От Лиу Син, Китай

На 23 юли 2023 г., след като току-що бях приключила с поенето на няколко новодошли и се върнах у дома, висшестоящият водач Ли Цин дойде при мен забързан и ми каза: „Много от новодошлите в църквата Шу Гуан са арестувани от полицията и дори са хванали църковните водачи и дяконите. Много братя и сестри от две съседни църкви също са арестувани. Сега новодошлите спешно се нуждаят от поене и подкрепа, в противен случай ще им бъде трудно да останат непоколебими в тази ужасна среда. Тъй като си ги поила и преди, искаме да подкрепиш тези новодошли“. Като чух водача да казва това, осъзнах, че тази работа е много важна. Ала тогава си помислих: „Тъкмо се върнах от църквата Шу Гуан преди два дни, а на следващия ден много братя и сестри са били арестувани. Освен това всички ме познават, така че поенето на новодошлите в този момент би било изключително опасно! Навсякъде има камери за наблюдение. Ами ако някой ме предаде и полицията използва кадри от видеонаблюдението, за да ме залови? Вече съм била съм арестувана два пъти и ако ме задържи отново, полицията почти сигурно ще ме изтезава до смърт. Ако ме пребият, то шансът ми за спасение ще изчезне напълно“. Почувствах се някак плаха, затова ми хрумна първо да помоля една от предишните отговорнички по поенето, която беше освободена от дълг, да подкрепи тези новодошли. Ала на тази сестра ѝ липсваше чувство за бреме в дълга и не разрешаваше истинските проблеми и се почувствах неловко да я изпратя. Докато се тревожех и колебаех, си мислех: „Полицията не е ли също в Божиите ръце? Дали ще ме арестуват, или не, не зависи от полицията. Ако се боя още преди да отида в църквата, що за свидетелство ще имам?“, Помолих се на Бог да ме закриля и да ми даде вяра и сила и отидох да напоя новодошлите.

Малко по-късно обаче научих, че още няколко от новодошлите са били арестувани и че полицията използва снимки от видеонаблюдението на две други сестри и мен, за да накара новодошлите да ни идентифицират. Уплаших се още повече и си помислих: „Арестуваха ме преди няколко години и полицията към Бригадата за национална сигурност ме познава. Ако ме арестуват отново, със сигурност няма да ме пуснат“. С мисълта за това как някои братя и сестри са били брутално пребивани от полицията и как веднъж вече бях измъчвана от полицията на косъм от смъртта, се зачудих: „Ако ме арестуват и действително ме пребият, няма ли годините ми на вяра да приключат?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече се притеснявах и не можех да спя през нощта. Просто исках водачът да намери някой друг, който да пои новодошлите. Въпреки това, повечето църковни водачи, работници и отговорници по поенето бяха арестувани от полицията, така че за момента нямаше други подходящи хора. След това, въпреки че отидох да напоя новодошлите, живеех в боязън и тревога, бях небрежна по време на събиранията и всеки път, след като прочитах малко от Божиите слова, исках да си тръгна колкото се може по-скоро, като се страхувах, че колкото по-дълго трае събирането, толкова по-опасно ще става. По това време някои от новодошлите се бояха да не бъдат арестувани и състоянието им не беше добро, а аз просто говорех накратко, преди набързо да приключа събиранията. По-късно, докато мислех за това как проблемите на новодошлите не бяха решени, се почувствах виновна; опасявах се, че новодошлите могат да станат негативни, слаби или да бъдат подведени от безпочвените слухове на Компартията и в крайна сметка да напуснат. Но също така мислех как макар полицията да разполагаше с мои кадри и снимки от видеонаблюдението, не бях забелязала да ме следят подозрителни хора и че докато внимавах за безопасността си и се дегизирах, все пак можех да посещавам събирания. Ако в този критичен момент обръщах внимание единствено на собствената си безопасност и не се интересувах дали новодошлите могат да останат непоколебими, бих ли имала все още човешка природа? Прочетох един откъс от Божиите слова, който гласи: „Моя е последната дума във всичко случващо се във вселената. Съществува ли нещо извън Моя контрол?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 1). Беше истина — Бог е всемогъщ и колкото и зъл и свиреп да е големият червен змей, той не може да надделее над Божието върховенство. Без Божието разрешение полицията не можеше да ме залови. Божиите слова ми дадоха вяра и сила, така че продължих да поя новодошлите.

По-късно, поради нуждите на делото, отидох в църквата Син Шън, за да ръководя работата по поенето. Ала неочаквано, малко след пристигането ми в църквата Син Шън, църковните водачи бяха арестувани от полицията. Като видях, че полицията започва да арестува хора и в тази църква, се изпълних с тревога и боязън и не исках да ходя да поя новодошлите. Но новодошлите в тази църква тъкмо бяха започнали да се събират нормално и водачите на църквата бяха арестувани. Не можех просто да гледам как новодошлите остават без поене и животът им страда. Сърцето ми беше в смут, затова коленичих пред Бог и се помолих: „Всемогъщи Боже, много новодошли трябва да бъдат поени и подкрепяни, но се боя да не бъда арестувана и нямам куража да отида. Моля Те, дай ми вяра и смелост“. След като се помолих, гледах видео със свидетелство за преживяване, което дълбоко ме развълнува. Въпреки че сестрата се чувстваше слаба и негативна пред гоненията на полицията и върлуващата епидемия, тя съумя да се ослани на Бог, за да се погрижи правилно за последващата работа в църквата и благополучно премести книгите с Божиите слова. Като видях, че тази сестра бе способна да отстоява дълг насред гонения и несгоди, се почувствах много засрамена, особено щом се вдъхнових от Божиите слова, които се появиха във видеото. Всемогъщият Бог казва: „Това, което желая, е твоята преданост и подчинение сега, твоята любов и свидетелство сега. Дори и да не знаеш в този момент какво е свидетелство или какво е любов, трябва да Ми донесеш всичко от себе си и да Ми предадеш единственото съкровище, което имаш: твоята преданост и подчинение. Трябва да знаеш, че свидетелството за Моята победа над Сатана лежи в рамките на предаността и подчинението на човека, както и свидетелството за Моето пълно завоюване на човека. Задължението на твоята вяра в Мен е да свидетелстваш за Мен, да бъдеш предан на Мен и на никой друг, и да бъдеш покорен докрай. Преди да започна следващата стъпка от работата Си, как ще свидетелстваш за Мен? Как ще Ми бъдеш предан и покорен? Посвещаваш ли цялата си преданост на задачата си или просто ще се откажеш? Би ли се подчинил на всяка Моя подредба (дори да е смърт или унищожение), или ще избягаш посред пътя, за да избегнеш наказанието Ми? Аз те наказвам, за да свидетелстваш за Мен и да Ми бъдеш предан и покорен. Нещо повече, настоящото Ми наказание е за да разгърна следващата стъпка от Моята работа и да позволя на работата да напредва безпрепятствено. Затова те приканвам да бъдеш благоразумен и да не се отнасяш нито към живота си, нито към значението на съществуването си като към безполезен пясък. Можеш ли да знаеш точно каква ще бъде работата Ми в бъдеще? Знаеш ли как ще работя в идните дни и как ще се развие работата Ми? Трябва да знаеш значението на твоето преживяване на работата Ми и още повече — значението на вярата си в Мен. […] Затова все още трябва да ти кажа: трябва да отдадеш живота си на Моето дело и нещо повече, трябва да посветиш себе си на Моята слава. Отдавна копнея да свидетелстваш за Мен и още повече копнея да разпространяваш Евангелието Ми. Ти трябва да разбереш какво е в сърцето Ми“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?). Като прочетох Божиите слова, се почувствах дълбоко развълнувана и особено, когато Бог рече: „Би ли се подчинил на всяка Моя подредба (дори да е смърт или унищожение), или ще избягаш посред пътя?“ Почувствах се особено лишена от съвест и наистина егоистична и достойна за презрение! Тъй като църквата бе подложена на поголовни арести и гонения от страна на Компартията, знаех добре, че на тези новодошли им липсва истината за виденията и че изправени през тази ужасна ситуация и безпочвените слухове на Конпартията, за тях би било лесно да станат негативни, слаби или да бъдат подведени и дори да се оттеглят от вярата. Трябваше да поема работата по поенето на новодошлите, за да могат да разберат истината и да останат непоколебими. Но от страх да не ме арестуват, исках да отблъсна работата по поенето на новодошлите и да избягам в този критичен момент и след като научих, че полицията разполага със снимката ми, станах още по-боязлива. Боях се, че ще бъда арестувана и пребита от полицията и че няма да имам добър изход и крайна цел в бъдеще. Затова, макар добре да знаех, че няма кой да подкрепи новодошлите, все пак не исках да ги поя. Въпреки че по-късно отидох, бях просто повърхностна и нехайна, като исках бързо да приключа събирането и да си тръгна. Докато размишлявах върху поведението си, осъзнах, че нямам истинска вяра или покорство пред Бог и че проявявам внимание единствено към собствената си безопасност. Просто исках да изоставя дълга си и да избягам насред всичко и при най-слабия намек за опасност. Що за вяра в Бог имах? Къде бяха предаността и покорството ми? Къде бе моето свидетелство? Това беше проявление на предателство към Бог. Чувствах се притеснена и виновна, като се мразех за това, че съм толкова егоистична и достойна за презрение и че нямам никаква преданост! В същото време разбирах, че изправена пред арестите и гоненията трябваше да се уповавам на Бог, за да остана непоколебима в моето свидетелство, да предам сърцето си и да се покоря на Божието върховенство и подредба; и дори това да означаваше да пожертвам живота си, трябваше да изпълнявам добре дълга си. Като осъзнах това, почувствах прилив на сила и вече не се боях, че ще бъда арестувана. Бързо отидох при новодошлите, общувах за Божиите слова с тях и им помогнах да разберат всемогъществото и мъдростта на Бог, за да имат вярата да преживеят тази ситуация.

След това си помислих: „Защо когато чувам за арестувани братя и сестри винаги се боя и искам да се защитя? Каква е основната причина за това?“. Потърсих Божиите слова по този въпрос и ги прочетох. Всемогъщият Бог казва: „В континентален Китай да вярваш в Бог означава да живееш в опасна среда. Всеки човек, който следва Бог, е изправен пред ежедневния риск да бъде арестуван, осъден и подложен на жестоко преследване от страна на големия червен змей. Антихристите не правят изключение. Макар че в рамките на Божия дом те могат да бъдат класифицирани като антихристи, великият червен змей, в съюз с религиозната общност, постоянно прави всичко възможно, за да потиска и преследва Божията църква и Божиите избраници, и, разбира се, антихристите също се намират в такава среда и не са извън заплахата от арест. Следователно на тях често им се налага да се сблъскват с въпроса за собствената си безопасност. Това повдига въпроса за това как те се справят със собствената си безопасност. В този подраздел общуваме главно за отношението на антихристите към собствената им безопасност. А какво е тяхното отношение? (Те правят всичко възможно, за да осигурят собствената си безопасност.) Антихристите правят всичко възможно, за да осигурят собствената си безопасност. Това, което си мислят, е: „Трябва непременно да подсигуря безопасността си. Независимо кой ще хванат, това не трябва да съм аз“. […] Ако едно място е безопасно, антихристите ще изберат да работят именно там и наистина ще изглеждат много инициативни и положително настроени, като демонстрират своето огромно „чувство за отговорност“ и „преданост“. Ако някоя работа е свързана с риск и може да доведе до инцидент, ако има опасност големият червен змей да разбере кой я върши, такива хора си измислят извинение, отказват я и намират възможност да я избегнат. Щом възникне опасност или дори само при признаци за такава, те намират начини да се измъкнат и да зарежат дълга си и изобщо не ги е грижа за братята и сестрите. Интересува ги единствено как да се измъкнат от опасността. Може би вече са подготвени в сърцето си. Щом възникне опасност, веднага изоставят работата, която вършат, и не ги интересува развитието на църковното дело, загубите, които може да причинят на Божия дом или безопасността на братята и сестрите. За тях е важно да избягат. Дори държат „коз в ръкава си“, план за самозащита. Щом ги застигне опасност или бъдат арестувани, те признават всичко, което знаят, като се оправдават и се освобождават от всякаква отговорност, за да опазят собствената си кожа. Това е планът, който са подготвили. Тези хора не желаят да бъдат подлагани на преследване заради вярата си в Бог. Страхуват се да не ги арестуват, измъчват и осъдят. В действителност отдавна са се поддали на Сатана в сърцата си. Те се ужасяват от властта на сатанинския режим, а още повече се страхуват да не ги сполетят неща като мъчения и жестоки разпити. Следователно, ако всичко върви гладко при антихристите и няма никакви заплахи или проблеми, свързани с безопасността им, и възможността за опасност е напълно изключена, те могат да посветят своето старание, „предаността си“ и дори свое имущество. Ще бъдат обаче изключително внимателни, няма да проповядват евангелието и няма да свидетелстват за Бог, нито ще изпълняват дълга си, ако обстоятелствата са неблагоприятни и има опасност да ги арестуват по всяко време за това, че вярват в Бог и изпълняват дълга си, и ако заради вярата си в Бог може да загубят служебното си положение или да бъдат изоставени от близките си. Свиват се в черупките си дори при малък признак на неприятности и искат незабавно да върнат в църквата книгите с Божиите слова и всичко, свързано с вярата в Бог, за да се предпазят и да останат невредими. Не са ли опасни? Няма ли да се превърнат в Юда, ако ги арестуват? Антихристите са толкова опасни, че по всяко време може да се превърнат в Юда, а вероятността да обърнат гръб на Бог присъства постоянно. Освен това са крайно егоистични и подли. Това се определя от природата същност на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Бог разобличава, че природата на антихристите е особено егоистична и достойна за презрение. Ако е сигурно и безопасно на местата, където изпълняват дълга си, антихристите са особено дейни и изглеждат много отговорни, но щом обстановката стане сурова, единствената им грижа е да защитят себе си и изобщо не се интересуват от църковното дело или безопасността на братята и сестрите. Така се държах аз. Когато църквата не беше изправена пред арести, бях много енергична и дейна и когато работата беше натоварена, ходех да поя новодошлите без да хапна дори залък. Ала когато църквата беше изправена пред мащабни арести и водачите и отговорниците по поенето бяха заловени и трябваше аз да поя новодошлите, се отдръпнах и се скатах от страх, че ще бъда арестувана от полицията и измъчвана до смърт и че ще остана без добър изход или крайна цел. Затова не исках да ходя да поя новодошлите и макар добре да знаех, че освободената сеста по поенето е безотговорна, все пак исках да ѝ прехвърля новодошлите и да избягам в този критичен момент. Ценях собствената си безопасност над всичко останало и изобщо не се интересувах дали църковното дело ще пострада и дали новодошлите ще могат да останат непоколебими. Видях, че наистина ми липсва човешка природа и съвест и че нравът, който разкривах, беше точно като този на един антихрист — крайно егоистичен и достоен за презрение! Ако не се покаех и продължавах да изоставям дълга си и да се държа като дезертьор в критични моменти, в крайна сметка щях да бъда отстранена.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране по въпроса за страха от смъртта и узнах как да се отнасям към него. Всемогъщият Бог казва: „Как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те разпространяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и хокаха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. Нека не говорим за крайния изход на онези мъченици или за това как Бог определя поведението им, а да се запитаме следното. Когато стигнаха до края, дали начинът, по който посрещнаха края на живота си, съответстваше на човешките представи? (Не, не съответстваше.) От гледна точка на човешките представи те платиха толкова висока цена, за да разпространяват Божието дело, но в крайна сметка бяха убити от Сатана. Това не съответства на човешките представи, но точно това им се случи. Бог го допусна. […] Ето как умряха и си отидоха телата им; това беше начинът на тяхното отпътуване от човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разпространяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано със собствената им личност, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо и, както се оказва, тези хора са били способни да отдадат най-ценното си — живота — като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. До деня на смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). Когато размислих над Божиите слова, се почувствах дълбоко развълнувана. Видях, че през епохите светиите, които са разпространявали Божието евангелие, са били гонени от властимащите. Някои от тях са били влачени до смърт от коне, други са били убивани с камъни, а трети — приковавани към кръстове с главата надолу, но изправени пред заплахата от смърт, те не са били възпрени от влиянието на тъмнината и са отстоявали дълга си до смъртта, без да се отричат от Божието име или да Го предават, като са използвали живота си, за да свидетелстват красиво и гръмко за Бог. Тяхната смърт е била ценна и значима. Въпреки че в човешките очи са умрели физически, те са търпели гонения за праведност и Бог ги хвали и помни. Помислих си как съумях да приема Божието дело в последните дни и да изпълнявам дълга си като сътворено същество и че това е Божията благодат. Като сътворено същество трябваше да се отплатя за Божията любов и да изпълнявам добре дълга си. Ако Бог позволеше на полицията да ме арестува, това също би било възможност да свидетелствам за Бог. Дори и наистина да бях гонена до смърт от полицията, това би било с Божието разрешение. Трябваше да остана непоколебима в свидетелството си за Бог, защото животът ми беше даден от Него; и независимо дали щях да живея или да умра, трябваше да оставя Бог да ме устрои и да се покоря на Неговите върховенство и подредба. В противен случай, ако милеех за живота си и се пазех и в критични моменти не изпълнявах дълга си и не подкрепях и не поях новодошлите, то щях да извърша прегрешение пред Бог и щеше да е твърде късно за съжаление. Макар че тялото ми може да не умре, Бог ще ме види като някой, който е загубил свидетелството си и Го е предал и ще продължа да живея като ходещ труп. След като разбрах това, сърцето ми вече не беше възпряно от страха от смъртта.

Една вечер прочетох друг откъс от Божиите слова, който гласи: „Сатана не посмя да престъпи Божията власт и освен това той винаги внимателно слушаше и се подчиняваше на Божиите заповеди и конкретните повели, като никога не се осмели да им се противопостави и, разбира се, не се осмели произволно да променя каквито и да било Божии заповеди. Това са границите, които Бог е определил за Сатана и затова Сатана никога не се е осмелявал да ги прекрачи. Не показва ли това могъществото на Божията власт? Не е ли това свидетелство за Божията власт? Сатана има много по-ясна представа от човечеството за това как да се държи с Бог и как да гледа на Бог, затова в духовния свят Сатана вижда много ясно както статуса, така и властта на Бог, и има дълбоко разбиране за могъществото на Божията власт и за принципите зад упражняването на Неговата власт. Сатана изобщо не смее да ги пренебрегва, както не смее да ги престъпва по какъвто и да е начин или да направи нещо, което да престъпи Божията власт, и по никакъв начин не се осмелява да оспори Божия гняв. Макар и зъл и високомерен по природа, Сатана никога не се е осмелявал да прекрачи границите и пределите, определени му от Бог. В продължение на милиони години Сатана стриктно спазваше тези граници, подчиняваше се на всяка повеля и заповед, дадени му от Бог, и никога не посмя да прекрачи границата. Макар и злонамерен, Сатана е много по-мъдър от поквареното човечество. Той познава идентичността на Създателя и познава своите граници. От „покорните“ действия на Сатана може да се види, че властта и могъществото на Бог са небесни декрети, които не могат да бъдат престъпени от Сатана, и че точно заради неповторимостта и властта на Бог всички неща се променят и размножават в определен ред, че човечеството може да живее и да се плоди в рамките на определения от Бог курс, и нито един човек или предмет не могат да нарушат дадения ред, както и нито един човек или предмет не са в състояние да изменят този закон, защото всички те са произлезли от ръцете на Създателя и от подредбата на Създателя и властта Му“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). От Божиите слова видях Божията власт и велика мощ. Всички неща и събития са под Божия контрол и колкото и да вилнее големият червен змей, той не би посмял да ни залови по свое желание без Божието разрешение, защото не може да престъпи границите и ограниченията, определени от Бог. Това е уникалната Божия власт. Помислих си как Мойсей е извел израилтяните от Египет — с Червено море пред него и армията на фараона в тил. В човешкото въображение е изглеждало невъзможно израилтяните да избягат, но когато те се озовали в окаяно положение, Бог разделил Червено море и го превърнал в суша и израилтяните прекосили безопасно, а цялата египетска армия се удавила. Видях Божията власт и огромна мощ и видях също, че Бог е този, който е осигурил на израилтяните път за бягство, и че за Него нищо не е трудно. Пред лицето на гоненията и несгодите, Бог също използва големия червен змей като средство за обслужване, за да усъвършенства вярата ми, и колкото и опасна да е ситуацията, трябваше да се уповавам на Бог и да изпълнявам добре дълга си.

Два месеца по-късно, поради предателството на един Юда, обстановката стана още по-тежка и близо сто души бяха арестувани. От тези, които бяха арестувани и след това освободени, научих, че полицията е питала за местонахождението ми няколко пъти. Мислех, че тъй като съм избрана за църковен водач, полицията със сигурност ще ме измъчва, ако ме арестува. Зачудих се дали ако не мога да издържа и бъдат пребита, годините ми на вяра в Бог няма да свършат? Когато се замислих за това, осъзнах, че все още съм вкопчена в живота си. Затова се помолих на Бог да закриля сърцето ми. Припомних си един филм, наречен „Моята история, нашата история“ и бързо си го пуснах. Видях, че братята са били измъчвани от полицията за това, че са разпространявали Божиите слова, но са предпочели да умрат, вместо да се преклонят на Сатана. Особено в края, когато предпочетоха да умрат, вместо да подпишат „Трите изявления“ и да предадат Бог, те свидетелстваха силно и гръмко. Бях дълбоко вдъхновена и реших, че ако един ден бъда арестувана от полицията, щях да откажа компромиси със Сатана подобно на братята и сестрите във филма, дори ако това означаваше смърт, и да свидетелствам красиво, за да утеша Божието сърце. След това действително общувах за истината с новодошлите и им помагах да прозрат сатанинските кроежи и постепенно някои новодошли успяха да присъстват на събиранията нормално.

Преживяването на арестите и гоненията на големия червен змей разкри истинския ми духовен ръст както и моя егоистичен и достоен за презрение сатанински нрав. Това ми позволи да разбера по-добре себе си и разбрах, че арестите и гоненията са разрешени от Бог и че Той използва тези неща, за да усъвършенства нашата вяра и любов. Знам, че в бъдеще ще бъда подложена на още по-големи гонения и несгоди, но вярвам, че всичко е в Божиите ръце и каквото и да стане, аз ще изпълнявам дълга си като сътворено същество и ще свидетелствам за Бог.