В края на април 2023 г. получих писмо от моето висше ръководство, в което се казваше, че един водач на определена църква е освободен, защото не върши истинска работа. Не намерили подходящ заместник, така че временно уредиха аз да поема работата на църквата. След като прочетох писмото, нямах много време да мисля и бързо отидох в църквата. Научих, че някои от напоителите са мързеливи и вяли в техния дълг и че трябва да бъдат заменени, а много от новодошлите са негативни, слаби и не се събират редовно, което изисква своевременно поене и подкрепа. Евангелската работа на църквата беше също неефективна. Помислих си: „Защо ръководството ме изпрати в тази църква с толкова лоши резултати в работата? Ако остана тук дълго време и не успея да подобря работата, какво ще си помисли ръководството за мен? Ще кажат ли, че не съм подходяща за тази служба? Откакто съм тук, ще се уповавам на Бог и ще направя всичко възможно, за да сътруднича“. Мислех си, че първо трябва да преназнача персонала, за да свърша добре работата, работех от сутрин до вечер, като всеки ден се занимавах с тези задачи.

След известно време разместванията на персонала бяха извършени и поенето постепенно даде някакви резултати. По-късно за църковен водач беше избрана сестра Ли Мин, която беше евангелски работник. Бях много щастлива, защото тази сестра имаше чувство за бреме в дълга си и беше съсредоточена върху навлизането в живота, и беше чудесно тя да ми сътрудничи в църковната работа. Но неочаквано, малко след като сестра Ли беше избрана, внезапно получихме писмо от висшето ръководство, в което се казваше, че Ли Мин е преследвана от ККП и че не е безопасно да изпълнява дълга си в този район, както и че трябва да бъде преместена. Като четях това писмо, си помислих: „Едва успяхме да изберем църковен водач, а сега тя трябва да напусне. Надявах се, че като Ли Мин надзирава евангелската работа, моето бреме ще се облекчи малко, но сега не само че бремето ми не олеква, но и един опитен евангелски работник се премества. Ако работата остане неефективна, какво ще си помисли за мен висшето ръководство?“. Макар и с неохота, нямах друг избор, освен да се подчиня. По-късно намерих двама евангелски работници, които да сътрудничат в евангелската работа, но тогава мащабна репресия провали плановете ми. През следващите няколко дни непрекъснато чувах новини за арестувани един след друг братя и сестри, включително евангелските работници, които току-що бях намерила. Всичко това ме накара да се почувствам парализирана и си помислих: „Защо нямам никакъв късмет? През двата месеца, откакто дойдох в тази църква, се сблъсках с толкова много трудности и най-накрая успях да преразпределя персонала, но сега ето какво се случва. Не само че резултатите от работата не се подобриха, но дори персоналът, който можеше да сътрудничи, беше арестуван. Изглежда, че просто имам лош късмет! Предишният водач е изпълнявал дълга си безпроблемно и стабилно. Защо имам такъв лош късмет, че да ми се случват всички тези лоши неща? Всичките ми усилия напоследък отиват напразно! Висшето ръководство със сигурност ще си помисли, че нямам никаква работоспособност“. Докато си мислех за това, не можех да не се разплача и да не се почувствам крайно унила. Тъй като нямах резултати в работата, загубих мотивация да следя проблемите и дори исках да напусна това място. Докато живеех в това състояние, открих, че духът ми все повече потъва в мрак и отчаяние.

По-късно изядох и изпих един откъс от Божиите слова, отнасящ се до моето състояние. Прочетох Божиите слова: „Какъв е проблемът с хората, които винаги смятат, че нямат късмет? Те винаги използват критерия за късмета, за да преценят дали действията им са правилни или грешни и да претеглят по кой път трябва да поемат, какво трябва да преживеят, както и всички проблеми, с които се сблъскват. Това правилно ли е или е погрешно? (Погрешно е.) Такъв човек описва лошите неща като лош късмет, а добрите — като резултат от късмет или печалба. Тази гледна точка правилна ли е или е погрешна? (Погрешна е.) Оценяването на нещата през подобна призма е неправилно. Това е краен и неправилен метод и критерий за оценяване на нещата. Подобен метод често става причина хората да изпадат в униние и да се чувстват неспокойни, да смятат, че никога нищо не им се получава и че никога не получават това, което искат, което в крайна сметка предизвиква у тях постоянно чувство на угриженост, раздразнение и безпокойство. Когато тези негативни емоции не се разрешат, такъв човек постоянно изпада в униние и чувства, че Бог не е благосклонен към него. Смята, че Бог се отнася милостиво към другите, но не и към него, и че Бог се грижи за другите, но не и за него. „Защо винаги се чувствам неспокоен и угрижен? Защо винаги ми се случват лоши неща? Защо никога не ми се случват добри неща? Веднъж да стане поне, това е всичко, което искам!“. Когато гледаш на нещата с такъв погрешен начин на мислене и гледна точка, ще попаднеш в капана на добрия и лошия късмет. Когато постоянно попадаш в този капан, непрекъснато ще се чувстваш унил. В това унило състояние ще бъдеш особено чувствителен към това дали нещата, които те сполетяват, са добър или лош късмет. Когато това се случи, то доказва, че тази гледна точка и идея за добър и лош късмет са поели контрола над теб. Когато си контролиран от тази гледна точка, твоите възгледи и отношението ти към хората, събитията и нещата вече не са в рамките на съвестта и разума на нормалната човешка природа, а са изпаднали в някаква крайност. Когато изпаднеш в тази крайност, няма да излезеш от унинието си. Ще продължаваш да униваш отново и отново, и дори и обикновено да не се чувстваш унил, веднага щом нещо се обърка, веднага щом почувстваш, че се е случило нещо злополучно, ще изпаднеш в униние. Това униние ще се отрази на нормалната ти преценка и на вземането на решения и дори на щастието, яда, скръбта и радостта ти. Когато се отрази на щастието, яда, скръбта и радостта ти, тя ще смути и унищожи изпълнението на дълга ти, както и волята и желанието ти да следваш Бог. Когато тези положителни неща са унищожени, малкото истини, които си разбрал, ще се изпарят във въздуха и изобщо няма да ти помогнат“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). Бог казва, че описването на всичко лошо като „липса на късмет“ и на всичко добро като „късмет“ или „предимство“ е възглед на човек, който изпада в крайности, на човек, чиято гледна точка е погрешна. Точно такава бях и аз. Когато дойдох в тази църква, за да изпълнявам дълга си, и открих, че резултатите от различни дейности от работата на църквата бяха лоши, че напоителите нямаха чувство за бреме в дълга си, че много от новодошлите бяха негативни и слаби и че евангелската работа не даваше добри резултати, се почувствах нещастна. За да върша работата добре, бях заета от сутрин до вечер, провеждах събрания и общувах и преназначавах персонала. След известно време, когато видях, че работата по поенето постепенно се развива в положителна посока, се почувствах щастлива и мотивирана да изпълнявам дълга си. Но по-късно, когато един опитен евангелски работник беше преместен и малко след това се стигна до широкомащабна репресия, а евангелските работници бяха арестувани и никой не можеше да сътрудничи в евангелската работа, аз изпаднах в емоции на униние и не можех да събера сили да направя каквото и да било. Това мое поведение се дължеше на неправилната ми гледна точка. Когато работата даваше добри резултати и всичко вървеше гладко, имах чувството, че съм спечелила възхищението на висшето ръководство, и това ме правеше щастлива. Но когато работата не даваше добри резултати и нещата не вървяха така, както ми се искаше, се чувствах негативна и слаба, обвинявах лошия си късмет и дори исках да се откажа от дълга си. Помислих си как неверниците никога не приемат от Бог нищо от това, което им се случва, а когато възникнат неблагоприятни ситуации, те се оплакват от Бог и Го разбират погрешно, и дори Го предават. Разбрах, че ако моето състояние не се промени, аз наистина също бях в опасност. Затова се молех на Бог с надеждата, че Той ще ме насочи да променя състоянието си.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Правилен ли е начинът, по който гледат на нещата хората, които винаги се безпокоят за това дали имат добър или лош късмет? Съществува ли добър късмет или лош късмет? (Не.) Какво е основанието да се твърди, че не съществува? (Хората, които срещаме, и нещата, които ни се случват всеки ден, се определят от Божието върховенство и от Неговите подредби. Не съществува такова нещо като добър късмет или лош късмет. Всичко се случва по необходимост и в него има смисъл.) Вярно ли е това? (Вярно е.) Този възглед е правилен и това е теоретичната основа за твърдението, че късметът не съществува. Каквото и да ти се случи, независимо дали е добро или лошо, всичко е нормално, точно както времето през четирите сезона — не може всеки ден да е слънчев. Не можеш да кажеш, че слънчевите дни са подредени от Бог, но че това не се отнася за облачните дни, дъжда, вятъра и бурите. Всичко се определя от Божието върховенство и от Неговите подредби и е породено от естествената среда. Тази естествена среда възниква според законите и правилата, които Бог е подредил и установил. Всичко това е необходимо и наложително, така че независимо от времето, то е породено и предизвикано от природните закони. В него няма нищо добро или лошо — добри или лоши са само чувствата на хората към това. Хората не се чувстват добре, когато вали, когато духа вятър, когато е облачно или по време на градушка. Хората особено не харесват, когато вали и е влажно. Ставите ги болят и се чувстват слаби. Може да се чувстваш зле от дъждовните дни, но можеш ли да кажеш, че дъждовните дни са лош късмет? Това е просто чувство, което времето предизвиква у хората — късметът няма нищо общо с факта, че вали. Би могъл да кажеш, че слънчевите дни са добри. Ако в продължение на три месеца е слънчево, без капка дъжд, хората се чувстват добре. Те виждат слънцето всеки ден, сухо е и е топло, от време на време подухва лек ветрец и те могат да излизат на открито, когато пожелаят. Но растенията не могат да го понесат и заради сушата реколтата умира, така че няма реколта през тази година. В такъв случай това, че се чувстваш добре, означава ли, че наистина е добре? Дойде ли есента, когато няма да имаш какво да ядеш, ще си кажеш: „Ех, не е добре и да има твърде много слънчеви дни. Ако не вали, посевите страдат, няма реколта за събиране и хората гладуват“. В този момент осъзнаваш, че и безкрайните слънчеви дни не са добри. Факт е, че това дали човек се чувства добре или зле от нещо се основава на собствените му егоистични мотиви, желания и личен интерес, а не на същността на самото нещо. Така че основата, на която хората оценяват дали нещо е добро или лошо, е неточна. Тъй като основата е неточна, крайните заключения, които те си вадят, също са неточни. Да се върнем към темата за добрия късмет и лошия късмет. Сега всеки знае, че това твърдение за късмета не е издържано и че той не е нито добър, нито лош. Всички хора, събития и неща, с които се сблъскваш, било то добри или лоши, са определени от Божието върховенство и Неговите подредби, така че трябва да ги посрещаш правилно. Приеми доброто от Бог и също така приеми и лошото от Бог. Не казвай, че имаш късмет, когато се случват добри неща, и че нямаш късмет, когато се случват лоши неща. Може да се каже само, че във всички тези неща има уроци, които хората трябва да научат, и че не бива да ги отхвърлят или избягват. Благодари на Бог за добрите неща, но също така благодари на Бог и за лошите неща, защото всички те са подредени от Него. Добрите хора, събития, неща и среда предоставят уроци, които хората трябва да научат, но от лошите хора, събития, неща и среда още повече има какво да се научи. Това са все преживявания и епизоди, които трябва да са част от живота на човека. Хората не бива да използват идеята за късмет, за да ги оценяват. И така, какви са мислите и гледните точки на хората, които използват късмета, за да оценяват дали нещата са добри или лоши? Каква е същността на подобни хора? Защо обръщат толкова голямо внимание на добрия късмет и лошия късмет? Дали хората, които много се съсредоточават върху късмета, се надяват, че късметът им е добър, или се надяват, че е лош? (Надяват се, че е добър.) Точно така. Всъщност те се стремят към добър късмет и към това да им се случват добри неща и просто се възползват от тях и печелят от тях. Не ги интересува колко страдат другите, колко трудности или мъчнотии трябва да понесат другите. Те не искат да им се случи нищо, което възприемат като лош късмет. С други думи, те не искат да им се случват каквито и да е лоши неща: никакви неуспехи, никакви провали или смущения, никакво кастрене, никакво губене на неща, никакви загуби и никакви измами. Ако нещо от тях се случи, хората го смятат за лош късмет. Независимо кой го подрежда, ако се случи нещо лошо, то е от лош късмет. Те се надяват, че ще им се случат всички добри неща — от това да бъдат повишени, да се откроят от останалите и да се облагодетелстват за сметка на другите, до това да спечелят от нещо, да изкарат много пари или да станат високопоставени служители — и смятат, че това е добър късмет. Те винаги оценяват хората, събитията и нещата, с които се сблъскват, въз основа на късмета. Стремят се към добър късмет, а не към лош късмет. Веднага щом и най-малкото нещо се обърка, те се ядосват, дразнят се и недоволстват. Казано направо, този тип хора са егоисти. Те се стремят да се облагодетелстват за сметка на други хора, да извлекат изгода за себе си, да излязат начело и да се откроят от останалите. Те биха били доволни, ако всяко хубаво нещо се случваше само на тях. Това е тяхната природа същност; това е истинското им лице“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). От Божиите слова видях, че хората често преценяват късмета си според това дали имат лична полза. Ако ситуацията е благоприятна за тях, те я наричат „добър късмет“, а ако не е, я наричат „лош късмет“. Хората с този начин на мислене искат ползи само за себе си и са крайно егоистични. В действителност всяка ситуация, която Бог подрежда, е добра, и няма такова нещо като „добър късмет“ или „лош късмет“. Всички ситуации, които изглеждат благоприятни или неблагоприятни за хората, имат за цел да им позволят да научат уроци и са полезни за навлизането им в живота. Подобно на времето, както слънчевите, така и дъждовните дни са необходими на човечеството. Постоянното слънце скоро би изсушило посевите, а продължителният дъжд би ги наводнил. Така че независимо дали е слънчево, или дъждовно, всичко това е част от Божието върховенство и подредба и е от полза за човечеството. Когато преди се сблъсквах с неща, които не съвпадаха с желанията ми, винаги си мислех, че просто нямам късмет, но това беше така, защото имах амбиции и желания в себе си и винаги преследвах възхищението на другите, а когато не получавах това, което исках, се чувствах нещастна и без късмет, оплаквах се и роптаех срещу Бог, и живеех в състояние на униние. Като се самоанализирах, след като дойдох в тази църква, първоначално исках да изпълнявам дълга си добре, за да спечеля възхищението на хората, затова работех от сутрин до вечер, без да се оплаквам. Но когато нещата не се развиха както аз исках и евангелските работници бяха арестувани, се притесних, че ако хората не сътрудничат в работата, няма да е възможно да се постигнат добри резултати, и когато желанието ми за репутация и статус не беше задоволено, се чувствах без късмет и предишният ми ентусиазъм бързо угасна. Различни дейности от работата на тази църква вече се бяха забавили, тъй като предишният лъжеводач не беше вършил истинска работа, а арестите на братята и сестрите допълнително възпрепятстваха нормалния напредък на голяма част от работата. Висшето ръководство ме беше поставило тук с надеждата, че ще успея да проявя внимание към Божиите намерения, да придвижа напред различни дейности от работата и да защитя интересите на църквата. Но при вида на големите трудности, с които се сблъсквах, бях изпаднала в униние, бях загубила мотивация за дълга си и се оплаквах от „лошия си късмет“. Това мое поведение наистина беше отвратило Бог. Човек, който е истински предан на Бог, когато вижда, че църквата е изправена пред тежки репресии и всички тези братя и сестри са арестувани, щеше да положи всички усилия, за да направи всичко възможно, като преназначава персонала и сведе загубите до минимум. Но в такъв критичен момент като този бях загрижена единствено за собствената си репутация и статус. Бях истински егоист, лишен от съвест и човешка природа! Сега разбрах, че Бог е допуснал тази ситуация да ме сполети, за да промени покварения ми нрав, защото значението, което придавах на репутацията и статуса, беше твърде голямо, и имах нужда от тази ситуация, за да ме разкрие и преобрази.

Една сутрин, по време на духовните си практики, прочетох още от Божиите слова: „Когато се избавиш от амбициите и желанията си, когато престанеш да отхвърляш или да избягваш злочестините, които те сполетяват, и престанеш да мериш подобни неща по това колко добър или лош късмет имаш, вече ще смяташ за добри много от нещата, които преди си смятал за злополучни и лоши — лошите неща ще се превърнат в добри. Нагласата ти и начинът, по който възприемаш нещата, ще се променят, което ще ти позволи да се чувстваш по различен начин по отношение на житейските си преживявания и в същото време да пожънеш различни награди. Това е изключително преживяване, което ще ти донесе награди, каквито не си си представял. Това е нещо добро, а не нещо лошо. […] Не преследвай така наречения „добър късмет“ и не отхвърляй така наречения „лош късмет“. Отдай сърцето си и цялото си същество на Бог, остави Го да действа и да устройва и се покори на устроеното и подреденото от Него. Бог ще ти даде точната доза от това, от което се нуждаеш, когато се нуждаеш от него. Той ще устрои средата, хората, събитията и нещата, които ти трябват, според нуждите и липсите ти, така че да можеш да научиш уроците, които би трябвало да научаваш от хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш. Разбира се, предпоставка за всичко това е, че трябва да имаш нагласа на покорство към устроеното и подреденото от Бог“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). Бог казва, че когато престанем да гледаме на събитията като на „добър късмет“ или „лош късмет“, можем да получим неочаквани прозрения за ситуациите, които Бог подрежда за нас, и да видим Божиите дела и върховенството Му чрез нашите преживявания. Ето защо, когато сме изправени пред неблагоприятни ситуации, трябва да ги приемем от Бог, вместо да се опитваме да се измъкваме или да ги избягваме. Зад събитията, които хората смятат за „лоши“, винаги се крие Божието намерение и преживяванията, през които трябва да преминем. Бог използва такива ситуации, за да ни обучава, като позволява животът ни да се развива — това е Неговото добро намерение. Осъзнах, че трябва да коригирам погрешната си гледна точка и да давам всичко от себе си, като се уповавам на Бог. Вярвах, че Бог ще подготви подходящите хора, които да сътрудничат в работата на църквата. Когато мислех по този начин, състоянието ми много се подобри. Затова започнах да търся хора, които да ми помагат с евангелската работа. По това време имаше една сестра, която се чувстваше слаба и обезкуражена поради семейни затруднения. Ние се свързахме с нея и ú предложихме общение и подкрепа. След известен период на общение състоянието ú се подобри и тя беше готова да поеме дълга си. Друга сестра също заяви готовност да поеме дълга си след нашето общение. Осъзнах, че Бог е устроил тази среда, за да ме научи да върша истинска работа, като общение с цел решаване на проблемите на братята и сестрите. Щом проумееха Божието намерение, те щяха да сътрудничат активно. Освен това тази среда ни помогна да обучим повече хора да започнат да изпълняват дълга си. Бях благодарна на Бог!

През септември внезапно получих писмо, в което се казваше, че евангелският дякон е бил арестуван. През следващите няколко дни се появиха още новини за арестувани братя и сестри. Помислих си: „Точно когато най-накрая нагласихме екипа и видяхме някакви резултати, сега евангелските работници отново са арестувани. Защо имам такъв лош късмет? Тези несгоди продължават да ми се случват!“. Но тогава осъзнах, че състоянието ми не е правилно, затова бързо се помолих на Бог в мълчание, като Го помолих да ме преведе през тази ситуация. Спомних си Божиите слова: „Факт е, че това дали човек се чувства добре или зле от нещо се основава на собствените му егоистични мотиви, желания и личен интерес, а не на същността на самото нещо. Така че основата, на която хората оценяват дали нещо е добро или лошо, е неточна. Тъй като основата е неточна, крайните заключения, които те си вадят, също са неточни. Да се върнем към темата за добрия късмет и лошия късмет. Сега всеки знае, че това твърдение за късмета не е издържано и че той не е нито добър, нито лош. Всички хора, събития и неща, с които се сблъскваш, било то добри или лоши, са определени от Божието върховенство и Неговите подредби, така че трябва да ги посрещаш правилно. Приеми доброто от Бог и също така приеми и лошото от Бог. Не казвай, че имаш късмет, когато се случват добри неща, и че нямаш късмет, когато се случват лоши неща. Може да се каже само, че във всички тези неща има уроци, които хората трябва да научат, и че не бива да ги отхвърлят или избягват. Благодари на Бог за добрите неща, но също така благодари на Бог и за лошите неща, защото всички те са подредени от Него. Добрите хора, събития, неща и среда предоставят уроци, които хората трябва да научат, но от лошите хора, събития, неща и среда още повече има какво да се научи. Това са все преживявания и епизоди, които трябва да са част от живота на човека. Хората не бива да използват идеята за късмет, за да ги оценяват“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). От Божиите слова разбрах, че хората често преценяват дали ситуацията е добра, или лоша, въз основа на личните си желания и интереси, а не въз основа на истината. Арестуването на евангелския дякон стана с Божието позволение; Бог подрежда кой да бъде арестуван според Неговото върховенство и подредби и това са преживявания, през които хората трябва да преминават. Аз трябва да се покоря, да се погрижа за последствията и да правя каквото мога, за да съдействам. След това започнах да се справям с последствията. По-късно научих, че водачът на евангелския екип продължавал да провежда събрания с трима новодошли и да им проповядва евангелието. Те не се уплашиха от големия червен дракон и евангелската им работа дори беше още по-ефективна от преди. Освен това няколко сестри, загрижени за въздействието върху работата на църквата, поеха инициативата да изпълняват дълга си. Като виждах всичко това, се почувствах дълбоко трогната. Осъзнах, че всяка ситуация, която Бог устройва, си има цел. Онези, които са били арестувани, имат преживявания, през които трябва да преминат, а онези, които не са били, имат свидетелства, които да дадат. Бог използва преследването на големия червен дракон, за да послужи за усъвършенстването на хората.

Чрез това преживяване разбрах, че тези ситуации не са се случили поради „лош късмет“ или защото Бог е имал високи изисквания към мен. Напротив, Бог ги използваше, за да ме пречисти и преобрази. Когато нагласих начина си на мислене и действително сътрудничих, видях как се разгръща Божието дело. Стига да се молех искрено и да изпълнявах дълга си с цялото си сърце, Бог откриваше път за мен. Занапред съм готова да продължа да се уповавам на Бог, за да изпълнявам дълга си.