През 1995 г. аз и съпругата ми повярвахме в Господ Исус, и две години по-късно приехме делото на Всемогъщия Бог в последните дни. Никога не съм мислил, че ще мога да посрещна Господ в моя живот. Чувствах се много щастлив. След това започнах да проповядвам Евангелието и да изпълнявам дълга си. Колкото и да бях зает, никога не отлагах. Тогава бях наистина ентусиазиран. Въпреки че невярващите членове на семейството ми се противопоставяха и ме възпрепятстваха, не чувствах, че страдам.

Времето летеше и годините се изплъзваха, в един миг изминаха двадесет и седем години, а аз навърших шестдесет. Беше ми ясно, че тялото ми не е толкова добре, колкото преди, а паметта ми се беше влошила много. Забравях неща веднага след като съм говорил за тях, а понякога бях безпаметен. Бях претърпял две операции на очите и след като гледах дълго време в компютъра, очите ме боляха и започваха да сълзят, а до вечерта зрението ми беше замъглено. Понякога, докато вървях, установявах, че тялото ми несъзнателно се накланя надясно. Опитвах се да вървя направо, но не можех да не се накланям надясно. Притеснявах се дали няма да се стигне до частична парализа. По-късно разумно организирах времето си за почивка, правех упражнения всеки ден, а един брат ми помагаше с физиотерапия. След известно време здравето ми се подобри, но все още усещах, че силите ми не съответстват на желанието ми да изпълнявам дълга си. Виждал съм млади хора, които вършат добре основната си работа, като същевременно поемат и други задължения. В сравнение с тях моето работно натоварване не беше тежко, но на мен ми се струваше много изискващо. Едва тогава осъзнах, че наистина остарявам. Чувствах се така, сякаш съм станал излишен, неспособен дори и да се трудя добре, и че може би дори ще изгубя възможността да изпълнявам дълга си. Притеснявах се също, че ако очите ми се влошат, не бих могъл дори да чета Божието слово. Дали тогава все още щях да имам шанс да бъда спасен? Мислите за тези неща ми навяваха тъга. Въпреки че все още изпълнявах дълга си, истината беше, че бях изпаднал в негативно и пасивно състояние. Просто изпълнявах дълга си механично, като робот, а понякога, докато изпълнявах дълга си пред компютъра, заспивах. И така просто бях нехаен ден след ден. Понякога дори разбирах Бог погрешно, като си мислех: „Защо трябваше да стана безполезен точно когато Евангелието се разпространява толкова много? Ако само се бях родил няколко десетилетия по-късно! Изглежда, че не съм човек, когото Бог ще спаси, и че съм просто обслужващ“. Колкото повече мислех за това, толкова по-унил ставах и губех мотивация да изпълнявам дълга си. Когато някои братя и сестри ме виждаха, ме питаха: „Какво става? Изглеждаш различен. Къде изчезна страстта ти към дълга?“. Отговарях безпомощно, „Вече съм стар, не съм същият, който бях преди“. През това време винаги живеех в негативност, но не можех да намеря причината за това.

В дълбините на моята болка чух един откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Сред братята и сестрите има и възрастни хора, между 60 и 80-90 годишни, които също изпитват някои затруднения поради напредналата си възраст. Въпреки възрастта, мисленето им не е непременно така правилно или разумно, а идеите и възгледите им не непременно отговарят на истината. Тези възрастни хора също имат проблеми и все се тревожат: „Здравето ми вече не е толкова добро и дългът, който мога да изпълнявам, е ограничен. Дали Бог ще си спомни за мен, ако изпълня само този малък дълг? Понякога се разболявам и имам нужда някой да се грижи за мен. Когато няма кой да се грижи за мен, не съм в състояние да изпълнявам дълга си, така че какво мога да направя? Аз съм стар и не запомням Божиите слова, когато ги чета, а и ми е трудно да разбера истината. Когато разговарям за истината, говоря объркано и нелогично, и нямам никакви преживявания, които да си струва да споделя. Стар съм вече и нямам достатъчно енергия, зрението ми не е много добро и нямам сили. Всичко ме затруднява. Не само че не мога да изпълнявам дълга си, но и лесно забравям и обърквам разни неща. Понякога се обърквам и създавам проблеми на църквата и на моите братя и сестри. Искам да постигна спасение и да се стремя към истината, но е много трудно. Какво мога да направя?“. Когато мислят за тези неща, те започват да се терзаят и си мислят: „Защо започнах да вярвам в Бог едва на тази възраст? Защо не съм като хората, които са на 20-30 години, или дори като онези на 40-50 години? Защо се натъкнах на Божието дело едва сега, когато съм толкова стар? Не че съдбата ми е лоша, поне попаднах на Божието дело. Съдбата ми е добра и Бог е добър към мен! Има само едно нещо, от което не съм доволен, и то е, че съм твърде стар. Нито паметта ми е много добра, нито здравето ми е толкова добро, но имам силно сърце. Просто тялото ми не ме слуша и ми се доспива, след като послушам известно време на събиранията. Понякога затварям очи, за да се моля, и заспивам, а умът ми се лута, когато чета Божиите слова. След като почета малко, ми се доспива и задрямвам, а думите не проникват в съзнанието ми. Какво мога да направя? Дали при такива практически трудности все още съм способен да се стремя към истината и да я разбирам? Ако не е така и ако не съм способен да практикувам в съответствие с истините принципи, тогава дали цялата ми вяра няма да е напразна? Няма ли това да означава, че не мога да бъда спасен? Какво мога да направя? Толкова съм притеснен! [...]“ [...] Заради възрастта си тези стари хора потъват в дълбока скръб, безпокойство и тревога. Всеки път, когато срещнат трудност, неуспех, трудност или препятствие, те се оплакват от възрастта си и дори се мразят и никак не се харесват. Във всеки случай обаче от това няма никаква полза, няма решение и те нямат път напред. Възможно ли е наистина да нямат път напред? Съществува ли някакво решение? (Възрастните хора също трябва да изпълняват дълга си, доколкото е по силите им.) Приемливо е възрастните хора да изпълняват дълга си, доколкото е по силите им, нали? Могат ли възрастните хора да не се стремят повече към истината заради възрастта си? Не са ли те способни да разберат истината? (Да, способни са.) Могат ли възрастните хора да разберат истината? Те могат да разберат някои истини, но дори и младите хора не могат да разберат всичко. Възрастните хора винаги имат погрешно схващане, че са объркани, че паметта им е слаба и затова не могат да разберат истината. Прави ли са? (Не са.) Макар младите хора да имат много повече енергия от възрастните и да са физически по-силни от тях, всъщност способността им да разбират, осмислят и знаят е същата като тази на възрастните. Нима възрастните хора не са били млади навремето? Те не са се родили стари, а един ден младите хора също ще остареят. Възрастните хора не бива все да мислят, че са различни от младите, понеже са стари, физически слаби и болни и понеже имат слаба памет. Всъщност разлика няма“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). След като изслушах Божиите слова, разбрах, че за човека е нормално да премине от младост към старост. Всеки преминава и през младостта, и през старостта, но в Божиите очи младите и старите хора са едни и същи. Просто младите хора имат повече енергия и физическа сила от старите. Способностите на хората да разбират и схващат обаче са едни и същи. Бог не облагодетелства младите хора, нито презира възрастните хора. Аз обаче не бях наясно с Божието намерение и дори Го бях разбрал погрешно. Мислех си, че тъй като съм стар, в лошо здравословно състояние и с отслабващо зрение, не мога да изпълнявам дълга си с онази енергия, която имах, когато бях млад, и следователно не мога да бъда спасен. Дори се оплаквах на Бог, че ми е позволил да остарея толкова много преди този етап на разпространение на евангелието. Бях наистина неразумен! Тези объркани мисли ме разтревожиха, накараха ме да се настроя негативно, да спра да търся истината и да прекарвам дните си в нехайство. Не правех дори основните неща, които трябваше да правя, нито нещата, които бях в състояние да правя. Бог е казал, че старите хора могат да изпълняват дълга си според възможностите си. Всъщност има много видове дълг, подходящи за възрастни хора, като например да са домакини на братята и сестрите, да проповядват Евангелието, да напояват новодошлите и да пишат проповеди. Стига човек да е готов да изпълнява дълга си и да удовлетворява Бог, има много мисии, които следва да изпълнява. Въпреки че бях стар, църквата все още ми даваше възможности да изпълнявам дълга си. Можех да проповядвам евангелието онлайн и да обучавам новодошлите да го правят. Имаше много видове дълг, които можех да изпълнявам, но тъй като продължавах да се сравнявам с младите хора, не можех да успокоя сърцето си, за да изпълнявам добре сегашния си дълг. Когато се замислих за това, видях, че проблемите и трудностите ми са решими. При положение че паметта ми е слаба, можех да си водя записки, а когато очите ми не се чувстваха добре от продължителната работа с компютър, можех да правя подходящи почивки и да правя упражнения за очите. Можех също така да използвам топли компреси за облекчаване на умората на очите. Като осъзнах тези неща, вече не се чувствах засегнат от възрастта си и започнах да се стремя да изпълнявам дълга си възможно най-добре.

След това се запитах: „Защо, когато бях млад, колкото и тежък или изморителен да беше дългът ми, винаги имах енергия, а сега, когато съм стар и здравето ми не е добро, се чувствам пасивен и негативен, когато си помисля, че не съм толкова способен?“. Тогава си спомних два откъса от Божиите слова, които бях чел преди. Бог казва: „В това ние откриваме един неразкрит досега проблем: Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един явно личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател: работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В такава връзка, основана на интереси, няма обич, а само сделка. Няма обичащ или обичан, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне тази посока? И колко хора са способни наистина да разберат колко ужасно е станало това отношение? Вярвам, че когато хората се потопят в радостта от това, че са благословени, никой не може да си представи колко смущаваща и грозна е такава връзка с Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление). „Хората вярват в Бог, за да бъдат благословени, възнаградени, увенчани. Нима това не съществува в сърцето на всеки? Факт е, че е така. Въпреки че хората не говорят често за това и дори прикриват мотивите и желанието си да получат благословии, това желание и този мотив винаги са били непоклатими дълбоко в сърцата им. Колкото и духовна теория да разбират хората, каквито и знания от преживявания да имат, какъвто и дълг да могат да изпълнят, колкото и страдания да понасят и каквато и цена да плащат, те никога не се отказват от мотивацията за благословии, скрита дълбоко в сърцата им, и винаги мълчаливо се трудят в нейна полза. Нима това не е заровено най-дълбоко в сърцата на хората? Как бихте се чувствали без тази мотивация да получавате благословии? С каква нагласа бихте изпълнявали дълга си и бихте следвали Бог? Какво би станало с хората, ако тази скрита в сърцата им мотивация да получават благословии бъде премахната? Възможно е много хора да станат негативни, а някои да се демотивират да изпълняват дълга си. Те ще загубят интерес към вярата си в Бог, сякаш душата им е изчезнала. Те ще изглеждат така, сякаш сърцето им е било отнето. Затова казвам, че мотивацията за благословии е нещо, което се таи дълбоко в сърцата на хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). След като прочетох Божиите разобличаващи слова, се почувствах дълбоко засрамен. Бях вярвал в Бог и бях правил жертви само за да заслужа благословиите Му. Когато бях млад, можех да проповядвам Евангелието с желание и бях готов да отдавам всичко на Бог, и независимо от болката или изтощението, никога не се оплаквах, защото мислех, че стига само да върша повече работа и да проповядвам Евангелието повече, за да подготвям добри дела, ще бъда спасен от Бог и ще получа Неговите благословии. За един миг изминаха повече от двадесет години, и сега, на преклонна възраст и с влошено здраве, кръгът от мисиите, които бях в състояние да изпълнявам, се беше ограничил, затова си мислех, че не можех да получавам благословии или да бъда спасен вече. Когато видях, че желанието ми за благословии е обречено, се обезсърчих и вдигнах ръце. Дори не исках да направя това, което трябваше и можех да направя. Цялата ми така наречена вяра и любов отпреди бяха отминали. Дори чувствах, че няма смисъл да вярвам в Бог повече. Сърцето ми беше изпълнено с погрешно разбиране на Бог и оплаквания от Него. Осъзнах, че вярата ми в Бог е била само за благословии и че цената, която съм платил, е била в опит да се спазаря с Бог. Помислих си за многото възрастни братя и сестри около мен, някои дори по-възрастни от мен, и за това как всички те тихо изпълняват дълга си по възможно най-добрия начин. Защо да не можех да направя същото? Живеех в постоянно безпокойство и не търсех нито една от истините, които ми бяха на разположение. Дали не седях просто пасивно в очакване на унищожението? Сатана използваше различните ми трудности като напредналата ми възраст, влошеното ми здраве, слабата ми памет и замъгленото ми зрение, за да ме смущава, с надеждата да ме накара да загубя вяра в Бог и да се откажа от шанса си да се стремя към истината. Не можех повече да се поддавам на триковете на Сатана. Трябваше да изпълнявам добре дълга си, за да се отплатя за Божията любов.

По-късно прочетох някои от Божиите слова: „Независимо дали ви наричам изостанали или с ниски заложби, всичко това е факт. Когато казвам така, това не означава, че искам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: ако го желаете, ако се стремите към това, накрая ще можете да го постигнете този резултат и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниски заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите ниски заложби; а ако си човек с високи заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите високи заложби; ако си невеж и необразован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоето невежество; ако си образован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с факта, че си образован; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоята възраст; ако си в състояние да оказваш гостоприемство, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с тази ти способност; ако кажеш, че не можеш да оказваш гостоприемство и можеш да изпълняваш само определена задача, независимо дали става дума за проповядване на евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие със задачата, която изпълняваш. Да бъдеш предан, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш да постигнеш най-висшата любов към Бог — това е, което трябва да постигнеш, и няма по-добри практики от тези три. В крайна сметка от човека се изисква да постигне тези три неща и ако успее да ги постигне, тогава ще бъде усъвършенстван. Но преди всичко трябва истински да се стремиш, трябва активно да упорстваш напред и нагоре, а не да бъдеш пасивен в това отношение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). „Що се отнася до всеки човек, независимо от заложбите или възрастта ти, или от това колко години си вярвал в Бог, трябва да насочиш усилията си към пътя на стремежа към истината. Не бива да наблягаш на никакви обективни извинения, а трябва безусловно да се стремиш към истината. Не го карай през пръсти. Да предположим, че приемаш стремежа към истината като велико нещо в живота си, стараеш се и полагаш усилия за нея, и може би истините, които придобиваш и до които можеш да достигнеш в стремежа си, не са това, което би желал, но ако Бог каже, че ще ти даде подобаваща крайна цел предвид отношението ти към стремежа към истината и искреността ти ‒ колко ще е прекрасно това! Засега не се съсредоточавай върху това каква ще е крайната ти цел или какъв ще е изходът ти, или какво ще се случи и какво те очаква в бъдеще, или дали ще успееш да избегнеш бедствието и да не умреш — не си мисли за тези неща, нито отправяй искания за тях. Съсредоточи се единствено върху Божиите слова и изисквания и постепенно започни да се стремиш към истината, изпълнявай дълга си добре и удовлетвори Божиите намерения и недей да разочароваш Бог за шестте хиляди години, през които е чакал, шестте хиляди години, през които е очаквал. Дай на Бог малко утеха, позволи Му да види надежда в теб и нека желанията Му се осъществят в теб. Кажи Ми, дали Бог би се отнесъл несправедливо с теб, ако постъпиш така? Разбира се, че няма! И дори ако накрая резултатите не са такива, каквито хората биха желали, като сътворени същества хората как трябва да се отнасят към този факт? Без да се таят никакви лични планове, във всичко трябва да се покоряват на устроеното и подреденото от Бог. Нима сътворените същества не трябва да възприемат именно такъв възглед? (Така е.) Правилно е да имат такъв начин на мислене“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Защо човек трябва да се стреми към истината). Прочувствените слова на Бог стоплиха и развълнуваха дълбоко сърцето ми. Чувствах се като майка, която излива сърцето си пред своето дете. Това ми помогна да разбера, че Божието дело и слова днес са предназначени да спасяват и усъвършенстват хората. Независимо от възрастта, заложбите или нивото на образование, без значение на каква възраст са хората или от какво семейство произхождат, Бог дава на всеки шанс да бъде усъвършенстван. Бог не проявява пристрастие към никого. Бог поставя изисквания въз основа на заложбите на всеки човек и подрежда за него подходящ дълг. Ако хората могат да изпълняват добре дълга си в съответните им роли и да постигнат преданост и покорство, това е, което Бог иска да види. Божиите слова разсеяха моите погрешни разбирания за Него и ми показаха път за практикуване, като ми донесоха голямо облекчение. Сега вече не се притеснявам за възрастта си, за лошото си здраве или за влошаващата се памет. Също така вече не разсъждавам дали ще имам добър изход или крайна цел, а се съсредоточавам върху това да изпълнявам добре текущия си дълг по най-добрия начин и да практикувам истините, които разбирам, в дълга си. Наистина съм благодарен на Бог за тези придобивки!