От Чън Уей, Китай

През 2021 г. станах надзорник на евангелската работа. Тъй като вече имах известен опит в проповядването на евангелието и бях постигнала известни резултати, си мислех, че съм доста подходяща за този дълг. Видях някои братя и сестри, които тепърва започваха да се обучават в проповядването на евангелието, затова ги напътствах и им помагах. За моя изненада, след като проведох общение за съответните истини относно някои религиозни представи, братята и сестрите започнаха да ме хвалят, като казваха, че говоря разбираемо и ясно. Помислих си: „Едва казах няколко думи, а вие вече чувствате, че сте придобили толкова много. Ако продължа да споделям повече с вас, ще бъдете още по-впечатлени от мен“. По-късно водачът също ме помоли да говоря за опита си в проповядването на евангелието и дори даде за справка на братята и сестрите проповеди за проповядване на евангелието, които бях написала. Това ме накара да се почувствам още по-изключителна и преди да се усетя, егото ми ме изпревари и започнах да мисля, че наистина съм по-добра от другите братя и сестри. Понякога, за да покажа на братята и сестрите, че знам повече, нарочно задавах трудни въпроси, а когато не можеха да отговорят, провеждах допълнително общение, и по този начин те започнаха да ми се възхищават още повече.

Веднъж по време на събиране Джан Дзие каза: „Хората от някои вероизповедания имат много представи и не знам как да общувам с тях“. Друг брат каза: „Някои религиозни хора сляпо вярват на безпочвени слухове и въпреки че можем да опровергаем някои от тях, все още не можем да провеждаме ясно общение по тези въпроси“. Като видях братята и сестрите в затруднение, си помислих: „Наистина нищо не разбирате. Ако има представи, просто разговаряйте за тях, а ако има безпочвени слухове, просто ги опровергайте. Какво толкова трудно има в това? Изглежда, че трябва да проведа общение с вас за опита си в проповядването на евангелието, за да ви покажа как се прави“. Затова им казах: „Сблъсъкът с трудности при проповядването на евангелието е точно това, което ни обучава. То не само ни принуждава да се въоръжим с истината, но също така ни помага да се научим да използваме истината за разрешаване на различни религиозни представи. Освен това проповядването на евангелието изисква от нас да имаме воля да страдаме; как можем да видим Божиите благословии, ако не страдаме? Точно както веднъж, когато проповядвах евангелието, предварително научих какви представи имат потенциалните получатели на евангелието, след това потърсих и обмислих съответните Божии слова и като наистина страдах и платих цена, само за малко повече от месец променихме вярата на стотици хора. Наистина видях, че това е Божия благословия, и се почувствах много щастлива. Дори на Нова година провеждахме събирания и общувахме с потенциални получатели на евангелието. По-късно, когато тези религиозни водачи започнаха да създават смущения навсякъде, ние провеждахме общение за истината и пояхме и подкрепяхме потенциалните получатели на евангелието. Когато срещахме тези религиозни водачи, не се страхувахме и спорехме с тях до такава степен, че те в крайна сметка си тръгнаха с подвити опашки, а потенциалните получатели на евангелието станаха още по-сигурни в Божието дело в последните дни“. Видях, че братята и сестрите слушаха внимателно с широко отворени очи, някои дори ме похвалиха с думите: „Да промениш вярата на толкова много хора за един месец, това е невероятно!“. За да накарам братята и сестрите да ме ценят още повече и да ме смятат за наистина изключителна, отново започнах да се изтъквам, като им казах: „Веднъж дори промених вярата на кметския секретар. В началото си мислех: „Той е с доста висок статус, дали изобщо ще ме слуша?“. Но когато му проповядвах, открих, че въпреки високия статус му липсваше истината, и той се възхищаваше на всичко, за което говорех. По-късно той и десетки негови събратя от църквата приеха евангелието!“. Братята и сестрите ме гледаха с одобрение, а някои казаха: „Наистина те бива! Дори си успяла да смениш вярата на кметския секретар! Ние никога не бихме могли да го направим; дишаме ти праха!“. Някои казаха също: „Кога ще можем да проповядваме евангелието толкова добре, колкото теб?“. След известно време забелязах, че някои братя и сестри вече не се страхуваха да проповядват евангелието и че дори имаха смелостта да проповядват на потенциални получатели на евангелието от различни вероизповедания. Почувствах се много щастлива и изпитах страхотно усещане за постигнатото.

След това, винаги когато братята и сестрите срещаха проблеми или трудности в проповядването на евангелието, идваха при мен и аз отговарях на всекиго поотделно. С времето братята и сестрите развиха силна зависимост от мен. Спомням си веднъж братята и сестрите срещнаха проповедник от едно вероизповедание, но понеже се страхуваха, че няма да могат адекватно да разрешат многото му представи, загубиха кураж. Някои от тях дори дойдоха с кола специално, за да ме намерят, и ме помолиха да отида с тях. Аз си помислих: „Изминали са целия този път с кола само за да ме намерят; изглежда, че статусът ми в техните сърца е доста необикновен. Това нещо добро ли е или лошо?“. При тази мисъл се почувствах малко неспокойна: „Дали ме почитат и ме гледат с възхищение? Ако това продължи, няма ли да доведа всички братя и сестри пред себе си? Ако наистина е така, това би оскърбило Божия нрав!“. Но после си помислих: „Ако не водя братята и сестрите в проповядването на евангелието, те няма да могат да го правят сами, така че не е ли това от полза за евангелската работа?“. При тези мисли безпокойството в сърцето ми бързо изчезна, затова отидох с братята и сестрите да проповядвам евангелието на този проповедник. Но за наша изненада, след като цял ден карахме наоколо и се суетяхме, изобщо не намерихме проповедника. Бяхме вложили толкова много човешки и материални ресурси, а в замяна на това нямахме никакъв резултат. През това време евангелската работа не показваше очевидни резултати и аз се чувствах доста негативно, притеснявах се какво ще си помислят братята и сестрите за мен, ако това продължи. Нямаше ли да кажат, че аз имам само титлата на надзорник, но не и същността? Но не знаех откъде идва проблемът, затова исках да намеря някого, с когото да поговоря, но после си помислих: „Аз съм надзорник; какво ли ще си помислят братята и сестрите за мен, ако проведа общение с тях за състоянието си? Няма ли да кажат, че нямам духовен ръст? Ако и аз стана негативна, как мога да проследявам делото им? Забрави, по-добре да не казвам нищо, просто ще се моля на Бог и ще го реша сама“. И така, посмекчих потиснатостта в сърцето си и се престорих на силна пред братята и сестрите, като продължавах да говоря високопарно около тях.

Един ден една сестра каза, че е срещнала потенциален получател на евангелието и ме помоли да отида да му проповядвам евангелието. Друга сестра каза също, че потенциалният получател на евангелието, когото познава, е готов да проучи Божието дело от последните дни и ме попита кога мога да отида да му проповядвам. Много се зарадвах, като чух това, мислех си, че ако мога да сменя вярата на всички тези потенциални получатели на евангелието, евангелската работа ще постигне известно подобрение. Но точно когато се канех да направя големия удар, сестрата, при която живеех, внезапно беше арестувана от полицията и аз за малко не бях заловена. По това време единствената ми възможност беше да се крия вкъщи и да не излизам да проповядвам евангелието. Вечер лежах в леглото, въртях се и не можех да заспя, като си мислех: „Тази ситуация се е случила с Божието позволение; дали по някакъв начин не съм оскърбила Божия нрав? Сега, когато всички братя и сестри ме гледат с почитание и ми се възхищават, наистина ли съм ги събрала пред себе си?“. Но преди да успея да поразмишлявам, ме прехвърлиха на дълг, свързан с работа с текст. Едва един ден, когато прочетох два документа за изгонването на антихристи и видях, че много от техните постъпки бяха много сходни с моите, осъзнах сериозността на проблема. Бързо се изправих пред Бог в молитва: „Боже, изгонването на тези антихристи е предупреждение за мен, трябва сериозно да се самоанализирам. Моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да мога истински да опозная себе си и да се поправя навреме“. След като се помолих, потърсих Божиите слова, които разобличават как хората възхваляват и свидетелстват за себе си.

Всемогъщият Бог казва: „Как обикновено се превъзнасят и свидетелстват за себе си хората? Как постигат тази цел — да накарат хората да имат високо мнение за тях и да се прекланят пред тях? Те свидетелстват за това колко много работа са свършили, колко много са изстрадали, как са дали всичко от себе си и каква голяма цена са платили. Те се превъзнасят, като говорят за капитала си, за да получат по-високо, по-стабилно и по-сигурно място в сърцата на хората и така да накарат повече хора да ги ценят, да имат високо мнение за тях, да им завиждат и дори да се прекланят пред тях, да ги гледат с благоговение и да ги следват. За да постигнат тази цел, хората вършат много неща, с които на пръв поглед свидетелстват за Бог, но по същество се превъзнасят и свидетелстват за себе си. Притежават ли разум, като действат по този начин? Те излизат извън рамките на рационалността и нямат срам. Те безсрамно свидетелстват какво са направили за Бог и колко са страдали за Него. Те дори се хвалят със своите дарби, таланти, опит, специални умения, със своята умелост в светските отношения, със средствата, които използват, за да си играят с хората, и т.н. Един от техните методи за самопревъзнасяне и свидетелстване за себе си е да се хвалят и да принизяват другите. Те също така се преструват и прикриват, като скриват от хората своите слабости, недостатъци и пропуски, и винаги им показват само своя блясък. Те дори не смеят да кажат на другите хора, когато се чувстват негативно, и нямат смелостта да се открият и да общуват с тях. Когато направят нещо нередно, правят всичко възможно да го скрият и прикрият. Никога не споменават за вредата, която са нанесли на работата в църквата, докато са изпълнявали дълга си. Когато обаче имат някакъв незначителен принос или са постигнали малък успех, те бързат да се похвалят с него. Отчаяно желаят да съобщят на целия свят колко са способни, колко високи са заложбите им, колко са изключителни и колко са по-добри от обикновените хора. Не са ли това начини да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за себе си). „Друг метод, който антихристът използва, за да подвежда и контролира хората, е постоянно да се изтъква и да кара всички да научат за него, както и да накара повече хора да узнаят за приносите му към Божия дом. Например той може да каже: „Преди измислих някои методи за проповядване на евангелието и това подобри ефективността на проповядването на евангелието. В днешно време някои други църкви също възприемат тези методи“. В действителност различните църкви са обобщили доста опит в проповядването на евангелието, но антихристът непрекъснато се хвали със своите правилни решения и постижения, като информира хората за тях, набляга на тях и ги повтаря, където и да отиде, докато всички не узнаят. Каква е целта му? Да изгради собствения си образ и престиж, да събере похвали, подкрепа и възхищение от повече хора и да ги накара да се обръщат към него за всичко. Това не постига ли целта на антихриста да подвежда и контролира хората? Повечето антихристи действат по този начин, като поемат ролята да подвеждат, да впримчват и да контролират хората. Независимо от църквата, групата хора или работната среда, винаги когато се появи антихрист, повечето хора несъзнателно започват да му се прекланят и да го гледат с уважение. Винаги, когато се сблъскат с трудности, при които се чувстват объркани и се нуждаят от някого, който да ги напътства, особено в критични ситуации, когато трябва да се вземе решение, те ще се сетят за надарения антихрист. В сърцата си те вярват: „Само да беше тук, всичко щеше да е наред. Само той може да даде съвет и предложения, за да ни помогне да преодолеем тази трудност; той има най-много идеи и решения, неговият опит е най-богат, а умът му е най-пъргав“. Нима фактът, че тези хора могат да се прекланят пред антихриста до такава степен, не е пряко свързан с обичайния му начин да се перчи, да играе и да парадира? […] Независимо от всичко, антихристите имат набор от методи за контролиране на хората и не се колебаят да инвестират време и енергия в управлението на своя статус и своя образ в сърцата на хората, като всичко това е с крайната цел да придобият контрол над тях. Какво прави един антихрист, преди да постигне тази цел? Какво е отношението му към статуса? Това не е обикновена привързаност или завист; това е дългосрочен план, умишлено намерение да го получи. Той отдава особено значение на властта и статуса и вижда статуса като предпоставка за постигане на целта да подвежда и контролира хората. Щом постигне статус, наслаждаването на всичките му предимства е нещо естествено. Следователно способността на антихриста да подвежда и контролира хората е резултат от усърдно управление. Той категорично не поема по този път случайно; всичко, което прави, е целенасочено, преднамерено и внимателно пресметнато. За антихристите получаването на власт и постигането на целта им да контролират хората е наградата — това е резултатът, който те най-много желаят. Техният стремеж към власт и статус е мотивиран, целенасочен, умишлен и трудоемко управляван; тоест, когато говорят или действат, те имат силно чувство за цел и намерение, а целта им е особено ясно определена“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пета точка: те подвеждат, привличат, заплашват и контролират хората). Бог разобличава, че антихристите използват различни методи, за да се възвеличават и да свидетелстват за себе си, за да накарат хората да ги почитат и да им се възхищават и за да постигнат целите си за заблуда и контрол на хората. Когато сравних това със собственото си поведение, видях, че то е същото като на антихрист. За да утвърдя престижа и доброто си име сред братята и сестрите и за да ги накарам да ми се възхищават и да ме уважават, аз също търсех всяка възможност да се хваля със заслугите и постиженията си в проповядването на евангелието. Исках братята и сестрите да видят колко много съм страдала заради проповядването на евангелието, колко съм опитна и способна и колко много съм допринесла за църковното дело. По време на събиранията с братята и сестрите, за да им покажа колко много разбирам, задавах трудни въпроси, за да ги изпитам, а когато не можеха да отговорят, провеждах общение с тях, за да подчертая разбирането си за истината и да ги накарам да ме уважават. Когато братята и сестрите срещаха трудности, се хвалех как съм страдала и съм плащала цена, на колко хора съм сменила вярата чрез проповядване на евангелието, как съм спорила с водачите на различни вероизповедания и дори се хвалех с важните хора, чиято вяра бях сменила. Чрез това исках братята и сестрите да почувстват, че съм допринесла значително за евангелската работа, за да ми се покланят още повече. Използвах опита си, за да наставлявам братята и сестрите какво да правят, което доведе до това, че те идваха при мен винаги, когато имаха проблем или трудност. Те дори пътуваха на дълги разстояния, за да ме търсят да проповядвам евангелието, като настояваха да отивам с тях, сякаш без мен никой не можеше да проповядва евангелието. Ако това продължеше, нямаше ли да доведа хората пред себе си? Нима антихристите не правят точно това? Нищо чудно, че евангелската работа не даваше резултати; отдавна бях тръгнала по грешен път и вървях срещу Бог. Защо Той би ме благословил или напътствал? Бог вече ме беше намразил! Но дори в това състояние аз все още не мислех да се самоанализирам и дори когато се чувствах негативна и потисната, нямах смелостта да се открия пред братята и сестрите от страх, че това ще съсипе доброто им впечатление за мен. Продължавах да се преструвам насила, показвах само добрата си страна и криех лошата. Бях такава лицемерка! Колкото повече мислех за това, толкова по-уплашена ставах. Как бях тръгнала по пътя на антихрист, без дори да го осъзнавам? Какъв нрав беше причинил това? И така, дойдох пред Бог в молитва, за да ме просвети и напътства да разбера моята природа същност.

По-късно изгледах видеоклип със свидетелство за преживяване, а един откъс от Божиите слова, цитиран в него, ми даде известно прозрение за покварената ми природа. Всемогъщият Бог казва: „Откакто човечеството е покварено от Сатана, човешката природа е започнала да се влошава и разумът, притежаван от нормалните хора, постепенно се е загубил. Сега те вече не действат като човешки същества в положението на човек, а са изпълнени с необуздани стремежи. Те са надминали положението на човек, но въпреки това копнеят да отидат още по-високо. За какво се отнася това „по-високо“? Те искат да надминат Бог, да надминат небесата и да надминат всичко останало. Къде се корени причината хората да разкриват такива нрави? В края на краищата човешката природа е прекалено надменна. […] Хората имат надменна природа и същност, затова често могат да се бунтуват срещу Бог и да Му се съпротивляват, да не слушат словата Му, да имат представи за Него, да вършат неща, с които Го предават, и да вършат неща, с които превъзнасят себе си и свидетелстват за себе си. Ти казваш, че не си надменен, но да предположим, че ти бъде поверена църква, която да ръководиш, и Аз не те кастря, и никой в Божия дом не те критикува и не ти помага. След като я ръководиш известно време, ще накараш хората да те боготворят и ще накараш всички да ти се подчиняват, дори до такава степен, че те ще имат високо мнение за теб и ще те гледат с възхищение. Как може да се случи това? То се определя от твоята природа; то не е нищо друго освен естествено разкриване. Не е нужно целенасочено да се учиш на това от другите, нито другите трябва умишлено да те учат на това, или да ти нареждат, или да те принуждават да го правиш — такава ситуация възниква естествено. Всичко, което правиш, има за цел да накара хората да те превъзнасят, да те хвалят, да ти се покланят, да ти се подчиняват и да те слушат за всичко. Когато бъдеш поставен на ръководна позиция, ти естествено предизвикваш тази ситуация и не би могъл да я промениш, дори и да искаш. А как възниква тази ситуация? Тя се определя от надменната природа на човека“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Надменната природа е в основата на съпротивата на човека спрямо Бог). От Божиите слова видях, че хората са способни да възвеличават и свидетелстват за себе си, като вършат неща, чрез които се съпротивляват на Бог, и че това е породено от надменна природа. Като размишлявах над действията и поведението си, видях, че като разчитам на малкото опит, който имах от проповядването на евангелието в миналото, и тъй като знаех малко повече за Библията от някои братя и сестри, бях придобила прекалено високо мнение за способностите си и бях започнала да мисля, че съм нещо специално, което ме караше да искам да се перча и да се изтъквам. След като постигнах известни резултати в проповядването на евангелието и придобих няколко души, бях станала толкова надменна, че се бях самозабравила; хвалех се на всички около мен и исках целият свят да знае за постиженията ми. Как можах да бъда толкова надменна и неразумна? Истината се изразява от Бог и въпреки че може да съм имала известна яснота, когато съм била на събирания и съм провеждала общение по Божиите слова с братята и сестрите, тази яснота се е дължала на Божието просветление. Дори и да имах известен опит в проповядването на евангелието, Бог беше този, който беше устроил обстоятелствата, за да мога предварително да се обучавам и да трупам този опит. Това не се дължеше на някакви мои специални способности или умения. Освен това, нима моят интелект и красноречие не бяха също дарени от Бог? Но аз приех резултатите, постигнати чрез Божието дело, за свои постижения и навсякъде се хвалех с тях, карах хората да ми се покланят и да ме уважават. Наистина бях безсрамна и напълно лишена от самосъзнание! Замислих се как Божията благодат ми беше позволила да стана надзорник и че това беше станало, за да мога да помагам на братята и сестрите да се научат да разговарят за истината, за да разрешават религиозни представи и да се научат да свидетелстват за Божието дело от последните дни и да доведат пред Бог повече хора, които обичат истината. Но аз бях използвала дълга си, за да възхвалявам себе си и да се изтъквам, да карам хората да ми се покланят и да ме уважават, което сериозно прекъсна и смути евангелската работа. Моите действия и поведение наистина заслужаваха да бъдат прокълнати и наказани от Бог! Тези антихристи бяха отлъчени, защото постоянно се възвеличаваха и свидетелстваха за себе си, опитваха се да изградят собствени царства и сериозно оскърбиха Божия нрав, което доведе до отлъчването им от църквата. Ако не се покаех, щях да свърша по същия начин като тези антихристи, защото това беше път, от който нямаше връщане назад; той беше осъден и прокълнат от Бог. С осъзнаването на това все повече се отвращавах от себе си и се намразвах.

По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова: „Божията идентичност, същност и нрав са възвишени и благородни, но Той никога не се самоизтъква. Бог е смирен и скрит, затова хората не виждат какво е направил, но докато Той работи в такава неизвестност, на човечеството непрекъснато се предоставя ресурс, храна и напътствия — и всичко това е устроено от Бог. Не е ли скритост и смирение това, че Бог никога не обявява тези неща, никога не ги споменава? Бог е смирен именно защото е способен да прави тези неща, но никога не ги споменава или обявява, и не спори за тях с хората. Какво право имаш да говориш за смирение, когато не си способен на такива неща? Не си направил никое от тези неща, но настояваш да си приписваш заслуги за тях — това се нарича безсрамие. Бог извършва толкова велики дела и управлява цялата вселена, докато напътства човечеството. Неговата власт и неговото могъщество са толкова необятни, но Той никога не каза: „Могъществото Ми е изключително“. Той остава скрит сред всички неща, управлява всичко, осигурява храна и ресурс за човечеството, за да може цялото човечество да продължи да съществува поколение след поколение. Вземете например въздуха и слънчевата светлина или всичко материално, което е необходимо за съществуването на хората на земята. Притокът на всичко това е безспирен. Несъмнено Бог се грижи за хората. И така, щеше ли Сатана да премълчи и да остане невъзпят герой, ако беше извършил добро? Никога нямаше да премълчи — като някои антихристи в църквата, които преди се занимаваха с опасна работа, отричаха се от неща и понасяха страдания, а някои дори може да са били в затвора. Има и такива, които навремето допринесоха за делото на Божия дом в известно отношение. Те никога не забравят тези неща, смятат, че имат пожизнена заслуга за тях и ги приемат за свой доживотен актив. Това показва колко дребни са хората! Те наистина са дребни, а Сатана няма срам“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Втора част)). След като прочетох Божиите слова, се почувствах дълбоко засрамена. Въплътеният Бог смирено се крие сред покварените човеци, мълчаливо извършва делото за спасение на човечеството: пои ни и ни снабдява с всички истини, от които се нуждаем, но Бог никога не го обявява на човечеството, нито си приписва заслуги за нещата, които прави. А що се отнася до мен, аз съм нищо, но след като смених вярата на няколко души чрез проповядване на евангелието, придобих малко опит в евангелската работа и можех да рецитирам малко слова и доктрини, си помислих, че съм голяма работа, и поисках да разглеждам това като капитал и постижения за цял живот, за да се хваля с тях навсякъде, и поисках всички по света да научат за тях. Наистина бях неразумна и безсрамна!

По-късно се зачудих — „Как мога да избегна възвеличаването си и свидетелстването за себе си?“. По време на духовната си практика прочетох два откъса от Божиите слова: „И така, какъв начин на действие не е да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си? Ако парадираш и свидетелстваш за себе си по определен въпрос, резултатът, който ще постигнеш, е да накараш някои хора да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб. Но ако се разкриеш напълно и споделиш себепознанието си по същия въпрос, природата на това е различна. Нима това не е вярно? Да говориш напълно открито за себепознанието си е нещо, което нормалната човешка природа трябва да притежава. Това е положително нещо. Ако наистина познавате себе си и говорите за състоянието си вярно, честно и точно, ако говорите за знание, което се основава изцяло на Божиите слова, ако онези, които ви слушат, се извисят духовно и извлекат ползи от това, и ако свидетелствате за Божието дело и прославяте Бог, това е свидетелстване за Бог. Ако, разкривайки се напълно, говорите много за собствените си силни страни, как сте страдали и сте платили цената, и сте били непоколебими в свидетелството си, и в резултат на това хората имат високо мнение за вас и се прекланят пред вас, тогава това е свидетелстване на себе си. Трябва да можете да различавате тези два модела на поведение. Например обясняването колко слаби и негативни сте били при сблъскване с изпитания, и как, след като сте се молили и сте търсили истината, накрая сте разбрали Божието намерение, придобили сте вяра и сте били непоколебими в свидетелството си, представлява възхваляване и свидетелстване за Бог. Това категорично не е парадиране със себе си и свидетелстване за себе си. Следователно дали парадираш със себе си или свидетелстваш за себе си, или не го правиш, зависи основно от това дали говориш за истински свои преживявания и дали постигаш ефекта на свидетелстване за Бог. Също така трябва да се види какви са намеренията и целите ти, когато говориш за свидетелство за преживяване. По този начин лесно ще се различи що за поведение имаш“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за себе си). „Когато свидетелствате за Бог, трябва да говорите най-вече за това как Бог съди и наказва хората и какви изпитания използва, за да облагороди хората и да промени техния нрав. Трябва да разкажете и за това колко много поквара сте разкрили чрез вашето преживяване, колко сте страдали, колко неща сте направили, за да се съпротивлявате на Бог, и как сте били завоювани от Него накрая, за това колко истинско познание сте придобили за Божието дело и как трябва да свидетелствате за Бог и да Му се отплатите за Неговата любов. Трябва да вложите съдържание в тези думи, докато говорите по прост начин. Не говорете за празни теории. Говорете по земен начин; говорете от сърце. Ето как трябва да изживявате нещата. Не подготвяйте привидно дълбокомислени празни теории, в опит да се изтъкнете; ако го направите, ще изглеждате доста надменни и лишени от разум. Трябва да говорите повече за реални неща от вашето действително изживяване и да говорите повече от сърце; за другите е най-полезно и им се струва най-подходящо“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава). Чрез Божиите слова видях, че за да избегне човек възвеличаването си и свидетелстването за себе си, трябва да бъде по-отворен, да открива истинската си същност пред всички и честно да разговаря за покварата и слабостите, които разкрива, за своите разбирания за себе си и накрая за това как практикува истината, за да разрешава проблеми. Човек трябва открито да разговаря за всички тези неща и в никакъв случай да не прикрива нищо. След като разбрах това, аз се отворих към братята и сестрите и им казах: „Когато изпълнявахме дълга си заедно, аз винаги възвеличавах себе си и се изтъквах, като говорех за това колко хора съм придобила чрез проповядване на евангелието и как съм допринесла за евангелската работа с надеждата, че всички вие ще ми се покланяте и ще ми се възхищавате. Сега виждам, че изобщо не съм изпълнявала дълга си, а вършех зло! Истината се изразява от Бог. Аз разговарях само за малка част от моето разбиране и възприятие, така че с какво можех да се похваля? Но аз все пак карах хората да ме уважават и да ми се възхищават. Бях обсебена от статуса и наистина надменна!“. След като чу това, една сестра каза: „Да, наистина те уважавахме“. Един брат, който преди беше работил с мен, също каза: „Много хора ти се възхищаваха през това време, а аз се чувствах като нищожество“. Почувствах се малко разстроена и казах: „Бях такава лицемерка, показвах само добрата си страна, а всъщност, когато делото не даваше резултати, ставах доста негативна, но не смеех да кажа нищо, защото се страхувах, че всички ще ме гледате отвисоко“. Говорихме дълго, а след разговора изпитах чувство на освобождение в сърцето си. Оттогава, винаги когато общувах с братята и сестрите, започвах, като се съсредоточавах върху изследването на своите намерения и разкрития, и винаги, когато исках да се изтъкна, бързах да се разбунтувам срещу това и да се поправя, като съзнателно възхвалявах Бог и свидетелствах за Него. Когато провеждах общение на събирания, вече не прикривах нещата и разкривах истинската си същност, за да я видят всички. Когато братята и сестрите срещаха проблеми, се съсредоточавах върху намирането на Божии слова, за които да разговарям, като ги насърчавах да се молят повече на Бог и да се осланят на Него. Докато практикувах по този начин, братята и сестрите имаха полза и извличаха поука, а аз усещах мир и увереност в сърцето си.

Сега, като се замисля, ако не бях прочела материала за отлъчването на антихристите, нямаше да знам как да се самоанализирам и да опозная себе си. Точно тези обстоятелства, устроени от Бог, спряха навреме стъпките ми към злото. В бъдеще ще практикувам възхваляването на Бог и свидетелстването за Него във всички неща, ще се съсредоточавам върху стремежа към истината и самоанализа и съвестно ще стоя в позицията на сътворено същество, като изпълнявам добре дълга си.