От Чън На, Китай

През юли 2014 г. бях избрана за проповедник. По онова време ми липсваше проницателност и последвах сестрата, която беше мой партньор, в докладването на областния водач, което доведе до хаос в делото. По-късно след разследване стана ясно, че областният водач е бил способен да върши някаква действителна работа и сестрата, с която си партнирах, е била тази, която умишлено е търсила грешки, за да нападне областния водач и да смути църковното дело. Тогава осъзнах, че съм била подведена, и почувствах, че съм извършила голямо зло и сериозно прегрешение. Въпреки че църквата все пак ми даде възможност за покаяние, аз се страхувах, че ще направя още прегрешения и ще бъда отстранена. Поради този страх живеех в едно постоянно състояние на предпазливост, неспособна да променя посоката. В резултат на това бях освободена поради липса на ефективност в дълга ми. По това време чувствах, че разбирането ми за истината е повърхностно и че би било по-добре да не служа като водач или работник в бъдеще, защото ако извършех сериозни прегрешения и ме отлъчеха, щях да загубя шанса си за спасение. Мислех, че е малко по-безопасно да поема обикновен дълг, при който църковните водачи и работници ще носят отговорността за всякакви проблеми и моето спасение няма да бъде изложено на риск. Тогава не търсех истината, за да реша този проблем.

През октомври 2023 г. бях избрана за областен водач. Чувствах се някак притеснена, като си мислех: „Ще наблюдавам работата на няколко църкви. Ами ако нещо сериозно се обърка? Как мога да понеса отговорността? Ако натрупам повече прегрешения, това няма ли да унищожи надеждата ми за спасение?“. Но моята съвест ми каза, че във време на изпитания, когато много водачи и работници бяха арестувани, като член на църквата не можех да бъда толкова егоистична и да избягвам дълга си само за да защитя собствените си интереси. Затова реших на първо време да сътруднича и се надявах, че по-късно ще бъде избран по-подходящ човек, което ще ми позволи да се оттегля от тази роля. След известно време сестра Ли Юн, която работеше с мен, беше издадена от Юда и повече не можеше да идва, за да изпълнява дълга си. Затова от мен се изискваше да се справям сама с много задачи. Притеснявах се, че лошо свършената работа може да навреди на църковното дело и да ме накара да извърша прегрешения. По това време трябваше да се заема с едно докладно писмо, но се опасявах да не допусна грешки и да поема потенциална отговорност, тъй като се страхувах, че това може да окаже влияние върху перспективите ми и крайната ми цел. Затова казах на Ли Юн, че не знам как да се справя, и я помолих да напише писмо, за да уреди нещата. Въпреки че тя ме насърчаваше да се обучавам сама да се справям с подобни задачи, все пак не посмях да го направя и ѝ прехвърлих задачата. През последвалото сътрудничество с Ли Юн просто поемах задачи, за които се чувствах уверена, но по-важната и по-трудната работа прехвърлях на нея. Това я постави под напрежение и работата ѝ не пожъна добри резултати. През ноември 2023 г. църквата трябваше да избере двама нови водачи и аз бях помолена да бъда домакин на изборите. Мислех, че избирането и използването на хора включва разпознаването им. Ами ако не можех да ги прозра и изберях грешните хора? Преди, когато бях проповедник, бях избрала грешен църковен водач, което забави навлизането в живота на братята и сестрите. Вече бях извършила едно прегрешение и наистина се притеснявах, че отново ще избера грешните хора. Помислих си: „Изпълнявам дълга си, за да подготвя добри дела. Не мога накрая да се окажа с досие, пълно с прегрешения“. Само мисълта за всичко това ме постави под голям натиск и не ми даваше да спя през нощта. Чудех се: „Може би мога да помоля Ли Юн да се дегизира и да бъде домакин на изборите. По този начин, ако нещо се обърка, то ще бъде нейна отговорност, а не моя“. Знаех обаче, че безопасността на Ли Юн е застрашена. Ако се появеше, това можеше да доведе до нейния арест, което щеще да има още по-лоши последици. Осъзнах, че не мога да направя това, така че просто трябваше сама да бъда домакин на изборите.

По-късно осъзнах, че състоянието ми не е правилно, и започнах да се самоанализирам. Защо толкова се страхувах да поема отговорност? Помолих се на Бог да ме просветли, за да разбера проблемите си. След това попаднах на тези Негови слова: „Някои хора се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват дълга си. Ако църквата им възложи да изпълнят някаква работа, те първо ще преценят дали тя изисква да поемат отговорност и ако е така, няма да я приемат. Условията им за изпълнение на дълг са: първо, работата трябва да е лека; второ, да не е натоварена или уморителна; и трето, независимо от това какво правят, да не поемат никаква отговорност. Това е единственият вид дълг, който поемат. Що за човек е това? Не е ли това безскрупулен, измамен човек? Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек? Каква е ползата от него в Божия дом? Делото на Божия дом е свързано с делото на борба със Сатана, както и с разпространението на евангелието на царството. Кой дълг не включва отговорности? Бихте ли казали, че да бъдеш водач носи отговорност? Не са ли неговите отговорности още по-големи и не трябва ли той да поема още повече отговорност? Независимо дали проповядваш евангелието, свидетелстваш, правиш видеоклипове и т.н. — независимо каква работа вършиш — стига тя да се отнася до истините принципи, тя носи със себе си отговорности. Ако изпълнението на дълга ти е безпринципно, това ще се отрази на делото на Божия дом, а ако се страхуваш да поемеш отговорност, тогава не можеш да изпълняваш никакъв дълг. Човек, който се страхува да поеме отговорност при изпълнение на дълга си, страхлив ли е или има проблем с нрава си? Трябва да можеш да направиш разлика. Факт е, че това не е въпрос на страхливост. Ако този човек се стремеше към богатство или правеше нещо в свой интерес, как би могъл да бъде толкова смел? Той би поел всеки риск. Но когато изпълнява неща за църквата, за Божия дом, той не поема никакъв риск. Такива хора са егоистични и подли, най-коварните от всички. Всеки, който не поема отговорност за изпълнението на даден дълг, не е ни най-малко искрен към Бог, да не говорим за неговата преданост. Какъв човек се осмелява да поеме отговорност? Какъв човек има куража да понесе тежко бреме? Това е някой, който поема водачеството и излиза смело напред в най-решителния момент от делото на Божия дом, който не се страхува да носи тежка отговорност и да понася големи трудности, когато вижда най-важната и решаваща работа. Това е някой, който е предан на Бог, добър войник на Христос. Дали всеки, който се страхува да поеме отговорност за своя дълг, го прави, защото не разбира истината? Не; това е проблем в неговата човешка природа. Тези хора нямат никакво чувство за справедливост или отговорност, те са егоистични и подли хора, не са предани вярващи в Бог и ни най-малко не приемат истината. Поради тази причина те не могат да бъдат спасени. Вярващите в Бог трябва да платят висока цена, за да придобият истината и ще се сблъскат с много препятствия, за да я практикуват. Те трябва да се отрекат от някои неща, да изоставят плътските си интереси и да понесат известно страдание. Едва тогава те ще могат да приложат истината на практика. И така, може ли човек, който се страхува да поеме отговорност, да практикува истината? Той със сигурност не може да практикува истината, камо ли да я придобие. Той се страхува да практикува истината, да не накърни интересите си; страхува се да не бъде унизен, очернен и осъден и не смее да практикува истината. Следователно не може да я придобие и независимо колко години вярва в Бог, не може да получи Неговото спасение“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Когато четях Божиите слова като „егоистични“, „коварни“ и „това е проблем в тяхната човешка природа“, дълбоко се натъжих и се разстроих. Осъзнах, че наистина притежавам тези характерни черти. Въпреки че бях поела ролята на водач, нямах истинско бреме. Винаги се притеснявах, че не успявам да направя нещата добре и че нося отговорност, тъй като се страхувах, че ако извърша прегрешения, ще загубя шанса за спасение. Затова предпочитах да изпълнявам задачи, за които не се носи отговорност, и прехвърлях трудната работа върху Ли Юн. Аз бях тази, която основно отговаряше за обработката на докладните писма. Въпреки че не бях запозната с принципите, бях в състояние да сътруднича по някои задачи с напътствието и помощта на Ли Юн. Въпреки това се страхувах от отговорността за някакви евентуални грешки при обработката. Затова използвах недостатъчното си разбиране като извинение, за да прехвърля работата на Ли Юн. Особено по време на църковните избори, когато Ли Юн поради рискове за нейната безопасност не можеше лично да ги ръководи, се страхувах да не избера грешните хора, да не извърша прегрешения и да не застраша собствените си перспективи. Така че исках тя да бъде домакин на изборите, без да взимам под внимание нейната безопасност и общото църковно дело. Всеки път, когато ставаше въпрос за нещо, което включваше носене на отговорност, аз го прехвърлях на другите, като се опасявах, че ако не се справя добре, това ще доведе до прегрешения, които могат да повлияят на моите перспективи и на моята крайна цел. Липсваше ми преданост към Бог и отговорност към дълга ми. Колко егоистична и достойна за презрение бях! Точно както Бог разобличава: „Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек?“. Точно така, аз наистина бях такъв човек. Всеки човек, който е предан на Бог и има човешка природа, когато види, че църковното дело се нуждае от сътрудничеството на хората, би бил задължен да поеме отговорност и би потърсил истините принципи, за да изпълни своя дълг. Но като член на Божия дом аз не проявявах внимание към Божиите намерения в моя дълг. Вместо това първо обмислях колко сериозна е отговорността, която щях да поема, и бях прекомерно внимателна и предпазлива. За да се предпазя, бях прехвърлила много задачи върху Ли Юн. Бях наистина егоистична и достойна за презрение! Ако не направех промяна, нямаше да мога да изпълнявам добре какъвто и да е дълг и накрая щях да се превърна в негодница. Казах си, че повече не мога да се измъквам от дълга си. Независимо дали разбирах, или не, първо трябваше да го приема, да търся принципите и да направя всичко възможно, за да го изпълня.

В края на декември 2023 г. църквата трябваше да избере надзорници, отговорни за евангелското дело и делото по поенето. Отново се притесних, като си мислех: „Както проповядването на евангелието, така и поенето на новодошлите са критични църковни задачи. Не съм много запозната с членовете на църквата тук. Ами ако избера неподходящи хора и забавя работата? Как мога да понеса тази отговорност?“. Осъзнах, че отново живея в състояние на предпазливост и погрешно разбиране. Затова се помолих на Бог да ме води в разбирането на моите проблеми. Една сутрин прочетох тези Негови слова: „Антихристите таят тези неща в сърцата си и всичко това са погрешни разбирания, противопоставяне, осъждане и съпротива срещу Бог. Липсва им каквото и да било познание за Божието дело. Докато се ровят в Божиите слова, докато се ровят в Божия нрав и в Божията идентичност и същност, те стигат до такива заключения. Антихристите погребват тези неща дълбоко в сърцата си, като се увещават: „Предпазливостта е майка на безопасността. Най-добре е да останеш незабелязан. Вятърът брули високите дървета и на върха е самотно! Независимо кога, никога не бъди като тези високи дървета, които са брулени от вятъра, никога не се изкачвай твърде високо. Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-лошо ще паднеш“. Те не вярват, че Божиите слова са истината, не вярват, че Неговият нрав е праведен и свят. Те разглеждат всичко това чрез човешки представи и фантазии и подхождат към Божието дело с човешки гледни точки, с човешки мисли и с човешко коварство, като използват логиката и мисленето на Сатана, за да очертаят Божия нрав, Божията идентичност и същност. Очевидно е, че антихристите не само не приемат и не признават Божия нрав и Божията идентичност и същност. Точно обратното, те са изпълнени с представи, противопоставяне и непокорство спрямо Бог и нямат ни най-малка частица истинско познание за Него. Определението на антихристите за Божието дело, за Божия нрав и за Божията любов е въпросителен знак — съмнение, и те са изпълнени със скептицизъм, с отричане и с клевети в това отношение. А какво да кажем тогава за Божията идентичност? Божият нрав представлява Божията идентичност. С такова отношение към Божия нрав като тяхното, отношението им към Божията идентичност е повече от ясно — директно отричане. Това е същността на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (Шеста част)). „Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася към хората справедливо. Те не вярват, че Бог царува в Неговия дом, и че истината царува там. Те вярват, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако възникне проблем в него, Божият дом ще се заеме с този човек веднага, ще го лиши от правото да изпълнява този дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. Наистина ли е така? Разбира се, че не. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един отделен случай; Той разглежда природата същност на човека, неговите намерения, неговото отношение и особено това дали човек може да се самоанализира, когато допусне грешка, дали съжалява и дали може да проникне до същността на проблема въз основа на Неговите думи, да започне да разбира истината, да се намрази и да се покае истински. Ако някой няма това правилно отношение и е изцяло опетнен от лични намерения, ако е пълен с хитри планове и разкриване на покварен нрав и, когато възникнат проблеми, прибягва до преструвки, увъртания и оправдания и упорито отказва да признае действията си, тогава такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и е напълно разкрит. Хората, които не са прави и които изобщо не могат да приемат истината, в същността си са неверници и могат само да бъдат отстранени. […] Ако винаги се страхуваш да не те отстранят, вечно се оправдаваш, измисляш си извинения, това е проблем. Ако позволиш на другите да видят, че изобщо не приемаш истината и си глух за гласа на разума, значи си загазил. Църквата ще бъде длъжна да се справи с теб. Ако изобщо не приемаш истината при изпълнение на дълга си и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен, то този твой страх е опетнен от човешка умисъл и покварен сатанински нрав, от подозрителност, предпазливост и неразбиране. Човек не бива да има никоя от тези нагласи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова видях, че антихристите не вярват в Божията праведност или във факта, че Божият дом се управлява от истината. Те вярват, че колкото по-огромна отговорност поемат, толкова повече прегрешения ще извършат и толкова по-малка ще е надеждата им за спасение. Следователно те постоянно разбират Бог погрешно и се пазят от Него, като в дълга си никога не дават най-доброто от себе си. Те се защитават, като използват философии за светските отношения, и са изключително егоистични и измамни. Осъзнах, че аз също имам нрав на антихрист. Вярвах, че „Колкото по-високо е изкачването, толкова по-трудно е падането“ и „Вниманието е родител на безопасността“. Всеки път, когато ме избираха за водач, исках да откажа. Бях убедена, че ако не съм водач, няма да извърша големи злини и няма да бъда лесно разкрита и отстранена. Дори сега, след като станах водач, изпълнявах дълга си резервирано и с максимална предпазливост, като се опасявах, че всяко прегрешение, което извърша, би повлияло на изхода и крайната ми цел. Не бях мислила за това как да изпълнявам дълга си, а по-скоро умът ми беше изпълнен с непочтени мисли. Всеки път, когато задачите включваха носене на отговорност, ги прехвърлях на Ли Юн. В дълга си никога не бях отдала сърцето си истински на Бог, държах Го от другата страна на дълбока бездна в сърцето си и постоянно се пазех от Него. Липсваше ми каквото и да било разбиране за Божия праведен нрав. В действителност Бог се отнася справедливо към всеки човек. Божият дом се отнася към всички въз основа на принципи. Никой не е освободен или отстранен заради моментно прегрешение. Бог гледа същността на човека, намеренията зад действията му и отношението му към истината. Ако някой забавя и смущава делото, като действа против принципите, и след общение с другите все още отказва да приеме истината, като непрекъснато вреди на делото на Божия дом, тогава той трябва да бъде освободен. Сетих се за някои антихристи и зли хора, които бяха отлъчени от църквата. Когато изпълняваха дълга си, те винаги преследваха слава, придобивки и статус, нарушаваха работните разпоредби и правеха нещата по свой начин. Те дори бяха опитали да се състезават с Бог за хората и да контролират Божиите избраници. След като други бяха разговаряли с тях и ги бяха разобличили, те не се бяха покаяли. В крайна сметка църквата ги беше отлъчила въз основа на принципи — това беше Божията праведност. Ако някой извърши някакви прегрешения при изпълнение на дълга си, защото не разбира истината или заради покварения си нрав, но е в състояние да приеме истината и след общение с другите може да се самоанализира и да познае себе си, Божият дом ще му даде шанс да се покае. Например, когато преди време бях проповедник, последвах друг човек в извършване на злодеяние поради липса на разбиране на истината. Чрез общението и помощта на другите сестри признах грешките си. След това дълбоко съжалявах за действията си и бях готова да се покая. Църквата не ме отлъчи и дори ми позволи да продължа да изпълнявам дълга си, което ми показа, че Божият дом се управлява от истината и праведността. Въпреки това погрешно бях гледала на Бог като на светски цар, който е несправедлив и неправеден и осъжда и наказва хората, когато ги хване да вършат нещо нередно. Постоянно правех предположения за Бог и се пазех от Него, което беше богохулство срещу Бог. Моят нрав беше наистина нечестив!

Спомних си истината за това да бъдем честни хора, за която Бог беше общувал с нас. Така че потърсих съответните Божии слова, за да ги прочета. Всемогъщият Бог казва: „На Мен са Ми приятни онези, които не са подозрителни към другите, и харесвам онези, които с готовност приемат истината. Към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си измамен, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да призная такава вяра“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да се познае Бог на земята). „Дългът, който човек изпълнява, всъщност е изпълнение на всичко, което е изначално присъщо на човека и което е по силите му. Ето как човек изпълнява своя дълг. Що се отнася до недостатъците в човешкото служение, чрез постепенното преживяване и преминаване през съд те постепенно намаляват. Те не пречат на изпълнението на дълга на човека и не го засягат. Онези, които, от страх да не допуснат недостатъци в служението, се отказват от него или се оттеглят, са най-големите страхливци. […] Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово дадено от Бог задължение, което не бива да зависи от отплата, условия или причини. Само тогава става дума за изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до това, когато човек бъде усъвършенстван и се радва на Божиите благословии, след като е бил подложен на съд. Понасянето на несгоди се отнася до нрава на човека да не се променя след наказание и съд; човек преживява наказание, а не усъвършенстване. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и да отказваш да действаш от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). Тези Божии слова ме накараха дълбоко да се замисля. Да, Бог многократно казва, че харесва честните хора, които могат да приемат истината, и че ненавижда измамните хора. Бог ни дава Ной като пример за подражание. Когато Бог му е заповядал да построи ковчег, тогава Ной със сигурност се е сблъскал с трудности, тъй като никога преди това не е строил ковчег. Той обаче не е бил възпрян от тези предизвикателства, нито се е тревожил за евентуално наказание, ако не свърши добра работа. Той просто е приел Божието поръчение, действително е отишъл и е потърсил материали и се е молил на Бог винаги, когато е срещал трудности. Ако някоя част е била направена неправилно, той я е разрушавал и я построявал отново. Той е строил ковчега стриктно според Божиите изисквания. Поради искрената си вяра в Бог и искреното си покорство към Него той в крайна сметка е получил Божиите благословии. Докато се самоанализирах, осъзнах, че съм била твърде измамна. Докато изпълнявах дълга си, постоянно се страхувах да поема отговорност, притеснявах се да не извърша прегрешения и да не загубя надеждата за спасение. Липсваше ми честно отношение. Всъщност, като се замисля, предвид покварения ми нрав и липсата на разбиране на истината, отклоненията в дълга ми бяха неизбежни. Трябваше да се науча да се отнасям към това по правилния начин, да проуча къде съм сгрешила, да се самоанализирам и да успея да разбера покварения си нрав. Ако правех това, щях да постигам непрекъснат напредък и дългът ми също щеше да се подобри. Когато в дълга си се сблъсквах с неща, които не можех да видя ясно, трябваше да се моля и да търся повече, да ги обсъждам със сестрата, която ми партнира, или да се обърна към висшестоящите водачи. Не биваше да изпълнявам дълга си повърхностно или да се измъквам от него и да го избягвам от страх да нося отговорност. Например при избора и използването на хора — ако в началото бях избрала някого според принципите и в крайна сметка той се окажеше грешният човек, тогава това е било свързано с пътя, по който е вървял, и Божият дом нямаше да ми търси сметка.

По-късно осъзнах, че имам още една погрешна гледна точка. Преди вярвах, че като водач, колкото по-голяма е отговорността, толкова повече прегрешения ще натрупам и накрая шансът ми за спасение ще бъде унищожен. Мислех, че ще бъде по-безопасно да съм обикновена вярваща. Но в действителност, независимо дали човек е водач, или не, ако не се стреми към истината и поквареният му нрав остане непроменен, той в крайна сметка е обречен да бъде унищожен. Точно както Всемогъщият Бог казва: „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог). Сред отстранените от църквата много бяха обикновени вярващи. Някои от тях бяха разкрити като зли хора или антихристи, докато други бяха разкрити като неверници. Въпреки че те не заемаха високи позиции, не бяха ли все пак отстранени, защото прекъсваха и смущаваха църковното дело? Тези факти показват, че разкриването и отстраняването нямат нищо общо с изпълнявания дълг, а са свързани с това дали човек се стреми към истината и преживява промени в нрава си. След като осъзнах всичко това, бях готова да поправя погрешната си гледна точка и да приема правилния начин на мислене, за да изпълнявам добре дълга си като водач. По-късно продължих с избора на хора, които да отговарят за евангелското дело и делото по поенето. Що се касае до някои хора, които не можех да прозра, обсъждах с Ли Юн и търсех помощ от висшестоящите водачи. В крайна сметка избрахме подходящи хора. Когато се освободих от своята предпазливост, уповавах се на Бог и изпълнявах дълга си според принципите, почувствах голямо облекчение.

Чрез това преживяване осъзнах, че сатанински философии като „Колкото по-високо е изкачването, толкова по-трудно е падането“ и „Вниманието е родител на безопасността“ са заблуди и ереси, които покваряват хората. Животът според такива вярвания само ме правеше все по-егоистична и по-измамна, караше ме постоянно да се пазя от Бог и ме правеше неспособна да се заема с дълга си с душевен мир. Това не само доведе до духовно потискане и болка, но и ме накара да загубя възможности за придобиване на истината. Божиите слова бяха тези, които ме просветлиха и ме насочиха да разбера покварения си нрав; те ми дадоха истинско разбиране за Божия праведен нрав. Успях да осъзная, че каквото и да прави Бог, Той го прави за нашето спасение.