Един ден през септември 2023 г. получих писмо от висшестоящите водачи, в което се посочваше, че резултатите от различни елементи от работата на нашата църква са незадоволителни. Питаха ни как проследяваме работата и какви проблеми сме установили в области като евангелската работа, работата по пречистването и работата с текстове. Също така питаха как разрешаваме тези проблеми и какви са плановете ни занапред. Докато четях въпросите в писмото, си помислих: „Отговарям основно за проследяването на част от работата, за която питат водачите, но живея в състояние на наслада от удобството. Всеки път, когато си помисля да извършвам задълбочена работа или да решавам реални проблеми, и че това ще изисква от мен да търся истината, да проявявам усилия и внимание, и за цялото умствено напрежение, което това ще ми коства, губя желание да влагам нужните усилия и енергия, за да разреша тези проблеми. Доволна съм просто да следя и насърчавам напредъка на различни елементи от работата и рядко я проследявам в детайли. Но ако посоча това в отговора си до водачите и те видят, че не разбирам дадени аспекти от работата, която надзиравам, или че не съм изпълнила дадена задача, какво ще си помислят те за мен? Със сигурност ще си помислят, че ми липсва чувство за бреме спрямо дълга ми и че не върша реална работа, а може дори да ме освободят. Ако братята и сестрите разберат, ще бъда унизена! Не, просто ще говоря повече за работата, която познавам, за да видят водачите, че макар резултатите от работата ни да са слаби, все пак не сме стояли със скръстени ръце. Тогава няма да се притеснявам, че ще ме освободят“. Но после си помислих: „Някои задачи останаха неизпълнени — това е факт. Ако говоря само за доброто и премълча лошото, не постъпвам ли измамно? Не, не мога да направя това“. Почувствах се много раздвоена, сякаш тежък камък притискаше сърцето ми. Запитах се: „Как трябва да отговоря на това писмо?“. Затова се помолих на Бог: „Боже, водачите писаха — интересуват се как върви работата ми. Не съм вършила реална работа и се опасявам, че ако разберат, ще ме освободят. Притеснявам се за гордостта и статуса си и затова се колебая дали да кажа истината. Не знам как да постъпя. Моля Те, просветли ме и ме напътствай“.

На следващата сутрин си припомних откъс от Божието общение за водачите, които надзирават и следят работата, затова го потърсих и го прочетох. Всемогъщият Бог казва: „Чудесно е, ако можеш да приемеш, че Божият дом те надзирава и наблюдава и се опитва да те разбере. Това ти помага при изпълнението на твоя дълг, за това да бъдеш способен да изпълниш дълга си по начин, който отговаря на критериите и да удовлетвориш Божиите намерения. То ти носи ползи и ти помага, без да има някакви недостатъци. След като разбереш този принцип, не би ли трябвало вече да не изпитваш никакви чувства на съпротива или предпазливост по отношение на надзора на водачите, работниците и Божиите избраници? Макар понякога някой да се опитва да те разбере, да те наблюдава и да контролира работата ти, това не е нещо, което трябва да се приема лично. Защо е така? Защото задачите, които сега са твои, дългът, който изпълняваш, и всяка работа, която вършиш, не са частни дела или лична работа на някой човек. Те засягат работата на Божия дом и са свързани с една част от Божието дело. Следователно, когато някой отдели малко от времето си, за да те надзирава или наблюдава, или да те разбере на дълбоко ниво, като се опитва да проведе сърдечен разговор с теб и да установи в какво състояние си през този период, и дори когато отношението му понякога е малко по-строго и малко те кастри, дисциплинира, и упреква, всичко това е, защото този човек има съвестно и отговорно отношение към делото на Божия дом. Не бива да храниш каквито и да било негативни мисли или емоции към това“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). От Божиите слова разбрах, че макар да изпълняваме дълга си, нашият покварен нрав не се променя. Често подхождаме към дълга си с нехайство и действаме по собствена воля. Водачите са отговорни да надзирават и проследяват работата, както и да откриват проблеми и своевременно да ги разрешават, а това е изцяло с цел да се защити работата на църквата. Аз самата бях проявила нехайно и невнимателно отношение към дълга си. Водачите надзираваха и следяха работата ни и искаха да обобщим отклоненията си и да изпълняваме дълга си според истинните принципи, което беше от полза за дълга ни. Но аз не можах да възприема това по правилния начин и все бях предпазлива. Мислех си, че като проверяват работата ми, водачите целят да открият моите проблеми и да ме освободят. За да защитя гордостта и статуса си, прибягнах до хитрост, като исках да спомена само свършената от мен работа и да пиша по-малко за това, което не съм свършила, в опит да прикрия факта, че не съм вършила реална работа. Бях наистина измамна! Не можех да постъпя така. Трябваше да изясня с кои аспекти от отговорностите си се справям в момента и с кои не съм се справила или проследила. Трябваше да дам обратна връзка на водачите въз основа на реалната ситуация, за да могат те да проведат общение и да ни насочат по отношение на отклоненията ни. Това щеше да ми помогне в дълга ми. Затова честно докладвах за ситуацията с нашата работа по проследяването и обясних плановете ни за работата, която не бяхме проследили. После се съсредоточих върху проучването и проследяването на детайлите от работата, която преди това не бях проследила. Чрез общението някои братя и сестри също размишляваха за своите отклонения и недостатъци в дълга си и бяха готови да се променят и да се стремят към навлизане. Благодарение на това, че водачите следяха и проучваха работата, открих някои от собствените си проблеми. Придобих известна яснота за насоките и целите в дълга си и ефективността ми се подобри.

По-късно прочетох Божиите слова и придобих известно разбиране относно страха си от това водачите да надзирават работата ми. Всемогъщият Бог казва: „Ако сте водачи или работници, страхувате ли се от това, че Божият дом отправя запитвания за вашата работа и я надзирава? Страхувате ли се, че Божият дом ще открие пропуски и грешки в работата ви и ще ви кастри? Страхувате ли се, че след като Горното се запознае с истинските ви заложби и духовен ръст, ще ви види в друга светлина и няма да ви вземе предвид за повишение? Ако имаш тези страхове, това доказва, че мотивацията ти не е в името на църковната работа, че работиш в името на репутацията и статуса, което доказва, че притежаваш нрава на антихрист. Ако имаш нрава на антихрист, има опасност да вървиш по пътя на антихриста и да вършиш всички злини, които той върши. Ако в сърцето си нямаш боязън от това, че Божият дом надзирава работата ти, и ако си способен да дадеш истински отговори на въпросите и запитванията на Горното, без да криеш нищо, и да кажеш толкова, колкото знаеш, тогава независимо дали това, което казваш, е правилно, или не, независимо от покварата, която си разкрил — дори да си разкрил нрава на антихрист, — ти категорично няма да бъдеш определен като антихрист. Ключовото в случая е дали си способен да опознаеш собствения си нрав на антихрист и дали си способен да търсиш истината, за да разрешиш този проблем. Ако си човек, който приема истината, твоят нрав на антихрист може да бъде поправен. Ако си напълно наясно, че имаш нрава на антихрист, и въпреки това не търсиш истината, за да се справиш с него, ако дори се опитваш да прикриеш или да излъжеш за възникналите проблеми и да се измъкнеш от отговорност, и ако не приемаш истината, когато си подложен на кастрене, тогава това е сериозен проблем и ти не се различаваш от антихриста. Щом знаеш, че имаш нрава на антихрист, защо не смееш да се изправиш срещу него? Защо не можеш да подходиш откровено към него и да кажеш: „Ако Горното отправи запитване за работата ми, ще кажа всичко, което знам, и дори ако лошите неща, които съм извършил, излязат наяве и Горното не ме използва повече, след като разбере, и загубя статуса си, пак ще кажа ясно това, което имам да казвам“? Страхът ти от надзора и от запитванията за твоята работа от страна на Божия дом доказва, че цениш статуса си повече от истината. Не е ли това нравът на антихриста? Да цениш статуса си повече от всичко е нравът на антихриста“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). Бог казва, че хората се страхуват да разобличат недостатъците и проблемите си, затова отказват да приемат надзор от Горното, и в името на своята репутация и статус те дори прикриват проблемите си, скриват недостатъците си и се опитват да измамят Божия дом. Това разкрива нрава на антихрист. От Божиите слова разбрах, че недоверието ми към надзора и проследяването на работата от страна на водачите бе породено от прекалената ми загриженост за репутацията и статуса ми. Притеснявах се, че ако водачите разберат, че не съм вършила реална работа и ми липсва чувство за бреме в дълга ми, ще ме освободят. Тревожех се и за това какво ще си помислят за мен братята и сестрите. За да защитя репутацията и статуса си, правех всичко възможно да прикрия факта, че не съм вършила реална работа, и дори обмислях да си послужа с лъжи и измама, за да го скрия — и всичко това, за да запазя добрия си образ в очите на водачите. Помислих си как честните хора могат да бъдат простодушни и открити и как могат да изразяват правдиво всякакви отклонения или недостатъци в дълга си и да приемат надзора на водачите. Дори ако водачите научеха за проблемите им и ги кастреха, те нямаха проблем с това, стига църковната работа да върви гладко. Но аз не мислех за работата на църквата. Единствено се тревожех за репутацията и статуса си. Бях наистина егоистична и достойна за презрение! Не докладвах работата си честно, нито говорех истината пред водачите. Дори ако за момента не бях освободена и успеех да ги измамя, Бог проучва внимателно най-съкровените кътчета на човешкото сърце и никой не може да измами Бог. Рано или късно всичко, което човек прави тайно, ще бъде разкрито. Точно като онези антихристи, които, за да защитят репутацията и статуса си, съобщават само добрите новини и премълчават лошите. Никога не споменават отклоненията и проблемите в дълга си и дори лъжат и мамят, като така нанасят сериозна вреда на работата. В крайна сметка те биват разкрити и отстранени. Живеех в състояние на наслада от удобството, не исках да страдам или да заплащам цена в дълга си, а вършех нещата само за да отбия номера, което забавяше работата. Трябваше да съобщя на водачите какво е реалното състояние на дълга ми, но за да защитя статуса си, исках да лъжа и да мамя. Наистина бях измамна! Ако не се покаех и не се променях, в крайна сметка щях да бъда разкрита и отстранена.

След това прочетох друг откъс от Божиите слова: „Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася към хората справедливо. Те не вярват, че Бог царува в Неговия дом и, че истината царува там. Те вярват, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако възникне проблем в него, Божият дом ще се заеме с този човек веднага, ще го лиши от правото да изпълнява този дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. Наистина ли е така? Разбира се, че не. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един отделен случай; Той разглежда природата същност на човека, неговите намерения, неговото отношение и особено това дали човек може да се самоанализира, когато допусне грешка, дали съжалява и дали може да проникне до същността на проблема въз основа на Неговите думи, да започне да разбира истината, да се намрази и да се покае истински. Ако някой няма това правилно отношение и е изцяло опетнен от лични намерения, ако е пълен с хитри планове и разкриване на покварен нрав и, когато възникнат проблеми, прибягва до преструвки, увъртания и оправдания и упорито отказва да признае действията си, тогава такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и е напълно разкрит. Хората, които не са прави и които изобщо не могат да приемат истината, в същността си са неверници и могат само да бъдат отстранени. […] Кажете Ми, ако човек допусне грешка, но е способен на истинско разбиране и желае да се покае, Божият дом няма ли да му даде шанс? С наближаването на края на Божия шестхилядолетен план за управление, остават толкова много дългове, които трябва да се изпълнят. Но ако нямаш съвест или разум и не се грижиш за същинската си работа, ако си получил възможност да изпълниш дълг, но не умееш да го оцениш, не се стремиш ни най-малко към истината, а оставяш най-доброто време да те подмине, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен при изпълнението на дълга си и изобщо не се подчиняваш, когато те кастрят, ще те използва ли отново Божият дом за изпълнение на дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана. Бог има последната дума за всичко. Той е този, който върши делото за спасението на човека, Той е този, който има върховенство над всичко. Не е необходимо да анализираш кое е правилно и кое не, трябва просто да слушаш и да се покоряваш. Когато се изправиш пред това да те кастрят, трябва да приемеш истината и да можеш да поправиш грешките си. Направиш ли го, Божият дом няма да ти отнеме правото да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не те отстранят, вечно се оправдаваш, измисляш си извинения, това е проблем. Ако позволиш на другите да видят, че изобщо не приемаш истината и си глух за гласа на разума, значи си загазил. Църквата ще бъде длъжна да се справи с теб. Ако изобщо не приемаш истината при изпълнение на дълга си и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен, то този твой страх е опетнен от човешка умисъл и покварен сатанински нрав, от подозрителност, предпазливост и неразбиране. Човек не бива да има никоя от тези нагласи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах защо се страхувах да не бъда освободена. Това беше, защото не разбирах Божия праведен нрав. В Божия дом властва истината. Бог не съди хората само въз основа на тяхното представяне в едно-единствено дело, а разглежда последователното им отношение към истината и пътя, по който вървят, и дали се покайват истински, когато грешат. Ако човек може да намрази себе си и е готов да се покае, Божият дом все още му дава възможности да се покае. Не бях вършила реална работа и исках да проявя хитрост, за да прикрия недостатъците си, но когато успях да се самоанализирам и да се опозная, и бях готова да се променя, Божият дом все пак ми даде шанс за покаяние и водачите не казаха, че ще ме освободят. Обратно, ако човек изобщо не преследва истината и причинява прекъсвания и смущения, без да се покае, той в крайна сметка ще загуби възможността да изпълнява дълга си. Точно като един брат, когото познавам. Той изпълняваше дълга си нехайно, беше небрежен и имаше склонност да изпълнява дълга си според собствената си воля. Водачите и работниците многократно му провеждаха общение и му помагаха. Въпреки че обещаваше и казваше, че е готов да се покае, той продължаваше да изпълнява дълга си по същия начин и накрая беше освободен. Някои братя и сестри също може да допускат отклонения, докато изпълняват дълга си, но когато водачите посочат проблемите, те могат да ги приемат, да потърсят истината и съзнателно да се поправят и да разрешат тези проблеми. Такива хора не биват освободени. Видях, че не е страшно да грешиш, но да живееш в покварен нрав и да не се покаеш — това наистина е страшно. Помислих си как честните хора са простодушни и открити, приемат истината, могат да се покорят на ситуациите, които Бог урежда за тях, и да извличат уроци от тях, и по този начин печелят придобивки и израстват. Тогава погледнах към себе си и видях, че когато се сблъсквам с проблеми, не съм простосърдечна и покорна, а се изпълвах с подозрения и съмнения и прибягвах до хитрост. Това изключително много ме затрудняваше да придобия истината.

След това се заех да размишлявам върху проблемите, които имах в дълга си през този период, и прочетох един откъс от Божиите слова: „Човек трябва се да научи да взема присърце изпълнението на дълга си и съвестният човек може да го постигне. Ако никога не взима присърце изпълнението на своя дълг, значи няма съвест, а хората без съвест не могат да придобият истината. Защо казвам, че не могат да придобият истината? Те не знаят как да се молят на Бог и как да търсят просветлението на Светия Дух, не знаят как да проявят внимание към Божиите намерения, нито как да вложат сърце и душа в размисъл над Божиите слова, нито знаят как да търсят истината, как да търсят да разберат Божиите изисквания и Неговите желания. Ето какво означава да не си способен да търсиш истината. Изпадате ли в състояния, при които, каквото и да се случва или какъвто и дълг да изпълнявате, често сте способни да притихнете пред Бог и да вложите сърцето си в размисъл над словата Му, в търсене на истината и в обмисляне на това как трябва да изпълните този дълг, за да съответства на Божиите намерения, и кои истини трябва да притежавате, за да го изпълните на задоволително ниво? Често ли търсите истината по този начин? (Не.) Да вземеш дълга си присърце и да си способен да поемеш отговорност изисква да страдаш и да платиш цена; не е достатъчно просто да говориш за това. Ако не вземеш дълга си присърце, а вместо това все искаш да се трудиш, дългът ти определено няма да е изпълнен добре. Просто ще симулираш дейност и нищо повече, и няма да знаеш дали си изпълнил добре дълга си, или не. Ако го вземеш присърце, постепенно ще започнеш да разбираш истината, а ако не го направиш, няма да я разбереш. Когато вземеш присърце изпълнението на дълга си и стремежа към истината, постепенно ще започнеш да разбираш Божиите намерения, да откриваш собствената си поквара и недостатъците си и да овладяваш различните си състояния. Когато се съсредоточаваш единствено върху това да полагаш усилия, а не вземаш присърце самоанализирането си, няма да си способен да откриеш истинските състояния в сърцето си и безбройните си реакции и разкривания на поквара в различни ситуации. Ще имаш много неприятности, ако не знаеш какви ще са последствията от неразрешените проблеми. Затова не е добре вярата ти в Бог да е объркана. Трябва да живееш пред Бог винаги и навсякъде. Каквото и да ти се случва, винаги трябва да търсиш истината и докато го правиш, трябва и да се самоанализираш и да знаеш какви са проблемите в състоянието ти, като веднага потърсиш истината, за да ги разрешиш. Само така можеш да изпълниш добре дълга си, без да отлагаш работата. Не само че ще си способен да изпълняваш добре дълга си, а най-важното е, че същевременно ще навлезеш в живота и ще си способен да промениш покварения си нрав. Само така можеш да навлезеш в истината реалност“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). От Божиите слова разбрах, че отговорните хора могат да влагат сърцето си в своя дълг и подхождат към всяка задача с усърдие и отговорност. Обратно, човек без чувство за отговорност върши дълга си нехайно, само колкото да отбие номера. Той не желае да страда или да заплаща цена в дълга си и в крайна сметка не само не постига напредък в живота си, но и забавя работата на църквата. Точно такова беше и моето отношение към дълга — каквото Бог разкрива. Смятах, че решаването на проблемите на братята и сестрите изисква задълбочено размишление и търсене на истината, за да се намери решение, което ми се струваше твърде трудоемко. Затова не исках да плащам цена и се задоволявах само с повърхностно следене на напредъка и вършене на елементарна работа. Когато срещах проблеми, не желаех да ги обмислям или да намирам решения, нито да обобщавам отклоненията и недостатъците си, което доведе до забавяне на работата. Живеех със сатанинските отрови: „Животът е кратък, затова му се наслаждавай, докато можеш“ и „Научи се да бъдеш добър към себе си“. Считах, че отдаването на физически наслади е от огромно значение, и във всичко, което правех, първо обмислях дали то няма да ми донесе физическо страдание или умора. Постоянно подхождах към дълга си нехайно, без да взимам под внимание отговорностите си, задълженията си или работата на църквата, и всеки ден изпълнявах дълга си в унес и разсеяност, без да полагам дори минималното усилие, което се изисква, да не говорим за искрена преданост. Бог познаваше недостатъците ми и използваше надзора на водачите, за да разкрие покварата ми, като ме подтикваше да търся истината, за да разреша състоянието си на нехайство и наслада от удобството в дълга си, така че да мога да бъда съвестна и да се съсредоточа върху детайлите в дълга си. В това се криеха Божиите старателни намерения и това беше Неговото спасение за мен.

По-късно, като четях Божиите слова, започнах да разбирам малко по-добре значението на работата на надзорниците. Всемогъщият Бог казва: „Които са способни да приемат надзора, проучването и проверката на други, са най-разумни от всички — те имат търпимост и нормална човешка природа. Когато установиш, че правиш нещо погрешно или разкриваш покварен нрав, ако си способен да проявиш откровеност и да разговаряш с хората, това ще помогне на околните да те наглеждат. Без съмнение е необходимо да приемаш надзор, но най-важното е да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, като постоянно се подлагаш на изследване. Особено когато си тръгнал по кривия път или си направил нещо лошо, или когато възнамеряваш да действаш самоволно и еднолично и някой наоколо ти го спомене и те предупреди, трябва да го приемеш и веднага да размислиш върху себе си, да признаеш грешката си и да я поправиш. Така можеш да се предпазиш от това да тръгнеш по пътя на антихристите. Ако някой ти помага и те предупреждава по този начин, не получаваш ли защита, без да осъзнаваш? Да, получаваш — това е твоята защита“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). От Божиите слова разбрах, че някой с нормална човешка природа може да приеме надзора и проверката на другите, а когато осъзнае, че е допуснал грешки или е разкрил поквара в дълга си, може да отвори сърцето си и да общува с всекиго. Всъщност способността да приемаме надзора на всички е полезна за нас в дълга ни, тъй като ни помага да избегнем погрешния път и ни предпазва. Преди не разбирах значението на надзорната дейност на водачите и постоянно живеех в състояние на предпазливост и погрешно разбиране, но сега мога да я възприемам правилно. Благодарение на надзора и проследяващата работа на водачите получих някои насоки как да подобря изпълнението на дълга си и успях по-цялостно да обмисля работата по проследяването, както и да разбера трудностите и състоянието на братята и сестрите, за да мога да общувам с тях за решаването на реални проблеми. Като започнах да проследявам работата по този начин, ефективността ми в дълга се подобри и се почувствах много по-спокойна. Сега вече не се тревожа толкова, когато водачите надзирават и проследяват работата, както преди, и ако има нещо, което не съм свършила, или отклонения в определена работна задача, мога да ги докладвам честно и да ги възприемам правилно. Когато водачите ми посочват отклонения и недостатъци в дълга, първо се покорявам, признавам ги, приемам ги и съзнателно се стремя да приложа промените и да изпълнявам отговорностите си. Откакто започнах да практикувам по този начин, се чувствам много по-спокойна. Благодаря на Бог!