Родителите ми починаха в ранен етап от живота ми и аз заживях с двете си сестри и баба ни от ранна възраст, и точно нашата баба ни проповяда евангелието на Господ Исус. Често се молехме на Господ и в неделя ходехме на църква с баба. След като баба почина, нашите леля и чичо ни взеха и се отнасяха с нас като със свои деца. Леля често ни казваше, че да учим е най-важното нещо в живота и ключ към светлото бъдеще. Пазех тези думи в сърцето си, като си мислех, че каквото и да се случва, не бих могла да се откажа от ученето. Учех много усилено и настоявах да ходя на училище дори когато бях болна. Оценките ми винаги бяха сред най-високите в класа и спечелих много награди и сертификати.

През 2020 г., когато избухна пандемията от КОВИД-19, спрях да ходя на църква и започнах да чета Библията вкъщи. Вдъхновиха ме светците от Библията, които бяха посветили живота си на Бог, и постепенно у мен се появи желание да служа на Бог. Започнах да търся онлайн групи, с които да се събирам, и през август 2020 г. един приятел от Фейсбук ме покани да присъствам на онлайн среща. На срещата свидетелстваха за делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Когато за първи път прочетох словата на Всемогъщия бог, бях много трогната и развълнувана, защото словата на Всемогъщия Бог имаха власт и разкриваха много мистерии, които преди това не разбирах. В резултат на това бях ентусиазирана да присъствам на онлайн срещите и в свободното си време гледах много филми от Църквата на Всемогъщия Бог и свидетелства за преживявания от братята и сестрите. Сърцето ми беше изпълнено с радост и ресурс.

Не след дълго практикувах напояване на новодошли онлайн. През пандемията можех да уча само онлайн и имах много свободно време, така че не ми беше много трудно да съвместявам дълга си и ученето. С течение на времето леля ми и чичо ми започнаха да се притесняват, че дългът ми ще повлияе на учението ми, затова ме помолиха да спра да присъствам на онлайн срещи. Малко се разтревожих, като си мислех: „Ако не ми е позволено да присъствам на онлайн срещи, как ще изпълнявам дълга си? Напоследък все повече новодошли идваха да приемат делото на Всемогъщия Бог и ако не ги напоявам правилно, животът им ще пострада. Вината би била моя и съм сигурна, че това би тежало на съвестта ми“. По тази причина избрах да продължа дълга си. Един ден водачът ми изпрати съобщение и ме попита дали искам да изпълнявам дълга си на пълно работно време. Бях на седмото небе и се съгласих веднага щом получих съобщението, тъй като най-после можех да прекарвам цялото си време, отдавайки всичко на Бог, и моето желание да служа на Бог през целия си живот щеше да се сбъдне. Но имах и някои притеснения, чудех се: „Ами ако изпълнявам дълга си на пълно работно време, какво ще стане с учението ми? Ако отпадна от училище, какво ще стане с бъдещето ми? Как ще се чувстват леля и чичо? Те все пак очакват един ден да се грижа за тях и да им се отплатя за любовта и усилията, които са положили, за да ме отгледат“. Тогава прочетох два откъса от Божиите слова: „Какъвто и дълг да изпълнява човек, това е най-правилното нещо, което би могъл да направи, най-красивото и най-справедливото нещо сред хората. Като сътворени същества хората трябва да изпълняват дълга си и само така могат да получат одобрението на Създателя. Сътворените същества живеят под господството на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и оправдано и е постановено от Бог. Оттук се вижда, че за хората изпълнението на дълга на сътворено същество е по-справедливо, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят на земята; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от изпълнението на дълга му на сътворено същество. На земята само групата хора, които истински и искрено изпълняват дълга си на сътворени същества, са онези, които се покоряват на Създателя. Хората в тази група не следват светските тенденции; те се покоряват на водачеството и напътствията на Бог, слушат само словата на Създателя, приемат истините, изразени от Него, и живеят според словата Му. Това е най-истинското, най-гръмкото и най-доброто свидетелство за вяра в Бог. Това, че едно сътворено същество е способно да изпълни дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-хубавото нещо сред човечеството и трябва да се разпространява като приказка, която да бъде възхвалявана от всички хора. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и чест, а за всички, които изпълнят дълга на сътворени същества, няма нищо по-хубаво и по-достойно за възпоменание — то е нещо положително. […] Като сътворено същество, когато човек дойде пред Създателя, той трябва да изпълни своя дълг. Така е много правилно да се постъпи и хората трябва да изпълнят тази отговорност. При условие че сътворените същества изпълняват своя дълг, Създателят извърши още по-голямо дело сред човечеството, Той изпълни още една стъпка от делото Си върху хората. А какво е това дело? Той предоставя истината на хората, като им позволява да я получат от Бог, докато изпълняват дълга си, и така да се отърват от покварения си нрав и да се пречистят, да бъдат в състояние да удовлетворяват Божиите намерения и да тръгнат по правилния път в живота, а накрая да бъдат способни да се боят от Бог и да отбягват злото, да постигнат пълно спасение и повече да не бъдат подлагани на страдания от Сатана. Това е резултатът, който в крайна сметка се възнамерява да се постигне с това, че Бог кара човечеството да изпълнява своя дълг“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Седма част)). „Като членове на човешката раса и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да отдадем умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни битие идва от Бог и съществуваме благодарение на Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са посветени на Божието поръчение и на справедливата кауза на човечеството, тогава душите ни ще се чувстват засрамени пред онези, които станаха мъченици за Божието поръчение, и още по-засрамени пред Бог, който ни дава всичко“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). Божиите слова ясно ни казват, че да посветим телата и умовете си на изпълнението на Божието поръчение и да разпространяваме Неговото евангелие, е наша отговорност и задължение. Ако нашите тела и умове не са посветени на Божието поръчение и просто прекарваме живота си, като живеем за плътта, нашият живот е безсмислен. Бог се надява, че можем да изпълняваме дълга си и да не пропиляваме времето си. Аз съм сътворено същество и животът ми идва от Бог, така че трябва да изпълнявам дълга си. От Божиите слова също така осъзнах, че да изпълнявам дълг, е пътят към достигането на спасение и съвършенство и че ако спра да изпълнявам дълга си, животът ми ще е празен и аз ще живея напразно без одобрението на Всемогъщия Бог. Божиите слова ми дадоха кураж и пожелах да удовлетворя Бог и да посветя живота си на Него. Въпреки че бях готова да се откажа от всичко заедно с учението си, за да изпълнявам дълга си на сътворено същество, също така се притеснявах какво ще стане с бъдещето ми, ако се откажа от учението. Чудех се дали ще мога да си намеря добра работа без диплома и дали ще мога да се издържам в бъдеще. Също така си спомних какво казваше често леля ми: „Образованието е най-важното нещо в живота. Знанието е най-голямото богатство, нещо, което не може да бъде отнето, и е ключ към светло бъдеще“. Мислех си, че ако не се справям добре с учението, няма да мога да си намеря добра работа и няма да имам стабилен живот. Тази мисъл ме правеше още по-притеснена и тревожна. На този етап ми оставаха само два или три месеца до дипломирането от гимназия, така че първо исках да завърша обучението си в гимназията. Затова учех, докато изпълнявах дълга си в църквата. Исках да се справя добре и с двете едновременно, но всъщност беше много трудно. Понякога трябваше да си пиша домашните и да напоявам новодошли, и сърцето ми не можеше да намери покой. Помня как един ден ми бяха дали някакво домашно и когато видях колко е голямо, се чудех какво ще стане с дълга ми, ако се опитам да го направя цялото. Освен това, когато четях материалите, които изучавах, се чувствах неудобно, защото по-голямата част от съдържанието на курса не се съобразяваше с истината и някои части дори противоречаха на истината и отричаха съществуването на Бог. Това ми причиняваше много болка и вътрешни смущения. Чувствах се, сякаш живея в два свята: свят на светлина и свят на мрак, като бях стъпила с единия крак в светлината, а с другия — в тъмнината. В този момент най-накрая осъзнах, че трябва да направя избор между учението и дълга.

Прочетох откъс от Божиите слова: „Някои хора избират добра специалност в колежа и в крайна сметка, след като се дипломират, си намират добра работа, като правят първата триумфална стъпка по пътя си в живота. Някои учат и овладяват много различни умения, но така и не намират подходяща работа или длъжност, за кариера да не говорим; в началото на житейския си път те се сблъскват с пречки на всяка крачка, затрупани са от проблеми, перспективите им са мрачни, а животът — несигурен. Някои хора учат усилено, но в същото време пропускат на косъм всички шансове да получат висше образование; те, както изглежда, са обречени никога да не постигнат успех — първият им стремеж по пътя на живота се разтваря във въздуха. Без да знаят дали по-нататъшният им път ще бъде гладък, или трънлив, те за първи път усещат колко променлива е човешката съдба и затова гледат на живота с очакване и страх. Някои хора въпреки липсата на добро образование пишат книги и стават сравнително известни; някои, които са почти напълно неграмотни, печелят пари от бизнеса си и по този начин успяват да се издържат… Каква професия избира човек, как изкарва прехраната си, могат ли хората по някакъв начин да контролират добрия или лошия си избор в тази сфера? Съответства ли това на желанията и решенията на хората? Желанията на повечето хора са следните: да работят по-малко и да получават повече, да не се блъскат в жега и дъжд, да се обличат добре, навсякъде да блестят и да правят впечатление, да превъзхождат другите и да станат гордост за предците си. Хората се надяват на съвършенство, но когато направят първите стъпки по своя житейски път, постепенно започват да разбират колко несъвършена е съдбата на човека и за първи път наистина осъзнават факта, че дори да правят смели планове за бъдещето си и макар да таят дръзки фантазии, никой от тях няма способността или властта да сбъдне мечтите си и никой не е в състояние да контролира бъдещето си. Винаги ще има определена дистанция между мечтите и реалностите, с които трябва да се сблъска човек; нещата никога няма да бъдат такива, каквито би искал човек, и когато се сблъскат с такива реалности, хората по никакъв начин не могат да постигнат задоволство или удовлетворение. Някои ще се опитат да направят всичко възможно, ще положат огромни усилия и ще пожертват много заради препитанието и бъдещето в стремежа си да променят съдбата. Но в крайна сметка, дори ако чрез упорита работа успеят да постигнат мечтите си и да реализират желанията си, те не могат да променят съдбата си и колкото и да се стараят, тези хора никога няма да могат да надминат онова, което им е подготвено. Въпреки разликата в способностите, интелигентността и силата на волята всички хора са равни пред съдбата, която не прави разлика между голямо и малко, високо и ниско, възвишено и посредствено. Това към каква професия се стреми човек, с какво си изкарва прехраната и колко богатство е натрупал не се определя от родителите, талантите, усилията или амбициите на човека, а е предопределено от Създателя“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че моята съдба и бъдеще не са в моите собствени ръце, нито зависят от моите усилия. Тези неща са определени изцяло от Създателя. Леля ми винаги казваше, че знанието е ключът към светло бъдеще и несметни богатства, и тези думи се бяха вкоренили дълбоко в сърцето ми, бяха ме накарали да вярвам, че това е истината. Често си казвах, че каквото и да се случва, не трябва да прекъсвам учението си, тъй като това е ключът към успешно бъдеще, и че ако спра да уча, съдбата ми ще си остане същата. Не исках да израсна в бедност или да умра в бедност, затова учех усилено. Но сега осъзнавах, че тези думи, които са били внушени в сърцето ми, са същите, които Сатана използва, за да подвежда хората, като ги кара да се противопоставят на Бог и да отричат Неговото върховенство и подредби, и ни втълпяват, че добрата съдба зависи от това да работим усилено, и че съдбата на човек в собствените му ръце, което ни кара да отричаме истината, че човешката съдба е в ръцете на Създателя. Чудех се защо толкова много хора, които имат висока академична квалификация или учат добри магистратури накрая се оказват с кариера и състояние, които толкова драстично се различават от очакванията им. Някои стават бавачки след дипломиране, някои стават фермери, други стават търговски представители, а някои дори не успяват да си намерят работа. От друга страна, много хора, които изобщо не са учили или поне не са учили усилено, сега са богати и известни. Като размишлявах за тези неща, разбирах, че нашите съдби не са в нашите ръце, а в ръцете на Бог. Точно както е казал Господ Исус: „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си — какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си — какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото — от облеклото? Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?“ (Матей 6:25-26). От Божиите слова разбрах, че Бог е източникът на всичко, от което се нуждаем, Той предоставя ресурс за всичките ни нужди и не трябва да се притеснявам за нищо. Що се отнася за бъдещето ми, това дали ще имам храна или подслон и дали ще си намеря хубава работа, не бива да ме притеснява, трябва само да търся Бог и да поверя всичко на Него, и Бог ще устрои и подреди всичко. В онзи момент почувствах спокойствие и реших да прекъсна учението си и да се съсредоточа в дълга си. Но се притеснявах, че семейството ми може да не се съгласи с това, и чувствах, че съм им длъжница. Те са преживели много, за да ме отгледат. Чичо ми често работеше извънредно и беше започнал почасова работа, за да изкарва още пари, за да ни издържа. Понякога избираше да пропусне хранене, за да е сигурен, че имаме достатъчно храна. Тези мисли силно ме тревожеха, но ако се откажех от дълга си, за да им се отплатя, щеше да ми тежи на съвестта.

По-късно се натъкнах на един откъс от словата на Всемогъщия Бог, който разреши моя проблем. Всемогъщият Бог казва: „Бог сътвори този свят и въведе в него човека, живо същество, на което дари живот. След това се появиха родители и роднини на човека и той вече не беше сам. Откакто човекът за пръв път обърна погледа си към този материален свят, той е бил обречен да съществува в Божието предопределение. Диханието на живота, идващо от Бог, дава живот на всяко живо същество през целия му растеж и чак до зряла възраст. През цялото това време никой не чувства, че човек расте под грижите на Бог: хората по-скоро вярват, че човек прави това под грижите на любящите си родители и че собственият му житейски инстинкт е този, който направлява израстването му. Това е така, защото човек не знае кой му е дарил живот, нито откъде е дошъл този живот, а още по-малко знае как инстинктът за живот прави чудеса. Знае само, че храната е основата за продължаване на живота му, че постоянството е източникът на неговото съществуване и че убежденията на ума му са капиталът, от който зависи оцеляването му. Човек въобще не чувства Божията благодат и Неговото предоставяне на ресурс, затова той пропилява живота, дарен му от Бог… Нито един човек от тези човеци, за които Бог се грижи ден и нощ, не поема доброволно инициативата да Го боготвори. Бог само продължава да работи върху човека, от когото не очаква нищо, според собствения Си план. Бог прави това с надеждата, че един ден човекът ще се събуди от съня си и изведнъж ще осъзнае стойността и смисъла на живота, ще разбере каква е цената, която Бог е платил за всичко, което му е дал, и ще узнае с каква нетърпелива загриженост Бог очаква човека да се върне при Него“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). От Божиите слова разбрах, че Бог предоставя ресурс на всички и че макар и да изглежда, че семейството ни се грижи за нас, зад кулисите всъщност Бог подрежда нещата и ни наглежда през целия ни живот. Внезапно си спомних как, когато със сестрите ми бяхме още деца, дори и без грижата на родителите ни ние живеехме добре. Независимо къде живеехме, хората, които срещахме, бяха винаги мили и се отнасяха с нас като със свои деца. Също така си спомних, че когато бях на седем години, със сестра ми веднъж пресичахме улицата и една кола внезапно ни връхлетя, и за малко да ни удари. Със сестра ми бяхме прекалено изплашени, за да помръднем, но колата внезапно спря и не се наранихме. Друг път за малко да ме блъсне триколка, докато пресичах пътя, и тя също внезапно спря, а аз пак бях невредима. Като се сетех за тези случки, започвах да плача неудържимо. Бог винаги е бил до мен, наглеждал ме е и ме е защитавал, но не съм го осъзнавала. Мислех, че всичко, което имах, е благодарение на жертвите и усърдната работа на леля ми и чичо ми. Благодарността към тях си оставаше в ума ми и се надявах да им се отблагодаря. От Божиите слова разбрах, че всичко, което имах, беше благодарение на Божията любов и грижа, и че Бог беше Този, Който най-много заслужава моята любов и благодарност. Като сътворено същество имах задължението и отговорността да изпълнявам дълга на сътворено същество. След това се помолих на Бог да ми даде куража да съобщя на семейството си моето решение.

Една вечер изпратих съобщение на леля си, което гласеше следното: „Лельо, когато бях малка, баба сподели с мен и сестрите ми евангелието на Господ Исус, научи ни да се молим на Бог и ни накара да разберем, че Бог е Създателят. Видях колко прекрасен и добър е Бог, че е пожертвал всичко за човечеството и че ни прощава, независимо колко грехове имаме. След като Той прави всичко за нас, защо ние, хората, не можем да изпълняваме дълга си под управлението на Бог? Затова съм решила да служа на Бог. Господ се е превърнал отново в плът и Той е Всемогъщият Бог, и изпълнява делото на правосъдието и пречистването, за да освободи хората от грях. Искам да посветя цялото си време на дълга си и да изпълня обещанието си към Бог. Надявам се, че можеш да приемеш моето решение“. След като изпратих това съобщение, сякаш трън беше изваден от гърлото ми и се почувствах много по-добре.

На следващата сутрин леля ми каза: „Шара, сигурна си, че това е твоето решение? Ами бъдещето ти? Чичо ти е положил толкова усилия за теб, а ти се отказваш от образованието си с лека ръка?“. Леля ми също така каза много болезнени неща и бях дълбоко наранена от думите ѝ. Тогава леля ме попита: „Още ли учиш?“. Отговорих: „Не, вече не уча“. Леля ми много се ядоса, като чу това, и повиши тон: „Какво? Не учиш? Какво си мислиш? С чичо ти положихме толкова усилия да те изучим — така ли ни се отблагодаряваш? Винаги съм смятала, че си най-добрата и най-умната от сестрите си, но явно съм грешала. Наистина ни разочарова!“. Не можех да спра сълзите си, които бликаха от очите ми, тъй като знаех, че са платили висока цена заради мен, но чувствах, че съм права да избера дълга си. Но колкото и пъти да се опитвах да ѝ обясня, леля просто не ме разбираше. По-късно от кухнята изпратих съобщение на една сестра, в което ѝ разказах през какво преминавам. Сестрата ме окуражи и ми изпрати откъс от Божиите слова: „Трябва да имаш Моята смелост в себе си, трябва също да имаш принципи, когато се срещаш с невярващи роднини. Все пак, заради Мен, не трябва също да отстъпваш пред никакви тъмни сили. Осланяй се на мъдростта Ми, за да ходиш в съвършения път; не позволявай заговорите на Сатана да вземат власт. Вложи всичките си усилия в отдаване на сърцето си пред Мен и Аз ще те утешавам и ще ти давам мир и щастие. Не се стреми да бъдеш еди-какъв си пред другите хора; не е ли по-ценно и важно да удовлетворяваш Мен? Когато Ме удовлетворяваш, няма ли да бъдеш още повече изпълнен с вечни и доживотни мир и щастие?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). Божиите слова ме развълнуваха и ми дадоха сила, и почувствах, че Бог ме окуражава, напомня ми и ме поучава. Знаех, че Сатана използва семейството ми, за да ме изкуши и да ме атакува, като ме прави слаба и ме кара да искам да се оттегля, но не можех да отстъпя пред Сатана. Както и да се отнасяше с мен моето семейство, трябваше да остана непоколебима в свидетелството си, за да засрамя Сатана! Помолих се на Бог: „Боже, Сатана ме атакува, а аз съм слаба и безсилна. Моля Те, дай ми сила, наглеждай сърцето ми и ме пази от интригите на Сатана“. След молитвата придобих кураж и бях готова да се осланям на Бог, за да се изправя пред належащата ситуация. Малко по-късно чичо ми се върна. Като видях чичо, не можах да не се притесня отново. Чичо ми каза: „Искаш да отидеш и да служиш на Бог в църквата. Това ли искаш наистина?“. Кимнах. Той ме попита отново: „Сигурна ли си в решението си?“. Казах: „Да“. Мислех, че чичо ми ще се ядоса, но за моя изненада той каза: „Добре, щом така си решила, няма да те спирам. Шара, обещах на майка ти, че ще се грижа за теб и сестрите ти и ще се погрижа да получите образование. Сега, след като вече съм ти предоставил това, няма повече да се намесвам в решението ти. Стига накрая да не съжаляваш за решението си, върви и прави, каквото искаш“. В този момент не можех да спра сълзите си; наистина не очаквах чичо ми да е толкова спокоен. Видях, че всички около мен са под Божието върховенство и това е работа на Бог, така че Му благодарих с цялото си сърце!

Но за моя изненада един ден чичо ми внезапно си промени мнението и поиска да се срещне с братята и сестрите, като каза, че не мога да си тръгна преди това. Трябваше да му дам телефона си в 8 вечерта и не можех да присъствам на срещата, а ако откажех да му дам телефона си, щеше да ме изгони. Като го чух да казва това, много се изплаших. Тъй като чичо ми беше много строг, аз не се осмелявах да не изпълнявам изискванията му, но в същото време имаше новодошли, които се нуждаеха от напояване в 8 вечерта, и ако чичо ми вземеше телефона ми, как щях да ги напоя? При тези мисли просто не можех да се успокоя, така че се помолих на Бог: „Боже, няма какво да направя сега. Поверявам на Теб сегашното си положение. Моля Те, помогни ми“. След молитвата си помислих как всичко е в Божиите ръце и как трябваше да разчитам на Бог, да бъда до Него и да не позволявам на интригите на Сатана да пожънат успех. При тази мисъл се почувствах просветлена и реших да напоя новодошлите. Стана 8 вечерта и чичо не ми взе телефона, и аз присъствах на онлайн срещата, както обикновено. За моя изненада чичо ми не каза нищо и не прекъсна онлайн срещата, и не каза нищо, докато не приключих срещата с новодошлите. В онзи момент не можех да не заплача. Видях, че колкото и строг да беше чичо ми, той също беше в Божиите ръце, под върховенството и устройването на Бог. Мислех, че преследването от чичо ми е приключило, но той продължи да ми пречи. Понякога не можех да не се зачудя: „Защо чичо ми внезапно си промени мнението и започна да ми се противопоставя?“. Тогава прочетох два откъса от Божиите слова: „Когато Бог работи, грижи се за даден човек и го проучва внимателно, когато е благосклонен към него и го одобрява, Сатана върви плътно след него и се опитва да подведе този човек и да му навреди. Ако Бог желае да придобие този човек, Сатана ще направи всичко възможно, за да попречи на Бог, като използва различни нечестиви уловки, за да изкушава, смущава и унищожава Божието дело, за да постигне скритата си цел. Каква е тази цел? Той не иска Бог да придобива никого; иска да притежава тези, които Бог иска да придобие, иска да ги контролира, да ги овладее, за да му се кланят, да се присъединят към него в извършването на нечестиви дела и да се противопоставят на Бог. Нима това не е зловещият мотив на Сатана?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV). „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка. […] Когато Бог и Сатана се сражават в духовния свят, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Бог иска да спаси хората и че Сатана не иска хората свободно да следват Бог и не иска Бог да придобие никого. Затова, когато хората искат да се приближат до Бог и да го почитат, Сатана полага всякакви усилия да смути хората и да им попречи да се изправят пред Бог. Видях точно колко зъл и безсрамен е Сатана! На повърхността онова, с което се сблъсквах, бяха пречките и забраните от страна на семейството ми, но зад всичко това беше скрито смущението от Сатана. Сатана използваше хората, събитията и нещата около мен, за да ми попречи да следвам Бог. Това беше злонамерената цел на Сатана и аз намразих Сатана още повече. Бог казва: „Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш“. Независимо как Сатана ме смущава и ми пречи, аз ще остана непоколебима в свидетелството ми и ще засрамя Сатана! Също така си помислих за това, през което е преминал Йов. Зад кулисите Сатана се обзаложил с Бог и Йов бил застигнат от различни телесни, емоционални и духовни страдания. Йов претърпял много трудности, без да се разбунтува срещу Бог или да се отдалечи от Него, и дори когато жена му го смутила и го нападнала, за да го накара да изостави вярата си в Бог, той останал непоколебим. Накрая Сатана видял, че Йов все пак не отрича и не предава Бог, въпреки че търпи голямо мъчение, и засрамено се отдръпнал. При тези мисли моята решителност да следвам Бог се затвърди още повече. След това чичо ми водеше роднини в къщата почти всеки ден, за да се опитат да ме убедят да си променя мнението. Чичо ми каза: „Какво е по-важно за теб сега — дългът ти или семейството ти? Избирай!“. Те също така казаха много неща, които се противопоставят на Бог и Го отричат, и аз ясно видях истинското им лице на съпротива срещу Бог и омраза към Него. Както и да се опитваха да ме убедят и да ми попречат, нищо не ме накара да променя решението си. Продължих да изпълнявам дълга си и си събрах багажа, за да си тръгна от вкъщи. Сега изпълнявам дълга си с братята и сестрите и усещам чувство на лекота и спокойствие. Най-после мога свободно да следвам Бог и да изпълнявам дълга си!