На 6 март 2023 г. водачката насрочи събрание с мен и няколко от другите работници. Обикновено чаках с нетърпение тези събрания, като смятах, че всички ние можем да разговаряме за нашето възприемане и разбиране на Божиите слова, да обменим опит и да обсъдим различните проблеми и трудности, с които се сблъскваме в работата си, да се поучим от силните си страни и да компенсираме недостатъците си — което беше чудесно. Но този път се чувствах малко притеснена. Мислех за това как през изминалите два месеца водачката беше посочила няколко проблема в работата ми, а именно това, че евангелската работа напредва бавно, че не съм успяла навреме да обуча хора, които са забелязани като талантливи, и дори това, че моето общение на събрания възвеличава и хвали мен и че аз вървя по пътя на антихриста. Помислих си: „Ако на това събрание водачката ме попита какви са преживяванията ми напоследък, как съм поправила тези отклонения и съм практикувала и навлязла в истината, и ако аз не мога да кажа нищо, тя дали няма да помисли, че не се справям добре с работата си и че навлизането ми в живота е лошо? Как ще погледнат на мен тя и колегите работници?“. От тези мисли много се напрегнах и започнах да мисля за задачите, които не съм проследила, и за тези, с които не съм се справила. Реших, че трябва бързо да добия ясно разбиране преди събранието. Освен това последния път водачката посочи проблема ми да се възвеличавам и хваля. Въпреки че прочетох някои от Божиите слова след това, аз не се съсредоточих върху самоанализиране и навлизане. Чудех се: „Дали ако не мога да покажа искрено разбиране, водачката ще каже, че дори когато ме скастрят, аз не се съсредоточавам върху самоанализиране и не съм човек, който се стреми към истината? По-добре отново да погледна откъсите от Божиите слова, които четох по-рано, да ги обмисля и да се постарая да формулирам някакви дълбоки прозрения. Така водачката ще види, че въпреки наличието на много проблеми в изпълнението на дълга ми и това, че разкривам покварен нрав, след това аз все пак мога да търся истината, да я практикувам и навлизам в нея до известна степен. Така ще мога да възстановя имиджа си в очите на водачката“.

В деня на събранието, както обикновено, водачката започна да говори за нашите състояния. Аз си помислих: „Нека колегите работници да говорят първи, за да чуя какви преживявания и разбиране са придобили. Може да ми хрумне някоя идея от тяхното общение и да използвам тази възможност да помисля още за моето преживяване и разбиране“. Като чух колко практично беше общението на моите колеги, започнах малко да се притеснявам и да си мисля: „Ако не разговарям добре, впечатлението на водачката за мен само ще се влоши“. От тази мисъл ми беше трудно да се успокоя и започнах да обмислям как мога да се изразя по-ясно и по-задълбочено по време на общението ми. Но колкото и да го обмислях, моето разбиране остана толкова повърхностно, колкото беше преди, което малко ме обезкуражи: „Забрави. Просто ще споделя това, което разбирам“. Но после си помислих: „Аз вече съм направила лошо впечатление на водачката. Ако тя чуе колко е повърхностно моето разбиране, дали няма да помисли, че не се справям добре с работата си и не навлизам в живота, и дали няма да реши да ме постави под наблюдение или дори да ме освободи? Ако ме освободят, как ще се отнасят с мен братята и сестрите ми? Не, аз трябва да се представя по-добре“. Когато дойде моят ред да споделя състоянието и разбирането си, аз исках да покажа дълбоко разбиране, но колкото повече говорех, толкова по-объркано се изразявах. Когато приключих да говоря, водачката каза: „След като чух всичко, което сподели, още не мога да преценя твоето основно състояние“. Колега работник каза също: „Звучиш малко негативно. Ако наистина притежаваш разбиране и навлизане, не би трябвало да си негативна“. В този момент усетих как лицето ми пламва и исках да потъна вдън земя. Помислих си: „Чудесно. Не само че не успях да създам добро впечатление, но и се злепоставих още повече“. Колкото повече мислех за това, толкова по-неловко се чувствах. Исках само събранието да свърши скоро. Тогава водачката спря да пита за състоянието ми и пожела да разбере как съм се справила с един доклад. Помислих си: „Добре съм запозната със ситуацията около този доклад, мога да говоря за това, за да се изтъкна малко. Но тъй като една сестра, с която си партнирах, също имаше участие в това, ако тя проговори първа, няма ли водачката да си помисли, че тя е разговаряла за ситуацията и се е справила с нея? Не, трябва аз да говоря първа. Вече се злепоставих, този път трябва да възвърна част от имиджа си“. При тази мисъл аз побързах да отговоря. Но в стремежа си да се изтъкна, в крайна сметка не успях да се изразя добре. Всъщност сестрата, с която си партнирах, изясни нещата с допълнително общение. В онзи момент се почувствах много зле — исках да съм първа и да се изтъкна, но всъщност се злепоставих дори повече. Същата вечер размишлявах върху събитията от деня и колкото и да се опитвах, просто не можех да успокоя съзнанието си. Не можех да не започна отново да мисля как да си върна изгубената гордост. Но колкото повече се съсредоточавах върху това, толкова повече се разстройвах и главата ми се замая.

На следващата сутрин, по време на духовната ми практика, аз прочетох откъс от Божиите слова: „Често ли изследвате поведението и намеренията си, докато вършите делата си и изпълнявате дълга си? (Рядко.) Ако се самоизследвате рядко, можете ли да разпознаете покварения си нрав? Можете ли да разберете истинското си състояние?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, започнах да се изследвам и осъзнах, че намеренията ми спрямо това събрание не са били правилни. Исках да използвам общението си за своите преживявания и разбиране, за да се изтъкна и да впечатля другите. Колкото повече размишлявах върху намеренията и поведението си, толкова повече усещах, че моето поведение по време на събранието е имало измамни елементи и аз съм извършвала измама. След като изследвах това, се почувствах объркана. „На днешното събрание да кажа ли на водачката за вчерашното си състояние?“, чудех се. „Ако ѝ кажа, как ще погледнат на мен тя и моите колеги, като знаят, че съм имала толкова достойни за презрение намерения по време на събранието? Но ако не ѝ кажа, как ще погледне Бог на мен?“. След дълъг размисъл аз реших да кажа на водачката за истинското си състояние предния ден. Но тогава говорих с нея насаме, защото бях твърде засрамена да го обсъждам пред колегите си.

После, като продължих да размишлявам върху това, което бях разкрила по време на събранието, си помислих за това как Бог разобличава лицемерието на фарисеите, и открих тези Негови слова: „Как са описвани фарисеите? Това са хора, които са лицемерни, напълно фалшиви и играят роля във всичко, което правят. Каква роля играят? Те се преструват, че са добри, мили и позитивни. Такива ли са в действителност? Съвсем не. Като се има предвид, че са лицемери, всичко, което проявяват и разкриват в тях е фалшиво. Всичко е преструвка — не е истинското им лице. Къде е скрито истинското им лице? Скрито е дълбоко в сърцата им, за да не го видят никога другите. Всичко отвън е роля, всичко е фалшиво, но те могат да заблудят само хората, не могат да заблудят Бог. Ако хората не се стремят към истината, ако не практикуват и не преживяват Божиите слова, те нямат истинско разбиране за истината и затова независимо колко добре звучат думите им, тези думи не са истината реалност, а са думи и доктрини. Някои хора се съсредоточават само върху повтарянето на думи и доктрини, те подражават на всеки, който изнася най-висшите проповеди, в резултат на което само за няколко години изреждането на думи и доктрини се развива все повече и мнозина им се възхищават и ги почитат, след което те започват да се маскират и отделят голямо внимание на това, което казват и правят, за да се представят като особено набожни и духовни. Използват тези така наречени духовни теории, за да се прикриват. Това е всичко, за което говорят, където и да идат, благовидни неща, които отговарят на човешките представи, но им липсва всякаква истина реалност. И като проповядват тези неща — неща съгласно човешките представи и вкусове — те подвеждат много хора. За другите такива хора изглеждат много благочестиви и скромни, но всъщност това е измама. Те изглеждат толерантни, снизходителни и любящи, но това всъщност е преструвка. Те казват, че обичат Бог, но всъщност играят. Други смятат такива хора за святи, но това е фалшиво. Къде може да се намери човек, който е наистина свят? Човешката святост е цялата фалшива. Всичко е роля, преструвка. Отвън те изглеждат предани на Бог, но всъщност това е само представление за другите. Когато никой не ги гледа, те не са ни най-малко предани и всичко, което правят, е нехайно. Външно те отдават всичко на Бог и се отказват от семействата и кариерата си. Но какво правят тайно? Провеждат собствените си начинания и осъществяват своите дела в църквата, като се възползват от църквата и крадат тайно приношенията под претекст, че работят за Бог… Тези хора са съвременните лицемерни фарисеи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). Божиите слова разобличават фарисеите като лицемери, които умеят да се прикриват. Техните изказвания и действия се водят от скрити мотиви и цели. Те не следват Божия път, а вместо това проповядват думи и доктрини, за да изтъкнат себе си. Те използват привидно добро поведение, за да се разкрасят и издокарат и по този начин да изглеждат смирени, любящи и търпеливи с другите. Те дори стоят по улиците и се молят, за да видят другите тяхната набожност и да ги възприемат като хора, които обичат Бог. Фарисеите се маскират и украсяват с намерението и целта да подведат другите и да спечелят възхищението и подкрепата на хората само за да поддържат статуса си. Като размишлявах какво бях разкрила, аз осъзнах, че съм била като фарисеите. На последното събрание водачката посочи проблемите в работата ми. Притеснена от нейното негативно мнение за мен, аз исках да се представя по-добре на това събрание, за да възстановя имиджа си в нейните очи. Не се бях справила както трябва с някои задачи и не проумявах подробностите. От страх, че водачката ще прозре това, аз бързо предприех стъпки да проуча подробностите и бях по-прилежна от обикновено в работата си и в събранията. Целта ми беше да накарам водачката да си мисли, че все пак мога да свърша някаква действителна работа. Видях, че прилежните ми усилия да проследявам работата и да разговарям, за да решавам проблеми, не са били в името на това да изпълнявам добре дълга си и да проявявам внимание към Божиите намерения, а по-скоро за да възстановя имиджа си в очите на водачката и да спечеля възхищението на другите работници. Била съм истински егоистична и измамна! Като размишлявах върху проявленията си в изпълнението на дълга си, осъзнах, че много пъти съм действала, за да запазя гордостта си и да се представя в добра светлина пред другите. Дори е имало случаи, когато водачката ме е питала за работата ми, а аз все още не съм изпълнила някои задачи, но от страх тя да не каже, че съм неефективна, съм лъгала, че вече ги проследявам, и после съм бързала да свърша работата. Като размишлявах над това, което съм разкривала през повечето време, и над представянето си на събранието, доста се разстроих. Аз се бях прикривала и преструвала, и се държах лицемерно, за да опазя гордостта си. Каква беше разликата между мен и фарисеите?

После потърсих някои откъси от Божиите слова, които се отнасяха до моето състояние, и един определен откъс дълбоко ме развълнува. Всемогъщият Бог казва: „Антихристите са доста чувствителни, когато става въпрос за техния статус сред другите хора. Когато са в група, те не вярват, че възрастта и физическото им здраве са от някакво значение. Това, което считат за важно, е как ги вижда мнозинството, дали им отделя време и място в речта и в действията си, дали статусът и положението им в сърцата на мнозинството е висок или обикновен, дали мнозинството ги счита за високопоставени, за обикновени хора или за нищо особено и т.н. Какви според мнозинството са удостоверенията им за вяра в Бог, каква е тежестта на думите им сред хората, тоест колко хора ги одобряват, колко хора ги хвалят, колко ги подкрепят, колко ги слушат внимателно и ги вземат присърце, след като кажат нещо. Освен това дали мнозинството ги счита за хора със силна или слаба вяра, каква е решимостта им да понасят страдания, от какво се отказват и колко от себе си отдават, какви са приношенията им към Божия дом, дали позицията, която заемат в Божия дом, е висока или ниска, какво са изстрадали в миналото и какви важни неща са направили — това са нещата, които ги вълнуват най-много. […] Антихристите се съсредоточават главно върху това да полагат усилия в изнасянето на проповеди и в това как да обясняват Божиите слова по начин, чрез който да се перчат и да накарат другите да имат високо мнение за тях. Докато полагат тези усилия, те не търсят как да разберат истината или как да навлязат в истината реалност, а по-скоро разсъждават как да запомнят тези думи, как да изтъкнат силните си страни пред още повече хора, така че още повече хора да разберат, че те наистина струват нещо, че не са просто обикновени хора, че са способни и че са нещо повече от обикновените хора. Като таят такива идеи, намерения и възгледи, антихристите живеят сред хората и вършат най-различни неща. Понеже имат тези възгледи и тези стремежи и амбиции, те няма как да не породят добри модели на поведение, правилни изказвания и добри действия от всякакъв вид — големи и малки“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Десета част)). Божиите слова разобличават, че антихристите изпълняват дълга си с единствената цел да имат висок статус сред другите и да придобият тяхното одобрение и възхищение с думи и действия. За да подсигурят своя статус, те се отричат от много неща и отдават всичко, търпят мъчения и плащат цена, като се ангажират с многобройни добри дела. Те също така влагат усилия в Божиите слова, като се въоръжават с думи и доктрини, за да могат да ги проповядват пред другите. Когато се сравних с тях, осъзнах, че бях същата. Бях сложила гордостта и статуса си преди всичко друго. След като недостатъците и проблемите ми в изпълнението на дълга ми бяха разобличени, аз всячески се опитвах да възстановя положението си. Със сигурност не се бях съсредоточила върху размишления над проблема с моето възвеличаване и изтъкване, нито притежавах истинско разбиране, но въпреки това се опитах да се представя в добра светлина и да се украся, като по този начин мамех братята и сестрите си. Прозрях колко измамна съм била. Да действам по този начин, в същността си беше мамене на Бог, нещо презирано и заклеймено от Него. Като си мислех за това, малко ме достраша, тъй като осъзнах, че ако не променя състоянието си, Бог ще ме отритне.

После размишлявах върху това как винаги съм искала да имам добър имидж в очите на другите, и осъзнах, че бях водена от сатанинските отрови: „Хората се нуждаят от гордостта си, както дървото се нуждае от кора“ и „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Спомних си, че наскоро Бог беше разговарял за този аспект на истината, затова намерих съответните откъси от Божиите слова, които да прочета. Всемогъщият Бог казва: „Поговорката „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“ има за цел да накара хората да отдават значение на това да изживяват своята светла и цветна страна и да правят повече неща, които ги карат да изглеждат добре — вместо да правят неща, които са лоши или непочтени, или да излагат на показ своята грозна страна — и да им попречи да живеят без гордост и достойнство. Заради репутацията си, заради гордостта и честта си човек не може да отхвърли като безстойностно всичко свое, камо ли да разказва на другите за тъмните си страни и срамните си аспекти, защото трябва да живее с гордост и достойнство. За да има достойнство, човек се нуждае от добра репутация, а за да има добра репутация, трябва да се преструва и да се прикрива. Не противоречи ли това на изискването да се държиш като честен човек? (Така е.) Когато се държиш като честен човек, това, което правиш, е в пълен разрез с поговорката „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“. Ако искаш да се държиш като честен човек, не отдавай значение на гордостта — гордостта на човека не струва пукната пара. Изправен пред истината, човек трябва да се разобличи, а не да се преструва или да си създава фалшив образ. Той трябва да разкрие пред Бог истинските си мисли, грешките, които е допуснал, аспектите, които нарушават истините принципи, и т.н., а също така да постави тези неща открито пред братята и сестрите си. Не става въпрос да живееш в името на репутацията, а по-скоро да живееш заради това да се държиш като честен човек, да живееш заради стремежа си към истината, да живееш заради това да бъдеш истинско сътворено същество и заради това да удовлетвориш Бог и да бъдеш спасен. Но когато не разбираш тази истина и Божиите намерения, нещата, които са обусловени в теб от семейството ти, започват да вземат връх. Така че, когато направиш нещо нередно, ти го прикриваш и се преструваш, като си мислиш: „Не мога да кажа нищо за това и няма да позволя на никой друг, който знае за него, да каже нещо. Ако някой от вас каже нещо, няма да го оставя да се отърве леко. Моята репутация е на първо място. Животът не струва нищо без репутацията, защото тя е по-важна от всичко друго. Ако човек загуби репутацията си, губи цялото си достойнство. Така че не можете да говорите за това както е в действителност, а трябва да се преструвате, трябва да прикривате нещата, иначе ще загубите репутацията и достойнството си и животът ви ще бъде безполезен. Ако никой не те уважава, тогава ти си просто един безполезен, евтин боклук“. Възможно ли е да се държиш като честен човек, като практикуваш по този начин? Възможно ли е да бъдеш напълно открит и да се самоанализираш? (Не, не е възможно.) Очевидно е, че като постъпваш по този начин, ти се придържаш към поговорката „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“, която е обусловена в теб от семейството ти“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (12)). „Семейството обуславя хората не само с една или две поговорки, но и с цял набор от известни цитати и афоризми. Например, често ли по-възрастните членове в семейството и родителите ти споменават поговорката: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“? (Да.) Те ти казват: „Хората трябва да живеят заради репутацията си. Хората не се стремят към нищо друго през живота си, освен да си изковат добра репутация сред другите и да направят добро впечатление. Където и да отидеш, бъди по-щедър в раздаването на поздрави, любезности и комплименти и казвай повече добри думи. Не обиждай хората, а вместо това върши повече добри дела и мили постъпки“. Това специфично обуславящо въздействие, упражнявано от семейството, оказва определено въздействие върху поведението или принципите на държание на хората, като неизбежната последица от него е, че те отдават голямо значение на славата и печалбата. Тоест те отдават голямо значение на собствената си репутация, престиж, на впечатлението, което създават в съзнанието на хората, и на оценката на другите за всичко, което правят, и за всяко мнение, което изразяват. Като отдаваш голямо значение на славата и печалбата, ти несъзнателно отдаваш малко значение на това дали дългът, който изпълняваш, е в съгласие с истината и принципите, дали удовлетворяваш Бог и дали изпълняваш дълга си подобаващо. Смяташ тези неща за по-маловажни и с по-нисък приоритет, докато поговорката „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, която е обусловена в теб от семейството ти, става изключително важна за теб. […] Всичко, което правиш, не е заради практикуването на истината, нито за да удовлетвориш Бог, а по-скоро е в името на собствената ти репутация. Така че в какво всъщност се е превърнало всичко, което правиш? На практика то се е превърнало в религиозен акт. Какво е станало със същността ти? Ти си се превърнал в архетип на фарисея. Какво се е случило с твоя път? Той се е превърнал в път на антихристите. Така го определя Бог. Така че същността на всичко, което правиш, се е опорочила, тя вече не е същата. Ти не практикуваш истината и не се стремиш към нея, а вместо това преследваш слава и печалба. В крайна сметка, що се отнася до Бог, изпълнението на твоя дълг е — с една дума казано — незадоволително. Защо? Защото си се посветил само на собствената си репутация, а не на това, което Бог ти е поверил, или на дълга ти на сътворено същество“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (12)). Божиите слова разобличиха точното ми състояние. През цялото време съм живеела по сатанинските философии и закони, като: „Хората се нуждаят от гордостта си, както дървото се нуждае от кора“ и „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Когато бях малка, родителите ми често казваха: „Хората живеят за гордостта си“, и често казваха неща като: „Виж как еди-кой си посрамва родителите си“. Оттогава започнах да разбирам важността на това да запазя гордостта си и да имам добра репутация. Научих се, когато общувам с другите, да разчитам техните мимики и настроения и да нагаждам думите и действията си така, че да пасват на техните предпочитания. Когато това поведение ми спечели похвали от хората около мен и ми помогна да изградя добра репутация, аз се припознах още повече в сатанинските философии и закони, като вярвах, че такъв живот носи чест. След като започнах да вярвам в Бог, аз често говорех и действах така, че да опазя гордостта си, постоянно исках да създам добър образ в сърцата на моите братя и сестри и да спечеля тяхното възхищение. На последното събрание водачката посочи много от моите проблеми. За да върна гордостта си и да ѝ покажа, че съм се променила, аз продължих да се преструвам и да се прикривам по време на събранието, тъй като не желаех да изложа истинското си състояние и недостатъците в работата ми. Въпреки че моите проблеми бяха разобличени и бях прозряна, пак търсех начини да върна изгубения си имидж. Преследването на гордост и статус ме беше направило изключително лицемерна и измамна. Бях се съсредоточила върху това как да опазя гордостта и статуса си с всяка своя постъпка, без да вземам под внимание интересите на Божия дом. Също и не влагах усилия в истините принципи, липсваше ми чувство за бреме и отговорност към дълга ми. Също както на това събрание аз прикривах истинското си състояние и недостатъците в работата си. Водачката не можеше да установи проблемите ми, затова не можеше да ми помогне и отклоненията и пропуските в работата ми не можеха да бъдат поправени на време. Тогава осъзнах, че да живея според тези сатанински отрови и да преследвам гордост и статус не е правилният път; той само кара хората да се бунтуват срещу Бог, да Му се противят и накрая да бъдат отстранени от Него. Когато осъзнах това, не исках да продължавам да бъда покварена и използвана от Сатана, което щеше да провали шанса ми да придобия истината и да бъда спасена. Исках да загърбя гордостта и статуса си и да се стремя да бъда честен човек според изискванията на Бог.

След това прочетох друг откъс от Божиите слова: „Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите несъвършенства, вашите грешки, вашият покварен нрав — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и разговаряйте помежду си за тях. Не ги прикривайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че ти отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не скриваш нищо от Бог, не укриваш нищо, не прикриваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и си също така открит и честен с другите хора. По този начин живееш в светлината и не само Бог ще те проучва, но и други хора също ще видят, че действаш принципно и до известна степен прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без ограничения или болка и ще живееш изцяло в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че пътят към освобождаване от гордостта и статуса започва с това да си искрен човек. Това означава да не потулвам или прикривам недостатъците и покварата си, а да бъда открита и да търся истината, за да ги преодолея. Само по този начин ще имам възможност да се отърва от покварения си нрав, да поправя грешните си виждания за стремежа и да изпълнявам дълга си да отстоявам интересите на Божия дом.

През август 2023 г. бях преназначена и в сътрудничество със сестра Джан Цин поех отговорността за една църква. Тъй като не бях запозната с част от работата, след като поех църквата, много исках да помоля Джан Цин за помощ, но се притеснявах, че въпросите ми ще разобличат моите недостатъци, и помислих, че тя може да каже: „Ти си била водач на църква преди. Как така явно не знаеш нищо? Това е много лошо“. Когато разкрих тези мисли, аз скрих проблема и си помислих: „Забрави. Сама ще се оправя“. Минаха няколко дни и все още имаше аспекти от работата, които не разбирах. Станах тревожна и тогава осъзнах, че нежеланието ми да питам Джан Цин беше просто начин да опазя гордостта си и да се преструвам. Сетих се за откъс от Божиите слова: „Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Тихо се помолих, като не желаех повече да живея за гордостта си. Отидох да попитам Джан Цин за аспектите, които не разбирах, или проблемите, които трудно схващах. Чрез нейното общение аз открих път напред. По време на последвалото сътрудничество имаше моменти, когато не разбирах определени аспекти или имах отклонения в работата, и от време на време исках да кажа нещо или да прикрия недостатъците си заради гордостта си. Но като си спомнях, че Бог харесва честните хора и не понася измамниците, аз осъзнах, че трябва да практикувам истината и да бъда честен човек според Божиите изисквания. Само така можех да се отърва от покварения нрав на преструвките и лицемерието. При тази мисъл аз успях да се опълча на себе си, да бъда открита за недостатъците и покварата си и да не се чувствам толкова ограничена или възпирана от притеснения за опазване на гордостта ми. Благодаря на Бог!