от Сяо Дзин, Китай

През август 2023 г. отговарях за работата с текст в църквата. Обикновено, когато братята и сестрите срещаха трудности в професията или работата си, търпеливо ги напътствах и им помагах. Да виждам усмивките на лицата на всички след всяко общение, ме правеше много щастлив и удовлетворен. Усещах, че всички ме одобряват. След известно време забелязах, че на сестра Уан Ин, ръководителката на екипа, ѝ липсваше чувство за бреме в дълга и се отнасяше небрежно към работата. Когато резултатите от работата бяха лоши, тя не поемаше инициативата да подкани всички да обобщят проблемите. В ежедневния си дълг тя само даваше заповеди и наставляваше другите да вършат работата си. Не беше и прилежна в избора на проповеди и често правеше грешки при елементарни проблеми. Когато сестрата, с която работеше, ѝ посочи проблемите, на думи тя го прие, но продължи да бъде нехайна и след това. Първоначално, като виждах, че е млада и вярва в Бог отскоро, аз ѝ помагах и я напътствах. Но след известно време забелязах, че не се е променила много. Знаех, че трябва да разговарям и да разоблича проблемите ѝ, за да я накарам да разбере колко са сериозни. Но когато дойде време да я разоблича, аз имах опасения. Мислех си: „Ако говоря твърде сурово, дали тя няма да реши, че съм студен и безчувствен и не разбирам нейните слабости? А ако говори така за мен на другите братя и сестри, те няма ли да си помислят, че не изпитвам любов и нямам добра човешка природа? Тогава кой ще продължи да ме подкрепя в бъдеще? Може би не трябва да я разобличавам и скастрям. Вместо това трябва търпеливо да ѝ помогна“. И така, бегло споменах на Уан Ин къде са слабостите в работата ѝ и посочих част от нехайното ѝ поведение в изпълнението на дълга ѝ. След като чу това, Уан Ин само призна, че не е имала чувство за бреме, но не показа размисъл или разбиране за вредата, причинена на работата от нейното нехайно изпълнение на дълга. После веднага започна да говори по тема, която я интересуваше, и се разведри, все едно нищо не се беше случило. Когато видях реакцията ѝ, разбрах, че моето общение не е постигнало резултат. Но после си помислих: „Аз ѝ напомних и тя каза, че ще направи промяна, затова просто ще продължа да наблюдавам“. След време открих, че Уан Ин все още няма чувство за бреме в дълга си. Бях доста разтревожен, защото смятах, че трябва строго да разоблича проблемите ѝ, иначе това сериозно ще повлияе на работата. Веднъж, докато напътствах работата ѝ, аз я скастрих строго. Когато я видях с наведена глава, намръщена и разстроена, се зачудих дали забележките ми не са били твърде сурови. Помислих си: „Дали тя ще реши, че съм напълно безчувствен и че думите ми са твърде болезнени? Дали ще продължи да има добро впечатление за мен и в бъдеще?“. Затова бързо казах няколко думи за успокоение и насърчение, казах ѝ, че е хубаво да бъде скастрена и че не трябва да бъде негативна, а да направи промени за в бъдеще. Но след това тя пак нямаше чувство за бреме в дълга си, което сериозно забави работата. Накрая нямах друг избор, освен да я освободя.

След нейното освобождаване по-висшият водач ме попита: „Ти си забелязал проблемите на Уан Ин по-рано. Защо не я скастри и разобличи? Така тя можеше да се промени навреме, а ако беше разбрал, че тя не се разкайва, можеше да я освободиш по-рано. Нейното постоянно нехайно отношение забави твърде много работата!“. След като чух думите на водача, аз започнах да размишлявам: „Отдавна бях забелязал проблемите на Уан Ин и ѝ бях напомнял многократно, но така и не обсъдих природата на проблемите ѝ, а само ги споменах повърхностно, без да им обърна нужното внимание. И преди съм имал подобно поведение. Защо съм неспособен да посоча и разоблича проблемите на другите, когато ги открия, и винаги се страхувам, че ако съм твърде суров, това ще им създаде лошо впечатление за мен? Какъв точно е проблемът?“. Помолих се на Бог да ме просветли, за да мога да разпозная собствените си проблеми.

После прочетох откъс от Божиите слова: „Когато някои църковни водачи видят, че братя или сестри изпълняват дълга си нехайно, те не ги упрекват, макар да е редно. Когато ясно вижда, че интересите на Божия дом са засегнати, той нито се занимава с това, нито разследва и не причинява ни най-малко оскърбление на никого. Всъщност той реално не проявява внимание към слабостите на хората, а намерението и целта му е да спечели сърцата на хората. Напълно осъзнава следното: „Стига да продължавам така и да не оскърбявам никого, ще ме смятат за добър водач. Ще имат добро и високо мнение за мен. Ще ме одобряват и ще ме харесват“. Не се интересува колко се ощетяват интересите на Божия дом и колко големи загуби се причиняват на навлизането в живота на Божиите избраници, нито колко се смущава църковният живот, той просто упорито продължава да следва сатанинската си философия и да не оскърбява никого. Никога не се самоукорява в сърцето си. Когато види, че някой прекъсва и смущава, най-много да си проговори с него за това, като омаловажи въпроса, и с това се приключва. Няма да разговаря за истината, нито ще посочи на този човек каква е същността на проблема, камо ли да разнищи състоянието му, и никога няма да разговаря за това какви са Божиите намерения. Лъжеводачите никога не разобличават или анализират грешките, които хората често допускат, нито покварения нрав, който често разкриват. Не решава никакви реални проблеми, а винаги проявява снизходителност към неправилното практикуване на хората и разкриването на поквара у тях и независимо колко негативни или слаби са те, не го приема на сериозно. Той просто проповядва някои думи и доктрини, изрича няколко поучителни думи, за да се справи нехайно със ситуацията, като се опитва да поддържа хармонията. В резултат на това Божиите избраници не умеят да се самоанализират и да опознават себе си, няма разрешаване на покварения нрав, който са разкрили, и те живеят сред думи и доктрини, представи и фантазии, без изобщо да навлизат в живота. В сърцата си дори вярват: „Нашият водач разбира слабостите ни дори по-добре от Бог. Духовният ни ръст е твърде малък, за да отговори на Божиите изисквания. Просто трябва да изпълним изискванията на нашия водач. Като се покоряваме на водача си, ние се покоряваме на Бог. Ако дойде ден, в който Горното освободи водача ни, ще си кажем думата. За да запазим водача си и да попречим на освобождаването му, ще преговаряме и ще принудим Горното да приеме нашите изисквания. Така ще постъпим правилно спрямо водача си“. Когато хората таят такива мисли в сърцата си и са установили такава връзка със своя водач, и в сърцата им се е появила такава зависимост от него, такава завист и почит към него, те започват да имат още по-силна вяра в този водач и винаги искат да слушат неговите думи, вместо да търсят истината в Божиите слова. Такъв водач почти е заел Божието място в сърцата на хората. Ако един водач е готов да поддържа такива отношения с Божиите избраници, ако в сърцето си изпитва удоволствие от това и вярва, че Божиите избраници трябва да се отнасят към него така, тогава няма разлика между този водач и Павел, той вече е поел по пътя на антихриста, а Божите избраници вече са били подведени от антихриста и са напълно лишени от проницателност. Всъщност този водач не притежава истината реалност и изобщо не носи бреме, що се отнася до навлизането в живота на Божиите избраници. Той може само да проповядва думи и доктрини и да поддържа отношенията си с другите. Той умее да се изтъква чрез лицемерни методи, речите и действията му съответстват на представите на хората и по този начин той ги подвежда. Той не знае как да разговаря за истината или да опознае себе си и така за него става невъзможно да въведе другите в истината реалност. Той работи само заради репутацията и статуса си и говори само приятно звучащи думи, които вкарват в клопка хората. Той вече е постигнал ефекта да накара хората да му се покланят и да го гледат с уважение, и сериозно е повлиял и забавил делото на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници. Не е ли такъв човек антихрист?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората). Бог разобличава, че лъжеводачите, които откриват проблеми в дълга на братята и сестрите, но не ги разобличават или скастрят, не се интересуват колко се забавя работата или колко е сериозна природата на тези проблеми. Те само говорят повърхностно и не общуват за истината, за да разрешат проблемите. Освен това, в опит да накарат другите да ги одобряват и подкрепят, те постоянно са благосклонни и толерантни, те постоянно са благосклонни и толерантни, което кара хората да смятат, че са много любящи. Това се прави за спечелване на сърцата на хората и подвеждането им и е практика на антихристите. Всъщност бях точно такъв. Когато видях Уан Ин да изпълнява дълга си нехайно и да не върши истинска работа, аз знаех, че изпълнението на дълга ѝ по този начин сериозно ще забави работата и че ако тя не се покае, няма да имам друг избор, освен да я освободя. Но когато исках да посоча проблемите ѝ, аз се страхувах да не каже, че не проявявам емпатия към слабостите ѝ, че съм студен и безчувствен и че ми липсва любов и човешка природа. За да запазя добрия си имидж в очите ѝ, аз просто не можах да се заставя да я скастря и разоблича. Вместо това само ѝ напомних повърхностно да влага повече сърце в дълга си, без да разоблича природата на действията ѝ и последиците от тях. По-късно, когато видях, че Уан Ин все още е изпълнява дълга си нехайно, аз само ѝ казах няколко строги думи, но когато я видях с наведена глава и наскърбена, започнах да се притеснявам какво ще си помисли за мен, затова бързо я успокоих и окуражих. В резултат на това Уан Ин не сметна, че проблемите ѝ са сериозни, и изобщо не се разкая или промени, и в крайна сметка беше освободена. Когато се сблъсквах с проблемите на братята и сестрите, аз изобщо не смятах за нужно да разговарям за истината, за да ги разреша. Фокусирах се единствено върху поддържането на имидж на мил и любящ човек в техните очи и постоянно се прикривах. Най-накрая разбрах, че тази така наречена любов е фалшива. Просто се опитвах да запазя репутацията и статуса си и исках да спечеля възхищението на другите. Като ръководител моите задължения бяха да разговарям за истината, за да разрешавам проблемите на братята и сестрите, да им помагам в изпълнението на дълга им и да защавам църковното дело. Но всичко, което се опитвах да направя, бе да запазя позицията си в техните сърца и ни най-малко не изпълних задълженията си, като постоянно се представях за любящ човек. Така аз подвеждах и вкарвах хората в клопка, и вървях по пътя на антихриста. Моят начин на работа истински вредеше на братята и сестрите. Така аз пречех на църковното дело и причинявах зло! Като размишлявах върху това, се почувствах дълбоко огорчен и виновен и исках да се покая.

След това се замислих: „Мислех, че да притежаваш добра човешка природа, означава да си разбиращ, да изпитваш емпатия и да си толерантен, а скастрянето и разобличаването на проблемите на другите е студенокръвно, безчувствено и лишено от любов и човешка природа. Правилна ли е моята гледна точка? Какво точно е истински добрата човешка природа?“. Прочетох откъс от Божиите слова и сърцето ми се озари. Всемогъщият Бог казва: „Трябва да има критерий за притежаване на добра човешка природа. Това не означава да поемете по пътя на умереността, да не се придържате към принципите, да се стараете да не засягате никого, да угодничите, където и да отидете, да любезничите и да се разбирате с всеки, когото срещнете, и да накарате всички да говорят добре за вас. Не това е критерият. А какъв е тогава? Да можете да се подчинявате на Бог и на истината. Да подхождате към дълга си и към всякакви хора, събития и неща принципно и с чувство за отговорност. Това се вижда ясно от всички и в сърцето си всеки го знае. Освен това Бог внимателно проучва сърцата на хората, на всеки един, и знае тяхното състояние. Никой, който и да е той, не може да заблуди Бог. Някои хора все се хвалят, че притежават добра човешка природа, че никога не говорят лошо за другите, никога не вредят на интересите на другите, и твърдят, че никога не са копнели за чуждо имущество. Когато възникне спор за интереси, те дори предпочитат да понесат загуба, отколкото да се възползват от другите, и всички останали мислят, че са добри хора. Въпреки това, когато изпълняват дълга си в Божия дом, те са хитри и неуловими и все кроят планове за себе си. Никога не мислят за интересите на Божия дом, никога не приемат за спешни нещата, които Бог смята за неотложни, и не са на едно мнение с Него, и никога не могат да загърбят собствените си интереси, за да изпълнят дълга си. Никога не изоставят собствените си интереси. Дори когато видят зли хора да вършат зло, не го разобличават. Нямат каквито и да било принципи. Каква човешка природа е това? Това не е добра човешка природа. Не обръщайте внимание на това, което казват такива хора. Трябва да видите какво изживяват, какво разкриват и какво е тяхното отношение, когато изпълняват дълга си, както и какво е вътрешното им състояние и какво обичат. Дали човек притежава човешка природа, ако любовта към собствената му слава и изгода надхвърля предаността му към Бог, ако любовта към собствената му слава и изгода е по-важна от интересите на Божия дом, или ако любовта към собствената му слава и изгода е по-голяма от вниманието, което проявява към Бог? Това не е човек, който има човешка природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). От Божиите слова разбрах, че добрата човешка природа не се определя от това дали някой говори любезно и внимателно, или грубо и директно, а от това дали даден човек се покорява на Бог и на истината и дали изпълнява дълга си отговорно. Така някои водачи и работници са способни да скастрят братята и сестрите, че са безотговорни в дълга си, и могат да разобличат природата на действията на братята и сестрите и последиците от тях в светлината на Божиите слова. Въпреки че може да се разстроят, като чуят тези неща, онези от тях, които се стремят към истината, могат да използват тази възможност да се самоанализират и опознаят, което е от полза за навлизането им в живота и за изпълнението на дълга им. Някои хора може да изглеждат мили, но когато видят братята и сестрите да действат срещу принципите и да вредят на работата, и че се нуждаят от общение и разобличаване за това, те защитават себе си, като казват само мили думи, за да се справят с другите нехайно. Те не се замислят как да помогнат истински на другите или как да опазят интересите на църквата. Те са истински егоистични и хитри, такива хора не притежават добра човешка природа. Аз действах по същия начин, като мислех само как да защитя собствените си репутация и статус, и когато виждах други да тръгват по грешния път, аз дори не протягах ръка за помощ. Мислех, че имам добра човешка природа, но от разобличаването на Божиите слова и разкриването на фактите видях, че далеч не бях човек с добра човешка природа. Когато осъзнах това, се почувствах дълбоко огорчен и засрамен и по лицето ми потекоха сълзи. Ненавиждах се от дъното на душата си и не исках да продължавам да постъпвам по този начин.

После прочетох откъс от Божиите слова и намерих път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Когато си взаимодействаш с другите, първо трябва да ги накараш да възприемат твоето вярно сърце и откровеност. Ако по време на общата ви работа и разговори и контактите с други хора нечии думи са нехайни, високопарни, представляват любезности, ласкателство, ако са безотговорни и въображаеми или ако той просто говори, за да спечели благоразположението на другия, тогава думите му не внушават доверие и изобщо не са искрени. Това е неговият начин на взаимодействие с другите, независимо кои са те. Такъв човек няма честно сърце. Това не е честен човек. Да кажем, че някой е в негативно състояние и ти каже откровено: „Кажи ми точно защо съм толкова негативен. Просто не мога да разбера!“. И да предположим, че ти действително разбираш проблема му в сърцето си, но не му казваш, а вместо това изричаш: „Няма нищо. Ти не си негативен, и аз се чувствам така“. Тези думи са голяма утеха за човека, но твоето отношение не е искрено. Ти си нехаен с него. За да го накараш да се чувства по-удобно и да го утешиш, ти си се въздържал да говориш честно с него. Не му помагаш сериозно и не излагаш откровено и ясно проблема, така че да може да изостави негативността си. Не си направил това, което трябва да направи един честен човек. Само и само за да се опиташ да го утешиш и да си гарантираш, че между вас няма да възникне отчуждение или конфликт, ти си бил нехаен с него — а да си честен човек не е това. Тогава, за да бъдеш честен човек, какво трябва да направиш, когато се сблъскаш с такава ситуация? Трябва да му кажеш какво си видял и разпознал: „Ще ти кажа какво съм видял и какво съм преживял. Ти решаваш дали това, което казвам, е правилно или грешно. Ако е грешно, няма нужда да го приемаш. Ако е правилно, се надявам, че ще го приемеш. Ако кажа нещо, което ти е трудно да чуеш и те наранява, се надявам, че можеш да го приемеш от Бог. Намерението и целта ми е да ти помогна. Виждам въпроса ясно: тъй като усещаш, че си бил унизен, и никой не храни егото ти, и мислиш, че всеки друг те гледа отвисоко, че те нападат и че никога не си бил толкова онеправдан, не можеш да го приемеш и ставаш негативен. Какво мислиш, това ли се случва наистина?“. И като чуе тези думи, той усеща, че случаят наистина е точно такъв. В твоето сърце в действителност има точно това, но ако не си честен човек, няма да го кажеш. Ще кажеш: „Аз също често съм негативен“ и когато другият човек чуе, че на всеки се случва да е негативен, ще помисли, че за него е нормално да е негативен и в крайна сметка няма да изостави негативността си. Ако си честен човек и му помогнеш с честно отношение и честно сърце, можеш да му помогнеш да разбере истината и да изостави негативността“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Божиите слова ни казват, че трябва да се отнасяме с честно сърце към нашите братя и сестри, и когато открием проблеми у тях, трябва да им помогнем и да ги подкрепяме искрено. Тази помощ няма рамки или правила. Ако общението и напомнянето могат да са ефективни, трябва да ги използваме, но ако проблемите им са сериозни по природа, тогава са нужни скастряне, разобличаване и разнищване. Трябва да използваме всички методи на общение, които могат да разрешат проблемите или да постигнат резултати. Ако мислим само за нашите гордост и имидж и избягваме да разобличим същността на проблемите, и използваме само мили, повърхностни думи, за да се отнесем с хората нехайно, ние не им помагаме, а им вредим. Също както когато разбрах, че Уан Ин изпълнява дълга си нехайно, и въпреки че ѝ го напомних и опитах да ѝ помогна, тя не прие сериозно думите ми. В този случай беше нужно да я скастря и да разнищя природата на нейното формално поведение и последствията от него в светлината на Божиите слова, за да може тя да осъзнае сериозността на проблемите си. Това би било от ползва за нейното навлизане. След като разбрах това, аз придобих път за практикуване, с който да помогна на другите, и започнах да го прилагам.

През октомври 2023 г. забелязах, че сестра Джоу Син е безотговорна към дълга си. Тя се занимаваше с работа с текст от няколко години, а други братя и сестри тъкмо започваха, но тя се съсредоточаваше само върху своите задачи и не показваше чувство за бреме към работата като цяло. Вече бях разговарял с нея за този проблем, но тя не придоби навлизане. Имах намерение да разнищя природата на действията ѝ, за да може тя да се поправи. Но когато мислех за посочването на проблемите ѝ, имах някои опасения: „Джоу Син беше в лошо състояние преди време и ако посоча и разоблича проблемите ѝ, няма ли да ме помисли за несъобразителен и без човешка природа? Ако това стане, тя определено ще си създаде лошо впечатление за мен“. Когато тези мисли ме сполетяха, аз се поколебах и се зачудих дали да не се сдържа да я разоблича и скастря. Докато си мислех това, изведнъж се сетих как по-рано се бях провалил с Уан Ин, и си спомних откъс от Божиите слова, който бях чел преди: „Ако си честен човек и му помогнеш с честно отношение и честно сърце, можеш да му помогнеш да разбере истината и да изостави негативността“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Не можех да не се запитам: „Заради Джоу Син ли се въздържам да разоблича проблемите ѝ?“. В интерес на истината — не. Страхувах се, че Джоу Син ще си помисли, че съм твърде суров и несъпричастен към слабостите ѝ, значи моето колебание се коренеше в желанието ми да поддържам добро впечатление в нейните очи. Мислех и за това как сестрата живееше с егоистичен и достоен за презрение покварен нрав, че е безотговорна в дълга си и вече беше забавила работата. Само ако разоблича този проблем пред нея и я подтикна да осъзнае сериозността на проблемите си, тя би имала шанс да се поправи. Дори и да има чувството, че сърцето ѝ е прободено, и да ѝ е трудно да приеме това в момента, аз все пак щях да съм опитал искрено да ѝ помогна и щях да имам чиста съвест. По-късно, по време на събранието, аз използвах Божиите слова, за да разоблича природата на това, че се съсредоточава само върху своята работа и пренебрегва общата, и последиците от това. Видях, че е доста огорчена, но след общението тя каза, че донякъде е осъзнавала проблемите си, но не ги е приемала сериозно и с това разнищване най-накрая е прозряла колко са сериозни. Тя е осъзнала, че не я е било грижа за спирането на работата, нито е обръщала внимание на разрешаването на тези проблеми, въпреки че е знаела за съществуването им. Осъзнала е също, че е била безразлична и незаинтересована, което е забавило работата, и е била истински егоистична и достойна за презрение, и е трябвало сериозно да размишлява и да направи промени. Бях много доволен да видя как тази сестра доби разбиране и най-сетне усетих, че поне веднъж съм помогнал на другите.

Чрез това преживяване аз разбрах някои принципи за измерване на добротата на човешката природа и ясно видях, че неспособността ми искрено да помогна на другите, колебанието ми да посоча проблемите и това, че защитавам единствено себе си, а не отстоявам църковното дело, беше проява на лоша човешка природа. В същото време научих какво наистина означава да помагаш на другите с любов. Благодаря на Бог!