През 1998 г. компанията, в която работехме със съпругата ми, фалира и двамата загубихме работата си. В онзи момент финансовото ни положение у дома беше доста лошо. Майка ми беше болна и имаше разходи за лечение, а и трябваше да плащаме училищни такси за детето ни. Опитах се да взема пари назаем от приятелите и роднините си, но никой не пожела да се отзове. Видях колко студени могат да бъдат хората един към друг. Помислих си: „Трябва да изкарвам повече пари и да постигна нещо в живота, за да не ме гледа повече никой с пренебрежение!“. След това отворих свинеферма и заедно с други хора създадохме компания. Но всичко се провали и в крайна сметка се оказах с много дългове. После някой ми препоръча да работя като счетоводител в една логистична компания. Наистина ценях тази работа, тъй като тя беше в една от най-влиятелните компании в страната, и мислех, че стига да работех усърдно, имаше много поле за растеж. За да подобря финансовото състояние на семейството си, често работех извънредно. Шефът имаше високо мнение за мен и започна да ми поверява някои от най-важните финансови задачи на компанията. Подхождах съвестно към всяка задача и бях старателен и отговорен към всяка работа, която ми бе възложена, и това караше шефа ми да се чувства спокоен. Той наистина беше доволен от мен, така че малко по малко продължих да получавам повишения и така от счетоводител станах мениджър на отдел, а с това обхватът на отговорностите ми все повече нарастваше. Роднините, приятелите и колегите, които някога гледаха на мен с пренебрежение, започнаха да ми се умилкват. Чувствах се наистина щастлив и си мислех, че най-накрая имам към какво да се стремя в живота. Като се замислех, въпреки че по това време бях просто ръководител на отдел, чувствах, че ако можеше да ме повишат още, не само доходите ми щяха се увеличат, но и репутацията ми щеше още да порасне, и тогава наистина щях да успея и да спечеля както слава, така и придобивки.

Малко по-късно един роднина ми проповядa Божието евангелие от последните дни. След като посещавах събрания известно време, разбрах, че истините, които Бог изразява в последните дни, имат за цел да спасят човечеството и че стига човек да се стреми към истината и нравът му да се промени, той може да получи закрила от Бог по време на големите бедствия и да достигне прекрасна крайна цел. Оттогава, наред с ежедневната си работа, посещавах събрания с братя и сестри, ядях и пиех от Божието слово и пеех химни, за да прославям Бог. Скоро след това започнах да изпълнявам дълга си. Отначало изпълнението на дълга ми не пречеше много на работата ми. Но с течение на времето дългът ми ставаше все по-ангажиращ и понякога ми се налагаше да си вземам няколко поредни дни отпуск. Започнах да се притеснявам, че дългът ми ще се отрази на работата ми. Тъй като финансовата работа, за която отговарях, беше свързана с пари, един малък пропуск можеше да ми коства работата, а ако в крайна сметка шефът ми ме уволнеше, всичките ми надежди щяха да рухнат. Чудех се: „Ако това се случи, дали роднините, приятелите и колегите ми ще продължат все така да ме уважават?“. Освен това условията на живот на семейството ми тъкмо бяха започнали да се подобряват и ако се подхлъзнех и загубех работата си, отново щяхме да изпаднем в бедност. След като го обмислих добре, реших да си вземам по-рядко отпуск и да поемам повече работа. След това, дори когато си вземах отпуск, за да изпълнявам дълга си, се обаждах, за да проследя работата на асистента си, като го обсипвах с напомняния и увещания, за да се уверя, че нищо няма да се обърка. През редовното работно време работех още по-усилено и дори се тревожех за работата по време на духовната си практика. Даже когато почти беше време да си тръгна от работа, ако получех задача, веднага запретвах ръкави Докато другите се прибираха вкъщи, за да си починат след края на работния ден, аз оставах в офиса и продължавах да работя извънредно. Понякога работех извънредно до късно през нощта и се изтощавах до такава степен, че ме заболяваше гърбът и тялото ми оставаше без никакви сили. Планирах да почета от Божието слово, като се прибера вкъщи, но само след няколко реда мозъкът ми започваше да изключва и ставах твърде сънлив, за да продължа. Дори се успокоявах, като си казвах: „Ще чета по-късно, когато имам повече време“, и след това просто заспивах. Понякога ми се искаше да успокоя сърцето си, за да размишлявам внимателно върху Божиите слова, но просто нямах сили. Веднага щом телефонът ми позвънеше по някакъв служебен въпрос, затварях книгата си с Божиите слова и отивах да се занимая с него. Въпреки че успявах да изпълнявам дълга си, като вярващ не можех дори да поддържам редовна духовна практика, нито да имам нормални взаимоотношения с Бог. Чувствах се наистина неспокоен и си мислех, че това не е животът, който искам. Но като се замислех за престижа, който ми носеше тази работа, се чувствах безсилен да се откажа от нея. Това беше истинска дилема.

Като видя колко отдаден и отговорен бях, шефът ми ме повиши на длъжността мениджър финансови разплащания в централата, където отговарях за разплащанията на товари в цялата мрежа. Това беше основният отдел на компанията и придобиването на тази титла означаваше, че съм все по-близо до целта си да притежавам кола и къща, да не говорим за допълнителните ползи, които идваха с повишаването ми на тази позиция. От компаниите до физическите лица — всички, които искаха авансови плащания и доходи от товарни превози по-рано, се стараеха по всякакъв начин да ми се подмазват. Освен това имах консултативни права по отношение на увеличението на заплатите, разпределението на работата и промяната на длъжностите на персонала в отдела, така че все повече хора се стремяха да спечелят благоразположението ми. Понякога, когато публикувах съобщение в работната група, много хора ми отговаряха, а аз никога преди не се бях радвал на такава огромна отзивчивост. С това повишение се увеличи и заплатата ми, а и получих много допълнителни доходи. Шефовете, които активно търсеха помощта ми, от време на време ми носеха местни специалитети, висококачествени цигари и алкохол, ваучери за подаръци и други подобни неща, и всеки празник за мен беше като прибиране на реколтата. Понякога си мислех, че като вярващ би трябвало да бъда честен човек и да не използвам властта си, за да търся лична изгода, както правят невярващите, но не можех да устоя на изкушението на печалбата. Бях съвсем наясно с Божиите изисквания, но бях неспособен да ги прилагам на практика. Нещо повече, поради продължителното натоварване на очите зрението ми постепенно се влоши, а твърде честото оставане до късно нощем доведе до повишаване на кръвното налягане и подуване на прасците ми, което ме караше да се чувствам физически и психически изтощен след края на работния ден. Знаех, че ако продължах така, това щеше да навреди на здравето ми, но не можех да спра. Без тази работа щях да загубя всички тези материални облаги и възхищението на всички. Понякога по време на събрания братята и сестрите разказваха как са преживявалит нещата, как са разпозналит аспекти на покварата си и как са се поправилит след четене на Божиите слова. Изпитвах дълбока завист, като си мислех: „Всички тези братя и сестри се стремят да променят нрава си, а аз все още се боря в блатото на парите, славата и придобивките, камо ли да се отърва от покварения си нрав. Дори не съм изживял подобието на християнин. Станал съм абсолютен роб на парите!“. Знаех, че тази работа наистина ме забавя в стремежа ми към истината и вярата ми в Бог, но все още не можех да се избавя от славата и придобивките, които тя ми носеше. Знаех, че веднага щом се избавя от нея, цялата слава и материални облаги, които придобих в замяна на годините упорит труд, ще бъдат загубени. Чувствах се дълбоко раздвоен и не знаех какво да правя.

Един ден на едно събрание прочетох откъс от Божиите слова: „Човекът трябва да се стреми да живее смислен живот и да не се задоволява с временните си обстоятелства. За да изживее образа на Петър, той трябва да притежава неговите знания и опит. Човекът трябва да се стреми към по-висши и по-дълбоки неща. Той трябва да се стреми към по-дълбока и по-чиста любов към Бог и към живот, който има стойност и смисъл. Само това е живот; само тогава човекът ще бъде същият като Петър. Трябва да се съсредоточиш върху инициативното навлизане от положителна страна и не трябва пасивно да си позволяваш да отстъпваш назад в името на това да ти е леко за момента, пренебрегвайки по-дълбоки, по-конкретни и по-практични истини. Твоята любов трябва да бъде практична и трябва да намериш начини да се освободиш от този покварен, безгрижен живот, който по нищо не се различава от този на животните. Трябва да живееш живот, който има смисъл, живот, който има стойност, и не трябва да се заблуждаваш или да се отнасяш към своя живот като към играчка, с която да си играеш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). Божиите слова наистина ме просветлиха. Бог изисква от нас да подражаваме на Петър, който не е бил впримчен в светски дела и е успял да се откаже от славата, придобивките, статуса и плътските удоволствия, за да се стреми към смислен живот. Петър е имал отлични постижения в учението и със своята интелигентност и мъдрост той със сигурност е можел да стане държавен служител по онова време, но е смятал, че да се стреми към светска слава и придобивки чрез кариера на държавен служител е безсмислено, и вместо това искал да търси смислен живот. По-късно Петър бил призован от Господ да Го следва, придобил много истини, започнал да разбира истински Бог, и в крайна сметка постигнал върховна любов към Бог и покорство до смърт, и получил Божието одобрение. След това се вгледах в себе си в тази светлина. За да бъда високо уважаван в живота и за да напредвам, влагахцялата си енергия в работата, но какво всъщност щях да придобия, ако се стремях към пари, статус и плътски удоволствия по този начин? Като се замислих, дори да успеех да удовлетворя плътските си желания и да реализирам целите си да имам кола, къща и статус, ако не съумеех да придобия истината въпреки вярата си в Бог, какъв смисъл би имал такъв живот? Няма ли това да е пропилян живот? Да живееш само за да задоволяваш плътски удоволствия, не е по-различно от това да живееш като животно и колкото и приятни да са плътските удоволствия, в крайна сметка те са нищожни. Въпреки че все още не бях постигнал решимостта на Петър, трябваше да се стремя към нея и повече да се съсредоточа върху това да ям и пия от Божието слово и да се стремя към истината. Затова се помолих на Бог да ми разкрие път: „Боже, не искам да продължавам по този начин. Искам усърдно да се стремя към истината. Макар че сега разбирането ми е ограничено, аз съм готов постепенно да се откажа от парите, славата и придобивките. Моля Те да ме водиш, за да се измъкна от блатото на парите, славата и придобивките“. След молитвата се почувствах много по-спокоен.

Един ден шефът ми изведнъж поиска да говори с мен. Той каза, че разплащанията във връзка с товарните превози в общи линии са финализирани, но тези, свързани с авиационните услуги, все още са в проучвателна фаза, и поиска аз да се заема с тази работа. Извършването на плащанията във връзка с авиационните услуги бяха много по-малко престижни от тези в областта на товарните превози, но пък натоварването беше много по-малко и за мен беше ясно, че Бог бе чул молитвата ми и че ме води стъпка по стъпка към това да се освободя от оковите на парите, славата и придобивките в съответствие с моя духовен ръст. Шефовете в сектора за товарните превози бяха истински сноби и когато чуха, че съм преместен, всички те се дистанцираха и не искаха да имат нищо общо с мен. Понякога, като ме видеха, демонстративно си вадеха телефоните и се преструваха, че приемат обаждане. В сравнение с преди, когато постоянно имаше хора, които кръжаха около мен, сега наистина имах усещането, че съм изпаднал в немилост и ми липсваха дните, в които хората ми се възхищаваха и ми се умилкваха. Един ден на едно събрание прочетох откъс от Божието слово: „При всичката борба между положителното и негативното, черното и бялото, между семейството и Бог, децата и Бог, хармоничността и разрива, богатството и бедността, високия статус и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н – вие със сигурност сте наясно с изборите, които сте направили. Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и дълга вие отново избрахте богатствата, дори без волята да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; и между представата и истината отново избрахте представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас. Просто Ме удивлява, че вашите сърца са неспособни на смекчаване. Кръвта в сърцето, която съм отдавал в продължение на много години, изненадващо не Ми донесе нищо повече от изоставяне и примирение от ваша страна, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли в сърцата ви ще има само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). Всеки един от Божиите въпроси порази сърцето ми. Въпреки че вярвах в Бог, все още не можех да прогледна за парите, славата и придобивките. Съсредоточавах по-голямата част от енергията си върху работата и печеленето на пари и дори не можех да поддържам нормални духовни практики или да чета Божието слово. С тази последна промяна на длъжността, въпреки че можех да го приема от Бог, след като се заех с работата по разплащането на авиационните услуги, видях, че онези шефове, които преди ми се подмазваха, изведнъж запяха друга песен, и се разстроих емоционално. Усетих, че е по-добре да имаш власт и че без нея никой не те уважава, така че все още ми липсваха дните, в които се занимавах с уреждане на товари. Наистина бях от онези хора, които Бог разобличава — верни единствено на парите, славата и придобивките! Тази промяна в позицията означаваше, че Бог ми разкриваше път. Тъй като работното натоварване при уреждането плащанията за авиационните услуги беше много по-малко, отколкото при товарните превози, можех да си освободя време, за да въоръжа повече с Божиите слова, и да използвам свободното си време, за да проповядвам евангелието на моите колеги, което беше от полза за стремежа ми към истината и за изпълнението на дълга ми. Когато осъзнах това, предишната ми работа вече не ми липсваше.

През май 2013 г. шефът ми обедини отдела за уреждане на плащанията за товарни превози и този за авиационни услуги, като създаде нов отдел и ми възложи изцяло отговорността за него. Работното натоварване сега беше двойно по-голямо в сравнение с преди, когато контролирах само една задача, и въпреки че бяха добавени няколко асистенти, пак имаше много неща, за които трябваше да се погрижа, и постепенно времето ми отново беше погълнато от работа. Не можех да не си спомня за периода, когато отговарях за уреждането на плащанията за авиационните услуги, когато времето не беше толкова ограничено и можех не само редовно да извършвам духовната си практика, но и да отделям време за проповядване на евангелието на моите колеги, благодарение на което успях да разбера много истини, да открия недостатъците си и да изпитам неотложното намерение на Бог да спасява хората. Но сега енергията ми беше изцяло насочена към работата и осъзнах, че решението на шефа ми да ме постави начело на новосформирания отдел е изкушение от Сатана. Затова исках да се откажа от работата. Но когато се замислих как тази работа е резултат от всичките ми години упорит труд, не ми се искаше да се откажа от нея толкова лесно, затова се помолих на Бог: „Боже, много ми е трудно. Ако напусна тази работа, ще трябва да живея скромно и всичките ми предишни мечти ще се превърнат само в илюзии, но знам, че стремежът към истината е по-важен, затова Те моля да ме водиш“. През това време често се молех на Бог, като търсех Неговото напътствие и водачество, и съзнателно търсех Божии слова, които да ги чета. Един ден чух химн с Божии слова, наречен „Място за почивка ли е светът за теб“:

1  … Светът наистина ли е твое място за почивка? Можеш ли наистина, като избягваш наказанието Ми, да постигнеш и най-бледата усмивка на задоволство от света? Можеш ли наистина да използваш мимолетното си удоволствие, за да прикриеш празнотата в сърцето си, празнотата, която не може да бъде скрита?

2  Ти може да си в състояние да заблудиш всички в семейството си, но никога не можеш да заблудиш Мен. Защото вярата ти е твърде оскъдна, до ден днешен си безсилен да откриеш някое от удоволствията, които животът може да предложи. Призовавам те: по-добре искрено да прекараш половината си живот заради Мен, отколкото целия си живот в посредственост и занимавка за плътта, изпитвайки цялото страдание, което човек трудно може да понесе. Какъв е смисълът да се цениш толкова много и да бягаш от Моето наказание? […]

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво означава да си истински човек)

Божиите слова ме трогнаха дълбоко. Помислих си как всеки ден работех без прекъсване като машина в стремеж към пари, статус и живот в материално охолство и как в крайна сметка бях изтощил тялото и ума си и страдах от много физически заболявания. Когато отговарях за разплащанията за авиационните услуги, въпреки че имаше по-малко допълнителни доходи, имах повече време да ям и пия от Божиите слова и сърцето ми се доближи до Бог, което промени духовните ми възгледи. Предвид все по-големите бедствия, ако продължавах да се вкопчвам в парите и статуса, когато Божието дело завършеше, ако не придобиех истината и загинех в бедствията, щеше да е твърде късно за разкаяние. Бог ми беше подготвил такава добра възможност, като ми позволявашеда бъда нахранен и напоен с Неговите слова и да се събирам и да водя общение върху Неговите слова с братя и сестри, с което ми предоставяше духовна храна. Аз обаче не изпитвах благодарност. Не разбирах неотложното намерение на Бог да спаси хората, не бях в състояние да изпълнявам дълга си като сътворено същество и все още правех планове само за бъдещето и прехраната си. Нима целият този труд и старание в името на плътта ми не бяха напразни? Като се интересувах само от малките придобивки пред мен, губех шанса си да придобия истината и живота. Наистина бях късоглед! Материалните неща, които преследвах, нямаше да ми помогнат по време на бедствията и изобщо нямаше да ме спасят. Като осъзнах това, аз коленичих пред Бог и се помолих: „Боже, аз наистина съм Ти длъжник. Ти ме спаси, а аз не съм помислил да Ти се отплатя и все още се вкопчвам в парите и статуса. Тези неща ми донесоха такова изкушение. Боже, духовният ми ръст е твърде малък; не искам да бъда постоянно покваряван и изиграван от Сатана в това царство на мръсотията. Моля Те, дай ми решимостта да се опълча на плътта, за да мога да изпълнявам дълга си през цялото време и да се отплатя за Твоята любов“.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и започнах да виждам по-ясно последствията от стремежа към слава и придобивки. Всемогъщият Бог казва: „Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората до степен, в която хората да мислят само за слава и придобивки. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и те нямат нито силата, нито куража да се освободят от тях. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството отбягва Бог, предава Го и става все по-нечестиво. Ето така се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките за Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно отвратителни пъклените му подбуди? Може би все още не успявате да прозрете пъклените подбуди на Сатана, защото мислите, че човек не може да живее без слава и придобивки. Мислите си, че ако загърбят придобивките и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целите си и че бъдещето им ще бъде тъмно, мъгливо и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана използва, за да обвърже човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, които Сатана използва, за да те обвърже. Щом пожелаеш да отхвърлиш всичко, което Сатана ти е внушил, напълно ще се разделиш със Сатана и от дъното на душата си ще възненавидиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава човечеството ще има искрена любов и стремеж към Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Божиите слова удариха право в целта, като разобличиха как Сатана използва славата и придобивките, за да обвързва и контролира хората. Отдавна бях повлиян от идеите на Сатана, като: „Парите не са всичко, но без тях не можеш да направиш нищо“, „Светът се върти около парите“ и „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“, и тези идеи започнаха да ме контролират. Години наред бях работил извънредно и бях натоварвал неимоверно здравето си в стремеж към пари, слава и придобивки, и все по-малко се молех на Бог, все по-малко четях Неговите слова и все повече се отдалечавах от Него. Видях, че някои братя и сестри прекарват времето си в стремеж към истината и че постигат бърз напредък в живота си, а аз не бях постигнал почти никакъв напредък в живота си в стремежа си към пари, слава и придобивки. Каква ужасна загуба беше това! Години наред се бях се заровил в работа и търпях унижения, а накрая, въпреки че мечтите ми се сбъднаха, ставах все по-нечестен и измамен, прекарвах дните си в общуване с хора не с искреност, а с нагласа за взаимна експлоатация. Губех човешкото си достойнство и почтеност в името на славата и придобивките и живеех живот, изпълнен с изключително страдание и мъка. Помислих си за един някога известен предприемач — човек, станал милиардер още на младини, който, на върха на славата и богатството си, всеки ден обикалял по различни вечерни партита. Той отказвал да си почине въпреки силното изтощение и в резултат на това се разболял и умрял, преди да навърши четиридесет. Това е крайният резултат от използването на славата и придобивките от страна на Сатана, за да вреди на хората. Веднъж Господ Исус казал: „Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). В последните дни Всемогъщият Бог ни е дарил с всички истини за спасяването на човечеството. Ако продължавах да се придържам към славата и придобивките, позицията ми можеше да продължи да се повишава, но щях да изгубя възможността да придобия истината и да бъда спасен. Вече не исках да се стремя към така наречените от мен идеали и реших да намеря възможност да напусна работата си и да отдавам всичко на Бог на пълен работен ден. Започнах да подготвям предаването на работата и се обърнах към моя главен мениджър, г-н Сю, за да обсъдим оставката ми. Г-н Сю каза: „За да задвижим оставката ти, е необходим заместник, а това ще отнеме много време, но ако поискаш удължен отпуск, мога да осигуря мениджър, който да поеме работата ти. Можеш да му предадеш отговорностите си и след това да си тръгнеш“. След като го обмислих, се съгласих с това предложение и докато чаках актуална информация, започнах да подготвям предаването на работата си.

Един ден в началото на октомври шефът ми каза: „Чух, че се налага да вземеш шестмесечен отпуск по семейни причини. Няма такъв прецедент сред финансовите служители в нашата компания, особено за такава важна позиция като твоята, но само този път го одобрих специално за теб и по време на шестмесечния ти отпуск заплатата ти ще остане непроменена. Когато се върнеш, ще си получиш заплатата наведнъж, а аз ще ти пазя мениджърската позиция“. След като благодарих на шефа си, напуснах офиса. Неговите думи дълбоко ме развълнуваха. Да получавам заплата, без да работя, в продължение на шест месеца, и мениджърска позиция, запазена за мен? Изглежда, че компанията много ме ценеше. Помислих си как шефът беше планирал да поема финансите на централния офис. Ако това се случеше, щях да стана изпълнителен директор на компанията, а това би означавало още повече хора да ми се възхищават. В този момент почувствах, че мислите и намеренията ми бяха неправилни, и си припомних два откъса от Божието слово, които бях чел на предишни събрания: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). „Когато хората преживяват до деня, в който възгледите им за живота, както и смисълът и основата на съществуването им се променят изцяло, когато се променят до мозъка на костите си и се превърнат в някой друг, това не е ли невероятно? Това е огромна промяна, разтърсваща промяна. Едва когато престанеш да се интересуваш от славата, придобивките, статуса, парите, удоволствията, властта и славата на света и можеш лесно да се откажеш от тях, ще имаш подобие на човешко същество. Онези, които накрая ще бъдат направени пълноценни от Бог, са в тази група. Те живеят за истината, живеят за Бог и живеят за онова, което е справедливо. Това е подобието на истинско човешко същество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах, че макар да изглеждаше, че думите на шефа ми удовлетворяват плътските ми нужди, зад тях се криеше сатанински план. Сатана възнамеряваше да използва парите, славата и придобивките, за да ме изкуши и да ме накара да продължа да му служа, така че в крайна сметка да изгубя шанса си да бъда спасен. Бог се надяваше да живея, за да придобия истината и да изпълнявам добре дълга си като сътворено същество. Това беше целта, към която трябваше да се стремя. Божиите слова укрепиха вярата ми и аз бързо се справих с процедурите по предаването на работата. Процесът на предаване премина много гладко и осъзнах, че всичко е в Божиите ръце и е организирано от Бог. По-малко от месец след подаването на оставката започнах да изпълнявам дълга си в църквата и имах време да се занимавам редовно с духовната си практика и да водя църковен живот. Наслаждавах се на ежедневното поене и подхранване с Божиите слова и сърцето ми се изпълни с мир и радост. Когато срещах трудности в изпълнението на дълга си, се молех на Бог и се съветвах с братята, с които си партнирах, и търсех помощ от водачите за проблемите, които не можех да разреша. Понякога братята и сестрите посочваха недостатъците в изпълнението на дълга ми и въпреки че това беше малко смущаващо, като се молех, ядях и пиех от Божиите слова, успявах да се покоря и да намеря път за практикуване от Божиите слова, което подобри ефективността на моя дълг. Всичко това беше благодарение на Божието напътствие!

Благодарение на този опит видях ясно, че парите и статусът носят само временна наслада и че дори да придобиех богатство, слава и придобивки, надхвърлящи най-смелите ми мечти, това нямаше да е нищо повече от мимолетна слава, последвана от празнота, и щях да се окажа жертва на Сатана. Днес съм способен да се отърва от изкушенията на парите и статуса, да избегна мъчението на Сатана и да вървя по правилния път в живота. Всичко това е благодарение на напътствията на Божиите слова. Божието дело за спасяване на човечеството е наистина практично и аз искрено благодаря на Бог от цялото си сърце!