Един ден в средата на ноември 2023 г. получих писмо от висшестоящите водачи, в което се казваше, че братята и сестрите са гласували аз да бъда областен водач, и ме питаха дали съм готова да поема този дълг. Изправено пред този неочакван дълг, сърцето ми изведнъж започна да се свива и си помислих: „Моите заложби са средни и ми липсва красноречие. Въпреки че преди съм била водачка и работничка, някак не ми достигат умения за водене на общение върху истината, за да решавам проблеми, а и не успях своевременно да отстраня лъжеводачите, когато бях проповедник, което доведе до хаос в църквата и до това, че оставих след себе си прегрешения. Сега съм избрана за областен водач. Знам, че този дълг ще изисква още повече от мен да водя общение върху истината, за да решавам проблемите, и ще трябва да ръководя различни дейности и да имам проницателност по отношение на хората. Мога ли да се справя с това? Ако не разбирам истините принципи, прекъсвам и смущавам работата и накрая бъда освободена от длъжност, не само ще се разкрият истинските ми способности, но и ще оставя значителни прегрешения и може би няма да имам добър изход или крайна цел“. Продължавах да се колебая и да се чудя: „Да приема ли това, или не?“. Същата нощ се мятах и въртях в леглото, без да мога да заспя. Мисълта да приема този дълг ми се струваше като планина, която ме притиска, и все се страхувах, че ако не изпълнявам този дълг добре, ще бъда разкрита и освободена от длъжност. Застанах пред Бог, за да се помоля: „Боже! Знам, че този дълг е израз на моето възхваляване от Теб и че трябва да се покорявам безусловно, но продължавам да обмислям бъдещето и бъдещите си перспективи и пътища и не мога да се покоря. Моля Те, просветли ме, за да разбера Твоето намерение“.

На следващия ден по време на духовната си практика прочетох откъс от Божиите слова: „Днес това, което се изисква да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако дори не можете да изпълнявате дълга си или не можете да правите това добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да предлага своята преданост и не трябва да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, така че защо човекът да не може да предложи своята преданост към Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълнява част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, така че защо днес човекът да не може да изпълнява добросъвестно своя дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че този дълг бе Божията възхвала и моя отговорност, която не можех да отхвърля. Ако избегнех или откажех да изпълнявам този дълг, за да защитя бъдещето и крайната си цел, тогава бих загубила самото значение на това, че живеех като сътворено същество, а ако това се случеше, тогава дори да вярвах в Бог докрай, това пак в крайна сметка пак нямаше да доведе до Неговото одобрение. Спомних си за времето, когато бях проповедник, когато прекъсвах и смущавах работата, и прегреших, но Бог въпреки това не се отнесе към мен в според прегрешенията ми. Сега църквата пак ми даваше възможност да изпълнявам дълга си като водачка, така че не можех повече да го избягвам. Помислих си: „Донякъде ми липсва умение да водя общение върху истината, за да решавам проблеми. В ролята на водачка ще се сблъскам с всякакви трудности и проблеми и така ще имам много възможности да практикувам решаване на проблеми посредством истината. Не е ли това по-добър начин да се обучавам и да компенсирам недостатъците си? Така не само ще подобря професионалните си умения в различни задачи, но и ще постигна напредък в разпознаването на хората. Същевременно това ще ме мотивира да се съсредоточа върху стремежа към истината в дълга си, така че да отхвърля покварения си нрав. Не е ли това Божието благоволение към мен?“. Осъзнах колко голяма е Божията любов и знаех, че ако продължавах да бъда егоистичен и достоен за презрение човек и се опитах да се защитя, като откажа да изпълнявам дълга си, тогава щях да предам старателните намерения на Бог. Ако постъпех по този начин, щях да бъда наистина лишена от човешка природа!

Спомних си за един откъс от Божиите слова: „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово дадено от Бог задължение, което не бива да зависи от отплата, условия или причини. Само тогава става дума за изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до това, когато човек бъде усъвършенстван и се радва на Божиите благословии, след като е бил подложен на съд. Понасянето на несгоди се отнася до нрава на човека да не се променя след наказание и съд; човек преживява наказание, а не усъвършенстване. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и да отказваш да действаш от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство. Именно чрез процеса на изпълнение на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще добиеш и толкова по-реален ще става изказът ти“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). Божиите слова ясно ни казват, че какъвто и да е дългът на човека, това няма връзка с получаването на благословии или нещастия. Като сътворено същество за човека е напълно естествено и оправдано да изпълнява дълга си; това е наша отговорност като хора и хората трябва безусловно да го приемат и да се подчиняват. Погрешно мислех, че водачите ги разкриват и отстраняват бързо, но в действителност, дори и да не станех водачка, ако не се стремях към истината и вървях по грешен път, нямаше ли и аз накрая да бъда разкрита и отстранена? Бог отдавна е казал, че изпълнението на дълга няма нищо общо с получаването на благословии или нещастия, а това, което има значение, е дали човек се стреми към истината и дали я обича. Сега, когато братята и сестрите ме бяха номинирали за областен водач, първо трябваше да приема това и да практикувам, а по отношение на проблемите и недостатъците в дълга ми бих могла да търся решения заедно със сестрите, с които си партнирах, а ако все още имаше области, в които липсваше яснота, можех да потърся напътствие от висшестоящите водачи. И така, отговорих, че съм готова да изпълнявам този дълг. Когато практикувах по този начин, се чувствах непоколебима и спокойна в сърцето си.

Една сутрин гледах видеоклип със свидетелство за преживяване със заглавие „Какво се крие зад отказа да бъдеш водач“ и във видеото имаше един откъс от Божиите слова, който наистина подхождаше на моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Когато се прави проста корекция на дълга им, хората трябва да отвърнат с отношение на подчинение, да правят това, което им казва Божият дом, и да вършат това, на което са способни, и независимо какво правят, да го правят максимално добре според силите си, с цялото си сърце и с цялата си сила. Това, което Бог е направил, не е грешка. Такава проста истина може да бъде практикувана от хора с малко съвест и разум, но това е извън способностите на антихристите. Когато става въпрос за коригиране на дълга, антихристите веднага ще предложат доводи, извъртания и неподчинение, и дълбоко в себе си отказват да го приемат. Какво точно се крие в сърцето им? Подозрение и съмнение, а после проучват другите, като използват всякакви методи. […] Защо биха направили едно просто нещо толкова сложно? Има само една причина: антихристите никога не се подчиняват на подредбите в Божия дом и винаги тясно свързват дълга, славата, придобивките и статуса си с надеждата за придобиване на благословии и бъдеща крайна цел, сякаш щом загубят репутацията и статуса си, няма надежда да получат благословии и награди, а това им се струва равносилно на загуба на живота им. Те си мислят: „Трябва да бъда внимателен, не бива да бъда небрежен! Не може да се разчита на божия дом, на братята и сестрите, на водачите и работниците, дори на бог. Не мога да се доверя на никого от тях. Човекът, на когото можеш да разчиташ най-много и който е най-достоен за доверие, си ти самият. Ако не правиш планове за себе си, тогава кой ще се погрижи за теб? Кой ще се замисли за твоето бъдеще? Кой ще се загрижи дали ще получиш благословии, или не? Затова трябва да си правя внимателни планове и сметки заради себе си. Не мога да допускам грешки или да бъда дори малко небрежен, иначе какво ще правя, ако някой се опита да се възползва от мен?“. Затова те се пазят от водачите и работниците в Божия дом от страх, че някой ще ги разпознае или прозре, след което ще бъдат освободени и мечтата им за благословии ще се провали. Те смятат, че трябва да поддържат репутацията и статуса си, за да имат надежда да придобият благословии. Антихристът смята, че да бъдеш благословен е по-велико от небесата, по-велико от живота, по-важно от стремежа към истината, от промяната на нрава или от личното спасение, както и че е по-важно от това да изпълняваш дълга си добре и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Те смятат, че да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите, да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш спасен, са все нищожни неща, които едва ли си струва да бъдат споменавани или отбелязвани, докато придобиването на благословии е единственото нещо в целия им живот, което никога не може да бъде забравено. Каквото и да срещнат, независимо колко голямо или малко е то, те го свързват с придобиването на благословии и са изключително предпазливи и внимателни, като винаги оставят изход за себе си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус и надежда да получат благословии). От Божиите слова видях, че когато един антихрист е преназначен в дълга си, той не се замисля как да се покори на Бог и да удовлетвори Неговото намерение, а по-скоро първо се замисля дали тази служба е от полза за неговата репутация или статус и дали това ще повлияе на неговия изход и крайна цел. Видях, че антихристите вярват в Бог в името на благословии и печалби и смятат, че придобиването на благословии е по-важно от доброто изпълнение на дълга им. Помислих си: „Дали моето разкриване не е същото като това на антихриста по отношение на това, че съм преназначена в дълга си?“. Трябваше да бъда благодарна за Божията възхвала, която ми позволи да се обучавам като областна водачка, и трябваше да изпълнявам добре дълга си, за да удовлетворя Бог. Но аз продължавах да се питам: „Когато бях проповедник, прегреших, защото не освободих незабавно лъжеводачите. Ако стана областен водач и имам повече отговорности, няма ли да е по-вероятно да прегреша и да бъда разкрита по-бързо? Ако нещата се объркат, надеждата ми за благословии във вярата ми ще бъде разбита“. За да защитя бъдещето и крайната си цел, исках да избегна този дълг. Това беше нормално преназначение на дълга ми, но аз погрешно вярвах, че Бог иска да ме разкрие и отстрани чрез този дълг. Нима не разбирах погрешно Бог? В миналото мислех, че сърцето ми е чисто във вярата ми, и независимо от дълга, който ми бе определила църквата, аз можех да се покоря, но това беше само защото не засягаше моите интереси. Сега, когато почувствах, че този дълг посяга на моето бъдеще и крайна цел, исках да го откажа. Виждах, че напълно ми липсва човешка природа и че бях просто един достоен за презрение и малодушен човек, който търси единствено печалба! В действителност бях освободена от ролята си на проповедник не заради позицията си, а защото се стремях към репутация и статус, а не вършех истинска работа. Божият дом обаче не ме отстрани заради това, а ми даде възможност да размисля и да се покая, като продължи да ми урежда дълг. Помислих си и за онези антихристи, отлъчени от църквата, които не бяха разкрити и отстранени само заради високите им постове, а защото винаги се стремяха единствено към репутация и статус, формираха клики и подклаждаха завист и раздори, като по този начин прекъсваха и смущаваха работата. Дори и след като им беше предоставено общение, те категорично отказваха да се покаят и едва тогава бяха окончателно отстранени. От това видях, че ако човек не се стреми към истината, той ще бъде разкрит и отстранен, какъвто и дълг да изпълнява.

След това се запитах: „Какви други неправилни възгледи може да са причина за нежеланието ми да бъда областен водач?“. По-късно осъзнах, че смятах, че да си областен водач означава да отговаряш за цялата работа и че трябва да мога да напътствам професионалните умения на различните елементи от работата и да умея да различавам хората, в противен случай не бих се справила с този дълг. На мен обаче ми липсваха много технически умения, затова постоянно исках да избегна този дълг. Беше ли тази гледна точка съгласно истината? Припомних си Божиите слова: „Като водач, след като подредиш работата, трябва да проследиш нейния напредък. Дори да не си запознат с тази област на работа — дори да нямаш никакви познания за нея — можеш да намериш начин да си свършиш работата. Можеш да намериш някого, който наистина я схваща, който разбира въпросната професия, за да извърши проверка и да направи предложения. Въз основа на неговите предложения можеш да определиш подходящите принципи и по този начин ще можеш да проследиш работата“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Божиите слова ми дадоха път за практикуване. Въпреки че все още ми липсваше майсторство в много технически области на ролята ми на областен водач, Бог никога не е казвал, че човек трябва да владее всяко умение, за да може да изпълнява този дълг. Божието намерение беше да се съсредоточа върху търсенето на истините принципи по време на действителното обучение, да компенсирам недостатъците си и постепенно да навляза в истината реалност. Липсваха ми технически умения, така че трябваше да търся съдействие от братя и сестри, които разбираха тези неща, и заедно можехме да търсим истините принципи, за да разрешаваме отклоненията и проблемите в работата си, а ако имаше неща, които наистина не можех да разбера, можех да потърся помощ от висшестоящите водачи. Ако наистина правех всичко възможно, за да съдействам, и накрая все пак установях, че духовният ми ръст и заложбите ми действително са недостатъчни за този дълг, тогава бих могла да напусна и да помоля водачите да ми възложат по-подходящ дълг. Разбирането на Божието намерение наистина озари сърцето ми и се отърсих от притесненията и опасенията си.

През януари 2024 г. висшестоящите водачи научиха, че резултатите от работата по поенето, която надзиравах, не бяха добри и че напояващите работници не бяха постигнали никакъв напредък и не се фокусираха върху развиването на новодошлите, затова ни писаха, за да ни попитат дали преживяваме тези проблеми и как следим работата по поенето. Бях изненадана и си помислих: „Аз отговарям основно за работата по поенето и съм заета всеки ден. Как не съм забелязала всички тези проблеми в работата си? Изглежда, че работоспособността ми наистина е недостатъчна“. Отново се разтревожих и си помислих: „Ако напояващите работници не напояват добре новодошлите и те си тръгнат, няма ли да съм прегрешила? Няма ли това да означава, че няма да имам добър изход?“. Осъзнах, че отново обмислям изхода и крайната си цел, и си припомних някои от Божиите слова: „Всеки от вас трябва да изпълни добре собствения си дълг, с отворени и честни сърца, като сте готови да платите необходимата цена. Както казахте, когато дойде денят, Бог няма да бъде нехаен към никого, който е страдал или е платил цена за Него. Струва си да се придържате към такова убеждение и е редно никога да не го забравяте. Само по този начин мога да бъда спокоен за вас. В противен случай вие завинаги ще останете хора, за които не мога да бъда спокоен, и завинаги ще останете обект на Моето отвращение. Ако всички вие можехте да следвате съвестта си, да дадете всичко от себе си за Мен, като не пестите усилия за Моето дело и посвещавате енергията на целия си живот на Моята евангелска работа, нима тогава сърцето Ми не би подскачало често от радост заради вас? По този начин ще мога да бъда напълно спокоен за вас, нали?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За крайната цел). Божието намерение е да ни усъвършенства, така че да можем да навлезем във всички аспекти на истината, докато изпълняваме дълга си. Замислих се върху неуспеха си да върша действителна работа. Не се заех своевременно с отклоненията и проблемите в работата по поенето, което се отрази на ефективността на поенето на новодошлите. Трябваше бързо да коригирам тези отклонения и да разреша тези проблеми. Само по този начин можех да изпълня истински отговорностите си. Затова честно докладвах за отклоненията и проблемите в работата си на висшестоящите водачи и действително се заех със състоянието на напояващите работници и с проблемите на новодошлите. Напояващите също осъзнаха колко е важно да бъдат въоръжени с истината и намериха път за практикуване в своя дълг. Достигнах до усещането, че ако успеем да се избавим от чувството си на резервираност спрямо Бог, не проявяваме внимание към бъдещето и крайната си цел и посветим сърцата си на своя дълг, тогава, докато изпълняваме дълга си, ще можем да видим Божието напътствие.