През април 2023 г., тъй като имах някои силни страни в правенето на видеоклипове, водачът ми възложи да преглеждам видеоклиповете, направени от всички. Бях наистина щастлива, че мога да изпълнявам този дълг, и исках да оценя тази възможност и да изпълня дълга си добре. Първоначално активно изучавах принципите и успях да установя някои проблеми, докато преглеждах видеоклиповете. Но след известно време установих, че сестрата, с която работех, имаше добри заложби и проницателност и можеше бързо да открие проблемите в дадено видео, докато на мен ми отнемаше много време да открия само няколко проблема и се справях много по-зле от нея. Почувствах се малко притеснена. По-късно прегледах съответните принципи, но след известно време все още нямаше почти никакво подобрение. Изпаднах в голямо униние и си помислих: „Изглежда, че наистина ми липсват заложби, за да изпълнявам този дълг; защо Бог не ми е дал добри заложби? Как мога да изпълнявам добре този дълг без добри заложби? Ако ме освободят от длъжност или ме преназначат, няма ли това наистина да е срамно?“. Знаех, че не бива да отправям изисквания към Бог или да се оплаквам от Него, но все пак се чувствах много унила, липсваше ми мотивация да изпълнявам дълга си и не се стремях да се усъвършенствам. Особено при работа със сложни видеоклипове се тревожех, че няма да мога точно да открия проблемите, затова ги предавах на други да ги прегледат. Понякога сестрата, с която си партнирах, пак откриваше някои проблеми, когато преглеждаше видеоклиповете, които бях проверила, и трябваше да води общение с мен, което ме караше да чувствам още повече, че ми липсват заложби, че бавя напредъка на работата и че рано или късно ще бъда освободена от длъжност или преназначена. Чувствах, че ще е по-добре да доброволно да се оттегля, за да изглеждам разумна. Когато се появиха тези мисли, се почувствах много раздвоена и знаех, че като мисля по този начин, избягвам изпълнението на дълга си, но не знаех как да практикувам подобаващо. Затова застанах пред Бог да се помоля: „Боже, чувствам, че заложбите ми са слаби и че не мога да изпълнявам добре този дълг, и искам да се измъкна. Също така знам, че това не е в съответствие с Твоите намерения. Моля Те да ме просветлиш и да ме напътстваш, за да разпозная проблемите си и да намеря път за практикуване“.

След това прочетох един откъс от Божиите слова: „Някои хора чувстват, че заложбите им са твърде малки и че им липсва способност за възприемане, затова се самоограничават и смятат, че колкото и да се стремят към истината, няма да са способни да изпълнят Божиите изисквания. Те си мислят, че колкото и да се стараят, е безполезно и толкоз, затова постоянно са негативни и в резултат на това, дори и след години на вяра в Бог, не са придобили никаква истина. Без да положиш усилия да се стремиш към истината, казваш, че заложбите ти са твърде слаби, предаваш се и постоянно живееш в негативно състояние. В резултат на това не разбираш истината, която трябва да разбереш, и не практикуваш истината в рамките на възможностите си. Дали сам не си пречиш? Дали не е избягване и отказ от отговорност, ако винаги твърдиш, че заложбите ти не са достатъчно добри? Ако можеш да страдаш, да платиш цена и да получиш делото на Светия Дух, неминуемо ще си способен да разбереш някои истини и да навлезеш в някои реалности. Ако не разчиташ на Бог и не се уповаваш на Него, а се предаваш, без да полагаш никакви усилия или да платиш цена, и просто отстъпваш, значи си безполезен и нямаш и капка съвест и разум. Независимо дали заложбите ти са ограничени или са изключителни, ако имаш малко съвест и разум, трябва да изпълниш правилно мисията си и това, което трябва да свършиш. Да си дезертьор е ужасно; това е предателство към Бог. То е непоправимо. Стремежът към истината изисква твърда воля и хората, които са прекалено негативни или слаби, няма да постигнат нищо. Те няма да са способни да вярват в Бог до края и ако искат да придобият истината и да постигнат промяна на нрава си, имат още по-малко надежда. Само хората, които са решени и се стремят към истината, могат да я придобият и да бъдат доведени до съвършенство от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ме накараха да се почувствам виновна и огорчена. Заради слабите си заложби бях решила, че колкото и да се старая, не мога да изпълнявам добре дълга си, и че в сравнение със сестрите с добри заложби аз винаги ще съм най-некомпетентна, затова живеех в негативно състояние и нямах мотивация да изпълнявам дълга си, нямах желание да се усъвършенствам и дори мислех да се оттегля. Мислех, че по този начин няма да бъда освободена от длъжност или да загубя имиджа си. Мислех си за това, че не бях положила много усилия, а след като не видях голям напредък, не исках да продължавам. Наистина не ставах за нищо! Човек, който наистина има съвест и разум, не би станал негативен, след като е приел дълга си, дори и да чувства, че заложбите му не отговарят на Божиите изисквания. Вместо това би се молил, би се уповавал на Бог би положил най-голямото старание, на което е способен, и не би се отказал толкова лесно от дълга си. Но като погледнех себе си, когато моите заложби бяха по-слаби от тези на сестрата, с която работех, и когато ми бяха посочени някои проблеми в дълга ми, аз станах негативна и лентяйствах, прехвърлях сложните видеоклипове на други за преглед и не можех да се справя правилно с проблемите, които другите ми посочваха, като по този начин още повече се ограничавах като човек с ниски заложби, станах негативна и пасивна в дълга си и не успявах да изпълнявам дори първоначалната си роля. Когато се сблъсках с тези трудности и проблеми, не мислех как да потърся истината, за да ги разреша, а вместо това използвах слабите си заложби като извинение, за да избягвам изпълнението на дълга си и по този начин да запазя имиджа си. Бях толкова егоистична! Бях се радвала на всичко, което Бог ми беше предоставил, но не можех да изпълнявам дълга си. Наистина ми липсваха съвест и разум! Спомних си за един откъс от Божието слово: „Ако не приемаш Божиите поръчения сериозно, тогава Го предаваш по най-ужасен начин. В това отношение ти си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Дългът е поръчение от Бог. Бог ми е дал възможността да изпълнявам дълга си, за да ми позволи да придобия повече практика и да напредна в различни аспекти на истината. Това е Божията благодат. Аз обаче не успях да оценя това добро и поради слабите си заложби исках да се откажа от дълга си. Такова поведение беше предателство спрямо Бог! Когато осъзнах това, се почувствах огорчена и виновна и не исках повече да се отнасям така към дълга си. Исках да полагам максимални усилия в стремежа си и повече да не бъда дезертьор.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Той няма да те цени заради добрите ти заложби, нито ще те презира или мрази, ако са лоши. Какво е това, което Бог ненавижда? Бог мрази хората, които нито обичат истината, нито я приемат, хората, които разбират истината, но не я практикуват, хората, които не правят това, на което са способни, хората, които не са в състояние да дадат всичко от себе си за своя дълг, но винаги имат прекомерни желания, винаги искат статус, съревновават се за позиция и винаги искат нещо от Него. Това е нещо, което Бог намира за отвратително и противно. Ти поначало имаш лоши или никакви заложби, не си способен да вършиш никаква работа, но въпреки това винаги искаш да бъдеш водач, винаги се бориш за позиция и власт и винаги искаш Бог да ти даде окончателен отговор, да ти каже, че в бъдеще ще можеш да влезеш в царството, да получиш благословии и да имаш добра крайна цел. Това, че Бог те е избрал, вече е огромно въздигане, но ти все още искаш да получиш повече, отколкото ти се дава. Бог ти е дал това, което трябва да получиш, и ти вече си придобил много от Бог, но все още предявяваш неразумни искания. Това е нещо, което Бог мрази. Твоите заложби са много лоши или дори не достигаш човешкия интелект, но въпреки това Бог не се е отнесъл към теб като към животно, а продължава да се отнася към теб като към човешко същество. Затова трябва да правиш това, което всеки човек трябва да прави, да казваш това, което всеки човек трябва да казва, и да приемаш всичко, което Бог ти е дал като идващо от Него. Какъвто дълг да можеш да изпълняваш, изпълнявай го. Не разочаровай Бог. Не искай да получаваш повече, отколкото ти се дава, защото Бог се отнася към теб като към човешко същество, а ти казваш: „Щом Бог се отнася към мен като към човек, значи трябва да ми даде по-добри заложби, да ми позволи да бъда ръководител на екип, надзорник или църковен водач. Най-добре би било, ако Той направи така, че да не ми се налага да върша никаква уморителна работа, така че Божият дом да ми предоставя безплатно ресурс, да не ми се налага да полагам усилия или да понасям несгоди и да ми позволи да правя това, което искам“. Това са все неразумни искания. Това не са проявленията или исканията, които едно сътворено същество трябва да има или да поставя. Бог не се е отнесъл към теб според лошите ти заложби, а вместо това те е избрал и ти е дал възможността да изпълняваш дълга си. Това е Божието въздигане. Не трябва да искаш да получиш повече, отколкото ти се дава, и да отправяш неразумни искания към Бог. Вместо това трябва да благодариш на Бог, да изпълниш дълга си и да се отплатиш за Божията любов. Това е Божието изискване към теб. Твоите заложби са лоши, но Бог не ти е поставил изисквания да изпълниш критериите, предназначени за хора с добри заложби. На теб ти липсват заложби и интелигентност, но Бог не е изисквал от теб да изпълниш критериите, които могат да изпълнят хората с добри заложби. Каквото си способен да направиш, просто го направи. Бог не принуждава рибата да живее на сушата. Просто ти самият винаги имаш прекомерни желания и никога не искаш да бъдеш обикновен човек, средностатистически човек с лоши заложби. Става въпрос, че не искаш да вършиш тези трудоемки задачи, които не те поставят в светлината на прожекторите, и при изпълнението на дълга си винаги изпитваш неприязън към несгодите и се плашиш от изтощението, като си придирчив към това, което правиш. Винаги си своенравен и винаги имаш свои собствени планове и предпочитания — не става въпрос за това, че Бог се е отнесъл несправедливо към теб. И така, как хората трябва да се отнасят правилно към собствените си заложби? Първо, каквито и заложби да ти даде Бог, ти трябва да ги приемеш от Бог и да се покориш на Божието върховенство и на Божиите подредби. Това е най-основната мисъл и гледна точка, която хората трябва да притежават. Тази гледна точка е правилна и е валидна във всяка ситуация. Именно истината принцип остава постоянна, независимо как се променят нещата“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (7)). След като прочетох Божиите слова, се почувствах засрамена и виновна. Бог не налага на хората прекомерно голямо бреме, а Божиите изисквания винаги са в рамките на човешките възможности. Бог се надява, че можем да се покорим на Неговото върховенство и подредби и да изпълняваме дълга си стабилно и съвестно. Но аз не разбирах Божиите намерения и не желаех да се покорявам на Неговото върховенство и подредби. Когато видях, че моите заложби не са толкова добри, колкото тези на другите, станах негативна, лентяйствах и се оплаквах, че Бог не ми е дал добри заложби. По-късно исках да работя усърдно, за да подобря техническите си умения, но като не можах да го направя, станах негативна, таях погрешно разбиране и избягвах дълга си. Наистина бях непокорна! Моите заложби бяха малко по-низши, а ефективността ми не беше толкова висока, колкото на другите братя и сестри, но църквата все пак ми даваше възможности да практикувам, а братята и сестрите не ме гледаха с пренебрежение, а ме насърчаваха и ми помагаха. Но аз бях напълно неспособна да призная това за нещо добро и заради гордостта си дори исках да се откажа от дълга си. Това беше наистина егоистично и достойно за презрение! Истината е, че Бог цени сърцето на човека и дори заложбите му да не са напълно достатъчни, стига сърцето му да се стреми да отговаря на Божиите изисквания, Бог ще го просвети и напътства, и той все пак може да постигне някакви резултати в дълга си. Точно както когато за първи път започнах да преглеждам видеоклипове — като се молех и се уповавах на Бог и като сътрудничех по най-добрия възможен начин, успявах да свърша някаква работа. По-късно, тъй като бях твърде загрижена за гордостта си, сърцето ми не беше съсредоточено върху дълга ми и не успявах да придобия делото на Светия Дух, така че всичко, което правех, ставаше трудно и напрегнато. Затова се покаях пред Бог, като пожелах да се покоря на Неговото устройване и подредби и да направя всичко възможно, доколкото ми позволяват силите, и повече да не мисля как да се измъкна от изпълнението на дълга си.

По-късно също се запитах: „Защо станах негативна и се отдръпнах, когато видях, че заложбите ми са по-ниски от тези на сестрата, с която си партнирах? Къде се корени този проблем?“. Докато търсех, прочетох тези Божии слова: „Вместо да търсят истината, повечето хора имат свои собствени дребнави планове. Собствените им интереси, престиж и мястото или позицията, която заемат в съзнанието на другите хора, са от голямо значение за тях. Това са единствените неща, които ценят. Вкопчват се в тях с желязна хватка и ги смятат за своя истински живот. А как Бог гледа на тях и как се отнася към тях, е от второстепенно значение. За момента те пренебрегват тези неща и се съобразяват само с това дали са начело на групата, дали другите ги гледат с възхищение и дали думите им имат тежест. Първата им грижа е да заемат тази позиция. Когато са в група, почти всички хора търсят този вид положение, този вид възможности. Когато са много талантливи, разбира се, искат да са на върха. Ако са със средни способности, пак искат да заемат по-висока позиция в групата. А ако заемат ниска позиция в групата, защото са със средни заложби и способности, също искат другите да ги гледат с възхищение, а не отвисоко. Престижът и достойнството на тези хора са там, където теглят чертата: те трябва да се придържат към тези неща. Не могат да бъдат почтени и не притежават нито Божието одобрение, нито Неговото приемане, но в никакъв случай не могат да изгубят уважението, статуса или почитта, към които са се стремили сред другите — а това е нравът на Сатана“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че когато видях, че заложбите ми са по-слаби от тези на сестрата, с която си партнирах, станах негативна, и че коренът на проблема беше, че ценях твърде много гордостта и статуса си. Когато виждах, че други братя и сестри имаха добри заложби и бяха ефективни в изпълнението на дълга си, изпитвах завист и исках да подобря ефективността на работата си. Но въпреки усилията ми другите пак ме превъзхождаха, а когато гордостта и статусът ми не бяха удовлетворени, ставах негативна и пасивна и дори мислех да напусна и да предам Бог. Придавах по-голямо значение на гордостта и статуса, отколкото на дълга си. Видях, че сатанинската отрова: „Хората се нуждаят от гордостта си, както дървото се нуждае от кора“, се беше вкоренила дълбоко в мен и ме караше постоянно да се вманиачавам по това как ме виждат другите, без изобщо да проявявам внимание към Божиите намерения или изисквания и без изобщо да защитавам църковното дело. Осъзнах, че Бог е имал усърдно намерение, когато ми е позволил да изпълнявам този дълг. Бог познава моите недостатъци, това как се съсредоточавам върху гордостта и статуса, както и това, че имам нужда от такива ситуации, за да бъда пречистена и променена. Когато Бог уреди за мен да си сътруднича със сестри с добри заложби, не можех да се изтъквам и затова гордостта и статусът ми не бяха задоволени, което ми донесе вътрешна болка и мъчение и ме принуди да застана пред Бог и да се самоанализирам, да разбера вредата и последиците от стремежа към репутация и статус и по този начин да се откажа от погрешните си стремежи и да коригирам отношението си към своя дълг. В същото време, като си сътрудничех със сестри с добри заложби и получавах помощта на всички в моя дълг, аз придобих и по-добро разбиране за принципите, което се оказа точно такова, каквото беше нужно, за да компенсира недостатъците ми. Това беше Божията любов! Докато размишлявах върху това, почувствах силно разкаяние и вече не исках да живея заради безполезния стремеж към гордостта.

След това попаднах на друг откъс от Божиите слова, който ми даде по-дълбоко разбиране за Божиите намерения. Всемогъщият Бог казва: „Бог не дава на хората прекалено добри заложби. От една страна, това е така, за да могат хората при това основно условие да останат малко по-приземени, и въз основа на усещането, че са обикновени, нормални хора, хора с покварен нрав, да могат с готовност да приемат Божието дело и Божието спасение. Само по този начин те наистина имат основното условие да приемат Божиите слова. От друга страна, ако хората имат много добри заложби или изключително бърз ум, ако имат много големи способности във всички аспекти, ако всички са изключителни, ако всичко в света им върви гладко — правят много пари в бизнеса, имат особено плавна политическа кариера, справят се без усилие във всички ситуации, чувстват се като риба във вода — тогава такива хора не са способни лесно да дойдат пред Бог и да приемат Божието спасение, нали? (Точно така.) Повечето от тези, които Бог спасява, не заемат високи позиции в света или сред хората в обществото. Тъй като заложбите и способностите им са средни или дори лоши и им е трудно да намерят популярност или успех в света, като винаги чувстват, че животът е мрачен и несправедлив, те имат потребност от вяра и в крайна сметка идват пред Бог и влизат в Божия дом. Това е основното условие, което Бог поставя на хората, когато ги избира: само с тази потребност можеш да имаш желание да приемеш Божието спасение. Ако твоите условия във всички аспекти са много добри и подходящи за това да имаш стремеж в света, и винаги искаш да си създадеш име, тогава ти не би имал желание да приемеш Божието спасение, нито дори възможност да го получиш“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (7)). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми се озари. Фактът, че Бог не ми даваше добри заложби, беше част от Неговата добра воля и съдържаше внимателните Му усърдни намерения. Докато размишлявах за антихристите, отлъчени от църквата, видях, че някои от тях имаха добри заложби и интелигентност, но сърцата им не бяха съсредоточени върху това да изпълняват дълга си, а върху стремежа към репутация и статус. Тъй като не следваха правилния път, действията им прекъсваха и смущаваха работата на Божия дом и въпреки многократните общения те пак отказваха да се покаят и накрая бяха отлъчени. Замислих се за моето съсредоточаване върху репутацията и статуса и за това колко повърхностна бях дори без да имам добри заложби, а ако ги имах, може би щях да стана изключително надменна и със сигурност вече щях да вървя по пътя на антихриста. Като се замисля за това сега, това, че Бог не ми бе дал добри заложби, наистина е било форма на защита за мен!

Чрез търсене открих, че имах погрешна гледна точка, като вярвах, че за да постигам резултати в дълга си, трябва да имам добри заложби, а ако те ми липсваха, не можех да изпълнявам дълга си добре. Прочетох един откъс от Божиите слова по този въпрос: „Хората не разбират защо Бог им дава такива съвсем средни заложби. Трудно е да се намерят водачи с добри заложби и е изключително трудно да се върши добре църковната работа. Хората си мислят: „Ако Бог даваше на хората добри заложби, нямаше ли да е по-лесно да се намират водачи? Нямаше ли да е по-лесно да се върши църковната работа? Защо Бог не дава на хората добри заложби?“. Ако погледнем на този въпрос от гледната точка на цялостната работа на Божия дом, разбира се, ако имаше повече хора с добри заложби, църковната работа наистина щеше да е по-лесна. Съществува обаче една предпоставка: в Божия дом Бог върши Своето дело и хората нямат решаваща роля. Следователно това дали заложбите на хората са добри, средни или лоши, не определя резултатите на Божието дело. Крайните резултати, които трябва да бъдат постигнати, се осъществяват от Бог. Всичко се ръководи от Бог, всичко е дело на Светия Дух“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (7)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че ключът към постигането на добри резултати в дълга ни е в това да получим напътствията и делото на Светия Дух. Дори и при хората с добри заложби, ако намеренията им са погрешни и те работят само за слава, печалба или статус и разчитат единствено на собствените си заложби и дарби, без Божието напътствие и просветление, те не могат да постигнат добри резултати. Тези със средни заложби, които обаче влагат сърцето си в изпълнението на дълга си и които се молят на Бог, уповават се на Него и търсят истините принципи, когато са изправени пред трудности, е по-вероятно да получат делото на Светия Дух и да постигнат добри резултати в дълга си. Моята гледна точка беше наистина абсурдна. Мислех, че доброто изпълнение на даден дълг и постигането на резултати зависят единствено от човешките заложби и отричах, че действието на Светия Дух определя всичко. Това е възглед на неверниците. В света на невярващите, за да постигне добри резултати в работата, човек трябва да разчита на интелекта, заложбите и дарбите си. Но Божият дом е напълно различен от светския свят. Работата в Божия дом се извършва чрез делото на Светия Дух и въпреки че в хода на работата е необходимо човешкото сътрудничество, то не играе решаваща роля. Разпространението на Божието евангелие в различни страни по света се ръководи изцяло от Бог, стъпка по стъпка, като Бог извършва Своята работа, а хората само сътрудничат. Бог знае точно какво мога да направя, дълга, който мога да изпълнявам в съответствие с моите заложби, и резултатите, които мога да постигна в дълга си, и стига да съм искрена и трудолюбива, Бог ще ме просветли и напътства. Освен това имам около себе си сестри с добри заложби, с които мога да си сътруднича, и можем да допълваме взаимно силните и слабите си страни, като по този начин мога да постигна някакви резултати в дълга си.

Прочетох и един откъс от Божиите слова, който ми даде път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Много хора мислят, че заложбите им са лоши и че никога не изпълняват дълга си добре или според стандарта. Те дават най-доброто от себе си в това, което правят, но никога не могат да схванат принципите и все не могат да постигнат много добри резултати. В крайна сметка само се оплакват, че заложбите им са твърде ниски, и стават негативни. Така че, ако някой е с лоши заложби, означава ли това, че за него няма път напред? Това да имаш лоши заложби не е някаква фатална болест и Бог никога не е казвал, че няма да спаси хората с лоши заложби. Както Бог е казвал и преди, това, което го натъжава, са честните, но невежи хора. Какво означава да си невеж? В много случаи невежеството идва от лошите заложби. Когато хората са с лоши заложби, те имат повърхностно разбиране за истината. То не е достатъчно конкретно или практично и често се ограничава до повърхностно или буквално разбиране — ограничава се до доктрини и правила. Затова те не могат да разберат множество проблеми и никога не могат да схванат принципите, когато изпълняват дълга си, или да изпълнят дълга си добре. Означава ли това, че Бог не иска хора с лоши заложби тогава? (Не.) Към кой път и в коя посока Бог насочва хората? (Към това да бъдеш честен човек.) […] Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде предан на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да не нагласяш нещата в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, се почувствах озарена. Моите заложби се определят от Бог, а е факт, че имам слаби заложби. Но Бог не ме презира заради слабите ми заложби. Бог се надява, че ще мога да подхождам към дълга си с честно сърце, да оставя настрана гордостта си и да върша всичко, което мога да върша добре, с цялото си сърце и сила, да търся и практикувам истината във всички въпроси. Ето това трябва да правя. Сестрите имаха по-добри заложби от мен и виждаха проблемите по-обстойно, така че беше добре, че те посочваха отклоненията и проблемите в моя дълг, тъй като това можеше да ме подтикне да се самоанализирам и да обобщя отклоненията си, което също така щеше да допълни недостатъците ми. След това прегледах съответните принципи въз основа на недостатъците си и разбрах по-добре тези принципи. Бог наистина показваше специална благосклонност към мен! Осъзнах, че макар да имам слаби заложби, Бог все пак ми показва такава благодат, като ми позволява да си сътруднича със сестри с добри заложби и те още да ме допълват. Трябваше да подхождам към дълга си с благодарно сърце, да полагам повече усилия, за да разбера истините принципи, да се вслушвам повече в предложенията на другите и да изпълнявам дълга си добре. Застанах пред Бог, за да се помоля: „Боже, благодаря Ти за просветлението и напътствията, които ми помогнаха да разбера намеренията Ти. Трябва да работя още по-усърдно поради слабите си заложби и да се стремя да бъда честен човек и да изпълнявам добре дълга си с цялото си сърце и сили!“.

След това съзнателно се молих по този въпрос и в дълга си избягвах да се сравнявам с другите, а се съсредоточих върху това да върша нещата пред Бог и да приемам Неговата внимателна проверка. Когато проверявах видеоклипове и се сблъсквах с неща, които не можех да прозра, активно търсех помощ от сестрите и влагах сърцето си в дълга си с искреност. Когато практикувах по този начин, чувствах лекота и освобождение в сърцето си. Веднъж водачката на екипа ме помоли да проверя заедно с нея едно видео и аз си помислих: „Тази сестра има добри заложби, а аз — не. Какво ще си помисли тя за мен, ако не мога да идентифицирам никакви проблеми?“. Осъзнах, че отново бях възпряна от гордостта си, затова тихо се помолих на Бог: „Боже, моля Те, успокой сърцето ми, за да не ме възпират слабите ми заложби и да мога да изявя най-доброто от това, което мога да постигна. Сестрата има по-добри заложби и може да идентифицира повече проблеми, което ще допълни моите недостатъци“. След като се помолих, успокоих сърцето си и внимателно изгледах видеото. След като изгледах видеото, говорих за проблемите, които забелязах, и за областите, в които бях объркана, а сестрата също сподели своите възгледи и мнения и проведе общение върху своята гледна точка за областите, за които не бях сигурна. Благодарение на нейното общение видях, че гледам на проблемите от по-широка гледна точка, докато сестрата забеляза проблеми в детайлите, което по една случайност допълваше моите недостатъци. Благодарение на размяната на мнения моето объркване беше разрешено и аз имах по-ясна представа за проблемите на видеото. Когато не се интересувах от печалбите и загубите в гордостта и се посветих с цялото си сърце на дълга си, се почувствах много спокойна и ми беше наистина приятно да изпълнявам дълга си по този начин!

Благодарение на това преживяване имах дълбокото усещане, че ключът към доброто изпълнение на дълга е човек да има честно сърце, да остави настрана личните си интереси и гордостта, да не се възпира от слабите си заложби, а да влага сърцето си в изпълнението на дълга си и да обмисля как да го изпълнява добре. По този начин човек лесно може да получи Божието напътствие и просветление и да постигне някакви резултати в дълга си.