите лични предпочитания. Нещо повече, ти винаги мислиш, че нещата, които желаеш да правиш, са приятни за Бог и че нещата, които не желаеш да правиш, са отвратителни за Бог; твоята работа се ръководи изцяло от собствените ти предпочитания. Може ли това да се нарече служене на Бог? В крайна сметка няма да има и най-малката промяна в житейския ти нрав; напротив, твоето служене ще те направи още по-упорит, като по този начин ще вкорени твоя покварен нрав дълбоко в теб, вследствие на което в теб ще се формират правила за служене на Бог, които се основават предимно на твоя собствен характер и преживявания, получени от служенето ти според собствения ти нрав. Това са преживяванията и уроците на човека. Това е философията на човека за светските отношения. Такива хора могат да бъдат класифицирани като фарисеи и религиозни служители. Ако не се събудят и не се покаят, те със сигурност ще се превърнат в лъжехристи и антихристи, които подвеждат хората в последните дни. Лъжехристите и антихристите, за които се говори, ще произлязат измежду такива хора. Ако тези, които служат на Бог, следват собствения си характер и действат според собствената си воля, те рискуват да бъдат отстранени по всяко време. Хората, които прилагат придобития си дългогодишен опит в служене на Бог, за да спечелят на своя страна сърцата на другите, да ги поучават и да ги възпират, както и да въздигат себе си, и които никога не се покайват, не изповядват греховете си и не се отказват от ползите на статуса, ще паднат пред Бог. Те са от същия вид като Павел, като се осланят на старшинството си и се хвалят със своите качества. Бог няма да усъвършенства такива хора. Такова служене прекъсва Божието дело“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Религиозното служене трябва да бъде премахнато). Чрез разобличаването на Божиите слова осъзнах, че ако човек изпълнява дълг въз основа на покварен нрав и следва лични предпочитания в служенето на Бог, това го води единствено по пътя на съпротивата срещу Него. Ако човек разчита на дългогодишния си опит като на капитал и постоянно парадира със старшинство, за да възпира другите, тогава той върви по същия път като Павел и всичко, което прави, е злодеяние! Откакто научих, че Син Жан е избрана за областен водач, за да надзирава работата ми, се изпълних с неподчинение. Вярвах, че ѝ липсва работоспособност и че е била обучена да бъде водач съвсем отскоро, затова заключих, че е негодна за тази роля въз основа на моите собствени представи и фантазии. Не търсех Божиите намерения по този въпрос. Вместо това постоянно парадирах със старшинството си пред Син Жан. Когато тя проследяваше или насочваше работата ми, се държах много пренебрежително, като си мислех, че предвид моята работоспособност и моя дългогодишен опит като водач тя не е компетентна да ми дава указания. Но след по-задълбочен размисъл се запитах: Възможно ли е в работата ми наистина да няма отклонения? Нямам ли нужда другите да надзирават и проследяват работата ми? Колкото и опит да имам, това не означава, че разбирам истината или притежавам истината реалност. Работата ми неминуемо има отклонения и недостатъци. Надзорът и указанията на Син Жан относно работата ми имат за цел да ми помогнат да изпълнявам по-добре дълга си и са от полза както за църковното дело, така и за навлизането ми в живота. Аз обаче се съпротивлявах и отказвах да приема тя да проследява и надзирава работата ми, като разкривах своята неприязън към истината. Считах трудовия си опит и дългогодишния си стаж като водач за капитал и винаги си мислех, че познавам работата по-добре от Син Жан и мога да я върша добре сама. Но в действителност в дълга ми все още има много отклонения и проблеми. Въпреки че ми липсваше истината реалност, бях самонадеяна и гледах на Син Жан отвисоко, като си мислех, че съм по-компетентна от нея. Бях толкова надменна и самоправедна — без никакъв здрав разум!

Понеделник, 5 юни 2023 г.

През последните няколко дни на размисъл осъзнах, че не разбирах истински принципите на Божия дом за насърчаване и развиване на хората. Подхождах към нещата и ги преценявах въз основа на собствените си представи и фантазии. Наблягах твърде много на опита и продължителността на водачеството, вместо да ги преценявам въз основа на истините принципи. Всемогъщият Бог казва: „Какви са задължителните критерии за отговорниците за различните елементи на работата? Има три основни критерия. Първо, те трябва да притежават способността да възприемат истината. Само онези, които могат да възприемат истината чисто, без изопачаване, и да правят изводи, са хора с добри заложби. Хората с добри заложби трябва най-малкото да имат духовно разбиране и да са способни самостоятелно да ядат и пият Божиите слова. В процеса на ядене и пиене на Божиите слова те трябва да могат самостоятелно да приемат съда, наказанието и кастренето на Божиите слова и да търсят истината, за да се справят със собствените си представи и фантазии и с подправянето на собствената си воля, както и с покварения си нрав — ако постигнат такова ниво, това означава, че знаят как да преживяват Божието дело, а това е проявление на добри заложби. Второ, те трябва да носят бреме за църковното дело. Хората, които наистина носят бреме, не са само въодушевени, те имат истински житейски опит, разбират някои истини и могат да прозрат някои проблеми. Те виждат, че в църковното дело и при Божиите избраници има много трудности и проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Виждат това с очите си и се тревожат за него в сърцата си — ето какво означава да носиш бреме за църковното дело. Ако даден човек е просто с добри заложби и е способен да възприема истината, но е мързелив, ламти за удобствата на плътта, не желае да се занимава с истинска работа, а върши нещо дребно само когато Горното му постави краен срок за неговото завършване, когато не може да се измъкне, без да го свърши, тогава това е човек, който не носи бреме. Хората, които не носят бреме, са хора, които не се стремят към истината, хора, които нямат чувство за справедливост и са некадърници, които по цял ден се тъпчат, без да се замислят сериозно за нищо. Трето, те трябва да притежават работоспособност. Какво означава „работоспособност“? Казано простичко, това означава, че те не само могат да възлагат работа и да дават указания на хората, но също така могат да разпознават и решават проблеми — това означава да притежаваш работоспособност. Освен това са им необходими и организационни умения. Лицата с организационни умения са особено вещи в обединяването на хората, в организирането и подредбата на работата и в решаването на проблеми, като при подредбата на работата и решаването на проблеми могат напълно да убеждават хората и да ги карат да се подчиняват — това означава да притежаваш организационни умения. Онези, които наистина притежават работоспособност, могат да изпълняват конкретни задачи, подредени от Божия дом, и то бързо и решително, без никаква немарливост, а също така могат да извършват различните задачи добре. Това са трите критерия на Божия дом за развиване на водачите и работниците. Ако някой отговаря на тези три критерия, той е рядък, талантлив човек и трябва незабавно да бъде повишаван, развиван и обучаван и след като практикува известно време, може да поеме работата“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). „Когато Божият дом повишава и развива даден човек да бъде водач, той му възлага по-голямо бреме, за да го обучи, да го накара да се уповава на Бог и да се стреми към истината. Само така духовният му ръст ще порасне възможно най-бързо. Колкото по-голямо е бремето, което му се възлага, толкова по-силен е натискът върху него, и толкова повече е принуден да търси истината и да се уповава на Бог. В крайна сметка той ще може да върши работата си подобаващо и да следва Божията воля, като по този начин ще стъпи на правилния път към своето спасение и извеждане до съвършенство — това е ефектът, който се постига, когато Божият дом повишава и развива хората. […] Когато някой бива повишен и развиван да бъде водач, той получава възможност да се научи как да разпознава състоянията на различните хора, обучава се да търси истината, за да разрешава затрудненията на различните хора, да подкрепя и предоставя ресурс на различни видове хора и да въвежда хората в истината реалност. В същото време той трябва да се обучи и да разрешава различни проблеми и затруднения, които среща в процеса на работа, и да се научи как да различава различни видове антихристи, зли хора и неверници и как да се справя с тях, и как да върши работата по пречистването на църквата. По този начин, в сравнение с другите, той може да изпита повече преживявания с хора, събития и неща, както и повече ситуации, подредени от Бог, да яде и пие все повече и повече от Божиите слова и да навлиза във все повече истини реалности. За него това е възможност за самообучение, нали? Колкото повече са възможностите за обучение, толкова по-голямо е изобилието от преживявания на хората, толкова по-обширни са прозренията им и толкова по-бързо ще израснат. […] Бързото или бавното навлизане в истината реалност е добро нещо за хората? (Бързото.) Ето защо, когато става дума за хора, които имат заложби, носят бреме и притежават работоспособност, Божият дом прави изключение, като повишава такива хора, освен ако те не са лица, които не се стремят към истината и не се стараят да постигнат истината — в такъв случай Божият дом няма да ги принуждава“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). След като се замислих над Божиите слова, видях, че Бог ясно общува за изискванията, принципите и значението на насърчаването и развиването на хората. Когато насърчава и развива някого, Божият дом дава приоритет на това дали човек притежава способност и заложби да възприема истината и дали има чувство за бреме в дълга си. Ако той отговаря на тези два критерия, тогава дори и да му липсва работоспособност, това може да бъде подобрено чрез обучение. Значението на развиването на хора в Божия дом е главно за да им предостави повече възможности за обучение, като им позволява да растат по-бързо в схващането на различни истини принципи и в собственото им навлизане в живота. Ако някой отговаря на критериите за развиване, тогава Божият дом ще му даде възможности за обучение и ще го натовари с по-голямо бреме. Аз обаче, когато преценявах дали даден човек е подходящ за развиване, не се съсредоточавах върху неговите способности и заложби да възприема истината или това дали има истинско чувство за бреме в дълга си. Вместо това се съсредоточавах само върху това колко дълго е бил водач и дали има опит. Гледах на нещата според моите представи и фантазии и това не беше съгласно истината! След като разбрах тези принципи, ги приложих към Син Жан и видях, че тя отговаря на критериите за развиване. Тя има чувство за бреме в дълга си и поема инициатива в насърчаването на работата. Когато забелязваше проблеми, тя ги посочваше и ги обсъждаше с нас. Освен това тя се съсредоточава върху навлизането в живота. Когато просто се занимавахме със задачите в дълга си, тя ни напомняше да се съсредоточаваме върху извличането на поуки от нещата, с които се сблъсквахме. Въпреки че на Син Жан може да ѝ липсва известна работоспособност, тя се съсредоточава върху търсенето на истините принципи в това, което прави, и понякога е в състояние да разпознае някои проблеми, свързани с работата. Липсата ѝ на работоспособност се дължи на краткото време за обучението ѝ, но възможността да служи като областен водач би ѝ помогнала да расте по-бързо. От друга страна, моето чувство за бреме в дълга ми, моята човешка природа и моето навлизането в живота не са толкова добри, колкото тези на Син Жан, така че на какво основание не приемам нейното водачество? Трябва да възприема правилната нагласа към нейните недостатъци и трябва да се учим от силните страни на другите, за да компенсираме нашите недостатъци, и да работим заедно, за да изпълняваме добре дълга си. Това са отношението и практиката, които трябва да възприема.

Вторник, 20 юни 2023 г.

Днес, докато обсъждах работата си със Син Жан, тя посочи, че съм склонна да се съсредоточавам върху външното поведение на хората, докато ги развивам, и че не търся истините принципи. Тя също така си послужи с подходящи откъси от Божиите слова, за да общува с мен. След като изслушах нейното общение, придобих по-ясно разбиране за собствените си проблеми. Също така наистина почувствах, че работата с братята и сестрите в нашия дълг е процес на привличане на силните страни на другите, за да компенсираме нашите недостатъци. Точно както Бог казва: „Сътрудничеството между братята и сестрите е процес, в който нечии слаби страни се компенсират от чуждите силни. Използваш силните си страни, за да компенсираш недостатъците на другите, а те използват своите силни страни, за да компенсират твоите недостатъци. Ето какво означава да компенсираме своите слабости със силните страни на другите и да си сътрудничим хармонично. Само ако хората си сътрудничат в хармония, те могат да бъдат благословени от Бог, и колкото повече преживяват такива неща, толкова повече реалност придобиват, и колкото повече вървят по своя път, толкова по-светъл става той, а те се чувстват все по-спокойни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За хармоничното сътрудничество). След това, когато Син Жан ми предложи насоки, успях да се отнеса правилно към тях и да ги приема с готовност. Когато в работата си се сблъсквах с нещо, което не можех да прозра, го обсъждах с нея. Благодарение на Божиите слова придобих известно разбиране за надменния си нрав, поправих погрешните си възгледи и се научих как да работя съвместно с другите. Тези придобивки и това осъзнаване са резултат от напътствията на Божиите слова. Слава Богу!