от Ли Юен, Китай

През април 2023 г. църквата уреди да изпълнявам дълга си на друго място. Много се развълнувах и бързо си събрах багажа в очакване да замина. Но после се сетих, че имах гинекологичен проблем и тъй като търсенето на медицинска помощ може да е трудно на непознато място, отидох в болницата да се прегледам, преди да замина. След като научи за симптомите ми, лекарят препоръча кюретаж на матката за биопсия, като изрази опасение, че всяко забавяне може да позволи на болестта да се развие в рак. Докато чаках резултатите, бях неспокойна, тъй като не знаех какво ще разкрие диагнозата. Няколко дни по-късно резултатите излязоха и заключението беше „Подозрение за рак на матката“. Бях зашеметена. След като се овладях, попитах: „Ако е подозрение за рак, това означава ли, че може да не е рак?“. Докторът отговори: „Лекарите рядко казват директно, че е рак; оставят възможност за тълкуване. Нужни са още тестове, за да се определи видът му, и лечението ще бъде основано на конкретното заболяване“. След като чух това, съзнанието ми блокира и не можех да възприема нищо друго от думите на лекаря. Внезапният и неочакван рак ме свари напълно неподготвена. Мислех си: „Как така рак? Как може да имам рак?“. Въпреки че не изразих недоволство към Бог, вътрешно не исках да приема тази реалност. Чудех се: „Дали диагнозата рак е начинът на Бог да ме разкрие или отстрани, или е облагородяване? Какво е Божието намерение?“.

Когато се върнах вкъщи, усетих вътрешна празнота и умът ми беше изпълнен с мисли как ми остават само няколко дни живот. Същия следобед, при изпълнение на дълга ми с една сестра, аз не бях в настроение, бях разсеяна и немотивирана. На връщане погледнах към синьото небе и си помислих: „Колко е красиво! Колко ли дни ми остават да живея? Колко ли още ще имам възможност да гледам това красиво небе? Ако умра, никога няма да бъда свидетел на безпрецедентното величие на разпространението на евангелието“. След това потърсих информация в телефона си за рака на матката. Видях в интернет, че някои жени, които се разболяват от рак на матката през петдесетте си години, могат да бъдат излекувани, а други не могат. Пишеше, че пациенти в късен стадий живеят само три до пет години, а при по-тежки случаи оцеляват само една година. Колкото повече четях, толкова повече се плашех, като се чудех в кой стадий е моят рак и колко ми остава да живея. Онази вечер, докато лежах в леглото, в ума ми препускаха следните мисли: „Надявах се, че вярата в Бог означава, че ще бъда спасена и никога няма да се сблъскам със смъртта, но сега, като имам рак, няма ли да умра? Всички тези години вяра напразни ли са били? Със същия успех можеше да не бях повярвала в Бог!“. Когато ме сполетяха тези мисли, аз осъзнах, че те не са правилни и са предателство към Бог. Помислих как дори и тези, които не вярват в Бог, се разболяват, а аз съм вярваща и пак трябва да се изправя пред болест. Има ли някой на света, който не се разболява? Освен това, като покварен човек, не беше ли съвсем нормално да се разболея? След като съм се разболяла, аз трябваше да се покоря на Божието устройване и подредби. Но мисълта, че ще умра, ме правеше нещастна. „О, Боже, не искам да умра. Бях се отрекла от семейството и кариерата си и бях изпълнявала дълга си толкова години, а сега имам рак. Това означава ли, че Ти ме изоставяш и отстраняваш?“. Сълзи се стичаха по лицето ми от тревога и безпокойство. В сърцето си казах на Бог: „Боже, какво да правя?“. В този момент си спомних Божиите слова: „Как трябва да преживееш болестта, когато те сполети? Трябва да дойдеш пред Бог и да се молиш, да търсиш и да се опитваш да намериш Божието намерение […] Обикновено, като си изправен пред тежка болест или странна немощ, която те кара да страдаш много, това не е случайно. Без значение дали си болен, или здрав, Божието намерение стои зад това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Спечелването на истината е най-важното във вярата в Бог). Божиите слова ми напомниха, че хората не се разболяват сериозно случайно; в това винаги има Божии намерения. Затова се помолих на Бог в сърцето си: „Боже, зная, че Твоето намерение е да се разболея от рак и че има уроци, които да науча от това, но не разбирам какво е Твоето намерение. Моля Те да ме просветлиш и напътстваш“.

След това моите братя и сестри ми пратиха откъс от Божиите слова: „По кой път трябва да поемат хората, когато се появи болест? Как да изберат? Хората не бива да потъват в скръб, безпокойство и тревога и да обмислят собствените си бъдещи перспективи и път. Напротив, колкото повече хората изпадат в подобно положение, в такива специални ситуации и обстоятелства, и колкото повече се намират в такива непосредствени затруднения, толкова повече трябва да търсят истината и да се стремят към нея. Само така проповедите, които си чул в миналото, и истините, които си разбрал, няма да са напразни и ще дадат резултат. Колкото повече се изправяш пред подобни трудности, толкова повече трябва да загърбиш собствените си желания и да се подчиниш на Божието ръководство. Целта, с която Бог създава такива обстоятелства и условия за теб, не е да те накара да потънеш в скръб, безпокойство и тревога, нито е да изпитваш Бог дали ще те изцери, когато се разболееш, и по този начин да разбереш истината по въпроса; Бог създава тези специални обстоятелства и условия за теб, за да можеш да научиш практическите уроци в такива обстоятелства и условия, да навлезеш по-дълбоко в истината и в покорството си към Него и за да знаеш по-ясно и по-точно как Той ръководи всички хора, събития и неща. Съдбата на хората е в Божиите ръце и независимо дали хората го чувстват или не, дали наистина го осъзнават или не, те трябва да се покоряват на Бог, да не Му се противопоставят, да не Го отблъскват и в никакъв случай да не Го изпитват. Във всеки случай може да умреш и е излишно да казваме какъв ще бъде твоят изход, ако Му се противопоставяш, отблъскваш Го и Го изпитваш. И обратното, ако в същите обстоятелства и условия си способен да потърсиш как трябва да се подчини едно сътворено същество на ръководството на Създателя, да потърсиш какви уроци трябва да научиш и какъв покварен нрав трябва да опознаеш в обстоятелствата, които Бог създава за теб, да разбереш Божиите намерения в тези ситуации и да свидетелстваш добре, за да отговориш на Божиите изисквания, трябва да направиш именно това. Когато Бог уреди човек да се разболее, било то от тежка или незначителна болест, Неговата цел не е да те накара подробно да разбереш боледуването, вредите, неудобствата и затрудненията, които болестта ти причинява, нито многобройните чувства, които болестта те кара да изпитваш — целта Му не е да разбереш болестта чрез боледуването. Целта Му по-скоро е да научиш уроците от болестта, да научиш как да разбереш по-добре Божиите намерения, да опознаеш покварения нрав, който разкриваш, и погрешните нагласи, които възприемаш към Бог, когато си болен, и да се научиш как да се подчиняваш на Божието върховенство и Неговите подредби, за да постигнеш истинско покорство към Бог и да можеш да останеш непоколебим в свидетелството си — това е изключително важно. Чрез болестта Бог иска да те спаси и пречисти. Какво иска да пречисти в теб? Той иска да пречисти всичките ти екстравагантни желания и изисквания към Бог и дори иска да пречисти разните сметки, преценки и планове, които правиш, независимо от цената, за да оцелееш и да оживееш. Бог не иска от теб да кроиш планове, не иска от теб да съдиш и не ти позволява да таиш никакви екстравагантни желания към Него; Той изисква само да Му се покориш и, в практикуването и преживяването на покорството, да опознаеш собственото си отношение към болестта, да опознаеш отношението си към тези състояния на тялото, които Той ти дава, както да опознаеш и личните си желания. Когато разбереш тези неща, ще можеш да оцениш колко полезно е за теб, че Бог ти е уредил обстоятелствата на болестта и че ти е дал това състояние на тялото; и ще можеш да оцениш колко полезни са те за промяната на твоя нрав, за постигането на спасение и за навлизането ти в живота. Затова, когато си изправен пред болест, не бива непрекъснато да се чудиш как да се отървеш, как да избягаш от нея или как да я отхвърлиш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). Чрез Божиите слова разбрах, че Божието намерение, което стои зад това да ми докара болест, не е да живея в стрес и тревожност, нито да оценя плюсовете и минусите на болестта си чрез това преживяване. По-скоро трябваше да си науча уроците от тази болест, да опозная нечистотиите в моята вяра и екстравагантните ми желания към Бог. Бог искаше да използва тази болест, за да ме пречисти, преобрази и спаси. Но аз не бях разбрала Божието намерение. Когато научих, че имам рак, аз заживях в стрес и тревожност, постоянно се безпокоях, че болестта ми е нелечима, и се страхувах, че ако умра, никога повече няма да мога да чета Божиите слова или да изпълнявам дълга си, а така няма да постигна спасение. Дори опитах да убедя Бог, че след като се бях отрекла от семейството си и кариерата си, за да изпълнявам дълга си да вярвам в Него толкова години, и не съм Го предала, когато семейството ми ме преследваше, Той не трябва да позволява да се разболея от рак. Живеех в страх от смъртта, нямах вяра в Бог и нямах мотивация в дълга си. Чрез разкритието на фактите видях, че ми липсва съвест, разум и човешка природа и че Бог изобщо не беше в сърцето ми. След като разбрах тези неща, можех да се изправя пред болестта си правилно.

Два дни по-късно лекарят се обади да ми каже, че има резултати от изследванията и че е рак в начален стадий. Той каза, че е късмет, че е хванат толкова рано, и да отида в болницата за операция възможно най-бързо. Вечерта преди операцията аз се въртях в леглото, без да мога да заспя, и се чувствах някак неспокойна и уплашена. Не знаех дали операцията ще е успешна, дали ще мине гладко, или ще умра на операционната маса. Тихо се помолих на Бог: „Боже, утре имам операция. Независимо дали е успешна, или ще умра на операционната маса, аз поверявам всичко в Твоите ръце и се покорявам на Твоето устройване и подредби“. После прочетох още от Божиите слова: „Независимо дали те сполети тежко или леко заболяване, в момента, в който болестта ти се задълбочи или когато си изправен пред смъртта, помни само едно: не се страхувай от смъртта. Дори и да имаш рак в последен стадий, дори и смъртността при твоето конкретно заболяване да е много висока, не се страхувай от смъртта. Колкото и голямо страдание да понесеш, няма да се подчиниш, ако се страхуваш от смъртта. Някои хора казват: „Като чуя какво казваш, се вдъхновявам и ми хрумва още по-добра идея. Не само че няма да се боя от смъртта, но и ще се моля за нея. Така няма ли да ми е по-лесно да премина през това?“. Защо да се молиш за смърт? Да молиш за смърт е крайна идея, докато да не се боиш от смъртта е разумно за възприемане отношение. Не е ли така? (Така е.) Какво е правилното отношение, което трябва да възприемеш, за да не се боиш от смъртта? Какво трябва да мислиш в сърцето си, ако болестта ти е толкова сериозна, че може да доведе до смърт, и, независимо от възрастта на болния, смъртността при нея е висока, а времето от възникването на болестта до смъртта е много кратко? „Не бива да се страхувам от смъртта, накрая всички умират. Покорството към Бог обаче е нещо, което повечето хора не могат да постигнат, и мога да използвам това заболяване, за да практикувам покорство към Бог. Трябва да мисля как да се подчиня на устроеното и подреденото от Бог и да имам нагласата да го направя, а не да се страхувам от смъртта“. Умирането е лесно, много по-лесно, отколкото да живееш. Може да изпитваш толкова силна болка, че да изгубиш съзнание, но щом затвориш очи, дъхът ти спира, душата ти напуска тялото и животът ти приключва. Така настъпва смъртта; толкова е просто. Човек трябва да възприеме нагласата да не се бои от смъртта. Освен това не бива да се тревожиш за това дали болестта ти ще се влоши, дали ще умреш, колко време остава до смъртта, ако не можеш да оздравееш, или какви болки ще изпиташ, когато настъпи смъртният ти час. Не бива да се тревожиш за тези неща; това не са неща, за които трябва да се тревожиш. Защото денят все някога трябва да настъпи и това ще стане в определена година, в определен месец и в някой конкретен ден. Нито можеш да се скриеш, нито да избягаш от това — това е твоята съдба. Така наречената твоя съдба е предопределена от Бог и вече е подредена от Него. Продължителността на живота ти, възрастта и времето, когато ще умреш, вече са определени от Бог, така че за какво да се тревожиш? Може да се тревожиш, но това няма да промени нищо; може да се тревожиш, но не можеш да го предотвратиш; може да се тревожиш, но не можеш да избегнеш настъпването на този ден. Затова тревогите ти са излишни и само утежняват бремето на болестта ти“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). „Въпросът за смъртта има същото естество като другите въпроси. Това не е нещо, което зависи от избора на човек, а още по-малко може да се промени по волята на човека. Смъртта е същата като всяко друго важно събитие в живота. Тя е напълно подвластна на предопределението и върховенството на Създателя. Ако някой моли за смърт, не е задължително да умре, а ако моли за живот, не е задължително да живее. Всичко това е подвластно на Божието върховенство и предопределение и се променя и решава от Божията власт, от Божия праведен нрав и от Божието върховенство и Неговите подредби. Следователно няма непременно да умреш, ако, да речем, се разболееш от тежка болест — тежка болест, която може да доведе до смърт. Кой решава дали ще умреш или не? (Бог.) Бог решава. И тъй като Бог решава, а хората не могат да решават подобно нещо, за какво се чувстват неспокойни и скръбни хората? То е като това кои са родителите ти, кога и къде си роден — това също са неща, които не можеш да избереш. Най-мъдрият избор по тези въпроси е да оставиш нещата да се развиват по естествения си път, да се покориш и да не избираш, да не влагаш никаква мисъл или енергия в този въпрос и да не се чувстваш скръбен, неспокоен или тревожен за това. Тъй като хората не са в състояние да избират сами, да влагат толкова много енергия и мисли по този въпрос е глупаво и неразумно. Това, което хората трябва да правят, когато са изправени пред изключително важния въпрос за смъртта, е да не се натъжават, да не скърбят или да се страхуват от нея. А какво трябва да правят? Хората трябва да изчакат. Така ли? (Да.) Така ли е? Чакането означава ли да се очаква смъртта? Да чакаш да умреш, когато си изправен пред смъртта? Това правилно ли е? (Не, хората трябва да я посрещнат положително и да се покорят.) Точно така, това не означава да чакаш смъртта. Не се вцепенявай от страх пред смъртта и не изразходвай цялата си енергия в мисли за смъртта. Не мисли по цял ден: „Ще умра ли? Кога ще умра? Какво ще правя, след като умра?“. Просто не мисли за това. Някои хора казват: „Защо да не мисля за това? Защо да не мисля за това, когато съм напът да умра?“. Защото не се знае дали ще умреш, или не, и не се знае дали Бог ще ти позволи да умреш — тези неща са неизвестни. По-конкретно, не се знае кога ще умреш, къде ще умреш, в колко часа ще умреш или как ще се чувства тялото ти, когато умреш. Не ставаш ли глупав, като си напрягаш мозъка с мисли и размисли за неща, които не знаеш, и като се чувстваш неспокоен и тревожен за тях? Тъй като това те прави глупав, не бива да си напрягаш мозъка с тези неща“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (4)). От Божиите слова разбрах, че животът и смъртта на човека са предопределени от Бог. Дори и някой да се разболее от рак, той няма да умре, ако не му е писано. А когато времето на човек свърши, той ще умре, дори и да не е болен. Никой няма да умре или да живее по-дълго, защото така иска; всичко се решава от Бог и Той господства над всичко и го нарежда. Като се върна назад във времето, когато разбрах, че имам рак, аз се бях притеснявала дали болестта ми може да се излекува, дали ще умра и дали ще загина на операционната маса. Всеки ден живеех в постоянен стрес и тревожност. Винаги съм казвала, че Бог господства над всичко и животът и смъртта на човека са в Неговите ръце, но когато се разболях в действителност, се разкри, че нямах никакво разбиране за Божиите всемогъщество и върховенство, нямах истинска вяра в Бог, а още по-малко пък покорство. Когато разбрах това, много се засрамих. Осъзнах, че трябва да приема операцията позитивно. Беше в Божиите ръце дали тя ще е успешна, или ще се провали, и дори и да трябва да умра в този ден, аз ще се покоря на неговото устройване и подредби. Божиите слова ми дадоха огромна вяра и кураж. Когато ме вкараха в операционната зала, аз вече не се страхувах. Операцията е продължила шест часа. Когато се събудих и осъзнах, че още съм жива, се почувствах много щастлива. На другия ден, когато лекарят дойде на визитация, ми каза: „Операцията беше много успешна. Ако в последствие не възникне нещо извънредно, няма да има нужда от допълнително лечение. Ще те прегледаме пак след няколко дни и ще видим резултатите от изследванията. Ако се наложи лъчетерапия, ще я направим, но състоянието ти не е сериозно“. Когато чух това, бях сигурна в сърцето си, че това не се дължи на уменията на доктора, а на върховенството на Бог и на неговите подредби.

По-късно тайно прочетох Божиите слова в болничната стая и попаднах на два откъса: „Във вярата си в Бог хората се стремят да получат благословии в бъдеще — това е целта на тяхната вяра. Всички хора имат това намерение и тази надежда, но покварата в природата им трябва да бъде изличена чрез изпитания и облагородяване. В каквито аспекти не сте пречистени и разкривате поквара, именно в тях трябва да се облагородите. Това е Божията подредба. Бог създава подходящи обстоятелства за теб, като те принуждава да се облагородиш в тях, за да опознаеш собствената си поквара. В крайна сметка достигаш дотам да предпочиташ да умреш, за да се откажеш от кроежите и желанията си и да се покоряваш на Божието върховенство и подредби. Поради това, ако хората не прекарат няколко години в облагородяване, ако не изтърпят известно количество страдание, те няма да могат да бъдат освободени от възпирането на плътската поквара в мислите и сърцата си. Те трябва да понесат страдание именно в тези аспекти, в които все още са подвластни на възпирането на сатанинската си природа, и в онези, в които все още имат свои собствени желания и изисквания. Само чрез страдание могат да се научат уроците, което означава да си способен да придобиеш истината и да разбираш Божиите намерения. Всъщност много истини се разбират чрез преминаване през болезнени изпитания. Никой не може да разбере Божиите намерения, да признае Божието всемогъщество и мъдрост и да оцени Божия праведен нрав, докато се намира в удобна и спокойна среда, или когато обстоятелствата са благоприятни. Това е невъзможно!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам могъществото Си да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да искат от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави и невредими в идния свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословенията на небето. Толкова много вярват в Мен само за временна утеха, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато даря яростта Си на хората и отнема всяка радост и мир, които някога са притежавали, те започват да се съмняват. Когато даря на хората страданието на ада и си върна благословиите на рая, те изпадат в ярост. Когато хората Ме молят да ги излекувам, а Аз не им обръщам внимание и се отвращавам от тях, те се отдалечават от Мен, за да търсят вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнема всичко, което хората са искали от Мен, всички изчезват без следа. Затова казвам, че хората имат вяра в Мен, защото Моята благодат е твърде изобилна и защото има твърде много облаги за придобиване“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?). Божиите слова точно посочиха мотива и целта на моята вяра през всичките тези години. Бях страдала, бях плащала цена, бях се отрекла от неща и бях отдавала всичко в дълга си, за да получа благословии и да си осигуря безсмъртен изход. Сетих се за момента, в който за първи път започнах да вярвам в Бог. Бях научила, че вярващите могат да получат спасение и вечен живот, затова четях Божиите слова и изпълнявах дълга си по своя инициатива. Дори когато семейството ми се опита да ме преследва и да ми пречи и съпругът ми се разведе с мен, аз пак не предадох Бог. Аз активно съдействах във всеки дълг, който църквата ми уреждаше, и никога не опитвах да се измъкна от него. Но когато ме диагностицираха с рак, си мислех как след цялото това отричане и отдаване през всичките тези години във вярата ми в Бог аз все пак ще умра и започнах да споря с Бог. Смятах, че ракът не е трябвало да ме застига, и дори съжалих, че съм вярвала, като не разкрих нищо друго освен непокорство и предателство! Разбрах, че не отдавам искрено всичко на Бог с отричането от семейството и кариерата си заради моя дълг, а бях мотивирана от долната си цел да получа благословии. Исках да изтъргувам усилията си и отрицанието си за благословията да вляза в царството, бях се опитала да се пазаря с Бог. Напълно естествено и оправдано е едно сътворено същество да изпълнява дълг; това е отговорност на човека и човек не трябва да предявява никакви изисквания към Бог. Въпреки това, когато болестта ми се появи, аз само спорех с Бог и се оплаквах от Него, но и поставих изискване, молейки Го да премахне болестта ми. Видях, че изобщо не съм имала богобоязливо сърце. Сетих се как Йов е загубил целия си добитък и децата си и как цялото му тяло се е покрило с циреи. Изпитал е толкова много болка, но не само не се е оплакал от Бог, но и не е искал Бог да види болката му и не е желаел да Го наскърби. Йов е предпочел да прокълне себе си пред това да изостави Бог, въпреки всичко е бил способен да възхвалява Божието име и в крайна сметка красиво е свидетелствал за Бог. Видях, че Йов е имал честна и добра човешка природа, покорил се е на Бог и боил от Него. Да вземем и Петър. Той е имал истинско познание за Бог, приемал е и облагородяването, и изпитанията, не е разбирал погрешно Бог и не се е оплаквал от Него, нито е изисквал нещо от Него, и се е покорил на Неговите подредби, и в крайна сметка е бил разпънат на кръст с главата надолу в името на Бог. В противовес на това, собственото ми поведение беше наистина срамно. Аз не вярвах в Бог и не изпълнявах дълга си, за да опозная Бог или за да се стремя към истината, така че да преобразя моя живот нрав, а за да получа благословия и изход без смърт. Аз бях като Павел, който е вярвал, че е свършил попрището си, подвизавал се е в доброто войнстване и пред него е положен венеца на праведността. Той е полагал усилия и е отдавал всичко на Бог, за да се договори с Него, да спазари това за награди и венец, и е обидил Божия нрав, и е понесъл Божието наказание. Моята гледна точка върху вярата в Бог беше същата като на Павел. Ако Бог не ме беше разкрил чрез тази болест, аз никога нямаше да го осъзная. Щях да продължа по този грешен път и накрая щях да бъда отстранена от Бог. В този момент осъзнах, че с тази болест всъщност Бог ме спасяваше.

После прочетох още от Божиите слова: „Кажете Ми кой от милиардите хора по целия свят е така благословен да чуе толкова много Божии слова, да разбере толкова много истини за живота и да разбере толкова много тайнства? Кой от тях може лично да получи Божието напътствие, Божия ресурс, Неговата грижа и закрила? Кой е толкова благословен? Малцина са тези. Следователно това, че вие, малцината, които сте способни да живеете в Божия дом днес, да получите Неговото спасение и Неговия ресурс, си струва, дори да умрете точно в този момент. Вие сте благословени толкова много, не е ли така? (Да, така е.) Ако погледнем от тази гледна точка, хората не бива да се вцепеняват от страх от въпроса за смъртта, нито да биват възпирани от него. Въпреки че не сте се наслаждавали на славата и богатството на света, все пак вие сте получили милостта на Създателя и сте чули толкова много Божии слова. Това не е ли блаженство? (Така е.) Независимо колко години ще живееш в този живот, всичко в него си струва и ти не съжаляваш за нищо, защото постоянно си изпълнявал дълга си в Божието дело, разбрал си истината, разбрал си тайнствата на живота и си разбрал пътя и целите, към които трябва да се стремиш в живота — ти си придобил толкова много! Ти си живял стойностен живот! Дори да не можеш да го обясниш много ясно, ти си способен да практикуваш някои истини и притежаваш някаква реалност, а това доказва, че си придобил някакъв житейски ресурс и си разбрал някои истини от Божието дело. Ти си придобил толкова много — истинско изобилие — и това е толкова голяма благословия! От началото на човешката история никой през всички епохи не се е радвал на тази благословия, но вие ѝ се радвате. Готови ли сте да умрете сега? При такава готовност отношението ви към смъртта би било наистина покорно, нали? (Да.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (4)). След като прочетох Божиите слова, се развълнувах до сълзи. В тази нечестива епоха, сред милиарди хора, аз имах късмета да вляза в Божия дом, където получих неговото поене и ресурс, което ми позволи да разбера много истини и мистерии. Бях научила, че човекът произлиза от Бог, животът на всеки човек му е даден от Бог. Бях научила как човек трябва да почита Бог и как трябва да живее, как да съм искрен човек, какво е добро и какво е зло, и още много. Това ми даде цел за моя стремеж и ме постави на правилния житейски път. Придобих толкова много от следването на Бог през всички тези години; бях истински благословена, затова дори и да бях умряла тогава, всичко щеше да си е струвало. Докато разсъждавах върху Божиите слова, аз бях толкова щастлива, че се разплаках. По-късно имах още един контролен преглед и лекарят каза, че няма признаци ракът да се е разпространил, затова няма да е нужна лъчетерапия. Само трябва да се преглеждам на всеки три месеца и ще ме изпишат да се прибера вкъщи. Когато чух тези новини, аз се почувствах толкова щастлива, че не спрях да благодаря на Бог. По-късно направих контролен преглед и резултатите от изследванията показаха, че всичко е нормално.

Като преживях тази болест, аз придобих някакво разбиране за моята грешна гледна точка към какво да се стремя във вярата си и придобих някакво разбиране за Божието всемогъщество и върховенство. Преживяванията на един човек, неговото раждане, остаряване, болести и смърт не са негов избор. Всичко е предопределено от Бог. Независимо дали ще живея, или умра в бъдеще, аз искам само да се покоря на Божието устройване и подредби, да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си.